Бебе от инкубатор

май 3, 2022 | Технологии

Бебе от инкубатор

3 май 2022 | Технологии

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.

Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

 

Роботът майка

Малко научни дисциплини напреднаха толкова много през последните 40 години, колкото репродуктивната медицина. Ако се върнем още малко по-назад, около столетие, ще видим как смъртността при новородените е била ужасяваща. Постепенно нещата се променят, повече деца оцеляват в критичните месеци благодарение на неонатологията.

Преди да се промени завинаги и самият процес на зачеване. Методът ин витро даде шанс да се родят много деца, чието зачеване иначе не би било възможно. А после дойде и сурогатното майчинство, оказа се даже, че не е задължително жената да е бременна, за да има свое дете.

И все пак, икономически напредналата част от света се топи. Заради причини, които очевидно не са свързани толкова със самата технология на възпроизводство, а имат много по-дълбоки и широки корени, раждаемостта в напредналите държави намалява, а постепенно това се случва и в останалите страни, които се присъединяват към списъка.

Неотдавна към темата обърнаха внимание Илон Мъск и Виталик Бутерин, а с това дойде и медийното внимание. Заговори се, че тенденцията може да се промени благодарение на очаквания пробив, който ще направи ненужна бременността.

 

Снимка: Omar Lopez, Unsplash

 

Животът е чудо

Темата за пренаталното възпитание е доста интересна. Има сериозни доказателства за това, че докато бебето е в корема на майка си, то възприема огромна част от информацията, идваща отвън, и тя го формира като индивид. То се учи да познава езика, на който комуникират родителите му, свиква с гласовете им…

Днес немалко деца излизат от утроба, която не е майчината. Сурогатното майчинство стана възможно малко след като се оказа, че не е проблем бебето да бъде заченато в епруветка, а не по обичайния начин… визирам щъркела.

В България сурогатното майчинство е забранено, освен при обективни медицински показатели. Сред звездите на запад и на изток обаче това е честа практика. Да, бебето си има майка и татко, просто се ражда от утробата на друга жена.

В някои страни това е бизнес, млади жени преценяват, че е разумен начин да си осигурят приличен доход, а и законите го позволяват.

След като вече има доста деца на майките си, които никога не са се озовавали „в корема им“… следващата стъпка изглежда логична. Да създадем изкуствена утроба.

 

Снимка: Minnie Zhou, Unsplash

 

Нощта ражда от мъртва утроба…

Бързо напредва и другата замесена в темата медицинска специалност: неонатологията. Днес специалистите успяват да спасят преждевременно родени бебета, тежащи стотици грамове, педя човечета, които преди няколко десетилетия не биха имали шанс…

Въпросите се срещат с отговорите. Технологиите, по всичко личи, скоро ще позволят бебетата да растат в изкуствена среда. По-големият проблем като че ли гласи: дали психологически сме готови за този момент? Ще бъде ли той факторът, който да обърне тенденцията в раждаемостта? И на каква цена?

Поводът да се заговори по тази тема дойде от една от най-интересните личности на нашето време. В любимия си „Туитър“ Илон Мъск редовно публикува груби шеги или твърдения, които изведнъж запращат в небесата акциите на дадена компания. А понякога просто споделя вижданията си за бъдещето на човечеството, с типичното самочувствие на последна инстанция.

Такъв ден беше 20 януари тази година, когато Мъск провокира дебата за изкуствените утроби. Започна се с констатацията, че демографското развитие е най-големият проблем на човечеството, заради него скоро няма да има хора, които да бъдат изпратени в Космоса. Мъск цитира прогнози, според които населението на Земята ще расте до средата на века, а в края му ще се върне до сегашните стойности. За това време обаче Европа, Япония и Китай ще останат с драстично по-малка популация.

 

Снимка: Hollie Santos, Unsplash

 

Щъркел пенсионер

Него поне никой не може да го упрекне, че не прави всичко по силите си. Има 7 деца и не личи да намалява темпото. Но, както казва Мъск и пред „Уолстрийт джърнъл“: „Смятам, че ниската и все по-бързо понижаващата се раждаемост е най-големият риск пред цивилизацията ни. Много хора, включително и умни, мислят, че има прекалено много хора на света и популацията ни е излязла от контрол. Точно обратното. Вижте числата: ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се саморазруши. Помнете ми думите“.

С коментар в „Туитър“ се включи Сахил Лавинджа, основателят на платформата за електронна търговия „Гъмроуд“. Спомена като възможно решение на спадащата раждаемост изкуствените утроби. В дискусията се включи друг познат герой на „Дигитални истории“, създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин, който отбеляза, че синтетичните утроби ще намалят тежкото социално бреме на бременността и ще ограничат неравенството. Бутерин приложи графика, от която ясно се вижда как се отразява днес на заплащането на жените периодът на бременността.

 

Фактът е безспорен. Дори в САЩ, които отдавна се борят за равенство на половете, жените изкарват средно 79% от това, което вземат мъжете. В Япония процентите са 73%. Немалко са проучванията, които показват, че причината е периодът на бременността, което е напълно логично. Всеки е виждал подобни примери край себе си.

 

Снимка: Gigin Krishnan, Unsplash

 

Мама робот

Според Ана Смайдор, професор по биоетика, бременността е варварство. „Ако имаше някое друго състояние, което предизвикваше такива проблеми, бихме го класифицирали като много сериозно заболяване“. Именно това според нея дава морален императив на учените да продължават да работят в областта на екзогенезиса, както още се нарича научното направление, насочено към създаването на изкуствена утроба.

Да, по тези теми рядко ще чуете да говорят политици, защото самата идея изглежда все още твърде странна. И все пак, ако се реализира, тя може да реши сериозни социални и медицински проблеми.

Вече познаваме достатъчно добре процеса на зачеване извън човешкото тяло, справяме се и с грижите за бебето, ако е родено доста по-рано от очакваното. Остава „просто“ да покрием периода между двете.

Разбира се, никак не е просто, защото майчината утроба е съвършено творение на природата, което ни позволява да сме на тази планета.

Много са екипите, които активно работят по темата, новините идват от различни краища на света. И макар голямата стъпка все още да не изглежда твърде близо, не липсват любопитни щрихи.

 

Снимка: Filip Mroz, Unsplash

 

Родени да бягат

По традиция първия сериозен напредък идва при опитните животни. През март миналата година екип израелски учени съобщи, че е постигнал оцеляването на миши ембриони в изкуствена матка в продължение на цели 11 дни. А това е повече от половината период на бременност при нашите църкащи приятели, която продължава 20 денонощия.

Тази година може би най-интересните новини по темата дойдоха от Китай. Учени от Института по биомедицинско инженерство и технологии в Суджоу обявиха, че работят сериозно по начинанието.

Сред любопитните щрихи в проекта им е участието на изкуствен интелект. Идеята е, че в ранните етапи от развитието си ембрионът има нужда от постоянно променящи се и свръхпрецизно осигурени условия, за да се развива. Първите седмици, когато от оплодена яйцеклетка се превръщаме във все по-голямо и подобно на човек същество, са пълни със сложни процеси, които изискват внимателно подаване на подходящите вещества, точна температура и всякакви условия.

Тук идва изкуственият интелект, на който китайските учени разчитат да контролира параметрите. Машината има „патрондаш“ от фини тръбички, които доставят нужните вещества и специално устройство за подаване на кислород. За момента също работи с гризачи и е трудно да се прецени колко време би отнело да си стигне до разрешение за опити с хора.

В материала си по темата китайското издание „Саут Чайна Морнинг поуст“ отбелязва, че „масовото „производство“ на бебета в завод с изкуствени утроби може да помогне за запазването на броя на населението в страна, чиито граждани не желаят да раждат деца“. Но същевременно се пита: „Какви могат да бъдат социалните и психологическите последици?“. Любопитно е да отбележим, че въпреки демографските проблеми, които се задават с все по-голяма сила в Китай, там до момента също не е разрешено сурогатното майчинство.

 

Снимка: Colin Maynard on Unsplash

 

Ти баща, ти майка

Екип от Нидерландия също работи в тази област от години. През 2019-а специалистите дадоха прогноза, че изкуствената утроба ще бъде факт до десетилетие, през 2029-а.

Колко е близо пробивът, е трудно да се каже. Както заради технологиите, така и заради регулациите.

Разбира се, не е задължително също цялата бременност да протича в такива „уреди“. Изследванията по темата могат да помогнат и за това да бъдат спасени много повече бебета, появили се на бял свят толкова рано, че досегашната медицина е безсилна. 24-ата седмица от бременността днес се смята за критичната точка, която предопределя с много голяма степен шансовете за оцеляване.

Разработки в тази посока се правят още от 50-те години. Сериозен е напредъкът на лаборатория във Филаделфия, която прави опити с агънца. Както си спомняме от добрата стара Доли, тези животни са важен етап от научните разработки.

Изглежда шокиращо, когато човек види за първи път изкуствената утроба, в която се развиват блеещите животинки. Те са извадени с цезарово сечение малко след средата на бременността, в етап, равняващ се на критичните човешки 23-а – 24-а седмица. Плацентата бива заменена от машина за кислород, свързана с пъпната връв. През нея се подават също и хранителни вещества и се приема въглероден диоксид.

С една дума: в нещото, приличащо на найлонова торба, се вижда как расте бебе агне. Неонатолозите и зоолозите, които работят по проучването, казват, че има сериозен напредък, който може да се използва и при хората.

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

 

Робо-бабинден

Много от предубежденията имат основание. Например – чисто битовите рискове. Голяма част от попържните, с които на Балканите изразяваме отношението си към света, ще трябва да се променят по смисъл. Става още по-малко вероятно да имаме новия Стоичков.

Но и извън шегата, важно е да имаме предвид психологическите последствия. И още повече, тези, които идват след възможните следващи стъпки. Прекрасно, че дамите ще имат доста повече време за да работят, което днес е отделено за бременността, но… тогава може направо да създадем роботи, които да ни гледат децата, докато работим?

Инкубаторът за бебета може би ще даде шанс на жените да работят много по-дълго, но ще постави в тежко неравностойно положение тези, които решат сами да раждат децата си. Докато горещата точка на трудовия пазар ще се измести от периода на бременността и раждането към този на отглеждането. Докато в много държави отпускът по майчинство вече е ужасяващо кратък.

А какво остава и за ползите от кърменето в първите месеци от живота на бебето?

Констатацията, че семейството е основна клетка на обществото може да звучи като соц лозунг, но всъщност е идея на Аристотел. А семейството е и един от най-консервативните елементи сред всичко онова, което ни превръща в хора. Как ли ще премине то през бъдещето, когато бебетата започнат да се появяват от изкуствени утроби? Отговорът очевидно не е еднозначен, но е свързан пряко с бъдещето ни като вид…

 

Снимка: Adele Morris, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация
„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“
Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“?
Красимира Хаджииванова е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство Майко Мила и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.

повече информация
Share This