INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия регион. Институтът за компютърни науки и изкуствен интелект води у нас топ преподаватели от най-големите световни центрове, скоро ще подготвя бакалаври, магистри и докторанти. Всичко това се случва в сътрудничество с държавата, а и с бизнеса.
INSAIT се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Спонтанно пише, че иска да създаде в България изследователски център за компютърни науки на световно ниво. И ето че начинанието вече е факт.
В петък и събота INSAIT организира първата си годишна конференция. В София пристигат невероятни имена от света на изкуствения интелект. (Още за събитието – тук.) Учени от Google, Waymo, AWS, MIT ще говорят за своите изследвания, които ще променят из основи технологиите на утрешния ден.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
– В петък у нас идват световни учени в областта на изкуствения интелект, които са постигнали впечатляващи неща и тепърва ще рисуват утрешния ден. С какви аргументи ги убеждавате да дойдат?
– Разбира се, много от тях познавам от професионалната ми дейност и лични контакти. Но по-важното е, че тези хора имат желанието да въздействат върху обществото. Те вече приемат INSAIT като единственото звено, подобно на тези, които познават, но този път в Източна Европа, и това е основната причина да са в София.
Тук интересното е, че
всички топ университети и лаборатории днес работят по много подобен начин,
независимо дали са в Щатите, Китай, Швейцария или Израел. В Източна Европа INSAIT е първата институция, която има амбицията да работи по този начин.
Повечето от тези учени са ментори в докторантската програма, виждат огромната пропаст и същевременно огромния потенциал и искат да помогнат.
снимки: личен архив
– Защо наистина това е първото подобно начинание в Източна Европа? Било е много трудно да се създаде, изисквало е обединени усилия на държава, бизнес и учени, или просто на никого не му е хрумнало, че е възможно?
– Тези центрове функционират по много сложен начин и в Източна Европа като цяло ги няма знанията как да се структурират. В България например имаме хъбове, клъстери, какви ли не звена, но те нямат нищо общо с истинските изследвания и иновации на световно ниво.
Другата причина е, че са нужни гигантски усилия, за да може нещо като INSAIT въобще да тръгне тук.
Вече 4 години много активно се занимавам с този проект и ми е почти като втора постоянна работа. И, да, тази работа не става със съветници отвън, трябва активна работа на място. Начинът, по който работят тези институции, е сложен и ако нещо се размести в него, системата не работи.
Третото е точният момент, когато и държавата, и обществото го искат. Според мен в България и Източна Европа ситуацията е такава, че вече идват големи фирми и хората все повече имат желание нещо такова да се случи. Искаме да се придвижваме все по-близо до Израел, Сингапур, Швейцария, а друг начин, освен институции като INSAIT, не е измислен.
– На базата на вашия опит, какъв е имиджът на българските учени в айти сферата на запад? Помага ли той?
– Ако говорим за топ иновации, България изобщо я няма на картата. В топ научните конференции, свързани с машинно самообучение например, няма статии от български институции, докато една лаборатория в топ университет може да публикува 10-15. България има имидж на добра техническа нация, но не и на място, където се измислят бъдещите технологии.
– Докато в същото време във всички големи компании и научни звена има българи, сега ще видим много примери и на конференцията…
– Така е, но като процент българите са много по-малко в топ университетите и развойните звена, например от израелците или хората от държави с подобно население. Като цяло
ние все още живеем на имиджа, създаден по времето на комунизма,
на добра техническа нация, добри олимпийци на ниво училище. Това е много важно и трябва да го използваме за по-нататъшно развитие, но далеч не е достатъчно и затова са нужни институти като INSAIT.
– Оттук нататък кои са най-големите рискове нещата да не се получат?
– Има много и различни. Например, законите за развитието на академичен състав са остарели и неадекватни за съвременната наука и иновации. Остарялото законодателство може да попречи да се работи със скоростта, с която трябва. Този тип институти работят изключително бързо,
те са по-скоро близо до стартъпи, но в много по-голям размер.
И ако не можеш да постигнеш тази скорост, няма как да си конкурентен.
После идва имиджът на държавата – колко лесно се привличат топ учени, топ студенти, топ инвеститори. Това не е тест само за INSAIT, а за цялата държава. Какво e здравеопазването, качеството на въздуха, на училищата, толерантността към чужденците, липсата на корупция. Това е може би най-трудната част: да привлечеш хора в България.
А третата е опасността от неразбиране, например правителството да не оцени, че това е най-стратегическият проект за България през последните 30-40 години, с потенциал да издигне имиджа на България пред света.
Ключово е дали държавата ще продължава да застава все повече зад това начинание,
ще го представя и позиционира навън по правилния начин.
– Разбирането е много интересна точка. Секторът е много ентусиазиран, но успяваме ли да привлечем вниманието на хората извън него? Защото този сектор у нас малко трудно намира общ език с останалата част от обществото.
– Както каза президентът Радев на откриването,
INSAIT успя да свърже много различни части на фрагментираната екосистема в България:
четири различни правителства, предприемачи, топ западни компании като Google, AWS, VMware, български компании като SiteGround, най-добрия български университет и много други.
Следващата задача е това разбиране да стигне до хората извън сектора, а това е важно, защото, в крайна сметка, INSAIT е пътят, по който ще запазим децата си в България. По-доброто образование кара децата да остават в България и да се връщат от чужбина. INSAIT доказва, че това е възможно, привличайки едни от най-силните български студенти. Това е от интерес на цялата нация.
– Каква е следващата голяма цел?
– Скоро ще направим събитие само за INSAIT и връзката му с обществото и образованието, има много теми в България, където цари дезинформация и които трябва да се обясняват.
Например, за много родители и деца в не е ясно как да продължат образованието си след 12-и клас. Какво се случва, какво трябва да правят, какви са истинските перспективи и какво да оптимизират. А това са теми, които касаят цялото общество.
– Не е ли проблем това, че към висшето образование идват доста по-малки поколения, докато секторът все повече страда от недостиг на хора?
– В България има много стратегии за развитие, но нито една не се спазва. В Израел например има много ясна система къде трябва да отиват добрите ученици – в техните топ университети. В България не е така, няма стратегия, университетите като цяло са доста по-слаби и настъпва хаос.
Една от мисиите на INSAIT е да внесе ред в този хаос,
статутът на учения, на изследователя вече да е друг.
Да станат престижни професии, както е на запад. Тогава ще има и много повече желание децата да се занимават с това. За тази цел INSAIT със сигурност ще слезе и на ниво ученици, за да може много по-рано да започне това придвижване към истинската наука, към знанието.
– Но така или иначе имаме много по-малко хора, например на фона на съседни държави.
– Не сме чак толкова малко. Израел или Швейцария не са повече от нас като население и територия, но успяват да са сред лидерите в света на технологиите. Едно от хубавите неща на INSAIT е, че работи в област, където не се изискват огромни начални инвестиции, както е в други сфери, и промяната може да стане доста по-бързо.
– Идеята е да се покрият всички области в информационните технологии и изкуствения интелект. Нямаше ли да е по-лесно да опитате да се специализирате в нещо конкретно?
– Това е опасно, защото, ако се концентрираш в една или две области, може да не успееш да привлечеш топ хора заради рисковете, за които стана дума.
– Вашият проект, като че ли, носи силата на революция. Но революциите рядко са дело на учени.
– Аз се занимавам с наука, но и с предприемачество. Когато си от другата страна и работиш в топ университет като ETH Zurich, където има хиляди кандидати само за една специалност всяка година, става много ясно, че без нещо като INSAIT, България просто няма шанс да бъде конкурентноспособна.
Една държава лесно може да стигне някакво средно ниво и да седи там. Но за следващото ниво на знания, образование, изследвания и иновации, без институция като INSAIT, нямаме шанс.
Познавам много хора от екосистемата, всички виждат колко е фрагментирано всичко и че не работи както трябва. Предприемачески това ме мотивира да направим нещо, което да донесе промяна. Имаме огромен потенциал, но той трябва да се канализира.
Чужденците няма да го направят за нас, трябва да го направим ние, българите.
Когато идват, те казват колко е хубаво, но после си заминават.
За да успеем, трябва да отделим две неща: когато си говорим в България, искрено да назоваваме проблемите и да ги решаваме, а навън винаги да се рекламираме по най-добрия начин.
В тази сфера България трябва да е сред първите 5 държави в Европа, даже първите 3, имаме този потенциал. С INSAIT ще разберем дали ще успеем да го използваме, или не.
