Нека чуем бебето в утробата!

юли 28, 2023 | Технологии

Нека чуем бебето в утробата!

28 юли 2023 | Технологии

Някои технологии, които могат да спасяват животи, са тук, а ние просто не ги използваме. Дори за да помогнем на неродените бебета да дойдат без страдания, без усложнения, които могат да ги съпътстват през целия им живот. За да ги спасим.

Напоследък, за щастие, говорим много повече за това как да се осигуряват кувьози, техника, която да спасява най-малките в тежките им мигове. Но дали правим всичко по силите си, така че да предотвратим, да направим по-редки подобни ситуации?

Не и според днешния ни гост, а той знае какво говори.

„Съществуват толкова начини да помогнем на неродените бебета, ще ми се за тях да се говори много повече!“, казва доц. Петър Игнатов, акушер-гинеколог. Освен че има богат ежедневен опит, той е създател на впечатляващи иновации. Последната от тях може дратично да подобри успеха, с който лекарите използват един от най-важните диагностични методи. Нещо повече – има потенциала да помогне за това да бъдат диагностицирани и спасени огромен брой неродени хлапета.

Може ли да има нещо по-важно от това да се погрижим за бъдещите деца?

 

Детето в теб

Неотдавна погледите ни бяха приковани към съдбата на петима души, озовали се насред дълбините, безпомощни, в неясната прегръдка на бъдещето. И ако в случая ставаше дума за подводницата „Титан“, то в много подобна роля сме изпадали всички ние, дори да не го помним.

Последният триместър на бременността е времето, когато лекарите все още говорят за „плод“, макар че всъщност вътре вече е почти „завършено“ бебе. Уж големите рискове на бременността и спонтанния аборт са отминали. Именно в този период обаче се случват много от проблемите, които водят до сериозни усложнения. И улавянето им навреме може да е въпрос на живот и смърт.

„Напоследък се слага акцент върху това да купуваме кувьози и техника, която да помогне за реанимацията на новородените, да лекува усложненията. Но според мен е редно да говорим и за това колко е важна превенцията и как тя не се случва на практика“, казва д-р Игнатов.

 

доц. Петър Игнатов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Детска работа

„Много е важно да добавим още диагностични възможности. Така, че преди раждането да се оцени състоянието на бебетата, да има значително по-малко новородени с усложнения, с кислороден недостиг, причиняващ детска церебрална парализа и неврологични проблеми“, допълва лекарят.

Днес Здравната каса покрива малък брой задължителни прегледи и изследвания по време на бременността. Докато самите акушер-гинеколози препоръчват като допълнителен преглед феталната морфология – задължителна проверка в почти всички напреднали държави. Чрез този безопасен и неинвазивен метод се откриват огромна част от аномалиите и проблемите, които носят риск за бъдещото бебе.

И ако този преглед все пак правят повечето бъдещи родители (които могат да си го позволят и са попаднали на отговорен проследяващ гинеколог), то има и много други важни проверки.

Бременността е стигнала до 28-ата седмица, до последната, решителна третина. Вече са направени изследванията за хромозомни аномалии и феталната морфология, които са показвали, че бебето се развива нормално. И най-важният въпрос вече е как се се чувства то във временния си дом. Уви, няма как да и го каже, подобно на пътниците на подводница, и е важно лекарите да проследят сигналите. Което обаче се случва рядко.

 

доц. Петър Игнатов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Нероден Петко

„През последния триместър най-важното е да се проследява състоянието на плода, тъй като има редица фактори, вътреутробни или извън матката, които биха могли да повлияят негативно. Да доведат до фатално страдание, както ние го наричаме. Недостиг на кислород към мозъка и важните органи, анемичен синдром, намалено кислородно насищане на кръвта“, казва доц. Игнатов.

Доплеровото изследване се използва в редица области, където е важно да се проследява движението на кръвта през даден съд. Именно в последния етап от бременността то е подходящо решение, безвредно и неинвазивно, с което да се проверят параметрите на кръвотока в средната мозъчна артерия на бебето.

Методът е лесен, доказано подходящ, за да покаже дали всичко е наред… и все пак, почти не се прилага у нас, заради което много често се стига до усложнения.

„За това не се говори, а и малко колеги са в състояние да прилагат метода. Много силно се надявам пациентите да се информират, да се поинтересуват в интерес на техните бебета, а в резултат и повече колеги ще проявят интерес да се научат“, казва специалистът. Той е готов напълно безвъзмездно да обучава колегите си, стига да имат желание. Този тип изследване вече е и част от програмата курсове, провеждани за специалисти в медицинския център, в който той работи.

 

доц. Петър Игнатов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Деца на майката Земя

„Иска ми се да стигнем до тези хора, те да разберат, че не е Божа работа дали бебето ще оцелее в третия триместър, а има начини да се разбере какво е състоянието му. Ако се окаже, че то има данни за фетално страдание, за кислороден недостиг, има много неща, които биха могли да се направят! В краен случай може да се извади по-рано, но това да спаси живота му!“, допълва акушер-гинекологът.

Така или иначе, изследването за момента се прави на много малък процент от всички около 60 000 бременности годишно в България.

Макар и в момента този удобен метод за изследване да е доста показателен… ето че стигаме и до приноса на доц. Игнатов и екипа му за това той, а и всички форми на Доплерово изследване, да станат значително по-прецизни.

 

доц. Петър Игнатов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Математика за доктори

„Вече 40 години, откакто има Доплерови изследвания, интерпретацията им става по една и съща формула. Нашият екип доказа, че тя е погрешна и е време да я заменим с друга, значително по-точна“, обяснява лекарят.

Когато се следи кръвотокът през даден съд, линията стига до един очевиден пик, преди да поеме надолу. Именно там дълго време се смята, че минава линията между систолата – момента, когато сърцето изтласква кръвта и тя минава с повишаващо се налягане през съответния съд, и диастолата – когато сърцето се отпуска, а налягането в съда се понижава. Именно налягането по време на този пик – наричано „пулситивен индекс“, е показателят, който докторите в различни области проследяват. Включително и при изследванията в последната третина на бременността.

Понякога обаче най-важното е невидимо не само за очите, а и за уредите. През последните години става ясно, че границата между систолата и диастолата не е очевидният пик! А малко след него, след като налягането е започнало да спада, винаги има втори, по-нисък пик и именно той е истинската граница.

 

доц. Петър Игнатов

Така изглеждат показателите от изследването. С S е отбелязана досега позната граница между систола и диастола, а с DN – тази, която би трябвало да се вземе предвид.

 

Широко затворени очи

Макар че този феномен е доказан, медицината бавно свиква с промяната. А ето че доц. Игнатов и екипът му предлагат още едно важно решение, които носи потенциала да направи диагностиката много по-точна!

През годините той прави много прегледи на бременни жени и първоначално интуитивно забелязва една взаимовръзка: колкото по-голяма площта под кривата след втората пикова точка, толкова по-голям е рискът да има проблем.

Преди месец, след дългогодишни проучвания, излезе научната му статия по темата. В нея доц. Игнатов и екипът му предлагат формула, с която се смята площта на фигурата, получена след втория пик – в диастолата.

Закономерностите – при неродените бебета с площ на тази фигура в нормата, бременността завършва спокойно. Докато извън нея се оказват деца, при които по-нататъшните изследвания потвърждават наличието на проблем и е необходимо своевременното вземане на адекватни мерки.

Интересът към темата е голям, статията вече е цитирана и обсъждана в гилдиите по цял свят. А доц. Игнатов се подготвя за следващата голяма стъпка – международно проучване в различни държави и лечебни заведения, което да включи десетки хиляди пациенти, те да бъдат проследени, така че окончателно да се докаже новата формула и тя да бъде превърната в златен стандарт.

 

доц. Петър Игнатов

Площта на фигурата в сиво дава безценна информация за състоянието на плода при този тип изследвания, доказват доц. Игнатов и колегите му.

 

Крайна сметка

Но как така в продължение на десетилетия никой не е забелязал, че за анализ на Доплеровото изследване не се прилага най-точния показател?

„Тази граница наистина е била възприемана погрешно през последните 40 години“, казва лекарят. „Може да звучи странно, но в медицината това не е прецедент. Има много случаи, в които дълго време сме правили нещо погрешно или сме използвали неподходящ метод. Феноменът десетки години е бил пред очите ни, а никой не се е сетил да го използва. Аз също дълго време не си задавах критично въпроса дали всичко това е издържано. Докато в един момент, както повечето идеи, които идват на хората, се плеснах по челото. „Ами какво, ако…?“. Продължи с 8 години работа. Трябваше да се справим чисто математически и методично, да наберем пациенти. А и да подготвим публикацията така, че да отговори на изключително високите стандарти на съвременните реномирани медицински издания в нашата област“.

 

доц. Петър Игнатов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Тенджера под налягане

„Това измерване на лице е качествено нов подход към интерпретацията на всички Доплерови изследвания“, казва лекарят. „Въвеждането на този показател е много голям момент за нас, защото то променя цялата парадигма в областите на медицината, които се занимават с оценка на кръвотока. Това са 70% от медицинските специалности, също и ветеринарните.

Този феномен – наричан „Диастолна децелерационна площ“, го има във всички съдове, намиращи се относително близо до сърцето – в главата, артериите към ръката, белодробните, бъбречните, дори маточните артерии. Така всички специалности като кардиология, гастроентерология, ендокринология, вътрешни болести, пулмология, тепърва биха имали полза да изследват как този показател би могъл да бъде полезен в тяхната практика“, обобщава лекарят.

Методът е патентован от нас и доц. Игнатов е решен да направи всичко възможно да остане български патент.

Това не е първата му иновация, която спасява животи. Вече почти десетилетие лекарите използват платформата му, чрез която автоматизирано се оценяват резултатите от друго важно изследване по време на бременността – кардиотокография.

Както сам казва доц. Игнатов, оттук нататък важно е да намери повече съмишленици – сред бъдещите майки, а в резултат – и сред колегите му. Защото много, много животи на неродени бебета биха могли да бъдат спасени.

Може ли да има нещо по-важно от това?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация
„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация

Най-новите:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
Share This