LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България.
Александър Райчев е генерален мениджър на LivePerson България и има дългогодишен опит на различни позиции в айти сферата.
От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?
– Нека не се водим по официалните дефиниции, но какво е изкуственият интелект лично за теб?
– Ако излезем от технологичните дефиниции, по-скоро ключова става думата „изкуство“, на английски – “art”. Да кажем, че творците, иноваторите и хората, които имат дългосрочна визия, са тези, които носят облагите за обществото.
Така е и с изкуствения интелект, той твори, създава, прекроява границите на невъзможното. Такъв е всеки интелект, който може да манипулира околната среда, за да създаде допълнителен комфорт и удобство.
– Напоследък като че ли прекалихме с тази тема, макар и разговорът да е доста повърхностен. Разделяме се между свръхентусиазма и пълния скептицизъм, къде минава разумната граница?
– Трудно може да се дефинира, тя е отражение на индивидуалните възгледи. Имаме върли поддръжници и скептици. Според мен обаче
кутията на Пандора е отворена и ентусиазмът ще надделее,
тъй като в момента в ръцете си разработчиците имат сериозен набор от модели, които в близките години ще променят света.
Свърхентусиазмът е в очакванията за безгранично развитие на тази технология. При него не са дооценени потенциалните рискове.
От друга страна, пълният скептицизъм често е свързан със страховете изкуственият интелект да се превърне в автономни и непредсказуеми същества, които да доведат опасности за хората.
Най-разумна според мен е балансираната, информирана позиция. Тя включва критично мислене и оценка на потенциала на ИИ, признаване на ползите и възможностите му, но и осъзнаване на рисковете.
Разумният подход включва регулации и етични стандарти, както и открит диалог и сътрудничество
между учени, технологични експерти, законодатели, философи и представители на обществото.
– Всяка технология минава през естествен цикъл на развитие – възможно ли е все пак да сме надценили ефекта и да стигнем до своеобразна зима?
– Тъй като сме насред горещо лято, нека уточним какво би означавала зимата за дадена технология – това е период, през които тя сериозно забавя своя жизнен цикъл или спира развитието си. Може да е под влияние на регулаторни, икономически, технологични фактори. Според мен изкуственият интелект е толкова гореща тема, че зимата изобщо не е на дневен ред въпреки призивите за охлаждане и възпиране на новите модели.
Духът от бутилката е изпуснат!
– Тогава, може би, би трябвало да насочим поглед към опасностите. Кога изкуственият интелект може да се превърне в проблем за всички ни?
– Най-важно е да успеем да го управляваме правилно – да създаваме разумни очаквания и да движим алгоритмите в посоката на това да решават човешките проблеми.
Автоматизацията на работните процеси може да доведе до безработица, която да предизвика социални сътресения в обществата. Но досега сме се сблъсквали с много технологични революции, довели не една иновация, която ползваме и днес.
Това е част от човешката еволюция. Формално погледнато, предизвикателството „изкуствен интелект“ не се различава от промените, донесли ни огъня и колелото, печатарството и електричеството, развитието на фармацията и ядрената енергия. Към момента ги приемаме за даденост, но си представете еуфорията при тяхното масово въвеждане.
Добре е достъпът до технологии да е справедливо разпределен, да не се задълбочат социалните различия.
Проблем би бил и неправомерното използване на лични данни и засягането на сигурността. От ключово значение е важните решения за бъдещето на човешкия род да се взимат от самите човеци, затова контролът трябва да остане в обществата.
– От кого според теб зависи в коя посока ще поемем?
– От всички нас – от политиците, които ще вземат регулативни мерки, през учените, които ще помогнат за развитието на технологиите, до бизнеса, който ще ги въвежда и самото общество, което ще задава приоритетите.
Естествено,
всичко това ще бъде центрофугирано от икономическите интереси и бизнес моделите на корпоративно ниво,
те ще задават тренда. Посока за развитие ще дава и конкуренцията, защото, ако не си в крак с тенденциите, ще се наложи да прекрояваш представите си за устойчив бизнес.
Но най-вече обществото трябва да разчита на своята информираност и на образованието.
– Кои са силните и кои – слабите страни на изкуствения интелект от гледната точка на настоящия момент?
– Бързодействие и ефективност в обработката на големи обеми данни, прецизност и целенасоченост, голям потенциал за автоматизация. От другата страна, да кажем, са липсата на интуиция и абстрактно мислене, зависимостта от голяма база данни.
– Кои са най-големите промени, които в краткосрочен план ще доведе в различни области изкуственият интелект?
– Ще видим експоненциално нарастване на технологиите с ИИ във всички сфери. Това ще доведе до промяна в учебните програми, в медицината.
Разработките тепърва ще ни изненадват с лечението на редки заболявания и такива, срещу които се борим от десетилетия.
Подобряването на качеството и начина ни на живот ще се пренесе и върху увеличаване на средната му продължителност.
Разшифроването на нашата ДНК и произхода на Вселената, бъдещи форми на живот и така желаното безсмъртие може би ще са сред по-дългосрочните разработки, които човечеството ще се опита да разгадае с помощта на ИИ.
А в краткосрочен план вече виждаме автоматизация в производството, логистиката, оптимизиране на процеси и доставки. Промяната на потребителското поведение, изследването на потребностите, персонализацията…
– На фона на всичко, което казваш, интересна е и позицията на проекта, по който работиш. Казва се “LivePerson”, кога технологията започва да става неразличима от истинския човек?
– LivePerson e компания с почти 30-годишна история, пионер в разработката на чатбот решения. Към момента е лидер при чат- и войсботове с ИИ, които комуникират с хората като истински човек. Разчитаме много на т.нар. персонализация, какви са намеренията на клиентите, от какво те имат нужда.
Излизаме от корпоративния уебсайт, за да заживее в телефоните на хората едно почти истинско човече.
Нашите алгоритми се грижат за индивидуалното преживяване и решаването на реалния проблем.
Оттук насетне развиваме все повече интеграции с различни платформи и ще видим как работят ботовете, проектирани спрямо желанието на клиента. Важно е също, когато разговорът се прехвърли към човек оператор, той да получи систематизирана, резюмирана информация.
В LivePerson сме отговорни за непрекъснатата работа на над 18 000 компании. Обработваме над 1 милиард потребителски интеракции всеки месец! Имаме клиенти, постинали над 90% автоматизирани процеси, което допринася за тяхната гъвкавост и по-добро отношение към клиентите.
Освен това все по-голяма е отговорността на българската част от екипа, която се развива светкавично – за 6 месеца вече сме около 60 души. Налагаме се като основно звено в разработката, а и в поддръжката. Продължаваме да търсим специалисти за най-различни роли – пъстра палитра от технологии и направления.
– А ако чатботът все повече прилича на истински човек… добре ли е да възприемаме технологията от познатите ни, човешки измерения, или така я ограничаваме?
– Трябва да намерим баланса между човешките ценности и възможностите. Трябва да вкараме технологиите в служба на човечеството, дори само защото… е по-ефективно. Да кажем, че един робот с ИИ може да бъде по-полезен там, където средата е опасна. Или ако се анализират бързо големи данни.
Виртуалната реалност може да ни избави от скучното ежедневие, да ни зареди с много емоции и преживявания.
Ако говорим за човешки измерения, ние имаме една много характерна особеност – богати исторически ценности, разнообразни емоции, чувства. Досега 2,5 милиона години човекът е пресъздавал света такъв, какъвто го имаме, с вдъхновяващи иновации и креативност.
– Често разговорът за напредъка на ИИ се измества към това „кои професии ще замести“. Възможно ли е обратното, да ни позволи да сме по-ефективни?
– Разбира се! Интересен пример идва от спорта. От години грандовете използват технологии с ИИ, за да анализират реакции, поведения и физически характеристики на спортистите, за да извлекат най-доброто от тях. Представете си, че сте намерили 1 милиард долара, за да купите Мбапе и го сложите на вратата. Тогава неговите перфектни скоростни, технически параметри ще спаднат значително.
Не е добър ход, но е очевидно. Доста повече подобни решения обаче могат да бъдат не толкова ясни. Ако знаете, че в 95% от случаите един нападател е успешен срещу даден вратар в първите 15 минути от играта с десния си крак и от дистанция между 10 и 15 метра при температура на въздуха от 25 градуса и ниска влажност… не си ли струва да използвате тези данни?
Нека не говорим за заместване, а по-скоро за подпомагане. Човешкият фактор ще продължи да бъде основа за развитието на ИИ в дългосрочен план.
– Какво те мотивира да се насочиш именно към тази област?
– Аз съм от оптимистите. Виждам скоростта на развитие на технологиите като постъпкова, но не и избухваща. Виждам потенциал за приложение на изкуствения интелект във всяка сфера на икономиката, където обаче трябва да се работи на държавно ниво с бизнеса, за да се идентифицират нуждите и да се използва експертният човешки потенциал.
– Кои са технологиите, които ти лично се надяваш скоро да станат възможни?
– Много бих искал в най-скоро време да видя края на някои нелечими до момента болести. Чрез ИИ и напредъка на квантовите компютри мисля, че се доближаваме до този период, в който много бързо ще намираме решенията на сложни казуси.
Но се надявам и на напредък във всички други сфери – от енергетиката през подобрена градска среда и умни градове до специализирани услуги. По-малко администрация и повече мислещи хора.
– Как ще изглежда бъдещето ни при най-песимистичния и как – при най-оптимистичния сценарий?
– Не искам да мисля за апокалиптични сценарии, тъй като не смятам, че ще се осъществят. Повече се притеснявам от намесата на хората, а не на алгоритмите в човешките отношения и съдби.
Фокусираме се върху злонамерената сила на машините, а в същото време се водят войни за ресурси и влияние, в един продоволствен свят хора умират от глад и лечими болести.
Къде точно е бъгната системата – в технологиите или в човешката ненавист, алчност и страст за величие? Машините поне за момента нямат нито едно от трите…