Пол Алън – другото лице на Microsoft

дек. 1, 2023 | Истории

Пол Алън – другото лице на Microsoft

1 декември 2023 | Истории

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.

Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.

Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.

Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

 

Пол Алън

 

Големите надежди

Не, не, представете си го само. На Бил Гейтс в училище му платили, за да създаде програма, която да подреди учебните часове. А той я направил така, че по английски да е единственото момче, заедно с дузината най-красиви съученички. Плейбоят Бил, успех…

Докато учел в Харвард пък, той прекарвал много нощи в покер клуба, губейки понякога стотици долари на нощ. Може би именно тогава се научил да блъфира, което после му помогнало в работата…

Ей такива прелюбопитни истории разказва Пол Алън в автобиографичната си книга „Човекът идея“. И няма как, наистина, да отделим съдбата му от тази на приятеля му от детство. Рисувайки историята на две толкова различни личности, но и двете символични за Силициевата долина.

Пол е батко на Бил с цели 2 години.

Майка му е учител по литература, баща му – библиотекар. И с двамата цял живот запазва изключително близка и специална връзка и въпреки това… хлапето се вълнува от компютри, не толкова от книги. Така още в гимназията Лейксайд в Сиатъл се запознава с по-малкото хлапе, чието име добре знаете.

Особено талантлив в компютърния код, Пол Алън цял живот се смята за артист.

 

Пол Алън

 

Към върха

Двамата често се озовават в гимназиалната лаборатория в края на 60-те, тогава хич не е лесно да имаш достъп до дядовците на днешните компютри. И машините там се оказват слабички, затова хлапетата се насочват към Вашингтонския университет. Но и там, все едно става дума за космически телескоп, имаш право само на ограничен достъп.

Бил и Пол обаче са хакери, опитват се да излъжат системата… но не са достатъчно добри. Улавят ги и ги наказват със забрана да ползват компютрите.

Така двамата се събират с най-добрия приятел на Бил от детството – Кент Евънс, в компютърен клуб. Доста десетилетия след това ще се появи професията, която се занимава с това – QA, но на трите хлапета им поставят задачата да търсят бъгове в програмите на местния компютърен център и в замяна им отпускат повече часове, в които да си работят на машините.

Уви, само на 17, Кент умира при инцидент, докато се катери в планината. А това още повече сближава Бил и Пол, които продължават заедно нататък.

 

Пол Алън

 

Гордост и предразсъдъци

Пол е приет с максимален резултат във Вашингтонския държавен университет. Там обаче не му е интересно, напуска го след втората година, за да стане програмист. При положение, че това е доста екзотична професия в странните времена на динозавърските компютри.

По случайност първата му работа е в компанията „Ханиуел“, чието седалище е близо до Харвард, университета, където пък тъкмо е приет малкият Бил.

Именно Пол го убеждава и той да зареже образованието, така че заедно да започнат съвсем различно начинание. И отново той предлага това начинание да бъде кръстено Microsoft – събирайки микрокомпютрите и софтуера.

Тепърва има да научаваме много за онези времена, които поставят началото на модерния компютърен свят. Факт е, че двамата млади предприемачи имат огромен късмет, за да се озоват на позицията, която съвсем скоро ще ги изстреля с гръм и трясък на върха. Популярна е например историята на Гари Килдал – компютърният пионер, който за малко не се озовава на тяхно място.

 

Пол Алън

 

Панаир на суетата

Факт е обаче, че Бил и Пол получават невероятния шанс да предложат операционна система за новите модели компютри на IBM и успяват да се справят по най-добрия начин. За онези времена се носят всякакви легенди, свързани с кражби на компютърен код, интриги и други случки като от сапунена опера. Но според мнозина големият успех идва отново заради Пол с предложението му да отстъпят правата на новата операционна система на клиентите си.

Така първият приложим MS-DOS се озовава на безброй компютри по цялата Земя точно във времето, когато те стават масово достъпни. А после пътят до Windows, операционната система, която проправи магистралата на днешните технологии, е доста логичен и естествен.

Разбира се, също толкова добри са аргументите, които казват, че решителната роля е на Бил заради неговата работосособност и безскрупулност. Той очевидно си е взел достатъчно полезни уроци от покера и знае какво да прави. Работи безкрайно упорито, а очаква същото и от останалите.

Пословична е друга история, също разказана ни от Пол – как съдружникът му среща един от основните програмисти, който за последните 4 дни е работил 81 часа, бързайки да завърши важна задача. И вместо да му благодари и да го поздрави, или поне да го попита как се чувства, въпросът, който му задава, гласи: „Над какво ще работиш утре?“.

 

Пол Алън

 

Просяк, крадец

Да, Пол после пише, че понякога да се работи с Бил е като да си в ада и че той има доста властна натура. Но пък след смъртта му Гейтс признава, че „Microsoft никога не би се случил без Пол“.

Някъде там пътят на двамата приятели се разделя. 1982 г., 7 години след основаването на компанията. Едва навършил 29 години, Пол Алън чува страшната диагноза „неходжкинов лимфом“. Налага му се да започне бързо терапия. А той и е усетил, че не се чувства на място в компанията, която се е превърнала в империя. И все пак, по един или друг начин остава част от нея – чак до 2009 г. има формален пост, от който споделя опита си.

Докато се лекува, има достатъчно време да мисли за важните неща в живота. Така се стига и до разговора с приятеля му от детство, в който идва време да се разделят. Двамата и по-рано са се съгласили, че Бил ще получи по-голяма част от акциите, но в този момент той му предлага да купи всички срещу 5 долара на акция. Пол казва, че е нормално цената да е почти двойна. Двамата се разделят скарани, макар че в този миг дори не е ясно бъдещето на Пол, сблъскал се със страховитата болест. С помощта на новия си съдружник Бил успява да изтика приятеля си от детство в миманса.

Но важното е, че Пол се оказва по-силен от болестта. Лъчелечението и химиотерапията помагат, лимфомът е победен. Ракът ще се върне десетилетия по-късно, но той използва всеки миг от тези години, за да го прекара по начина, по който е мечтал. Защото веднъж срещнал очи в очи смъртта, той вече знае, че не парите са важното, а дните, които ще оставиш след себе си.

 

 

Бъди българин, Джийвс

Акциите, които на Бил Гейтс му се е досвидяло да купи, постепенно трупат ли, трупат стойност. Благодарение на тях през 2006-а Пол Алън се оказва 6-ият най-богат човек на света със състояние от $20 милиарда.

Но Бил надали е толкова ядосан, през последните години той се опитва упорито да влезе в ролята на филантроп, на борец срещу епидемиите, което му спечели най-вече… главната роля в теориите на конспирациите за това как ще ни управлява чрез чиповете във ваксините.

Докато ореолът на филантропа си остана за Пол, макар и без да привлича чак толкова много погледи.

Ами ако си бяха разменили ролите? Щеше ли добричкият Пол да е толкова брутален с конкуренцията и неуморим, докато през 90-те се наливаха основите на империята Microsoft?

Можем само да гадаем и най-вече да се доверим на съдбата, която си знае работата. Защото ето както постигна за тези 36 „подарени“ от съдбата години Пол Алън.

 

Пол Алън

 

Брулени хълмове

Той си отиде от същия този неходжкинов лимфом пред 2018-а, на 65 години, въпреки този път по-оптимистичните мнения на лекарите. За втори път чува тежката диагноза през 2009-а.

И ето че през ноември 2022-а името му влезе отново в челото на новините. 1 622 249 500 долара – толкова бяха получени за 155 произведения на изкуството от колекцията на Пол. Търгът счупи много рекорди, колекцията стана най-скъпата в историята, 5 картини надминаха 100 милиона долара – две на Жорж Сьора, по една на Гоген, Сезан и Ван Гог. Бяха продадени всички произведения, 2/3 от тях – над предварително обявената стойност.

Всички пари ще отидат за благотворителност, така, както се казва в завещанието на отишлия си милиардер.

Единствената по-сериозна връзка в живота му е в началото на 20-те му години, дори се сгодява. Но момичето решава, че е твърде младо за сватба, разделят се, а оттам нататък мнозина казват, че води отшелнически начин на живот.

Въпреки че е голям ценител на изкуството и се увлича по истории за любовта, той така и не я среща, отива си сам, без свое семейство.

 

Пол Алън

 

Знакът на четиримата

Много рядко се случва човек да знае какво да прави с огромно количество пари и едновременно с това да ги има. Е, един от малкото примери е нашият герой. Пригответе се, списъкът е дълъг.

Алън трупа сериозни средства с различни предприемачески инициативи с помощта на компанията Vulcan, създадена за да управлява богатството му. Инвестирайки в недвижими имоти, в мрежи за достъп до интернет, в различни технологии достатъчно далновидно, имането продължава да набъбва и днес, след смъртта му. Акцент попада и върху изобретателската дейност – компаниите на Алън държат над 400 патента в най-различни области на технологиите.

Важно е да споменем, че и приживе, и днес, голяма роля във всяко от делата му има и неговият най-близък човек – сестра му Джоди Алън. След смъртта му тя е попечител на наследството, основна част от което е предвидено за благотворителност.

Смята се например, че заради любовта ѝ към киното в огромния списък със занимания на компанията попада и продуцирането на холивудски продукции. В списъка на филмите, които създават, личат ленти, спечелили награди „Грами “ и „Еми“.

 

Пол Алън

 

Изгубеният рай

И, да, ако си представяте, че човек на технологиите трябва да е далеч от изкуството, ето един стереотип, който отива на кино, за да гледа филмите, създадени от Пол. Или пък на изложба, вече стана дума за колекцията му.

Пол обича и музиката – първата си китара получава само на 16, мечтае да е следващият Джими Хендрикс. Е, за добро или лошо, нещата не се развиват точно по този начин. И все пак, колкото за един албум, той изпълнява и тази своя мечта.

Отделна голяма глава от живота му е спортът. Пол сам практикува яхтинг, последната му лодка, дълга 126 метра, се казва „Октопод“ и до неотдавна беше в топ 20 на най-дългите моторни яхти – с два хеликоптера и собствена миниподводница. Всяка година, по време на фестивала в Кан, той организира на нея знаменити веселби, на които свири на китара.

През 1988-а купува отбора от НБА „Портланд Трейл Блейзърс“, който по негово време два пъти стига до финалите на лигата. Известно време има отбор по американски футбол – „Сиатъл Сийхоукс“, и такъв в американската лига по класически футбол – „Сиатъл Саундърс“.

 

Пол Алън

 

Самотният бегач на дълги разстояния

Космосът е друга голяма любов на предприемача. Той е единственият инвеститор в SpaceShipOne – първия комерсиален проект, изпратил човек в суборбиталния Космос. Това беше не просто огромен успех, но и по своеобразен начин повлече крак, преди да дойдат следващите големи инвеститори от Силициевата долина в тази област, като Мъск или Безос.

През живота си Алън е дал повече от 2,6 милиарда долара за различни форми на благотворителност, свързани с науката, технологиите, опазването на биологичното разнообразие, медицината.

Създава редица собствени научни звена. Институтът за мозъчни науки се появява, след като майка му проявява началните симптоми на деменция. Сблъсквайки се с проблема, това му дава стимул да финансира разработките в тази посока. Там е и най-голямото му еднократно дарение от половин милиард.

2 милиона отиват за нова библиотека на Университета във Вашингтон. Тя носи името на баща му – Кенет Алън, който по-рано е бил начело на същата библиотека.

Финансира екип, който открива изгубен през Втората световна война самолетоносач. 7 милиона отиват за опазване на слоновете. Заради даренията му за природни изследвания неговото име носи вид мухи.

Алън дарява на програмата SETI, поставила си за цел да търси извънземни форми на живот. Със 100 милиона той е и най-големият благодетел в битката с вируса ебола в Западна Африка.

 

Пол Алън

През 2013-а Пол и Бил правят отново иконичната снимка, която ги улавя 30 години по-рано.

 

Както ви се харесва

Визионерството му показва и създаването на институт конкретно за изследвания в областта на изкуствения интелект, много преди това направление да получи днешната си слава.

„Никой наистина не знае какво би било необходимо, за да се създаде нещо, което е самоосъзнато или има личност“, казва по темата той. „Все пак, мога да си представя ден, в който може би, ако успеем да разберем как работи човешкият мозък, това би било възможно. Но това е дълъг, дълъг път…“

Още нещо. Когато минават достатъчно години, Пол прощава и на приятеля си от детство Бил за тежката раздяла. Още в края на 80-те двамата даряват заедно 2,2 милиона долара на училището, в което са се запознали. Така, някак логично, кръгът се затваря.

„Докато работим заедно – едновременно бързо и решително, няма ограничения за това, което можем да постигнем“, казва Пол Алън.

Какво и как можеше да се развие другояче в тази история е любопитен въпрос, чийто отговор няма как да научим. Но все пак: какво ли ще каже историята? Кой е по-големият визионер – Бил, създал най-мощната компания на времето си или Пол, посветил се на това да живее както смята? Отговора оставям на вас…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Share This