Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

фев. 22, 2022 | Истории

Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

22 февруари 2022 | Истории

Той създава първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Защото иска да полети със самолета си, вместо да отиде на среща.

И въпреки че тази легенда не е вярна, той безспорно е легенда от зората на компютърните времена. Отива си само на 52 в пиянска свада, при неизяснени и до днес обстоятелства. Но оставя следата си в компютърната история не толкова с невероятния шанс за огромно богатство в онези ранни години на компютрите. Колкото с напредничавите си идеи, които днес използваме всеки ден. И с пропуснатата възможност да се превърне в по-добрия събирателен образ на създателите от зората на дигиталните времена…

„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал…

 

Гари Килдал

 

Един викинг в двора на Бил Гейтс

Името му е обградено с легенди и определено има защо. Той е сред пионерите на съвременния компютърен свят, дори най-сериозните авторитети признават, че е имал шанса да стане човекът, който да застане начело, да поеме палката в зората на компютърната ера. Само че не е имал търговския нюх и липсата на скрупули на този, за когото твърди, че го е ограбил. Добрият, (вече наистина) стар Бил Гейтс.

Бащата на Гари е капитан на кораб с норвежски произход, а майка му има шведски корени. Роден през 1942 г., учи в гимназия, където се преподава морска навигация. Както и на повечето пионери в областта на компютрите обаче, в училище хич не му върви, по-забавно му е да сглобява свои собствени коли в импровизиран сервиз. Все пак, преценява, че му трябва по-сериозна професия, с която да се издържа и затова се записва във Вашингтонския университет в родния му Сиатъл с идеята един ден да стане учител по математика.

 

Гари Килдал

 

Добро утро, Виетнам!

Там за първи път се сблъсква с компютрите – по това време огромни машини с размерите на стаи, обработващи данни от перфокарти. Те са първото нещо, което истински го увлича. Гари решава да специализира в тази област, завършва с отличие и се посвещава на софтуерната професия, която тогава… на практика не съществува. Планира дори докторантура по компютърни технологии.

Междувременно обаче започва войната във Виетнам и все повече младежи получават далеч не мечтаната покана по пощата да се явят в наборните комисии. Така се случва и с Гари Килдал, но вместо да се озове на фронта, получава още по-голям шанс да работи в областта, която го е пленила. Наборната служба оценява знанията му от морската гимназия и университета и го насочва към кариерата на морски офицер.

После е изпратен да преподава компютърни науки във Военноморския университет в Монтерей, Калифорния. Когато службата му свършва, той изоставя университета и започва работа за „Интел“. Впечатлили са го възможностите, които дават първите микропроцесори и затова се насочва към компанията пионер в тази област.

 

 

Космически забивки

Това, с което наистина е забележителен нашият герой, е фактът, че първи пише софтуер за микропроцесори, а след това създава за тях и пионерната операционна система. А основите, които полага, се използват на практика във всеки компютър, създаден от зората на информационната ера до днес.

В „Интел“ първата му задача е да създаде език, който да се ползва на пионерните микропроцесори. Създаденият от Килдал PL/M („програмен език за микропроцесори“, Programming Language for Microcomputers) ще се ползва в продължение на десетилетия.

В началото работата му е да подготвя програми за процесорите „Интел 4004“. Работодателите му са повече от доволни и обсъждат с него бъдещето на следващото поколение – 8008 и 8080. А той им предлага нещо неочаквано. За управлението им да не се използват познатите дотогава редици от нули и единици, а компютърен език от следващо ниво, по-близък до човешките езици, който след това се превръща в дигитален код. Така се ражда PL/M. Концепцията, която до голяма степен ще роди следващите поколения езици за програмиране, докато се стигне до днешните решения, които използват всички програмисти.

 

Гари Килдал

 

Светлините на града

Следва програмата CP/M (от „контролна програма / монитор“, Control Program/Monitor). С нейна помощ е възможно да се чете и съхранява информацията на 8-инчови дискети. Това е и първата пълноценна операционна система, предназначена за микропроцесори. Уж малко действие, което обаче слага края на епохата на перфокартите и прави компютрите много по-използваеми.

Въпреки това „Интел“ решават да не пуснат в масова продажба системата. Разочарован и с идеята, че вече е изпълнил това, заради което е бил нает, Килдал решава да основе своя фирма. Със съпругата му Дороти създават от викторианския си дом, почти на шега, една от първите софтуерни компании с доста амбициозното име „Интергалактически дигитални проучвания“. Какво прави в названието амбициозното определение, което отпраща сферата на дейност отвъд Земята, така и не намерих информация. Първата дума, така или иначе, скоро отпада и компанията се превръща просто в „дигитални проучвания“ – „Диджитал рисърч“.

В този период Гари пренаписва CP/M, така че да може да се използва на различни типове микропроцесори, не задължително тези, изработвани от предишния му работодател. Така се ражда нещо, което вече всички ние сме чували – „базовата система за вход/изход“, Basic Input/Output System или просто BIOS. Онзи фундамент, на който се крепят днес всички персонални компютри, преди да бъде допълнен със същинската операционна система.

 

Гари Килдал

 

Междузвездни войни

Решението бързо се превръща в стандарт, основна операционна система на почти всички работещи тогава персонални компютри. Начинанието се оказва и доходоносно, през 1978 г. компанията печели по 100 000 долара месечно, приходите през следващите 5 години достигат 44,6 милиона долара, почти невероятна сума за тогавашните измерения. Все пак, става дума за периода много преди компютрите да станат масови.

Бившият военен, несъстоял се учител по математика и корабен навигатор изведнъж се оказва доста богат.

А с това освен лукса, започват и проблемите. В отношенията между Гари и съпругата му се появяват пробойни.

Тъкмо тогава се случва и знаменитата случка, превърнала се в легенда.

Само за 3 години пазарът на компютри е избухнал до обем от 1 милиард долара и тогавашният властелин на технологиите IBM решава да се намеси в тази дотогава екзотична област.

Така междугалактическата компания и някакъв значително по-неизвестен по това време конкурент на име „Майкрософт“ се вплитат в битка за това кой ще осигурява операционната система за бъдещото поколение компютри на IBM. Тогава няма как съперниците да го знаят, но именно това решение веднъж завинаги ще наложи победителя и ще му осигури през следващите десетилетия вече не милиони, а милиарди долари и невероятно влияние.

 

Гари Килдал

 

Кръстникът

Срещу предложението на Гари Килдал конкурентът изправя своя операционна система, която също се базира на неговата CP/M. Първоначално е наречена QDOS, а после се налага и с имената PC-DOS и MS-DOS, които днес също за познати на всеки малко по-„опитен“ компютърен потребител. Получава се така, че Килдал трябва да се състезава с вариант на собствената си система, който просто е допълнен от Бил Гейтс и екипа му. Проблемът е, че в първите години на работата си той е допуснал доста грешки, свързани със защитата на авторското му право над CP/M.

Самият Килдал казва, че не иска да съди съперника си, защото „в онези времена всеки копираше от всекиго“.

И все пак, наивно е да вярваме, че огромна кампания, каквато е тогава IBM, ще вземе толкова ключово решение – за избор на операционна система, само на базата на една пропусната среща. И днес не е ясно какво е натежало в онзи решителен за компютърния свят момент, но все пак се смята, че Гейтс и компания са се справили по-добре в преговорите и са дали по-добра цена.

Версиите са много, всяка от тях си намира място в авторитетни медии и източници и е трудно да се каже коя е вярна. Според друга например Килдал се среща с IBM и си тръгва от срещата с идеята, че е подписал взаимноизгоден договор.

Само че после компютрите са пуснати на пазара, а купувачите им могат да избират една от двете операционни системи. Решението на „Диджитал рисърч“ е на цена 240 долара срещу 40 за PC-DOS… И така състезанието приключва.

 

 

Полет над кукувиче гнездо

Любопитен щрих в случая, който става известен много по-късно, е, че по времето, когато се водят преговорите, „Майкрософт“ дори нямат разработена операционна система, а блъфират, че е така. Едва след като са подписали договора Пол Алън купува евтино решение на име QDOS – недвусмислено назовано „бърза и мърлява операционна система“, Quick and Dirty Operating System, което екипът набързо пригодява към нуждите на договора. И тя наистина е пряк наследник на решението на Килдал.

Ето още една версия на случилото се: Килдал и „Майкрософт“ всъщност работят заедно и Бил Гейтс изпраща тайно съобщение на партньора си, че IBM идват за преговори, а той не успява да го декодира. Когато от компанията идват, там е само Дороти, която отказва да подпише споразумение без мъжа си. В тази версия Гари е ядосан на партньора си Бил заради решението сам да приеме сделката и да потърси бързо решение, купувайки „мърлявата“ операционна система.

И последна: Дороти се е отказала сама и е отказала да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите, защото искала първо да го обсъди със съпруга си, който бил извън града по работа.

 

Гари Килдал

Гари и съпругата му

 

Матрицата

Добавяме още една забавна легенда. Преди няколко години беше обявена награда от 200 000 долара да всеки, който успее да открие тайна команда, заложена в MS-DOS от Килдал, която може да докаже истината за авторските права на автора на първата операционна система и над това, което „Майкрософт“ продава. Призът беше обещан през 2012 г. от правния консултант Боб Зайдман и, уви, не беше спечелен.

Така или иначе, която и от историите да е вярна, изводът е, че Гари не се справя и пропуска шанса, главно защото решава да не използва агресивните пазарни стратегии на тогавашните компютърни фирми. И това го обрича на загуба в ключовия етап от състезанието.

Килдал предусеща, че е загубил важна битка, но все още вярва, че войната е обратима. През следващите години той създава нови операционни системи, които имат възможности, подценени от превърналия се вече в доминатор „Майкрософт“. Те обаче така и не стават особено популярни

Втората му компания – „Нолидж сет“, работи по първите клиентски приложения, записани върху компактдиск. Става дума за най-ранната компютърна енциклопедия.

Бившият военен дори разработва иновативни системи за свързването на компютрите в мрежи и безжични комуникации. Но се стига до момента, когато вече е силно разочарован и като че ли се отказва от битката. Все пак, успява да продаде галактическата си компания през 1991 г. за 120 милиона долара.

 

Великият диктатор

Пътят му с Бил Гейтс се пресича много пъти. По време на технологична конференция Гари казва, че операционните системи са огромен пазар и има място за много компании, докато днешният властелин на чиповете отвръща: „Не! Винаги ще има само една компания там.“

След смъртта му, Бил Гейтс казва, че той е „един от истинските пионери на компютърната революция. Изключително креативен изследовател, който създаде отлични резултати. Въпреки че се състезавахме един с друг, винаги съм имал изключителен респект към неговия принос. Неочакваната му смърт е голямо нещастие и неговият принос ще ни липсва“.

„Той е интригант, манипулативен е. Той отне доста от мен и от индустрията“, пише пък Гари за Бил в спомените си.

Нашият герой в никакъв случай не е типичният компютърен нърд, от 1985 г. той води телевизионното шоу „Компютърни хроники“, което става доста популярно. Спира го пред 1991 г.

 

Гари Килдал и Бил Гейтс

Една от малкото снимки, на които един до друг са Гари и Бил Гейтс.

 

Този див, див запад

Неусетно всеки път, когато се появява на обществени места, първата тема е битката за изпуснатата поръчка на IBM, което никак не го радва. Той се опитва да я надживее и да търси други посоки за развитие.

През целия си живот Килдал не се отказва от печалбата, но не тя го води напред на всяка цена. И, по всичко личи, той пада жертва именно на идеализма си във времена и област, където правилата все още не са установени и властват законите на джунглата.

През 1993 г. той се прибира у дома си, за да пише своеобразна автобиография. „Компютърни връзки“ трябва да разкаже историята на ранната компютърна индустрия. По това време той доста се е откъснал от света, пие немалко и определено е разочарован от неуспеха си и посоката, в която са потеглили компютърните технологии.

Със съпругата си се е развел през 1983 г. Има две деца – Скот и Кристин, които през 2016 г. ще издадат първите глави от тази автобиография.

Гари раздава на приятели и познати ръкописа на книгата, която планира да публикува през следващата година. Но това така и не се случва.

(Мемоарите му могат да бъдат свалени оттук.)

 

Гари Килдал

Гари с двете си деца

 

Добрият, лошият и злият

13 юли 1994 г. В „Ню Йорк Таймс“ е публикувана новината за смъртта на Гари Килдал, един от пионерите на компютърния свят. Програмистът е издъхнал в болница в Монтерей, Калифорния, само на 52 г. Аутопсията не е могла да покаже точната причина за смъртта, пише в съобщението.

Според най-популярната версия, той попада в рокерски клуб, но се оказа с яке от погрешна марка. Подмятат се остри реплики, бързо следва сбиване, в някакъв момент той пада и си удря главата. Идва линейка, в болницата го спасяват, но скоро той си отива от последвал сърдечен удар.

Разбира се, това е предостатъчно, за да отприщи палитра от спекулации – от предумишлено убийство до пиянско сбиване. Какъв е точно случаят, наистина е трудно да се каже.

Каквато и да е истината, всички истории рисуват последните години на един разочарован, отчаян човек, което сам решава да се откаже от битката. А развръзката е само очакваният от него финал.

 

Имало едно време на Запад

През 2014 г. Гари получава посмъртно част от признанието, което заслужава. Институтът на електрическите и електронните инженери IEEE, реномираната организация, която с основание дава този тип оценки, го признава за първия създател на операционна система.

В мемоарите си той искрено се възмущава от това, че компютрите бързо се превръщат основно в средство за печалба. Че не се оценява достатъчно елегантността им, възможността те да работят добре, за да помагат истински на човечеството. „Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, пише Гари.

Дали идеалистът би бил по-симпатичният вариант на Бил Гейтс? Можем само да си представяме, в историята няма „ако“, но винаги има поле за размисли. Така или иначе, струва си да помним викинга, един от хората, проправили пътя на днешния дигитален свят.

 

Гари Килдал

 

Черният рицар

Ето част от предговора към мемоарите, написан от децата му Скот и Кристин, който казва всичко.

„Баща ни беше един от създателите на индустрията на персоналните компютри, макар че сигурно не сте чували името му. А тези, които са го чували, ще се сетят за това, че е изпуснал възможността да е на мястото на Бил Гейтс, защото е отишъл да лети със самолета си, вместо да се срещне с IBM. За съжаление, тази история рисува Гари като човек, който „можеше да бъде“, пропускайки неговия огромен принос, забравената му роля като изобретател на ключови технологии, определящи начина, по който днес работят компютърните технологии.

Но Гари виждаше компютрите като средства за учене, а не като машини за печалба. Неговата кариера минаваше през различни дефиниции за успеха, където иновацията значеше споделяне на идеи, възможност ентусиазмът да те води в работата, като правиш компютърния код достъпен за всички. Неговото етично отношение през 70-те оживя в днешното общество на отворения код.

Баща ни винаги намираше баланса. Беше също толкова лесно да го видиш да работи до късна вечер, както да стане в ранни зори, за да ни заведе на водни ски или да прави костюми на робота R2D2 за целия клас. Като деца не го възприемахме като софтуерния гений, какъвто беше, а като отдаден баща, който се стараеше да ни помогне да открехнем потенциала си за творчество. Докато ни учи да рисуваме анимационни герои, свири ни на китара, за да заспим или ни помага да снимаме домашни филми“.

„Толкова е забавно да седнеш на терминала и да оставиш кода да потече сам“, казва Гари. „Звучи странно, но така работи мозъкът ми. Щом веднъж се отприщи, няма какво повече да му мисля…“

Гари Килдал

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This