Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

фев. 22, 2022 | Истории

Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

22 февруари 2022 | Истории

Той създава първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Защото иска да полети със самолета си, вместо да отиде на среща.

И въпреки че тази легенда не е вярна, той безспорно е легенда от зората на компютърните времена. Отива си само на 52 в пиянска свада, при неизяснени и до днес обстоятелства. Но оставя следата си в компютърната история не толкова с невероятния шанс за огромно богатство в онези ранни години на компютрите. Колкото с напредничавите си идеи, които днес използваме всеки ден. И с пропуснатата възможност да се превърне в по-добрия събирателен образ на създателите от зората на дигиталните времена…

„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал…

 

Гари Килдал

 

Един викинг в двора на Бил Гейтс

Името му е обградено с легенди и определено има защо. Той е сред пионерите на съвременния компютърен свят, дори най-сериозните авторитети признават, че е имал шанса да стане човекът, който да застане начело, да поеме палката в зората на компютърната ера. Само че не е имал търговския нюх и липсата на скрупули на този, за когото твърди, че го е ограбил. Добрият, (вече наистина) стар Бил Гейтс.

Бащата на Гари е капитан на кораб с норвежски произход, а майка му има шведски корени. Роден през 1942 г., учи в гимназия, където се преподава морска навигация. Както и на повечето пионери в областта на компютрите обаче, в училище хич не му върви, по-забавно му е да сглобява свои собствени коли в импровизиран сервиз. Все пак, преценява, че му трябва по-сериозна професия, с която да се издържа и затова се записва във Вашингтонския университет в родния му Сиатъл с идеята един ден да стане учител по математика.

 

Гари Килдал

 

Добро утро, Виетнам!

Там за първи път се сблъсква с компютрите – по това време огромни машини с размерите на стаи, обработващи данни от перфокарти. Те са първото нещо, което истински го увлича. Гари решава да специализира в тази област, завършва с отличие и се посвещава на софтуерната професия, която тогава… на практика не съществува. Планира дори докторантура по компютърни технологии.

Междувременно обаче започва войната във Виетнам и все повече младежи получават далеч не мечтаната покана по пощата да се явят в наборните комисии. Така се случва и с Гари Килдал, но вместо да се озове на фронта, получава още по-голям шанс да работи в областта, която го е пленила. Наборната служба оценява знанията му от морската гимназия и университета и го насочва към кариерата на морски офицер.

После е изпратен да преподава компютърни науки във Военноморския университет в Монтерей, Калифорния. Когато службата му свършва, той изоставя университета и започва работа за „Интел“. Впечатлили са го възможностите, които дават първите микропроцесори и затова се насочва към компанията пионер в тази област.

 

 

Космически забивки

Това, с което наистина е забележителен нашият герой, е фактът, че първи пише софтуер за микропроцесори, а след това създава за тях и пионерната операционна система. А основите, които полага, се използват на практика във всеки компютър, създаден от зората на информационната ера до днес.

В „Интел“ първата му задача е да създаде език, който да се ползва на пионерните микропроцесори. Създаденият от Килдал PL/M („програмен език за микропроцесори“, Programming Language for Microcomputers) ще се ползва в продължение на десетилетия.

В началото работата му е да подготвя програми за процесорите „Интел 4004“. Работодателите му са повече от доволни и обсъждат с него бъдещето на следващото поколение – 8008 и 8080. А той им предлага нещо неочаквано. За управлението им да не се използват познатите дотогава редици от нули и единици, а компютърен език от следващо ниво, по-близък до човешките езици, който след това се превръща в дигитален код. Така се ражда PL/M. Концепцията, която до голяма степен ще роди следващите поколения езици за програмиране, докато се стигне до днешните решения, които използват всички програмисти.

 

Гари Килдал

 

Светлините на града

Следва програмата CP/M (от „контролна програма / монитор“, Control Program/Monitor). С нейна помощ е възможно да се чете и съхранява информацията на 8-инчови дискети. Това е и първата пълноценна операционна система, предназначена за микропроцесори. Уж малко действие, което обаче слага края на епохата на перфокартите и прави компютрите много по-използваеми.

Въпреки това „Интел“ решават да не пуснат в масова продажба системата. Разочарован и с идеята, че вече е изпълнил това, заради което е бил нает, Килдал решава да основе своя фирма. Със съпругата му Дороти създават от викторианския си дом, почти на шега, една от първите софтуерни компании с доста амбициозното име „Интергалактически дигитални проучвания“. Какво прави в названието амбициозното определение, което отпраща сферата на дейност отвъд Земята, така и не намерих информация. Първата дума, така или иначе, скоро отпада и компанията се превръща просто в „дигитални проучвания“ – „Диджитал рисърч“.

В този период Гари пренаписва CP/M, така че да може да се използва на различни типове микропроцесори, не задължително тези, изработвани от предишния му работодател. Така се ражда нещо, което вече всички ние сме чували – „базовата система за вход/изход“, Basic Input/Output System или просто BIOS. Онзи фундамент, на който се крепят днес всички персонални компютри, преди да бъде допълнен със същинската операционна система.

 

Гари Килдал

 

Междузвездни войни

Решението бързо се превръща в стандарт, основна операционна система на почти всички работещи тогава персонални компютри. Начинанието се оказва и доходоносно, през 1978 г. компанията печели по 100 000 долара месечно, приходите през следващите 5 години достигат 44,6 милиона долара, почти невероятна сума за тогавашните измерения. Все пак, става дума за периода много преди компютрите да станат масови.

Бившият военен, несъстоял се учител по математика и корабен навигатор изведнъж се оказва доста богат.

А с това освен лукса, започват и проблемите. В отношенията между Гари и съпругата му се появяват пробойни.

Тъкмо тогава се случва и знаменитата случка, превърнала се в легенда.

Само за 3 години пазарът на компютри е избухнал до обем от 1 милиард долара и тогавашният властелин на технологиите IBM решава да се намеси в тази дотогава екзотична област.

Така междугалактическата компания и някакъв значително по-неизвестен по това време конкурент на име „Майкрософт“ се вплитат в битка за това кой ще осигурява операционната система за бъдещото поколение компютри на IBM. Тогава няма как съперниците да го знаят, но именно това решение веднъж завинаги ще наложи победителя и ще му осигури през следващите десетилетия вече не милиони, а милиарди долари и невероятно влияние.

 

Гари Килдал

 

Кръстникът

Срещу предложението на Гари Килдал конкурентът изправя своя операционна система, която също се базира на неговата CP/M. Първоначално е наречена QDOS, а после се налага и с имената PC-DOS и MS-DOS, които днес също за познати на всеки малко по-„опитен“ компютърен потребител. Получава се така, че Килдал трябва да се състезава с вариант на собствената си система, който просто е допълнен от Бил Гейтс и екипа му. Проблемът е, че в първите години на работата си той е допуснал доста грешки, свързани със защитата на авторското му право над CP/M.

Самият Килдал казва, че не иска да съди съперника си, защото „в онези времена всеки копираше от всекиго“.

И все пак, наивно е да вярваме, че огромна кампания, каквато е тогава IBM, ще вземе толкова ключово решение – за избор на операционна система, само на базата на една пропусната среща. И днес не е ясно какво е натежало в онзи решителен за компютърния свят момент, но все пак се смята, че Гейтс и компания са се справили по-добре в преговорите и са дали по-добра цена.

Версиите са много, всяка от тях си намира място в авторитетни медии и източници и е трудно да се каже коя е вярна. Според друга например Килдал се среща с IBM и си тръгва от срещата с идеята, че е подписал взаимноизгоден договор.

Само че после компютрите са пуснати на пазара, а купувачите им могат да избират една от двете операционни системи. Решението на „Диджитал рисърч“ е на цена 240 долара срещу 40 за PC-DOS… И така състезанието приключва.

 

 

Полет над кукувиче гнездо

Любопитен щрих в случая, който става известен много по-късно, е, че по времето, когато се водят преговорите, „Майкрософт“ дори нямат разработена операционна система, а блъфират, че е така. Едва след като са подписали договора Пол Алън купува евтино решение на име QDOS – недвусмислено назовано „бърза и мърлява операционна система“, Quick and Dirty Operating System, което екипът набързо пригодява към нуждите на договора. И тя наистина е пряк наследник на решението на Килдал.

Ето още една версия на случилото се: Килдал и „Майкрософт“ всъщност работят заедно и Бил Гейтс изпраща тайно съобщение на партньора си, че IBM идват за преговори, а той не успява да го декодира. Когато от компанията идват, там е само Дороти, която отказва да подпише споразумение без мъжа си. В тази версия Гари е ядосан на партньора си Бил заради решението сам да приеме сделката и да потърси бързо решение, купувайки „мърлявата“ операционна система.

И последна: Дороти се е отказала сама и е отказала да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите, защото искала първо да го обсъди със съпруга си, който бил извън града по работа.

 

Гари Килдал

Гари и съпругата му

 

Матрицата

Добавяме още една забавна легенда. Преди няколко години беше обявена награда от 200 000 долара да всеки, който успее да открие тайна команда, заложена в MS-DOS от Килдал, която може да докаже истината за авторските права на автора на първата операционна система и над това, което „Майкрософт“ продава. Призът беше обещан през 2012 г. от правния консултант Боб Зайдман и, уви, не беше спечелен.

Така или иначе, която и от историите да е вярна, изводът е, че Гари не се справя и пропуска шанса, главно защото решава да не използва агресивните пазарни стратегии на тогавашните компютърни фирми. И това го обрича на загуба в ключовия етап от състезанието.

Килдал предусеща, че е загубил важна битка, но все още вярва, че войната е обратима. През следващите години той създава нови операционни системи, които имат възможности, подценени от превърналия се вече в доминатор „Майкрософт“. Те обаче така и не стават особено популярни

Втората му компания – „Нолидж сет“, работи по първите клиентски приложения, записани върху компактдиск. Става дума за най-ранната компютърна енциклопедия.

Бившият военен дори разработва иновативни системи за свързването на компютрите в мрежи и безжични комуникации. Но се стига до момента, когато вече е силно разочарован и като че ли се отказва от битката. Все пак, успява да продаде галактическата си компания през 1991 г. за 120 милиона долара.

 

Великият диктатор

Пътят му с Бил Гейтс се пресича много пъти. По време на технологична конференция Гари казва, че операционните системи са огромен пазар и има място за много компании, докато днешният властелин на чиповете отвръща: „Не! Винаги ще има само една компания там.“

След смъртта му, Бил Гейтс казва, че той е „един от истинските пионери на компютърната революция. Изключително креативен изследовател, който създаде отлични резултати. Въпреки че се състезавахме един с друг, винаги съм имал изключителен респект към неговия принос. Неочакваната му смърт е голямо нещастие и неговият принос ще ни липсва“.

„Той е интригант, манипулативен е. Той отне доста от мен и от индустрията“, пише пък Гари за Бил в спомените си.

Нашият герой в никакъв случай не е типичният компютърен нърд, от 1985 г. той води телевизионното шоу „Компютърни хроники“, което става доста популярно. Спира го пред 1991 г.

 

Гари Килдал и Бил Гейтс

Една от малкото снимки, на които един до друг са Гари и Бил Гейтс.

 

Този див, див запад

Неусетно всеки път, когато се появява на обществени места, първата тема е битката за изпуснатата поръчка на IBM, което никак не го радва. Той се опитва да я надживее и да търси други посоки за развитие.

През целия си живот Килдал не се отказва от печалбата, но не тя го води напред на всяка цена. И, по всичко личи, той пада жертва именно на идеализма си във времена и област, където правилата все още не са установени и властват законите на джунглата.

През 1993 г. той се прибира у дома си, за да пише своеобразна автобиография. „Компютърни връзки“ трябва да разкаже историята на ранната компютърна индустрия. По това време той доста се е откъснал от света, пие немалко и определено е разочарован от неуспеха си и посоката, в която са потеглили компютърните технологии.

Със съпругата си се е развел през 1983 г. Има две деца – Скот и Кристин, които през 2016 г. ще издадат първите глави от тази автобиография.

Гари раздава на приятели и познати ръкописа на книгата, която планира да публикува през следващата година. Но това така и не се случва.

(Мемоарите му могат да бъдат свалени оттук.)

 

Гари Килдал

Гари с двете си деца

 

Добрият, лошият и злият

13 юли 1994 г. В „Ню Йорк Таймс“ е публикувана новината за смъртта на Гари Килдал, един от пионерите на компютърния свят. Програмистът е издъхнал в болница в Монтерей, Калифорния, само на 52 г. Аутопсията не е могла да покаже точната причина за смъртта, пише в съобщението.

Според най-популярната версия, той попада в рокерски клуб, но се оказа с яке от погрешна марка. Подмятат се остри реплики, бързо следва сбиване, в някакъв момент той пада и си удря главата. Идва линейка, в болницата го спасяват, но скоро той си отива от последвал сърдечен удар.

Разбира се, това е предостатъчно, за да отприщи палитра от спекулации – от предумишлено убийство до пиянско сбиване. Какъв е точно случаят, наистина е трудно да се каже.

Каквато и да е истината, всички истории рисуват последните години на един разочарован, отчаян човек, което сам решава да се откаже от битката. А развръзката е само очакваният от него финал.

 

Имало едно време на Запад

През 2014 г. Гари получава посмъртно част от признанието, което заслужава. Институтът на електрическите и електронните инженери IEEE, реномираната организация, която с основание дава този тип оценки, го признава за първия създател на операционна система.

В мемоарите си той искрено се възмущава от това, че компютрите бързо се превръщат основно в средство за печалба. Че не се оценява достатъчно елегантността им, възможността те да работят добре, за да помагат истински на човечеството. „Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, пише Гари.

Дали идеалистът би бил по-симпатичният вариант на Бил Гейтс? Можем само да си представяме, в историята няма „ако“, но винаги има поле за размисли. Така или иначе, струва си да помним викинга, един от хората, проправили пътя на днешния дигитален свят.

 

Гари Килдал

 

Черният рицар

Ето част от предговора към мемоарите, написан от децата му Скот и Кристин, който казва всичко.

„Баща ни беше един от създателите на индустрията на персоналните компютри, макар че сигурно не сте чували името му. А тези, които са го чували, ще се сетят за това, че е изпуснал възможността да е на мястото на Бил Гейтс, защото е отишъл да лети със самолета си, вместо да се срещне с IBM. За съжаление, тази история рисува Гари като човек, който „можеше да бъде“, пропускайки неговия огромен принос, забравената му роля като изобретател на ключови технологии, определящи начина, по който днес работят компютърните технологии.

Но Гари виждаше компютрите като средства за учене, а не като машини за печалба. Неговата кариера минаваше през различни дефиниции за успеха, където иновацията значеше споделяне на идеи, възможност ентусиазмът да те води в работата, като правиш компютърния код достъпен за всички. Неговото етично отношение през 70-те оживя в днешното общество на отворения код.

Баща ни винаги намираше баланса. Беше също толкова лесно да го видиш да работи до късна вечер, както да стане в ранни зори, за да ни заведе на водни ски или да прави костюми на робота R2D2 за целия клас. Като деца не го възприемахме като софтуерния гений, какъвто беше, а като отдаден баща, който се стараеше да ни помогне да открехнем потенциала си за творчество. Докато ни учи да рисуваме анимационни герои, свири ни на китара, за да заспим или ни помага да снимаме домашни филми“.

„Толкова е забавно да седнеш на терминала и да оставиш кода да потече сам“, казва Гари. „Звучи странно, но така работи мозъкът ми. Щом веднъж се отприщи, няма какво повече да му мисля…“

Гари Килдал

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This