Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

фев. 22, 2022 | Истории

Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс

22 февруари 2022 | Истории

Той създава първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Защото иска да полети със самолета си, вместо да отиде на среща.

И въпреки че тази легенда не е вярна, той безспорно е легенда от зората на компютърните времена. Отива си само на 52 в пиянска свада, при неизяснени и до днес обстоятелства. Но оставя следата си в компютърната история не толкова с невероятния шанс за огромно богатство в онези ранни години на компютрите. Колкото с напредничавите си идеи, които днес използваме всеки ден. И с пропуснатата възможност да се превърне в по-добрия събирателен образ на създателите от зората на дигиталните времена…

„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал…

 

Гари Килдал

 

Един викинг в двора на Бил Гейтс

Името му е обградено с легенди и определено има защо. Той е сред пионерите на съвременния компютърен свят, дори най-сериозните авторитети признават, че е имал шанса да стане човекът, който да застане начело, да поеме палката в зората на компютърната ера. Само че не е имал търговския нюх и липсата на скрупули на този, за когото твърди, че го е ограбил. Добрият, (вече наистина) стар Бил Гейтс.

Бащата на Гари е капитан на кораб с норвежски произход, а майка му има шведски корени. Роден през 1942 г., учи в гимназия, където се преподава морска навигация. Както и на повечето пионери в областта на компютрите обаче, в училище хич не му върви, по-забавно му е да сглобява свои собствени коли в импровизиран сервиз. Все пак, преценява, че му трябва по-сериозна професия, с която да се издържа и затова се записва във Вашингтонския университет в родния му Сиатъл с идеята един ден да стане учител по математика.

 

Гари Килдал

 

Добро утро, Виетнам!

Там за първи път се сблъсква с компютрите – по това време огромни машини с размерите на стаи, обработващи данни от перфокарти. Те са първото нещо, което истински го увлича. Гари решава да специализира в тази област, завършва с отличие и се посвещава на софтуерната професия, която тогава… на практика не съществува. Планира дори докторантура по компютърни технологии.

Междувременно обаче започва войната във Виетнам и все повече младежи получават далеч не мечтаната покана по пощата да се явят в наборните комисии. Така се случва и с Гари Килдал, но вместо да се озове на фронта, получава още по-голям шанс да работи в областта, която го е пленила. Наборната служба оценява знанията му от морската гимназия и университета и го насочва към кариерата на морски офицер.

После е изпратен да преподава компютърни науки във Военноморския университет в Монтерей, Калифорния. Когато службата му свършва, той изоставя университета и започва работа за „Интел“. Впечатлили са го възможностите, които дават първите микропроцесори и затова се насочва към компанията пионер в тази област.

 

 

Космически забивки

Това, с което наистина е забележителен нашият герой, е фактът, че първи пише софтуер за микропроцесори, а след това създава за тях и пионерната операционна система. А основите, които полага, се използват на практика във всеки компютър, създаден от зората на информационната ера до днес.

В „Интел“ първата му задача е да създаде език, който да се ползва на пионерните микропроцесори. Създаденият от Килдал PL/M („програмен език за микропроцесори“, Programming Language for Microcomputers) ще се ползва в продължение на десетилетия.

В началото работата му е да подготвя програми за процесорите „Интел 4004“. Работодателите му са повече от доволни и обсъждат с него бъдещето на следващото поколение – 8008 и 8080. А той им предлага нещо неочаквано. За управлението им да не се използват познатите дотогава редици от нули и единици, а компютърен език от следващо ниво, по-близък до човешките езици, който след това се превръща в дигитален код. Така се ражда PL/M. Концепцията, която до голяма степен ще роди следващите поколения езици за програмиране, докато се стигне до днешните решения, които използват всички програмисти.

 

Гари Килдал

 

Светлините на града

Следва програмата CP/M (от „контролна програма / монитор“, Control Program/Monitor). С нейна помощ е възможно да се чете и съхранява информацията на 8-инчови дискети. Това е и първата пълноценна операционна система, предназначена за микропроцесори. Уж малко действие, което обаче слага края на епохата на перфокартите и прави компютрите много по-използваеми.

Въпреки това „Интел“ решават да не пуснат в масова продажба системата. Разочарован и с идеята, че вече е изпълнил това, заради което е бил нает, Килдал решава да основе своя фирма. Със съпругата му Дороти създават от викторианския си дом, почти на шега, една от първите софтуерни компании с доста амбициозното име „Интергалактически дигитални проучвания“. Какво прави в названието амбициозното определение, което отпраща сферата на дейност отвъд Земята, така и не намерих информация. Първата дума, така или иначе, скоро отпада и компанията се превръща просто в „дигитални проучвания“ – „Диджитал рисърч“.

В този период Гари пренаписва CP/M, така че да може да се използва на различни типове микропроцесори, не задължително тези, изработвани от предишния му работодател. Така се ражда нещо, което вече всички ние сме чували – „базовата система за вход/изход“, Basic Input/Output System или просто BIOS. Онзи фундамент, на който се крепят днес всички персонални компютри, преди да бъде допълнен със същинската операционна система.

 

Гари Килдал

 

Междузвездни войни

Решението бързо се превръща в стандарт, основна операционна система на почти всички работещи тогава персонални компютри. Начинанието се оказва и доходоносно, през 1978 г. компанията печели по 100 000 долара месечно, приходите през следващите 5 години достигат 44,6 милиона долара, почти невероятна сума за тогавашните измерения. Все пак, става дума за периода много преди компютрите да станат масови.

Бившият военен, несъстоял се учител по математика и корабен навигатор изведнъж се оказва доста богат.

А с това освен лукса, започват и проблемите. В отношенията между Гари и съпругата му се появяват пробойни.

Тъкмо тогава се случва и знаменитата случка, превърнала се в легенда.

Само за 3 години пазарът на компютри е избухнал до обем от 1 милиард долара и тогавашният властелин на технологиите IBM решава да се намеси в тази дотогава екзотична област.

Така междугалактическата компания и някакъв значително по-неизвестен по това време конкурент на име „Майкрософт“ се вплитат в битка за това кой ще осигурява операционната система за бъдещото поколение компютри на IBM. Тогава няма как съперниците да го знаят, но именно това решение веднъж завинаги ще наложи победителя и ще му осигури през следващите десетилетия вече не милиони, а милиарди долари и невероятно влияние.

 

Гари Килдал

 

Кръстникът

Срещу предложението на Гари Килдал конкурентът изправя своя операционна система, която също се базира на неговата CP/M. Първоначално е наречена QDOS, а после се налага и с имената PC-DOS и MS-DOS, които днес също за познати на всеки малко по-„опитен“ компютърен потребител. Получава се така, че Килдал трябва да се състезава с вариант на собствената си система, който просто е допълнен от Бил Гейтс и екипа му. Проблемът е, че в първите години на работата си той е допуснал доста грешки, свързани със защитата на авторското му право над CP/M.

Самият Килдал казва, че не иска да съди съперника си, защото „в онези времена всеки копираше от всекиго“.

И все пак, наивно е да вярваме, че огромна кампания, каквато е тогава IBM, ще вземе толкова ключово решение – за избор на операционна система, само на базата на една пропусната среща. И днес не е ясно какво е натежало в онзи решителен за компютърния свят момент, но все пак се смята, че Гейтс и компания са се справили по-добре в преговорите и са дали по-добра цена.

Версиите са много, всяка от тях си намира място в авторитетни медии и източници и е трудно да се каже коя е вярна. Според друга например Килдал се среща с IBM и си тръгва от срещата с идеята, че е подписал взаимноизгоден договор.

Само че после компютрите са пуснати на пазара, а купувачите им могат да избират една от двете операционни системи. Решението на „Диджитал рисърч“ е на цена 240 долара срещу 40 за PC-DOS… И така състезанието приключва.

 

 

Полет над кукувиче гнездо

Любопитен щрих в случая, който става известен много по-късно, е, че по времето, когато се водят преговорите, „Майкрософт“ дори нямат разработена операционна система, а блъфират, че е така. Едва след като са подписали договора Пол Алън купува евтино решение на име QDOS – недвусмислено назовано „бърза и мърлява операционна система“, Quick and Dirty Operating System, което екипът набързо пригодява към нуждите на договора. И тя наистина е пряк наследник на решението на Килдал.

Ето още една версия на случилото се: Килдал и „Майкрософт“ всъщност работят заедно и Бил Гейтс изпраща тайно съобщение на партньора си, че IBM идват за преговори, а той не успява да го декодира. Когато от компанията идват, там е само Дороти, която отказва да подпише споразумение без мъжа си. В тази версия Гари е ядосан на партньора си Бил заради решението сам да приеме сделката и да потърси бързо решение, купувайки „мърлявата“ операционна система.

И последна: Дороти се е отказала сама и е отказала да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите, защото искала първо да го обсъди със съпруга си, който бил извън града по работа.

 

Гари Килдал

Гари и съпругата му

 

Матрицата

Добавяме още една забавна легенда. Преди няколко години беше обявена награда от 200 000 долара да всеки, който успее да открие тайна команда, заложена в MS-DOS от Килдал, която може да докаже истината за авторските права на автора на първата операционна система и над това, което „Майкрософт“ продава. Призът беше обещан през 2012 г. от правния консултант Боб Зайдман и, уви, не беше спечелен.

Така или иначе, която и от историите да е вярна, изводът е, че Гари не се справя и пропуска шанса, главно защото решава да не използва агресивните пазарни стратегии на тогавашните компютърни фирми. И това го обрича на загуба в ключовия етап от състезанието.

Килдал предусеща, че е загубил важна битка, но все още вярва, че войната е обратима. През следващите години той създава нови операционни системи, които имат възможности, подценени от превърналия се вече в доминатор „Майкрософт“. Те обаче така и не стават особено популярни

Втората му компания – „Нолидж сет“, работи по първите клиентски приложения, записани върху компактдиск. Става дума за най-ранната компютърна енциклопедия.

Бившият военен дори разработва иновативни системи за свързването на компютрите в мрежи и безжични комуникации. Но се стига до момента, когато вече е силно разочарован и като че ли се отказва от битката. Все пак, успява да продаде галактическата си компания през 1991 г. за 120 милиона долара.

 

Великият диктатор

Пътят му с Бил Гейтс се пресича много пъти. По време на технологична конференция Гари казва, че операционните системи са огромен пазар и има място за много компании, докато днешният властелин на чиповете отвръща: „Не! Винаги ще има само една компания там.“

След смъртта му, Бил Гейтс казва, че той е „един от истинските пионери на компютърната революция. Изключително креативен изследовател, който създаде отлични резултати. Въпреки че се състезавахме един с друг, винаги съм имал изключителен респект към неговия принос. Неочакваната му смърт е голямо нещастие и неговият принос ще ни липсва“.

„Той е интригант, манипулативен е. Той отне доста от мен и от индустрията“, пише пък Гари за Бил в спомените си.

Нашият герой в никакъв случай не е типичният компютърен нърд, от 1985 г. той води телевизионното шоу „Компютърни хроники“, което става доста популярно. Спира го пред 1991 г.

 

Гари Килдал и Бил Гейтс

Една от малкото снимки, на които един до друг са Гари и Бил Гейтс.

 

Този див, див запад

Неусетно всеки път, когато се появява на обществени места, първата тема е битката за изпуснатата поръчка на IBM, което никак не го радва. Той се опитва да я надживее и да търси други посоки за развитие.

През целия си живот Килдал не се отказва от печалбата, но не тя го води напред на всяка цена. И, по всичко личи, той пада жертва именно на идеализма си във времена и област, където правилата все още не са установени и властват законите на джунглата.

През 1993 г. той се прибира у дома си, за да пише своеобразна автобиография. „Компютърни връзки“ трябва да разкаже историята на ранната компютърна индустрия. По това време той доста се е откъснал от света, пие немалко и определено е разочарован от неуспеха си и посоката, в която са потеглили компютърните технологии.

Със съпругата си се е развел през 1983 г. Има две деца – Скот и Кристин, които през 2016 г. ще издадат първите глави от тази автобиография.

Гари раздава на приятели и познати ръкописа на книгата, която планира да публикува през следващата година. Но това така и не се случва.

(Мемоарите му могат да бъдат свалени оттук.)

 

Гари Килдал

Гари с двете си деца

 

Добрият, лошият и злият

13 юли 1994 г. В „Ню Йорк Таймс“ е публикувана новината за смъртта на Гари Килдал, един от пионерите на компютърния свят. Програмистът е издъхнал в болница в Монтерей, Калифорния, само на 52 г. Аутопсията не е могла да покаже точната причина за смъртта, пише в съобщението.

Според най-популярната версия, той попада в рокерски клуб, но се оказа с яке от погрешна марка. Подмятат се остри реплики, бързо следва сбиване, в някакъв момент той пада и си удря главата. Идва линейка, в болницата го спасяват, но скоро той си отива от последвал сърдечен удар.

Разбира се, това е предостатъчно, за да отприщи палитра от спекулации – от предумишлено убийство до пиянско сбиване. Какъв е точно случаят, наистина е трудно да се каже.

Каквато и да е истината, всички истории рисуват последните години на един разочарован, отчаян човек, което сам решава да се откаже от битката. А развръзката е само очакваният от него финал.

 

Имало едно време на Запад

През 2014 г. Гари получава посмъртно част от признанието, което заслужава. Институтът на електрическите и електронните инженери IEEE, реномираната организация, която с основание дава този тип оценки, го признава за първия създател на операционна система.

В мемоарите си той искрено се възмущава от това, че компютрите бързо се превръщат основно в средство за печалба. Че не се оценява достатъчно елегантността им, възможността те да работят добре, за да помагат истински на човечеството. „Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, пише Гари.

Дали идеалистът би бил по-симпатичният вариант на Бил Гейтс? Можем само да си представяме, в историята няма „ако“, но винаги има поле за размисли. Така или иначе, струва си да помним викинга, един от хората, проправили пътя на днешния дигитален свят.

 

Гари Килдал

 

Черният рицар

Ето част от предговора към мемоарите, написан от децата му Скот и Кристин, който казва всичко.

„Баща ни беше един от създателите на индустрията на персоналните компютри, макар че сигурно не сте чували името му. А тези, които са го чували, ще се сетят за това, че е изпуснал възможността да е на мястото на Бил Гейтс, защото е отишъл да лети със самолета си, вместо да се срещне с IBM. За съжаление, тази история рисува Гари като човек, който „можеше да бъде“, пропускайки неговия огромен принос, забравената му роля като изобретател на ключови технологии, определящи начина, по който днес работят компютърните технологии.

Но Гари виждаше компютрите като средства за учене, а не като машини за печалба. Неговата кариера минаваше през различни дефиниции за успеха, където иновацията значеше споделяне на идеи, възможност ентусиазмът да те води в работата, като правиш компютърния код достъпен за всички. Неговото етично отношение през 70-те оживя в днешното общество на отворения код.

Баща ни винаги намираше баланса. Беше също толкова лесно да го видиш да работи до късна вечер, както да стане в ранни зори, за да ни заведе на водни ски или да прави костюми на робота R2D2 за целия клас. Като деца не го възприемахме като софтуерния гений, какъвто беше, а като отдаден баща, който се стараеше да ни помогне да открехнем потенциала си за творчество. Докато ни учи да рисуваме анимационни герои, свири ни на китара, за да заспим или ни помага да снимаме домашни филми“.

„Толкова е забавно да седнеш на терминала и да оставиш кода да потече сам“, казва Гари. „Звучи странно, но така работи мозъкът ми. Щом веднъж се отприщи, няма какво повече да му мисля…“

Гари Килдал

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This