„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

фев. 2, 2024 | Истории

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

2 февруари 2024 | Истории

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!

Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.

Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?

Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

 

„Тетрис“

Първата версия на „Тетрис“ с букви вместо графика

 

Днешните млади

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, чуват се думите на Блу Скути, преди да си даде сметка, че е постигнал това, за което мечтае. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.

Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… Блу Скути ни припомни, че няма предел за човека. Че е по-важно да избираме в какво да се състезаваме едни с други и кое си струва да делегираме на машините.

Ако не вярвате, питайте бащата на „Тетрис“. Днес кара „Тесла“, но се е учил да върти волана на „Лада“ и казва, че ползва същите навици. Защото тази история започва в лаборатория на съветската академия на науките, в които се разработват и секретни технологии за КГБ.

 

Алексей Пажитнов

 

Back in the U.S.S.R.

Дядото на Алексей Пажитнов е известен актьор от съветските времена, участва в класическата екранизация на „Дванайсетте стола“. Баща му е философ, защитава дисертация на тема „Формиране на комунистическите и философските възгледи на Карл Маркс“, преди в края на 80-те години да бъде уволнен, защото подписва знаменито „писмо на 80-те“, с което се призовава за реформи в СССР.

СССР обаче все още е един от световните глобуси, когато започва тази история, а неговият създател завършва математика и се насочва към компютърните науки. По това време работи в изчислителния център към академията на науките, занимава се с пионерни разработки за използването на изкуствен интелект за разпознаването на човешка реч. В стая с 5 пулта работят 15 програмисти, които се налага да се изчакват – Алексей често идва, след като другите вече са се прибрали в домовете си.

Харесва работата си, но и не спира да се чуди – а не могат ли компютрите да се използват и за забавление? Хрумва му да се опита да претвори на екрана една настолна игра, която е обичал като от ученик. Казва се „пентамино“ и целта е да бъдат подредени дървени части с разнообразни форми, изградени от по пет квадрата.

А където е „пентамино“, там е и „тетрамино“ – същото, само че елементите са виртуални и са от по 4 елемента. А самото име „Тетрис“ идва от най-печелившия ход, когато с издълженото тетрамино успеете да „изгорите“ цели 4 реда с квадратчета.

 

Пентамино

Така изглеждат блокчетата за пентамино, вдъхновили Пажитнов

 

Блокче по блокче – блок

Играта се ражда през лятото на 1984 г., когато създателят ѝ е на 29. Първият ѝ вариант, написан на Pascal, е за тогавашните съветски компютри „Електроника-60“, които дори нямат познатия ни днес графичен интерфейс – формите се появяват като падащи буквички.

Доволен от постигнатото, Алексей го предлага на приятели, включва и други разработчици, които да направят играта по-добра. „Наема“ 16-годишния си съсед Вадим Герасимов, който да създаде версия за компютрите на IBM, тъй като не познава добре използвания там програмен език. Младежът за първи път добавя към играта различни цветове и табло, на което се отчитат точките.

Тук се включва психологът Владимир Похилко, който дава идеята фигурите да са точно 7 – защото толкова най-добре може да запомни играещият. По-късно Похилко ще е и първият учен, използващ играта за психологически изследвания, а пътят му с Пажитнов ще се преплете тясно… чак до една ужасяващо трагична развръзка.

 

Алексей Пажитнов

 

Тетромино

Как обаче съветската игра завладява „гнилия“ запад във времената, когато все още с пълна сила се стеле Желязната завеса? Пажитнов моли шефа си в лабораторията Виктор Брябрин, който често пътува в чужбина, да му помогне, като в замяна всички приходи от продажбите биха били за института.

Играта започва да се разпространява на дискети из бившия източен блок, а пътят ѝ на Запад тръгва от Будапеща. Там дискетата попада в ръцете на Робърт Стайн, международен търговец на софтуер от Лондон, който вижда в нея огромен потенциал. Намира телефона на лабораторията, пише факс с предложение за сътрудничество и… след дълги преговори се стига до сделка. Лабораторията на съветските учени получава 80% от приходите по 10-годишен договор.

Всичко това се случва през 1986 г., точно когато се усеща разведряването между двете велики сили. Стайн избира тежка соц стилистика за представянето, както личи и от официалната обложка. Добавено е озвучаване – народната песен „Коробейники“. Кирилица, сърп и чук, „Кремъл“… с тях започва източната „Тетрис революция“! Няма го само залпът на крайцера „Аврора“.

През тези години компютърните игри изживяват първия си истински бум. Не след дълго Нинтендо ще пусне първата игрална конзола, предвидена за свързване с телевизор и нейният флагман ще стане именно „Тетрис“.

Всичко това минава през сложни преговори, търговски дела… Неотдавна излезе сериал, описващ целия този сюжет, докато истинският сериал на играта продължава и днес.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов на Червения площад с Хенк Роджърс – продузеднт на игри, които води преговорите за „Тетрис“

 

Тет-а-тет

През 1991 г. Пажитнов и Похилко емигрират в САЩ. Главният ни герой търпеливо изчаква да дойде 1996 г., когато изтича договорът за правата и той става техен пълен собственик. Заедно с Робърт Стайн създават организация, която и до днес взема процент от продажбите на всички многобройни варианти на „Тетрис“.

Неговият приятел Владимир Похилко посвещава дълги години на клинични експерименти с помощта на играта, именно той е човекът, окуражил в началото Алексей да продължи да я развива.

Отвъд океана – в Сан Франциско, двамата основават софтуерна фирма, която разработва проекти с 3D графика. Създават няколко успешни компютърни игри, залагайки идеята, че те трябва да служат като „развлечение за човешката душа“. Начело застава психологът, отварят офис и в Москва, начинанието потръгва…

Докато идва краят на 90-те, бизнесът им замира, а Похилко е принуден да съобщи на около 70 човека, че трябва да си търсят нова работа. Приема го тежко, затваря се в себе си. И вероятно отключво психическо заболяване. Убива с нож жена си и 12-годишния си син, преди да пререже собственото си гърло. Оставя необяснено и до днес предсмъртно писмо с думите: „Изядоха ме жив. Владимир. Помни, че съществувам. Дяволът“.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов и Хенк Роджърс в новия сериал по темата

 

Панелки с шарени фланелки

В живота на Пажитнов също се случва трагедия – по-малкият му син Дмитрий загива при инцидент, докато кара ски, а тялото е открито месеци по-късно.

Програмистът обаче преодолява депресията, както сам казва, с помощта на работата – създавайки нови и нови игри. Няколко години е част от екипа на Microsoft. Разработва версии на „Тетрис“ с различни допълнения, например триизмерност. Казва, че понякога съжалява, че не се е родил по-късно, за за създава игри с помощта на модерните технологии като днешния изкуствен интелект.

Според него големият дълг на днешните създатели на игри е, че искат само да забавляват, но не и да развиват играещите. Че ги разработват като за хора с ниско интелектуално ниво, които не обичат да предизвикват сивото си вещество.

Да, никое от многобройните му начинания така и не доближава успеха на първото, но пък колко хора могат да се похвалят, че са създали легенда?

„Тетрис“ е най-продаваната компютърна игра в историята според редица класации. Само до 2011-а играта е продадена 202 милиона пъти – около 70 млн. на физически носители и 132 млн. сваляния. Днес липсва точна статистика, но броят е в пъти по-висок.

 

„Тетрис“

 

Играли сме добро…

Смята се, че играта е пристрастяваща заради явление, наречено „ефекта на Зейгарник“: човешкият мозък съхранява незавършени задачи и се освобождава от тях, когато вече не са необходими. А „Тетрис“ така и никога не завършва. „Ефектът на Тетрис“ пък е психологическо явление, при което, докато не играе, мозъкът неволно си представя комбинации от играта.

Една от големите идеи на Пажитнов е да направи версия, която може да се играе отборно – това също ще случва, след като той се труди по нея цяло десетилетие. Излиза през 2019-а, макар че не успява да привлече особен интерес. Програмистът често казва, че съжалява, че световната компютърна индустрия е слаба в разработването на игри с няколко участници. Така, вместо да се наслаждават на радостта от общуването със съмишленици, отдалечени на хиляди километри, играчите са затворени в общуването с компютъра.

И все пак… „Тетрис“ се превръща в обединител, в начинание, създаващо отборен дух, в спорт, при това, по доста неочакван за самия Пажитнов начин.

Очаквайте следващия петък историята на рекорда, която показа, че пред човека няма граници. Че технологиите просто ни създават нови възможности, които трябва да се научим да използваме. И всичко това… благодарение на едно забележително 13-годишно хлапе с прякора Блу Скути.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This