Блокчейн все ни свързва…

4 юни 2021 | Технологии

Напоследък кой ли не говори за биткойн. Цената му го превърна в хит, не спира да се надува и да привлича внимание. По всичко личи, че няколкото години на затишие по темата – наричани в професионалните среди „крипто зимата“, вече са в миналото. Все повече се говори и за NFT – система за продаване на виртуално, а и на съвсем реално изкуство и какво ли още не (още за NFT – очаквайте скоро). И все пак, зад всичко това стои блокчейн. А тази технология крие огромни перспективи в толкова много други области, извън света на разплащанията. Как ли обаче работи?

 

Криптонит

Така се казваше ахилесовата пета на Супермен. А слабото място на днешната световна банкова система може би намериха криптовалутите. 13 години изминаха, откакто митичният Сатоши Накамото създаде биткойн. Дотогава е имало немалко опити за нещо подобно, но винаги завършвали с неуспех. Нещата започват плахо, през 2010 г. един потребител прави ключова стъпка: успява да си купи две пици за 10 000 биткойна. Уж изгодна сделка, похапваш за някакви имагинерни пари… но не и от днешна гледна точка, когато цената на една от тези единици задмина 60 000 лв. Сметката за доставчика на пици оставяме на вас.

И така: как е възможно да има виртуални пари? Всъщност, доброто старо „Пари, стока, пари прим“, формулата, оставена от Маркс, за непрестанно добавящата се стойност на скъпоценните хартийки, само че в електронен вид.

Достатъчно хора, събрани в една мрежа, която може да осъществява трансфери на стойност, с ключовия фактор: гаранция. Мрежата на биткойн е 1000 пъти по-мощна от цялата класация на топ 500 суперкомпютъра на планетата, взети заедно. И вече няма как да бъде спряна. За това десетилетие стана ясно, че работи принципът зад биткойна, така нареченият блокчейн.

bitcoin
 

Биткойнски тефтер

Налага се за кратко да се дигитализираме. Обръщаме се към точния човек, създателя на СофтУни Светлин Наков. СофтУни беше и една от първите академии, които предлагаха обучения за блокчейн програмисти още преди 3 години. „Това е технология, позволяваща да записваме данни в много компютри по света, които след това не могат да се променят“, обяснява Наков. „Представете си един тефтер, но не на хартия, а електронен. И той не е записан на определен сървър – на някоя малка фирма, или на „Гугъл“, а е дублиран, повтарян на хиляди компютри по света.

Благодарение на това се създава възможност, когато веднъж се запишат данни, те повече да не се променят. Да не може единичен участник в тази система или група да я променят.“

Разбираем пример за такъв тип мрежа са торентите, които често създават главоболия с нарушаването на авторските права. Но не могат да бъдат спрени, защото файловете се обменят директно между потребителите, свързани в мрежа. Все пак при тях има тракери – местата, където хората се свързват, и те дават елемент на централизация. С блокчейна това вече не е необходимо.

Както издава и името му – „верига от блокове“ на английски, блокчейн е последователност от данни, която не спира да се допълва в края, като междувременно всеки от елементите ѝ – блокчетата код, пази в себе си информация за своите предшественици.

 

Взел ДАО

И ето че стигнахме до най-важното: с какво може да ни е полезен този механизъм и защо така ентусиазирано ви говорим за възможностите му. Зад иначе добре познатата думичка „дао“ се крие не само източният принцип на пътя, но и още нещо, този път свързано с бъдещето. Това е и съкращението от „децентрализирана автономна организация“, този тип системи, които позволява блокчейнът. Чувайки „организация“, не си представяйте голям офис с много служители, това е информационен код, който обаче може да действа по сходен начин – дава гаранция, че програмата не може да се манипулира. Така първото функциониращо на практика ДАО е именно биткойн – единствената му цел е да продължи да съществува, а в замяна предлага на хората да си прехвърлят пари.

„Това започва да става много силно технологично начало, защото има приложения в много сфери“, казва Наков. „Например в медиите. Добавяш една новина в блокчейна и тя не може да бъде изтрита, нито променена, защото някой е платил или на някого не му харесва. Дистрибутираният тефтер дава възможности да се децентрализират цели сектори от икономиката. За първи път имаме възможност да направим неспираема организация. Организация, която е софтуер, и то софтуер, който не работи на един компютър, за да изчезне този компютър. Какво ще направиш, за да я спреш?“

Вече няколко години с променлив успех работи такава мрежа за съдържание, подобно на медийното, наричана SteemIt. Концепцията ѝ е много интересна и със сигурност ще поговорим по-подробно за нея скоро.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

Мечтата на Бакунин

И какво, технологиите идват, за да възродят посланията на анархизма? Не точно, и все пак ключовата дума е именно децентрализация. Днешният онлайн свят ни изглежда железен и неразрушим, но за да влизаме всеки ден във фейсбук и гугъл, изпращаме и получаваме данни от централните сървъри на двете компании. Какво ли ще стане, ако в един момент решат да ги направят скъпоплатени или просто да ги спрат в един свят на корпорации, много по-мощни от която и да е държава?

Ако днес влизаме в социални мрежи, собственост на определена фирма, търсим онлайн също с помощта на мултимилиардна компания и няма как да не бъдем зависими от тях, то блокчейн дава възможност за мрежа, която не е на никого. В която участниците са равнопоставени, правилата се определят от самите тях. Управлението е демократично и разпределено сред всички потребители.

Точно както интернет успя да предизвика информационната революция, в която живеем, така бъдещето на множество специализирани блокчейн мрежи ще ни осигури и децентрализация, заедно с всички ползи и отговорности, които идват с нея.

Постепенно се появяват още пилотни проекти, които показват приложенията.

В „споделения тефтер“ могат да попаднат всякакви данни, процеси, обработка на информация, дори управление на организации. „И това е концептуална промяна. Не е просто новият телефон или новата валута, а е променяща цели индустрии технология“, казва Наков. На опашката стоят социалните мрежи на бъдещето, които отново могат да бъдат демократични, мрежите за споделяне на видео, дори тези за резервации в хотелите: изчисленията показват, че ако те работят на същия принцип, цените биха паднали с 15-20%.

 

dash

Снимка: Dash Cryptocurrency, Pexels

 

Майнинг, майна

Логично е всичко да започне с платежните средства, но и тук биткойн и многобройните нароили се след него криптовалути не са пределът на възможностите.

„В момента, когато всеки телефон има криптопортфейл и може да пуска плащания, нали разбирате колко бизнеси ще се променят, какви възможности ще се отворят? Сега плащаме с преводи, с есемеси, а това е технология от миналия век, абсурдно е! Така беше и с телефоните, а в момента разговорите са практически безплатни. Същото ще стане сега с парите и микроразплащанията. Банковата система, айбан трансферите, да пратиш пари и те да дойдат след 3 дни, кредитните и дебитните карти и монополът на „Виза“ и „Мастеркард“ – това предстои да изчезне“, добавя Наков. Което съвсем не означава, че изведнъж масово ще започнем да се разплащаме с биткойни, или хартиените пари ще спрат да се печатат. „Засега единствено постоянната промяна на цените на криптовалутите спира много бизнеси да навлязат там“.

 

chain

Снимка: Joey Kyber, Pexels

 

За един пробит койн

Още едно бъдещо, но и вече съвсем възможно приложение: благодарение на блокчейн може да се развият системи, с които да си гарантираме качеството и произхода на всичко, което купуваме. Една от пилотните програми е вътрешна блокчейн мрежа на голяма верига хипермаркети, която я тества с яйцата. Кашоните имат уникални номера, въведени в блокчейна, така във всеки момент може да се провери пътят на всяко яйце от момента на регистриране, да се види срокът му на годност, всяка стъпка от историята. Скоро, когато блокчейнът си проправи път и тук, ще можем в магазина, избирайки дреха, парфюм или пък автомобилна част, отново да сканираме кода и мрежата да ни върне цялата информация за произхода. Която няма как да бъде подменена или фалшифицирана именно заради принципа, че е дублирана при всички участници.

И тук отново става дума за различна парадигма – и сега не е проблем да бъде създаден например сайт, чрез който да се проследяват стоките, но той би бил нечий, някой би го контролирал, което изцяло променя степента на доверие. Логично е доверието при някаква централизирана фирма да е поначало по-ниско, отколкото в публична система, която не се управлява от никого.

В наши дни ролята на гаранция играят марките – човек си купува скъпи дънки, защото зад тях стои известно име. А когато произходът е проследим от първата до последната стъпка, това ще улесни достъпа до качество и ще промени правилата на пазара. Другата днешна гаранция са институциите. Те са точките на доверие, при работата на нотариуса или на банката, ако се замислим, се плаща именно за доверието. А доверието е водещата вътрешна характеристика на блокчейн мрежите.

 

Битият бит, койнът – койн

След успеха на биткойн все повече се говори за етериум – любимата на програмистите мрежа също показва постоянен растеж. Важно е да отбележим, че тя не е точно криптовалута, а платформа за създаване и съхраняване на различни блокчейн приложения, сред които, разбира се, има и валути. Това е първата платформа, която позволява изпълнението на тези т.нар. умни договори.

Разбира се, увлечени в ентусиазма, не бива да пропускаме рисковете, които носи новата парадигма и важните въпроси. „Има я и другата страна: на балон“, признава Светлин Наков. „Давайте пари, ще правим блокчейн решения. Нещо подобно се случи, когато се появиха облачните решения, машинното самообучение, „интернет на нещата“. Мож еби затова стигнахме и до споменатата „крипто зима“, която доста забави ентусиазма. И все пак, в последните месеци той се завръща с пълна сила, особено в контекста на икономическите промени, дошли с ковид и перспективната инвестиция, каквато изведнъж отново се оказаха криптовалутите и блокчейн.

 

Как работи технологията

 

Дигиталното зове

Ами добре познатата опасност от хакери? Спасението отново е заложено в самия принцип. Блоковете са свързани криптографски. Успехите на биткойн и другите криптовалути ясно показват, че системата е достатъчно сигурна. За да се разбие кодът зад вашия криптопортфейл, най-мощните компютри трябва да пробват безбройните възможни комбинации в продължение на милиарди години.

Разбира се, в криптографията нещата винаги се развиват – до десетилетие се очаква да станат факт квантовите компютри, които ще могат да правят немислими днес обеми от изчисления. Кодът зад биткойн за тях не би бил проблем, но вече са разработени нови криптографски решения, които биха били устойчиви и тогава.

Постепенно се появяват и нови варианти. При принципа „доказателство за съхранение“ (Proof of stake), който ползват много от по-новите наследници на биткойн мрежата, всеки от участниците си купува дял от мрежата и срещу него получава пропорционалния ресурс от нейната работа. Скоро ще има и повече частни мрежи, които работят на принципа на блокчейн – там, където не е необходимо да имат достъп и външни потребители, а просто като система например за контрол на качеството или транспорта.

 

Ключ под ключ

Днес ако човек изгуби ключа към криптопортфейла си, е почти невъзможно да си възстанови достъпа. Това е така и заради самия принцип на блокчейна – там всичко е прозрачно, но анонимно.

Друго логично притеснение: как в една система, която не се регулира от законодателства, държави и контролиращи организации, ще бъде предотвратено създаването на монопол.

Но решенията в една мрежа обикновено се вземат от всичките ѝ участници, които гласуват на демократичен принцип. По-малките се обединяват срещу по-големите. Ако пък голяма група участници не е съгласна с дадено решение, се създава паралелна мрежа, т.нар. форк („вилица“) – двете съществуват едновременно, нерядко отново се събират след време, когато е ясно кое решение е било по-правилно.

Така стремежът при съвременните блокчейн мрежи е да имат голям брой малки участници. Ако някой владее 80%, той може да управлява и се връщаме към познатия модел. Няма обаче особена логика това да се случва. По-големите участници нямат изгода, защото така директно убиват цената ѝ. Усещайки монопола, другите ще бързат да я напуснат. Какво би се случило, ако днес някой купи половината ресурс за „копаене“ на биткойни в света? Цената им скорострелно ще рухне. Това, че големите нямат изгода да владеят мрежата, е и съществената разлика с досегашните модели. Системата стимулира участниците да градят валидни блокове върху други валидни блокове – тоест да не се опитват да лъжат, или стимулират вече направени грешки. „Миньорите“ не работят за човек или организация, те получават приходите си от самия блокчейн.

 

Различни приложения

 

Скрит като скрипт

В мрежата има много участници, да ги наречем възли, които имат копия на цялата верига. И когато бъде добавен нов блок – в биткойн например това се случва веднъж на 10 минути, той се изпраща до всички участници, които проверяват дали е валиден: спазва ли правилата на мрежата, които са публични и добре известни за всички. Ако е така, блокът се приема и данните му вече не могат да бъдат изтрити.

Разбира се, има още много важни въпроси, които чакат отговор. Например, ако вземем спомената мрежа, която би могла да децентрализира таксиметровите услуги, там има да се доуточняват доста неща. Липсата на посредници и демократичността на начинанието безспорно са придобивки, но и предизвикателства, и отговорност. След като няма посредници и йерархия, кой ще контролира участниците? Дали отговарят на изискванията, ще изпълнят ли обещаната услуга? Вариантите са много, важното е те да бъдат осмислени и вложени в консенсуса. Един от тях са рейтингите – в началото участниците да работят при по-ниска цена, докато спечелят доверие. Друг подход: да се въведат ясни критерии за включване. Освен това въпреки платформата пак може да има посредници, които да добавят допълнителна услуга – застраховка например, гаранция, че ще ти върнат парите, ако не си доволен.

А ето и нещо още по-нестандартно. Демокрация… базирана на блокчейн?

 

Дао на световната революция

Идеята е доста стъпки напред от всичко, за което ви разказахме, но е определено достатъчно провокативна, за да ни накара да се замислим. Какво ще стане, ако изборите се превърнат не в право или задължение, а в източник на инвестиции, дори на залагания? Хрумването за ДАО демокрация е на професора по икономика Робин Хансън и създателя на „Етериум“ Виталик Бутерин.

Пазарът на предвиждания се използва в хазарта, но това е важен принцип и на борсите, а и нещо, което ежедневно срещаме в живота си. Програмистът Владислав Зоров, който има сериозен опит по темата, дава следните примери. Статистически изследвания доказват, че коефициентите на спортните залагания са по-точни в предсказването на изхода от дадено състезание от мнението на водещите специалисти. Залаганията кой ще бъде президент на САЩ са по-прецизни от проучванията. Залагащите се допитват, интересуват, добавят своя опит и гледната си точка. Още един впечатляващ пример за „мъдростта на тълпите“. Показват буркан, пълен с огромно количество бонбони, на 100 души и ги карат да познаят броя. После усредняват резултата: 4515. Изумителното! Бонбоните са 4510, а прогнозата е по-близко от тази на всеки от участниците. Мнозинството обаче е склонно да подценява определени рискове, затова е важно по някакъв начин да се добави и мнението на експертите.

 

Купуването на гласове е… желателно

Принципът е следният: отваря се пазар на предвижданията – например кой ще победи в следващия мач между „Левски“ и ЦСКА. Издават се бонове за 1 лв., които се продават на всеки от участниците, а 2 лв. се изплащат след края на срещата само на тези, които са познали. Много скоро цената на бона ще покаже какви са реалните шансове на двата отбора.

Подобни експериментални допитвания се правят през последните години с въпроси като дали ще е успешно изстрелването на поредната ракета Space X, как ще се променят цените на етериум. И резултатите без грешка познават точното развитие. ДАО демокрацията комбинира блокчейн, децентрализация, използва пазари на предвиждания, събира мнението на гражданите. Принципът е същият: задава се например въпросът „При победата на коя партия доходите могат да се вдигнат с 20% до края на мандата?“ и отново правилните залози се изплащат след това. „Тогава купуването на гласове става граждански дълг. Не се гласува по симпатии, а се възнаграждава разумният подход. Дори някой кандидат да ти изглежда добре, ти ще гласуваш не за него, а за този, който смяташ, че ще свърши работата. Но е важно въпросите да се подбират много внимателно“, казва Зоров.

Нека завършим с това, което е най-типично за всяка блокчейн мрежа. Всеки блок пази всеки спомен за нейното минало, променя се само бъдещето. Чудесен принцип: именно бъдещето и неговото по-развито общество е това, което ни обещава тази технология. А дали ще преуспее и дали ше остане само в сферата на финансите… само времето ще покаже.

 

 

chain

Снимка: Joey Kyber, Pexels

Публикувано: Списание 8, брой 4/2018 г.

Последно обновяване: 4.06.2021 г.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Робърт Мартин, или просто Чичо Боб, е знакова личност в историята на програмирането. Той формулира SOLID принципите, които всеки начинаещ програмист се очаква да знае наизуст на първото си интервю. Чичо Боб е и сред създателите на „Аджайл манифеста“, който завинаги промени работата в сектора. Но защо днес той не се радва на заслужената си слава?

повече информация
„Съпричастността ще спаси света“

„Съпричастността ще спаси света“

Крис е най-силният човек, когото познавам. Този път ще поговорим за литературата и медиите, две от най-важните вселени в живота му. За трудностите пред хората с увреждания и срещата им с обществото. За това как ние, останалите, да се отнасяме с тях, без да ги обидим или нараним.

повече информация
Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

Трябва ли да внимаваме не само с какво се храним, но и с какво храним… душата си? Мария Жекова е победител в „Мастършеф“, тя е фотограф и инфлуенсър… но не като повечето. Не се вълнува от лъскавите снимки, а от връщането към традициите, от възстановяването на каменната къща, където е сърцето ѝ. Как това момиче събра в себе си лъскавото шоу и старите традиции?

повече информация

От рубриката:

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.

повече информация
Как така… свършиха чиповете?

Как така… свършиха чиповете?

Недостигът на чипове развълнува цялата планета, малко или повече засегна всеки човек, който има някакъв досег с технологии. Колите и много от технологичните решения поскъпнаха драстично, новите модели на различни устройства се бавят, други се появяват с по-слаби от очакваните възможности. Познаваме микрочиповете толкова отдавна. Човечеството ги усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация? А може ли тя да се превърне в неочаквана възможност за българската индустрия?

повече информация
Регенеративен град. Когато сградите оживеят

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

Затваряме очи и се насочваме в нереалното бъдеще. София вече се е справила с базовите си проблеми и се е превърнала в регенеративен град. Градоустройството е съобразено с историята и нуждите на всеки от жителите и с природата… Мечтите, уви, изглеждат далечни, но нека все пак поговорим за регенеративните градове като една смислена и логична концепция.

повече информация

Най-новите:

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Робърт Мартин, или просто Чичо Боб, е знакова личност в историята на програмирането. Той формулира SOLID принципите, които всеки начинаещ програмист се очаква да знае наизуст на първото си интервю. Чичо Боб е и сред създателите на „Аджайл манифеста“, който завинаги промени работата в сектора. Но защо днес той не се радва на заслужената си слава?

повече информация
„Съпричастността ще спаси света“

„Съпричастността ще спаси света“

Крис е най-силният човек, когото познавам. Този път ще поговорим за литературата и медиите, две от най-важните вселени в живота му. За трудностите пред хората с увреждания и срещата им с обществото. За това как ние, останалите, да се отнасяме с тях, без да ги обидим или нараним.

повече информация
Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

Трябва ли да внимаваме не само с какво се храним, но и с какво храним… душата си? Мария Жекова е победител в „Мастършеф“, тя е фотограф и инфлуенсър… но не като повечето. Не се вълнува от лъскавите снимки, а от връщането към традициите, от възстановяването на каменната къща, където е сърцето ѝ. Как това момиче събра в себе си лъскавото шоу и старите традиции?

повече информация
Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.

повече информация
„В „Гугъл“ е доста по-динамично и хаотично, отколкото изглежда отстрани“

„В „Гугъл“ е доста по-динамично и хаотично, отколкото изглежда отстрани“

Минко Гечев работи за „Гугъл“, старши разработчик в екипа на „Ангулар“. Какво е да си част от „Гугъл“? По какво си прилича следването във ФМИ и в MIT? Защо програмистите често са по-„затворени“ хора? Какво е важно, за да успееш в тази професия? Отговорите на един програмист с впечатляваща биография и любопитен поглед.

повече информация
Кой си ти, Сатоши Накамото?

Кой си ти, Сатоши Накамото?

Този въпрос си задават вече десетилетие хората, привлечени от блокчейна. Защо изчезна създателят на биткойна? Какви завети остави той, преди да се оттегли? Тръгваме по уликите, които Сатоши Накамото остави след себе си в търсенето на истинския му образ. И на една от най-вълнуващите истории на дигиталните времена.

повече информация
Share This