В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези особено важни теми:
Дотук в поредицата „Дигитални деца“:
Детска работа
Осмислят ни, замислят ни… в какъв ли свят ще живеят? Как да ги подготвим за бъдещето, така че да има смисъл? Децата във времето на технологии. Тези, които първи се ориентират, но и на които ние трябва да осигурим най-доброто, което можем, защото така диктува пламъчето на смисъла.
Този сайт съществува, защото искам да направя всичко, което е по силите ми, така че децата ми да живеят в по-осмислен свят. А от кого, ако не от нас, зависи бъдещето?
Поредицата започва с анкета, насочена към родителите на деца под 11 г. и хора, свързани с тях. Ще съм ви благодарен от сърце, ако влезете тук и за няколко минути кажете честно какви са вижданията ви по всяка от тези теми.
Колко часа прекарва детето ви пред екран? Кога това се превръща в проблем? Смятате ли, че днешната образователна система е адекватна? Дали изкуственият интелект ще се превърне в голяма възможност или проблем за днешните деца? Думата е ваша!
Детство мое, прекрасно и вълшебно
Докато очаквам отговорите ви, един по един през следващите седмици ще дам думата на експертите. Предстои поредица от интервюта, в които давам думата на хора, които смятам за авторитети и с отговорите си те показват, че го заслужават.
Само преди няколко месеца 750 души се включиха в анкетата на Дигитални истории за отношението на българите към изкуствения интелект. Най-мащабното (поправете ме, ако греша) журналистическо проучване по темата показа ясно, че тя ни разделя. И ако имаше два въпроса, при които несъмнено се открои единомислие, те бяха за това дали обсъждаме достатъчно темите за ИИ и влиянието му върху обществото и дали сме далеч от предела на възможностите на този тип технологии.
Факт е, че всяка седмица излизат забележителни новини в направлението. И че не ги обсъждаме достатъчно задълбочено – заради това го има този сайт, дано скоро има и повече като него.
Но в цялата суматоха от технологии, които ни предизвикват по различни начини, извършват все по-добре доскоро неизменно човешки дейности… Как ще изглежда бъдещето за днешните деца? Това е следващата тема, с която ще надникнем в поредицата. С футуроложката доц. Мариана Тодорова ще погледнем към бъдеще, където се задават неизбежни, изключително сложни и важни за всеки обществени промени.
Детинщини
Да, всеки опит да надникнем в бъдещето изглежда обречен на сблъсък с неочакваните участници в уравнението. И все пак, единственият шанс то да изглежда по-близо до оптимистичните щрихи и по-далеч от антиутопиите минава през осъзнаването, че няма как да продължим по същия начин в толкова много области. Че е време да преосмислим себе си като цивилизация.
Кои професии са обречени да изчезнат и ще успеят ли да компенсират липсата им тези, които ще се появят? Какво си струва да се учи днес, когато технологиите помнят вместо нас, вече са способни да превеждат, да помагат, да творят по-добре от голяма част от хората? Има ли днес смисъл от частни уроци? От учене на чужд език? Дали пък няма да се окаже по-важно от всякога умението да учиш, да търсиш взаимовръзки, да се задълбочаваш?
Образованието е призвано да е консервативна институция, която по-бавно да реагира на промените. И все пак, днес то не отговаря по никакъв начин на изискванията на успеха или на щастието на модерния човек. За това ще поговорим с Евгения Пеева, създател на „Заедно в час“, образователен специалист с огромен опит в пъстри роли от различни страни на учебника.
Можем ли да променим системата? А докато това се случи… как да изберем най-доброто училище, правилния учител?
Всички сме деца на майката Земя
Видно е, че родителството в технологичните времена е много по-различно отпреди. Това до момента е един от отговорите, по които гостите на анкетата са почти еднозначни. А ако се вгледаме по-внимателно, можем да намерим два феномена, които се допълват. От една страна – темите, свързани с родителството, с майчинството, с търсенето на помощ и съвет в отношенията на децата и технологиите процъфтяват, от друга – както ще каже една от специалните ми гостенки – Красимира Хаджииванова, днес родителят е по-самотен отвсякога, потънал в море от информация, в което е невъзможно да се плува.
В поредицата детски Дигитални истории ще надникнем в историята на феномени като „БГ-Мама“, „Майко мила“ и „Мама Нинджа“, за да проследим пътя на темата онлайн.
Интернет епохата роди и друг феномен – родителството като тема за усмивка. Типичен пример е художничката Неда Малчева, чиито житейско неподправени карикатури определено помагат да намерим своето съпреживяване в ежедневните неволи. Тя е още един от специалните гости на поредицата.
Детето в себе си
А ако „мамите“ са двигателят на интернет епохата у нас… къде сме ние, бащите? Как се промени ролята ни? Изгубихме ли се в различните модели на бащинството? С какво са по-различни отговорностите ни днес, в технологичните времена, когато условията са толкова променени и неочаквани?
По тази тема ще поразсъждаваме с комуникационния специалист Михаил Стефанов в търсене на още един важен нюанс към родителството в дигиталните времена.
Със сигурност ви е познато – знаеш, че не трябва да викаш, знаеш как трябва да се отнасяш към детето… и правиш точно обратното. Както ще каже един от гостите ми в поредицата, може да имаш 7 теории как се гледат деца, докато имаш нула деца, но когато имаш 7 деца, със сигурност ще останеш с нула теории.
Срещата на децата с екраните е щекотлива тема. С психолога и автор на детски книги Слави Стоев ще поговорим за това как нанесохме непоправими щети на вече две поколения, като прекалено рано, драстично, необмислено ги срещнахме с технологиите. И най-вече с екраните. После дойде ТикТок, а ние продължаваме да подценяваме огромните проблеми, които сами си създаваме.
Телефонът като бавачка
Не, не е нормално да даваме на пеленачето мобилен телефон или да му пускаме телевизора. Разбира се, няма гаранция, че това ще му създаде проблеми, но рискът е много висок. Ще надникнем надълбоко в тази тема и изводите, които дава днес психологията.
Животът онлайн е примамлив, но… е все по-важно целенасочено да търсим и реалното. Човешкото, ежедневното, естественото. В тази посока ще поговорим с Александрина Георгиева. Дълги години тя е програмист, после прекъсва работата си, за да роди и отгледа двете си деца… После се убеждава, че нещо не е наред. Днес е начело на фондация, която помага на деца и родители да намират смисъла офлайн.
Как и защо е важно това?
Къде ми са детските мишки?
А какво ще се промени с настъпването на изкуствения интелект? Можем ли да сме подготвени? А да подготвяме децата си за новините в област, която всяка седмица показва впечатляващ напредък?
Този отговор е толкова труден, че ще го потърся в практиката. Ще срещна собствените си деца с напредналите модели, за да видим – по-лесно ли ще им е да намерят общ език? За какво ще им хрумне да ги използват?
Доста интересни теми се натрупаха, очакват ви важни Дигитални истории. За финал остава един акцент, който според мен никога няма да изгуби своята важност. Вал Стоева е гостенката, с която ще поговорим за това как да запалим у децата любовта към книгите.
Защо четенето е важно? Какво е четенето? Как да изберем книга в океана от детски издания?
Сигурен съм, имате мнение и по този, а и по другите поставени въпроси. През следващите седмици ви очакват важни, практични и задълбочени отговори на всеки от тях от експерти, на които аз бих се доверил.
Но особено важно си остава вашето мнение като родители, учители или хора на дигиталните време, за които е важно бъдещето. Ще съм благодарен на всяко попълване, на всяко споделяна на анкетата, която ще намерите тук.
Ако имате идеи за други важни аспекти, те също винаги са добре дошли тук.
Дотук в поредицата „Дигитални деца“:
