Едуард и афронавтите

авг. 25, 2023 | Истории

Едуард и афронавтите

25 август 2023 | Истории

Знаете ли кой е първият космонавт от Африка, втория най-населен континент на планетата?

Нека ви отговорят гугъл или ChatGPT, аз ще ви разкажа кой можеше да бъде. Защото от всички вечни истории, има една, която най-често подценяваме. Нека оседлаем Росинант, да посрещнем една незаконно млада Дулсинея и да подгонваме вятърните мелници на Слънчевата система!

Знаменития идалго Дон Кихот няколко века по-късно е Едуард Мукука Нколосо, изобретателят, който… за малко не изпревари САЩ и СССР в битката им за Космоса!

 

Язон и астронавтите

30 октомври 1964 г. Списание Time разказва за поредната африканска държава, получила независимост. Доскорошната британска колония Северна Родезия една сутрин се събужда като независимата Замбия, водена от Кенет Дейвид Каунда, „син на презвитериански проповедник и бивш учител, който свири на китара, не пуши и е пълен въздържател“.

„Замбия: утре на Луната“ е озаглавена ентусиазираната журналистическа публикация в духа на българските „Дела и документи“ от същите години. Тя разказва подробно за историята и географията на новопоявилата се страна, за народа и икономическите ѝ перспективи. Но защо на Луната? Отговорът идва едва в последния абзац.

„По време на празненствата за независимостта само един бележит замбиец не успя да сподели общия ентусиазъм. Това е Едуард Мукука Нколосо, начален учител и директор на Националната академия за науки, космически изследвания и философия на Замбия, който твърди, че събитията са съвпаднали с усилията на космическата му програма да изпревари САЩ и Съветския съюз в полет до Луната.

Нколосо обучава дванадесет замбийски астронавти, сред които и закръглено 16-годишно момиче, като ги върти около дърво във варел за гориво и ги учи да ходят на ръце, защото това е единственият начин, по който хората могат да вървят на Луната“.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

 

Шах с пешката

Как така сериозната публикация в реномираното списание завършва по подобен сюрреалистичен начин?

Е, през следващите години Едуард, който е решил да ходи на Луната (а после и на Марс), се превръща в любимец на западните медии.

И как да е иначе?

Само си го представете. САЩ и СССР наливат огромни средства и концентрират усилия в разгара на голямата надпревара за Космоса, докато нашият приятел Едуард е убеден, че ще ги победи.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

 

Дванадесет разгневени мъже

Създава космическия си център в изоставена ферма на 11 километра от столицата Лусака. Тренировките на 12-те бъдещи афронавти включват търкаляне надолу, по хълма, в 200-литрови варели за гориво – това, според замбийския Фон Браун, е идеалната подготовка за живота в безтегловност и после – на връщане към Земята.

„Освен това ги карам да се люлеят на края на дълго въже“, казва той пред репортер. „Когато достигнат най-високата точка, режа въжето. Това създава усещането за свободно падане“.

„Афронавтите“, кръстени така от самия Нкосоло, носят униформи от със зелени сатенени якета и жълти панталони, защото „когато не сме космически кадети, ние сме рок група „Динамит“.

Първата цел е Луната, следващата, разбира се – Марс. А после и звездна станция, кръстена на кучето на Едуард – „Циклоп“.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

 

Боговете винаги са полудели

Ракетата, която ще ги отведе до високите цели, е кръстена на президента Кенет Дейвид Каунда. „Д-Калу 1“ е с размери 2 на 3 метра, има формата на барабан и е изработена от мед и алуминий. Планирано е да се отправи към Космоса навръх националния празник от централния Стадион на независимостта в Лусака.

Не става напълно ясно за какво точно се готвят афронавтите, след като в „Д-Калу“ е планирано да се качат единствено първата африканска звездна пътешественичка – спомената от Time 16-годишна Мата Мвамбва, споменатия най-добър приятел на Едуард – Циклоп.

А на втория етап – към Червената планета, към тях да се присъединят две специално обучени за целта котки и католически мисионер. Който, по думите на Едуард, ненатрапчиво да представя на местните жители предимствата на своята религия и по този начин ще помогне Замбия да се превърне в „доминатор на Седмото небе на Междузвездното пространство“. При това, без да се проявява прекалена грубост спрямо туземците.

 

Едуард Ножицата

По същото време замбийският Корольов кани ЮНЕСКО да се включи с програмата с грант от 7 млн. паунда. Отправя официални оферти и към големите си съперници – космическите програми на СССР и САЩ. Кани и частни инвеститори в програмата, която оценява на $1,9 милиарда.

Според някои източници не получава нито долар, според други – връщат му чек за 10 рупии, изпратен от индийско дете, трогнато от начинанието.

И макар че е отворен за помощ към колегите си от двата големи блока, Едуард казва, че не взима страна, но ще запази напредъка си в тайна, дори да получи средствата. „Не можеш да се довериш на никого в проект от такъв мащаб. Някои от идеите ни са много по-напред от тези на американците и руснаците и няма да позволя на никого да види плановете ми за ракетите“, заплашва афронавтът.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

 

Замбезийска мечта

За съжаление, историята няма хепиенд. Още преди да дойде 1969 г. и Едуард да изгуби надпреварата за Луната, се случват непредвидени събития. Не е ясно дали като част от подготовката, но първата афронавтка в Космоса се оказва бременна и, тъй като е още непълнолетна, родителите ѝ я прибират у дома.

„Моите космонавти си мислеха, че са филмови звезди. В един момент поискаха да им се плаща“, оплаква се Едуард. „Двама от най-добрите ми мъже се пропиха преди месец и оттогава не съм ги виждал. Друг от моите афронавти се присъедини към местна танцова група“.

Постепенно и останалите кадети губят мотивация и се оттеглят от проекта, а Едуард, не получил достатъчно подкрепа, се вижда принуден временно да го прекрати. С идеята един ден отново да продължи кръстоносния си поход към небето.

И така, позабавлявахме се в сюрреалистичния сюжет, но… доколко сериозни са били намеренията на нашия замбийски дон Кихот? Дали става дума за наивност с космически размери, за опит за лесни пари, за особено чувство за хумор. Или пък… за една друга кръстоносна битка, само че за справедливост?

 

Земя като една човешка длан

Не очаквайте еднозначен отговор. И все пак: ето още малко факти за нашия идалго, които да допълнят картината.

От малък Едуард е възпитаван в идеята, че държавата, в която живее, заслужава да получи независимост от Великобритания. Въпреки това той в продължение на 4 години воюва във Втората световна война като част от севернородезийските британски сили. Затова и малко преди смъртта си ще получи престижен съветски медал за ветерани и дори ще му бъде присъдено званието полковник.

Създава малко училище, в което преподава на неграмотните хлапета, но то е затворено от британските власти. Именно това кара бъдещия космически покорител да се впусне в битката за свобода на своя народ, където, казват, понякога се проявява и с не най-лицеприятния си образ. Например, водейки група, която отвлича съпругата на британски големец. Но пък… не е като да не го е правил и Гоце Делчев, питайте мис Стоун.

От онези времена има и други забавни истории. За да не бъде разкрит от британците, понякога той се маскира като жена. Веднъж е толкова доволен от маскировката, че отива да разпитва войниците кой е този Нколосо, който им създава толкова проблеми.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

 

Война на световете

Организира някои от най-мащабните протести срещу колонизаторите. За две години дори попада в затвора.

Дългоочакваната независимост му позволява отново да влезе в ролята на учител, но, като че ли, вече му е скучно. Затова решава да създаде Националната академия за наука, космически изследвания и философия, част от която по-късно става и начинанието на афронавтите. По това време се застъпва и за правата на местните знахари, които, според него, би трябвало да имат същите условия за работа, както и лекарите, практикуващи западна медицина.

Че се радва на заслужена почит показва фактът, че след краха на космическата програма, Едуард е назначен за специален представител на президента. При това задачата му е да работи активно в помощ на съседните народи, които все още не са извоювали своята независимост.

А няма ли логика да… съберем заедно тези два мотива – битката срещу колонизаторите и космическата програма?

През последните десетилетия историята на афронавтите е разказвана често, с нескрита подигравателна нотка, дори от най-реномирани световни медии. И все пак, като че ли тя е дори нещо повече, както личи от забележителната статия в The New Yorker на Намвали Серпел, професор по английска литература в Харвард от замбийски произход.

 

 

Кой не знае Дулсинея?

Ученият се впуска по следите на Едуард, за да разкрие неочевидното зад тази история, превърнала се в своеобразен символ на родината му.

Професорът се заравя в редица документи, кореспонденция, дори попада на писмо, в което Едуард пише до британската кралица, за да я призове да се погрижи за състоянието на затворите в империята.

И ни разкрива образа на един изключително интелигентен човек, който дори в доста напреднала възраст решава и завършва право. В никакъв случай той не е наивник, който би решил, че с домашната си ракета ще покори Марс, за да спечели местните жители за каузата на католицизма.

„Замбийската ирония е много фина“, пише проф. Серпел. „Ние нямаме „да“ и „не“. Имаме две „да“ и едното от тях означава „не“.“

Дали именно тук не се крие отговорът?

„Добре образован, ветеран от Втората световна война, ключова фигура в съпротивата срещу колониализма в Замбия“ – така го описва синът на Едуард, чието име носи, а картината се допълва и от подобните думи на много други хора.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

Съвременна снимка, провокирана от историята

 

Замунда банана бенд

Днес може би бихме нарекли умело тролене представлението, което Едуард спретва за западните медии, идващи с предразсъдъците си за тази част от света. Готови да се смеят на гърба на примитивните замбийци, масово неграмотни, а мечтаещи за Космоса.

Защото проектът е и метафора. На грозната колониална история на целия континент, на самочувствието на западния човек като център на Вселената.

Дали оттогава се е променило кой знае какво? Да, днес няма афронавти, но неравенството и предразсъдъците са си още тук и не личи да отлитат.

Малък пример: светът вече е глобален и високотехнологичен, нали? През 2020 г. достъп до интернет са имали 94,6% от жителите на Северна Америка и 39,3% от тези на Африка. Като, разбира се, няма нужда да отваряме темата за глада и липсата на бъдеще.

Въпреки това за западния човек продължава да е драма съдбата на петима милионери, озовали се по своя воля в подводница, докато никой и не чува за кораб, потънал по същото време край Гърция със 700 безследно изчезнали африкански мигранти.

Междувременно афронавтите се превръщат и в попкултурен символ.

 

Едуард Нкосоло и афронавтите

Съвременна снимка, провокирана от историята

 

На върха на копието

В последните си години Едуард работи като отговорник по сигурността в индустриална компания. „Това е твърде долна работа за мен, не ми се приказва за нея“, споделя той на замбийски репортер в едно от последните си интервюта. В него разказва с доста повече охота за космическите си приключения. „Не съм се отказал от този проект“, казва той. „Все още имам визия за бъдещето на човека. Все още чувствам, че човекът ще може да пътува свободно от една планета на друга.“

Дали космонавтката Мата Мвамбва съжалява, че се насочва към семейния живот, а не към Луната? Следите ѝ се губят. Няма как да питаме и Едуард, той отлита към небето на 4 март 1989 г.

И какво, афронавтите така и не успели да стигнат до Луната? Е, Дяволчето Фют, знаем, го е направило. А пък дали и американците са успели, ще срещнете много скептици, знаете как е…

И все пак, толкова е красива историята на Едуард. Защото мечтите никога не са смешни и винаги си струва да ги гоним. Защото наистина човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This