Странната история на „Българска история“

юли 23, 2021 | Истории

Странната история на „Българска история“

23 юли 2021 | Истории

Тези млади хора много обичат да оборват клишета. Ето няколко примера:

– Новите поколения не се интересуват от българската история.
– Книгоиздаването е отмиращо поприще, в което младите нямат какво да правят.
– Патриотизмът необратимо се изпразни от съдържание, след като мина през центрофугата на политиката.

След броени месеци Сдружение „Българска история“ ще навърши десетилетие. Да, това са тези симпатични млади хора, които обикалят училищата, за да зареждат с магията на историята десетки хиляди хлапета. Със сигурност сте попадали на някои от впечатляващите им издания от последните години, а и на все по-задълбочените им и професионални видеопродукции.

Цялото това приключение започва за Марио Мишев, Иван Кънчев, Мартин Стаматов и неколцина техни приятели през март 2012 г. с една случайно създадена фейсбук група. За да се превърне в смисъл и кауза. А в същото време и в успешен проект, с който си изкарват хляба 10 души на пълен работен ден и още много сътрудници. Които не правят нищо друго, освен да създават смислени книги и без пристрастия да популяризират българската история с всичките ѝ върхове и падове.

 

За история без истерия

„Притихналата стая в училището на малко градче. Неколцина младежи, едва надминали 20-те си години, стоят встрани, а петокласниците гледат филмче. После започва шумна дискусия – гостите влизат в ролята на „батковци“, достъпно разказват на хлапетата за българската история, за позабравените герои, за това как бихме могли да претворяваме примера им в ежедневието.“

Преди 8 години за първи път срещнах Марио и Иван и така започваше материалът за проекта им на страниците на Списание 8. Лесно е да почерпиш от ентусиазма на нахъсани млади хора, подели смислено начинание. Доста по-трудното идва после, за тях. Да съхранят и доразвият този ентусиазъм и за го превърнат в работещ и смислен проект. В случая, проектът, обратно на общата тенденция, не мина насилствено от „стария“ в дигиталния свят. А напротив, набра сила в дигиталното настояще, за да го надхвърли, като се върне към… книгите.

И така, март 2012-а, Марио, Иван и Мартин са в 12-и клас в столичната Френска гимназия и се готвят за кандидат-студентските изпити. Учат по история, интересът им към тази наука е привлякъл година по-рано учителят Никола Дюлгеров.

Насъбрали са доста любопитни исторически факти и… им хрумва да създадат фейсбук страница, за да публикуват информация за събития и личности, които най-силно са ги впечатлили. Озаглавяват я „Българска история“ и със стихиен ентусиазъм започват да я пълнят с текстове и снимки.

Идеята им е да споделят събраното с приятели. Но се случва нещо доста различно.

След седмица страницата има 1000 почитатели. След месец: 10 000. Скоро фейсбук се оказва тесен и българин, живеещ отвъд океана и впечатлен от ентусиазма им, прави първия вариант на сайта, който и днес е на същия домейн – www.bulgarianhistory.org.

 

Българска история

Марио Мишев и Иван Кънчев са рамо до рамо в начинанието вече 10 години. Снимки: личен архив

 

Останалото е история

Още няколко месеца по-късно последователите на начинанието достигат шестцифрено число.

Някъде тогава младежите си дават сметка, че нещата са станали доста по-сериозни. Макар че вече са заети с всички радости и неволи на студентския живот, те отделят немалко време, за да се погрижат съдържанието вече да е доста по-добро от първите ученически публикации, дори изтриват 450 от първите 600 материала.

Постепенно нещата стават още по-сериозни, „Българска история“ се превръща в разпознаваемо име. Две години след старта на проекта с тази марка излиза първата им книга, в която са събрани 100 истории на личности, важни за българската история. Правят и първия си кратък филм – за полк. Владимир Серафимов, освободителя на Родопите.

Така или иначе, интернет е основното място, в което не спират да се развиват. Създават огромен обем съдържание, канят все повече сътрудници, мнозина от които професионални историци. Самите те избират в университета други хуманитарни специалности, но с развитието на проекта все повече внимават за прецизността и независимия поглед на всеки проект. Търсят съдействието на най-подходящите специалисти за всяка отделна тема.

 

Красива история

В един момент обаче… безгрижните студентски години отлитат в историята и идва време тримата да решат. Как да продължат оттук нататък? Могат ли да превърнат интересното си начинание в поприще?

Да, успехът онлайн е сериозен, „Българска история“ вече има огромна аудитория и се е превърнала в разпознаваема марка, но… трябва и да се яде.

Тогава младежите от първото наистина цифрово поколение… решават да си потърсят късмета офлайн, в една професия, която неотдавна се смяташе, че едва ли не ще изчезне – книгоиздаването.

„В 12-и клас не ни струваше никакво усилие да направят фейсбук страница, с повече хъс и усилия да я разпространим. Труден обаче беше преходът към това да разширим дейността си, да я организираме офлайн“, разказва днес Марио. „Просто нямахме друг избор. Това беше моментът да решим „Българска история“ ще бъде ли основната ни дейност, или няма да я бъде. Решението беше книгоиздаването, защото точно нашата ниша все още не беше развита“. А те наистина обичат нишите: и фейсбук страницата се появява, за да намери своята конкретна аудитория, после го прави и издателството.

 

Марио Мишев

Марио Мишев днес е координатор на многобройните проекти на „Българска история“

 

И story, и истории

През последните години с марката „Българска история“ излизат безброй книги, отразяващи различни периоди от миналото ни. В началото повече акцентират върху преиздаването на заглавия, понатрупали прах, които обаче имат много какво да кажат на днешния читател. Някои се появяват за първи път след десетилетия (и дори столетие!) на забвение. Постепенно включват и нови, авторски книги. Това, което ги обединява, е търсенето на професионален и обективен поглед.

Всяка година от печат излизат поне по 30 издания. Жанровете са пъстри – от мемоари на някои от най-големите личности в историята ни, през колекционерски албуми с преродени стари снимки до художествена литература. Все повече са полиграфски ценните им издания, които разчитат и на допълнителна, колекционерска стойност.

Екипът активно продължава да присъства и да събира съмишленици и в мрежата. Профилите му във всички социални мрежи привличат огромен брой хора от всички възрасти. Във фейсбук ги харесват повече от половин милион души! Засега са предубедени единствено към тикток.

Сериозни усилия полагат по отношение на видеосъдържанието. Ютюб каналът им започва с кратки клипчета, създадени с помощта на спонсори, а днес се развива като своеобразна отделна медия, разработвана и с помощта на дарители. Вече не правят кратки видеа за отделни събития, а доста по-мащабни проекти, които събират в 20-ина минути по-общи теми, като например българските въстания.

 

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници?“ – пита с незабравимите си строфи Вапцаров.

Е, точно същото, макар и може би не толкова поетично, се питат и много ученици, за които часът по тази наука са поредните досадни 40 минути, които трябва да бъдат изтърпени. Екипът на „Българска история“ има отговор. И го дава вече 10 години.

Едва няколко месеца след създаването на фейсбук страницата, докато Марио, Иван и Мартин съвсем отскоро не са ученици… ги канят обратно в училище. И така почти десетилетие. Те обикалят из страната, срещат се с децата от различни класове. Представят им с емоция различни исторически теми с идеята да провокират интереса им към миналото ни.

Тези събития са огромно вълнение за екипа, което им помага да продължават напред по пътя. Обиколили са стотици училища, в един момент са спрели да броят срещите си.

За съжаление, заради пандемията се налага да ги преустановят. За разлика от много други начинания, те са категорични, че няма как да се случват онлайн. „Ходенето по училищата има повече вдъхновяващ елемент, отколкото образователен. За 40 минути няма как да научим някого на нещо, можем само да го вдъхновим, а това няма как да стане, без да присъстваме“. Екипът се надява скоро отново да може да пали пламъка на любопитството към историята у хлапетата, защото това наистина им липсва.

 

Българска история

Екипът на „Българска история“. Снимки: личен архив

 

Истории за история

Иначе, извън тези неволи, миналата година беше силна на екипа. Донесе им реномираните награди „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост и приза за цялостен принос в надпреварата „Сайт на годината“.

А най-голямото удоволствие за порасналите днес младежи е, че издават книги, с които се гордеят и което сами са мечтали да четат.

Събраха след дълга почивка в пенсия приключенията на вечния инспектор Стрезов. През април тази година, за 200-годишнината от рождението на Раковски, издадоха неговата поема „Горски пътник“, за първи път след 1958 г. „Раковски е нещо като баща на българската революция и всеки, който тогава е искал да участва в някаква въоръжена съпротива, е чел тази книга, тя е с огромно историческо значение“, казва Марио.

Сред другите им нови издания се откроява „История на България“ от 1761 г., написана година преди Паисий Хилендарски от францискански монах на територията на днешна Румъния.

 

Историята ще каже

„От една страна се опитваме да влезем в клишето – да имаме тези книги, които знаем, че ще предизвикат интерес, като „История Славянобългарска“, писмата на Левски, публицистиката на Ботев. Но се стараем да имаме и редки, ценни издания, които са до голяма степен издателски риск“, допълва Марио.

Понякога обаче именно тези книги ги изненадват със сериозен интерес. Биографията на Тодор Александров излиза като луксозно томче с твърди корици и цели 700 страници. И въпреки че не става дума за някоя от личностите, които се очаква да успеят да привлекат много читатели, оценяват я много читатели.

Една от интересните им идеи от миналата година е сборник за българските конституции. „Конституцията е основното богатство на всяка държава, редом с химна, знамето и герба. Беше ми обидно, че някой става сутринта и казва, че я сменяме, без никакво визионерство“, казва Марио, който по образование е политолог.

Само за месец и половина с помощта на двама преподаватели – Милен Любенов и Владимир Станев, екипът създава дебелото томче с всички български конституции, допълнени с исторически коментар и стенографски дневници от обсъжданията в зала. „Звучи много сухо и юридическо като книга, но уловихме момента и хората го оцениха“, казва Марио.

 

Българска история

 

История и истина

„Основните ни конкуренти издават хубави исторически книги и понякога им завиждаме за дадено заглавие. Но това, което е различно, е, че те просто не издават само това“, обобщава Марио. „Ние никога не бихме могли да пуснем по-комерсиални издания с логото на „Българска история“. Освен това е удоволствие да имаш ниша и тя да си бъде твоя. После да станеш емблема на тази ниша. Както вече асоциират българската история в онлайн пространството по някакъв начин с нашата дейност, ми се ще когато стане дума за исторически книги, да си казват – издателство „Българска история“ прави най-хубавите“.

За тези 10 години интересът към историческата тематика идва и си отива на вълни, казва Марио. „Когато започнахме, имаше една много патриотична, даже малко вредна среда във фейсбук, с купища страници и групи, които бълваха фалшива история. Тогава някак хората бяха много по-податливи на патриотична манипулация“, споделя впечатленията си той.

През последните години обаче вълната като че ли е постихнала. „Но това е много фина тематика, не може да се усети толкова лесно. Преди виждах много повече хора по улицата с фланелки „България на три морета“, но може би това е част от израстването. Хората спират да се вдъхновяват от някакви отделни факти, по някакъв начин гледат по-прагматично на историята, което наистина ме радва“.

 

Полит-история

Разбира се, няма как да няма значение и политиката, допълва Марио от гледната си точка на политолог. „Доста е интересно за наблюдение. Не го разбирам напълно, но го усещам като част от нашата работа и интереса към нас. И по-скоро към отделни теми. Да кажем, преди 2-3 години станаха страшно популярни военните ни видеа. А през последните няколко месеца пак направихме подобна поредица и почти не се гледаше. Веднага сменихме ракурса и започнахме да представяме истории за наука, за култура“.

И все пак, въпреки „патриотичните“ политически вълни, никой от екипа не се е вълнувал сам да се включи в политиката. „Политиката не е мръсна работа, това е неточно клише“, казва Марио. „Но пък със сигурност е доста несправедлива професия. В крайна сметка, почти няма значение какво ще направиш, добро или лошо, в края на деня днес си положителен герой, а утре – отрицателен. Неслучайно, влизайки в политиката, започваш да се изкривяваш като човек. Ставаш по-безчувствен, надменен, малко или повече мизантроп. Може да се види като изкривяване на повечето български политици: ако сравниш интервюта от началото на кариерата им, те са доста по-социално ориентирани, с мисъл за гражданина, малкия човек. Докато в един момент поведението им става направо арогантно. Но това е естествен процес, той е част от нашата човешка характеристика и, естествено, е двупосочен“.

 

Друга история

Десетимата членове на екипа са пръснати по задачи, като всеки знае в какво е най-добър. Теодор Борисов е „щатният историк“, който е винаги насреща с мнението си, а знае кога да потърси това и на специалисти по даден период или тема. Мартин Чорбаджийски пък е почти постоянно дежурен в библиотеката, независимо дали работи по книга, или търси отговора на читателски въпрос.

„За мен е толкова интересно да съм в частния сектор, да правя нещо в сферата на културата и образованието и да печеля от него“, казва Марио. „Голямо клише е, че трудно може да създаваш нещо, което не е да халтура, и същевременно да ти позволява да живееш достойно. Това е удоволствие, това е предизвикателство. Да правим нещата така, че да печелим трудно пари, но все пак да се получава. Да сме доволни от това, което оставяме. За тези 10-ина години най-важното, което постигнахме, е, че хората започнаха да асоциират с нас името „Българска история“. Да знаят, че нашата цел е да представяме миналото обективно и достоверно“.

Днес някои от хлапетата отпреди 10 години имат свои хлапета. И, можете да сте сигурни, ще ги учат на история, ще ги възпитават в родолюбие. При това по балансиран, интелигентен начин. Това важи с пълна сила за всичко, което са създали през последното десетилетие.

Технологиите променят всичко, но… има неща, които оцеляват и ще остават непроменени и след тях. Защото, който помни миналото, може да чете бъдещето. Всички живеем на гърба на историята, но и по някакъв начин всички създаваме история.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

От рубриката:

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This