Странната история на „Българска история“

юли 23, 2021 | Истории

Странната история на „Българска история“

23 юли 2021 | Истории

Тези млади хора много обичат да оборват клишета. Ето няколко примера:

– Новите поколения не се интересуват от българската история.
– Книгоиздаването е отмиращо поприще, в което младите нямат какво да правят.
– Патриотизмът необратимо се изпразни от съдържание, след като мина през центрофугата на политиката.

След броени месеци Сдружение „Българска история“ ще навърши десетилетие. Да, това са тези симпатични млади хора, които обикалят училищата, за да зареждат с магията на историята десетки хиляди хлапета. Със сигурност сте попадали на някои от впечатляващите им издания от последните години, а и на все по-задълбочените им и професионални видеопродукции.

Цялото това приключение започва за Марио Мишев, Иван Кънчев, Мартин Стаматов и неколцина техни приятели през март 2012 г. с една случайно създадена фейсбук група. За да се превърне в смисъл и кауза. А в същото време и в успешен проект, с който си изкарват хляба 10 души на пълен работен ден и още много сътрудници. Които не правят нищо друго, освен да създават смислени книги и без пристрастия да популяризират българската история с всичките ѝ върхове и падове.

 

За история без истерия

„Притихналата стая в училището на малко градче. Неколцина младежи, едва надминали 20-те си години, стоят встрани, а петокласниците гледат филмче. После започва шумна дискусия – гостите влизат в ролята на „батковци“, достъпно разказват на хлапетата за българската история, за позабравените герои, за това как бихме могли да претворяваме примера им в ежедневието.“

Преди 8 години за първи път срещнах Марио и Иван и така започваше материалът за проекта им на страниците на Списание 8. Лесно е да почерпиш от ентусиазма на нахъсани млади хора, подели смислено начинание. Доста по-трудното идва после, за тях. Да съхранят и доразвият този ентусиазъм и за го превърнат в работещ и смислен проект. В случая, проектът, обратно на общата тенденция, не мина насилствено от „стария“ в дигиталния свят. А напротив, набра сила в дигиталното настояще, за да го надхвърли, като се върне към… книгите.

И така, март 2012-а, Марио, Иван и Мартин са в 12-и клас в столичната Френска гимназия и се готвят за кандидат-студентските изпити. Учат по история, интересът им към тази наука е привлякъл година по-рано учителят Никола Дюлгеров.

Насъбрали са доста любопитни исторически факти и… им хрумва да създадат фейсбук страница, за да публикуват информация за събития и личности, които най-силно са ги впечатлили. Озаглавяват я „Българска история“ и със стихиен ентусиазъм започват да я пълнят с текстове и снимки.

Идеята им е да споделят събраното с приятели. Но се случва нещо доста различно.

След седмица страницата има 1000 почитатели. След месец: 10 000. Скоро фейсбук се оказва тесен и българин, живеещ отвъд океана и впечатлен от ентусиазма им, прави първия вариант на сайта, който и днес е на същия домейн – www.bulgarianhistory.org.

 

Българска история

Марио Мишев и Иван Кънчев са рамо до рамо в начинанието вече 10 години. Снимки: личен архив

 

Останалото е история

Още няколко месеца по-късно последователите на начинанието достигат шестцифрено число.

Някъде тогава младежите си дават сметка, че нещата са станали доста по-сериозни. Макар че вече са заети с всички радости и неволи на студентския живот, те отделят немалко време, за да се погрижат съдържанието вече да е доста по-добро от първите ученически публикации, дори изтриват 450 от първите 600 материала.

Постепенно нещата стават още по-сериозни, „Българска история“ се превръща в разпознаваемо име. Две години след старта на проекта с тази марка излиза първата им книга, в която са събрани 100 истории на личности, важни за българската история. Правят и първия си кратък филм – за полк. Владимир Серафимов, освободителя на Родопите.

Така или иначе, интернет е основното място, в което не спират да се развиват. Създават огромен обем съдържание, канят все повече сътрудници, мнозина от които професионални историци. Самите те избират в университета други хуманитарни специалности, но с развитието на проекта все повече внимават за прецизността и независимия поглед на всеки проект. Търсят съдействието на най-подходящите специалисти за всяка отделна тема.

 

Красива история

В един момент обаче… безгрижните студентски години отлитат в историята и идва време тримата да решат. Как да продължат оттук нататък? Могат ли да превърнат интересното си начинание в поприще?

Да, успехът онлайн е сериозен, „Българска история“ вече има огромна аудитория и се е превърнала в разпознаваема марка, но… трябва и да се яде.

Тогава младежите от първото наистина цифрово поколение… решават да си потърсят късмета офлайн, в една професия, която неотдавна се смяташе, че едва ли не ще изчезне – книгоиздаването.

„В 12-и клас не ни струваше никакво усилие да направят фейсбук страница, с повече хъс и усилия да я разпространим. Труден обаче беше преходът към това да разширим дейността си, да я организираме офлайн“, разказва днес Марио. „Просто нямахме друг избор. Това беше моментът да решим „Българска история“ ще бъде ли основната ни дейност, или няма да я бъде. Решението беше книгоиздаването, защото точно нашата ниша все още не беше развита“. А те наистина обичат нишите: и фейсбук страницата се появява, за да намери своята конкретна аудитория, после го прави и издателството.

 

Марио Мишев

Марио Мишев днес е координатор на многобройните проекти на „Българска история“

 

И story, и истории

През последните години с марката „Българска история“ излизат безброй книги, отразяващи различни периоди от миналото ни. В началото повече акцентират върху преиздаването на заглавия, понатрупали прах, които обаче имат много какво да кажат на днешния читател. Някои се появяват за първи път след десетилетия (и дори столетие!) на забвение. Постепенно включват и нови, авторски книги. Това, което ги обединява, е търсенето на професионален и обективен поглед.

Всяка година от печат излизат поне по 30 издания. Жанровете са пъстри – от мемоари на някои от най-големите личности в историята ни, през колекционерски албуми с преродени стари снимки до художествена литература. Все повече са полиграфски ценните им издания, които разчитат и на допълнителна, колекционерска стойност.

Екипът активно продължава да присъства и да събира съмишленици и в мрежата. Профилите му във всички социални мрежи привличат огромен брой хора от всички възрасти. Във фейсбук ги харесват повече от половин милион души! Засега са предубедени единствено към тикток.

Сериозни усилия полагат по отношение на видеосъдържанието. Ютюб каналът им започва с кратки клипчета, създадени с помощта на спонсори, а днес се развива като своеобразна отделна медия, разработвана и с помощта на дарители. Вече не правят кратки видеа за отделни събития, а доста по-мащабни проекти, които събират в 20-ина минути по-общи теми, като например българските въстания.

 

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници?“ – пита с незабравимите си строфи Вапцаров.

Е, точно същото, макар и може би не толкова поетично, се питат и много ученици, за които часът по тази наука са поредните досадни 40 минути, които трябва да бъдат изтърпени. Екипът на „Българска история“ има отговор. И го дава вече 10 години.

Едва няколко месеца след създаването на фейсбук страницата, докато Марио, Иван и Мартин съвсем отскоро не са ученици… ги канят обратно в училище. И така почти десетилетие. Те обикалят из страната, срещат се с децата от различни класове. Представят им с емоция различни исторически теми с идеята да провокират интереса им към миналото ни.

Тези събития са огромно вълнение за екипа, което им помага да продължават напред по пътя. Обиколили са стотици училища, в един момент са спрели да броят срещите си.

За съжаление, заради пандемията се налага да ги преустановят. За разлика от много други начинания, те са категорични, че няма как да се случват онлайн. „Ходенето по училищата има повече вдъхновяващ елемент, отколкото образователен. За 40 минути няма как да научим някого на нещо, можем само да го вдъхновим, а това няма как да стане, без да присъстваме“. Екипът се надява скоро отново да може да пали пламъка на любопитството към историята у хлапетата, защото това наистина им липсва.

 

Българска история

Екипът на „Българска история“. Снимки: личен архив

 

Истории за история

Иначе, извън тези неволи, миналата година беше силна на екипа. Донесе им реномираните награди „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост и приза за цялостен принос в надпреварата „Сайт на годината“.

А най-голямото удоволствие за порасналите днес младежи е, че издават книги, с които се гордеят и което сами са мечтали да четат.

Събраха след дълга почивка в пенсия приключенията на вечния инспектор Стрезов. През април тази година, за 200-годишнината от рождението на Раковски, издадоха неговата поема „Горски пътник“, за първи път след 1958 г. „Раковски е нещо като баща на българската революция и всеки, който тогава е искал да участва в някаква въоръжена съпротива, е чел тази книга, тя е с огромно историческо значение“, казва Марио.

Сред другите им нови издания се откроява „История на България“ от 1761 г., написана година преди Паисий Хилендарски от францискански монах на територията на днешна Румъния.

 

Историята ще каже

„От една страна се опитваме да влезем в клишето – да имаме тези книги, които знаем, че ще предизвикат интерес, като „История Славянобългарска“, писмата на Левски, публицистиката на Ботев. Но се стараем да имаме и редки, ценни издания, които са до голяма степен издателски риск“, допълва Марио.

Понякога обаче именно тези книги ги изненадват със сериозен интерес. Биографията на Тодор Александров излиза като луксозно томче с твърди корици и цели 700 страници. И въпреки че не става дума за някоя от личностите, които се очаква да успеят да привлекат много читатели, оценяват я много читатели.

Една от интересните им идеи от миналата година е сборник за българските конституции. „Конституцията е основното богатство на всяка държава, редом с химна, знамето и герба. Беше ми обидно, че някой става сутринта и казва, че я сменяме, без никакво визионерство“, казва Марио, който по образование е политолог.

Само за месец и половина с помощта на двама преподаватели – Милен Любенов и Владимир Станев, екипът създава дебелото томче с всички български конституции, допълнени с исторически коментар и стенографски дневници от обсъжданията в зала. „Звучи много сухо и юридическо като книга, но уловихме момента и хората го оцениха“, казва Марио.

 

Българска история

 

История и истина

„Основните ни конкуренти издават хубави исторически книги и понякога им завиждаме за дадено заглавие. Но това, което е различно, е, че те просто не издават само това“, обобщава Марио. „Ние никога не бихме могли да пуснем по-комерсиални издания с логото на „Българска история“. Освен това е удоволствие да имаш ниша и тя да си бъде твоя. После да станеш емблема на тази ниша. Както вече асоциират българската история в онлайн пространството по някакъв начин с нашата дейност, ми се ще когато стане дума за исторически книги, да си казват – издателство „Българска история“ прави най-хубавите“.

За тези 10 години интересът към историческата тематика идва и си отива на вълни, казва Марио. „Когато започнахме, имаше една много патриотична, даже малко вредна среда във фейсбук, с купища страници и групи, които бълваха фалшива история. Тогава някак хората бяха много по-податливи на патриотична манипулация“, споделя впечатленията си той.

През последните години обаче вълната като че ли е постихнала. „Но това е много фина тематика, не може да се усети толкова лесно. Преди виждах много повече хора по улицата с фланелки „България на три морета“, но може би това е част от израстването. Хората спират да се вдъхновяват от някакви отделни факти, по някакъв начин гледат по-прагматично на историята, което наистина ме радва“.

 

Полит-история

Разбира се, няма как да няма значение и политиката, допълва Марио от гледната си точка на политолог. „Доста е интересно за наблюдение. Не го разбирам напълно, но го усещам като част от нашата работа и интереса към нас. И по-скоро към отделни теми. Да кажем, преди 2-3 години станаха страшно популярни военните ни видеа. А през последните няколко месеца пак направихме подобна поредица и почти не се гледаше. Веднага сменихме ракурса и започнахме да представяме истории за наука, за култура“.

И все пак, въпреки „патриотичните“ политически вълни, никой от екипа не се е вълнувал сам да се включи в политиката. „Политиката не е мръсна работа, това е неточно клише“, казва Марио. „Но пък със сигурност е доста несправедлива професия. В крайна сметка, почти няма значение какво ще направиш, добро или лошо, в края на деня днес си положителен герой, а утре – отрицателен. Неслучайно, влизайки в политиката, започваш да се изкривяваш като човек. Ставаш по-безчувствен, надменен, малко или повече мизантроп. Може да се види като изкривяване на повечето български политици: ако сравниш интервюта от началото на кариерата им, те са доста по-социално ориентирани, с мисъл за гражданина, малкия човек. Докато в един момент поведението им става направо арогантно. Но това е естествен процес, той е част от нашата човешка характеристика и, естествено, е двупосочен“.

 

Друга история

Десетимата членове на екипа са пръснати по задачи, като всеки знае в какво е най-добър. Теодор Борисов е „щатният историк“, който е винаги насреща с мнението си, а знае кога да потърси това и на специалисти по даден период или тема. Мартин Чорбаджийски пък е почти постоянно дежурен в библиотеката, независимо дали работи по книга, или търси отговора на читателски въпрос.

„За мен е толкова интересно да съм в частния сектор, да правя нещо в сферата на културата и образованието и да печеля от него“, казва Марио. „Голямо клише е, че трудно може да създаваш нещо, което не е да халтура, и същевременно да ти позволява да живееш достойно. Това е удоволствие, това е предизвикателство. Да правим нещата така, че да печелим трудно пари, но все пак да се получава. Да сме доволни от това, което оставяме. За тези 10-ина години най-важното, което постигнахме, е, че хората започнаха да асоциират с нас името „Българска история“. Да знаят, че нашата цел е да представяме миналото обективно и достоверно“.

Днес някои от хлапетата отпреди 10 години имат свои хлапета. И, можете да сте сигурни, ще ги учат на история, ще ги възпитават в родолюбие. При това по балансиран, интелигентен начин. Това важи с пълна сила за всичко, което са създали през последното десетилетие.

Технологиите променят всичко, но… има неща, които оцеляват и ще остават непроменени и след тях. Защото, който помни миналото, може да чете бъдещето. Всички живеем на гърба на историята, но и по някакъв начин всички създаваме история.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This