Смислените истории не спират да се случват и онлайн

За проекта
Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш.“ Думите са доста популярни, принадлежат на Хемингуей, който ги изпълва със смисъл през целия си живот. Романтични са, красиви, но надали изчерпват докрай формите на художествена литература. Кои са писателите и поетите, които успяват във все по-ожесточената битка на литературното поле? Дали са тези, които са били искрени, емоционални, които са създавали най-качествената литература? Или по-скоро другите, попаднали на подходящата аудитория в подходящия момент, уловили, случайно или целенасочено, това, което се търси. Цайтгайст.

Дали скоро сред най-успешните автори ще се намести и… някой изкуствен интелект?

повече информация…

Как така… свършиха чиповете?

Как така… свършиха чиповете?

Световният недостиг на чипове развълнува цялата планета. У нас за темата се говори малко, въпреки че тя ни удари по джобовете със същата сила, както и на запад. Липсата на полупроводници изстреля цените на колите и на почти всички технологични джаджи, които вече са ни нужни всеки ден.

И въпреки че засяга всеки от нас, темата все още рядко се прокрадва в нашето (или поне моето) онлайн пространство.

Всъщност, за чипове напоследък говореше основно една определена група хора. Може би пък се оказаха прави тъкмо онези, които очакваха с всяка ваксина добрият стар Бил Гейтс да ни имплантира и чип, и именно оттам дойде този неприятен недостиг?

А сега сериозно. Нека заедно потърсим отговорите на някои интересни въпроси. Как така изведнъж свършиха чиповете? Защо този проблем удари дори най-големите? Ще доведе ли той до постоянно покачване на цените на всичко, свързано с техниката, или е временно явление?

Може ли да се възползва от тази ситуация… българската индустрия, както са убедени специалистите от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация?

повече информация…

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

Често се спираме на дигитални технологии, които ни отпращат далеч напред, в едно почти фантастично бъдеще. Неотдавна стана дума например за това дали е възможно безсмъртието.

Този път ще поговорим за нещо още по-малко вероятно от края на смъртта. Само си представете… София да стане модерен, чист, подреден, добре организиран град, свързан с природата и отговарящ на нуждите и желанията на жителите си.

Ще поговорим за една концепция от бъдещето, която ползва технологиите, за да… ни върне в миналото. Регенеративният град е направление, което като че ли много точно се вписва в решенията на всички актуални щекотливи теми, свързани с грижата ни за населеното място. Време е да полетим във въображението, като същевременно стъпим здраво на земята.

повече информация…

Ами ако един ден победим смъртта?

Ами ако един ден победим смъртта?

„Сънят безкрай, когато се измъкнем от бренната черупка“… скоро този момент наистина може да бъде съвсем различен. Оплетени с злободневното, като нищо можем да изпуснем една промяна, фундаментална за човечеството, за вида ни и за всеки отделен индивид.

Как мислите, може ли машините и изкуственият интелект да ни направят… безсмъртни? Каква ще е цената, която евентуално бихме платили? Какво ни очаква после? Къде минава границата между възможното, дори близко бъдеще и фантазията?

Знам, че имате свои отговори. И все пак, има много разработки и идеи по темата, които ни дават повод да се замислим по-сериозно.

повече информация…

Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?

Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?

Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк.

Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.

Звучи като описание от страниците на фантастичен роман от 70-те, когато някак въображението за бъдещето се лееше извън днешните технологични рамки, нали? Е, това си е съвсем реалната характеристика на ксеноботовете.

В тяхното създаване допълват силите си по много смислен начин биологията и компютърните науки. Технологията, чрез която се „раждат“ ксеноботовете, наистина работи и те правят всичко изброено. Да, може би далеч от съвършенството, но напредват бързо, имат огромен потенциал, дори да удължат живота ни. Като същевременно отварят доста важни въпроси. повече информация…

Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

Човек, който всеки ден е в интернет, не чете на хартия, нали? Постепенно ще изчезнат и книгите, и вестниците, и списанията… Преди време доста се обсъждаше дали наистина има такава тенденция. В началото на XXI век „Ще изяде ли мишката книжката?“ се превърна в любимо клише, описващо това явление. „Крилатата фраза“ се роди през 2001 г., като тема от писмения кандидат-студентски изпит по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Да, факт е, че дигиталното настояще завинаги променя начина, по който четем и възприемаме информацията. И все пак, до каква степен интернет ни погълна? Спряхме ли наистина да четем книги? Оказаха ли се ненужни вестниците? Обръщаме се към официалните данни от портала на Националния статистически институт, за да потърсим закономерностите и интересните тенденции.

Хартиените или дигиталните букви, кой победи? Влязоха ли в битка изобщо? повече информация…

„ИИ революция!“ Когато шумът дойде в повече…

„ИИ революция!“ Когато шумът дойде в повече…

Изкуственият интелект може да удължи живота ни драстично, а и да го направи по-хубав по толкова много начини. За това сме ви разказвали немалко Дигитални истории и още много ви очакват. Вярвам, че един ден той може да замени (или поне да допълни или подпомогне) журналистите, програмистите, дори политиците. Помага ни да прогнозираме пандемията. Напоследък обаче това словосъчетание се използва толкова безогледно и маркетингово, че наистина си струва винаги, когато го чуем, да имаме едно наум.

Колкото по-нашумяла е една област от познанието, толкова по-привлекателна става и за измами, питайте Остап Бендер. От кръвопускането и пиявиците до нанотехнологиите, много е яко да сложиш пелерината на ултрамодерната технология и да избиеш рибата. Понякога прекалено буквално.

Да, безобидно, макар и малко наивно е да слагаме етикета на всичко, търсейки евтина слава. Да, няма нужда черпакът за шкембе чорба да е с изкуствен интелект. И това е немалка част от проблема – заради безогледното ползване на този термин, това руши реномето и на сериозните проекти.

По-лошо обаче става, когато става дума за особено чувствителни области, като например медицината. ИИ днес е навлязъл в много нейни области… Но какво се случва, когато технологията, на която сме се предоверили, започне да не изпълнява задачите си? И пропусне най-важната част от хипократова клетва: Primum non nocere. „Преди всичко, не вреди…“

повече информация…

Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?

Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?

Да си програмист е много куул, особено в България. Търсенето не спира да лети нагоре, тенденциите са да изкарваш още и още пари (+20% през 2021-а, ако вярваме на това проучване), докато редовите лекари, учители… всички останали представители на, нека не си кривим душата, по-важни за обществото професии, едва свързват двата края.

Логично, после, ако си представител на този бранш, който има проблеми с егото, бързо започваш да се възприемаш като последна инстанция, crème de la crème. И онлайн ставаш стихия с вечно тежащо мнение.

Междувременно обаче, с възхода на технологиите и изкуствения интелект, все по-често се повтаря прогнозата, че скоро много професии ще изчезнат, заменени от машините. Че живеем в период, подобен на началото на техническия прогрес, когато представители на цели поприща ще останат без поминък. Както сполучливо засегна темата Светлин Наков, скоро най-вероятно няма да има дори шофьори.

Ами програмистите? Този страх съвсем не е преувеличен, нито е нов. Проучване още от 2016 г. на „Евънс дейта корпорейшън“ сред 550 програмисти показва, че най-големият им страх в кариерен план е именно този – да не бъдат заменени от изкуствения интелект.

повече информация…

Истината… или се осмеляваш?

Истината… или се осмеляваш?

Казват, че журналистиката е втората най-древна професия. Защото, след като се е появила първата, някой е бързал да съобщи какво се е случило. Тази Дигитална история всъщност не е история, а просто събрани размисли. Откъде тръгнаха и докъде стигнаха хората, чиято работа е фактите да стигат до читателите, до аудиторията? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е толкова важно мястото им в края на тази верига от професии?

Споделям съвсем неангажиращото мнение на един бивш журналист, който има достатъчно време в пенсионерския клуб, за да се замисля по тези теми на чаша чай с бяло сладко. Докато, все още, чакаме изкуственият интелект да се включи и да даде своя принос в ролята си на търсач на истината.

повече информация…

Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

Още тази година всички китайски граждани заживяват в „Биг Брадър“ – всяко тяхно действие ще се отразява в нова система, наречена „социален рейтинг“. Ако се борят срещу властта, сгазят коте или не се грижат за родителите си, никога няма да получат обществено доверие и ще бъдат лишени от редица права. А ако са примерни граждани, ще се радват на бонусите на Големия брат. Ще получават всякакви благинки, дарени от същата тази система.

Напоследък доста се говори по тази тема, но… само с крайности. Новата китайска социална система много често ще видите описана с подобен разказ, като прелюдия към оживяването на изтърканата от цитиране (и преиздаване, защото е без пари, но надали и от четене) фикция на Оруел. Неотдавна, в интервю за „Дигитални истории“, създателят на „СофтУни“ Светлин Наков също обрисува страховитата картина на бъдещето, идваща от Китай.

В други публикации пък ще попаднете на информация за тази система като за супериновативно решение, което подрежда „още по-наред“ нещата в и без това сложно устроеното китайско общество.

повече информация…