Баща и син. Щафетата на живота

май 26, 2023 | Истории

Баща и син. Щафетата на живота

26 май 2023 | Истории

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.

Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.

„Това е една от онези истории, които започват, без да имаш някаква яснота къде ще те отведат. И точно това най-много ме привлича в нея. Тя се превърна в много по-цялостно изследване на темата, отколкото си представях първоначално“, казва фотографът Валерий Пощаров.

 

Бащи и синове

Валерий е баща на двама синове, които днес са на 12 и на 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно много скоро ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.

„Сякаш исках да докажа на самия себе си, че не е непременно така. Затова реших да направя портрет на баща ми и на дядо ми, който тогава беше на 95 години. Това за мен щеше да бъде много силно потвърждение, че приемствеността съществува, че ние наистина сме носители на щафета, която предаваме на следващото поколение“.

 

Бащи и синове

 

Идеята идва в разгара на пандемията, когато бяхме задълго откъснати от възрастните си роднини в опит да ги предпазим. Налага се Валерий да чака цяла година, за да направи снимката, която е решил. Но докато дойде време това да се случи, една друга среща му дава знак, че тази история трябва да бъде разказана докрай.

„В ранната пролет случайно се озовах пред една къща, която провокира интереса ми. Извадих фотоапарата, започнах да композирам и в същия миг отвътре излязоха двама души. Жената буташе мъжа на инвалидна количка, той ѝ каза нещо, тя бързо влезе в къщата и се върна, държейки в ръце рамкиран портрет на млад мъж. Дойде при мен и ми каза: „Имахме един-единствен син, почина преди осем месеца. Мъжът ми ви видя с камера и много иска да му направите портрет със сина му“. Това беше знак, който ми подсказа, че тази серия трябва да се случи. Че тези портрети трябва да бъдат направени“.

 

Бащи и синове

 

Тези портрети наистина трябва да бъдат направени. „Трябва да се подготвя за неизбежните потискащи стени, които бавно ще се издигат между мен и другите; трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността“, сещам се за тези думи от „Татко“ на Уилям Уортън.

Валерий се посвещава на начинанието. Прави снимката на баща си и дядо си, после печели проект, не спира да снима до днес, планира да го прави дълги години. Уловил е в обектива си около 150 двойки бащи и синове от всяка българска административна област. Продължава да търси общото в щафетата, която си предаваме между поколенията.

„Фотографиите са далеч от конкретиката на отделните личности, които изобразяват. Те са събирателен образ на отношенията и на поколенията, които се разминават. Докато позират, бащите и синовете се хващат за ръка за първи път от години, от десетилетия. Този акт на интимност се превърна в големия смисъл, снимките са просто доказателство за често дълго време неизказваната любов между баща и син“.

 

Бащи и синове

 

На снимките можете да разпознаете и обществени личности, само че освен за първата, фотографът е решил да не разказва за своите герои. Въпреки че мнозина го съветват да го прави, защото историята е това, което вълнува, Валерий смята, че кадрите без думи дават много повече.

„Целенасочено запазвам в тайна тези истории. Радвам се, че във времето послушах тази моя лична философия и устоях на изкушението да разкривам повече за самите хора, защото, спестявайки тази информация, зрителят е поканен сам да я сътвори“.

 

Бащи и синове

 

Неотдавна проектът привлече вниманието на платформата LensCulture с над милион последователи. Фотографът смята, че начинанието му попада в жанра „въвлекателна фотография“, от която обаче има и доста разлики.

„Моят подход е неуниверсален от две страни. При „въвлекателната фотография“ обикновено се дава камерата на участниците, за да заснемат живота около себе си. В случая камерата запазвам за себе си, но на сцената се качват хората, които заснемам на фона на собствения им живот. Провокирам ги да застанат на място, което за тях е някак естествено. Хората стават участници, те не са просто обекти“.

 

Бащи и синове

 

Голяма част от предизвикателството се крие в това двама възрастни мъже да си подадат ръка. По някакъв начин да издадат своята уязвимост, нещо, към което културата никак не ни предразполага.

„Имаше много неловки моменти, колкото и това да е всъщност нещо абсолютно естествено. Като мъже някак имаме тази естествена задача да се еманципираме, да се отделим от влиянието на бащата, да излезем от неговата сянка. И процесът на това приемане е другата страна. Ние трябва да сме се формирали достатъчно като личности, за да можем да приемем, да хванем ръката на нашия баща със спокойствие. Това е дълъг път, взаимен процес. Обикновено синът е този, който изпитва първи някакво чувство на свян, неудобство. А бащата винаги го хваща с лекота, защото той винаги ще бъде неговият син.“

 

Бащи и синове

 

От самото начало Валерий решава, че ще снима само възрастни хора и му се налага да отказва на много бащи на малки деца.

„Когато децата са малки, е много различно, те са още част и от нашата идентичност. Двете личности не се срещат толкова силно, колкото когато синът вече е пораснал. Тогава има среща, иначе сякаш все още сме едно цяло и това е съвсем естествено. И тогава разбираш дали си се справил. Въпросът е как го оценяваш?“

 

Бащи и синове

 

Фотографът вече има няколко кадъра от съседни държави, а следващата му спирка е Грузия. Според Валерий, ако проектът се разрасне в различни страни, ще можем да правим чисто културни паралели, да съпоставяме.

„Ние сме възпитани от средата, в която сме израснали и би било много различно да видим бащи и синове от различни места по света. Самата среда, в която заснемам хората, е част от историята. И тук идва ролята на визуалната семиотика. Само чрез средствата на видимото и това по какъв начин е изразено, могат да бъдат направени заключения за историята, за културата и средата на тези хора“.

 

Бащи и синове

След толкова вълнуващи срещи, кои ли са нещата, които му е хрумнало, че е важно да каже на собствените си синове?

„Този процес е много динамичен, свързан е и с моето лично израстване не само като баща, но и като по-уравновесен човек, който може да приеме чуждото мнение, дори когато не е съгласен с него. Много често се случва отношенията между бащи и синове да не са много добри заради някакво налагане на стойности или неразбиране от страна на бащата. Единият ми син вече влиза в по-динамична възраст, има много предизвикателства, свързани с потенциални различия. И тук идва моментът, в който аз, като родител, се опитвам да бъдат балансиран. Да приема неговата позиция и да търся диалог, а не да налагам едностранно своето мнение. Мисля, че това по някакъв начин означава да се хванеш за ръка с останалите, не само с баща си. Това зачитане и тази взаимност е разковничето на отношенията между хората“.

 

Бащи и синове

 

А дали е научил нещо и за отношенията със своя баща?

„В един момент той ми изпрати снимка, на която сме двамата, хванати за ръка, а аз съм малко момче. Стана ми много мило. Подреждайки всички тези образи в главата си, получих накрая един такъв виртуален подарък от баща ми, който сякаш отново събра перспективата. Сякаш началото вече можеше да бъде сложено много по-назад, а не в момента, когато започвах да снимам. Това беше една красива подкрепа, но в случая и нещо повече, някаква валидация. Всички имаме нужда да разберем, че това, в което вярваме, не е единствено плод на нашата фантазия.“

 

Бащи и синове

 

На кадрите хората изглеждат доста сериозни и това със не е случайно. Защото усмивката на снимката, както ни припомня фотографът, често е маска, която крие истинското ни лице.

„Придържам се към принципа за по-широка представителност. За мен винаги е било есенциално да позволя на хората да бъдат себе си. Да застанат със своя образ до баща си или сина си по начина, по който сами се възприемат. Не се занимавам със забавление. Не карам хората да потискат емоционалността си, а по-скоро ги връщам към идеята. Да обърнат себе си към другата страна, към баща или сина си, към това, че са се хванали, че през ръцете им минава цялата родова памет и цялото бъдеще. Има една много красива мисъл на Пруст: „Ако гониш само красивите пейзажи, накрая ще оставиш без пейзажи и без дъх“. В живота с неговата простичка неподправеност се крие всичко, което сме ние.“

 

Бащи и синове

 

Разделяме се с фотографа, а на следващата сутрин и аз водя към детските им градини моите момчета. Държа ги за ръце, като че ли по-здраво от обикновено. Моля ви, не бързайте. Има време, ще поемете щафетата, а всичко друго се случва между тези моменти на предаването…

 

Бащи и синове

 

Бащи и синове

Още снимки на „Бащи и синове“ – тук.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This