Баща и син. Щафетата на живота

май 26, 2023 | Истории

Баща и син. Щафетата на живота

26 май 2023 | Истории

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.

Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.

„Това е една от онези истории, които започват, без да имаш някаква яснота къде ще те отведат. И точно това най-много ме привлича в нея. Тя се превърна в много по-цялостно изследване на темата, отколкото си представях първоначално“, казва фотографът Валерий Пощаров.

 

Бащи и синове

Валерий е баща на двама синове, които днес са на 12 и на 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно много скоро ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.

„Сякаш исках да докажа на самия себе си, че не е непременно така. Затова реших да направя портрет на баща ми и на дядо ми, който тогава беше на 95 години. Това за мен щеше да бъде много силно потвърждение, че приемствеността съществува, че ние наистина сме носители на щафета, която предаваме на следващото поколение“.

 

Бащи и синове

 

Идеята идва в разгара на пандемията, когато бяхме задълго откъснати от възрастните си роднини в опит да ги предпазим. Налага се Валерий да чака цяла година, за да направи снимката, която е решил. Но докато дойде време това да се случи, една друга среща му дава знак, че тази история трябва да бъде разказана докрай.

„В ранната пролет случайно се озовах пред една къща, която провокира интереса ми. Извадих фотоапарата, започнах да композирам и в същия миг отвътре излязоха двама души. Жената буташе мъжа на инвалидна количка, той ѝ каза нещо, тя бързо влезе в къщата и се върна, държейки в ръце рамкиран портрет на млад мъж. Дойде при мен и ми каза: „Имахме един-единствен син, почина преди осем месеца. Мъжът ми ви видя с камера и много иска да му направите портрет със сина му“. Това беше знак, който ми подсказа, че тази серия трябва да се случи. Че тези портрети трябва да бъдат направени“.

 

Бащи и синове

 

Тези портрети наистина трябва да бъдат направени. „Трябва да се подготвя за неизбежните потискащи стени, които бавно ще се издигат между мен и другите; трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността“, сещам се за тези думи от „Татко“ на Уилям Уортън.

Валерий се посвещава на начинанието. Прави снимката на баща си и дядо си, после печели проект, не спира да снима до днес, планира да го прави дълги години. Уловил е в обектива си около 150 двойки бащи и синове от всяка българска административна област. Продължава да търси общото в щафетата, която си предаваме между поколенията.

„Фотографиите са далеч от конкретиката на отделните личности, които изобразяват. Те са събирателен образ на отношенията и на поколенията, които се разминават. Докато позират, бащите и синовете се хващат за ръка за първи път от години, от десетилетия. Този акт на интимност се превърна в големия смисъл, снимките са просто доказателство за често дълго време неизказваната любов между баща и син“.

 

Бащи и синове

 

На снимките можете да разпознаете и обществени личности, само че освен за първата, фотографът е решил да не разказва за своите герои. Въпреки че мнозина го съветват да го прави, защото историята е това, което вълнува, Валерий смята, че кадрите без думи дават много повече.

„Целенасочено запазвам в тайна тези истории. Радвам се, че във времето послушах тази моя лична философия и устоях на изкушението да разкривам повече за самите хора, защото, спестявайки тази информация, зрителят е поканен сам да я сътвори“.

 

Бащи и синове

 

Неотдавна проектът привлече вниманието на платформата LensCulture с над милион последователи. Фотографът смята, че начинанието му попада в жанра „въвлекателна фотография“, от която обаче има и доста разлики.

„Моят подход е неуниверсален от две страни. При „въвлекателната фотография“ обикновено се дава камерата на участниците, за да заснемат живота около себе си. В случая камерата запазвам за себе си, но на сцената се качват хората, които заснемам на фона на собствения им живот. Провокирам ги да застанат на място, което за тях е някак естествено. Хората стават участници, те не са просто обекти“.

 

Бащи и синове

 

Голяма част от предизвикателството се крие в това двама възрастни мъже да си подадат ръка. По някакъв начин да издадат своята уязвимост, нещо, към което културата никак не ни предразполага.

„Имаше много неловки моменти, колкото и това да е всъщност нещо абсолютно естествено. Като мъже някак имаме тази естествена задача да се еманципираме, да се отделим от влиянието на бащата, да излезем от неговата сянка. И процесът на това приемане е другата страна. Ние трябва да сме се формирали достатъчно като личности, за да можем да приемем, да хванем ръката на нашия баща със спокойствие. Това е дълъг път, взаимен процес. Обикновено синът е този, който изпитва първи някакво чувство на свян, неудобство. А бащата винаги го хваща с лекота, защото той винаги ще бъде неговият син.“

 

Бащи и синове

 

От самото начало Валерий решава, че ще снима само възрастни хора и му се налага да отказва на много бащи на малки деца.

„Когато децата са малки, е много различно, те са още част и от нашата идентичност. Двете личности не се срещат толкова силно, колкото когато синът вече е пораснал. Тогава има среща, иначе сякаш все още сме едно цяло и това е съвсем естествено. И тогава разбираш дали си се справил. Въпросът е как го оценяваш?“

 

Бащи и синове

 

Фотографът вече има няколко кадъра от съседни държави, а следващата му спирка е Грузия. Според Валерий, ако проектът се разрасне в различни страни, ще можем да правим чисто културни паралели, да съпоставяме.

„Ние сме възпитани от средата, в която сме израснали и би било много различно да видим бащи и синове от различни места по света. Самата среда, в която заснемам хората, е част от историята. И тук идва ролята на визуалната семиотика. Само чрез средствата на видимото и това по какъв начин е изразено, могат да бъдат направени заключения за историята, за културата и средата на тези хора“.

 

Бащи и синове

След толкова вълнуващи срещи, кои ли са нещата, които му е хрумнало, че е важно да каже на собствените си синове?

„Този процес е много динамичен, свързан е и с моето лично израстване не само като баща, но и като по-уравновесен човек, който може да приеме чуждото мнение, дори когато не е съгласен с него. Много често се случва отношенията между бащи и синове да не са много добри заради някакво налагане на стойности или неразбиране от страна на бащата. Единият ми син вече влиза в по-динамична възраст, има много предизвикателства, свързани с потенциални различия. И тук идва моментът, в който аз, като родител, се опитвам да бъдат балансиран. Да приема неговата позиция и да търся диалог, а не да налагам едностранно своето мнение. Мисля, че това по някакъв начин означава да се хванеш за ръка с останалите, не само с баща си. Това зачитане и тази взаимност е разковничето на отношенията между хората“.

 

Бащи и синове

 

А дали е научил нещо и за отношенията със своя баща?

„В един момент той ми изпрати снимка, на която сме двамата, хванати за ръка, а аз съм малко момче. Стана ми много мило. Подреждайки всички тези образи в главата си, получих накрая един такъв виртуален подарък от баща ми, който сякаш отново събра перспективата. Сякаш началото вече можеше да бъде сложено много по-назад, а не в момента, когато започвах да снимам. Това беше една красива подкрепа, но в случая и нещо повече, някаква валидация. Всички имаме нужда да разберем, че това, в което вярваме, не е единствено плод на нашата фантазия.“

 

Бащи и синове

 

На кадрите хората изглеждат доста сериозни и това със не е случайно. Защото усмивката на снимката, както ни припомня фотографът, често е маска, която крие истинското ни лице.

„Придържам се към принципа за по-широка представителност. За мен винаги е било есенциално да позволя на хората да бъдат себе си. Да застанат със своя образ до баща си или сина си по начина, по който сами се възприемат. Не се занимавам със забавление. Не карам хората да потискат емоционалността си, а по-скоро ги връщам към идеята. Да обърнат себе си към другата страна, към баща или сина си, към това, че са се хванали, че през ръцете им минава цялата родова памет и цялото бъдеще. Има една много красива мисъл на Пруст: „Ако гониш само красивите пейзажи, накрая ще оставиш без пейзажи и без дъх“. В живота с неговата простичка неподправеност се крие всичко, което сме ние.“

 

Бащи и синове

 

Разделяме се с фотографа, а на следващата сутрин и аз водя към детските им градини моите момчета. Държа ги за ръце, като че ли по-здраво от обикновено. Моля ви, не бързайте. Има време, ще поемете щафетата, а всичко друго се случва между тези моменти на предаването…

 

Бащи и синове

 

Бащи и синове

Още снимки на „Бащи и синове“ – тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This