На кавала – Дядо Коледа

ное. 29, 2022 | Истории

На кавала – Дядо Коледа

29 ноември 2022 | Истории

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?

Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.

Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

 

Богдан Дарев

Богдан в действие. Снимки: личен архив

 

Я надуй, дядо, кавала

Богдан напуска България само на 14. Три години живее в Гърция, а две седмици преди да стане пълнолетен, се озовава на другия бряг на Атлантическия океан – в Сиатъл. Момчето лети с по-малката си сестра и, както сам казва, в рамките на полета изведнъж пораства, защото се налага да стане отговорен, да издържа себе си и нея в ожесточената среда на Дивия Запад.

Качва се на самолета за Обетованата земя като любител на метъла. За да се върне обратно на летище „София“ цели 23 години по-късно като страстен любител на българската народна музика, решен да преоткрие и разкаже връзката си с родината.

Как се случва подобна метаморфоза? Как ли се стига до днешния момент, когато режисьорът обикаля селца и малки градове, за да показва филма си за друг човек, влюбен в българщината? Докато се готви да се върне у нас със семейството си…

 

Рипни, Калинке

Както казва Богдан,годините на безгрижната младост за него просто ги няма. Със сестра му попадат в САЩ и неочаквано се озовават съвсем сами. Баща им така и не успява да се адаптира към живота там, а майка им 9 години подред не е допускана в страната.

Богдан се научава да се бори, работи каквото му попадне, с трудолюбие и упоритост върви напред по пътя, който е избрал. Постепенно той и сестра му си намират мястото и дори подреждат свой вариант на прословутата американска мечта. През 2008-а той е напът да се сдобие със свой ресторант, да си осигури мечтан доход. Има годеница, Ерика е американка от добро семейство, няма търпение той да преуспее и двамата да се оженят…

Докато една вечер, спомня си я живо до днес, двамата се возят в колата. „И Ерика каза: „Ох, нямам търпение да те видя с вратовръзка, да си имаш собствен ресторант“. Бях на задната седалка и коремът ми се обърна. Отвътре душата ми каза: „Това няма да го бъде, този път не е за теб“. Напуснах работа и изоставих сериозните финансови възможности, което никак не е традиционно за един емигрант“, спомня си Богдан.

Решава, че е време да прави това, което му диктува сърцето, голямата му любов е киното и той ѝ се посвещава изцяло. Започва да се учи на занаята, да прави малки режисьорски проекти…

 

Богдан Дарев

 

Когато бях овчарче

Малко по-късно открива още една голяма страст. До 2008-а е контактувал с българи само веднъж седмично, играели футбол. Пак толкова често се чувал с майка си на български, тя му пращала книги на любимата си писателка Яна Язова. Но извън това рядко обменял по някое съобщение с други българи на типичната за тогава шльокавица. Чак ми е трудно да го повярвам, докато слушам правилния му, пъстър български, почти без следа от 3-те десетилетия отвъд океана.

Някъде по това време Богдан се запознава със симпатично момиче, Мария е българка, но двамата с месеци си говорят на английски, преди да се сетят, че има по-добър вариант. Днес са семейство, а тримата с доведената му дъщеря кроят планове скоро окончателно да се преместят в България.

Разбира се, тази промяна съвсем не настъпва изведнъж, голяма роля изиграва неочакваното за самия него увлечение по нашия фолклор. През 2010-а българската общност в Сиатъл и американци, които ценят нашите традиции, организират голям фестивал, участват фолклорни групи, правят се кукерски маски. „Оттам се събуди в мен това отношение към българското, към езика и фолклора“, спомня си Богдан. „Особено когато започнах да се занимавам с танци. В хорото с едната ръка вземаш, а с другата даваш, аз се интересувам от източни философии и ми стана много интересно как тези послания са кодирани в нашия фолклор – вземането и даването, и още толкова много символи“.

 

Деветата дупка

Богдан е изоставил корпоративната работа, изкарва си хляба като домоуправител, така има достатъчно време да се занимава с кино. Работи по проекти на неправителствени организации.

Идва моментът, когато се връща у нас и създава филма „Там“, в който показва България такава, както я вижда 23 години по-късно.

Когато продукцията е готова, с нея пътува и я представя на българските общности из Америка, обикаля 17 града. „Срещнах се с много българи от диаспората, видях колко дълбока е раната на емигранта“, спомня си режисьорът. Създава сайта „Завръщане“, за да помогне за връщането към себе си, един към друг, към родовата памет.

А междувременно се е случила още една забележителна среща.

2011-а, Богдан и жена му участват в организирането на коледен концерт за българчетата в Сиатъл. Много им се иска да им поканят музиканти на живо, но… няма хора, които умеят да свирят на нашенските инструменти. „Така и не намирахме човек, докато едни американци, любители на нашия фолклор, ми казаха: „Има един чешит, живее в Западен Сиатъл, свири прекрасно на кавал, обаче ще ти иска много пари“.

 

Богдан Дарев

Кадър от филма на Богдан „Тази баба“

 

Кавал свири на поляна

Богдан няма какво да губи и отива при този човек… който се оказва същински Дядо Коледа. Магнетичен, лъчезарен, влюбен в българското. Александър Еплер, изключително пъстър образ, после се превръща в главен герой на филма „Кавал парк“.

Американецът Александър Еплер е попаднал у нас само на 16 и е имал късмета да се учи да свири на кавал при най-добрите, учи автентични български мелодии от Никола Ганчев и Драган Карапчански. После ще ги свири цял живот по всички краища на света, заедно с изпълненията на други два нетипични за запада музикални инструмента – цимбал и балалайка.

„Дядо Коледа“ с радост се съгласява да свири за българските деца, не иска да му се плаща, създава незабравим празник.

Малко по-късно идеята узрява. Музикантът Васил Денев, който също живее в Сиатъл, дълго време е предлагал на българските телевизии да разкажат историята на Еплер, но не среща отклик. Някак идеята идва на мястото си, когато я отправя към Богдан, режисьорът тъкмо е завършил половинчасовия си филм „Тази баба“, решава да опита и с Александър Еплер. „Защо пък да не снимам набързо още един половинчасов филм“, казва си той.

 

Александър Еплер

Александър като студент с учителя му Драган Карапчански

 

Пътнико свиден

Нещата бързо се променят. 3 години отнема заснемането на филма, още толкова – монтажът и завършването му. Става почти двучасов, минава през Чикаго, Сан Диего, Харманли, Пловдив.

Александър Еплер се оказва многопластова личност с безкрайни истории, изящен български и безброй амплоа. Той е… и какво ли още не, ако имате късмета да видите филма, ще се убедите.

По онова време главният герой е на сериозна възраст и тежко болен, не се знае дали ще се стигне до края. „Следях го с часове с камерата в Сиатъл, никога не знаеш какво ще разкаже, откъде ще тръгне историята“, спомня си Богдан. Говорят за живота и смъртта, Еплер освен всичко друго, е и свещеник.

„Българинът не бива да търси от чужбина и от други чужденци признание за това, че е българин и за това какво има“, казва във филма главният му герой. Именно това е едно от основните послания на режисьора. „Искам да остане чувство на човещина, за това, че всички сме взаимно свързани. Че не трябва да гледаме на запад или изток, някой да дойде да ни оправя или да ни покаже как трябва да обичаме България“.

 

Богдан Дарев и Александър Еплер

Богдан Дарев и Александър Еплер

 

Градил Илия килия

Символично, премиерата на филма е в Копривщица, а после той и авторът му обикалят безброй градчета. Къде ще са следващите възможности да го видите, можете да научите от сайта на начинанието.

Заради прожекциите Богдан за първи път се задържа по-дълго в България и това допълнително катализира желанието му да се върне тук.

Но защо по-лесно оценяват хубавите страни на живота у нас и традициите ни хора като Богдан и Александър, които по един или друг начин са външни за нашата среда?

„Да, виждам прословутото мрънкане, но човек, ако отиде в чужбина, ще види, че може да мрънка и там“, гласи отговорът на режисьора. „Още когато пристигнах, ме стресна как в столицата Вашингтон има изключително разделение, от едната страна са белите, от другата – чернокожите. И днес в Сиатъл – отиваш в нещо като „Южния парк“ и 1/3 от него е пълна с палатки на бездомни. Това е градът на „Майкрософт“, на „Амазон“, на компании мастодонти, докато хората са обезверени. Там определено нямам чувството на сигурност, каквото ако се разхождам в 11 вечерта по Главната в Пловдив“.

 

Богдан Дарев

На едно от представянията на филма – в Лилково.

 

Зов за завръщане

Кои ли са според него най-хубавите качества на българина?

„Едно от най-силните е да твори, дали ще е в айти сферата или в изкуството. Българинът умее да го прави и е време да започне да твори собствения си живот и собствената си реалност. Друго много важно качество е връзката със земята, тя е кодирана в нас и няма как да избягаме. А също и едно качество, което някои приемат за негативно – българинът е инат. Аз смятам, че е хубаво, както едно дете иска да прави нещата по свой начин, така се прокарва път в най-трудните времена“.

„Много хора ми казват да поживея тук, тогава да говорим. Идва момент, когато човек трябва да прецени за себе си къде може да бъде полезен, да дава в САЩ или в България и аз избирам да е тук“, казва на изпроводяк Богдан.

„Аз си живея в някаква мечта, някакъв мой житейски разказ, за който съм много благодарен. Мисля си колко е важно да не убиваме мечтите в децата, да ги окуражаваме да мечтаят“.

Как ли ще продължи неговата история?


На 9 декември предстои премиерата на „Кавал парк“ в София, в Дома на киното.

Повече информация – тук.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This