Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…

Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.

Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…

Не е ли време да преосмислим някои клишета?

снимки: Добрин Кашавелов

„Ставаш и продължаваш“

На мен ми е трудно, признавам. Да видиш хлапето, което се е спънало и плаче и вместо да се затичаш да го успокоиш, да го окуражиш с думи, да стане и да продължи нататък.

Не важи само за малките, и в живота е така. Падаш и ставаш, докато можеш. Всяко падане те прави по-силен и те подготвя за следващото ставане. Припомня ни го историята на Богдан Ценов. Прочетох за него на сайта ladyzone.bg и ми стана любопитно да поговорим. За децата, за новото начало. За това колко е важно да избереш своето, това, което ти носи удоволствие и смисъл.

От малък го влекат технологиите. През 2002 г. завършва специализираната гимназия ТУЕС, от която младежите излизат с всичко нужно, за да започнат работа като програмист. Точно по това време обаче той се сблъсква със сериозен здравословен проблем. Прекарва седмици в болница, лекарите са категорични, че най-много до 5 години ще се придвижва само с инвалидна количка.

Богдан обаче решава да стане. И да продължи. Вече са минали 22 години, той успешно се бори със здравословните си проблеми и не само не е в инвалидна количка, а е напълно способен да се грижи за деца, да играят в парка. Заложил е на алтернативната медицина и опитът му се е оказал повече от положителен.

снимки: Добрин Кашавелов

Детето в себе си

След гимназията решава да продължи с Техническия университет. Но доста преди да получи дипломата си, вече си изкарва хляба като програмист. Първо работи в своя фирма, после се премества при бивши клиенти… И така остава в една и съща фирма 13 години! „Добре се получи, стабилно“, усмихва се „пенсионираният“ IT специалист.

Специализира конкретно в технологиите с езика PHP, обича работата си, тя му дава доста възможности. Почти през цялото време разработва онлайн магазини и други комплексни платформи. И се чувства добре – затова остава в компанията толкова дълго. Той е единственият програмист, разработващ сайтовете, шефовете му го ценят. Е, тъй като системата си работи, те нямат желание да минават на по-модерни технологии, въпреки че междувременно софтуерният свят се е променил из основи.

Междувременно Богдан среща любовта, точно преди 10 години се ражда дъщеря му. Жена му също е в IT сферата, семейството е щастливо, хлапето расте… а после идва ковид.

снимки: Добрин Кашавелов

Детство мое, реално и вълшебно

„Затвориха ни да си работим от вкъщи. Гледахме се, гледахме и в един момент стана ясно, че трябва да се разделим“, спомня си той. С жена му откриват, че няма как да продължат заедно, скоро разводът е факт. Докато по същото време той усеща в себе си, че му е време за промяна… Омръзнало му е 20 години да програмира, без да учи нови неща, стресът също му идва в повече. „Целият този стрес ми повлия на здравето, което се опитвах да крепя, да стоя далеч от инвалидната количка“.

Току-що разведен, Богдан остава и без работа, но… му е спокойно на душата. Няколко месеца кара на спестявания, докато не изниква с цялата си тежест въпросът: А сега накъде? Компютрите са му омръзнали, иска да общува с хора, да диша въздух, да се грижи за здравето си, да има време и за дъщеря си… Но пък и опитът, и образованието му са свързани толкова тясно с компютрите, че като че ли няма как да се намери решение.

„Кога съм се чувствал най-щастлив?“, задава си въпроса нашият герой. И отговорът идва съвсем естествено. Когато дъщеря му е била мъничка, той е прекарвал много време с нея в игри, гледайки я как расте, как учи нови неща… А не може ли с нещо подобно да си изкарва хляба?

снимки: Добрин Кашавелов

Мери Попинз

„Да, програмистите са добре платени, но и зорът е много голям. Бързай, крайни срокове, нови технологии. Казах си: „Не, това не е за мен, трябва ми нещо по-спокойно“. И какво да е то? Деца! Разбираме се много добре, за мен времето с тях не е стресово, чувствам се супер, играем си, говорим си, учим“.

Идеята му идва, докато е на гости на родителите си. Предлагат му да се посъветват с жената, която е гледала самия Богдан, докато е бил малък. А тя отсича – има огромно търсене на детегледачи. Обратно на стереотипите, много семейства търсят конкретно мъже, по една или друга причина. Най-вече на средна възраст, спокойни, грижовни към хлапетата. Точно като него…

Първата си „работа“ намира минути, след като е публикувал обявата онлайн. В началото му се доверяват познати, после започват да го препоръчват…

Неусетно са минали две години, в които Богдан си изкарва хляба с почасово гледане на деца. Първите месеци ходи по домовете, постепенно организира малък център, където днес едновременно се грижи за 4 хлапета. Новото начинание определено допада и на дъщеря му, която помага, забавлява се с малките и ги учи на нови неща. Влече я актьорското майсторство и играта с хлапетата ѝ се отразява добре.

снимки: Добрин Кашавелов

Детска радост

Програмирането за момента определено не му липсва. „В момента, в който реших да се занимавам с деца, първото, което си направих, беше страница. Детегледач с уебсайт. Така че аз пиша код за кеф, понякога ми се обаждат и от бившата работа за някоя дребна корекция“.

„В работата като програмист създаваш някакви проекти, хората ги ползват, нещо остава. Но когато стане по задължение или имаш някого на главата, който казва кое как да се случи, в един момент ти натежава“, разказва Богдан.

Той не изключва един ден да се върне към тази професия, но за момента никак не му се иска. И все пак животът винаги може да ни изненада. „Да не мислиш, че преди 10 години съм мислил, че ще се занимавам с деца?!“, усмихва се той.

снимки: Добрин Кашавелов

Първият му „клиент“ е бебе на 3 месеца, за което се грижи почасово година и половина. Децата, които гледа, са по-малки от 6 години – решил е така, защото нататък е важно да попаднат в ръцете на човек с подходящо образование. Прекарват времето в игри – когато времето позволява, често можете да го срещнете с подопечните му в столичния Южен парк.

Учат се да рисуват, пишат, решават загадки. Четат заедно любими книжки. Моделират пластелин, режат с ножички, апликират. Въпреки IT опита на детегледача, наоколо няма никаква електроника – липсват пеещи играчки, телевизори, телефони.

снимки: Добрин Кашавелов

Драги ми Смехурко

„Децата са супер зареждащи! Дори само да ги гледаш как израстват… Едно момиченце, като започна да идва при мен, беше почти бебе, а сега може да нареди пъзел, да нарисува, пише по малко. Порастват, това е толкова приятно! Като с един сайт – почваш от нулата, а накрая имаш нещо хубаво, смислено, полезно“.

Но откъде тръгва стереотипът, че за децата едва ли не по подразбиране трябва да се грижат жени? Не е трудно да го проследим, но определено си струва да го подлагаме на съмнение в наши дни. Често с Богдан се свързват самотни майки, които търсят по някакъв начин във възпитанието да я има и мъжката роля.

„Може би е по-трудно да си мъж в тази професия, защото се сблъскваш със страховете на хората. Като кажеш „детегледач“, сменя памперси, се плашат, а това за мен е странно“, казва Богдан. И се връща във времената, когато е трябвало да избират жена, която да им помага с грижата за дъщеря му. Имало две кандидатки, поканили ги у дома да се запознаят. Първата била учителка с опит, сериозна биография… но щом влязла в стаята, детето се скрило. Втората била без специално образование, но пък веднага срещнала одобрението на директния си „работодател“, момичето се залепило за нея и започнали да си играят.

Децата имат усет за хората и най-добре могат да изберат с кого се чувстват спокойни, убеден е Богдан. „Това е водещо, детето да си го усети. Когато е малко – на 3, 4, важно е да се чувства добре, да има доверие на този човек, а не да е едва ли не наказано“.

снимки: Добрин Кашавелов

С деца на море

Така го избира и самотна майка с две хлапета, които са доста палави и трудно биха се оставили на възрастна жена. Той обаче се справя, тъй като е външен човек, му е по-лесно и да поставя границите.

„Много често жена, като гледа детето и то падне, веднага започва да се вайка: „Олеле, Боже, какво стана!“. Докато на мен ми е по-лесно да кажа: „Нали ти казах, че ще паднеш. Ставаш и продължаваш!“.

снимки: Добрин Кашавелов

Интересно се оказва да гледаш деца, които не са твои. „Всичко е коренно различно. Моето дете винаги може да ми влезе под кожата по някакъв начин, да получи каквото иска. А когато е чуждо, има много по-различна емоционална свързаност. Това, че седи и реве, тръшка се, мрънка, не ме впечатлява. Действаме по правилата.“

Всеки, който е търсил помощник за грижата с децата, знае колко е трудно да се намери човек, на когото да се довериш. От опита си Богдан се е убедил, че трябва да има много повече качествени хора, които да влизат в тази роля. И конкретно мъже. „Кой си струва да се насочи към тази професия? Ако човек обича да се занимава с малките, да е нежен, внимателен с тях, те го харесват. Виждам много хора, които гледат деца, а си личи, че ги дразнят… Това е проблем! Да, изморително е, и аз се изморявам понякога, но въпреки това трябва винаги да се държиш добре с децата“.

снимки: Добрин Кашавелов

Никога да не поресна

И ето че днес Богдан понякога… наема жена, която да взема дъщеря му от училище, докато той се грижи за поверените му хлапета.

Той е убеден, че промяната се е случила точно навреме и днес определено се чувства щастлив. „Нещата си се наредиха както трябва. Парите, които идваха от IT, бяха много добре дошли. Вече детето, като е по-голямо, е различно. Това беше удобният момент да стане промяната. А тя си е рискова, зарязваш всичко, което е изградено, и тръгваш да градиш нещо от нулата“.

За какво ли мечтае програмистът, избрал да е детегледач? „Да си запазя спокойствието, моето място. Хем да върша полезна работа за някого, хем да се чувствам удовлетворен от това, което правя. Гледането на деца ми дава всичко това и много бих се радвал да продължа да се занимавам с тях“.

Какво е щастието? Имам универсален отговор. Отидете в парка, поседнете. И погледайте децата, които играят любимата си игра…

снимки: Добрин Кашавелов