Програмистът, който избра да е детегледач

мар. 15, 2024 | Истории

Програмистът, който избра да е детегледач

15 март 2024 | Истории

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…

Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.

Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…

Не е ли време да преосмислим някои клишета?

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

„Ставаш и продължаваш“

На мен ми е трудно, признавам. Да видиш хлапето, което се е спънало и плаче и вместо да се затичаш да го успокоиш, да го окуражиш с думи, да стане и да продължи нататък.

Не важи само за малките, и в живота е така. Падаш и ставаш, докато можеш. Всяко падане те прави по-силен и те подготвя за следващото ставане. Припомня ни го историята на Богдан Ценов. Прочетох за него на сайта ladyzone.bg и ми стана любопитно да поговорим. За децата, за новото начало. За това колко е важно да избереш своето, това, което ти носи удоволствие и смисъл.

От малък го влекат технологиите. През 2002 г. завършва специализираната гимназия ТУЕС, от която младежите излизат с всичко нужно, за да започнат работа като програмист. Точно по това време обаче той се сблъсква със сериозен здравословен проблем. Прекарва седмици в болница, лекарите са категорични, че най-много до 5 години ще се придвижва само с инвалидна количка.

Богдан обаче решава да стане. И да продължи. Вече са минали 22 години, той успешно се бори със здравословните си проблеми и не само не е в инвалидна количка, а е напълно способен да се грижи за деца, да играят в парка. Заложил е на алтернативната медицина и опитът му се е оказал повече от положителен.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Детето в себе си

След гимназията решава да продължи с Техническия университет. Но доста преди да получи дипломата си, вече си изкарва хляба като програмист. Първо работи в своя фирма, после се премества при бивши клиенти… И така остава в една и съща фирма 13 години! „Добре се получи, стабилно“, усмихва се „пенсионираният“ IT специалист.

Специализира конкретно в технологиите с езика PHP, обича работата си, тя му дава доста възможности. Почти през цялото време разработва онлайн магазини и други комплексни платформи. И се чувства добре – затова остава в компанията толкова дълго. Той е единственият програмист, разработващ сайтовете, шефовете му го ценят. Е, тъй като системата си работи, те нямат желание да минават на по-модерни технологии, въпреки че междувременно софтуерният свят се е променил из основи.

Междувременно Богдан среща любовта, точно преди 10 години се ражда дъщеря му. Жена му също е в IT сферата, семейството е щастливо, хлапето расте… а после идва ковид.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Детство мое, реално и вълшебно

„Затвориха ни да си работим от вкъщи. Гледахме се, гледахме и в един момент стана ясно, че трябва да се разделим“, спомня си той. С жена му откриват, че няма как да продължат заедно, скоро разводът е факт. Докато по същото време той усеща в себе си, че му е време за промяна… Омръзнало му е 20 години да програмира, без да учи нови неща, стресът също му идва в повече. „Целият този стрес ми повлия на здравето, което се опитвах да крепя, да стоя далеч от инвалидната количка“.

Току-що разведен, Богдан остава и без работа, но… му е спокойно на душата. Няколко месеца кара на спестявания, докато не изниква с цялата си тежест въпросът: А сега накъде? Компютрите са му омръзнали, иска да общува с хора, да диша въздух, да се грижи за здравето си, да има време и за дъщеря си… Но пък и опитът, и образованието му са свързани толкова тясно с компютрите, че като че ли няма как да се намери решение.

„Кога съм се чувствал най-щастлив?“, задава си въпроса нашият герой. И отговорът идва съвсем естествено. Когато дъщеря му е била мъничка, той е прекарвал много време с нея в игри, гледайки я как расте, как учи нови неща… А не може ли с нещо подобно да си изкарва хляба?

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Мери Попинз

„Да, програмистите са добре платени, но и зорът е много голям. Бързай, крайни срокове, нови технологии. Казах си: „Не, това не е за мен, трябва ми нещо по-спокойно“. И какво да е то? Деца! Разбираме се много добре, за мен времето с тях не е стресово, чувствам се супер, играем си, говорим си, учим“.

Идеята му идва, докато е на гости на родителите си. Предлагат му да се посъветват с жената, която е гледала самия Богдан, докато е бил малък. А тя отсича – има огромно търсене на детегледачи. Обратно на стереотипите, много семейства търсят конкретно мъже, по една или друга причина. Най-вече на средна възраст, спокойни, грижовни към хлапетата. Точно като него…

Първата си „работа“ намира минути, след като е публикувал обявата онлайн. В началото му се доверяват познати, после започват да го препоръчват…

Неусетно са минали две години, в които Богдан си изкарва хляба с почасово гледане на деца. Първите месеци ходи по домовете, постепенно организира малък център, където днес едновременно се грижи за 4 хлапета. Новото начинание определено допада и на дъщеря му, която помага, забавлява се с малките и ги учи на нови неща. Влече я актьорското майсторство и играта с хлапетата ѝ се отразява добре.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Детска радост

Програмирането за момента определено не му липсва. „В момента, в който реших да се занимавам с деца, първото, което си направих, беше страница. Детегледач с уебсайт. Така че аз пиша код за кеф, понякога ми се обаждат и от бившата работа за някоя дребна корекция“.

„В работата като програмист създаваш някакви проекти, хората ги ползват, нещо остава. Но когато стане по задължение или имаш някого на главата, който казва кое как да се случи, в един момент ти натежава“, разказва Богдан.

Той не изключва един ден да се върне към тази професия, но за момента никак не му се иска. И все пак животът винаги може да ни изненада. „Да не мислиш, че преди 10 години съм мислил, че ще се занимавам с деца?!“, усмихва се той.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Първият му „клиент“ е бебе на 3 месеца, за което се грижи почасово година и половина. Децата, които гледа, са по-малки от 6 години – решил е така, защото нататък е важно да попаднат в ръцете на човек с подходящо образование. Прекарват времето в игри – когато времето позволява, често можете да го срещнете с подопечните му в столичния Южен парк.

Учат се да рисуват, пишат, решават загадки. Четат заедно любими книжки. Моделират пластелин, режат с ножички, апликират. Въпреки IT опита на детегледача, наоколо няма никаква електроника – липсват пеещи играчки, телевизори, телефони.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Драги ми Смехурко

„Децата са супер зареждащи! Дори само да ги гледаш как израстват… Едно момиченце, като започна да идва при мен, беше почти бебе, а сега може да нареди пъзел, да нарисува, пише по малко. Порастват, това е толкова приятно! Като с един сайт – почваш от нулата, а накрая имаш нещо хубаво, смислено, полезно“.

Но откъде тръгва стереотипът, че за децата едва ли не по подразбиране трябва да се грижат жени? Не е трудно да го проследим, но определено си струва да го подлагаме на съмнение в наши дни. Често с Богдан се свързват самотни майки, които търсят по някакъв начин във възпитанието да я има и мъжката роля.

„Може би е по-трудно да си мъж в тази професия, защото се сблъскваш със страховете на хората. Като кажеш „детегледач“, сменя памперси, се плашат, а това за мен е странно“, казва Богдан. И се връща във времената, когато е трябвало да избират жена, която да им помага с грижата за дъщеря му. Имало две кандидатки, поканили ги у дома да се запознаят. Първата била учителка с опит, сериозна биография… но щом влязла в стаята, детето се скрило. Втората била без специално образование, но пък веднага срещнала одобрението на директния си „работодател“, момичето се залепило за нея и започнали да си играят.

Децата имат усет за хората и най-добре могат да изберат с кого се чувстват спокойни, убеден е Богдан. „Това е водещо, детето да си го усети. Когато е малко – на 3, 4, важно е да се чувства добре, да има доверие на този човек, а не да е едва ли не наказано“.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

С деца на море

Така го избира и самотна майка с две хлапета, които са доста палави и трудно биха се оставили на възрастна жена. Той обаче се справя, тъй като е външен човек, му е по-лесно и да поставя границите.

„Много често жена, като гледа детето и то падне, веднага започва да се вайка: „Олеле, Боже, какво стана!“. Докато на мен ми е по-лесно да кажа: „Нали ти казах, че ще паднеш. Ставаш и продължаваш!“.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Интересно се оказва да гледаш деца, които не са твои. „Всичко е коренно различно. Моето дете винаги може да ми влезе под кожата по някакъв начин, да получи каквото иска. А когато е чуждо, има много по-различна емоционална свързаност. Това, че седи и реве, тръшка се, мрънка, не ме впечатлява. Действаме по правилата.“

Всеки, който е търсил помощник за грижата с децата, знае колко е трудно да се намери човек, на когото да се довериш. От опита си Богдан се е убедил, че трябва да има много повече качествени хора, които да влизат в тази роля. И конкретно мъже. „Кой си струва да се насочи към тази професия? Ако човек обича да се занимава с малките, да е нежен, внимателен с тях, те го харесват. Виждам много хора, които гледат деца, а си личи, че ги дразнят… Това е проблем! Да, изморително е, и аз се изморявам понякога, но въпреки това трябва винаги да се държиш добре с децата“.

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Никога да не поресна

И ето че днес Богдан понякога… наема жена, която да взема дъщеря му от училище, докато той се грижи за поверените му хлапета.

Той е убеден, че промяната се е случила точно навреме и днес определено се чувства щастлив. „Нещата си се наредиха както трябва. Парите, които идваха от IT, бяха много добре дошли. Вече детето, като е по-голямо, е различно. Това беше удобният момент да стане промяната. А тя си е рискова, зарязваш всичко, което е изградено, и тръгваш да градиш нещо от нулата“.

За какво ли мечтае програмистът, избрал да е детегледач? „Да си запазя спокойствието, моето място. Хем да върша полезна работа за някого, хем да се чувствам удовлетворен от това, което правя. Гледането на деца ми дава всичко това и много бих се радвал да продължа да се занимавам с тях“.

Какво е щастието? Имам универсален отговор. Отидете в парка, поседнете. И погледайте децата, които играят любимата си игра…

 

Богдан Ценов

снимки: Добрин Кашавелов

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This