Dwarf Fortress. Животът като игра

фев. 17, 2023 | Истории

Dwarf Fortress. Животът като игра

17 февруари 2023 | Истории

Когато видите странната картинка… няма да ви заприлича на истинския живот – поредицата от символи в едномерно пространство, разхвърляни на пръв поглед случайно. Ще ви върнат във времената на компютърната каменна ера и „Правец 8“.

И все пак, става дума за модерна игра, която е достигнала до версия 0.50.04. Защото твърди, че наподобява 50,04% от… истинския живот! Има огромен брой запалени фенове, за своите 20 години съществуване си е извоювала култов статус. Приета е в музея на игрите, вдъхновила е създателите на MineCraft, който за мнозина е просто нейно по-разбираемо продължение.

Разработва се цели две десетилетия доброволно и само с дарения от двама братя мечтатели, посветили всичко на своята авантюра.

Докато същата тази авантюра… най-неочаквано не ги превърна в милионери. Това, изглежда, е само началото. Историята на Dwarf Fortress е толкова странна, колкото и самата игра…

 

Dwarf Fortress

 

Снежанка и седемте кюфтета

Само си представете колко шантава е наистина. Създателят получава оплакване, че по някаква причина в един от баровете в измисления свят започват да се събират купчини от повръщащи и дори мъртви котки. Каква ли се оказва причината? Бъг в… клепачите на мяукащите създания. Посетителите на бара постоянно си разливат пиенето по пода, котките минават оттам, алкохолът им се лепи по лапичките и когато започнат да си търкат очите, прониква в кръвта им и причинява алкохолно натравяне, защото клепачите не са измислени така, че да намаляват алкохолното съдържание…

„Ако веднъж се пристрастиш, се оказваш в един огромен, обгръщащ, жив свят“, твърди New York Times.

„Трябва да си играл Dwarf Fortress, за да разбереш напълно лудостта на създателите. И на най-върлите ѝ фенове“, пише Wired.

Наричат я също „най-дълбоката, най-сложната симулация на света, която някога е била създавана“. Доста добър резултат като за труда на двама души, какво ще кажете?

„Крепостта на джуджетата“, гласи заглавието на български. Това е, което правят джуджетата в класическите приказки, ровят упорито, без да се интересуват какво се случва, докато стигнат за златото. А накрая става ясно, че златото далеч не е онова, което наистина ги води по пътя, по-скоро го прави смисълът.

 

 

Семейство Адамс

Така е и с Тарн Адамс. От малък го бива в математиката и обича компютърните игри. Роден е в Силвърдейл, Вашингтон, през 1978 г. Баща му работи в пречиствателна станция и част от задачите му е обработката на големи масиви от данни. Именно той показва първите правила на програмирането на Тарн и по-големия му брат Зак, това занимание ги увлича, напредват бързо и от малки знаят, че един ден ще го превърнат в своя професия.

Семейството постоянно се мести и това, което сближава още повече двамата братя, е новото им хоби. Те се само постоянно играят компютърни игри, но и разнасят навсякъде бележници, в които рисуват свои схеми за такива, представят си различни фантастични същества. Хич не си падат по тичането навън или по общуването със съучениците. „Бях от онези деца, които веднага, щом се приберат от училище, сядат на компютъра“, спомня си Тарн.

Братята създават първата си компютърна игра в 5-и клас. Казват, че винаги са го правили, за да играят сами. Да имат игри, които са им достатъчно сложни и интересни. И наистина, рядко успехът в този живот идва от нещо, което правиш по задължение, а не за свое удовлетворение и някакъв смисъл, това личи и от историята на братя Адамс.

Още в гимназията правят и игра, която пускат за сваляне – темата е космическа, става дума за симулация на ракетно изпитание.

 

Dwarf Fortress

Зак (вляво) и Тарн Адамс през 2011 г.

 

Ела, вълчо, изяж ме

Много бързо игрите им стават изумително сложни и все по-непредсказуеми, така че да има повече възможности да бъдат играни следващ път. Това ги отвежда към едно набиращо популярност направление в края на хилядолетието – процедурното програмиране. При него игрите се създават така, че са зададени минимални рамки и основи, а на базата на случайността се генерират средата, образите, обстоятелствата. По този начин развитието на една игра може да има безкраен брой варианти и всеки път, когато започнете отначало, тя ще ви посрещне по съвсем нов начин.

Ето че стигаме и до джуджетата. През 2002 г. Тарн упорито работи по своя игра, но… нещата не му се получават, решава да я изостави, да вземе само основите, които е написал и да започне нещо съвсем различно. Кани и батко си Зак да се включи в начинанието. Съвсем скоро новият проект така ги увлича, че се превръща в основното им занимание. А също така се превръща и… в легенда.

Междувременно двамата са получили авторитетно образование. Тарн завършва докторантура в Станфорд. Разказва, че особено тежка е била първата му година в реномирания университет, защото се е сблъскал със сериозна конкуренция, а той никога не е обичал да се бори с другите. Освен това се е почувствал изправен пред дилемата дали да продължи с математиката или с видеоигрите. Периодът е труден, минава дори през наркотици, но накрая решава веднъж завинаги, че именно игрите са това, с което ще се занимава цял живот.

 

Педя човек, лакът брада

„Ако се посветиш на математиката, накрая имаш научна публикация, която може да се превърне в градивно блокче за голямата сграда на тази наука, а това за мен не е толкова важно. Но ако работиш по игра, хем имаш проблем, който решаваш, хем накрая имаш и игра. Точно това е адски яко!“, обяснява Тарн.

През 2006 г. той зарязва постдокторантурата си по математика в Тексаския университет, а с нея и стипендията, за да се концентрира изцяло върху играта. Скоро същото прави и брат му, Зак е завършил древна история и на тези му знания се дължи доста от сюжета на играта.

Първоначално „Крепостта на джуджетата“ е малък страничен проект, официално започнат през октомври 2002 г. с идеята да бъде готов след 2 месеца. Скоро обаче става ясно, че ще е нещо много повече.

За няколко години играта вече е придобила огромен брой фенове, не само заради амбицията ѝ да претвори убедително цял един свят, а и заради това, че го прави изключително убедително. Благодарение на цялата си сложност е станала едновременно трудна и крайно увлекателна.

 

Dwarf Fortress

 

Джуджи

Разбира се, Dwarf Fortress определено не е нещо, което ще привлече тийнейджърите с изумителна графика, както го правят модерните игри. Тя е точно обратното и именно това прави играта толкова близка до сърцата на истинските нърдове. И на хората, които предпочитат тя да има смисъл и да раздвижва мозъка, а не просто да радва сетивата.

От самото начало братя Адамс вземат решение, че джуджешката крепост ще е безплатна, а те ще се издържат единствено от даренията на феновете. И през всички тези години мечтата им се изпълнява – да, в някои моменти едва свързват двата края, но съхраняват принципите си.

В първите 5 месеца на проекта даренията са само $300, едва им стигат, за да покрият хостинга. После малко по малко парите започват да растат, но далеч не стигат изумителни висоти.

През 2011-а Тарн отказва изключително изкусителна оферта да започне работа в голяма компания за компютърни игри, малко по-късно двамата получават предложение да продадат Dwarf Fortress срещу $300 000.

 

Тролове и тролчета

Днес със сигурност не съжаляват, че са отказали. Защото, след като са създали половин нова Вселена, те са изправени пред едно доста различно предизвикателство… на живота като милионери.

Как ли се стига дотам?

Идеята идва от феновете. Братята така и не успяват да съберат пари дори за да си направят медицински застраховки, а почитателите на играта настояват, че е важно да се погрижат за здравето си, защото годините летят.

Така Тарн и Зак се съгласяват в проекта да се включи дизайнер, който леко да приведе във вид праисторическата графика и проектът да бъде пуснат за продажба на платформата Steam. Докато абсолютно същата игра си остава и безплатна на основния сайт на проекта.

Малко странна бизнес логика, какво ще кажете? Обаче се оказва точната.

 

Dwarf Fortress

Тарн и Зак празнуват неочаквания търговски успех на играта.

 

Парà под пàра

Играта е пусната в Steam на 6 декември 2022-а. За първите три дни е продадена… 300 000 пъти! Това надминава по всякакъв начин очакванията на платформата. Само за ден продажбите са повече, отколкото са били предвидени за първите два месеца. Да, цената е достъпна – 30 долара, и все пак, срещу тях получавате нещо, което символично се различава от това, което бихте получили и безплатно.

Потребител във форума на Steam пита дали всички купувачи са „играли безплатно Dwarf Fortress от 25 години и само са чакали възможността да си платят 30 долара“. Следват 237 страници с отговори, почти всички от които гласят просто „Да“.

Това, като че ли, не впечатлява особено братята. Както и сметката, която показва, че до момента те ще си разделят около 8 милиона долара след дългите години, в които едва са оцелявали. „Да, това са един тон пари, но сме си ги заслужили с 20-годишен труд“, отсича Тарн. Зак пък казва, че жена му е доволна, защото най-накрая ще могат да си купят нормално жилище. „Просто открихме глупакоустойчив начин да пестим парите си – като не продаваме нищо 20 години, а после изсипем на масата всичко, което имаме“, усмихва се големият брат.

 

В играта съм

Има и още една особеност. Това все пак е игра, която никога няма да има различни версии. Докато братята са амбицирани да я развиват и продължават цял живот, те далеч не са убедени, че ще стигнат до версия 1.0 – тоест, толкова успешна симулация, която да е сходна с реалния живот.

Но как точно можеш да си сигурен, че си постигнал реалността? Много лесно. Сядаш и правиш списък на всички онези аспекти от физическата Вселена, които смяташ, че си струва да бъдат репродуцирани, за да получиш нещо, което няма да се отличава от нея. Именно това правят братята в самото начало, припомням за всеки случай, че става дума за математици на високо ниво.

Така в списъка им се озовават… 2600 различни възможности, аспекти, явления. Дълго време се задържат на версиите 0.42 и 0.47. 50-те процента от реалността бяха преминати едва през 2022-а.

Отсега ви казвам, че те няма да успеят да завършат всичките, дори и да решим веднъж завинаги проблема с безсмъртието. Просто защото за тях не е важно да добавят нещо от списъка, а да го направят така, както трябва.

 

Dwarf Fortress

 

Играта на играчите

Например отделят няколко години, в които да разработват само и единствено системата от вярвания. Изоставят всичко останало по проекта, заравят се в дебели учебници, преди да създадат това, което са искали. А красотата на процедурното програмиране им позволява после и сами да се изненадват от резултатите и развитията.

„С всяка област е така. Не знам нищо, преди да се насоча към нея, но започвам и не спирам да чета, докато не съм убеден какво да правя“, казва Тарн. Можете да попаднете на негово интервю от доста страници, в което обяснява колко е сложно да се наподобят… лодките.

Докато междувременно постоянно се включват фенове, попаднали на бъгове от рода на този с котешките очи.

Сайтът им си остава същото странно място, дори браузърът ви предупреждава, че няма защита, което би било смърносно за всяка активна страница. Но там е мястото, където можете и да се оплачете от бъг, има такива, които остават нерешени от десетилетие. Натрупали са около 80 000 предложения от почитатели за подобрения и нови възможности в играта.

 

Джуджето, което говори с морето

Тарн има два любими бъга, които още не е оправил. Единият е за джудже фермер, което засажда собственото си легло. Също и този за джудже палач, което е със счупени ръце, няма как да си върши работата с чука и наказва престъпниците, като ги хапе… в продължение на години. Неслучайно той нарича играта „генератор на истории с отворен край“.

Както обяснява Тарн, ако се стигне до версия 1.0, тя ще е като „да седнеш да четеш средно добър фентъзи автор, който не си чел преди, но с всички екстри, които видеоиграта предоставя, включително възможността да напишете свое собствено продължение.“

Казват, че играта е написана в „разхвърляна мешавица от езиците за програмиране С и С++“. Двамата са единствените, които имат достъп до програмния код. И, пределно ясно, той става все по-сложен, комплексен и неразбираем с добавянето на възможности.

Оригиналът продължава да разчита на символи, версията в Steam все пак има някакъв дизайн и интерфейс, който също изглежда по-скоро в духа на игрите от 80-те. Но на братята Адамс, както стана дума, това и им трябва. Тарн казва, че ненавижда масивните онлайн игри, играещи се от много участници – популярността им е пристрастяваща, защото използват натрапчивата мания у играчите да трупат ненужни вещи.

 

Dwarf Fortress

 

Срещу море от мъки

„Крепостта“ е стратегическа игра, която играеш сам срещу компютъра. При нея си сигурен, че никога нещата няма да се случат по един и същи начин. Има няколко режима, но в най-популярния се сдобиваш със своя цивилизация джуджета и се грижиш за тяхното добруване.

Следващите планове на сем. Адамс са свързани със създаването на комплексна магическа система, подобряване на битките и цялостната концепция за развитие на цивилизациите. Сред нововъведенията от последните години пък е изключително комплексна икономическа система, която също им отнема няколко години и сериозно четене, преди да преминат към превръщането на идеята в компютърен код.

Играта дори няма… крайна цел. Играеш заради самата игра. Продължаваш, докато колонията ти процъфтява и е спасена от проблемите, а ако решиш, може да се наслаждаваш дълго. Но рано или късно се появяват следващи проблеми, така няма ситуация, в която да победиш. Малко като в живота…

 

Dwarf Fortress

 

Само още една игра

Вероятно това е и част от чара, заради който играта има толкова активни фенове онлайн. Мотото на общността гласи: „Да губиш е забавно“.

Точно както е и при самите братя – правят игра заради самата игра, без крайна цел. Това доста би зарадвало тази част от анархистите, за които „целта е нищо, пътят е всичко“.

„Забавно е, защото всичко започна с: „Искам да напиша игра, която бих искал да играя“ и просто нямаше други достатъчно добре заглавия, които да ни харесат“, усмихва се Тарн.

Когато двамата говорят за проекта, си личи колко плам и ентусиазъм влагат, независимо, че се занимават с него вече 2 десетилетия. Казват, че работят по около 100 часа седмично, от които поне 80 са посветени на играта. Никога не са стигали до бърнаут, защото винаги са имали прекалено много работа за вършене. Точно като едни джудженца…

„Не просто геометрия, а цял симулиран свят“, гласи анонсът в Steam. „Генерира се възходът и падението на цивилизации, на личности, на създания, на култури. Безкрайни часове игра, вече с красива графика и вградени туториъли! Безксмъртен „жив“ проект, създаван и обновяван от 2003-а, който няма край. Ново безкрайно хоби само за теб!“

Е, за разлика от Dwarf Fortress, този текст трябва да има финал. И ако сте достатъчно авантюристично настроени, той е препоръка: отидете и опитайте тази шантава игра. Не съм виновен, ако не оправдае очакванията… или ако ви хареса толкова, че се пристрастите.

 

Dwarf Fortress

Двамата братя преди десетилетие с автопортрет в знаци, използвани в играта

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This