:)

В началото даже си имаше и „нос“:

:-)

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.

Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.

Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.

Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

 

 

Не пей ми се, не смей ми се

Някога просто пишехме това, което имаме да кажем. После се наложи да добавяме допълнителни знаци, които ги няма в списъка с букви, за да дообясним.

:)

Шегуваме ли се, сериозни ли сме? Нямахме вече време да търсим нюансите. Добре, че Шекспир не е разполагал в арсенала си с емотиконите, иначе щяхме да се лишим от доста негови стилистични находки.

Със самата зора на интернет дойдоха емотиконите – комбинации от букви и знаци. Първо безспорно беше усмихнатото човече, после дойде нацупеното – :(. В края на ХХ век вече имахме едва ли не паралелна азбука от буквени емоции, които се превърнаха в неделима част от комуникацията онлайн. Нещо, което оцелява до днес. Направете си експеримент – опитайте да пишете дълго време с приятел, без изобщо за използвате емотикони… Почти невъзможно, нали?

После се появи идеята за допълнителни шаблонни картинки, за да обясним още от думите си, че и да привличат вниманието – емоджитата.

 

Смях в залата

Те отново се базират на комбинации от въведени букви (ако не ви е попадала, клавиатурните подредби за български език са интересна тема). Но автоматично се превръщат в семпли картинки, които могат да минават по универсален начин между различните приложения.

Разбирате ме, надявам се.

:)

Когато интернет дойде, човек трябваше с минимум усилия да изрази максимум съдържание. Уви, не всеки от нас е Шекспир, нито пък е Валери Петров, а и бързахме ли, бързахме, преди и без това крехката връзка с мрежата през телефонната линия да ни откъсне от чата. Така, някак неусетно, започнахме да добавяме емотикони. Те се развиха бързо, превръщайки се в голяма поредица и все пак, както личеше и по оптимистичното начало на глобалната мрежа, където всеки има своето място, в началото беше усмивката. По онова време дори кирилицата онлайн беше далеч, но вече беше тук усмихнатото човече, което да покаже, че става дума за шега:

 

:-)

Ако се върнем още по-назад във времето… как така усмивката си има „баща“? Представям ви скромния и симпатичен американец мистър Бол.

Нарви Бол е роден през 1921 г., по времената, когато нямаше дори интернет. Третото от общо 6 деца в семейството на Ърнест и Кити Бол от Уорчестър, Масачузетс, в гимназията Нарви се насочва към изкуството, а местен занаятчия, създаващ търговските марки на компаниите в района, му показва основите на графичния дизайн.

Уви, докато г-н Бол е посветен на изкуството, светът е зает с по-„важни“ неща и го увлича със себе си. „Човекът усмивка“ е мобилизиран да се включи във Втората световна война, активно участва в бойните действия в Тихия океан и Азия.

Не съм го срещал лично, за да го питам, но според повечето противоречащите си източници за неговото битие той продължава да е част от националната гвардия цели 27 години, като междувременно решава, че ще се занимава и с истинското си призвание – дизайна.

През 1959-а създава собствена компания – „Харви Бол адвертайзинг“ и само 4 години по-късно, като част от рекламна кампания, рисува най-забележителното си, семпло и гениално творение.

 

 

Не смей!

Щом историята идва от САЩ, няма как да не е замесен големият бизнес. Тъкмо по онова време масачузетската държавна застрахователна компания е купила малък частен застраховател от Охайо. Сливането не минава гладко, новите служители никак не се чувстват добре и шефовете им търсят начин да подобрят ситуацията. По възможност – евтин. Именно затова наемат графичния дизайнер със задачата да създаде изчистено, плакатно изображение, което да повдигне морала в застрахователните редици.

Може би биха могли да помислят за по-високи заплати, за по-малко работно време… но като няма друг вариант, и плакатите биха свършили някаква работа. Дали е така, историята мълчи, нямаме подръка и охайовски застраховател от 60-те, когото да попитаме.

Дори не е толкова важно. По-същественото е, че мистър Бол приема задачата присърце. Съгласява се да даде предложение срещу скромните $45 (днес се равняват на около 500). По собствените му думи му отнема точно 10 минути да нарисува светложълт кръг, вътре – малка скоба като усмихната уста. Бързо се досеща, че творбата може да се обърне срещу него буквално – ако се смени посоката, лесно усмивката става „нацупка“. Затова добавя очите – две бързи точки. И готово!

 

 

Жълтата гостенка

Как нашият герой е похарчил крупната сума, историята също мълчи. Но това, което е сигурно, е, че творбата му бързо се превръща в Мона Лиза на новото време. Сравнението не е случайно. От една страна, изкуствоведите откриват неслучайни сходства в пропорциите на усмивката, които водят до класиката на Леонардо. От друга – жълтото личице наистина се превръща в разпознаваем и световно популярен символ. Кога, ако не в модерното време, можем да сравним гениалния и недоразбран труд на ренесансовия гений с поръчковата рекламна картинка, нахвърляна за 10 минути от скучаещ военен…

Първата идея е „усмивко“ да се появи на плакат, но на застрахователите бързо им хрумва по-добра – да го сложат на копче, което да се превърне във фирмен знак. Планирано е да раздадат 100 такива копчета на служители, но те ги харесват толкова много, че манифактурата се завърта… Дотолкова, че надхвърля в пъти броя на служителите на застрахователната компания. Пред 1971 г. вече са продадени поне 50 милиона копчета, а картинката е призната за „международен символ“.

Тези неща няма да ги разбере дори моят приятел ChatGPT в търсенето си на тайните зад човешкото изкуство. Жълтата усмивка се превръща в първосигнален, разпознаваем знак, архетип. И понеже мистър Бол е „забравил“ да защити по някакъв начин авторските си права, през следващите десетилетия тя се превръща в реклама на какво ли не – от ресторанти до чорапи. Да, дори не е нужно колегите на автора да влагат дизайнерските си умения в подобряване на пропорциите между общо четирите графични елемента – той ги е подредил, очевидно, по най-добрия начин.

Бол си отива през 2001 г. „Неговата“ усмивка може да бъде различена лесно. Има тесни, овални очи, дясното е малко по-голямо от лявото. Яркожълта уста, която не е идеална дъга, а зад нея, със загадъчния си подтекст, наднича Мона Лиза.

 

Усмивчица

Години по-късно синът му ще каже, че Харви никога не е имал желанието да патентова идеята. Според Чарлз Бол, който по професия е адвокат, „той не беше човек, който се интересува от парите. Казваше: „Ами, аз мога да ям само една пържола едновременно, да карам само една кола“. Баща ми никога не е имал за цел да печели пари. Но той разбираше силата на усмихнатото лице и се гордееше изключително много с него. Отиде си от този свят без извинения и без съжаление, щастлив, че това е неговото наследство.“

Сигурен съм, че и дъщерите на Марк Зукърбърг биха намерили аргументи, ако баща им не бе забогатял от студентската си хрумка… но пък именно това дава още смисъл в историята на некомерсиалното усмихнато личице.

Ако има още един прословут кандидат да бъде създател на образа, това е… Форест Гъмп. В култовия филм отпреди 40 години героят е напръскан с кал, избърсва лицето си в жълта тениска и отпечатъкът оставя именно познатия образ.

Марка, създадена случайно, която после всеки използва както си иска, без да му пука за автора? Да, безспорно точна метафора за отношението към авторството във времената и на ранния интернет, и на развития изкуствен интелект. За още от големите теми на днешния и вчерашния ден.

 

 

Смехът е здраве

Но как ли жълтото лице се превръща в поредица от знаци от клавиатурата? Харви Бол е създал образа през 60-те, когато интернет не съществува, не е имало даже инфлуенсъри (как ли са оцелявали без тях хората?). Тук се включва още един герой – нека го наречем „кръстника на усмивката“. Надали сте подозирали – знаем не само кой е създателят на „смайли“-то, но и кой го използва за първи път онлайн!

В началото на 80-те Скот Фалман, компютърен специалист в университета Карнеги Мелън, забелязва, че разговорите по електронните табла за съобщения, които служителите използват за комуникация, не вървят. Шегите се „чупят“, явно се губят нюансите, а дискусиите неусетно преминават в никому ненужни тиради. Ето защо Фалман пуска простата идея: ако искате да кажете нещо забавно или иронично, маркирайте коментара си с усмивка, съставена от двоеточие, тире и затворена скоба. Така ще направите нещо, много подобно на усмивката, създадена от Харви Бол. Оттам емотиконите навлизат в електронните пощи, а после – и в цялостното общуване онлайн.

 

Усмивката, със свойта нишка лека

Още един показателен пример за това колко популярна е станала усмивката: след обществено допитване кое най-добре представя духа на 70-те години, тя изпреварва дискомузиката, „Улица Сезам“ и двестагодишнината на САЩ.

Колко точно е голямо влиянието на уж първосигналната скица на Бол? Ако ползвате английски, няма как да не казвате често “Have a nice day“, „Хубав ден!“. Както и българската му версия, конкретно този лаф няма история, която да води към Шекспир, а по-скоро – към усмивката на художника. Или не?

Бол наистина не е особено ядосан на хората, които се възползват от творението му, без да плащат. Освен към тези, които създават друга легенда – именно фразата “Have a nice day“, която не е популярна в английския преди последните десетилетия. Дали наистина историята ѝ води по тази диря е спорно, но една от основните версии е, че се ражда от рекламното послание на бизнесмени от Филаделфия, които го комбинират с усмивката на Бол. Друга компания предявява претенции към марката и това вбесява създателя ѝ. „Да се съдят за усмивки? Това е отвратително“, отсича Нарви.

 

 

Смешко

Именно мистър Бол създава Световния ден на усмивката, който за първи път е честван през 1999 г. в Уорчестър. Него все пак патентова, с целта да насърчи останалите хора „да направят нещо добро, да помогнат на един човек да се усмихне“.

„Направих кръг с усмивка за уста върху жълта хартия, защото беше слънчева и ярка“, казва Нарви Бол. „Никога и в най-смелите си мечти не съм си мислил, че моята малка рисунка ще се превърне в световна икона.“

„Един от основните проблеми на текстовото общуване е, че се различава от начина, по който сме разговаряли помежду си през по-голямата част от съществуването на човешките езици“, казва компютърният лингвист Тайлър Шнобелен. „Само думи, някак плоски. Ние сме изчерпани, пресушени сме по отношение на сигналите, които можем да използваме, за да изразим какво точно имаме предвид.“

И точно тук емотиконите се оказват толкова полезни. После идват внуците им – емоджита, които също си имат конкретен „баща“ и идват от Япония. Отново телекомуникационен специалист, Шигетака Курита решава, че е време да намерим по-стандартен начин за комуникация. И, що се отнася до усмихнатото личице, то отново е в основата на всичко – връща си жълтия фон и се усмихва в почти всяко следващо съобщение. Оцелява през комуникационните канали и мрежите, дори в TikTok.

 

История в картинки

Можем ли без емотиконите и емоджитата? Вече не. Днес според спецификацията на най-използваното буквено кодиране те са около 3000. Платформата Unicode, която ни помогна да стандартизираме общуването с букви в картинки, всяка година добавя нови, които да представят разни комбинации от клавиши. Така U+1F920 е „лице с каубойска шапка“ на всяка платформа и това е целта на платформата.

И все пак, една от не толкова лъчезарните страни на емотиконите и емоджитата е, че ни лишават от задачи, които би трябвало да решава езикът. Ако нещо е смешно, то винаги би могло да бъде предадено с думи и те биха били достатъчни. В допълнение идва възможното объркване, особено в срещата на цивилизации – молещите се ръце за едни лесно се превръщат в благодарност за други, в религиозен символ за трети.

В днешните апликации пък към тях се добавят и нюансите на кожата, бяло, черно усмихнато човече…

 

 

Животът е хубав

Докато оригиналът си остава в неутрално жълто.

Лесно можем да намерим повод да се нацупим, не е ли така? И все пак, колкото и да изглеждат тъжни понякога щрихите на ежедневието, усмивката винаги е насреща. Само ние като вид сме способни да я усетим, а и да я изразим, тук изостава дори изкуственият интелект.

„Усмивката не познава нито политика, нито география, нито религия“, казва Харви Бол. „Тя е глобален символ, който трябва да ни напомня колко лесно можем да се свържем един с друг.“

Дали и днес е така?