„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

юни 25, 2021 | Истории

„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

25 юни 2021 | Истории

Огромен архив, в който се събират кратки спомени, мисли, звуци, кадри от ежедневието на всеки един от нас. За да противостоят на забравата, на апатията, на сивотата. Да показват, че всеки човек има своята смислена история, която може да докосне другия.

Звучи вдъхновяващо, нали? Не само звучи, а е наистина вдъхновяващо, при това съвсем скоро ще видим идеята, претворена в реалност. За да започне да трупа смислени човешки истории с помощта на всеки от нас.

Проектът „Есториум“ се ражда като лична мечта на режисьора Атанас Христосков. С упоритост и убеденост вече няколко години той жертва всичките си останали проекти, полага огромни усилия, само и само да „оживее“ платформата, която той смята за най-смисленото начинание в живота си.

 

„Есториум“

Ерсин Мустафов от група JEREMY? през погледа на „Есториум“

 

Останалото е „Есториум“

Дигиталната история на „Есториум“… звучи малко като тавтология. Приликата в имената на двата проекта се оказа съвсем случайна. Но не и основната идея, основният смисъл. Да се разказват смислените човешки истории чрез или заради модерните технологии.

И така, представете си една карта, в която го има и вашия блок. Кликвате на него и започвате да обхождате един по един познатите си по етажите. В архива има видео, в което възрастната ви съседка разказва умилителни спомени от времето, в което е била момиче, хлапето на комшията ви качва клип с виртуална реалност от колелото, с което прави лупинги. Съседът отсреща е записан да пее любимата си песен, която сте чували да изпълнява само, докато се къпе, през общата шахта…

Или пък решавате да се разходите до далечно село, за да чуете омайните разкази на тамошните баби и дядовци. Тях вече ги няма, селцето е останало без нито един обитател. И е живо само в дигиталния спомен, който е успял да съхрани историите, характерите, легендите, песните на някогашните му жители.

 

 

E-ноевият ковчег

Постепенно картата обхваща още и още земи, нови и нови хора, трупа смисъл. Един безкраен човешки дигитален архив. Също така и безценен по смисъла, който носи.

Всичко това и много повече може да бъде „Есториум“. Начинанието е изключително амбициозно, дотолкова, че направо звучи нереалистично.

Но това е така, само докато не видите ентусиазма и убедеността в очите на екипа, които няма как да не ви накарат да повярвате, че невъзможни неща няма. Че този проект много скоро ще се превърне в огромно събитие. В съкровищница, която има потенциала бързо да надхвърли измеренията на страната ни.

Официалната платформа на „Есториум“ ще заработи през септември. В нея ще бъдат качени първите човешки истории, с които да бъде поставено началото. На дигитален антропологичен архив, в който, както пишат авторите на сайта на платформата, „искаме да съхраним живия образ и духовния отпечатък на милиони човешки същества“.

Идеята е първите примерни истории да бъдат разказани от екипа. А после да се включи всеки, който има желание и умение. Професионалист или любител. Който ще трябва само да се съобрази с основните рамки, поставени от екипа, така че например всяко видео да бъде с дължина между 2,5 и 5 минути. В крайна сметка днес всеки от нас има дори в джоба си нужните технологии, за да подготви клипче на достатъчно добро ниво.

 

„Есториум“

Мирослав Узунов – Облака, от село Кестен

 

Зрънце от всеки онлайн

Формата на представянията ще бъде документални портрети и автентични истории. Идеята е хората да бъдат показвани в естествената им среда. Това ще става чрез видео, аудио, фотография, текстове и… виртуална реалност. Към всяка история ще бъдат добавени основните категории, така че огромната библиотека да бъде систематизирана. Удобно да се търси по имена, теми, локации, демографски признаци. По дата, място на раждане на човека, професия, хоби. Съдържанието ще остане безплатно и достъпно за всички, докато проектът съществува.

Подготвят се и обучителни видеа, които да помогнат на хората да подготвят и качат историята, която са решили. Независимо дали става дума за видео, аудио, снимки или текст.

Така всеки ще може да разкаже по нещо от живота на близките си, или просто на личности, които са го впечатлили. Да го направи достъпно за морето от потребители онлайн, които ценят силните истории… А има ли човек, за когото това не важи?!?

В проекта ще бъдат включени и историите на хора, които вече не са сред нас. Достатъчно е да има има запазени видео или аудиоматериали, които се докосват до душевността им. Разбира се, в този случай няма да се прилагат толкова строго рамките на различните формати.

 

„Есториум“

Петра Калинова от село Пирин

 

 

Срещу забравата

Вече доста похвалихме екипа (и има защо), а сега нека ви го представим набързо. В управителният съвет влизат Драгомир Димчев – оператор с диплома от НАТФИЗ, снимал за National Geographic, и Мартин Балкански – също оператор, поел основната тежест от работата по филмите „Доза Щастие“ и „18“. Мениджър творчески проекти е Велианна Кашева, бакалавър по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ от НБУ.

 

Екипът на „Есториум“

Екипът на „Есториум“

 

Мотор, инициатор на проекта и учредител на фондация „Есториум“ е Атанас Христосков, завършил икономика в УНСС и кинорежисура в НБУ. Игралният му дебют “N1” печели „Златна роза“ за най-добър български игрален филм през 2011 г.

Макар че никой от екипа няма опит конкретно в света на антропологията, те не се притесняват да използват определението „антропологичен архив“, защото търсят мнението и на специалистите в тази област. Скоро дори се планира част от студентите по културология в Софийския университет да документират истории за архива като част от практическите си занятия.

 

Библиотека за съдби

Работата по първите проекти тече под пълна пара. Едно от пилотните видеа, с които ще започне „Есториум“, е за Радостин от село Барутин. Впечатляващата история на 15-годишния младеж, разработващ изкуствен интелект, с чиято помощ ще можем да ползваме огромните възможности на технологиите на български, вече ви разказахме в Дигитални истории. Тя е и една от най-четените, подготвена с помощта на „Есториум“.

 

„Есториум“

Радостин Чолаков и брат му, представени от „Есториум“

 

В началото екипът започва без особен план, но постоянно пристигат нови и нови истории, които привличат вниманието им и си струва да бъдат разказани.

Проектът ще започне с около 100 филмчета и 50 видеа с виртуална реалност. Както ни ги представя Атанас, последните са „просто парченца немонтирана реалност. Камерата е сложена за три минути в дома на човека, виждаме го с ежедневните му занимания. Миналата седмица снимахме фотограф – той си подрежда техниката, прави тестове на осветлението. При една баба виждаме как къкри бобът на котлончето, докато тя си гледа телевизия“.

А как изобщо е дошла идеята? „Мисля, че стъпка по стъпка в мен се е формирало желанието да направя нещо значимо“, разказва Атанас. И някак естествено идва самата форма на проекта за дигитален антропологичен архив.

„Струва ми се, че това е нещо много голямо като начинание и като смисъл. Всеки човек, на когото я представям, казва, че идеята е много добра. Много странно защо до този момент никой не се е сетил да го направи. Но си давам сметка, че наистина си заслужава да се организира в мащаб. Тези истории да станат милиони, проектът да стане международен“, не крие амбициите си нашият събеседник.

 

 

Жива памет

Първата история, която Атанас и екипът подготвят, е особено вълнуваща за самия него. Защото става дума за 95-годишната му баба, жената, която го е отгледала. „Дадох си сметка, че тръгваме да събираме историите на случайни хора, а ми се иска на първо място да запазя тези на най-близките си. Мисля, че така е честно.

Изживяването беше магическо. Баба ми е доста възрастна, част от нея вече не е тук, а някъде назад в миналото. Тя надникна там и ми разказа неща, които са се случили преди почти 100 години. Първият ѝ спомен беше от земетресението в Чирпан, 1928 г. Водата бликала от кладенеца, всичко се тресяло. Тя с много детайли разказа колко е била уплашена. После изпя едни песни, които помни буквално от 80-85 години, учила ги е като дете. Това ме развълнува изключително силно“, казва Атанас.

Една от основните цели на проекта е да съхрани истории, които скоро ще изчезнат безвъзвратно. Но също – и да се чуят смислени случки, за които иначе никой от нас не би се сетил да попита приятелите, близките, баба си и дядо си.

Има много идеи за това как проектът да се надгражда. Целта е за 4-5 години да има истории от абсолютно всяко селище в България. Вероятно хората от първите записи ще бъдат потърсени след десетилетие, за да се види какво се е случило с тях.

„Това не е фейсбук и инстаграм, за да качваме всеки ден истории“, казва Атанас. „Но през 10 години е стъпка, която искаме да следваме. Да се връщаме при хората, да видим как са се променили отговорите на тия основни човешки въпроси, които ни вълнуват. Какво ги прави щастливи? Какви са важните неща, които са се случили с тях?“

 

„Есториум“

Косьо Косев от с. Ковачевица

 

Записано е във времето…

Разбира се, докато се стигне дотам, има да се извърви много път. Ентусиазмът на екипа не намалява, а расте с всяка изминала случка. Но не така стоят нещата със средствата. От „Есториум“ искрено се надяват скоро да намерят спонсори, които да оценят големите перспективи на дигиталния архив. Вървят разговори с немалко потенциални рекламодатели, но всички искат да видят готовата платформа, преди да се ангажират по-сериозно. Вече повече от година екипът осъществява идеята със собствени средства и всяка помощ точно сега е особено добре дошла.

„За момента наистина в световен мащаб няма подобен проект“, казва Атанас. „Като цялостна концепция, като брой на включваните формати, като възможности за филтрация на натрупаната информация“. Някакъв еквивалент е „Архивите на планетата“ от началото на ХХ век, финансиран по онова време само от един човек – банкера Алберт Кан. Събрани са десетки хиляди фотографии по цял свят. Ето защо екипът на „Есториум“ също се надява да попадне на подходящата подкрепа, за да завърши начинанието.

 

Дълбоко в настоящето

„Проектът е пример, че технологиите могат да ни дават много стойностни неща. Ако се докосват до човешкото, до хуманното и ни помагат да надникнем една стъпка отвъд, в себе си, да видим нещо ново, мисля, че са нещо много хубаво“, казва Атанас.

„Есториум“ е възможност да „бръкнем“ много надълбоко в хората, да ни разкажат неща, които иначе биха си останали заключени вътре в тях. Не мисля, че сме изгубили нуждата да слушаме и четем истории. Всички сме малко като пещерните хора, имаме нуждата да седнем до огъня, някой да ни разкаже една хубава случка. Това ни стопля също толкова, колкото и огънят в пещерата“.

„Всеки човек е интересен, това е идеята и философията на „Есториум“, казва на изпроводяк нашият събеседник. „Всеки човек, със своя жизнен опит, с уникалните си преживявания е ценен. И всеки има зрънце, което си заслужава да бъде съхранено и предадено нататък“.

Не знам за вас, но аз нямам търпение да се потопя съвсем скоро в дигиталния архив, в съкровищницата от истории, която ни подготвя екипът на „Есториум“.

„Есториум“

Стопкадър от историята на две близначки от село Пирин.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This