„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

юни 25, 2021 | Истории

„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

25 юни 2021 | Истории

Огромен архив, в който се събират кратки спомени, мисли, звуци, кадри от ежедневието на всеки един от нас. За да противостоят на забравата, на апатията, на сивотата. Да показват, че всеки човек има своята смислена история, която може да докосне другия.

Звучи вдъхновяващо, нали? Не само звучи, а е наистина вдъхновяващо, при това съвсем скоро ще видим идеята, претворена в реалност. За да започне да трупа смислени човешки истории с помощта на всеки от нас.

Проектът „Есториум“ се ражда като лична мечта на режисьора Атанас Христосков. С упоритост и убеденост вече няколко години той жертва всичките си останали проекти, полага огромни усилия, само и само да „оживее“ платформата, която той смята за най-смисленото начинание в живота си.

 

„Есториум“

Ерсин Мустафов от група JEREMY? през погледа на „Есториум“

 

Останалото е „Есториум“

Дигиталната история на „Есториум“… звучи малко като тавтология. Приликата в имената на двата проекта се оказа съвсем случайна. Но не и основната идея, основният смисъл. Да се разказват смислените човешки истории чрез или заради модерните технологии.

И така, представете си една карта, в която го има и вашия блок. Кликвате на него и започвате да обхождате един по един познатите си по етажите. В архива има видео, в което възрастната ви съседка разказва умилителни спомени от времето, в което е била момиче, хлапето на комшията ви качва клип с виртуална реалност от колелото, с което прави лупинги. Съседът отсреща е записан да пее любимата си песен, която сте чували да изпълнява само, докато се къпе, през общата шахта…

Или пък решавате да се разходите до далечно село, за да чуете омайните разкази на тамошните баби и дядовци. Тях вече ги няма, селцето е останало без нито един обитател. И е живо само в дигиталния спомен, който е успял да съхрани историите, характерите, легендите, песните на някогашните му жители.

 

 

E-ноевият ковчег

Постепенно картата обхваща още и още земи, нови и нови хора, трупа смисъл. Един безкраен човешки дигитален архив. Също така и безценен по смисъла, който носи.

Всичко това и много повече може да бъде „Есториум“. Начинанието е изключително амбициозно, дотолкова, че направо звучи нереалистично.

Но това е така, само докато не видите ентусиазма и убедеността в очите на екипа, които няма как да не ви накарат да повярвате, че невъзможни неща няма. Че този проект много скоро ще се превърне в огромно събитие. В съкровищница, която има потенциала бързо да надхвърли измеренията на страната ни.

Официалната платформа на „Есториум“ ще заработи през септември. В нея ще бъдат качени първите човешки истории, с които да бъде поставено началото. На дигитален антропологичен архив, в който, както пишат авторите на сайта на платформата, „искаме да съхраним живия образ и духовния отпечатък на милиони човешки същества“.

Идеята е първите примерни истории да бъдат разказани от екипа. А после да се включи всеки, който има желание и умение. Професионалист или любител. Който ще трябва само да се съобрази с основните рамки, поставени от екипа, така че например всяко видео да бъде с дължина между 2,5 и 5 минути. В крайна сметка днес всеки от нас има дори в джоба си нужните технологии, за да подготви клипче на достатъчно добро ниво.

 

„Есториум“

Мирослав Узунов – Облака, от село Кестен

 

Зрънце от всеки онлайн

Формата на представянията ще бъде документални портрети и автентични истории. Идеята е хората да бъдат показвани в естествената им среда. Това ще става чрез видео, аудио, фотография, текстове и… виртуална реалност. Към всяка история ще бъдат добавени основните категории, така че огромната библиотека да бъде систематизирана. Удобно да се търси по имена, теми, локации, демографски признаци. По дата, място на раждане на човека, професия, хоби. Съдържанието ще остане безплатно и достъпно за всички, докато проектът съществува.

Подготвят се и обучителни видеа, които да помогнат на хората да подготвят и качат историята, която са решили. Независимо дали става дума за видео, аудио, снимки или текст.

Така всеки ще може да разкаже по нещо от живота на близките си, или просто на личности, които са го впечатлили. Да го направи достъпно за морето от потребители онлайн, които ценят силните истории… А има ли човек, за когото това не важи?!?

В проекта ще бъдат включени и историите на хора, които вече не са сред нас. Достатъчно е да има има запазени видео или аудиоматериали, които се докосват до душевността им. Разбира се, в този случай няма да се прилагат толкова строго рамките на различните формати.

 

„Есториум“

Петра Калинова от село Пирин

 

 

Срещу забравата

Вече доста похвалихме екипа (и има защо), а сега нека ви го представим набързо. В управителният съвет влизат Драгомир Димчев – оператор с диплома от НАТФИЗ, снимал за National Geographic, и Мартин Балкански – също оператор, поел основната тежест от работата по филмите „Доза Щастие“ и „18“. Мениджър творчески проекти е Велианна Кашева, бакалавър по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ от НБУ.

 

Екипът на „Есториум“

Екипът на „Есториум“

 

Мотор, инициатор на проекта и учредител на фондация „Есториум“ е Атанас Христосков, завършил икономика в УНСС и кинорежисура в НБУ. Игралният му дебют “N1” печели „Златна роза“ за най-добър български игрален филм през 2011 г.

Макар че никой от екипа няма опит конкретно в света на антропологията, те не се притесняват да използват определението „антропологичен архив“, защото търсят мнението и на специалистите в тази област. Скоро дори се планира част от студентите по културология в Софийския университет да документират истории за архива като част от практическите си занятия.

 

Библиотека за съдби

Работата по първите проекти тече под пълна пара. Едно от пилотните видеа, с които ще започне „Есториум“, е за Радостин от село Барутин. Впечатляващата история на 15-годишния младеж, разработващ изкуствен интелект, с чиято помощ ще можем да ползваме огромните възможности на технологиите на български, вече ви разказахме в Дигитални истории. Тя е и една от най-четените, подготвена с помощта на „Есториум“.

 

„Есториум“

Радостин Чолаков и брат му, представени от „Есториум“

 

В началото екипът започва без особен план, но постоянно пристигат нови и нови истории, които привличат вниманието им и си струва да бъдат разказани.

Проектът ще започне с около 100 филмчета и 50 видеа с виртуална реалност. Както ни ги представя Атанас, последните са „просто парченца немонтирана реалност. Камерата е сложена за три минути в дома на човека, виждаме го с ежедневните му занимания. Миналата седмица снимахме фотограф – той си подрежда техниката, прави тестове на осветлението. При една баба виждаме как къкри бобът на котлончето, докато тя си гледа телевизия“.

А как изобщо е дошла идеята? „Мисля, че стъпка по стъпка в мен се е формирало желанието да направя нещо значимо“, разказва Атанас. И някак естествено идва самата форма на проекта за дигитален антропологичен архив.

„Струва ми се, че това е нещо много голямо като начинание и като смисъл. Всеки човек, на когото я представям, казва, че идеята е много добра. Много странно защо до този момент никой не се е сетил да го направи. Но си давам сметка, че наистина си заслужава да се организира в мащаб. Тези истории да станат милиони, проектът да стане международен“, не крие амбициите си нашият събеседник.

 

 

Жива памет

Първата история, която Атанас и екипът подготвят, е особено вълнуваща за самия него. Защото става дума за 95-годишната му баба, жената, която го е отгледала. „Дадох си сметка, че тръгваме да събираме историите на случайни хора, а ми се иска на първо място да запазя тези на най-близките си. Мисля, че така е честно.

Изживяването беше магическо. Баба ми е доста възрастна, част от нея вече не е тук, а някъде назад в миналото. Тя надникна там и ми разказа неща, които са се случили преди почти 100 години. Първият ѝ спомен беше от земетресението в Чирпан, 1928 г. Водата бликала от кладенеца, всичко се тресяло. Тя с много детайли разказа колко е била уплашена. После изпя едни песни, които помни буквално от 80-85 години, учила ги е като дете. Това ме развълнува изключително силно“, казва Атанас.

Една от основните цели на проекта е да съхрани истории, които скоро ще изчезнат безвъзвратно. Но също – и да се чуят смислени случки, за които иначе никой от нас не би се сетил да попита приятелите, близките, баба си и дядо си.

Има много идеи за това как проектът да се надгражда. Целта е за 4-5 години да има истории от абсолютно всяко селище в България. Вероятно хората от първите записи ще бъдат потърсени след десетилетие, за да се види какво се е случило с тях.

„Това не е фейсбук и инстаграм, за да качваме всеки ден истории“, казва Атанас. „Но през 10 години е стъпка, която искаме да следваме. Да се връщаме при хората, да видим как са се променили отговорите на тия основни човешки въпроси, които ни вълнуват. Какво ги прави щастливи? Какви са важните неща, които са се случили с тях?“

 

„Есториум“

Косьо Косев от с. Ковачевица

 

Записано е във времето…

Разбира се, докато се стигне дотам, има да се извърви много път. Ентусиазмът на екипа не намалява, а расте с всяка изминала случка. Но не така стоят нещата със средствата. От „Есториум“ искрено се надяват скоро да намерят спонсори, които да оценят големите перспективи на дигиталния архив. Вървят разговори с немалко потенциални рекламодатели, но всички искат да видят готовата платформа, преди да се ангажират по-сериозно. Вече повече от година екипът осъществява идеята със собствени средства и всяка помощ точно сега е особено добре дошла.

„За момента наистина в световен мащаб няма подобен проект“, казва Атанас. „Като цялостна концепция, като брой на включваните формати, като възможности за филтрация на натрупаната информация“. Някакъв еквивалент е „Архивите на планетата“ от началото на ХХ век, финансиран по онова време само от един човек – банкера Алберт Кан. Събрани са десетки хиляди фотографии по цял свят. Ето защо екипът на „Есториум“ също се надява да попадне на подходящата подкрепа, за да завърши начинанието.

 

Дълбоко в настоящето

„Проектът е пример, че технологиите могат да ни дават много стойностни неща. Ако се докосват до човешкото, до хуманното и ни помагат да надникнем една стъпка отвъд, в себе си, да видим нещо ново, мисля, че са нещо много хубаво“, казва Атанас.

„Есториум“ е възможност да „бръкнем“ много надълбоко в хората, да ни разкажат неща, които иначе биха си останали заключени вътре в тях. Не мисля, че сме изгубили нуждата да слушаме и четем истории. Всички сме малко като пещерните хора, имаме нуждата да седнем до огъня, някой да ни разкаже една хубава случка. Това ни стопля също толкова, колкото и огънят в пещерата“.

„Всеки човек е интересен, това е идеята и философията на „Есториум“, казва на изпроводяк нашият събеседник. „Всеки човек, със своя жизнен опит, с уникалните си преживявания е ценен. И всеки има зрънце, което си заслужава да бъде съхранено и предадено нататък“.

Не знам за вас, но аз нямам търпение да се потопя съвсем скоро в дигиталния архив, в съкровищницата от истории, която ни подготвя екипът на „Есториум“.

„Есториум“

Стопкадър от историята на две близначки от село Пирин.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This