„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

юни 25, 2021 | Истории

„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории

25 юни 2021 | Истории

Огромен архив, в който се събират кратки спомени, мисли, звуци, кадри от ежедневието на всеки един от нас. За да противостоят на забравата, на апатията, на сивотата. Да показват, че всеки човек има своята смислена история, която може да докосне другия.

Звучи вдъхновяващо, нали? Не само звучи, а е наистина вдъхновяващо, при това съвсем скоро ще видим идеята, претворена в реалност. За да започне да трупа смислени човешки истории с помощта на всеки от нас.

Проектът „Есториум“ се ражда като лична мечта на режисьора Атанас Христосков. С упоритост и убеденост вече няколко години той жертва всичките си останали проекти, полага огромни усилия, само и само да „оживее“ платформата, която той смята за най-смисленото начинание в живота си.

 

„Есториум“

Ерсин Мустафов от група JEREMY? през погледа на „Есториум“

 

Останалото е „Есториум“

Дигиталната история на „Есториум“… звучи малко като тавтология. Приликата в имената на двата проекта се оказа съвсем случайна. Но не и основната идея, основният смисъл. Да се разказват смислените човешки истории чрез или заради модерните технологии.

И така, представете си една карта, в която го има и вашия блок. Кликвате на него и започвате да обхождате един по един познатите си по етажите. В архива има видео, в което възрастната ви съседка разказва умилителни спомени от времето, в което е била момиче, хлапето на комшията ви качва клип с виртуална реалност от колелото, с което прави лупинги. Съседът отсреща е записан да пее любимата си песен, която сте чували да изпълнява само, докато се къпе, през общата шахта…

Или пък решавате да се разходите до далечно село, за да чуете омайните разкази на тамошните баби и дядовци. Тях вече ги няма, селцето е останало без нито един обитател. И е живо само в дигиталния спомен, който е успял да съхрани историите, характерите, легендите, песните на някогашните му жители.

 

 

E-ноевият ковчег

Постепенно картата обхваща още и още земи, нови и нови хора, трупа смисъл. Един безкраен човешки дигитален архив. Също така и безценен по смисъла, който носи.

Всичко това и много повече може да бъде „Есториум“. Начинанието е изключително амбициозно, дотолкова, че направо звучи нереалистично.

Но това е така, само докато не видите ентусиазма и убедеността в очите на екипа, които няма как да не ви накарат да повярвате, че невъзможни неща няма. Че този проект много скоро ще се превърне в огромно събитие. В съкровищница, която има потенциала бързо да надхвърли измеренията на страната ни.

Официалната платформа на „Есториум“ ще заработи през септември. В нея ще бъдат качени първите човешки истории, с които да бъде поставено началото. На дигитален антропологичен архив, в който, както пишат авторите на сайта на платформата, „искаме да съхраним живия образ и духовния отпечатък на милиони човешки същества“.

Идеята е първите примерни истории да бъдат разказани от екипа. А после да се включи всеки, който има желание и умение. Професионалист или любител. Който ще трябва само да се съобрази с основните рамки, поставени от екипа, така че например всяко видео да бъде с дължина между 2,5 и 5 минути. В крайна сметка днес всеки от нас има дори в джоба си нужните технологии, за да подготви клипче на достатъчно добро ниво.

 

„Есториум“

Мирослав Узунов – Облака, от село Кестен

 

Зрънце от всеки онлайн

Формата на представянията ще бъде документални портрети и автентични истории. Идеята е хората да бъдат показвани в естествената им среда. Това ще става чрез видео, аудио, фотография, текстове и… виртуална реалност. Към всяка история ще бъдат добавени основните категории, така че огромната библиотека да бъде систематизирана. Удобно да се търси по имена, теми, локации, демографски признаци. По дата, място на раждане на човека, професия, хоби. Съдържанието ще остане безплатно и достъпно за всички, докато проектът съществува.

Подготвят се и обучителни видеа, които да помогнат на хората да подготвят и качат историята, която са решили. Независимо дали става дума за видео, аудио, снимки или текст.

Така всеки ще може да разкаже по нещо от живота на близките си, или просто на личности, които са го впечатлили. Да го направи достъпно за морето от потребители онлайн, които ценят силните истории… А има ли човек, за когото това не важи?!?

В проекта ще бъдат включени и историите на хора, които вече не са сред нас. Достатъчно е да има има запазени видео или аудиоматериали, които се докосват до душевността им. Разбира се, в този случай няма да се прилагат толкова строго рамките на различните формати.

 

„Есториум“

Петра Калинова от село Пирин

 

 

Срещу забравата

Вече доста похвалихме екипа (и има защо), а сега нека ви го представим набързо. В управителният съвет влизат Драгомир Димчев – оператор с диплома от НАТФИЗ, снимал за National Geographic, и Мартин Балкански – също оператор, поел основната тежест от работата по филмите „Доза Щастие“ и „18“. Мениджър творчески проекти е Велианна Кашева, бакалавър по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ от НБУ.

 

Екипът на „Есториум“

Екипът на „Есториум“

 

Мотор, инициатор на проекта и учредител на фондация „Есториум“ е Атанас Христосков, завършил икономика в УНСС и кинорежисура в НБУ. Игралният му дебют “N1” печели „Златна роза“ за най-добър български игрален филм през 2011 г.

Макар че никой от екипа няма опит конкретно в света на антропологията, те не се притесняват да използват определението „антропологичен архив“, защото търсят мнението и на специалистите в тази област. Скоро дори се планира част от студентите по културология в Софийския университет да документират истории за архива като част от практическите си занятия.

 

Библиотека за съдби

Работата по първите проекти тече под пълна пара. Едно от пилотните видеа, с които ще започне „Есториум“, е за Радостин от село Барутин. Впечатляващата история на 15-годишния младеж, разработващ изкуствен интелект, с чиято помощ ще можем да ползваме огромните възможности на технологиите на български, вече ви разказахме в Дигитални истории. Тя е и една от най-четените, подготвена с помощта на „Есториум“.

 

„Есториум“

Радостин Чолаков и брат му, представени от „Есториум“

 

В началото екипът започва без особен план, но постоянно пристигат нови и нови истории, които привличат вниманието им и си струва да бъдат разказани.

Проектът ще започне с около 100 филмчета и 50 видеа с виртуална реалност. Както ни ги представя Атанас, последните са „просто парченца немонтирана реалност. Камерата е сложена за три минути в дома на човека, виждаме го с ежедневните му занимания. Миналата седмица снимахме фотограф – той си подрежда техниката, прави тестове на осветлението. При една баба виждаме как къкри бобът на котлончето, докато тя си гледа телевизия“.

А как изобщо е дошла идеята? „Мисля, че стъпка по стъпка в мен се е формирало желанието да направя нещо значимо“, разказва Атанас. И някак естествено идва самата форма на проекта за дигитален антропологичен архив.

„Струва ми се, че това е нещо много голямо като начинание и като смисъл. Всеки човек, на когото я представям, казва, че идеята е много добра. Много странно защо до този момент никой не се е сетил да го направи. Но си давам сметка, че наистина си заслужава да се организира в мащаб. Тези истории да станат милиони, проектът да стане международен“, не крие амбициите си нашият събеседник.

 

 

Жива памет

Първата история, която Атанас и екипът подготвят, е особено вълнуваща за самия него. Защото става дума за 95-годишната му баба, жената, която го е отгледала. „Дадох си сметка, че тръгваме да събираме историите на случайни хора, а ми се иска на първо място да запазя тези на най-близките си. Мисля, че така е честно.

Изживяването беше магическо. Баба ми е доста възрастна, част от нея вече не е тук, а някъде назад в миналото. Тя надникна там и ми разказа неща, които са се случили преди почти 100 години. Първият ѝ спомен беше от земетресението в Чирпан, 1928 г. Водата бликала от кладенеца, всичко се тресяло. Тя с много детайли разказа колко е била уплашена. После изпя едни песни, които помни буквално от 80-85 години, учила ги е като дете. Това ме развълнува изключително силно“, казва Атанас.

Една от основните цели на проекта е да съхрани истории, които скоро ще изчезнат безвъзвратно. Но също – и да се чуят смислени случки, за които иначе никой от нас не би се сетил да попита приятелите, близките, баба си и дядо си.

Има много идеи за това как проектът да се надгражда. Целта е за 4-5 години да има истории от абсолютно всяко селище в България. Вероятно хората от първите записи ще бъдат потърсени след десетилетие, за да се види какво се е случило с тях.

„Това не е фейсбук и инстаграм, за да качваме всеки ден истории“, казва Атанас. „Но през 10 години е стъпка, която искаме да следваме. Да се връщаме при хората, да видим как са се променили отговорите на тия основни човешки въпроси, които ни вълнуват. Какво ги прави щастливи? Какви са важните неща, които са се случили с тях?“

 

„Есториум“

Косьо Косев от с. Ковачевица

 

Записано е във времето…

Разбира се, докато се стигне дотам, има да се извърви много път. Ентусиазмът на екипа не намалява, а расте с всяка изминала случка. Но не така стоят нещата със средствата. От „Есториум“ искрено се надяват скоро да намерят спонсори, които да оценят големите перспективи на дигиталния архив. Вървят разговори с немалко потенциални рекламодатели, но всички искат да видят готовата платформа, преди да се ангажират по-сериозно. Вече повече от година екипът осъществява идеята със собствени средства и всяка помощ точно сега е особено добре дошла.

„За момента наистина в световен мащаб няма подобен проект“, казва Атанас. „Като цялостна концепция, като брой на включваните формати, като възможности за филтрация на натрупаната информация“. Някакъв еквивалент е „Архивите на планетата“ от началото на ХХ век, финансиран по онова време само от един човек – банкера Алберт Кан. Събрани са десетки хиляди фотографии по цял свят. Ето защо екипът на „Есториум“ също се надява да попадне на подходящата подкрепа, за да завърши начинанието.

 

Дълбоко в настоящето

„Проектът е пример, че технологиите могат да ни дават много стойностни неща. Ако се докосват до човешкото, до хуманното и ни помагат да надникнем една стъпка отвъд, в себе си, да видим нещо ново, мисля, че са нещо много хубаво“, казва Атанас.

„Есториум“ е възможност да „бръкнем“ много надълбоко в хората, да ни разкажат неща, които иначе биха си останали заключени вътре в тях. Не мисля, че сме изгубили нуждата да слушаме и четем истории. Всички сме малко като пещерните хора, имаме нуждата да седнем до огъня, някой да ни разкаже една хубава случка. Това ни стопля също толкова, колкото и огънят в пещерата“.

„Всеки човек е интересен, това е идеята и философията на „Есториум“, казва на изпроводяк нашият събеседник. „Всеки човек, със своя жизнен опит, с уникалните си преживявания е ценен. И всеки има зрънце, което си заслужава да бъде съхранено и предадено нататък“.

Не знам за вас, но аз нямам търпение да се потопя съвсем скоро в дигиталния архив, в съкровищницата от истории, която ни подготвя екипът на „Есториум“.

„Есториум“

Стопкадър от историята на две близначки от село Пирин.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This