Евгений Замятин. Забравеният пророк

юни 21, 2024 | Истории

Евгений Замятин. Забравеният пророк

21 юни 2024 | Истории

Често споменаваме Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.

Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…

 

Евгений Замятин

Съвмеременна театрална адаптация на „Ние“

 

Корабът с алените платна

Истинска литература може да има само там, където се създава не от изпълнителни и добронамерени чиновници, а от луди, еретици, отшелници, мечтатели, бунтовници, скептици. И ако писателят трябва да бъде благоразумен, да е правоверен, да е, както днес, полезен… тогава литературата няма смисъл, тя е само хартия, която днес четеш, а утре използваш, за да увиен сапуна в магазина.

(Цитатът е от съчинението „Боя се“. Всички останали цитати в курсив са от „Ние“ в превод на Росица Бърдарска)

 

Не по-малко забележителна е историята на автора. По професия корабостроител, неволен свидетел на случилото се на „Броненосеца Потьомкин“, той пише писмо до Сталин, в което отново наднича в тъмното бъдеще. И макар че в кръвожадните времена успява да напусне родината си, тя така и не спира да му липсва до последния ден.

Евгений Замятин е вълнуващ образ, чиито думи си струва да си припомняме днес. Когато войната, диктатурата, сблъсъкът на цивилизациите се завръщат с като че ли вечната си историческа тежест. Допълнени обаче и от невероятния възход на технологиите и опасностите, идващи от тях.

Роден е през 1884 г. (Оруел?!). Баща му и дядо му са свещеници и макар че израства, както сам казва, в дълбоката руска провинция, е заобиколен от интелектуален кръг – майка му е пианистка, в дома често може да се чуе Шопен. На 4 момчето вече чете само Гогол. В училище се справя добре по литература и трагично по математика. Но, както пише в биографията си, от чиста упоритост решава да влезе и да учи дисциплината с най-много математика в Петербургската политехника – корабостроене.

 

Евгений Замятин

 

Там, край реката

И по-нататък – въпрос към себе си: защо е красиво? Защо този танц е красив? Отговор: защото е несвободно движение, защото целият му дълбок смисъл е тъкмо в абсолютната естетическа подчиненост, в идеалната несвобода. И ако е вярно, че прадедите ни са се отдавали на танца в наи-вдъхновените мигове на своя живот (религиозни мистерии, военни паради), това ще рече само едно: инстинктът за несвобода е органично присъщ на човека още от древността.

 

Замятин попада в университета в началото на ХХ век, когато в Руската империя се зараждат явленията, които ще поведат историята на целия източен блок. Замятин бързо е увлечен в политиката, става част от революционните среди, сближава се с болшевиките.

Може би затова изиграва роля и случайността като студент да попадне на борда на кораба „Княз Потьомкин – Таврический“, където става свидетел на драматични събития. Историята, която ще бъде увековечена от Сергей Айзенщайн в един от първите безспорни киношедьоври – „Броненосецът Потьомкин“. Изпаднали в крайно тежко състояние, моряците се вдигат на бунт и превземат кораба. Срещу тях е изпратена войска, която кръвожадно потушава бунта.

Връщайки се в университета, Замятин става доста деен на политическия фронт. Дотолкова, че през 1906 г. е арестуван и насилствено върнат в родния си град Лебедян. Въпреки че му е забранено, още същата година нелегално се връща в Петербург и дори… завършва образованието си. Чудеса, възможни само в бунтовните първи години на ХХ век.

По това време пише първия си разказ. А чудесата продължават. Тъй като се откроява като изключително талантлив корабостроител, а по онова време тези специалисти са важни и търсени, скоро е помилван. В следващите години работи спокойно, докато не започва Първата световна война, той публично се обявява за мир и призовава към бунтове, за което отново е арестуван и депортиран далеч от цивилизацията.

 

Евгений Замятин

Паметна плоча на дома в Нюкясъл, където е живял Замятин

 

Броненосецът „Потьомкин“

Държавата забранявала убийството на отделния човек, а не забранявала унищожението на милионите наполовина. Значи, за да се убие един, тоест да се намали сборът от човешки съществувания с 50 години, е престъпно, а да се намали сборът от човешки съществувания с 50 милиона години – не е престъпно. Смешно, нали?

След като излежава присъдата си обаче… изведнъж отново се оказва, че е прекалено ценен специалист, командирован е във Великобритания, за да участва в създаването по руска поръчка на ледоразбивача „Свети Александър Невски“, който… докато бъде построен, вече е дошла Октомврийската революция и пристига обратно с името „Ленин“. Огромен, иновативен за времето си кораб, способен да се справи и с най-тежките предизвикателства на Северния Ледовит океан.

Не само корабът, но и корабостроителят се променя драстично за времето на острова. Замятин пътува между корабостроителници, пръснати из кралството. Това, което най-вече го изумява и формира светогледа му оттук нататък, са технологиите. Прогресът, напредъкът. Изобретенията, които обещават да променят живота ни… не непременно в положителна посока.

Звучи ли ви познато от гледната точка на днешния ден?

 

Евгений Замятин

Портрет от художника Юрий Анинков

 

Без бряг е бремето

А нима не е абсурд, че държавата (и се е осмелявала да се нарича държава!), е могла да остави без всякакъв контрол сексуалния живот. Който, когато и колкото искал… Абсолютно ненаучно, като животни. И като животни, слепешката, раждали деца. Не е ли смешно: да познаваш овощарството, птицевъдството, рибовъдството (имаме точни данни, че са ги познавали) и да не съумееш да стигнеш до последното стъпало на тази логическа стълбица: детевъдството. Да не стигнеш до нашите Идеална Майка и Идеален Баща.

 

Корабостроителят се променя и външно. Усвоява британските порядки, местната мода, нравите дотолкова, че после, след завръщането му в родината често ще го наричат иронично „Англичанина“. Корней Чуковски пише за него: „Евгени Иванович имаше една простима слабост: той се държеше като английски капитан. Пушеше лула, плюеше като истински йоркширец, често казваше “alright” и като си наденеше британската физиономия, слушаше и говореше, без да променя лицето си. Но очите му бяха наивни, селски, хитроумно присвити, а тъмнорусата му буйна коса не искаше да се впише в английската преграда“.

Замятин явно има усет да не пропуска драматичните моменти, връща се в родината си през септември 1917-а. Писателят не крие, че изпитва огромен ентусиазъм от промените, които се задават с Октомврийската революция.

Участва активно в Гражданската война, което отново го отвежда в затвора, заедно с други известни творци, сред които и Александър Блок.

По това време, освен че участва в събитията на деня и работи активно по специалността си, пише все повече. Така стигаме до 1920 г., когато е готов с първия си и останал единствен роман, за който си говорим днес – „Ние“.

Макар че мнозина, включително и Георги Марков в популярно есе за Замятин, откриват в романа алюзии със случващото се в СССР през следващите десетилетия, той е много повече. Замятин го пише във времената на ентусиазъм, когато дори името на Сталин са чували малцина. Това изобщо не е книга за победилата революция, колкото за победилите технологии. За свръхтехнологизираното общество, в което сме им делегирали всичко, а ние сме се превърнали в болтове в системата, в колелцата, съществуващи само за да я движат напред…

 

Евгений Замятин

Замятин и съпругата му Людмила

 

Острови по течението

Оттук разпределението: тонът има права, грамът – задължения, и естественият път от нищожеството към величието е да забравиш, че си грам, и да се почувстваш милионна частица от тона…

 

Факт е, че романът така и не е издаден в годините след написването си. Журналистическо заравяне в архивите преди няколко години показа, че това се е случило по-скоро случайно. Редакторите са се забавили с решенията си, всъщност са одобрявали романа… Но Замятин е бил нетърпелив и това му е докарало сериозни проблеми. „Ние“ излиза първо в Ню Йорк и именно това кара властите да се заемат с писателя.

Той не е репресиран, за разлика от много от съвременниците си, големи писатели и поети, чиито имена всички знаем. През 1929 г. е изключен от съюза на писателите, личи си, че не успява да се справи с изискванията на новото време. Пред 1931 г. пише прословутото си писмо до Сталин, в което обяснява несъгласието си с отношението към изкуството и моли да му се позволи да замине за чужбина. Обещава да се върне „веднага, щом стане възможно да служим на големите идеи в литературата, без да служим на малките хора“. Доста смело, какво ще кажете?

Получава обаче подкрепата на Максим Горки и, направо неочаквано… му е позволено да напусне страната. Дори запазва съветския си паспорт.

 

Евгений Замятин

Замятин (горе вдясно) с руски поети и писатели

 

Титаник

Като завърти тази ръчка, всеки от вас може да произвежда до три сонати на час. А колко усилия е струвало това на вашите прадеди! Те били в състояние да творят едва след като стигнели до припадъка, наричан „вдъхновение“ – неизвестна форма на епилепсията.

 

Останалите си години Замятин изживява в чужбина, през 30-те безпрецедентно е възстановено и членството му в съветския писателски съюз. Казва, че мечтае да се върне в родината си, което така и не се случва, сърдечна болест слага край на дните му през 1937 г. В чужбина така и не издава нищо ново, единствената му творческа изява е като сценарист на успешен френски филм.

„Най-неизвестния от великите руски писатели на ХХ век“ го нарича Алексей Корольов.

Целият му живот е свързан с най-големите литератори на онова време. Съпругата му е близка приятелка на Анна Ахматова и ѝ помага, когато се разболява от туберкулоза. Личен лекар на писателя е братът на Михаил Булгаков. На панихидата му негови думи чете нобелистът Иван Бунин.

 

Евгений Замятин

Илюстрация към първото американско издание на „Ние“

 

Ледоразбивачът

Втурнах се към него като към роден брат, право срещу остриетата, и почнах – за безсънието, сънищата, сенките, жълтия свят… Устните-ножици се усмихваха.

– Закъсали сте! Мисля, че ви се е появила душа.

Душа ли? Тази странна, древна, отдавна забравена дума. Понякога казвахме „задушевно“, „равнодушно“, „душегубец“, но душа…

– Това е… много опасно – промълвих аз.

– Неизлечимо.

 

„Ние“ излиза за първи път в родината му едва в края на 80-те. Много преди това книгата си е създала реноме на запад, като визионерска, пророческа, като първата литературна антиутопия. Особено популярна е в Англия, Pet Shop Boys имат песен на име Integral, която пресъздава сюжета ѝ.

„Най-шеговитото и същевременно най-сериозното ми дело“, нарича романа си писателят корабостроител.

Замятин казва, че се е вдъхновил от Хърбърт Уелс. Самият Оруел пише, че е впечатлен от „Ние“, а според него и Олдъс Хъксли се е учил директно от руския си предтеча. Следи от идеите на нашия герои несъмнено има и в „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри.

Кой от кого и как е заимствал, кой е първи и последен (а Замятин е първи по време с десетилетия пред колегите си), не мисля, че има особено значение. Факт е, че във всяка от тези класики имаме тоталитарен режим, главен герой, който му се опълчва, започва своята малка и наивна революция, преди системата, по един или друг начин, да го унищожи. Нещо повече, надявам се да не се налага да спорим кой от тези безспорни класици се е оказал в най-голяма степен прав със страховитите си пророчества.

 

Евгений Замятин

Корица от 1913 г. към книгата на Замятин „Провинциална история“

 

Човек зад борда

От собствен опит зная: най-мъчителното е да посееш в човека съмнението в това, че той е реалност.

 

И все пак, прекалено много са пипалата на възможния технологичен ужас, описани в „Ние“, знаците за чието покълване можем да видим около себе си.

Да, технологиите са огромно богатство, но могат да бъдат и ужас.

Действието се развива през 32-ри век, всички хора са поданици на Единната държава, нямат имена, а само числа. Главния герой D-503 е математик, един от инженерите на летателна машина, наречена Интеграл. Лесно е да видим самия корабостроител… само че в Космоса. (Или… Илон Мъск?!)

Гражданите на Единната държава живеят в еднакви апартаменти без завеси, носят еднакви дрехи („унифа“), пътуват с малки летателни средства. (Икономиката на споделянето?!) В свободното си време се наслаждават на музика, създадена от специални музикални автомати. (Изкуственият интелект?!)

В романа хората живеят в прозрачни жилища, нямат право да пускат щорите, освен ако не получат мечтания розов талон, с който им се дава шанс да се усамотят за кратко с конкретно избран и одобрен представител на другия пол. (Тиндър?!)

 

Спасителен пояс

Дали не ни отведоха до нещо подобно и социалните мрежи? С начина, по който събират, обработват данните ни, по който манипулират? По който ни карат да споделяме селфита и светогледи далеч отвъд редното интимно?

Ами отдалечаването от природата, което дойде с техническия прогрес? А творчеството и изкуството, представени като технологизирани дейности, делегирани на алгоритмите?

Хейта, заглушаването на различния глас под тежестта на алгоритъма, на лайковете?

Затварянето ни в балони с ограничен светоглед, в паноптикума на илюзорната реалност?

Размиването на истината? На критериите за достоверност, на пълноценното информиране?

 

Евгений Замятин

 

Море от думи

– Това е немислимо! Това е нелепо! Нима не разбираш: вие замисляте революция!

– Да, революция! Защо да е нелепо?

– Нелепо е – защото не може да има революция. Защото нашата – аз го казвам, не ти, – нашата революция е била последната. И повече никакви революции не може да има. Това го знае всеки…

Насмешливият остър триъгълник на веждите:

– Мили мой, ти си математик. Дори нещо повече: ти си философ на математиката. Добре: назови ми последното число.

– Тоест? Аз… не разбирам: как последното?

– Е, последното, горното, най-голямото.

– Но това е нелепо. Щом броят на числата е безкраен, за какво последно число може да говориш?

– А ти за каква последна революция говориш? Няма последна.

 

Тук е и забележителната разлика между „1984“ и „Ние“. Героите на Оруел видимо не понасят тиранията, в която живеят и само заради страха си се преструват, че я одобряват. Докато „числата“ на Замятин се подчиняват на законите на Единната държава, защото „така е смислено“. Тихо потопени и опитомени, както ние в днешните социални мрежи. Грижещи се да ни даряват съдържание, да ни осмислят ежедневието.

Както пише приятелят на Замятин Юрий Аненков, в романа си той доказва, че „човешкият живот не може да бъде изкуствено организиран по програми и чертежи, подобно на трансатлантически параход. Защото в човека, освен неговите материални, физически свойства и потребности, има и ирационално начало, което не подлежи нито на точно дозиране, нито на точно отчитане, в резултат рано или късно схемите и чертежите ще бъдат взривени“. Дали ще се окаже така и в действителността?

„Ние“ е блестяща метафора и повод за замисляне за възможното свръхтехнологично бъдеще. Да, може да не е прекрасната любовта история, нито идеалното четиво за плажа, но е четиво, което днес не бива да пропускаме.

Много ми се иска само след няколко години да се окаже, че ги няма тези паралели, че не съм прав. Обаче…

 

Евгений Замятин

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This