Исус. Програмистът, дошъл от гетото

сеп. 8, 2023 | Избрано, Истории

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

8 септември 2023 | Избрано, Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Този материал получи голямата награда за „Истински истрии“ от реномираната надпревара Web Report 2024. Още по темата – тук.


 

Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.

Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.

„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.

Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.

А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

 

Братчетата на Гаврош

Може би сте чували да наричат софийския, а и морския „Лозенец“ – „Луксозенец“. Е, не особено остроумната шега не важи за квартала с това име в Стара Загора. Третият най-голям ромски квартал у нас има около 10 000 жители и не се различава кой знае колко от „Факултета“ или „Столипиново“. Има и по-устроени улици, но немалка част от него си е „класическото“, западнало и изоставено от света и държавата гето. Именно там израства Исус Костов.

Семейството му не се отличава от останалите. Дълго време живеят само с пенсията на баба му, често нямат пари за храна, за ток. Нерядко четиримата живеят на свещи, в един момент дори и свещите свършват. Почти през цялата година „банята“ са само туби с вода, оставени на слънце.

Дълго време Исус ходи на училище с боти без подметка, като свое „изобретение“ слага отгоре торбички от хляб, за да са все пак сравнително сухи.

 

Исус Костов

снимки: Личен архив

 

Романтика

„Не ми харесваше нито леката нощ, нито доброто утро. И започнаха да се появяват мисли – как да направя живота си по-добър? Какво трябва да променя, за да мога утре да купувам храна. На мен и на семейството ми, защото семейството значи всичко…“, спомня си Исус.

С днешния ми колега програмист се запознавам онлайн, веднага ми прави впечатление колко грамотно пише – със сигурност запетаите се появяват на по-правилни места, отколкото на повечето четива във фийда. Оказва се, че, макар през живота си дотук да не е прочел нито една книга, в училище той е случил на учителка, която го е научила на грамотност. Казвала се Марияна Христова и с колежки събрали пари за нови обувки, когато видели окаяните боти.

„Ромите се сблъскват с много пречки, включително дискриминация, бедност, лош достъп до образование и здравеопазване“, казва Исус. „В резултат много млади роми се изправят пред трудности, които ограничават техните възможности. Другата причина е, че ние сме доста безхарактерен народ, винаги оставяме трудните неща за по-натам.“

 

Йоан Кръстител

В началото така се развива за него и напредъкът с програмирането. На 17 години Исус тренира лека атлетика и покрай спорта се запознава с приятел, който учи за софтуерен инженер. С Йоан се сближават, започват да си ходят на гости и на Исус му става любопитно какво представлява програмирането.

Започва да гледа курсове онлайн, бързо се увлича, но… почти веднага се отказва.

Семейството му 2 години е в Италия, затова му се налага да изостане с ученето. Така още докато е в 9-и клас, започва работа в „Макдоналдс“ – сутрин учи, после кара 8- или 12-часови смени.

В 12-и клас вече е в завод за гумени уплътнения. Работи здраво, тренира активно, учи програмни езици… И накрая просто му идва в повече. Тъкмо по това време изкарва книжка, започва работа като шофьор на бус и решава, че няма нужда да учи трудната материя.

„Окей, разбрах, че е трудно, че не мога да съм като Йоан. Тъп съм и това е. Приех, че капацитетът ти е дотук“, разказва Исус. За щастие, бързо събира смелост да опита още веднъж.

„Карам си буса, ама си мисля…, може пък да имам повече потенциал от това да въртя някакъв волан? Ще се върна към програмирането. Захапах здраво и след още няколко месеца можех да правя базови сайтове“.

 

Исус Костов

 

Голгота

По това време Исус решава, че правилният начин да продължи е висше образование. Записва „Софтуерно инженерство“ в Габрово, но… бързо се убеждава, че няма да стане. „За 3 месеца разбрах, че това място не е за мен, вече бях загубил 2 години заради Италия, сега и още 4 години в университет, в който не изглеждаше, че можеш да вземеш знания, особено за програмирането… не можех да си го позволя“. Така продължава със собствени усилия…

Както много хора в тази професия знаят, най-трудно е намирането на първата работа. Младежът решава да отиде на крака в старозагорска фирма и да пита за стаж. Има късмет, шефът го приема и започва да му задава базови въпроси. Исус се справя доста прилично, но… не достатъчно. Отчаян, той се отказва за втори път.

Минават няколко месеца, в буса му е все по-скучно и решава да опита отново. Но този път – да кандидатства едва след като си направи портфолио. Пише на различни фирми с предложението да им създаде безплатен сайт и… неочаквано много от тях се съгласяват. Доволен клиент дори му изпраща по куриер суичър с лого и 200 лв. подарък.

Вече имайки какво да покаже, Исус успява да намери първата си работа. Шест месеца се учи на занаята, известно време е в друга фирма. Макар да има вече доста знания, му е трудно да се установи някъде задълго, главно заради това, че не знае достатъчно добре английски.

 

Исус Костов

 

Джизъс Костов Суперстар

Именно така попада на интервю във френска фирма, чийто собственик също не е пръв приятел с езика на Шекспир. Оценява обаче какво умее младежът и му дава шанс. А той му се отплаща. И се оказва, че се справят доста добре и на не твърде съвършения английски от двете страни.

В първия работен ден отива притеснен, а шефът го пита: „Исус? А как ти казват на галено? Айсус?“ „Джизъс е по-добре!“ – отвръща той и ледовете са стопени.

Днес е на 23 години и вече има немалко опит зад гърба си. Дори развива с бивш колега собствен проект за есемес платформа.

Разказва, че е напреднал в професията, без да е дал дори един лев за уроци или курсове – само с помощта на по-опитните колеги, на приятели и… на видеата, качвани от индийци в YouTube.

„Много хора могат да се научат да програмират, ако имат желанието и решимостта“, казва Исус (а и аз съм напълно съгласен). „Не е нужно да си гений или да имаш университетско образование. Важното е да си упорит и да не спираш да учиш. Освен това не мисля, че всеки трябва да стане програмист. Това е област, която изисква определен вид мислене и интерес към технологиите. Всеки човек има своите уникални таланти и страсти, най-важното е да ги откриеш и да ги следваш.“

 

Исус Костов

 

Повест за два града

Именно това не е спирал да прави Исус и днес е гордостта на семейството си, изкарва достатъчно, за да им помага.

Кое ли му е било най-трудно в началото? „Да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.

Според Исус предразсъдъците са един от големите проблеми, които пречат на много от ромите да успеят.

„Преди се срамувах да изляза от махалата и да разговарям с българи заради репутацията, която вече е била изградена. Колкото и да си свестен и образован, с цвета на кожата си носиш и репутацията, почти винаги хората имат предразсъдъци. Но това е нож с две остриета – или потъваш в гетото заради натиска, или изграждаш силен характер“.

Именно затова той смята, че пътят на интеграцията трябва да минава и от двете страни. „Най-вероятно каквото и да направи държавата, няма да помогне толкова, колкото самите роми да повярват малко в себе си, да имат някакво самочувствие колкото и да е трудно. Да спрат да страдат и да се ограничават заради другите“.

 

2019-а, Исус има идеята да стане влогър и записва видео с един свой типичен ден – от часовете в училище през работата в завода, малко преди окончателно да се насочи към програмирането. Скоро има идеята да направи продължение – как ли се е променило ежедневието му оттогава?

Нарамил кръста си

Така промяната по-скоро може да дойде от самите ромски деца. „Но важният момент, в който се решава накъде ще поеме едно дете, не е свързан с конкретно събитие. Това е по-скоро процес с редица фактори. Любовта и подкрепата, които получава от семейството. Какви трудности ще срещне и как ще се справи с тях. Образованието, съучениците, приятелите, компаниите, в които ще попадне.“

Исус доста ясно формулира какви качества трябва да има според него едно хлапе, за да се насочи към програмирането. Според него попрището е подходящо за хора, които се чувстват удовлетворени след решаването даден проблем – независимо дали в битовия, или във виртуалния свят. Тези, които умеят да бъдат адаптивни, които имат търпение и харесват екипната работа.

„Не се опитвай да научиш всичко наведнъж“, съветва Исус следващите хлапета, поели по този път. „Започни с основи, като избереш един програмен език и след това постепенно увеличавай знанията си. Практиката прави съвършенството. Работи върху малки проекти и задачи, за да укрепиш наученото. Има безброй безплатни учебни материали онлайн, които могат да ти помогнат. Не пренебрегвай този ценен ресурс.
Грешките са част от процеса на обучение. Не се отчайвай, анализирай ги и научи от тях. Присъедини се към форуми, групи и срещи на програмисти. Обменяйте опит и знания. Бъди упорит. Запази баланса в живота. Бъди любознателен“.

 

Исус Костов

 

Ближния както себе си

Както си личи, той мисли доста алгоритмично и структурирано, никак не е трудно да разберем как при това положение е успял в софтуерния свят. По същия начин Исус мисли и за своето бъдеще. „Откакто успях да преодолея многобройните препятствия, виждам света на технологиите като поле с безкрайни възможности. Нещата, към които се стремя, са: развитие на уменията ми, помощ за общността, създаване на собствени проекти и баланс между живота и работата“.

Повече от смислени цели като за 23-годишен млад мъж, какво ще кажете?

Разделяме се с Исус, а аз си мисля – колко би било хубаво подобни истории да стигат до повече хлапета, в гетата или в дворците, в „Лозенец“ или във „Факултета“. И до повече предприемчиви хора, които да оценят, че и на двете места можем да намерим много скрити таланти – в програмирането или не. Че всяко дете заслужава шанс и право на щастие. Че десетилетията на ромското включване минават, а включването го няма. Докато пътят към него минава през историите, през говорене и разбирането, през човешкото, което е по-голямо от всичко друго…

 

Материалът е подготвен със съдействието на YouTube канала PeterBest и на Георги Петров.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This