Можете да чуете тази Дигитална история в 

Този материал получи голямата награда за „Истински истрии“ от реномираната надпревара Web Report 2024. Още по темата – тук.

Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.

Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.

„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.

Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.

А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

Братчетата на Гаврош

Може би сте чували да наричат софийския, а и морския „Лозенец“ – „Луксозенец“. Е, не особено остроумната шега не важи за квартала с това име в Стара Загора. Третият най-голям ромски квартал у нас има около 10 000 жители и не се различава кой знае колко от „Факултета“ или „Столипиново“. Има и по-устроени улици, но немалка част от него си е „класическото“, западнало и изоставено от света и държавата гето. Именно там израства Исус Костов.

Семейството му не се отличава от останалите. Дълго време живеят само с пенсията на баба му, често нямат пари за храна, за ток. Нерядко четиримата живеят на свещи, в един момент дори и свещите свършват. Почти през цялата година „банята“ са само туби с вода, оставени на слънце.

Дълго време Исус ходи на училище с боти без подметка, като свое „изобретение“ слага отгоре торбички от хляб, за да са все пак сравнително сухи.

снимки: Личен архив

Романтика

„Не ми харесваше нито леката нощ, нито доброто утро. И започнаха да се появяват мисли – как да направя живота си по-добър? Какво трябва да променя, за да мога утре да купувам храна. На мен и на семейството ми, защото семейството значи всичко…“, спомня си Исус.

С днешния ми колега програмист се запознавам онлайн, веднага ми прави впечатление колко грамотно пише – със сигурност запетаите се появяват на по-правилни места, отколкото на повечето четива във фийда. Оказва се, че, макар през живота си дотук да не е прочел нито една книга, в училище той е случил на учителка, която го е научила на грамотност. Казвала се Марияна Христова и с колежки събрали пари за нови обувки, когато видели окаяните боти.

„Ромите се сблъскват с много пречки, включително дискриминация, бедност, лош достъп до образование и здравеопазване“, казва Исус. „В резултат много млади роми се изправят пред трудности, които ограничават техните възможности. Другата причина е, че ние сме доста безхарактерен народ, винаги оставяме трудните неща за по-натам.“

Йоан Кръстител

В началото така се развива за него и напредъкът с програмирането. На 17 години Исус тренира лека атлетика и покрай спорта се запознава с приятел, който учи за софтуерен инженер. С Йоан се сближават, започват да си ходят на гости и на Исус му става любопитно какво представлява програмирането.

Започва да гледа курсове онлайн, бързо се увлича, но… почти веднага се отказва.

Семейството му 2 години е в Италия, затова му се налага да изостане с ученето. Така още докато е в 9-и клас, започва работа в „Макдоналдс“ – сутрин учи, после кара 8- или 12-часови смени.

В 12-и клас вече е в завод за гумени уплътнения. Работи здраво, тренира активно, учи програмни езици… И накрая просто му идва в повече. Тъкмо по това време изкарва книжка, започва работа като шофьор на бус и решава, че няма нужда да учи трудната материя.

„Окей, разбрах, че е трудно, че не мога да съм като Йоан. Тъп съм и това е. Приех, че капацитетът ти е дотук“, разказва Исус. За щастие, бързо събира смелост да опита още веднъж.

„Карам си буса, ама си мисля…, може пък да имам повече потенциал от това да въртя някакъв волан? Ще се върна към програмирането. Захапах здраво и след още няколко месеца можех да правя базови сайтове“.

Голгота

По това време Исус решава, че правилният начин да продължи е висше образование. Записва „Софтуерно инженерство“ в Габрово, но… бързо се убеждава, че няма да стане. „За 3 месеца разбрах, че това място не е за мен, вече бях загубил 2 години заради Италия, сега и още 4 години в университет, в който не изглеждаше, че можеш да вземеш знания, особено за програмирането… не можех да си го позволя“. Така продължава със собствени усилия…

Както много хора в тази професия знаят, най-трудно е намирането на първата работа. Младежът решава да отиде на крака в старозагорска фирма и да пита за стаж. Има късмет, шефът го приема и започва да му задава базови въпроси. Исус се справя доста прилично, но… не достатъчно. Отчаян, той се отказва за втори път.

Минават няколко месеца, в буса му е все по-скучно и решава да опита отново. Но този път – да кандидатства едва след като си направи портфолио. Пише на различни фирми с предложението да им създаде безплатен сайт и… неочаквано много от тях се съгласяват. Доволен клиент дори му изпраща по куриер суичър с лого и 200 лв. подарък.

Вече имайки какво да покаже, Исус успява да намери първата си работа. Шест месеца се учи на занаята, известно време е в друга фирма. Макар да има вече доста знания, му е трудно да се установи някъде задълго, главно заради това, че не знае достатъчно добре английски.

Джизъс Костов Суперстар

Именно така попада на интервю във френска фирма, чийто собственик също не е пръв приятел с езика на Шекспир. Оценява обаче какво умее младежът и му дава шанс. А той му се отплаща. И се оказва, че се справят доста добре и на не твърде съвършения английски от двете страни.

В първия работен ден отива притеснен, а шефът го пита: „Исус? А как ти казват на галено? Айсус?“ „Джизъс е по-добре!“ – отвръща той и ледовете са стопени.

Днес е на 23 години и вече има немалко опит зад гърба си. Дори развива с бивш колега собствен проект за есемес платформа.

Разказва, че е напреднал в професията, без да е дал дори един лев за уроци или курсове – само с помощта на по-опитните колеги, на приятели и… на видеата, качвани от индийци в YouTube.

„Много хора могат да се научат да програмират, ако имат желанието и решимостта“, казва Исус (а и аз съм напълно съгласен). „Не е нужно да си гений или да имаш университетско образование. Важното е да си упорит и да не спираш да учиш. Освен това не мисля, че всеки трябва да стане програмист. Това е област, която изисква определен вид мислене и интерес към технологиите. Всеки човек има своите уникални таланти и страсти, най-важното е да ги откриеш и да ги следваш.“

Повест за два града

Именно това не е спирал да прави Исус и днес е гордостта на семейството си, изкарва достатъчно, за да им помага.

Кое ли му е било най-трудно в началото? „Да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.

Според Исус предразсъдъците са един от големите проблеми, които пречат на много от ромите да успеят.

„Преди се срамувах да изляза от махалата и да разговарям с българи заради репутацията, която вече е била изградена. Колкото и да си свестен и образован, с цвета на кожата си носиш и репутацията, почти винаги хората имат предразсъдъци. Но това е нож с две остриета – или потъваш в гетото заради натиска, или изграждаш силен характер“.

Именно затова той смята, че пътят на интеграцията трябва да минава и от двете страни. „Най-вероятно каквото и да направи държавата, няма да помогне толкова, колкото самите роми да повярват малко в себе си, да имат някакво самочувствие колкото и да е трудно. Да спрат да страдат и да се ограничават заради другите“.

2019-а, Исус има идеята да стане влогър и записва видео с един свой типичен ден – от часовете в училище през работата в завода, малко преди окончателно да се насочи към програмирането. Скоро има идеята да направи продължение – как ли се е променило ежедневието му оттогава?

Нарамил кръста си

Така промяната по-скоро може да дойде от самите ромски деца. „Но важният момент, в който се решава накъде ще поеме едно дете, не е свързан с конкретно събитие. Това е по-скоро процес с редица фактори. Любовта и подкрепата, които получава от семейството. Какви трудности ще срещне и как ще се справи с тях. Образованието, съучениците, приятелите, компаниите, в които ще попадне.“

Исус доста ясно формулира какви качества трябва да има според него едно хлапе, за да се насочи към програмирането. Според него попрището е подходящо за хора, които се чувстват удовлетворени след решаването даден проблем – независимо дали в битовия, или във виртуалния свят. Тези, които умеят да бъдат адаптивни, които имат търпение и харесват екипната работа.

„Не се опитвай да научиш всичко наведнъж“, съветва Исус следващите хлапета, поели по този път. „Започни с основи, като избереш един програмен език и след това постепенно увеличавай знанията си. Практиката прави съвършенството. Работи върху малки проекти и задачи, за да укрепиш наученото. Има безброй безплатни учебни материали онлайн, които могат да ти помогнат. Не пренебрегвай този ценен ресурс.
Грешките са част от процеса на обучение. Не се отчайвай, анализирай ги и научи от тях. Присъедини се към форуми, групи и срещи на програмисти. Обменяйте опит и знания. Бъди упорит. Запази баланса в живота. Бъди любознателен“.

Ближния както себе си

Както си личи, той мисли доста алгоритмично и структурирано, никак не е трудно да разберем как при това положение е успял в софтуерния свят. По същия начин Исус мисли и за своето бъдеще. „Откакто успях да преодолея многобройните препятствия, виждам света на технологиите като поле с безкрайни възможности. Нещата, към които се стремя, са: развитие на уменията ми, помощ за общността, създаване на собствени проекти и баланс между живота и работата“.

Повече от смислени цели като за 23-годишен млад мъж, какво ще кажете?

Разделяме се с Исус, а аз си мисля – колко би било хубаво подобни истории да стигат до повече хлапета, в гетата или в дворците, в „Лозенец“ или във „Факултета“. И до повече предприемчиви хора, които да оценят, че и на двете места можем да намерим много скрити таланти – в програмирането или не. Че всяко дете заслужава шанс и право на щастие. Че десетилетията на ромското включване минават, а включването го няма. Докато пътят към него минава през историите, през говорене и разбирането, през човешкото, което е по-голямо от всичко друго…

Материалът е подготвен със съдействието на YouTube канала PeterBest и на Георги Петров.