И все пак… животът е по-силен

ян. 11, 2022 | Истории

И все пак… животът е по-силен

11 януари 2022 | Истории

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Идват следващите деца, които ще знаят много повече, отколкото всеки от нас, както пееше Луис Армстронг.

Лесно е да забравяме, че животът е по-силен в обърканото ни настояще. Ето една дигитална идея, която да ни припомни вечната истина.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

Врати без рамки

Диан Костов е професионален иконописец. На „модерен“ език бихме му казали сигурно, че е UX иконичен артист или UI стенописен дизайнер, а всъщност той е представител на едно изкуство, което живее вече 2000 години.

Още от пръв поглед си личи обаче, че иконите му не са като другите, които познаваме. „Те наистина изглеждат по доста различен начин, защото искам да е така. Иначе в това изкуство всичко, което виждаме, е едно и също“, казва Диан. „В момента не само в България само преповтаряме. Аз смятам, че съвременният зограф трябва да бъде в крак с времето си и не само за иконописта, а във всяка една област“.

Именно така е било през вековете, затова лесно се различават иконите от различни периоди. Традицията е прекъсната през миналото столетие и е много трудно днес да се възроди. Именно това е амбицията на нашия събеседник, да създава образите на светците, като вплита в тях и собствен поглед. Както казва за творбите му изкуствоведката Райна Дамяни, те са „духовна дестинация с отправна точка – пътуването към себе си. Отвеждат до врати без рамки, времеви и пространствени ограничения“.

 

Диан Костов

Снимки: личен архив на Диан Костов

 

Духът с материални средства

Често в каноничните му изображения са вплетени нетипични символи. Например, характерно е огледалото, нещо, което надали бихме видели на други икони. „Идеята е, че всички се оглеждаме, но имаме нужда от огледало и за душата, нещо като ключалка към нас самите“, разказва зографът. „Много обичам да вплитам символи, защото нашата задача, на зографите, е с материалните средства да пресъздадем духа. Символът е един от начините, по които можем да покажем, че става въпрос за нещо повече“.

Дали има място за икони и в дигиталния свят? „Аз съм убеден, че е така, защото това изкуство е свързано с вярата, а тя не може да няма бъдеще, тя е вечна“, казва зографът.

 

Диан Костов

Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова на биеналето във Флоренция.

 

Модна икона

Иначе той попада в тази доста рядка и необичайна професия случайно. След като е завършил художествено училище в Пловдив заминава за Велико Търново и записва първия випуск по иконография. Идеята е след първи курс да се прехвърли към живописта, но му става безкрайно интересно и планът се променя.

Той се занимава поравно с иконография и със стенопис. За съжаление, рядко му се удава шанс да изографисва цели църкви. Мястото, с което се гордее, е новата църква на манастира „Св. Мина“, съвсем близо до София. 4 години посвещава на стенописите там, още година и половина – на иконите.

„В България днес сме много малко зографи, а още по-тъжното е, че нашите духовници започнаха да лепят тапети по църквите“, казва Диан.

Неговото изкуство обаче е забелязано, при това – може би повече в чужбина. През 2019-а е селектиран за участие в световното биенале във Флоренция с неговата инсталация „Кой си ти?“. Скоро след това тя трябва да бъде показана и в Дубай, и във Виена, но… идва коронавирусът и нещата се променят.

И ето че, споменавайки пандемията, стигаме до дигиталната страна на тази история, до красивото начинание на Диан и съмишлениците му, което иска да ни припомни, че „Животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

3-метровият купол в църквата на манастира „Св.Мина“

 

Да дойдеш на света

Идеята се ражда в края на миналото лято, когато ни заля втората вълна на вируса. След първоначалния шок и времето на „заключените“ паркове, дойде отпускането на лятото. А после стана ясно, че явно нещата ще се проточат.

Диан и съпругата му Милена Ташкова, която е психолог, са амбицирани да направят нещо позитивно, което може да дава настроение в сивия момент. Така се ражда идеята им за „Животът е по-силен“.

Двамата решават да съберат снимки на деца, родени през знаменитата 2020-а като своеобразен символ. Да ги допълнят със специално създадена от Диан икона на Богородица и да покажат това произведение някъде, където повече хора да го видят. И да се замислят, че днес може да има определен брой заразени и убити от болестта, но има и брой нови животи, които едва започват своето земно приключение.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

„Стигнахме до идеята, че няма по-добър образ от св. Богородица, който да покрива идеята ни, защото тя е върховен символ и на майчинството, и на чудотворните изцерения. Почитана е по целия свят, а искахме начинанието да излиза извън границите на България, да е валидно за всички хора“, разказва иконописецът.

Немалко с тук са вплетените символи. „Богородица Закрилница е прегърнала Земята, а вътре има кръг с 5 ръце, символ на 5-те континента, на които живеят хора. Вътре е коронавирусът. И когато през него минава ритъмът на сърцето, той спира, а когато пак продължава към 5-те ръце, се появява. Посланието е, че когато ние, хората, сме заедно, така или иначе ще преборим този вирус, а и всичко друго лошо, което ни се случва“, казва Диан.

Начинанието бързо се разраства, в създаването на паното се включват 25 души от най-различни области. Идеята се харесва и на родителите – до средата на ноември 2021-а, когато е крайният срок, майки и татковци изпращат 323 снимки на новородените си по време на пандемията деца.

 

Диан Костов

Още в първите месеци на пандемията Диан Костов подари иконата си на Богородица лекарите в „Пирогов“.

 

Глътка въздух

Заедно с тях идват и красивите им истории. Някои от бебетата се появяват след дългогодишна борба срещу безплодието, други идват след тежки загуби. Трети преодоляват болести. Майка, болна от ковид, ражда дете със сърдечна малформация… която изчезва още на следващия преглед. „Чудесата стават постоянно, въпросът е да имаме очи да ги видим“, казва Диан.

А и снимките говорят сами. Повече от 150 малки живота се срещат дигитално, за да родят един колективен символ и силно послание.

Първото място, което Диан харесва, за да постави инсталацията, са силозите на бетонов възел съвсем близо до София – по пътя за Видин и малко преди Костинброд. Най-неочаквано собственикът веднага се съгласява проектът с бебетата да се появи на 14-метровите бетонни колони насред празното, сиво поле.

 

Диан Костов

Иконописецът, докато подготвя инсталацията с реалните снимки на децата.

 

Монтирането е огромно предизвикателство, защото на височина духа страшно силен вятър, а Диан и екипът му са решени да са готови преди отминалата Коледа.

В крайна сметка се справят и символът вече може да бъде видян от всеки. Ще остане на мястото доста по-дълго, а не само до началото на пролетта, както беше планирано.

„По сайтове тези две години всеки ден излиза бройката на заразени, починали. А сега на доста места започнаха да пишат и колко дечица са се родили през този ден. Решихме да обърнем поглед към доброто, това беше идеята. И донякъде мисля, че успяхме“, допълва Диан.

Посланията най-лесно и дълбоко стигат до хората чрез изкуството. А в случая става дума за едно интересно, нестандартно и оригинално изкуство на две хилядолетия. Определено си струва да си го повтаряме по-често. Каквото и да се случва, все пак винаги… „животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This