И все пак… животът е по-силен

11 януари 2022 | Истории

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Идват следващите деца, които ще знаят много повече, отколкото всеки от нас, както пееше Луис Армстронг.

Лесно е да забравяме, че животът е по-силен в обърканото ни настояще. Ето една дигитална идея, която да ни припомни вечната истина.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

Врати без рамки

Диан Костов е професионален иконописец. На „модерен“ език бихме му казали сигурно, че е UX иконичен артист или UI стенописен дизайнер, а всъщност той е представител на едно изкуство, което живее вече 2000 години.

Още от пръв поглед си личи обаче, че иконите му не са като другите, които познаваме. „Те наистина изглеждат по доста различен начин, защото искам да е така. Иначе в това изкуство всичко, което виждаме, е едно и също“, казва Диан. „В момента не само в България само преповтаряме. Аз смятам, че съвременният зограф трябва да бъде в крак с времето си и не само за иконописта, а във всяка една област“.

Именно така е било през вековете, затова лесно се различават иконите от различни периоди. Традицията е прекъсната през миналото столетие и е много трудно днес да се възроди. Именно това е амбицията на нашия събеседник, да създава образите на светците, като вплита в тях и собствен поглед. Както казва за творбите му изкуствоведката Райна Дамяни, те са „духовна дестинация с отправна точка – пътуването към себе си. Отвеждат до врати без рамки, времеви и пространствени ограничения“.

 

Диан Костов

Снимки: личен архив на Диан Костов

 

Духът с материални средства

Често в каноничните му изображения са вплетени нетипични символи. Например, характерно е огледалото, нещо, което надали бихме видели на други икони. „Идеята е, че всички се оглеждаме, но имаме нужда от огледало и за душата, нещо като ключалка към нас самите“, разказва зографът. „Много обичам да вплитам символи, защото нашата задача, на зографите, е с материалните средства да пресъздадем духа. Символът е един от начините, по които можем да покажем, че става въпрос за нещо повече“.

Дали има място за икони и в дигиталния свят? „Аз съм убеден, че е така, защото това изкуство е свързано с вярата, а тя не може да няма бъдеще, тя е вечна“, казва зографът.

 

Диан Костов

Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова на биеналето във Флоренция.

 

Модна икона

Иначе той попада в тази доста рядка и необичайна професия случайно. След като е завършил художествено училище в Пловдив заминава за Велико Търново и записва първия випуск по иконография. Идеята е след първи курс да се прехвърли към живописта, но му става безкрайно интересно и планът се променя.

Той се занимава поравно с иконография и със стенопис. За съжаление, рядко му се удава шанс да изографисва цели църкви. Мястото, с което се гордее, е новата църква на манастира „Св. Мина“, съвсем близо до София. 4 години посвещава на стенописите там, още година и половина – на иконите.

„В България днес сме много малко зографи, а още по-тъжното е, че нашите духовници започнаха да лепят тапети по църквите“, казва Диан.

Неговото изкуство обаче е забелязано, при това – може би повече в чужбина. През 2019-а е селектиран за участие в световното биенале във Флоренция с неговата инсталация „Кой си ти?“. Скоро след това тя трябва да бъде показана и в Дубай, и във Виена, но… идва коронавирусът и нещата се променят.

И ето че, споменавайки пандемията, стигаме до дигиталната страна на тази история, до красивото начинание на Диан и съмишлениците му, което иска да ни припомни, че „Животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

3-метровият купол в църквата на манастира „Св.Мина“

 

Да дойдеш на света

Идеята се ражда в края на миналото лято, когато ни заля втората вълна на вируса. След първоначалния шок и времето на „заключените“ паркове, дойде отпускането на лятото. А после стана ясно, че явно нещата ще се проточат.

Диан и съпругата му Милена Ташкова, която е психолог, са амбицирани да направят нещо позитивно, което може да дава настроение в сивия момент. Така се ражда идеята им за „Животът е по-силен“.

Двамата решават да съберат снимки на деца, родени през знаменитата 2020-а като своеобразен символ. Да ги допълнят със специално създадена от Диан икона на Богородица и да покажат това произведение някъде, където повече хора да го видят. И да се замислят, че днес може да има определен брой заразени и убити от болестта, но има и брой нови животи, които едва започват своето земно приключение.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

„Стигнахме до идеята, че няма по-добър образ от св. Богородица, който да покрива идеята ни, защото тя е върховен символ и на майчинството, и на чудотворните изцерения. Почитана е по целия свят, а искахме начинанието да излиза извън границите на България, да е валидно за всички хора“, разказва иконописецът.

Немалко с тук са вплетените символи. „Богородица Закрилница е прегърнала Земята, а вътре има кръг с 5 ръце, символ на 5-те континента, на които живеят хора. Вътре е коронавирусът. И когато през него минава ритъмът на сърцето, той спира, а когато пак продължава към 5-те ръце, се появява. Посланието е, че когато ние, хората, сме заедно, така или иначе ще преборим този вирус, а и всичко друго лошо, което ни се случва“, казва Диан.

Начинанието бързо се разраства, в създаването на паното се включват 25 души от най-различни области. Идеята се харесва и на родителите – до средата на ноември 2021-а, когато е крайният срок, майки и татковци изпращат 323 снимки на новородените си по време на пандемията деца.

 

Диан Костов

Още в първите месеци на пандемията Диан Костов подари иконата си на Богородица лекарите в „Пирогов“.

 

Глътка въздух

Заедно с тях идват и красивите им истории. Някои от бебетата се появяват след дългогодишна борба срещу безплодието, други идват след тежки загуби. Трети преодоляват болести. Майка, болна от ковид, ражда дете със сърдечна малформация… която изчезва още на следващия преглед. „Чудесата стават постоянно, въпросът е да имаме очи да ги видим“, казва Диан.

А и снимките говорят сами. Повече от 150 малки живота се срещат дигитално, за да родят един колективен символ и силно послание.

Първото място, което Диан харесва, за да постави инсталацията, са силозите на бетонов възел съвсем близо до София – по пътя за Видин и малко преди Костинброд. Най-неочаквано собственикът веднага се съгласява проектът с бебетата да се появи на 14-метровите бетонни колони насред празното, сиво поле.

 

Диан Костов

Иконописецът, докато подготвя инсталацията с реалните снимки на децата.

 

Монтирането е огромно предизвикателство, защото на височина духа страшно силен вятър, а Диан и екипът му са решени да са готови преди отминалата Коледа.

В крайна сметка се справят и символът вече може да бъде видян от всеки. Ще остане на мястото доста по-дълго, а не само до началото на пролетта, както беше планирано.

„По сайтове тези две години всеки ден излиза бройката на заразени, починали. А сега на доста места започнаха да пишат и колко дечица са се родили през този ден. Решихме да обърнем поглед към доброто, това беше идеята. И донякъде мисля, че успяхме“, допълва Диан.

Посланията най-лесно и дълбоко стигат до хората чрез изкуството. А в случая става дума за едно интересно, нестандартно и оригинално изкуство на две хилядолетия. Определено си струва да си го повтаряме по-често. Каквото и да се случва, все пак винаги… „животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Докато очакваме след часове 2022-а, нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти. Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията?

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация
Share This