И все пак… животът е по-силен

ян. 11, 2022 | Истории

И все пак… животът е по-силен

11 януари 2022 | Истории

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Идват следващите деца, които ще знаят много повече, отколкото всеки от нас, както пееше Луис Армстронг.

Лесно е да забравяме, че животът е по-силен в обърканото ни настояще. Ето една дигитална идея, която да ни припомни вечната истина.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

Врати без рамки

Диан Костов е професионален иконописец. На „модерен“ език бихме му казали сигурно, че е UX иконичен артист или UI стенописен дизайнер, а всъщност той е представител на едно изкуство, което живее вече 2000 години.

Още от пръв поглед си личи обаче, че иконите му не са като другите, които познаваме. „Те наистина изглеждат по доста различен начин, защото искам да е така. Иначе в това изкуство всичко, което виждаме, е едно и също“, казва Диан. „В момента не само в България само преповтаряме. Аз смятам, че съвременният зограф трябва да бъде в крак с времето си и не само за иконописта, а във всяка една област“.

Именно така е било през вековете, затова лесно се различават иконите от различни периоди. Традицията е прекъсната през миналото столетие и е много трудно днес да се възроди. Именно това е амбицията на нашия събеседник, да създава образите на светците, като вплита в тях и собствен поглед. Както казва за творбите му изкуствоведката Райна Дамяни, те са „духовна дестинация с отправна точка – пътуването към себе си. Отвеждат до врати без рамки, времеви и пространствени ограничения“.

 

Диан Костов

Снимки: личен архив на Диан Костов

 

Духът с материални средства

Често в каноничните му изображения са вплетени нетипични символи. Например, характерно е огледалото, нещо, което надали бихме видели на други икони. „Идеята е, че всички се оглеждаме, но имаме нужда от огледало и за душата, нещо като ключалка към нас самите“, разказва зографът. „Много обичам да вплитам символи, защото нашата задача, на зографите, е с материалните средства да пресъздадем духа. Символът е един от начините, по които можем да покажем, че става въпрос за нещо повече“.

Дали има място за икони и в дигиталния свят? „Аз съм убеден, че е така, защото това изкуство е свързано с вярата, а тя не може да няма бъдеще, тя е вечна“, казва зографът.

 

Диан Костов

Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова на биеналето във Флоренция.

 

Модна икона

Иначе той попада в тази доста рядка и необичайна професия случайно. След като е завършил художествено училище в Пловдив заминава за Велико Търново и записва първия випуск по иконография. Идеята е след първи курс да се прехвърли към живописта, но му става безкрайно интересно и планът се променя.

Той се занимава поравно с иконография и със стенопис. За съжаление, рядко му се удава шанс да изографисва цели църкви. Мястото, с което се гордее, е новата църква на манастира „Св. Мина“, съвсем близо до София. 4 години посвещава на стенописите там, още година и половина – на иконите.

„В България днес сме много малко зографи, а още по-тъжното е, че нашите духовници започнаха да лепят тапети по църквите“, казва Диан.

Неговото изкуство обаче е забелязано, при това – може би повече в чужбина. През 2019-а е селектиран за участие в световното биенале във Флоренция с неговата инсталация „Кой си ти?“. Скоро след това тя трябва да бъде показана и в Дубай, и във Виена, но… идва коронавирусът и нещата се променят.

И ето че, споменавайки пандемията, стигаме до дигиталната страна на тази история, до красивото начинание на Диан и съмишлениците му, което иска да ни припомни, че „Животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

3-метровият купол в църквата на манастира „Св.Мина“

 

Да дойдеш на света

Идеята се ражда в края на миналото лято, когато ни заля втората вълна на вируса. След първоначалния шок и времето на „заключените“ паркове, дойде отпускането на лятото. А после стана ясно, че явно нещата ще се проточат.

Диан и съпругата му Милена Ташкова, която е психолог, са амбицирани да направят нещо позитивно, което може да дава настроение в сивия момент. Така се ражда идеята им за „Животът е по-силен“.

Двамата решават да съберат снимки на деца, родени през знаменитата 2020-а като своеобразен символ. Да ги допълнят със специално създадена от Диан икона на Богородица и да покажат това произведение някъде, където повече хора да го видят. И да се замислят, че днес може да има определен брой заразени и убити от болестта, но има и брой нови животи, които едва започват своето земно приключение.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

„Стигнахме до идеята, че няма по-добър образ от св. Богородица, който да покрива идеята ни, защото тя е върховен символ и на майчинството, и на чудотворните изцерения. Почитана е по целия свят, а искахме начинанието да излиза извън границите на България, да е валидно за всички хора“, разказва иконописецът.

Немалко с тук са вплетените символи. „Богородица Закрилница е прегърнала Земята, а вътре има кръг с 5 ръце, символ на 5-те континента, на които живеят хора. Вътре е коронавирусът. И когато през него минава ритъмът на сърцето, той спира, а когато пак продължава към 5-те ръце, се появява. Посланието е, че когато ние, хората, сме заедно, така или иначе ще преборим този вирус, а и всичко друго лошо, което ни се случва“, казва Диан.

Начинанието бързо се разраства, в създаването на паното се включват 25 души от най-различни области. Идеята се харесва и на родителите – до средата на ноември 2021-а, когато е крайният срок, майки и татковци изпращат 323 снимки на новородените си по време на пандемията деца.

 

Диан Костов

Още в първите месеци на пандемията Диан Костов подари иконата си на Богородица лекарите в „Пирогов“.

 

Глътка въздух

Заедно с тях идват и красивите им истории. Някои от бебетата се появяват след дългогодишна борба срещу безплодието, други идват след тежки загуби. Трети преодоляват болести. Майка, болна от ковид, ражда дете със сърдечна малформация… която изчезва още на следващия преглед. „Чудесата стават постоянно, въпросът е да имаме очи да ги видим“, казва Диан.

А и снимките говорят сами. Повече от 150 малки живота се срещат дигитално, за да родят един колективен символ и силно послание.

Първото място, което Диан харесва, за да постави инсталацията, са силозите на бетонов възел съвсем близо до София – по пътя за Видин и малко преди Костинброд. Най-неочаквано собственикът веднага се съгласява проектът с бебетата да се появи на 14-метровите бетонни колони насред празното, сиво поле.

 

Диан Костов

Иконописецът, докато подготвя инсталацията с реалните снимки на децата.

 

Монтирането е огромно предизвикателство, защото на височина духа страшно силен вятър, а Диан и екипът му са решени да са готови преди отминалата Коледа.

В крайна сметка се справят и символът вече може да бъде видян от всеки. Ще остане на мястото доста по-дълго, а не само до началото на пролетта, както беше планирано.

„По сайтове тези две години всеки ден излиза бройката на заразени, починали. А сега на доста места започнаха да пишат и колко дечица са се родили през този ден. Решихме да обърнем поглед към доброто, това беше идеята. И донякъде мисля, че успяхме“, допълва Диан.

Посланията най-лесно и дълбоко стигат до хората чрез изкуството. А в случая става дума за едно интересно, нестандартно и оригинално изкуство на две хилядолетия. Определено си струва да си го повтаряме по-често. Каквото и да се случва, все пак винаги… „животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This