И все пак… животът е по-силен

ян. 11, 2022 | Истории

И все пак… животът е по-силен

11 януари 2022 | Истории

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Идват следващите деца, които ще знаят много повече, отколкото всеки от нас, както пееше Луис Армстронг.

Лесно е да забравяме, че животът е по-силен в обърканото ни настояще. Ето една дигитална идея, която да ни припомни вечната истина.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

Врати без рамки

Диан Костов е професионален иконописец. На „модерен“ език бихме му казали сигурно, че е UX иконичен артист или UI стенописен дизайнер, а всъщност той е представител на едно изкуство, което живее вече 2000 години.

Още от пръв поглед си личи обаче, че иконите му не са като другите, които познаваме. „Те наистина изглеждат по доста различен начин, защото искам да е така. Иначе в това изкуство всичко, което виждаме, е едно и също“, казва Диан. „В момента не само в България само преповтаряме. Аз смятам, че съвременният зограф трябва да бъде в крак с времето си и не само за иконописта, а във всяка една област“.

Именно така е било през вековете, затова лесно се различават иконите от различни периоди. Традицията е прекъсната през миналото столетие и е много трудно днес да се възроди. Именно това е амбицията на нашия събеседник, да създава образите на светците, като вплита в тях и собствен поглед. Както казва за творбите му изкуствоведката Райна Дамяни, те са „духовна дестинация с отправна точка – пътуването към себе си. Отвеждат до врати без рамки, времеви и пространствени ограничения“.

 

Диан Костов

Снимки: личен архив на Диан Костов

 

Духът с материални средства

Често в каноничните му изображения са вплетени нетипични символи. Например, характерно е огледалото, нещо, което надали бихме видели на други икони. „Идеята е, че всички се оглеждаме, но имаме нужда от огледало и за душата, нещо като ключалка към нас самите“, разказва зографът. „Много обичам да вплитам символи, защото нашата задача, на зографите, е с материалните средства да пресъздадем духа. Символът е един от начините, по които можем да покажем, че става въпрос за нещо повече“.

Дали има място за икони и в дигиталния свят? „Аз съм убеден, че е така, защото това изкуство е свързано с вярата, а тя не може да няма бъдеще, тя е вечна“, казва зографът.

 

Диан Костов

Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова на биеналето във Флоренция.

 

Модна икона

Иначе той попада в тази доста рядка и необичайна професия случайно. След като е завършил художествено училище в Пловдив заминава за Велико Търново и записва първия випуск по иконография. Идеята е след първи курс да се прехвърли към живописта, но му става безкрайно интересно и планът се променя.

Той се занимава поравно с иконография и със стенопис. За съжаление, рядко му се удава шанс да изографисва цели църкви. Мястото, с което се гордее, е новата църква на манастира „Св. Мина“, съвсем близо до София. 4 години посвещава на стенописите там, още година и половина – на иконите.

„В България днес сме много малко зографи, а още по-тъжното е, че нашите духовници започнаха да лепят тапети по църквите“, казва Диан.

Неговото изкуство обаче е забелязано, при това – може би повече в чужбина. През 2019-а е селектиран за участие в световното биенале във Флоренция с неговата инсталация „Кой си ти?“. Скоро след това тя трябва да бъде показана и в Дубай, и във Виена, но… идва коронавирусът и нещата се променят.

И ето че, споменавайки пандемията, стигаме до дигиталната страна на тази история, до красивото начинание на Диан и съмишлениците му, което иска да ни припомни, че „Животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

3-метровият купол в църквата на манастира „Св.Мина“

 

Да дойдеш на света

Идеята се ражда в края на миналото лято, когато ни заля втората вълна на вируса. След първоначалния шок и времето на „заключените“ паркове, дойде отпускането на лятото. А после стана ясно, че явно нещата ще се проточат.

Диан и съпругата му Милена Ташкова, която е психолог, са амбицирани да направят нещо позитивно, което може да дава настроение в сивия момент. Така се ражда идеята им за „Животът е по-силен“.

Двамата решават да съберат снимки на деца, родени през знаменитата 2020-а като своеобразен символ. Да ги допълнят със специално създадена от Диан икона на Богородица и да покажат това произведение някъде, където повече хора да го видят. И да се замислят, че днес може да има определен брой заразени и убити от болестта, но има и брой нови животи, които едва започват своето земно приключение.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

„Стигнахме до идеята, че няма по-добър образ от св. Богородица, който да покрива идеята ни, защото тя е върховен символ и на майчинството, и на чудотворните изцерения. Почитана е по целия свят, а искахме начинанието да излиза извън границите на България, да е валидно за всички хора“, разказва иконописецът.

Немалко с тук са вплетените символи. „Богородица Закрилница е прегърнала Земята, а вътре има кръг с 5 ръце, символ на 5-те континента, на които живеят хора. Вътре е коронавирусът. И когато през него минава ритъмът на сърцето, той спира, а когато пак продължава към 5-те ръце, се появява. Посланието е, че когато ние, хората, сме заедно, така или иначе ще преборим този вирус, а и всичко друго лошо, което ни се случва“, казва Диан.

Начинанието бързо се разраства, в създаването на паното се включват 25 души от най-различни области. Идеята се харесва и на родителите – до средата на ноември 2021-а, когато е крайният срок, майки и татковци изпращат 323 снимки на новородените си по време на пандемията деца.

 

Диан Костов

Още в първите месеци на пандемията Диан Костов подари иконата си на Богородица лекарите в „Пирогов“.

 

Глътка въздух

Заедно с тях идват и красивите им истории. Някои от бебетата се появяват след дългогодишна борба срещу безплодието, други идват след тежки загуби. Трети преодоляват болести. Майка, болна от ковид, ражда дете със сърдечна малформация… която изчезва още на следващия преглед. „Чудесата стават постоянно, въпросът е да имаме очи да ги видим“, казва Диан.

А и снимките говорят сами. Повече от 150 малки живота се срещат дигитално, за да родят един колективен символ и силно послание.

Първото място, което Диан харесва, за да постави инсталацията, са силозите на бетонов възел съвсем близо до София – по пътя за Видин и малко преди Костинброд. Най-неочаквано собственикът веднага се съгласява проектът с бебетата да се появи на 14-метровите бетонни колони насред празното, сиво поле.

 

Диан Костов

Иконописецът, докато подготвя инсталацията с реалните снимки на децата.

 

Монтирането е огромно предизвикателство, защото на височина духа страшно силен вятър, а Диан и екипът му са решени да са готови преди отминалата Коледа.

В крайна сметка се справят и символът вече може да бъде видян от всеки. Ще остане на мястото доста по-дълго, а не само до началото на пролетта, както беше планирано.

„По сайтове тези две години всеки ден излиза бройката на заразени, починали. А сега на доста места започнаха да пишат и колко дечица са се родили през този ден. Решихме да обърнем поглед към доброто, това беше идеята. И донякъде мисля, че успяхме“, допълва Диан.

Посланията най-лесно и дълбоко стигат до хората чрез изкуството. А в случая става дума за едно интересно, нестандартно и оригинално изкуство на две хилядолетия. Определено си струва да си го повтаряме по-често. Каквото и да се случва, все пак винаги… „животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This