И все пак… животът е по-силен

ян. 11, 2022 | Истории

И все пак… животът е по-силен

11 януари 2022 | Истории

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Идват следващите деца, които ще знаят много повече, отколкото всеки от нас, както пееше Луис Армстронг.

Лесно е да забравяме, че животът е по-силен в обърканото ни настояще. Ето една дигитална идея, която да ни припомни вечната истина.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

Врати без рамки

Диан Костов е професионален иконописец. На „модерен“ език бихме му казали сигурно, че е UX иконичен артист или UI стенописен дизайнер, а всъщност той е представител на едно изкуство, което живее вече 2000 години.

Още от пръв поглед си личи обаче, че иконите му не са като другите, които познаваме. „Те наистина изглеждат по доста различен начин, защото искам да е така. Иначе в това изкуство всичко, което виждаме, е едно и също“, казва Диан. „В момента не само в България само преповтаряме. Аз смятам, че съвременният зограф трябва да бъде в крак с времето си и не само за иконописта, а във всяка една област“.

Именно така е било през вековете, затова лесно се различават иконите от различни периоди. Традицията е прекъсната през миналото столетие и е много трудно днес да се възроди. Именно това е амбицията на нашия събеседник, да създава образите на светците, като вплита в тях и собствен поглед. Както казва за творбите му изкуствоведката Райна Дамяни, те са „духовна дестинация с отправна точка – пътуването към себе си. Отвеждат до врати без рамки, времеви и пространствени ограничения“.

 

Диан Костов

Снимки: личен архив на Диан Костов

 

Духът с материални средства

Често в каноничните му изображения са вплетени нетипични символи. Например, характерно е огледалото, нещо, което надали бихме видели на други икони. „Идеята е, че всички се оглеждаме, но имаме нужда от огледало и за душата, нещо като ключалка към нас самите“, разказва зографът. „Много обичам да вплитам символи, защото нашата задача, на зографите, е с материалните средства да пресъздадем духа. Символът е един от начините, по които можем да покажем, че става въпрос за нещо повече“.

Дали има място за икони и в дигиталния свят? „Аз съм убеден, че е така, защото това изкуство е свързано с вярата, а тя не може да няма бъдеще, тя е вечна“, казва зографът.

 

Диан Костов

Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова на биеналето във Флоренция.

 

Модна икона

Иначе той попада в тази доста рядка и необичайна професия случайно. След като е завършил художествено училище в Пловдив заминава за Велико Търново и записва първия випуск по иконография. Идеята е след първи курс да се прехвърли към живописта, но му става безкрайно интересно и планът се променя.

Той се занимава поравно с иконография и със стенопис. За съжаление, рядко му се удава шанс да изографисва цели църкви. Мястото, с което се гордее, е новата църква на манастира „Св. Мина“, съвсем близо до София. 4 години посвещава на стенописите там, още година и половина – на иконите.

„В България днес сме много малко зографи, а още по-тъжното е, че нашите духовници започнаха да лепят тапети по църквите“, казва Диан.

Неговото изкуство обаче е забелязано, при това – може би повече в чужбина. През 2019-а е селектиран за участие в световното биенале във Флоренция с неговата инсталация „Кой си ти?“. Скоро след това тя трябва да бъде показана и в Дубай, и във Виена, но… идва коронавирусът и нещата се променят.

И ето че, споменавайки пандемията, стигаме до дигиталната страна на тази история, до красивото начинание на Диан и съмишлениците му, което иска да ни припомни, че „Животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

3-метровият купол в църквата на манастира „Св.Мина“

 

Да дойдеш на света

Идеята се ражда в края на миналото лято, когато ни заля втората вълна на вируса. След първоначалния шок и времето на „заключените“ паркове, дойде отпускането на лятото. А после стана ясно, че явно нещата ще се проточат.

Диан и съпругата му Милена Ташкова, която е психолог, са амбицирани да направят нещо позитивно, което може да дава настроение в сивия момент. Така се ражда идеята им за „Животът е по-силен“.

Двамата решават да съберат снимки на деца, родени през знаменитата 2020-а като своеобразен символ. Да ги допълнят със специално създадена от Диан икона на Богородица и да покажат това произведение някъде, където повече хора да го видят. И да се замислят, че днес може да има определен брой заразени и убити от болестта, но има и брой нови животи, които едва започват своето земно приключение.

 

„Животът е по-силен“

Снимка: Виолета Керемидчиева

 

„Стигнахме до идеята, че няма по-добър образ от св. Богородица, който да покрива идеята ни, защото тя е върховен символ и на майчинството, и на чудотворните изцерения. Почитана е по целия свят, а искахме начинанието да излиза извън границите на България, да е валидно за всички хора“, разказва иконописецът.

Немалко с тук са вплетените символи. „Богородица Закрилница е прегърнала Земята, а вътре има кръг с 5 ръце, символ на 5-те континента, на които живеят хора. Вътре е коронавирусът. И когато през него минава ритъмът на сърцето, той спира, а когато пак продължава към 5-те ръце, се появява. Посланието е, че когато ние, хората, сме заедно, така или иначе ще преборим този вирус, а и всичко друго лошо, което ни се случва“, казва Диан.

Начинанието бързо се разраства, в създаването на паното се включват 25 души от най-различни области. Идеята се харесва и на родителите – до средата на ноември 2021-а, когато е крайният срок, майки и татковци изпращат 323 снимки на новородените си по време на пандемията деца.

 

Диан Костов

Още в първите месеци на пандемията Диан Костов подари иконата си на Богородица лекарите в „Пирогов“.

 

Глътка въздух

Заедно с тях идват и красивите им истории. Някои от бебетата се появяват след дългогодишна борба срещу безплодието, други идват след тежки загуби. Трети преодоляват болести. Майка, болна от ковид, ражда дете със сърдечна малформация… която изчезва още на следващия преглед. „Чудесата стават постоянно, въпросът е да имаме очи да ги видим“, казва Диан.

А и снимките говорят сами. Повече от 150 малки живота се срещат дигитално, за да родят един колективен символ и силно послание.

Първото място, което Диан харесва, за да постави инсталацията, са силозите на бетонов възел съвсем близо до София – по пътя за Видин и малко преди Костинброд. Най-неочаквано собственикът веднага се съгласява проектът с бебетата да се появи на 14-метровите бетонни колони насред празното, сиво поле.

 

Диан Костов

Иконописецът, докато подготвя инсталацията с реалните снимки на децата.

 

Монтирането е огромно предизвикателство, защото на височина духа страшно силен вятър, а Диан и екипът му са решени да са готови преди отминалата Коледа.

В крайна сметка се справят и символът вече може да бъде видян от всеки. Ще остане на мястото доста по-дълго, а не само до началото на пролетта, както беше планирано.

„По сайтове тези две години всеки ден излиза бройката на заразени, починали. А сега на доста места започнаха да пишат и колко дечица са се родили през този ден. Решихме да обърнем поглед към доброто, това беше идеята. И донякъде мисля, че успяхме“, допълва Диан.

Посланията най-лесно и дълбоко стигат до хората чрез изкуството. А в случая става дума за едно интересно, нестандартно и оригинално изкуство на две хилядолетия. Определено си струва да си го повтаряме по-често. Каквото и да се случва, все пак винаги… „животът е по-силен“.

 

„Животът е по-силен“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This