Човекът домейн и проблемът с файловете

окт. 31, 2023 | Истории

Човекът домейн и проблемът с файловете

31 октомври 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Днес все по-малко държим при нас важната си информация – файловете, снимките, документите, архивите. Няма ги вече физическите носители на данни – дискетите, дисковете, флашките, размерът на харддиска няма значение, всичко важно вече е в облака. Толкова е удобно! Няма риск да загубиш нещо, имаш достъп отвсякъде. Компаниите се грижат за сигурността и е толкова спокойно…

Компаниите ли?! Да, днес разчитаме на данните в облака, използвайки пространство, което почти винаги ни дава някой от онлайн гигантите. Дори, ако не се улисваме, то е безплатно, в достатъчно големи размери, бързо, сигурно. Дали обаче това се дължи на грижата им за нас?

Но данните ни, както вече е ставало дума, са най-скъпият ресурс в онлайн света днес. И делегирайки ги на облака, ние се превръщаме в още по-удобно и гарантирано манипулируеми единици. Нещо повече – във всеки един момент този, който управлява облака, може да промени правилата и изведнъж да загубим целия си архив.

 

Великият комбинатор

Да останем без всички детски снимки, да се лишим от фатални за работата ни документи… внезапно и с един замах.

Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн.

Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой.

 

Ким Дотком

 

Стамат Точкабеге

Аз съм превърнал името си в домейн – karamanev.me. Но трябва да призная, че е къде-къде по-оригинално да направиш обратното, какъвто е случаят с нашия герой, роден със скучноватото име Ким Шмиц.

Автор на албум, стигнал до топ 8 в Нова Зеландия и на филми. Основател на интернет партия и татко на 6 деца. Хакер и бохем, безподобен шемет, технологичен гений, който има да ни казва много важни неща.

Надали гледайки жизнерадостното голямо семейство в инстаграм профила му някой би предположил, че днес Ким ще е в разгара на 10-годишна битка за справедливост срещу американските власти, в която той изглежда на страната на правдата. Не би го допуснал и по началото на тази история.

Роден през 1974 г., баща му е германец, а майка му – финландка. На 16 прави първите си киберпрестъпления, а на 20 идва време за „дебютния“ арест – за продаване на откраднати номера на телефонни карти. Някак естествено, с навлизането на масовите компютри, Ким се пренасочва към този тип измами – и така цяло десетилетие. През 2003 г. е осъден в Германия за незаконно присвояване на средства онлайн, прекарва пет месеца в затвора, преди да се сдобие с 20-месечна условна присъда.

 

Ким Дотком

 

Когато интернетът беше млад

Става известен през 90-те, след като се хвали пред немските медии, че е хакнал сайтовете на НАСА, Пентагона и Ситибанк. Представя се с името Кимбъл – герой на футуристичен сериал от 60-те, по-късно претворен и на големия екран от Харисън Форд. Оказва се, че в НАСА си нямат идея, че ги е хакнал, а журналистите са се подвели по хвалбите му, без да знаят как да проверят твърдения. Но… има ли лоша реклама?

После купува и продава компании, богатството му расте. В един момент му се налага да заживее в Тайланд, боейки се от съдебно разследване. Все пак, за кратко го арестуват и там, а пред властите се представя като „Негово Кралско Височество Крал Кимбъл Първи, владетел на Кимпир“. Дали не е бил вдъхновен от популярния в Тайланд самоковски компир?

Появява се в светлината на прожекторите през 2001-а с компанията си Kimvestor, която продава свръхлуксозни стоки. По време на състезанието от Формула 1 в Монако на парти на 73-метровата му яхта гостува тогавашният монарх на княжеството – принц Рение.

Документален филм за незаконното рали „Гъмбол 3000“ показва как хер Шмиц кара „Мерцедес“ с 240 километра в час и се забавлява, докато полицията спира негов съперник. Пада си и по компютърните игри, дълго време заема първото място в ранглистата на Call of Duty: Modern Warfare 3 сред повече от 15 милиона играчи онлайн!

 

Ким Дотком

 

Добрият, Лошият и Ким

Ставаше дума, че тук ще има драматични обрати нали? Ето че е само 2005 г., а нашият масивен герой се превръща в суперзвезда и мултимилионер! Зората на облачните технологии, с приятели той създава хостинг услугата Megaupload. Ще минат 6-7 години, преди големите играчи да се усетят за важността на споделянето на файлове в облака. Докато нашият Ким предусеща, че компютрите и мрежите вече са достатъчно бързи и съвършени, за да позволяват да пазите информацията си на сигурни отдалечени сървъри, без да се притеснявате за нея.

Е, с тази условност в случая, че достъп до файловете имат и други потребители, прави се месечна класация на най-теглените файлове… И, както се сещате, на първите места се появяват най-касовите към момента блокбъстъри, нещо, което Холивуд никога няма да прости на Ким.

Докато той вече е суперзвезда и започва всячески да парадира с богаташкия си начин на живот. Именно през 2005-а си отива Ким Шмиц и окончателно, дори по документи се ражда (макар и около 130-килограмов) Ким Дотком. Прилежно изпран и изсушен от престъпното си минало (както бихме казали по нашите ширини), той се превръща в любим технологичен гуру, чест гост на най-гледаните телевизионни предавания.

Megaupload бързо става мегасензация – това е първата по рода си услуга, която ще проправя пътя на други, тепърва се определят правилата на играта. Интересът е огромен, в пика на популярността си платформата достига 180 милиона регистрирани потребители, 50 милиона посещения всеки ден. Цели 4% от целия световен интернет трафик е свързан със сайта на този голям образ в епицентъра на начинанието, което го прави световноизвестен!

 

Ким Дотком

 

Хер Флик

2012-а не се оказа фатална за света въпреки прогнозите на маите и техните фенове. Но стана такава за MegaUpload. Един от най-успешните сайтове изведнъж се оказа на мушката на американските власти.

В един слънчев ден всеки от потребителите на облака за файлове, който реше да ги достъпи, е посрещнат от приветливия надпис, че американските власти са разпоредили достъпът до страницата да бъде забранен. Всеки от хората, решили да качат там семейните си снимки или любимата си музика, губи окончателно достъпа до тях. Защото Дотком и империята му от медийни суперзвезди са се превърнали в мишена на властите.

Романтичните време на интернет, властите, поне в САЩ, все още можеха да си позволят нещо подобно, хубаво или не. Те отминаха някак неусетно с момента, когато се оказа, че мастодонтите могат да преценят има ли право на думата действащият американски президент. Оттогава най-драматичната сцена, свързана с технологични гиганти, е как Мъск влиза с умивалник в централата на Twitter.

 

Ким Дотком

Съобщението, което неочаквано посрещна потребителите на MegaUpload

 

На гости у Доткомови

Далеч по-драматична е сцената на командосите, озовали се в имението на Ким Дотком в Нова Зеландия. Идилична страна, несвикнала с подобни сцени, години по-късно самият ѝ премиер ще се наложи публично да се извинява пред днешния ни герой за неоснователно грубото задържане, след което той се озовава в затвора.

„Хеликоптери, карабини, спецчасти, зли кучета и 72 ченгета тероризираха семейство, което не е заплаха за никого“, пее по-късно хер Дотком в клип, посветен на случката. „Бяхме шокирани от необичайния ареста за неумишлено нарушение на авторските права в интернет, повдигнато от САЩ, което дори не е престъпление в Нова Зеландия“, спомня си той.

Дали Ким е попаднал на далечния остров, защото е очаквал подобно развитие, можем само да предполагаме. И все пак, известен жокер в тази посока може да ни даде фактът, че и трима от най-приближените му създатели на MegaUpload по някаква случайност също са се оказали в Нова Зеландия във фаталния за компанията момент.

Ким казва, че е избрал мястото заради спокойствието и чистия въздух, които иска за децата си. Спира се на острова през 2009-а, преди това основният му дом е в Хонконг. Макар до днес да има немски, финландски паспорт и да казва, че е повече американец от тези американски власти, които са го подложили на гонения. Според злите езици, всяко от местата е избирано, защото е далеч от западното правосъдие.

 

Ким Дотком

 

Крадецът вика

Мислите си, че българското правосъдие е бавно? Е, от 2012 г. до днес новозеландското така и не може да реши дали да екстрадира нашия герой, за да бъде съден в САЩ. Наследниците на маорите явно нямат бърза работа.

Едва преди месеци, 11 години след мащабната операция, двама от колегите на Ким сключиха сделка с обвинението. Признаха се за виновни, съгласявайки се да доизлежат символични присъди в идиличната държава, без риска да бъдат върнати в родната си Америка. Четвъртият обвинен си отиде от фатална болест. А Ким продължава битката с правосъдието.

Като междувременно не си губи времето. Създаде Mega – както си личи и по името, услуга, подобна на Megaupload (при това с тузарския домейн me.ga), която промотира на зрелищно шоу със също толкова зрелищни танцьорки. Засне песни и видеоклипове, в които даваше своята версия за развитието на делото и своята невинност.

Опита следващи бизнеси, например своя платформа за търговия с криптовалути, която набра много сериозно финансиране, преди да обяви несъстоятелност.

Създаде интернет партия, която получи 1,42% от гласовете на парламентарните избори в Нова Зеландия през 2014-а. Уви, въпреки че по това време си заслужи официалното извинение на премиера, това не помогна за електоралния му възход и 4 години по-късно гласовете му бяха далеч отвъд десетичната запетая.

И все пак, днес не спира да парадира с богатството, с живота си. С идилията, която си е построил, вече с 6 деца. И макар да се раздели в Мона, майката на децата с номера от 2 до 5, намери отново любовта в лицето на поредна бъдеща майка – и шестте хлапета са родени ин витро.

 

Ким Дотком

 

Ким Чен Ком

„Аз не съм пират, а иноватор“, обича да повтаря героят ни. И друг въпрос ми изниква след тези думи, за технологичните лидери. Дали днес е редно толкова много от бъдещето ни да зависи от хора, озовали се на върха на технологичната верига не само заради уменията и морала си? Като Ким… или Мъск, или Сам Алтман, списъкът е дълъг.

Обвиненията на щатските власти определено не го представиха като най-примерния гражданин. В списъка освен нарушаването на авторското право попаднаха финансови измами, рекет, пране на пари. Можете да питате Асандж или Сноудън – решат ли да ви изкарат по-черен от дявола, тези институции знаят как да го направят. И все пак… явно доказателствата не са чак толкова убедителни, колкото би трябвало, след като Ким все още се радва на свободата си.

Той е категоричен, че не е нарушил правилата, а това е било естественото развитие на комуникацията в интернет. „Megaupload беше създаден като услуга, която ви позволява да изпращате големи файлове, тъй като имейлите имаха ограничения, така е и до днес. Популярността и първоначалният растеж бяха свързани с това. Компанията не беше създадена с идеята да се превърне в някакъв пиратски рай. Ако американското правителство казва, че сме мегаконспирация, мафия, която е създала престъпна мрежа от пирати, те грешат напълно. Целта им беше да затворят проекта под влияние на Холивуд и после да се справят в движение. Като се опитват да хакнат правната система.“

„Аз не съм зъл, знаете ли? Аз съм добър човек. Всички, които ме познават, ме харесват… Прокурорите трябва да седнат на масата, да се вразумят и да решат въпроса. Защото аз няма да се предам. Ще се боря докрай. И няма никакъв шанс да спечелят, защото знам, че съм невинен.“

 

Ким Дотком

Ким със семейството си в Нова Зеландия

 

Мегаигра

Освен че не се свени да показва лукса, в който живее, Ким казва, че днес е радетел за свободния интернет и за това как се съхраняват данните. Защото делегираме прекалено много доверие на най-големите компании, без да сме сигурни как ще ги използват те.

И наистина – качваме файловете си където и както ни попадне, създаваме архиви, без да се грижим какво ще им се случи. Удобно е да ти е удобно. Можете да питате и Ким, предвид не само богатия му житейски опит от хакер през милиардер и престъпник.

А тъй като днес живеем в света на информацията и на големите данни, по този начин осигуряваме огромен обем от информация, който е и е най-ценния ресурс за все по-развития изкуствен интелект. Оттук нататък един от обичайните големи въпроси е възможността по този начин да бъдем по-лесни за манипулации от всякакъв характер.

„Има опасност интернет да бъде колонизиран от няколко компании или правителства. Когато това се случи, свободният поток на данни ще секне, иновациите ще се ограничат. Не бива да спираме да се борим срещу това!“

 

Ким Дотком

 

Дотком балонът

„След като технологични компании цензурираха действащия президент на САЩ, това е знак, че най-големите все повече се ангажират и с политиката“, казва адашът на Ким Ир Сен. „Нормално е човек да се запита какво искат да получат, не го правят от добро сърце, а с някаква цел.“

Любопитен е оптимизмът му, че ситуацията ще се промени в позитивен план благодарение на технологии като блокчейн. „Няма как един единствен проект да може да променя начина, по който общуваме. Това трябва да бъде мрежа за хората, от хората, с отворен код, децентрализирана и мисля, че това е бъдещето. Според мен технологичните гиганти правят голяма грешка, като подценяват силата на отворения код и готовността на хората да преминат към нещо друго“.

Дали има шанс да е прав?

Междувременно нашите данни в облака стоят някъде, намират се на физически сървър, който има копия за безопасност, но… дали пък нещо не може да им се случи неусетно? Това е темата на следващата, голяма като Ким и много важна дигитална история…

 

Ким Дотком

„Това е Каш. Заради него се боря“, написа Ким в инстаграм

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This