Този материал получи голямата награда за „Технологии и иновации“ от реномираната надпревара Web Report 2022. Още по темата – тук.
Можете да чуете тази Дигитална история в 
Всеки човек е безценен. Да, и във философския смисъл, но още повече – в бруталния, от гледната точка на днешния онлайн свят. След като се озовахме в информационната ера, някак изненадващо, най-важна се оказа не информацията, която достига до нас, а тази, които ние оставяме. Макар че рядко си даваме сметка.
„Ако нещо е безплатно, стоката си ти“. Сигурно сте виждали това съждение в мрежата, а то е безкомпромисно точно.
„Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, дигиталният пророк, който доведе виртуалната реалност в света на технологиите, а днес е върл противник на случващото се по отношение на данните.
Как стигнахме дотук? Защо днес никой от нас не се интересува от информационната следа, която оставя? Каква е цената ѝ?
Снимка: Matthew Henry, Unsplash
Дай ни данни
На кого ли му пука за мен, че да си струва да крия кога ходя до магазина, дали съм лайкнал статуса на колегата, какво е било последното ми търсене в мрежата.
Честно казано, и аз продължавам да се водя по същата стадна логика. Погледнато от перспективата на бъдещето обаче, това може би е една от най-големите грешки, допускани от всички ни. Въведени в спорове за и против ваксините / мерките срещу тях / любимия ни политик / отбор / бельо… всички заедно създаваме един продукт, който може да ни променя и, дори по-лошо: грубо да ни манипулира.
По един или друг начин всяка наша стъпка в интернет предопределя бъдещето ни.
Днес, щом се озовете дори на най-мухлясалия, забравен от света сайт, ще ви се покаже досадното прозорче, което ще затворите още преди да сте прочели, че става дума за прословутия GDPR и защитата на личните данни. Системата, въведена от Европейския съюз, се оказа лицемерно и неефективно решение по темата, което даже задълбочи проблема. Превърна го във формалност, защото надали повече от 1 от 10 потребители ще ви каже, че знае какво изобщо казват правилата на регламента. Едва ли дори 1 от 100 би имал времето да чете дългия списък от информация, която може да бъде съхранявана в даден сайт.
Точно както се случваше едно време, когато програмите се инсталираха, вместо масово да ги ползваме онлайн. Скролваш, съгласяваш се и това е.
Снимка:Pietro Jeng, Unsplash
Данък данни
И знаете ли защо GDPR е само прах в очите? Ето, лесно ще се убедите.
Замисляли ли сте се какво знаят за вас най-големите, например „Фейсбук“ и „Гугъл“?
Всъщност, може лесно да се провери, нищо че почти никой не го прави. Правилните линкове, които работят безотказно и днес, събра „Гардиън“ през 2018-а. Право да ви кажа, мен не спират да ме изумяват.
Къде ли сте били в 9 ч сутринта на 2 май 2015-а? Този ден трябва да е бил много специален, че да си спомните… но „Гугъл“ помни. Ето тук можете да откриете пълната история на местоположението си във всяка минута, когато сте имали активирана на телефона си услугата за достъп до координатите. Получавате и свръхпрецизна статистика.
Удобно е, нали?
Ти си своите данни
Има още много. „Гугъл“ пази историята на абсолютно всяко ваше търсене, всеки досег с мрежата от първия момент, когато сте влезли в своя профил.
Вие сте се съгласили, всичко е напълно доброволно. Упоменато е в условията, които всеки от нас е одобрил, когато за първи път е отворил търсачката. После получавате и имейли за всяко обновяване на правилата, юридически всичко е прекрасно. Даже имате достъп и до всички съхранени данни.
За да го получите, заповядайте ето тук. Можете най-свободно да изтеглите всички файлове, които „Гугъл“ пази за вашия профил. Аз например избирам всички услуги, без, разбира се, хранилището за файлове, снимките и пощата, които са по-„тежки“ и съзнателно пазя там. Истории на търсенията, движенията, коментарите… и какво ли още не. Оказва се, че данни имам в общо 47 продукта на компания, изтеглям 44 от тях и… получавам архив с обем 8,89 гигабайта.
Всичко е подробно и ясно. Архивът на търсенията помни прецизно всичко за последното десетилетие, всяко една комбинация от ключови думи с детайлите ѝ. И за всяка една от тях ясно ми показва, че сам съм се съгласил да бъде съхранена, спор няма.
Данът на данните
Почти 9 гигабайта само за мен?
Знаете ли какъв ресурс е необходим, за да се поддържат толкова данни за над два милиарда профила в платформата? В допълнение към обичайните услуги на „Гугъл“, които отнемат и повече. И ви дават услуга, която е безплатна.
Ето още един щрих. Тук се помещават настройките ви за реклами в „Гугъл“. Да, със сигурност никога не сте ги избирали сами. Истината е, че на тази страница е събран профилът, който ви е направила глобалната търсачка, на базата на всички гигабайти, които сте ѝ оставили.
Тя сама преценява какви са интересите ви и какви реклами да ви посочва според тях. Какво ви вълнува и какво не. Аз лично, минавайки покрай тях, лесно виждам някои неща, в което се е заблудила, но пък останалите са познати свръхпрецизно.
Снимка: S. Hermann & F. Richter, Pixabay
Данни и Данте
Продължаваме с другия „добър“ стар гигант. Надали и останалите социални мрежи се различават особено, но тук все пак става дума за десетилетие и половина история на мнозина потребители.
„Времето на уединението свърши и това вече няма да бъде социална норма“, казва в интервю Зукърбърг още през 2010-а. И въпреки това, виждали сме как дори и той си слага лепенка на камерата.
Знаете ли какво знае за вас „Фейсбук“? Е, лесно можете да се досетите, дори ако само следите случките, които ви припомня. Или пък начина, по който до неотдавна познаваше кой е на снимката.
Да, нещата не са толкова подредени, но и тук можете да свалите цялата информация, която официално се пази за вас. Мястото, своеобразна изходна точка, е това.
Аз тук намирам за себе си огромно море, което обаче забива, докато го свалям. Други хора казват, че техните данни се свалят и са от порядъка отново на гигабайти. Всяко едно малко движение в мрежата, всяко харесване, всеки приятел.
Симпатичният Голям брат
И какво от това? Наистина, какво имаме да губим? Само получаваме удобства от всички тези огромни обеми информация. Как иначе ще ни се дава най-актуалното, ще се пази историята ни на разговорите с приятели, която можем да си припомняме? Сайтовете генерират персонализирано съдържание, когато се върнеш, знаят какво ни интересува и го подготвят за наше удобство. Ясно е, че нямаме време да влезем и да прочетем всички новини, даже няма как само да ги разгледаме, по-добре е да получим наготово важното за нас, подбрано според интересите ни.
Какъв е проблемът? На първо място: нелепо е въпроси като съхраняването на информация да се превръщат в проблем за миниатюрни сайтове, които да се притесняват за GDPR правилата, докато мастодонтите ги предлагат с малкия шрифт, приемаш и дотам. Нещо повече: убеден си, че ако ги откажеш, така ще получиш по-лоша и непълна услуга.
А след това идва огромният въпрос как могат те да бъдат използвани и кой контролира всичко това.
Никой. Никой не го контролира, а после започват проблемите. Първият и най-очевиден от тях е, че с помощта на всички тези съхранени данни влизаме в балона на филтрите. Заобикаляме се с новините, които ни харесват, с хора, които са ни уж съмишленици. За да са ни интересни, някогашните социалните мрежи, превърнали се днес в машини за задържане на внимание, ни срещат със „съмишленици“ и „врагове“. Провокират интереса и активността ни, вкарват ни в безкрайни и безпредметни спорове… превръщайки ни във фанатизирани ултраси.
После обаче идва още по-лошото.
Снимка: Luca Sammarco, Pexels
На лов за данни
Изкуственият интелект. Да, това словосъчетание е крайно време да се замени с нещо по-точно изразяващо направлението на този етап от развитието му – често то е доста подвеждащо. Така или иначе, зад него се крие технологичното направление на машинното самообучение и специалитетът му от последните години – дълбоките невронни мрежи.
Става дума за алгоритми, които не е твърде точно да бъдат наречени „интелект“, но определено се справят все по-добре със задачите, които им се поставят. Дълбоките невронни мрежи работят все по-добре, за да ни помагат в какви ли не задачи. Например нашумялото решение GPT-3 показа, че алгоритмите все по-добре се справят със създаването на текстове на естествени езици, с превода между тях, дори с… писането на компютърен код.
А къде е общото между това, че гигантите знаят всичко, всичко за нашето онлайн поведение, че не пестят ресурси да го съхранят, и напредъка на алгоритмите?
Ако следите новините, може би си спомняте поне като име скандала „Кеймбридж Аналитика“. Ставаше дума за уж психологическо проучване, което се оказа, че е получило достъп до огромен обем от персонални данни на потребители на „Фейсбук“ – доказан беше достъпът до 87 милиона профила, за да планира рекламата и подхода в маркетинговото таргетиране на редица рекламни кампании.
Случаят стана скандален, защото беше свързан с начина, по който се рекламираше кампанията на Доналд Тръмп в предишните избори за президент на САЩ, постепенно скандалът се разрасна, „Кеймбридж Аналитика“ фалира, а Марк Зукърбърг трябваше да се пържи на немалък брой изслушвания в американския сенат с нравоучителни послания и пълните характеристики на изпитване по химия в девети клас.
Снимка: Manuel Geissinger, Pexels
Големите данни
После по тези теми спря да се говори, защото Сенатът и GDPR ни „спасиха“ от тях.
Е, преди няколко месеца отново влязоха във фокуса, след като Франсис Хауген, бивша служителка на „Фейсбук“, разказа подробности за това как работи алгоритъмът на компанията. Че тя никак не се вълнува от посланията, от достоверността на информацията, а начело си остава търговската логика – задържането на вниманието на всяка цена.
Това не е изненада. И все пак, темата е много по-голяма. Технологиите на дълбокото машинно самообучение напредват драстично и това е прекрасно. Те ни обещават и със сигурност ще ни донесат, при това много скоро, пробиви в още много области от човешкия живот.
Как обаче работят те? Просто се научават да използват добре познати от зората на математиката алгоритми, с чиято помощ да намерят закономерностите. Подпомогнати от силата на невронните мрежи. И колкото по-големи и по-подробни обеми от данни имат на разположение, толкова по-прецизни са в прогнозите си. Този тип решения доказа, че е способен на резултати, които доскоро изглеждаха като чудеса в безброй сфери.
Машинното самообучение открива закономерностите в данните. А днес данните от всяка наша стъпка са огромни, способностите на компютрите – също. Така, ако се насочим отново към сферата на информацията, се ражда перфектният манипулатор. Чрез който системи като например прословутия китайски социален рейтинг могат да ни се сторят детска игра.
Снимка: Tracy Le Blanc, Pexels
В опаковка
Все по-малко добрата работа на алгоритмите зависи от програмистите и от инвестициите в конкретния проект. И все повече: от огромния обем данни. В медицината например, това продължава да е огромен проблем, изкуственият интелект така и не успява да покаже пълния си потенциал заради липсата на достатъчно сериозни данни, които да могат да обработват. Те са защитени от правилата, нестандартизирани, непълни…
Но не така стоят нещата в дигиталния маркетинг. Да, с риск да съм предубеден към това направление, факт е, че то помага на смислени каузи да блеснат.
Но също е и мощно оръжие, което умее да борави с алгоритмите, разполагащи с огромни бази от данни. С гигабайтите ни от решения и избори в една или друга посока ние помага на програмите да стават плашещо добри в работата си. Прозорчето за GDPR на поредния сайт няма да ни каже, че наистина от личните ни данни зависи колко сме манипулируеми днес.
Снимка: Esther Carabasa, Pixabay
Програматично
Та нима е случайно, че „Фейсбук“ стигна дори дотам да заплашва, че ще напусне Европа заради ограниченията да съхранява данните на европейските си клиенти на американски сървъри.
Още ли смятате, че не данните ви са най-ценната стока на една от най-скъпите компании на планетата?
Идват времената на все по-персонализирания маркетинг. Той все по-добре ще прецизно поведението ни с помощта на алгоритмите и на огромните данни, с които те разполага.
Първото подобно направление е програмирания (programmatic) маркетинг. При него се използват огромни масиви от данни, така че да се постигне оптимално покритие на рекламите и другите маркетингови послания. Можете да ги насочвате с помощта на изкуствен интелект, или пък просто – със свръхпрецизно персонализиране – до ниво да ги получат само хората, живеещи в даден блок. Да се показват само ако вали дъжд или само ако любимият отбор на дадения потребител вкара гол.
Всъщност идеалният пример в тази посока е алгоритъмът на същия „Фейсбук“ за програмирана реклама, който според маркетолозите е едно от най-успешните им оръжия през последните години. Все по-лесно е да му се дават общи указания, а той сама да „напасва“ рекламата така, че да е най-ефективна, използвайки данните на потребителите. Изкуствен интелект, алгоритъм, който само показва какво е началото.
Информационни войни
Разбира се, всичко това се представя като услуга както за рекламодателите, така и за клиентите, които получават рекламите. Дали е така… сигурен съм, че можете да прецените и сами на базата на всичко, казано дотук.
Нещо повече, „Фейсбук“ постоянно съобщава, че потребителите страдат от това, че през последните години беше ограничен достъпът до пълните данни на потребителите, които ползват устройства на „Епъл“. Дали става дума за корпоративни войни или за грижа за потребителите от едната или от другата страна… също мисля, че е излишно да разсъждаваме.
Защото по-важното и интересното е друго. Какво ли следва? Да, тази, а и всяка друга Дигитална история, нямаше как да стигне до вас без помощта на „Фейсбук“ и „Гугъл“. И все пак, данните, които им подаряваме в търсенето на удобство, могат да се обърнат срещу нас. Дори не е ясно как, но тихо, мащабно и все по-умело. Не бива да ги подценяваме.
Струва си по-често да си припомняме думите на Джарон Лание. „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“.
