Кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес, така или иначе, е доста модерна в избора на кариерно развитие? „Програми, програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“ Имайте търпение, ще оставим отговора за финал.

А първо ще надникнем в бъдещето през миналото… Не, Терминаторът няма да идва. „Ключът към бъдещето“ наричаме технологиите, и днес продължаваме без никакво съмнение да приемаме това верую. В случая става дума за книга с това име, написана през 1988 г. от Иван Иванов и Методи Стаменов. В нея са събрани вижданията от онова време за компютърния свят.

В 300 страници книгата няма претенциите да събира най-пълното научно изследване за времето си, а само да покаже какви стъпки са извървели до момента компютрите, какво се е очаквало да ни донесат и къде са обречени да се провалят. Днес сме натрупали много повече опит, но продължаваме да си задаваме абсолютно същите въпроси, ето защо е любопитно да сравним погледа с този от миналото.

Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?

Ето 15 извадки, които дават доста поводи за размисъл!

1. Програмистът като вълшебник

„Програмирането е и наука, и професия. Сега то се намира в период на самоопределение и масовизация. И затова анализът на човешкия фактор в програмирането е актуален въпрос. Като професия програмирането вероятно е най-трудната от всички масови професии. Трудността е в това, че програмистът трябва да притежава склонността на математика към абстракция и логическо мислене в съчетание с едисоновски талант да гради всичко от нули и единици.

Той трябва да съчетава точността на счетоводителя с проницателността на разузнавача, фантазията на автора на криминални романи с трезвата практичност на икономиста. Та нали от позицията на своята крайна строгост програмистът наподобява вълшебник, който с интуицията и въображението си създава работещи програми, при това удивително полезни. Същевременно професията на програмиста е престижна. Да си добър програмист днес е привилегия – така, както е бил грамотният човек през Средновековието. Програмистът е войник на съвременната научно-техническа революция и като такъв трябва да е с революционно мислене.“

Авторите определено са доста ентусиазирани от професията на програмиста… и този ентусиазъм в наше време е доста заразен, когато по нашите ширини това е една от най-търсените професии. Но дори и най-опитните софтуерни инженери днес надали са чак толкова патетични в оценките си…

2. Наричат я дракон, сравняват я с лавина

„Често понятието компютър се дефинира като най-мощното средство за обработване на информацията. Човечеството днес живее в океан от информация. Наричат я дракон, сравняват я с лавина. Понятието информация в наше време прерасна в проблема информация. И се оказа общонаучен проблем, чието разработване е и ще бъде дело на всички клонове на съвременната наука.

Едновременно с това обаче беше необходима и една специална научна дисциплина за информацията. Тогава се появи идеята, според която при известни условия качествените особености на информацията могат да бъдат пренебрегнати и числено да се изразява нейното количество. Идеята е сравнително млада (от 1948 г.) и принадлежи на инженер-свързочника Клод Шенон. Поставено е началото на съвременната математическа дисциплина теория на информацията“.

Колко добре се е справил инженерът свързочник може да имаме определени съмнения, след като днес никой не е чувал името му, макар че информационните технологии са област за работа на все повече специалисти. (А всъщност, оказва се, справил се е повече от добре. Клод Шанън е основополагаща личност в областта на теорията на информацията и обработката на сигнали, а дигиталната му история е повече от интересна и си заслужава да бъде разказана – б.а.)

Интересно е обаче друго. Ако през 1988-а сме се чувствали заринати от океана информация, сравняван с дракон и лавина, какво ли остава за днес? Ами за бъдещето?

3. Звучи като анекдот

„Проучванията на японските експерти са категорични – с компютрите от пето поколение ще могат да работят всички, които умеят да ползуват телефон, телевизор, ютия, електрическа печка и т.н. Звучи като анекдот. Недостъпните за неспециалиста в момента компютри да променят така бързо поведението си, че да започнат да „общуват“ с всички. Също както в научнофантастичен роман. Но учените са уверени в твърденията си. Нещо повече, те се мотивират убедително.

Теоретичните методи на петото поколение компютри са методите на изкуствения интелект. Смята се, че само технологичната база на петото поколение ще даде възможност за задоволително приложение на методите на изкуствения интелект като програмни апаратни реализации.“

Как ли звучеше тогава изпълненото с магия словосъчетание „изкуствен интелект“, от което днес сме колкото уморени, толкова и възхитени…?

4. …ще станат ли разумни?

„Ще могат ли бъдещите компютри да мислят? Ще могат ли да говорят? Ще станат ли разумни?

Положителният отговор означава, че компютрите трябва да разбират нормалната човешка реч. Японските експерти са уверени, че това е възможно. Нещо повече, компютрите ще разбират дори и неясната човешка реч, а при необходимост ще задават уточняващи въпроси. Ще коригират неправилната реч, ще правят препоръки към езика, на който се говори с тях! Не се учудвайте на това! И днес някои компютри „разбират“ човешка реч, макар и с много ограничен речников фонд, „виждат“ текст, печатат или отговарят на команди, изказани на глас, и т. н.

Друго свойство на бъдещите компютри ще е възможността им да правят логически връзки – асоциации и изводи. Утрешните компютри ще умеят да „разбират“ съдържанието на съхраняваната в тяхната памет информация, а не само да я запомнят и извличат по желание на човека.

И все пак, чудото и сензацията на микроелектрониката са в близкото предстояще – в компютрите от следващите поколения, в компютрите на бъдещето. Трудно е днес дори да се прогнозират техните възможности, тяхната роля и мястото им в развитието на човешкия прогрес“.

„Каква динамика на развитие!“ – днес направо звучи умилително на фона на това, което се случи през трите десетилетия след публикуването на тези думи. И, наистина, чудото и сензацията определено се осъществиха в близкото настояще…

5. Радиолюбителите Джобс и Возняк

„Често новостите в изчислителната техника създават не онези, от които това се очаква. Достатъчно е да се припомни например историята как радиолюбителите Стив Джобс и Стив Возняк измайсториха за собствено развлечение играчка, която по-късно получи названието персонален компютър…

Така е и с нашия компютър МАРС, посочва докторът на науките Вадим Котов, зам.-директор на Изчислителния център на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР. Сега доктор Котов ръководи необичайна организация от 120 инженери и програмисти, която си е поставила задачата за три години да създаде действуващ образец на компютър от пето поколение.

Все още е рано да се описва в подробности бъдещият компютър от пето поколение МАРС. В общи линии това ще бъде 32-разряден многопроцесорен компютър с брой на елементарните процесори от порядъка на неколкостотин до… горната граница е неограничена и ще се определя от нуждите на клиента. Всеки от процесорите ще може да се използува и самостоятелно като моноизчислително устройство за бързодействуващ персонален компютър със скорост 2 – 4 милиона операции в секунда.“

Какво ли прави днес д-р Котов? Защото какво се случи с радиолюбителите ние добре знаем…

6. ИИ, най-дискусионният научен проблем на съвремието

„Макар изкуственият интелект да е сравнително непознат на широк кръг читатели, за специалистите той е едно от най-перспективните направления за развитие на програмно-апаратните средства на компютрите през последните 20 години, което е свързано и с някои спорни въпроси.

Думата „интелект“ се използува като синоним на разум, разсъдък или ум. Тя отразява възможността на даден индивид да решава сложни проблеми чрез придобиване, помнене и целенасочено преобразуване на знания, както и способността му да приспособява към обективно изменящите се обстоятелства.

Изкуственият интелект е най-дискусионният научен проблем на съвремието. Инженери и математици, лекари и философи, специалисти и популяризатори не спират да привеждат основателни доводи в подкрепа на своите тези – „за“ и „против“ изкуствения интелект. А има за какво да се спори. Особено когато изкуственият интелект се отъждествява с изкуствен разум.

В действителност изкуствен разум дори и в далечно бъдеще няма да се създаде. Защо? Та нали след 10 – 15 години ще бъдат създадени компютри с по 10 милиарда транзистора? В човешкия мозък приблизително толкова са клетките… А след 30 – 50 години броят на транзисторите значително ще превишава броя на клетките в човешкия мозък!…“

Ето този текст звучи като писан днес. Същите въпроси не спират да ни вълнуват, същите възможни отговори са на масата. Ще го има ли наистина този изкуствен разум?

7. Клетката е жива, транзисторът – не

„Макар и достигнали и надминали в количествено отношение човешкия мозък, компютрите никога няма да могат да го достигнат в качествено отношение. Транзисторът е твърде прост елемент, полупроводник, който може да бъде само в две състояния – включен или изключен. А клетката е невероятно сложна. Съществуват доста основателни хипотези, които я сравняват с малка изчислителна машина. Клетката е жива материя, а транзисторът – мъртва. Човешкият мозък е сложен на елементарно ниво. А на елементарно ниво компютърът е прост.

Възможността на компютъра да представя творчески резултати не е нищо друго освен резултат от материализирани в него знания и интелект на човека. Освен това компютърът, снабден с програмно-апаратните средства на изкуствения интелект, не е нищо друго освен едно, малко макар и високоефективно средство за предаване на знания на хората, подобно на книгата. Това средство всъщност имитира някои от функциите на естествения интелект.“

Нашите приятели тук успешно събират едната гледна точка към може би най-голямата технологична тема на нашето време. Ако обаче алгоритъмът не може да бъде различен от човек, тогава какво значение имат нашите дефиниции?

8. На трето място в света!

„Невероятно! Само след малко повече от четиридесет години България (такава е статистиката) е на… трето място в света (след САЩ и Япония) по общ обем на производство на електронни съоръжения на глава от населението. Днес наши компютри работят в братските социалистически страни, в Индия и в други развиващи се страни. Днешна България е изпреварила много развити капиталистически страни в най-модерния и динамичен отрасъл на века – електрониката.

За много кратък срок беше разработена и представена на националната изложба „България строи социализъм“ в Москва през 1963 г. първата българска електронна изчислителна машина „Витоша“. Този сравнително малък компютър от второ поколение с електронни лампи и оперативна памет на магнитен барабан бе нашата законна гордост и първата българска „електронна лястовичка“.

„Електронната лястовичка“ не успя да продължи в дълъг полет и да се развие до орли и соколи. Какво се случи в електронната индустрия след 1989 г. у нас е ясно. А като че ли можеше всичко да потръгне и по съвсем друг начин…

9. Компютри А4

„Смята се, че пазарът на преносимите компютри през 1990 г. ще нарасне на 12 милиарда долара. Бъдещите преносими компютри ще имат формат А4 (210 x 297 мм) и ще се сгъват на две. Горната половина ще бъде дисплей, а долната – клавиатура. Масата им ще бъде сравнима с тази на книга със същите размери. Човек наистина ще може да ги носи навсякъде със себе си. Те ще имат неограничена автономност, цветен дисплей и т.н. Много трудно обаче може да се прогнозира обемът на оперативната им памет.

Световният пазар започва да се насища с персонални компютри. Застоят в продажбата на ПК, започнал в края на 1984 г., продължава и през следващите години. Вниманието на масовия потребител е отклонено към битовите видеомагнетофони. Смята се, че промени в конюнктурата не може да има, докато не се появят нови, оригинални модели. Необходимо е битовият микрокомпютър да има нови функционални възможности – например телефонна връзка с информационни банки или с големи машини и пр.“

Застоят в продажбите май някак беше преодолян, видеомагнетофоните си заминаха, а компютрите с размер на лист далеч не се оказаха най-малкият формат. Какво ли биха си помислили тогава авторите, ако някой им беше казал, че няма и четвърт век по-късно ще имаме много, много по-мощни машини дори в джоба си…

10. Водомер срещу пиратите

„Нарасналата роля и цена на програмните продукти породи своеобразно „софтуерно пиратство“ – незаконни презаписи на програмни продукти. То причинява огромни загуби на програмните фирми. В борбата с „пиратите“ днес се изразходват огромни средства за разработването на защитна система от апаратни и програмни прийоми. Някои японски компании работят върху нов метод за разпространяване на програмни продукти, осигуряващ правото на собственост. Идеята е да се контролира потреблението така, както се инкасира консумацията на вода, електричество, телефонни такси и др.

Потребителят трябва да се снабди със специална интелигентна карта, която активира кутията. Това е един вид кредитна карта, при закупуването на която собственикът ѝ става притежател на т. нар. общ кредит. Притежавайки тази карта, той може да получава всеки желан програмен продукт „по сметка“. По аналогия със засичането на водомера и електромера картата отчита използуването на програмните продукти, така че тя всъщност е „програматор“ с разплащателна функция.“

Водомерът срещу пирати май не свърши кой знае каква работа. Но ако отпуснем малко въображението си, може би идеята ще ни напомни и за днешния модел на софтуера като услуга, за облачните технологии, които се оказаха по-добре решение срещу пиратството от полицейщината.

11. Добри програмисти = прости програми

„Програмите и особено приложните се пишат за конкретен компютър и на конкретен програмен език. Ако при създаването на програмите се спазват някои правила, те ще бъдат и по-добри, и по-четивни. Четивните програми са по-лесни за използуване от потребителя и по-лесно може да се адаптират за друг компютър. Много специалисти, включително и американският програмист Нюисън, дават ценни съвети в това отношение.

Първите програмни редове задължително трябва да съдържат въведението на програмата. То започва с името на програмата – добре избрано, така че още с него да става ясно какво върши тя. Следват името на автора, датата на създаването на програмата, типът на компютъра и (или) името на използуваната операционна система.

Парадоксалното е, че за да се правят програмите по-четивни, трябва да се използуват по-консервативни техники на програмиране. За разлика от разпространеното мнение, според Нюисън добрите програмисти не използуват хитри трикови поредици от команди. Обикновено те пишат прости, директни програми.“

Е, днес програмите не изглеждат по този начин просто защото са много, много по-комплексни от онова, което някой би могъл да си представи по онова време. И все пак, формулираните идеи и днес до голяма степен покриват част от първите уроци, през които си струва да мине всеки програмист…

12. Компютрите като телефоните

„Повече от очевидно е, че ако електронната промишленост иска да пласира масово произвежданите компютри, ще са необходими принципно нови методи за разработване на програмните продукти. И тук, както при телефонията преди осемдесет години, крайно належащо става автоматизирането на процеса на програмиране.

Програмирането е все още скъпоплатен труд. Стойността на една готова средно сложна програма е по-висока от стойността на някои модели микропроцесори. При това все още темпът на производство на компютри значително изпреварва темпа на разработване на програми. Значи негативната тенденция по отношение на цените на хардуера и софтуера ще се задълбочава.“

Определено си е така! Само още ги няма програмите, които се пишат сами… и по-добре.

13. Роботи с мирис… тогава какво е компютърът?

„И все пак, какво е бъдещето на компютрите? Какво ще представлява бъдещият компютър? Засега е ясно само това, че производителността на компютрите се увеличи неимоверно много. Докъде? До каква степен? Може би бързодействие, изразено с десетки, стотици или хиляди милиарди операции или логически изводи в секунда, е нещо съвсем реално за компютъра на 2000-ата година. А по-нататък?… По-нататък се навлиза в областта на научната фантастика.

Може да се предположи, че компютърът на бъдещето ще бъде нещо изключително. Нека си представим роботи със сензори за зрение и слух, за вкус и мирис, които извършват сложни дейности и експерименти. Резултатите от сетивното възприемане се предават на процесора. Той търси модели, потвърждаващи или отхвърлящи стари предположения или оформя нови. Въз основа на извършения анализ компютърът изработва и предава на роботите нови инструкции.

И ако всичко това е в лаборатория, цех или завод? Роботите, управлявани от интелигентния компютър, ще реализират цялото производство. Те ще чертаят, пишат и изпълняват всички дейности. Те и сега играят шах, домино… Дали не може да се научат да играят футбол? Тогава какво е компютърът?“

И наистина, какво е компютърът? Днес всеки от нас може да даде смислен отговор, ако се позамисли, подобно на авторите на тази книга. Нямаме, обаче, уви, времето да се замисляме…

14. Къде остана нашата природа?

„Човекът мечтаеше да създаде телефона, радиото, телевизора… И ги създаде! Създаде ги, защото му бяха необходими. Човекът мечтаеше да създаде компютъра, с който да обработва огромния поток от информация. И го създаде! Той мечтае да създаде компютър, който да мисли вместо него – и отново е на път да го създаде.

Компютърът навлезе почти във всички области на човешката дейност. Какво по-хубаво от това? Та нали компютърът е само един от многото инструменти, създадени от човека, с които той облекчава своя труд? Да, така е! Но има и разлика. Тя се състои в това, че създадените досега инструменти увеличават физическите, а компютърът – умствените възможности на човека. Бурното усъвършенствуване на компютъра е свързано с много бързото развитие на взаимоотношенията между него и човека.

На човека се налага все по-често да работи с компютъра. На практика обаче той все по-малко го познава. Ако човекът е в състояние да изучи устройството на велосипеда за по-малко от час, устройството на струга за няколко часа, устройството на компютъра изисква определена база от предварителни знания.

Взаимоотношението човек – компютър има различни аспекти. Определящи са психологическият и социалният: първият дава отговор на въпроса може ли всеки индивид да стане компютърен специалист, а вторият – доколко напредъкът на науката и техниката ще засегне природата на човека?“

Хуманитарният поглед към темата на технологиите е това, което според мен най-много ни липсва днес и именно затова ги има „Дигитални истории“.

Доколко напредъкът на науката и техниката ще засегне природата на човека?

15. Човекът или компютърът?

„Ако има опасност човекът да бъде заменен от компютъра, защо да не премахнем компютъра?

Венецът на природата – човекът – винаги се е ласкаел от мисълта, че ако не бяга най-бързо, не скача най-високо, не плува най-добре… поне мисли най-добре от всичко живо на света. В последно време се прокрадва идеята, че компютърът е съперник на човека в мисленето. Но наличието на съперник в повечето случай поражда неприятни чувства.

Оказва се, че съперникът компютър започва да навлиза в творческата сфера на човека. Следователно в по-близко или по-далечно бъдеще в лицето на компютъра може да се види конкурент на човека – творец и негов съперник в сферата на интелектуалната дейност. Трябва ли обаче да смятаме компютъра за враг? Не е ли по-добре в лицето на интелигентния компютър човекът да търси умен помощник и приятел? Проблемът е много сложен и се изисква цялата сила на разума, за да бъде разрешен правилно.

Човекът или компютърът?… Разбира се, човекът! Човекът с ефективно работещ човешки мозък ще създава и ще управлява супер съвременното информационно оръжие – компютъра, във всичките му модификации и разновидности. Компютърът не може, не трябва и не ще замени човека във всичко. На човека са свойствени някои функции, за замяната на които не трябва да се използува компютър.

Съществуват чисто човешки области, за които входът на компютъра трябва да бъде забранен. И не затова, че те са технически неосъществими. На човека трябва да се отдаде човешкото, а на компютъра – машинното. Явно такава трябва да бъде разумната линия на поведение, когато се организира съвместната дейност между човека и машините. Тази линия е еднакво отдалечена и от екзалтираните компютъропоклонници, и от черногледите мърморковци“.

А вие сред кои сте: екзалтираните компютъропоклонници или черногледите мърморковци?

…И пак програми

И така, остана за финал да разясним кой е авторът на цитата, с който започнахме. Думите не са на Стив Джобс или Илон Мъск, а на Тодор Живков и точният цитат от „Ключът към бъдещето“ гласи: „В съвременна България нищо вече не може да се прави без мащабното използуване на електрониката, без електронизацията… Програми, програми и пак програми! Ето с това трябва да заразим преди всичко младото поколение.“

Забавно е колко са се променили някои неща в дигиталния ни живот за последните 30 години… и колко други звучат напълно по същия начин.