Един пъдпъдък пролет прави

апр. 5, 2022 | Истории

Един пъдпъдък пролет прави

5 април 2022 | Истории

Хищниците може да не са ни симпатични… особено ако сме тревопасни, а и извън метафорите. В американския парк „Йелоустоун“ дълго се чудели на какво се дължат внезапните изобилни наводнения… После станало ясно, че заради това, че вълците са избити, тревопасните животни станали толкова много, че унищожили прекалено голяма част от естествена растителност. Наложило се да се внесат нови вълци от Европа…

И какво от това? Струва си всички да се учим на взаимовръзките в природата. Оказва се, че дори и ковид може би е дошъл при нас заради това че сме ги забравили… Но ще дойде време и за тази история. Сложните екологични теми са специалитетът на Александър Петров, създател на „Пъдпъдък дейли“. Поредицата от кратки видеа идва, за да ни напомни колко е важно да не забравяме изконните правила на природата, които като че ли напоследък са ни последна грижа, вгледани в злободневното.

 

Пъдпъдък Дейли

Сигурно се сещате и за много други подобни примери, да кажем за добрите стари врабчета в Китай, преразказани и от нашенските врабчета на Радичков, че и от Тримата глупаци.

Колкото повече знаем и помним за природата, толкова по-голям е шансът да си останем хора в дигиталните времена. Ако се усъмните, или пък ако просто искате да научите нещо любопитно за взаимовръзките в света, в който живеем, правилното място е „Пъдпъдък дейли“.

Александър е мечтател, решен да разказва и показва по начина, по който вълнуващо умее да го прави. Собственият му път до природните теми е дълъг и криволичещ, а затова и осмислен. Как обаче се ражда „Пъдпъдък дейли“? И как да помогнем полетът на пъдпъдъка да продължи все по-нависоко?

 

Пъдпъдък дейли

 

Фазан Уийкли

Като хлапе нашият събеседник мечтае да стане писател, и до днес пише. Има издадена поетична книга… за пеперудите. Пише под името Александър Скалд – псевдонимът му е скандинавската дума за северен разказвач на истории.

В началото на 20-те си години много се увлича по скандинавската митология и стилистика. А северен, понеже Александър е обикалял доста из България, но идва от „дивия“ Северозапад (ако сте ценители на темата, препоръчвам и това четиво). Роден е в монтанското село Златия, завършва лесотехническата гимназия в Берковица. После мечтата за писане го води до българския език и историята, такава е бакалавърската му степен. Известно време работи като учител, преди това, малко неочаквано е започнал да трупа опит като водещ в регионални радиа.

„Занимавах се много сериозно с обработката на гласа си, с тренировките, които трябва да преминеш, за да звучиш добре на микрофона. В същото време и пишех, не оставях тази детска мечта, но… нещо ми липсваше“, спомня си създателят на „Пъдпъдък дейли“ 20-те си години. След като дълго време е живял в градовете, се връща за кратко в родното село и там му идва просветлението за това кое точно му е липсвало.

„Седнах край река Цибрица, казва се така от „цибрене“ – по този начин наричат отблясъците на слънчевата светлина по речните вълнички. Започнах да слушам водата. След един много неприятен период в градовете, ми светна. Природата всъщност е нещото, от което имам нужда, но не съм обръщал внимание, защото винаги е била покрай мен“.

 

Снимка: Ronny Overhate, Pixabay

 

Лешояд нюз

Решава да започне да прекарва повече време навън, после неусетно интересът му към темата става професионален. Мести се в Пловдив и започва да помага като доброволец в Българското дружество за защита на птиците. Попада на харизматични хора, които му разказват за природата и му препоръчват книги.

Тръгва с орнитолозите и на теренни проучвания, първото е за белоглавите лешояди в Маджарово. „Едни грамадни скали и над тях надвиснал огромен лешояд, който беше разперил крилата си на фона на синьото небе. Беше ноември, много студено, имаше жесток вятър. Но точно тази картина ме накара да се занимавам по-сериозно със зоология, с екология, да се интересувам повече от природата“, връща се към преломния момент Александър.

Точно тогава в Природонаучния музей в Пловдив пускат обява, че търсят речовит служител, който да посреща гостите и Александър, като дългогодишен радиоводещ, решава да си опита късмета. Няколко години работи в музея, развеждайки гостите най-вече сред впечатляваща „жива експозиция“ от екзотични пеперуди, които летят сред гостите. Междувременно завършва магистратура по екология.

Днес е щастливо безработен, използва времето да подготвя докторантурата си по екология и опазване на екосистемите към Пловдивския университет. Темата ѝ е любопитна – екологично сравнение между лисицата и белката, два хищника, които често споделят едно и също местообитание, а връзките им така и не са проучени добре. Изследва се хранителният им спектър, за да се види има ли конкуренция при храната, при сезонната и денонощната им активност. И със сигурност наблюденията ще се превърнат в следващия епизод от начинанието, с което ни привлече Александър: „Пъдпъдък дейли“.

 

 

Чучулига Таймс

„Това, което харесвам в „Пъдпъдък“-а, е, че е насочен към проучването и популяризирането на българската природа“, казва Виктория Бешлийска, авторката на нашумелия роман „Глина“ и блога „По дирите на думите“. „Прави се от млади еколози, а информацията е представена така, че да бъде разбрана от всеки – дори от децата. Защото любовта към природата се възпитава от ранна възраст и грижата за планетата започва със знание за това, което се намира в близост до нас“.

И така, става дума за поредица от кратки филмчета, които представят любопитни теми, свързани с природата. Можете да ги следите във фейсбук или ютуб,

Идеята също идва случайно. Първо Александър смята да прави кратки клипчета, снимани със собствения му телефон, в които да показва различни места из България и да говори за природата им. „Но с течение на времето научавах все повече за природата, систематизирах знанията и исках да ги предавам на хората. Така дойде идеята „Пъдпъдък дейли“ да стане предаване не толкова предаване за природа и туризъм, а за природата като наука“.

Споделя идеята с приятели и един от тях – Емил Йорданов, му казва: „Добре, ти можеш да пишеш и да говориш, а аз – да снимам и да монтирам. Дай да опитаме да направим нещо“. Така се появява първият епизод – „Земя на пеперудите“. По онова време Александър още е в Природонаучния музей, показват залата, жизнения цикъл на тези прелюбопитни животни. Фотографът Георги Стоянов им осигурява кадри как една пеперуда имагинира – излиза от какавидата си.

Днес поредицата има три пълни епизода, а Александър ги допълва с кратки тематични клипчета – последният е за вълците. Най-новото допълнение е подкаст, в който специалисти в различни природни области представят любопитни теми.

 

Пъдпъдък дейли

 

Папагал Джърнъл

Защо нашият събеседник отделя толкова време и усилия за един проект, който трудно би имал комерсиален успех?

„Прави ми впечатление, че хората вредят на природата предимно защото не знаят. Не знаят, че вредят, нито пък каква вреда може да им донесе после това и на тях самите. Според мен образованието може да оправи по-голямата част от проблемите на света и това се отнася и за природата. Това е и идеята на „Пъдпъдък дейли“, да показва чрез примери колко е важна природата и колко сме свързани с нея“, казва Александър.

Той е амбициран да работи здраво по проекта, все по-често да има нови епизоди. Старае се всеки следващ да е по-професионално подготвен, в момента набира средства, за да купи по-качествен микрофон.

Надява се да получи и по-сериозна подкрепа, която да му помогне да мине на следващо ниво. Според него „Пъдпъдък дейли“ може да стане гледано телевизионно предаване и така да стига до повече хора. Вече е обсъждал идеята с телевизиите, но от националните му казват, че проектът е по-подходящ за кабеларките и обратното, игра на пинг-понг.

 

Снимка: Schäferle, Pixabay

 

Бухали мейл

Според него има много формати, които са насочени към образованието на децата по тези теми и нито един – за възрастни. Много хора му казват, че неговата поредица е подходяща за хлапета, но той не мисли така и не е това идеята му. Защото именно от възрастните зависи животът днес, това природата да оцелее и да стигне до децата им.

Следващият епизод ще е за река Марица, за това колко е важна за хората и същевременно как никак не се грижим достатъчно за нея. После се задава филмче и за дъбовите гори. „Мисля да се насоча към темата за местообитанията. Защото площта на нашата страна е много малка, а има страшно богато разнообразие от местообитания. Докато пътувате, вижте колко често се сменя пейзажът. Обработваеми площи, крайречни гори, скали, букови, иглолистни гори… Имаме невероятно природно разнообразие, което си струва да се научим да оценяваме и да опазваме“, допълва Александър.

Да го опазваме, защото така си помагаме и сами. Ето че дойде моментът за това, което споменах в началото – че грижите за природата могат да ни опазят дори от следващия коронавирус като този, който отрови с лекота толкова дълъг период от живота ни.

 

Пъдпъдък дейли

 

24 яребици

„Факт е, че унищожаването на местообитания, което се случва и в България, може да доведе до световни пандемии“, казва Александър. Зоонозите – болестите, предавани от животните към хората, като свински, птичи грип или коронавирус, се получават в резултат от унищожаването на местообитанията на различни видове.

„Имаш една тропическа гора, която е с огромни размери и приютява страшно много животни. Но тя се изсича, животните се събират все по-нагъсто и започват да си прехвърлят вируси и бактерии. Микроорганизмите мутират по-лесно и бързо. И е много вероятно точно така да се е стигало до ковид-19“, казва Александър.

Още ли мислите, че природата вече ни е далечна и не е важна? Какъвто и да е отговорът ви, отворете „Пъдпъдък дейли“. Ще ви даде интересни посоки за размисъл…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This