Един пъдпъдък пролет прави

апр. 5, 2022 | Истории

Един пъдпъдък пролет прави

5 април 2022 | Истории

Хищниците може да не са ни симпатични… особено ако сме тревопасни, а и извън метафорите. В американския парк „Йелоустоун“ дълго се чудели на какво се дължат внезапните изобилни наводнения… После станало ясно, че заради това, че вълците са избити, тревопасните животни станали толкова много, че унищожили прекалено голяма част от естествена растителност. Наложило се да се внесат нови вълци от Европа…

И какво от това? Струва си всички да се учим на взаимовръзките в природата. Оказва се, че дори и ковид може би е дошъл при нас заради това че сме ги забравили… Но ще дойде време и за тази история. Сложните екологични теми са специалитетът на Александър Петров, създател на „Пъдпъдък дейли“. Поредицата от кратки видеа идва, за да ни напомни колко е важно да не забравяме изконните правила на природата, които като че ли напоследък са ни последна грижа, вгледани в злободневното.

 

Пъдпъдък Дейли

Сигурно се сещате и за много други подобни примери, да кажем за добрите стари врабчета в Китай, преразказани и от нашенските врабчета на Радичков, че и от Тримата глупаци.

Колкото повече знаем и помним за природата, толкова по-голям е шансът да си останем хора в дигиталните времена. Ако се усъмните, или пък ако просто искате да научите нещо любопитно за взаимовръзките в света, в който живеем, правилното място е „Пъдпъдък дейли“.

Александър е мечтател, решен да разказва и показва по начина, по който вълнуващо умее да го прави. Собственият му път до природните теми е дълъг и криволичещ, а затова и осмислен. Как обаче се ражда „Пъдпъдък дейли“? И как да помогнем полетът на пъдпъдъка да продължи все по-нависоко?

 

Пъдпъдък дейли

 

Фазан Уийкли

Като хлапе нашият събеседник мечтае да стане писател, и до днес пише. Има издадена поетична книга… за пеперудите. Пише под името Александър Скалд – псевдонимът му е скандинавската дума за северен разказвач на истории.

В началото на 20-те си години много се увлича по скандинавската митология и стилистика. А северен, понеже Александър е обикалял доста из България, но идва от „дивия“ Северозапад (ако сте ценители на темата, препоръчвам и това четиво). Роден е в монтанското село Златия, завършва лесотехническата гимназия в Берковица. После мечтата за писане го води до българския език и историята, такава е бакалавърската му степен. Известно време работи като учител, преди това, малко неочаквано е започнал да трупа опит като водещ в регионални радиа.

„Занимавах се много сериозно с обработката на гласа си, с тренировките, които трябва да преминеш, за да звучиш добре на микрофона. В същото време и пишех, не оставях тази детска мечта, но… нещо ми липсваше“, спомня си създателят на „Пъдпъдък дейли“ 20-те си години. След като дълго време е живял в градовете, се връща за кратко в родното село и там му идва просветлението за това кое точно му е липсвало.

„Седнах край река Цибрица, казва се така от „цибрене“ – по този начин наричат отблясъците на слънчевата светлина по речните вълнички. Започнах да слушам водата. След един много неприятен период в градовете, ми светна. Природата всъщност е нещото, от което имам нужда, но не съм обръщал внимание, защото винаги е била покрай мен“.

 

Снимка: Ronny Overhate, Pixabay

 

Лешояд нюз

Решава да започне да прекарва повече време навън, после неусетно интересът му към темата става професионален. Мести се в Пловдив и започва да помага като доброволец в Българското дружество за защита на птиците. Попада на харизматични хора, които му разказват за природата и му препоръчват книги.

Тръгва с орнитолозите и на теренни проучвания, първото е за белоглавите лешояди в Маджарово. „Едни грамадни скали и над тях надвиснал огромен лешояд, който беше разперил крилата си на фона на синьото небе. Беше ноември, много студено, имаше жесток вятър. Но точно тази картина ме накара да се занимавам по-сериозно със зоология, с екология, да се интересувам повече от природата“, връща се към преломния момент Александър.

Точно тогава в Природонаучния музей в Пловдив пускат обява, че търсят речовит служител, който да посреща гостите и Александър, като дългогодишен радиоводещ, решава да си опита късмета. Няколко години работи в музея, развеждайки гостите най-вече сред впечатляваща „жива експозиция“ от екзотични пеперуди, които летят сред гостите. Междувременно завършва магистратура по екология.

Днес е щастливо безработен, използва времето да подготвя докторантурата си по екология и опазване на екосистемите към Пловдивския университет. Темата ѝ е любопитна – екологично сравнение между лисицата и белката, два хищника, които често споделят едно и също местообитание, а връзките им така и не са проучени добре. Изследва се хранителният им спектър, за да се види има ли конкуренция при храната, при сезонната и денонощната им активност. И със сигурност наблюденията ще се превърнат в следващия епизод от начинанието, с което ни привлече Александър: „Пъдпъдък дейли“.

 

 

Чучулига Таймс

„Това, което харесвам в „Пъдпъдък“-а, е, че е насочен към проучването и популяризирането на българската природа“, казва Виктория Бешлийска, авторката на нашумелия роман „Глина“ и блога „По дирите на думите“. „Прави се от млади еколози, а информацията е представена така, че да бъде разбрана от всеки – дори от децата. Защото любовта към природата се възпитава от ранна възраст и грижата за планетата започва със знание за това, което се намира в близост до нас“.

И така, става дума за поредица от кратки филмчета, които представят любопитни теми, свързани с природата. Можете да ги следите във фейсбук или ютуб,

Идеята също идва случайно. Първо Александър смята да прави кратки клипчета, снимани със собствения му телефон, в които да показва различни места из България и да говори за природата им. „Но с течение на времето научавах все повече за природата, систематизирах знанията и исках да ги предавам на хората. Така дойде идеята „Пъдпъдък дейли“ да стане предаване не толкова предаване за природа и туризъм, а за природата като наука“.

Споделя идеята с приятели и един от тях – Емил Йорданов, му казва: „Добре, ти можеш да пишеш и да говориш, а аз – да снимам и да монтирам. Дай да опитаме да направим нещо“. Така се появява първият епизод – „Земя на пеперудите“. По онова време Александър още е в Природонаучния музей, показват залата, жизнения цикъл на тези прелюбопитни животни. Фотографът Георги Стоянов им осигурява кадри как една пеперуда имагинира – излиза от какавидата си.

Днес поредицата има три пълни епизода, а Александър ги допълва с кратки тематични клипчета – последният е за вълците. Най-новото допълнение е подкаст, в който специалисти в различни природни области представят любопитни теми.

 

Пъдпъдък дейли

 

Папагал Джърнъл

Защо нашият събеседник отделя толкова време и усилия за един проект, който трудно би имал комерсиален успех?

„Прави ми впечатление, че хората вредят на природата предимно защото не знаят. Не знаят, че вредят, нито пък каква вреда може да им донесе после това и на тях самите. Според мен образованието може да оправи по-голямата част от проблемите на света и това се отнася и за природата. Това е и идеята на „Пъдпъдък дейли“, да показва чрез примери колко е важна природата и колко сме свързани с нея“, казва Александър.

Той е амбициран да работи здраво по проекта, все по-често да има нови епизоди. Старае се всеки следващ да е по-професионално подготвен, в момента набира средства, за да купи по-качествен микрофон.

Надява се да получи и по-сериозна подкрепа, която да му помогне да мине на следващо ниво. Според него „Пъдпъдък дейли“ може да стане гледано телевизионно предаване и така да стига до повече хора. Вече е обсъждал идеята с телевизиите, но от националните му казват, че проектът е по-подходящ за кабеларките и обратното, игра на пинг-понг.

 

Снимка: Schäferle, Pixabay

 

Бухали мейл

Според него има много формати, които са насочени към образованието на децата по тези теми и нито един – за възрастни. Много хора му казват, че неговата поредица е подходяща за хлапета, но той не мисли така и не е това идеята му. Защото именно от възрастните зависи животът днес, това природата да оцелее и да стигне до децата им.

Следващият епизод ще е за река Марица, за това колко е важна за хората и същевременно как никак не се грижим достатъчно за нея. После се задава филмче и за дъбовите гори. „Мисля да се насоча към темата за местообитанията. Защото площта на нашата страна е много малка, а има страшно богато разнообразие от местообитания. Докато пътувате, вижте колко често се сменя пейзажът. Обработваеми площи, крайречни гори, скали, букови, иглолистни гори… Имаме невероятно природно разнообразие, което си струва да се научим да оценяваме и да опазваме“, допълва Александър.

Да го опазваме, защото така си помагаме и сами. Ето че дойде моментът за това, което споменах в началото – че грижите за природата могат да ни опазят дори от следващия коронавирус като този, който отрови с лекота толкова дълъг период от живота ни.

 

Пъдпъдък дейли

 

24 яребици

„Факт е, че унищожаването на местообитания, което се случва и в България, може да доведе до световни пандемии“, казва Александър. Зоонозите – болестите, предавани от животните към хората, като свински, птичи грип или коронавирус, се получават в резултат от унищожаването на местообитанията на различни видове.

„Имаш една тропическа гора, която е с огромни размери и приютява страшно много животни. Но тя се изсича, животните се събират все по-нагъсто и започват да си прехвърлят вируси и бактерии. Микроорганизмите мутират по-лесно и бързо. И е много вероятно точно така да се е стигало до ковид-19“, казва Александър.

Още ли мислите, че природата вече ни е далечна и не е важна? Какъвто и да е отговорът ви, отворете „Пъдпъдък дейли“. Ще ви даде интересни посоки за размисъл…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This