Един пъдпъдък пролет прави

апр. 5, 2022 | Истории

Един пъдпъдък пролет прави

5 април 2022 | Истории

Хищниците може да не са ни симпатични… особено ако сме тревопасни, а и извън метафорите. В американския парк „Йелоустоун“ дълго се чудели на какво се дължат внезапните изобилни наводнения… После станало ясно, че заради това, че вълците са избити, тревопасните животни станали толкова много, че унищожили прекалено голяма част от естествена растителност. Наложило се да се внесат нови вълци от Европа…

И какво от това? Струва си всички да се учим на взаимовръзките в природата. Оказва се, че дори и ковид може би е дошъл при нас заради това че сме ги забравили… Но ще дойде време и за тази история. Сложните екологични теми са специалитетът на Александър Петров, създател на „Пъдпъдък дейли“. Поредицата от кратки видеа идва, за да ни напомни колко е важно да не забравяме изконните правила на природата, които като че ли напоследък са ни последна грижа, вгледани в злободневното.

 

Пъдпъдък Дейли

Сигурно се сещате и за много други подобни примери, да кажем за добрите стари врабчета в Китай, преразказани и от нашенските врабчета на Радичков, че и от Тримата глупаци.

Колкото повече знаем и помним за природата, толкова по-голям е шансът да си останем хора в дигиталните времена. Ако се усъмните, или пък ако просто искате да научите нещо любопитно за взаимовръзките в света, в който живеем, правилното място е „Пъдпъдък дейли“.

Александър е мечтател, решен да разказва и показва по начина, по който вълнуващо умее да го прави. Собственият му път до природните теми е дълъг и криволичещ, а затова и осмислен. Как обаче се ражда „Пъдпъдък дейли“? И как да помогнем полетът на пъдпъдъка да продължи все по-нависоко?

 

Пъдпъдък дейли

 

Фазан Уийкли

Като хлапе нашият събеседник мечтае да стане писател, и до днес пише. Има издадена поетична книга… за пеперудите. Пише под името Александър Скалд – псевдонимът му е скандинавската дума за северен разказвач на истории.

В началото на 20-те си години много се увлича по скандинавската митология и стилистика. А северен, понеже Александър е обикалял доста из България, но идва от „дивия“ Северозапад (ако сте ценители на темата, препоръчвам и това четиво). Роден е в монтанското село Златия, завършва лесотехническата гимназия в Берковица. После мечтата за писане го води до българския език и историята, такава е бакалавърската му степен. Известно време работи като учител, преди това, малко неочаквано е започнал да трупа опит като водещ в регионални радиа.

„Занимавах се много сериозно с обработката на гласа си, с тренировките, които трябва да преминеш, за да звучиш добре на микрофона. В същото време и пишех, не оставях тази детска мечта, но… нещо ми липсваше“, спомня си създателят на „Пъдпъдък дейли“ 20-те си години. След като дълго време е живял в градовете, се връща за кратко в родното село и там му идва просветлението за това кое точно му е липсвало.

„Седнах край река Цибрица, казва се така от „цибрене“ – по този начин наричат отблясъците на слънчевата светлина по речните вълнички. Започнах да слушам водата. След един много неприятен период в градовете, ми светна. Природата всъщност е нещото, от което имам нужда, но не съм обръщал внимание, защото винаги е била покрай мен“.

 

Снимка: Ronny Overhate, Pixabay

 

Лешояд нюз

Решава да започне да прекарва повече време навън, после неусетно интересът му към темата става професионален. Мести се в Пловдив и започва да помага като доброволец в Българското дружество за защита на птиците. Попада на харизматични хора, които му разказват за природата и му препоръчват книги.

Тръгва с орнитолозите и на теренни проучвания, първото е за белоглавите лешояди в Маджарово. „Едни грамадни скали и над тях надвиснал огромен лешояд, който беше разперил крилата си на фона на синьото небе. Беше ноември, много студено, имаше жесток вятър. Но точно тази картина ме накара да се занимавам по-сериозно със зоология, с екология, да се интересувам повече от природата“, връща се към преломния момент Александър.

Точно тогава в Природонаучния музей в Пловдив пускат обява, че търсят речовит служител, който да посреща гостите и Александър, като дългогодишен радиоводещ, решава да си опита късмета. Няколко години работи в музея, развеждайки гостите най-вече сред впечатляваща „жива експозиция“ от екзотични пеперуди, които летят сред гостите. Междувременно завършва магистратура по екология.

Днес е щастливо безработен, използва времето да подготвя докторантурата си по екология и опазване на екосистемите към Пловдивския университет. Темата ѝ е любопитна – екологично сравнение между лисицата и белката, два хищника, които често споделят едно и също местообитание, а връзките им така и не са проучени добре. Изследва се хранителният им спектър, за да се види има ли конкуренция при храната, при сезонната и денонощната им активност. И със сигурност наблюденията ще се превърнат в следващия епизод от начинанието, с което ни привлече Александър: „Пъдпъдък дейли“.

 

 

Чучулига Таймс

„Това, което харесвам в „Пъдпъдък“-а, е, че е насочен към проучването и популяризирането на българската природа“, казва Виктория Бешлийска, авторката на нашумелия роман „Глина“ и блога „По дирите на думите“. „Прави се от млади еколози, а информацията е представена така, че да бъде разбрана от всеки – дори от децата. Защото любовта към природата се възпитава от ранна възраст и грижата за планетата започва със знание за това, което се намира в близост до нас“.

И така, става дума за поредица от кратки филмчета, които представят любопитни теми, свързани с природата. Можете да ги следите във фейсбук или ютуб,

Идеята също идва случайно. Първо Александър смята да прави кратки клипчета, снимани със собствения му телефон, в които да показва различни места из България и да говори за природата им. „Но с течение на времето научавах все повече за природата, систематизирах знанията и исках да ги предавам на хората. Така дойде идеята „Пъдпъдък дейли“ да стане предаване не толкова предаване за природа и туризъм, а за природата като наука“.

Споделя идеята с приятели и един от тях – Емил Йорданов, му казва: „Добре, ти можеш да пишеш и да говориш, а аз – да снимам и да монтирам. Дай да опитаме да направим нещо“. Така се появява първият епизод – „Земя на пеперудите“. По онова време Александър още е в Природонаучния музей, показват залата, жизнения цикъл на тези прелюбопитни животни. Фотографът Георги Стоянов им осигурява кадри как една пеперуда имагинира – излиза от какавидата си.

Днес поредицата има три пълни епизода, а Александър ги допълва с кратки тематични клипчета – последният е за вълците. Най-новото допълнение е подкаст, в който специалисти в различни природни области представят любопитни теми.

 

Пъдпъдък дейли

 

Папагал Джърнъл

Защо нашият събеседник отделя толкова време и усилия за един проект, който трудно би имал комерсиален успех?

„Прави ми впечатление, че хората вредят на природата предимно защото не знаят. Не знаят, че вредят, нито пък каква вреда може да им донесе после това и на тях самите. Според мен образованието може да оправи по-голямата част от проблемите на света и това се отнася и за природата. Това е и идеята на „Пъдпъдък дейли“, да показва чрез примери колко е важна природата и колко сме свързани с нея“, казва Александър.

Той е амбициран да работи здраво по проекта, все по-често да има нови епизоди. Старае се всеки следващ да е по-професионално подготвен, в момента набира средства, за да купи по-качествен микрофон.

Надява се да получи и по-сериозна подкрепа, която да му помогне да мине на следващо ниво. Според него „Пъдпъдък дейли“ може да стане гледано телевизионно предаване и така да стига до повече хора. Вече е обсъждал идеята с телевизиите, но от националните му казват, че проектът е по-подходящ за кабеларките и обратното, игра на пинг-понг.

 

Снимка: Schäferle, Pixabay

 

Бухали мейл

Според него има много формати, които са насочени към образованието на децата по тези теми и нито един – за възрастни. Много хора му казват, че неговата поредица е подходяща за хлапета, но той не мисли така и не е това идеята му. Защото именно от възрастните зависи животът днес, това природата да оцелее и да стигне до децата им.

Следващият епизод ще е за река Марица, за това колко е важна за хората и същевременно как никак не се грижим достатъчно за нея. После се задава филмче и за дъбовите гори. „Мисля да се насоча към темата за местообитанията. Защото площта на нашата страна е много малка, а има страшно богато разнообразие от местообитания. Докато пътувате, вижте колко често се сменя пейзажът. Обработваеми площи, крайречни гори, скали, букови, иглолистни гори… Имаме невероятно природно разнообразие, което си струва да се научим да оценяваме и да опазваме“, допълва Александър.

Да го опазваме, защото така си помагаме и сами. Ето че дойде моментът за това, което споменах в началото – че грижите за природата могат да ни опазят дори от следващия коронавирус като този, който отрови с лекота толкова дълъг период от живота ни.

 

Пъдпъдък дейли

 

24 яребици

„Факт е, че унищожаването на местообитания, което се случва и в България, може да доведе до световни пандемии“, казва Александър. Зоонозите – болестите, предавани от животните към хората, като свински, птичи грип или коронавирус, се получават в резултат от унищожаването на местообитанията на различни видове.

„Имаш една тропическа гора, която е с огромни размери и приютява страшно много животни. Но тя се изсича, животните се събират все по-нагъсто и започват да си прехвърлят вируси и бактерии. Микроорганизмите мутират по-лесно и бързо. И е много вероятно точно така да се е стигало до ковид-19“, казва Александър.

Още ли мислите, че природата вече ни е далечна и не е важна? Какъвто и да е отговорът ви, отворете „Пъдпъдък дейли“. Ще ви даде интересни посоки за размисъл…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This