Хищниците може да не са ни симпатични… особено ако сме тревопасни, а и извън метафорите. В американския парк „Йелоустоун“ дълго се чудели на какво се дължат внезапните изобилни наводнения… После станало ясно, че заради това, че вълците са избити, тревопасните животни станали толкова много, че унищожили прекалено голяма част от естествена растителност. Наложило се да се внесат нови вълци от Европа…
И какво от това? Струва си всички да се учим на взаимовръзките в природата. Оказва се, че дори и ковид може би е дошъл при нас заради това че сме ги забравили… Но ще дойде време и за тази история. Сложните екологични теми са специалитетът на Александър Петров, създател на „Пъдпъдък дейли“. Поредицата от кратки видеа идва, за да ни напомни колко е важно да не забравяме изконните правила на природата, които като че ли напоследък са ни последна грижа, вгледани в злободневното.
Пъдпъдък Дейли
Сигурно се сещате и за много други подобни примери, да кажем за добрите стари врабчета в Китай, преразказани и от нашенските врабчета на Радичков, че и от Тримата глупаци.
Колкото повече знаем и помним за природата, толкова по-голям е шансът да си останем хора в дигиталните времена. Ако се усъмните, или пък ако просто искате да научите нещо любопитно за взаимовръзките в света, в който живеем, правилното място е „Пъдпъдък дейли“.
Александър е мечтател, решен да разказва и показва по начина, по който вълнуващо умее да го прави. Собственият му път до природните теми е дълъг и криволичещ, а затова и осмислен. Как обаче се ражда „Пъдпъдък дейли“? И как да помогнем полетът на пъдпъдъка да продължи все по-нависоко?
Фазан Уийкли
Като хлапе нашият събеседник мечтае да стане писател, и до днес пише. Има издадена поетична книга… за пеперудите. Пише под името Александър Скалд – псевдонимът му е скандинавската дума за северен разказвач на истории.
В началото на 20-те си години много се увлича по скандинавската митология и стилистика. А северен, понеже Александър е обикалял доста из България, но идва от „дивия“ Северозапад (ако сте ценители на темата, препоръчвам и това четиво). Роден е в монтанското село Златия, завършва лесотехническата гимназия в Берковица. После мечтата за писане го води до българския език и историята, такава е бакалавърската му степен. Известно време работи като учител, преди това, малко неочаквано е започнал да трупа опит като водещ в регионални радиа.
„Занимавах се много сериозно с обработката на гласа си, с тренировките, които трябва да преминеш, за да звучиш добре на микрофона. В същото време и пишех, не оставях тази детска мечта, но… нещо ми липсваше“, спомня си създателят на „Пъдпъдък дейли“ 20-те си години. След като дълго време е живял в градовете, се връща за кратко в родното село и там му идва просветлението за това кое точно му е липсвало.
„Седнах край река Цибрица, казва се така от „цибрене“ – по този начин наричат отблясъците на слънчевата светлина по речните вълнички. Започнах да слушам водата. След един много неприятен период в градовете, ми светна. Природата всъщност е нещото, от което имам нужда, но не съм обръщал внимание, защото винаги е била покрай мен“.
Снимка: Ronny Overhate, Pixabay
Лешояд нюз
Решава да започне да прекарва повече време навън, после неусетно интересът му към темата става професионален. Мести се в Пловдив и започва да помага като доброволец в Българското дружество за защита на птиците. Попада на харизматични хора, които му разказват за природата и му препоръчват книги.
Тръгва с орнитолозите и на теренни проучвания, първото е за белоглавите лешояди в Маджарово. „Едни грамадни скали и над тях надвиснал огромен лешояд, който беше разперил крилата си на фона на синьото небе. Беше ноември, много студено, имаше жесток вятър. Но точно тази картина ме накара да се занимавам по-сериозно със зоология, с екология, да се интересувам повече от природата“, връща се към преломния момент Александър.
Точно тогава в Природонаучния музей в Пловдив пускат обява, че търсят речовит служител, който да посреща гостите и Александър, като дългогодишен радиоводещ, решава да си опита късмета. Няколко години работи в музея, развеждайки гостите най-вече сред впечатляваща „жива експозиция“ от екзотични пеперуди, които летят сред гостите. Междувременно завършва магистратура по екология.
Днес е щастливо безработен, използва времето да подготвя докторантурата си по екология и опазване на екосистемите към Пловдивския университет. Темата ѝ е любопитна – екологично сравнение между лисицата и белката, два хищника, които често споделят едно и също местообитание, а връзките им така и не са проучени добре. Изследва се хранителният им спектър, за да се види има ли конкуренция при храната, при сезонната и денонощната им активност. И със сигурност наблюденията ще се превърнат в следващия епизод от начинанието, с което ни привлече Александър: „Пъдпъдък дейли“.
Чучулига Таймс
„Това, което харесвам в „Пъдпъдък“-а, е, че е насочен към проучването и популяризирането на българската природа“, казва Виктория Бешлийска, авторката на нашумелия роман „Глина“ и блога „По дирите на думите“. „Прави се от млади еколози, а информацията е представена така, че да бъде разбрана от всеки – дори от децата. Защото любовта към природата се възпитава от ранна възраст и грижата за планетата започва със знание за това, което се намира в близост до нас“.
И така, става дума за поредица от кратки филмчета, които представят любопитни теми, свързани с природата. Можете да ги следите във фейсбук или ютуб,
Идеята също идва случайно. Първо Александър смята да прави кратки клипчета, снимани със собствения му телефон, в които да показва различни места из България и да говори за природата им. „Но с течение на времето научавах все повече за природата, систематизирах знанията и исках да ги предавам на хората. Така дойде идеята „Пъдпъдък дейли“ да стане предаване не толкова предаване за природа и туризъм, а за природата като наука“.
Споделя идеята с приятели и един от тях – Емил Йорданов, му казва: „Добре, ти можеш да пишеш и да говориш, а аз – да снимам и да монтирам. Дай да опитаме да направим нещо“. Така се появява първият епизод – „Земя на пеперудите“. По онова време Александър още е в Природонаучния музей, показват залата, жизнения цикъл на тези прелюбопитни животни. Фотографът Георги Стоянов им осигурява кадри как една пеперуда имагинира – излиза от какавидата си.
Днес поредицата има три пълни епизода, а Александър ги допълва с кратки тематични клипчета – последният е за вълците. Най-новото допълнение е подкаст, в който специалисти в различни природни области представят любопитни теми.
Папагал Джърнъл
Защо нашият събеседник отделя толкова време и усилия за един проект, който трудно би имал комерсиален успех?
„Прави ми впечатление, че хората вредят на природата предимно защото не знаят. Не знаят, че вредят, нито пък каква вреда може да им донесе после това и на тях самите. Според мен образованието може да оправи по-голямата част от проблемите на света и това се отнася и за природата. Това е и идеята на „Пъдпъдък дейли“, да показва чрез примери колко е важна природата и колко сме свързани с нея“, казва Александър.
Той е амбициран да работи здраво по проекта, все по-често да има нови епизоди. Старае се всеки следващ да е по-професионално подготвен, в момента набира средства, за да купи по-качествен микрофон.
Надява се да получи и по-сериозна подкрепа, която да му помогне да мине на следващо ниво. Според него „Пъдпъдък дейли“ може да стане гледано телевизионно предаване и така да стига до повече хора. Вече е обсъждал идеята с телевизиите, но от националните му казват, че проектът е по-подходящ за кабеларките и обратното, игра на пинг-понг.
Бухали мейл
Според него има много формати, които са насочени към образованието на децата по тези теми и нито един – за възрастни. Много хора му казват, че неговата поредица е подходяща за хлапета, но той не мисли така и не е това идеята му. Защото именно от възрастните зависи животът днес, това природата да оцелее и да стигне до децата им.
Следващият епизод ще е за река Марица, за това колко е важна за хората и същевременно как никак не се грижим достатъчно за нея. После се задава филмче и за дъбовите гори. „Мисля да се насоча към темата за местообитанията. Защото площта на нашата страна е много малка, а има страшно богато разнообразие от местообитания. Докато пътувате, вижте колко често се сменя пейзажът. Обработваеми площи, крайречни гори, скали, букови, иглолистни гори… Имаме невероятно природно разнообразие, което си струва да се научим да оценяваме и да опазваме“, допълва Александър.
Да го опазваме, защото така си помагаме и сами. Ето че дойде моментът за това, което споменах в началото – че грижите за природата могат да ни опазят дори от следващия коронавирус като този, който отрови с лекота толкова дълъг период от живота ни.
24 яребици
„Факт е, че унищожаването на местообитания, което се случва и в България, може да доведе до световни пандемии“, казва Александър. Зоонозите – болестите, предавани от животните към хората, като свински, птичи грип или коронавирус, се получават в резултат от унищожаването на местообитанията на различни видове.
„Имаш една тропическа гора, която е с огромни размери и приютява страшно много животни. Но тя се изсича, животните се събират все по-нагъсто и започват да си прехвърлят вируси и бактерии. Микроорганизмите мутират по-лесно и бързо. И е много вероятно точно така да се е стигало до ковид-19“, казва Александър.
Още ли мислите, че природата вече ни е далечна и не е важна? Какъвто и да е отговорът ви, отворете „Пъдпъдък дейли“. Ще ви даде интересни посоки за размисъл…
