Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.

Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.

Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.

Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

Големите надежди

Не, не, представете си го само. На Бил Гейтс в училище му платили, за да създаде програма, която да подреди учебните часове. А той я направил така, че по английски да е единственото момче, заедно с дузината най-красиви съученички. Плейбоят Бил, успех…

Докато учел в Харвард пък, той прекарвал много нощи в покер клуба, губейки понякога стотици долари на нощ. Може би именно тогава се научил да блъфира, което после му помогнало в работата…

Ей такива прелюбопитни истории разказва Пол Алън в автобиографичната си книга „Човекът идея“. И няма как, наистина, да отделим съдбата му от тази на приятеля му от детство. Рисувайки историята на две толкова различни личности, но и двете символични за Силициевата долина.

Пол е батко на Бил с цели 2 години.

Майка му е учител по литература, баща му – библиотекар. И с двамата цял живот запазва изключително близка и специална връзка и въпреки това… хлапето се вълнува от компютри, не толкова от книги. Така още в гимназията Лейксайд в Сиатъл се запознава с по-малкото хлапе, чието име добре знаете.

Особено талантлив в компютърния код, Пол Алън цял живот се смята за артист.

Към върха

Двамата често се озовават в гимназиалната лаборатория в края на 60-те, тогава хич не е лесно да имаш достъп до дядовците на днешните компютри. И машините там се оказват слабички, затова хлапетата се насочват към Вашингтонския университет. Но и там, все едно става дума за космически телескоп, имаш право само на ограничен достъп.

Бил и Пол обаче са хакери, опитват се да излъжат системата… но не са достатъчно добри. Улавят ги и ги наказват със забрана да ползват компютрите.

Така двамата се събират с най-добрия приятел на Бил от детството – Кент Евънс, в компютърен клуб. Доста десетилетия след това ще се появи професията, която се занимава с това – QA, но на трите хлапета им поставят задачата да търсят бъгове в програмите на местния компютърен център и в замяна им отпускат повече часове, в които да си работят на машините.

Уви, само на 17, Кент умира при инцидент, докато се катери в планината. А това още повече сближава Бил и Пол, които продължават заедно нататък.

Гордост и предразсъдъци

Пол е приет с максимален резултат във Вашингтонския държавен университет. Там обаче не му е интересно, напуска го след втората година, за да стане програмист. При положение, че това е доста екзотична професия в странните времена на динозавърските компютри.

По случайност първата му работа е в компанията „Ханиуел“, чието седалище е близо до Харвард, университета, където пък тъкмо е приет малкият Бил.

Именно Пол го убеждава и той да зареже образованието, така че заедно да започнат съвсем различно начинание. И отново той предлага това начинание да бъде кръстено Microsoft – събирайки микрокомпютрите и софтуера.

Тепърва има да научаваме много за онези времена, които поставят началото на модерния компютърен свят. Факт е, че двамата млади предприемачи имат огромен късмет, за да се озоват на позицията, която съвсем скоро ще ги изстреля с гръм и трясък на върха. Популярна е например историята на Гари Килдал – компютърният пионер, който за малко не се озовава на тяхно място.

Панаир на суетата

Факт е обаче, че Бил и Пол получават невероятния шанс да предложат операционна система за новите модели компютри на IBM и успяват да се справят по най-добрия начин. За онези времена се носят всякакви легенди, свързани с кражби на компютърен код, интриги и други случки като от сапунена опера. Но според мнозина големият успех идва отново заради Пол с предложението му да отстъпят правата на новата операционна система на клиентите си.

Така първият приложим MS-DOS се озовава на безброй компютри по цялата Земя точно във времето, когато те стават масово достъпни. А после пътят до Windows, операционната система, която проправи магистралата на днешните технологии, е доста логичен и естествен.

Разбира се, също толкова добри са аргументите, които казват, че решителната роля е на Бил заради неговата работосособност и безскрупулност. Той очевидно си е взел достатъчно полезни уроци от покера и знае какво да прави. Работи безкрайно упорито, а очаква същото и от останалите.

Пословична е друга история, също разказана ни от Пол – как съдружникът му среща един от основните програмисти, който за последните 4 дни е работил 81 часа, бързайки да завърши важна задача. И вместо да му благодари и да го поздрави, или поне да го попита как се чувства, въпросът, който му задава, гласи: „Над какво ще работиш утре?“.

Просяк, крадец

Да, Пол после пише, че понякога да се работи с Бил е като да си в ада и че той има доста властна натура. Но пък след смъртта му Гейтс признава, че „Microsoft никога не би се случил без Пол“.

Някъде там пътят на двамата приятели се разделя. 1982 г., 7 години след основаването на компанията. Едва навършил 29 години, Пол Алън чува страшната диагноза „неходжкинов лимфом“. Налага му се да започне бързо терапия. А той и е усетил, че не се чувства на място в компанията, която се е превърнала в империя. И все пак, по един или друг начин остава част от нея – чак до 2009 г. има формален пост, от който споделя опита си.

Докато се лекува, има достатъчно време да мисли за важните неща в живота. Така се стига и до разговора с приятеля му от детство, в който идва време да се разделят. Двамата и по-рано са се съгласили, че Бил ще получи по-голяма част от акциите, но в този момент той му предлага да купи всички срещу 5 долара на акция. Пол казва, че е нормално цената да е почти двойна. Двамата се разделят скарани, макар че в този миг дори не е ясно бъдещето на Пол, сблъскал се със страховитата болест. С помощта на новия си съдружник Бил успява да изтика приятеля си от детство в миманса.

Но важното е, че Пол се оказва по-силен от болестта. Лъчелечението и химиотерапията помагат, лимфомът е победен. Ракът ще се върне десетилетия по-късно, но той използва всеки миг от тези години, за да го прекара по начина, по който е мечтал. Защото веднъж срещнал очи в очи смъртта, той вече знае, че не парите са важното, а дните, които ще оставиш след себе си.

Бъди българин, Джийвс

Акциите, които на Бил Гейтс му се е досвидяло да купи, постепенно трупат ли, трупат стойност. Благодарение на тях през 2006-а Пол Алън се оказва 6-ият най-богат човек на света със състояние от $20 милиарда.

Но Бил надали е толкова ядосан, през последните години той се опитва упорито да влезе в ролята на филантроп, на борец срещу епидемиите, което му спечели най-вече… главната роля в теориите на конспирациите за това как ще ни управлява чрез чиповете във ваксините.

Докато ореолът на филантропа си остана за Пол, макар и без да привлича чак толкова много погледи.

Ами ако си бяха разменили ролите? Щеше ли добричкият Пол да е толкова брутален с конкуренцията и неуморим, докато през 90-те се наливаха основите на империята Microsoft?

Можем само да гадаем и най-вече да се доверим на съдбата, която си знае работата. Защото ето както постигна за тези 36 „подарени“ от съдбата години Пол Алън.

Брулени хълмове

Той си отиде от същия този неходжкинов лимфом пред 2018-а, на 65 години, въпреки този път по-оптимистичните мнения на лекарите. За втори път чува тежката диагноза през 2009-а.

И ето че през ноември 2022-а името му влезе отново в челото на новините. 1 622 249 500 долара – толкова бяха получени за 155 произведения на изкуството от колекцията на Пол. Търгът счупи много рекорди, колекцията стана най-скъпата в историята, 5 картини надминаха 100 милиона долара – две на Жорж Сьора, по една на Гоген, Сезан и Ван Гог. Бяха продадени всички произведения, 2/3 от тях – над предварително обявената стойност.

Всички пари ще отидат за благотворителност, така, както се казва в завещанието на отишлия си милиардер.

Единствената по-сериозна връзка в живота му е в началото на 20-те му години, дори се сгодява. Но момичето решава, че е твърде младо за сватба, разделят се, а оттам нататък мнозина казват, че води отшелнически начин на живот.

Въпреки че е голям ценител на изкуството и се увлича по истории за любовта, той така и не я среща, отива си сам, без свое семейство.

Знакът на четиримата

Много рядко се случва човек да знае какво да прави с огромно количество пари и едновременно с това да ги има. Е, един от малкото примери е нашият герой. Пригответе се, списъкът е дълъг.

Алън трупа сериозни средства с различни предприемачески инициативи с помощта на компанията Vulcan, създадена за да управлява богатството му. Инвестирайки в недвижими имоти, в мрежи за достъп до интернет, в различни технологии достатъчно далновидно, имането продължава да набъбва и днес, след смъртта му. Акцент попада и върху изобретателската дейност – компаниите на Алън държат над 400 патента в най-различни области на технологиите.

Важно е да споменем, че и приживе, и днес, голяма роля във всяко от делата му има и неговият най-близък човек – сестра му Джоди Алън. След смъртта му тя е попечител на наследството, основна част от което е предвидено за благотворителност.

Смята се например, че заради любовта ѝ към киното в огромния списък със занимания на компанията попада и продуцирането на холивудски продукции. В списъка на филмите, които създават, личат ленти, спечелили награди „Грами “ и „Еми“.

Изгубеният рай

И, да, ако си представяте, че човек на технологиите трябва да е далеч от изкуството, ето един стереотип, който отива на кино, за да гледа филмите, създадени от Пол. Или пък на изложба, вече стана дума за колекцията му.

Пол обича и музиката – първата си китара получава само на 16, мечтае да е следващият Джими Хендрикс. Е, за добро или лошо, нещата не се развиват точно по този начин. И все пак, колкото за един албум, той изпълнява и тази своя мечта.

Отделна голяма глава от живота му е спортът. Пол сам практикува яхтинг, последната му лодка, дълга 126 метра, се казва „Октопод“ и до неотдавна беше в топ 20 на най-дългите моторни яхти – с два хеликоптера и собствена миниподводница. Всяка година, по време на фестивала в Кан, той организира на нея знаменити веселби, на които свири на китара.

През 1988-а купува отбора от НБА „Портланд Трейл Блейзърс“, който по негово време два пъти стига до финалите на лигата. Известно време има отбор по американски футбол – „Сиатъл Сийхоукс“, и такъв в американската лига по класически футбол – „Сиатъл Саундърс“.

Самотният бегач на дълги разстояния

Космосът е друга голяма любов на предприемача. Той е единственият инвеститор в SpaceShipOne – първия комерсиален проект, изпратил човек в суборбиталния Космос. Това беше не просто огромен успех, но и по своеобразен начин повлече крак, преди да дойдат следващите големи инвеститори от Силициевата долина в тази област, като Мъск или Безос.

През живота си Алън е дал повече от 2,6 милиарда долара за различни форми на благотворителност, свързани с науката, технологиите, опазването на биологичното разнообразие, медицината.

Създава редица собствени научни звена. Институтът за мозъчни науки се появява, след като майка му проявява началните симптоми на деменция. Сблъсквайки се с проблема, това му дава стимул да финансира разработките в тази посока. Там е и най-голямото му еднократно дарение от половин милиард.

2 милиона отиват за нова библиотека на Университета във Вашингтон. Тя носи името на баща му – Кенет Алън, който по-рано е бил начело на същата библиотека.

Финансира екип, който открива изгубен през Втората световна война самолетоносач. 7 милиона отиват за опазване на слоновете. Заради даренията му за природни изследвания неговото име носи вид мухи.

Алън дарява на програмата SETI, поставила си за цел да търси извънземни форми на живот. Със 100 милиона той е и най-големият благодетел в битката с вируса ебола в Западна Африка.

През 2013-а Пол и Бил правят отново иконичната снимка, която ги улавя 30 години по-рано.

Както ви се харесва

Визионерството му показва и създаването на институт конкретно за изследвания в областта на изкуствения интелект, много преди това направление да получи днешната си слава.

„Никой наистина не знае какво би било необходимо, за да се създаде нещо, което е самоосъзнато или има личност“, казва по темата той. „Все пак, мога да си представя ден, в който може би, ако успеем да разберем как работи човешкият мозък, това би било възможно. Но това е дълъг, дълъг път…“

Още нещо. Когато минават достатъчно години, Пол прощава и на приятеля си от детство Бил за тежката раздяла. Още в края на 80-те двамата даряват заедно 2,2 милиона долара на училището, в което са се запознали. Така, някак логично, кръгът се затваря.

„Докато работим заедно – едновременно бързо и решително, няма ограничения за това, което можем да постигнем“, казва Пол Алън.

Какво и как можеше да се развие другояче в тази история е любопитен въпрос, чийто отговор няма как да научим. Но все пак: какво ли ще каже историята? Кой е по-големият визионер – Бил, създал най-мощната компания на времето си или Пол, посветил се на това да живее както смята? Отговора оставям на вас…