Пак ще се срещнем след… 5 години

мар. 19, 2021 | Истории

Пак ще се срещнем след… 5 години

19 март 2021 | Истории

Попаднахме в турбулентно време, когато ни се налага да го оценим принудително: нищо не е по-ценно от истинския приятел. От това да знаеш, че имаш човек, на когото да разчиташ, а годините са само някаква цифра, която нищо не променя. С него може да прекъснеш разговора, проблемите да ви отнесат и след година да продължите, все едно никога не сте се разделяли.

То, така казано, звучи толкова сладникаво, дори утопично. Но всеки го е усещал понякога. Приятелството е нещо незаменимо и същевременно често го оставяме на втори план, попаднали във водовъртежа на ежедневието. И само малките неща и големите проблеми ни напомнят, че трябва да потърсим близкия човек, нашата сродна душа…

снимки: Джон „Уедж“ Уордлоу

Тази дигитална история, идваща отвъд океана, е живата метафора на истинското приятелство. За това как то може да минава през годините като украшение на живота.

То не се променя. Хората, които имат истинска връзка помежду си, си остават такива. Е, темето на мъжа олисява, шкембенцето напомня все повече за слабостта към вкуснотиите, бръчките изпъстрят някога младежкото му лице, но какво от това?

Ако онова, важното, което сближава хората, още е в сърцето му. 

 

Петимата от запаса

Езерото Копко в Калифорния, надали сте чували за него. Горещото лято на 1982 година – повечето от вас надали са били родени. Петима купонджии решават да си направят майтапчийска снимка, без да предполагат, че тя ще се превърне в символична история, вече разказвана от единия до другия край на света.

1982 г.
Президент на САЩ: Роналд Рейгън
Начело на България: Тодор Живков
Запомнящ се филм: „Извънземното“
Събитие: Първият CD плейър е продаден в Япония.

Петимата продължават да се събират. Точно 5 години по-късно се озовават отново до езерото и решават да повторят снимката колкото може по-точно. Подреждат се… щрак! После това се повтаря след още пет и още пет години, става традиция, която ги събира. Превръща се в ритуал с много детайли… Осем са вече снимките, които отделят за петимата граничните камъни на младостта и средната възраст.

Да, напоследък е популярно и сравнително лесно да повториш след години снимката, която си направил с роднини или приятели, има безброй примери онлайн. Умилително е да видиш как чертите се променят и реката на годините неусетно отмива силите на всеки, попаднал в нея. И все пак, снимката е най-силна тогава, когато има и история. Когато сама се е превърнала в метафора.

 

Дай пет!

И така, представяме ви симпатягите от Калифорния. От ляво на дясно в една и съща поза на всеки от кадрите:

Джон „Уедж“ Уордлоу, Марк Ръмър, Далас Бърни, Джон „Белвс“ Молоуни и Джон „Джей Ди“ Диксън.

Историята ни разказва самият Уедж, представя ни се, както и на сайта на петимата, като „Момчето отляво“. Личи си, че влага в думите си емоция, независимо че сигурно сме поне 100-ната медия, пред която повтаря случката зад снимките. 

1987 г.
Президент на САЩ: Роналд Рейгън
Начело на България: Тодор Живков
Запомнящ се филм: „Последният император“
Събитие: Световното население достига 5 млрд. За първи път ДНК проба е доказателство в съда.

 

През 1977 г. огромен пожар унищожава дома, в който живее семейството на Уедж и родителите му наемат къща, собственост на фамилията на Джей Ди. Постепенно двамата се сприятеляват, а в компанията влизат и другите три хлапета.

И така, 82-а година, петимата са на по 19. Момчето отляво е поканил четиримата си приятели от гимназията, която са завършили година по-рано. Срещата е на вилата на баба му и дядо му, на бреговете на неголямото езеро в Северна Калифорния. Събират се, за да прекарат заедно почивните дни за американския национален празник 4 юли, да побъбрят, да си разкажат кой какви ги е вършил през изминалата година.

 

Като пет пари в кесия

Както са седнали на една пейка край езерото, решават да си направят майтапчийска снимка за спомен. Настройват на самоснимачка фотоапарата, спонтанно заемат странни пози и се вторачват сериозно напред. Има и реквизит. В кадъра се оказват старата шапка на дядото на Момчето отляво и… един буркан. „Почакай, трябва ни и буркан!“ – провиква се Джон Молоуни.

Защо буркан ли? Какво има в него? Имайте малко търпение…

„Кой знае защо всички решихме да гледаме някак мрачно и загадъчно. Предполагам, вярвахме си, че така изглеждаме по-готини“, разказва Уедж. 

Петимата се събират пак там точно след 5 години. И когато си дават сметка за „годишнината“… на Уедж му хрумва забавната идея да повторят снимката. „Другите не бяха много ентусиазирани, но щом успях да ги убедя и видяха резултата, доста им хареса“, спомня си днес Момчето отляво, което вече е дълбоко в 50-те си години и е фотограф и режисьор. Впрочем и прякорът  „Уедж“ (от wedge – „клин“) идва от компанията – дружеска шегичка заради формата на главата му.

Иначе Диксън изкарва хляба си, като оценява ресторанти, Молоуни е в транспортна фирма, Бърни преподава на третокласници, а Ръмър има собствена компания за електроника. 

1992 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-баща
Президент на България: Желю Желев
Запомнящ се филм: „Усещане за жена“
Събитие: Босна и Херцеговина обявява независимост. Олимпийски игри в Барселона.

 

„Имах усещането, че това може да се превърне в готина традиция, но си нямах идея, че ще продължим да го правим цели 40 години“, казва Уедж. Постепенно бурканите се сменят, шапките също, само традицията на 5-годишните снимки остава неизменна. 

„Това, което се вижда на снимката, са нашите естествени взаимоотношения. Те се развиха от времето, когато бяхме просто училищни приятелчета, до момента когато разбрахме, че имаме общ светоглед. И при това положение просто няма как да си омръзнем или да си станем безинтересни“, обяснява Молоуни.

 

Пет звезди

Историята им е разказана от CNN през август 2012-а, малко след като петимата са направили седмата си снимка. Подемат я медии от цял свят – от Шри Ланка до Македония. С тях започват да се свързват съмишленици от разни краища на планетата със собствени традиции. Други просто им пишат, за да ги поздравят колко е готина идеята. Те се радват на вниманието и, най-вече заради ентусиазма на Момчето отляво, имат профили във фейсбук, туитър, инстаграм и тематичен сайт.

Нещо наглед толкова обикновено се превръща в универсално разбираем символ на приятелството.

 

1997 г.
Президент на САЩ: Бил Клинтън
Президент на България: Петър Стоянов
Филм №1: „Титаник“
Събитие: Смъртта на принцеса Даяна. Подписан е Протоколът от Киото.

 

„Сигурен съм, че знаците на приятелството могат да бъдат различни в различните култури. Но мисля, че тъгата от това да ти липсва приятелят и радостта, когато го видиш отново, са едни и същи навсякъде по Земята. Истинските приятели са като семейство“, обяснява си интереса Уедж.

„Мисля, че здравето, щастието, семейството и приятелите са всичко, което ти е необходимо за един хубав живот. И вярвам, че тези фактори са взаимно свързани. За мен приятелите са като семейство“ – размишлява фотографът.

 

Петилетка

Той признава, че не е чувал много за България – знае, че страната ни се намира на брега на Черно море и че преди две Олимпиади волейболистите ни стигнаха до полуфинал. Мечтае някой ден да има възможност да обиколи и Европа. Ще се радва и ако с него се свържат българи, които имат подобна фототрадиция.

Ето че петилетният план може да има и доста модерно звучене. Но и в този случай той е повод за равносметка – петимата се срещат, обсъждат какво се е променило и какво е останало недокоснато от годините. „Приоритетите ни тогава бяха толкова различни – всичко, за което мислех, бяха лятото и момичетата…“, връща се назад Уедж. Останалото обаче остава непроменено – петимата слушат на срещите си същата музика – Pink Floyd и Rush. Споделят и същото чувство за хумор. „Когато се съберем отново след дълго време, старите шеги и нещата, които ни карат да се усмихваме, просто се връщат между нас. Всеки се чувства прекрасно в компанията на останалите и това няма как да не остане същото.“ 

 

2002 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-син
Президент на България: Георги Първанов
Запомнящ се филм: „Чикаго“
Събитие: Еврото е въведено като единна европейска валута.

 

Външно нещата са доста различни. Всяка от снимките носи по нещо и от времето, в което е създадена. Променят се прическите и модата.

Всеки път петимата се отдават на приказки, четене, риболов. И, разбира се, на снимане – всяка нова фотография поставят в рамка на една от стените на същата вила, в която са се събрали и през 1982 г.

На тези срещи не прекаляват с алкохола. Нямат нужда от нищо извън това да са заедно, за да си прекарат чудесно. „Бяхме и си останахме просто нърдове. E, аз се радвам на чаша хубав ром с кола, но за всички ни е по-важно просто да сме край езерото, да се забавляваме навън и да слушаме музика до 2 ч през нощта“, казва Момчето отляво. „Страхотно е да си говорим за доброто старо време, но също така и всеки път да обсъждаме какво се случва в живота на другите. Нямам търпение да се събирам отново с останалите и тези ваканции значат много за мен“.

 

Стартова петица

„Вижте ни как оплешивяваме и наддаваме на килца, отслабваме и наддаваме, отслабваме и наддаваме отново“, често обичал да повтаря друг от тримата Джоновци на снимката – Диксън.

Мнозина са им писали, че погрешка са разменили снимките от 2002-а и 2007-а, защото на втората изглеждат по-млади. Грешка няма, според Уедж едната причина е, че за това време са свалили доста излишни килограми. А другата – че вече са преминали към цифрови фотоапарати.

Разбира се, приятелите се срещат не само на петгодишното събиране, макар да им е все по-трудно, откакто само един е останали в родния град. Останалите са пръснати в Калифорния, Орегон и Ню Орлиънс. Поводи да се видят са и сватбите. Можете да обърнете внимание, че халките също се появяват и изчезват. 

2007 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-син
Президент на България: Георги Първанов
Запомнящ се филм: „Няма място за старите кучета“
Събитие: Представен е първият „Айфон“.

 

През 2012-а само двама са женени, на следващата снимка – вече всички са. Скоро в списъка влиза Джон Диксън, а ергенското му парти съвпада със седмата снимка, бележеща 30-годишнината на тяхното приятелство. Само той има и дете – става мъжки татко на 51.

Стигаме и до буркана, свързан със забавната история, която Момчето отляво ни разказва. От тийнейджърска шега съдържанието на стъкления съд също се превръща в традиция. Какво има в него ли? Просто… една снимка и една хлебарка. 

„Бяхме млади и глупави.“ 

 

Петият елемент

Момчетата попадат на животинчето, което по принцип не се среща толкова сред природата, и решават да го поглезят като домашен любимец – прибират го в попадналия им буркан с червена капачка. Хранят го с карамелени бонбони с кафява захар и, за да не е самотно, му слагат снимка на нашумелия тогава актьор Робърт Йънг. Избират него, защото бил популярен от рекламата на същото кафе, от което е бурканът. На първата снимка може да се види лицето на Йънг.

2012 г.
Президент на САЩ: Барак Обама
Президент на България: Росен Плевнелиев
Запомнящ се филм: „Черният рицар: Възраждане“
Събитие: Маите вещаят края на света.

 

След това всеки път използват различен буркан, докато през 2007 г. решават да се върнат към „класиката“ – купуват същото кафе и дори слагат в съда същите карамелени бонбони. А през 2012-а свалят от интернет същата снимка на Робърт Йънг и добавят отново хлебарка – само че този път пластмасова. През 2017-а в буркана се озовава тв водещият Мат Лауър, при когото малко по-рано са гостували, за да разкажат историята.

Петимата специално се стараят и ако слънцето е силно, да имат същото целенасочено лошо осветление, което определено не би допаднало на никой фотограф.

 

Квинтесенция

Шапката също се променя на различните снимки до последните 3, когато решават да въведат стандарт.

За тези години и техниката сериозно еволюира – последните четири снимки са правени с цифров апарат. Именно след тази промяна петимата започват все по-старателно да изпипват кадрите, така че да постигнат максималната прилика. Правенето вече им отнема цял час, докато в началото били готови за половин минута. През 1982-а правят един кадър, после 2, 3, 6, 3, 3, 4 и… 17. При последните „петилетни“ срещи записват и видео за спомен.

2017 г.
Президент на САЩ: Доналд Тръмп
Президент на България: Румен Радев
Запомнящ се филм: „Дюнкерк“
Събитие: Доналд Тръмп встъпва в длъжност. Официално започва Брекзит.

 

Естествено, случват се и грешки, които откриват по-късно. На някои снимки са със слънчеви очила, на други – не. „Е, не можем да контролираме времето…“. На фотографията от 1987 г. рамото на Уедж е пред това на Марк, а Далас не е кръстосал крака. Десет години по-късно Далас и Джей Ди се усмихват, за разлика от традицията. 

През 1997-а пък някак всичко се получава по-набързо. Далас се смее за разлика от преди, а и останалите не са в съвсем точните позиции. Затова веднага след това Уедж се заема да опише най-важните точки, за които да внимават през следващите издания. Регистрира кой как е облечен и гледа, прекарвайки часове в изучаване на кадрите.

 

Петима Петко не чакат

От 92-а тримата Джоновци започват да носят тематични фланелки.

През 2012-а Марк трябва да кара цяла нощ от Орегон, където живее, за да дойде навреме за снимката. След като самолетният му полет е отменен, той пристига едва в 3 следобед в деня на заснемането – бил принуден да шофира повече от 12 часа почти без почивка, но успял.

Разбира се, бъдещето невинаги е ясно. Неотдавна местните власти планираха през 2020-а езерото Копко и останалите по пътя на река Кламат, да бъдат унищожени. Живеещите в района започнаха протести и, поне временно, забавиха решението. Но като нищо за следващата снимка – през юли 2022-а, петимата да трябва да ползват изкуствен фон.

 

2022 г.

Президент на САЩ: Джо Байдън
Президент на България: Румен Радев
Запомнящ се филм: „Топ гън: Маверик“
Събитие: Войната в Украйна.

 

 

Трамвай номер 5

Осемте снимки са една до друга. „Смятаме да продължим да ги правим, докато можем“, завършва разказа си Момчето отляво. „В един момент ще започнем да намаляваме. Но докато има и един човек от петима ни, той ще прави същата снимка. А и след това. Ще сме много благодарни, когато вече ни няма, ако някой бъде така добър да заснеме празната пейка и да завърши идеята…“

И така, историята за приятелството и снимките на ръба на шегата и умилителното не завършва, а продължава. Пък и всеки може да я продължи за себе си – ето ви един повод да си спомните за някой, близък до сърцето ви. Защото с истинския, стар приятел, дори да не сте говорили от години, все едно никога не сте се разделяли. Дали не е време да се обадите на някоя сродна душа, за която отдавна не сте се сещали…

Синди Фостър – художник и аниматор, прави оригинално предположение как ще изглежда общата им снимка през 3017 г.

 

 

Петимата нерядко гостуват в телевизионни студия, макар да им е трудно да се съберат от различни краища на Америка.

 

Друга от снимките, които петимата обичат да повтарят на 5-годишните срещи.

 

Тук петимата срещат друга знаменита петица – националния женски отбор по спортна гимнастика на САЩ, спечелил златни медалите на Олимпиадата в Лондон през 2012-а.

 

Джон Диксън храни сърна на същия балкон, където се правят снимките.

 

Петимата на последната (засега) сватба в клуба – на Далас, броени месеци преди времето за снимката им през 2017 г.

 

Тематичната им снимка от 2020-а. Идеята, разбира се, е социалната дистанция.

 

Последно обновяване: 16 юни 2022 г.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This