Попаднахме в турбулентно време, когато ни се налага да го оценим принудително: нищо не е по-ценно от истинския приятел. От това да знаеш, че имаш човек, на когото да разчиташ, а годините са само някаква цифра, която нищо не променя. С него може да прекъснеш разговора, проблемите да ви отнесат и след година да продължите, все едно никога не сте се разделяли.
То, така казано, звучи толкова сладникаво, дори утопично. Но всеки го е усещал понякога. Приятелството е нещо незаменимо и същевременно често го оставяме на втори план, попаднали във водовъртежа на ежедневието. И само малките неща и големите проблеми ни напомнят, че трябва да потърсим близкия човек, нашата сродна душа…
Тази дигитална история, идваща отвъд океана, е живата метафора на истинското приятелство. За това как то може да минава през годините като украшение на живота.
То не се променя. Хората, които имат истинска връзка помежду си, си остават такива. Е, темето на мъжа олисява, шкембенцето напомня все повече за слабостта към вкуснотиите, бръчките изпъстрят някога младежкото му лице, но какво от това?
Ако онова, важното, което сближава хората, още е в сърцето му.
Петимата от запаса
Езерото Копко в Калифорния, надали сте чували за него. Горещото лято на 1982 година – повечето от вас надали са били родени. Петима купонджии решават да си направят майтапчийска снимка, без да предполагат, че тя ще се превърне в символична история, вече разказвана от единия до другия край на света.
Петимата продължават да се събират. Точно 5 години по-късно се озовават отново до езерото и решават да повторят снимката колкото може по-точно. Подреждат се… щрак! После това се повтаря след още пет и още пет години, става традиция, която ги събира. Превръща се в ритуал с много детайли… Осем са вече снимките, които отделят за петимата граничните камъни на младостта и средната възраст.
Да, напоследък е популярно и сравнително лесно да повториш след години снимката, която си направил с роднини или приятели, има безброй примери онлайн. Умилително е да видиш как чертите се променят и реката на годините неусетно отмива силите на всеки, попаднал в нея. И все пак, снимката е най-силна тогава, когато има и история. Когато сама се е превърнала в метафора.
Дай пет!
И така, представяме ви симпатягите от Калифорния. От ляво на дясно в една и съща поза на всеки от кадрите:
Джон „Уедж“ Уордлоу, Марк Ръмър, Далас Бърни, Джон „Белвс“ Молоуни и Джон „Джей Ди“ Диксън.
Историята ни разказва самият Уедж, представя ни се, както и на сайта на петимата, като „Момчето отляво“. Личи си, че влага в думите си емоция, независимо че сигурно сме поне 100-ната медия, пред която повтаря случката зад снимките.
През 1977 г. огромен пожар унищожава дома, в който живее семейството на Уедж и родителите му наемат къща, собственост на фамилията на Джей Ди. Постепенно двамата се сприятеляват, а в компанията влизат и другите три хлапета.
И така, 82-а година, петимата са на по 19. Момчето отляво е поканил четиримата си приятели от гимназията, която са завършили година по-рано. Срещата е на вилата на баба му и дядо му, на бреговете на неголямото езеро в Северна Калифорния. Събират се, за да прекарат заедно почивните дни за американския национален празник 4 юли, да побъбрят, да си разкажат кой какви ги е вършил през изминалата година.
Като пет пари в кесия
Както са седнали на една пейка край езерото, решават да си направят майтапчийска снимка за спомен. Настройват на самоснимачка фотоапарата, спонтанно заемат странни пози и се вторачват сериозно напред. Има и реквизит. В кадъра се оказват старата шапка на дядото на Момчето отляво и… един буркан. „Почакай, трябва ни и буркан!“ – провиква се Джон Молоуни.
Защо буркан ли? Какво има в него? Имайте малко търпение…
„Кой знае защо всички решихме да гледаме някак мрачно и загадъчно. Предполагам, вярвахме си, че така изглеждаме по-готини“, разказва Уедж.
Петимата се събират пак там точно след 5 години. И когато си дават сметка за „годишнината“… на Уедж му хрумва забавната идея да повторят снимката. „Другите не бяха много ентусиазирани, но щом успях да ги убедя и видяха резултата, доста им хареса“, спомня си днес Момчето отляво, което вече е дълбоко в 50-те си години и е фотограф и режисьор. Впрочем и прякорът „Уедж“ (от wedge – „клин“) идва от компанията – дружеска шегичка заради формата на главата му.
Иначе Диксън изкарва хляба си, като оценява ресторанти, Молоуни е в транспортна фирма, Бърни преподава на третокласници, а Ръмър има собствена компания за електроника.
„Имах усещането, че това може да се превърне в готина традиция, но си нямах идея, че ще продължим да го правим цели 40 години“, казва Уедж. Постепенно бурканите се сменят, шапките също, само традицията на 5-годишните снимки остава неизменна.
„Това, което се вижда на снимката, са нашите естествени взаимоотношения. Те се развиха от времето, когато бяхме просто училищни приятелчета, до момента когато разбрахме, че имаме общ светоглед. И при това положение просто няма как да си омръзнем или да си станем безинтересни“, обяснява Молоуни.
Пет звезди
Историята им е разказана от CNN през август 2012-а, малко след като петимата са направили седмата си снимка. Подемат я медии от цял свят – от Шри Ланка до Македония. С тях започват да се свързват съмишленици от разни краища на планетата със собствени традиции. Други просто им пишат, за да ги поздравят колко е готина идеята. Те се радват на вниманието и, най-вече заради ентусиазма на Момчето отляво, имат профили във фейсбук, туитър, инстаграм и тематичен сайт.
Нещо наглед толкова обикновено се превръща в универсално разбираем символ на приятелството.
„Сигурен съм, че знаците на приятелството могат да бъдат различни в различните култури. Но мисля, че тъгата от това да ти липсва приятелят и радостта, когато го видиш отново, са едни и същи навсякъде по Земята. Истинските приятели са като семейство“, обяснява си интереса Уедж.
„Мисля, че здравето, щастието, семейството и приятелите са всичко, което ти е необходимо за един хубав живот. И вярвам, че тези фактори са взаимно свързани. За мен приятелите са като семейство“ – размишлява фотографът.
Петилетка
Той признава, че не е чувал много за България – знае, че страната ни се намира на брега на Черно море и че преди две Олимпиади волейболистите ни стигнаха до полуфинал. Мечтае някой ден да има възможност да обиколи и Европа. Ще се радва и ако с него се свържат българи, които имат подобна фототрадиция.
Ето че петилетният план може да има и доста модерно звучене. Но и в този случай той е повод за равносметка – петимата се срещат, обсъждат какво се е променило и какво е останало недокоснато от годините. „Приоритетите ни тогава бяха толкова различни – всичко, за което мислех, бяха лятото и момичетата…“, връща се назад Уедж. Останалото обаче остава непроменено – петимата слушат на срещите си същата музика – Pink Floyd и Rush. Споделят и същото чувство за хумор. „Когато се съберем отново след дълго време, старите шеги и нещата, които ни карат да се усмихваме, просто се връщат между нас. Всеки се чувства прекрасно в компанията на останалите и това няма как да не остане същото.“
Външно нещата са доста различни. Всяка от снимките носи по нещо и от времето, в което е създадена. Променят се прическите и модата.
Всеки път петимата се отдават на приказки, четене, риболов. И, разбира се, на снимане – всяка нова фотография поставят в рамка на една от стените на същата вила, в която са се събрали и през 1982 г.
На тези срещи не прекаляват с алкохола. Нямат нужда от нищо извън това да са заедно, за да си прекарат чудесно. „Бяхме и си останахме просто нърдове. E, аз се радвам на чаша хубав ром с кола, но за всички ни е по-важно просто да сме край езерото, да се забавляваме навън и да слушаме музика до 2 ч през нощта“, казва Момчето отляво. „Страхотно е да си говорим за доброто старо време, но също така и всеки път да обсъждаме какво се случва в живота на другите. Нямам търпение да се събирам отново с останалите и тези ваканции значат много за мен“.
Стартова петица
„Вижте ни как оплешивяваме и наддаваме на килца, отслабваме и наддаваме, отслабваме и наддаваме отново“, често обичал да повтаря друг от тримата Джоновци на снимката – Диксън.
Мнозина са им писали, че погрешка са разменили снимките от 2002-а и 2007-а, защото на втората изглеждат по-млади. Грешка няма, според Уедж едната причина е, че за това време са свалили доста излишни килограми. А другата – че вече са преминали към цифрови фотоапарати.
Разбира се, приятелите се срещат не само на петгодишното събиране, макар да им е все по-трудно, откакто само един е останали в родния град. Останалите са пръснати в Калифорния, Орегон и Ню Орлиънс. Поводи да се видят са и сватбите. Можете да обърнете внимание, че халките също се появяват и изчезват.
През 2012-а само двама са женени, на следващата снимка – вече всички са. Скоро в списъка влиза Джон Диксън, а ергенското му парти съвпада със седмата снимка, бележеща 30-годишнината на тяхното приятелство. Само той има и дете – става мъжки татко на 51.
Стигаме и до буркана, свързан със забавната история, която Момчето отляво ни разказва. От тийнейджърска шега съдържанието на стъкления съд също се превръща в традиция. Какво има в него ли? Просто… една снимка и една хлебарка.
„Бяхме млади и глупави.“
Петият елемент
Момчетата попадат на животинчето, което по принцип не се среща толкова сред природата, и решават да го поглезят като домашен любимец – прибират го в попадналия им буркан с червена капачка. Хранят го с карамелени бонбони с кафява захар и, за да не е самотно, му слагат снимка на нашумелия тогава актьор Робърт Йънг. Избират него, защото бил популярен от рекламата на същото кафе, от което е бурканът. На първата снимка може да се види лицето на Йънг.
След това всеки път използват различен буркан, докато през 2007 г. решават да се върнат към „класиката“ – купуват същото кафе и дори слагат в съда същите карамелени бонбони. А през 2012-а свалят от интернет същата снимка на Робърт Йънг и добавят отново хлебарка – само че този път пластмасова. През 2017-а в буркана се озовава тв водещият Мат Лауър, при когото малко по-рано са гостували, за да разкажат историята.
Петимата специално се стараят и ако слънцето е силно, да имат същото целенасочено лошо осветление, което определено не би допаднало на никой фотограф.
Квинтесенция
Шапката също се променя на различните снимки до последните 3, когато решават да въведат стандарт.
За тези години и техниката сериозно еволюира – последните четири снимки са правени с цифров апарат. Именно след тази промяна петимата започват все по-старателно да изпипват кадрите, така че да постигнат максималната прилика. Правенето вече им отнема цял час, докато в началото били готови за половин минута. През 1982-а правят един кадър, после 2, 3, 6, 3, 3, 4 и… 17. При последните „петилетни“ срещи записват и видео за спомен.
Естествено, случват се и грешки, които откриват по-късно. На някои снимки са със слънчеви очила, на други – не. „Е, не можем да контролираме времето…“. На фотографията от 1987 г. рамото на Уедж е пред това на Марк, а Далас не е кръстосал крака. Десет години по-късно Далас и Джей Ди се усмихват, за разлика от традицията.
През 1997-а пък някак всичко се получава по-набързо. Далас се смее за разлика от преди, а и останалите не са в съвсем точните позиции. Затова веднага след това Уедж се заема да опише най-важните точки, за които да внимават през следващите издания. Регистрира кой как е облечен и гледа, прекарвайки часове в изучаване на кадрите.
Петима Петко не чакат
От 92-а тримата Джоновци започват да носят тематични фланелки.
През 2012-а Марк трябва да кара цяла нощ от Орегон, където живее, за да дойде навреме за снимката. След като самолетният му полет е отменен, той пристига едва в 3 следобед в деня на заснемането – бил принуден да шофира повече от 12 часа почти без почивка, но успял.
Разбира се, бъдещето невинаги е ясно. Неотдавна местните власти планираха през 2020-а езерото Копко и останалите по пътя на река Кламат, да бъдат унищожени. Живеещите в района започнаха протести и, поне временно, забавиха решението. Но като нищо за следващата снимка – през юли 2022-а, петимата да трябва да ползват изкуствен фон.
Трамвай номер 5
Осемте снимки са една до друга. „Смятаме да продължим да ги правим, докато можем“, завършва разказа си Момчето отляво. „В един момент ще започнем да намаляваме. Но докато има и един човек от петима ни, той ще прави същата снимка. А и след това. Ще сме много благодарни, когато вече ни няма, ако някой бъде така добър да заснеме празната пейка и да завърши идеята…“
И така, историята за приятелството и снимките на ръба на шегата и умилителното не завършва, а продължава. Пък и всеки може да я продължи за себе си – ето ви един повод да си спомните за някой, близък до сърцето ви. Защото с истинския, стар приятел, дори да не сте говорили от години, все едно никога не сте се разделяли. Дали не е време да се обадите на някоя сродна душа, за която отдавна не сте се сещали…