2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

дек. 31, 2021 | Истории

2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

31 декември 2021 | Истории

Тук са събрани едни особено интересни очаквания, които идват отпреди 60 години и рисуват днешния ден. Какво ли са познали фантастите?

1962 г. Излиза първият брой на култовото списание „Космос“, което отваря цял нов свят пред българските читатели. И в първия му брой е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе. Как ще изглежда светът след половин столетие според него? Какво ли е познал?

Прогнозите са „гарнирани“ от илюстрации, по-„мъдри“ с още 60 години. Картинките са създадени от френския илюстратор Жан-Марк Коте през за световното изложение през 1900 г. и показват как си представя, че ще изглежда светът през 2000 г. Любопитно е, че дълго време тези карикатури, разпространявани като пощенски картички, са забравени, преди да ги покаже именно Айзък Азимов като илюстрации в своя книга.

 

Фантастика

 

Прогностиката е невъзможно изкуство. И все пак, какво познаха и къде сбъркаха фантастите от двата края на Желязната завеса?

И прогнозите на съветските фантасти, и тези на Азимов, и на Коте определено са остарели интересно…

 

 

Посещение на световния панаир през 2014 г.

Айзък Азимов, „Ню Йорк Таймс“, 16 август 1964 г.
(Със съкращения)

Нюйоркският световно изложение през 1964 г. е посветен на „Мира чрез разбиране“. Той поглежда към утрешния свят без термоядрена война. И защо не? Ако се стигне до такава, определено няма смисъл да обсъждаме бъдещето. А какво ли ще бъде, да кажем, през 2014 г.? Как ще изглежда тогавашното Световно изложение?

Не знам, но мога да предположа.

Една мисъл, която ми хрумва, е че хората ще продължат да се отдалечават от природата, за да създава околна среда, която повече ще му подхожда. До 2014 г. масово ще се ползват електролуминисцентни панели. Стените и покривите ще блестят леко в разнообразие от цветове, което се променя при всяко натискане на някой бутон. Прозорците ще пропускат светлина в зависимост от това колко са силни слънчевите лъчи.

На панаира има една подземна къща, която е като символ на бъдещето. Ако прозорците ѝ не са поляризирани, те могат да променят „пейзажа“, контролирайки светлината. В предградията ще бъдат много разпространени подземните къщи с лесно контролирана температура, независима от прищевките на времето, с пречистен въздух и контролирана светлина.

На повърхността ще се простират огромни тревни площи – пасища и паркове.

Малка част от тези места ще бъдат заети от хората.

 

Фантастика

 

Джаджите ще продължават да спасяват хората от ежедневните им досадни задачи. Устройствата в кухнята ще бъдат разработени така, че да приготвят „автоястия“, ще стоплят водата и ще правят кафе сами, ще изпичат хляба, ще пържат, ще готвят яйцата, ще запичат бекона. Закуската ще се „поръчва“ предишната нощ и ще е готова в определения от нас час. Цели обеди и вечери, за които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. Предполагам обаче, че дори през 2014 г. още ще е препоръчително да имаме малко кътче в кухнята, в което ще можем ръчно да приготвяме някои ястия, особено когато очакваме гости.

Роботите нито ще се срещат често, нито ще бъдат особено добри през 2014 г., но ще съществуват. IBM не представя на сегашното изложение роботи, но залага на компютрите, които показват вече невероятна комплексност. Впечатляват особено с факта, че могат да превеждат от руски на английски.

Ако машините са толкова умни днес, какво ли ни очаква след 50 години?

Именно подобни компютри, но далеч по-миниатюризирани, ще представляват „мозъците“ на роботите. Нещо повече – на панаира през 2014 г. едно от основните неща, които IBM ще представи, може и да е робот прислужница – голям, непохватен и бавен, но способен да взима, подрежда и чисти отделни уреди в дома. Вероятно за присъстващите ще е забавно да разхвърлят боклуци по пода на залата, за да видят как роботът внимателно ги взема, определя ги като отпадъци и ги отделя. Вероятно ще се появят и роботи градинари.

Уредите през 2014 г. няма да имат кабели, а ще бъдат захранвани от дълготрайни батерии, базирани на радиоизотопи. Ще съществуват и експериментални термоядрени електроцентрали. Големи соларни станции също ще работят в много пустини и полупустинни райони.

Ще има много превозни средства, които ще имат възможно най-малък контакт с повърхността. Ще има летища, разбира се, но дори наземният транспорт ще е във въздуха, на фут или два от земята.

 

Фантастика

 

Много усилия ще се полагат в дизайна на превозните средства с „мозък робот“, на които ще могат да се задават координати за определена дестинация и те ще могат да стигат до там без никакво участие от страна на човека шофьор. Подозирам, че една от особените атракции на панаира през 2014 г. ще бъдат малки роботизирани коли, които ще могат да маневрират сами на височина два фута сред тълпа, избягвайки сблъсъците.

Комуникациите ще се развият до такова ниво, че ще можем да виждаме човека, с когото говорим, така, както сега го чуваме по телефона.

Екраните ще се използват не само за да виждате човека, на когото се обаждате,

но и за разглеждане на документи, на снимки, за четене на пасажи от книги. Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.

Разговорите с Луната ще се осъществяват чрез модулирани лазерни лъчи. Комуникацията обаче ще е малко дискомфортна, защото ще отнема по 2,5 секунди, за да се разменят въпрос и отговор. А с Марс разликата ще е 3,5 минути, и то, когато е най-близо. Така или иначе, през 2014 г. само безпилотни кораби ще са кацнали на Марс, въпреки че на изложението през 2014 г. ще покажат модел на бъдеща марсианска колония.

Стенни екрани ще заменят сегашните телевизори, а прозрачни кубове ще излъчват 3-измерни изображения. Един от най-популярните експонати на фестивала след 50 години ще бъдат 3D телевизори под формата на кубове, които ще могат да се завъртат, за да се вижда от всички ъгли.

През 2014 г. населението на планетата ще бъде 6,5 млрд. души, а на САЩ – 350 млн.. Заради нарастването на населението, ще са овладени повече пустинни и полярни територии.

Обичайното земеделие ще е се осъществява трудно, ще има ферми, в които много по-ефективно се използват микроорганизмите. Обработени дрожди и водорасли ще се предлагат във всякакви вкусове. На изложението през 2014-а ще има „псевдопуйки“ и „почтипържоли“.

Не всички хора ще се радват в пълна степен на удобствата от технологиите. По-голяма част в сравнение с днес ще живеят в лишения и въпреки че може би ще са по-добре материално, отколкото днес, те ще изостават повече в сравнение с напредналите части на света.

 

Фантастика

 

Светът определено ще е избрал да ограничава раждаемостта, за да не се стигне до свръхпопулация. Ще се използват механични устройства, които да заменят болните сърца и бъбреци, да отпушват артериите, смъртността ще намалява, а средната продължителност на живота в някои части на света ще стигне 85 г.

Всички гимназисти ще учат основите на компютърните технологии, ще познават бинарната аритметика и ще използват компютърните езици, които ще са се развили на основата на днешния Fortran.

Въпреки това, човечеството ще страда ужасно от скука – болест, която с всяка следваща година ще се среща по-често. Това ще има своите ментални, емоционални и социологически последствия, и смея да кажа, че психиатрията ще бъде най-важната медицинска специалност през 2014 г. Малцината, които се занимават с креативна работа от някакъв вид ще бъдат истинският елит на човечеството.

А най-мрачната прогноза, която мога да направя, е, че през 2014 г., в обществото, пълно със свободно време, най-любимата дума от речника вече ще бъде „работа“!

 

 

„Прозорец към бъдещето“

(Публикация в списание „Космос“, брой 0/1962 г.)

Как ще живеят хората в края на столетието, след векове, след хилядолетия? Кой не си поставя тези въпроси, кого не вълнуват те? Но да се отговори, е много трудно. Група съветски писатели са се опитали да надзърнат напред, да разтворят пред нас прозореца на бъдещето.

Ето как вижда писателят Анатолий Днепров успехите на човечеството след 30-50 години:

Разбира се,

успешно ще бъде разрешен проблемът за междупланетните съобщения.

 

Фантастика

 

Можем да се надяваме, че учените ще усвоят техниката на изкуствената фотосинтеза и, овладявайки термоядрените източници, човечеството ще получи изобилна енергия за всички свои нужди. Несъмнено ще бъде въведена и пълната комплексна механизация и автоматизация на всички видове производство.

Аз предвиждам големи успехи в областта на биологията и медицината. Създаването на жива клетка в лабораторни условия ще бъде истинска революция в науката. Тя мъчно може да бъде надценена. А непосредствените ѝ резултати ще бъдат изобилие на хранителни продукти, управление на жизнените процеси, разрешаване на проблема за дълголетието и пълното ликвидиране на всички болести и недъзи.

В това, че хората от комунистическото общество ще живеят много дълго, че ще се радват неведнъж на младостта си, е уверен и писателят Георги Гуревич. Той мисли, че в конституциите на комунистическото време ще има точка:

„Всеки гражданин на Слънчевата система има право на младост“.

Той счита, че в по-далечното бъдеще човечеството ще нарасне на 100-200 милиарда души и тогава хората ще приспособят Космоса за свой дом, ще снабдят Луната с атмосфера, ще отопляват Марс, ще охлаждат Венера, ще населят големите планети и ще построят много обитавани изкуствени острови в междупланетното пространство. Той вярва, че медицината ще намери средство не само да продължи значително човешкия живот, но и да връща на старците младостта.

 

Фантастика

 

Не към космическите простори, а към океанското дъно насочва погледа си писателят Борис Ляпунов.

Не три, а пет милиарда души ще живеят на земното кълбо в 2000 година.

Колко храна, суровини, енергия ще са нужни на растящото човечество. Хората не ще могат да минат без даровете на океана. И вероятно съкровищата на морските глъбини и на океанското дъно ще започнат да се използват много преди практическото усвояване на Космоса. Шахти на океанското дъно ще се появят по-рано, отколкото на Луната, подводните плантации ще дадат реколти по-бързо от овощните и зеленчукови градини на Марс.

Но нека се разходим по морското дъно на бъдещето! Край нас плават всевъзможни кораби: товарни и пътнически подводни гиганти, риболовни и китоловни, автоматични косачки на водорасли, подводници за прекарване на кабели. Управлявани от сушата машини дълбаят сонди, добиват петрол и подземен газ, извличат всевъзможни руди.

Да, океанските простори са получили най-сетне своя стопанин. Човекът не само извлича огромните им богатства, но и въвежда там свой ред. Той е изменил хода на подводните течения, отоплил е арктическите води, изменил е климата на студените области. Той развъжда ценни породи риби, защищава ги от хищници, приготовлява за тях храна, помага им да населят нови места. От водораслите извлича ценни суровини и метали. Той използува неизчерпаемите източници на енергия, скрити в океана – приливите, разликата в температурата между повърхността и дълбочините, от водата добива гориво за термоядрените централи.

 

Фантастика

 

А сега имат думата братята Стругацки.

Има хора, които си представят комунизма някак странно: човечеството престава да се труди. Машините създават изобилието.

В резервоарите за вода за пиене – лимонада. Или дори бира. Има всичко, и то в неограничено количество. Няма само неизпълними желания. Човечеството уморено-изнежено се наслаждава, издържано изцяло от машините. Няма какво да се желае, няма какво да се мечтае, няма към какво да се стреми. Това не е комунизъм. Това е вцепеняваща скука. Да, ще има изобилие. Да, ще има машини – множество хитроумни машини, които ще изпълняват всичката неприятна и еднообразна работа. Но не за да заплава човек в тлъстини от мързел. Ние сме уверени: комунизмът – това не е мазен рай на изгладнели еснафи и не е съннорозова далечина на поетичен безделник. Комунизмът – това е последната и вечна битка на човечеството, битка за знание, битка безкрайно трудна и безкрайно увлекателна. И

бъдещето – това не е грандиозен приют за инвалиди на пенсиониралото се човечество, а милиони векове разрешаване на последното и вечно противоречие между безкрайността на тайните и безкрайността на знанията.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.
Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.
Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?
Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This