2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

31 декември 2021 | Истории

2022-а идва след часове… какво очаквате от нея? Докато помислите по тази тема, събрали сме за вас едни особено интересни очаквания. Които идват отпреди 60 години. Какво ли са познали фантастите?

1962 г. Излиза първият брой на култовото списание „Космос“, което отваря цял нов свят пред българските читатели. И в първия му брой е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе. Как ще изглежда светът след половин столетие според него? Какво ли е познал?

Прогнозите са „гарнирани“ от илюстрации, по-„мъдри“ с още 60 години. Картинките са създадени от френския илюстратор Жан-Марк Коте през за световното изложение през 1900 г. и показват как си представя, че ще изглежда светът през 2000 г. Любопитно е, че дълго време тези карикатури, разпространявани като пощенски картички, са забравени, преди да ги покаже именно Айзък Азимов като илюстрации в своя книга.

 

Фантастика

 

Прогностиката е невъзможно изкуство. И все пак, какво познаха и къде сбъркаха фантастите от двата края на Желязната завеса?

И прогнозите на съветските фантасти, и тези на Азимов, и на Коте определено са остарели интересно…

 

 

Посещение на световния панаир през 2014 г.

Айзък Азимов, „Ню Йорк Таймс“, 16 август 1964 г.
(Със съкращения)

Нюйоркският световно изложение през 1964 г. е посветен на „Мира чрез разбиране“. Той поглежда към утрешния свят без термоядрена война. И защо не? Ако се стигне до такава, определено няма смисъл да обсъждаме бъдещето. А какво ли ще бъде, да кажем, през 2014 г.? Как ще изглежда тогавашното Световно изложение?

Не знам, но мога да предположа.

Една мисъл, която ми хрумва, е че хората ще продължат да се отдалечават от природата, за да създава околна среда, която повече ще му подхожда. До 2014 г. масово ще се ползват електролуминисцентни панели. Стените и покривите ще блестят леко в разнообразие от цветове, което се променя при всяко натискане на някой бутон. Прозорците ще пропускат светлина в зависимост от това колко са силни слънчевите лъчи.

На панаира има една подземна къща, която е като символ на бъдещето. Ако прозорците ѝ не са поляризирани, те могат да променят „пейзажа“, контролирайки светлината. В предградията ще бъдат много разпространени подземните къщи с лесно контролирана температура, независима от прищевките на времето, с пречистен въздух и контролирана светлина.

На повърхността ще се простират огромни тревни площи – пасища и паркове.

Малка част от тези места ще бъдат заети от хората.

 

Фантастика

 

Джаджите ще продължават да спасяват хората от ежедневните им досадни задачи. Устройствата в кухнята ще бъдат разработени така, че да приготвят „автоястия“, ще стоплят водата и ще правят кафе сами, ще изпичат хляба, ще пържат, ще готвят яйцата, ще запичат бекона. Закуската ще се „поръчва“ предишната нощ и ще е готова в определения от нас час. Цели обеди и вечери, за които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. Предполагам обаче, че дори през 2014 г. още ще е препоръчително да имаме малко кътче в кухнята, в което ще можем ръчно да приготвяме някои ястия, особено когато очакваме гости.

Роботите нито ще се срещат често, нито ще бъдат особено добри през 2014 г., но ще съществуват. IBM не представя на сегашното изложение роботи, но залага на компютрите, които показват вече невероятна комплексност. Впечатляват особено с факта, че могат да превеждат от руски на английски.

Ако машините са толкова умни днес, какво ли ни очаква след 50 години?

Именно подобни компютри, но далеч по-миниатюризирани, ще представляват „мозъците“ на роботите. Нещо повече – на панаира през 2014 г. едно от основните неща, които IBM ще представи, може и да е робот прислужница – голям, непохватен и бавен, но способен да взима, подрежда и чисти отделни уреди в дома. Вероятно за присъстващите ще е забавно да разхвърлят боклуци по пода на залата, за да видят как роботът внимателно ги взема, определя ги като отпадъци и ги отделя. Вероятно ще се появят и роботи градинари.

Уредите през 2014 г. няма да имат кабели, а ще бъдат захранвани от дълготрайни батерии, базирани на радиоизотопи. Ще съществуват и експериментални термоядрени електроцентрали. Големи соларни станции също ще работят в много пустини и полупустинни райони.

Ще има много превозни средства, които ще имат възможно най-малък контакт с повърхността. Ще има летища, разбира се, но дори наземният транспорт ще е във въздуха, на фут или два от земята.

 

Фантастика

 

Много усилия ще се полагат в дизайна на превозните средства с „мозък робот“, на които ще могат да се задават координати за определена дестинация и те ще могат да стигат до там без никакво участие от страна на човека шофьор. Подозирам, че една от особените атракции на панаира през 2014 г. ще бъдат малки роботизирани коли, които ще могат да маневрират сами на височина два фута сред тълпа, избягвайки сблъсъците.

Комуникациите ще се развият до такова ниво, че ще можем да виждаме човека, с когото говорим, така, както сега го чуваме по телефона.

Екраните ще се използват не само за да виждате човека, на когото се обаждате,

но и за разглеждане на документи, на снимки, за четене на пасажи от книги. Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.

Разговорите с Луната ще се осъществяват чрез модулирани лазерни лъчи. Комуникацията обаче ще е малко дискомфортна, защото ще отнема по 2,5 секунди, за да се разменят въпрос и отговор. А с Марс разликата ще е 3,5 минути, и то, когато е най-близо. Така или иначе, през 2014 г. само безпилотни кораби ще са кацнали на Марс, въпреки че на изложението през 2014 г. ще покажат модел на бъдеща марсианска колония.

Стенни екрани ще заменят сегашните телевизори, а прозрачни кубове ще излъчват 3-измерни изображения. Един от най-популярните експонати на фестивала след 50 години ще бъдат 3D телевизори под формата на кубове, които ще могат да се завъртат, за да се вижда от всички ъгли.

През 2014 г. населението на планетата ще бъде 6,5 млрд. души, а на САЩ – 350 млн.. Заради нарастването на населението, ще са овладени повече пустинни и полярни територии.

Обичайното земеделие ще е се осъществява трудно, ще има ферми, в които много по-ефективно се използват микроорганизмите. Обработени дрожди и водорасли ще се предлагат във всякакви вкусове. На изложението през 2014-а ще има „псевдопуйки“ и „почтипържоли“.

Не всички хора ще се радват в пълна степен на удобствата от технологиите. По-голяма част в сравнение с днес ще живеят в лишения и въпреки че може би ще са по-добре материално, отколкото днес, те ще изостават повече в сравнение с напредналите части на света.

 

Фантастика

 

Светът определено ще е избрал да ограничава раждаемостта, за да не се стигне до свръхпопулация. Ще се използват механични устройства, които да заменят болните сърца и бъбреци, да отпушват артериите, смъртността ще намалява, а средната продължителност на живота в някои части на света ще стигне 85 г.

Всички гимназисти ще учат основите на компютърните технологии, ще познават бинарната аритметика и ще използват компютърните езици, които ще са се развили на основата на днешния Fortran.

Въпреки това, човечеството ще страда ужасно от скука – болест, която с всяка следваща година ще се среща по-често. Това ще има своите ментални, емоционални и социологически последствия, и смея да кажа, че психиатрията ще бъде най-важната медицинска специалност през 2014 г. Малцината, които се занимават с креативна работа от някакъв вид ще бъдат истинският елит на човечеството.

А най-мрачната прогноза, която мога да направя, е, че през 2014 г., в обществото, пълно със свободно време, най-любимата дума от речника вече ще бъде „работа“!

 

 

„Прозорец към бъдещето“

(Публикация в списание „Космос“, брой 0/1962 г.)

Как ще живеят хората в края на столетието, след векове, след хилядолетия? Кой не си поставя тези въпроси, кого не вълнуват те? Но да се отговори, е много трудно. Група съветски писатели са се опитали да надзърнат напред, да разтворят пред нас прозореца на бъдещето.

Ето как вижда писателят Анатолий Днепров успехите на човечеството след 30-50 години:

Разбира се,

успешно ще бъде разрешен проблемът за междупланетните съобщения.

 

Фантастика

 

Можем да се надяваме, че учените ще усвоят техниката на изкуствената фотосинтеза и, овладявайки термоядрените източници, човечеството ще получи изобилна енергия за всички свои нужди. Несъмнено ще бъде въведена и пълната комплексна механизация и автоматизация на всички видове производство.

Аз предвиждам големи успехи в областта на биологията и медицината. Създаването на жива клетка в лабораторни условия ще бъде истинска революция в науката. Тя мъчно може да бъде надценена. А непосредствените ѝ резултати ще бъдат изобилие на хранителни продукти, управление на жизнените процеси, разрешаване на проблема за дълголетието и пълното ликвидиране на всички болести и недъзи.

В това, че хората от комунистическото общество ще живеят много дълго, че ще се радват неведнъж на младостта си, е уверен и писателят Георги Гуревич. Той мисли, че в конституциите на комунистическото време ще има точка:

„Всеки гражданин на Слънчевата система има право на младост“.

Той счита, че в по-далечното бъдеще човечеството ще нарасне на 100-200 милиарда души и тогава хората ще приспособят Космоса за свой дом, ще снабдят Луната с атмосфера, ще отопляват Марс, ще охлаждат Венера, ще населят големите планети и ще построят много обитавани изкуствени острови в междупланетното пространство. Той вярва, че медицината ще намери средство не само да продължи значително човешкия живот, но и да връща на старците младостта.

 

Фантастика

 

Не към космическите простори, а към океанското дъно насочва погледа си писателят Борис Ляпунов.

Не три, а пет милиарда души ще живеят на земното кълбо в 2000 година.

Колко храна, суровини, енергия ще са нужни на растящото човечество. Хората не ще могат да минат без даровете на океана. И вероятно съкровищата на морските глъбини и на океанското дъно ще започнат да се използват много преди практическото усвояване на Космоса. Шахти на океанското дъно ще се появят по-рано, отколкото на Луната, подводните плантации ще дадат реколти по-бързо от овощните и зеленчукови градини на Марс.

Но нека се разходим по морското дъно на бъдещето! Край нас плават всевъзможни кораби: товарни и пътнически подводни гиганти, риболовни и китоловни, автоматични косачки на водорасли, подводници за прекарване на кабели. Управлявани от сушата машини дълбаят сонди, добиват петрол и подземен газ, извличат всевъзможни руди.

Да, океанските простори са получили най-сетне своя стопанин. Човекът не само извлича огромните им богатства, но и въвежда там свой ред. Той е изменил хода на подводните течения, отоплил е арктическите води, изменил е климата на студените области. Той развъжда ценни породи риби, защищава ги от хищници, приготовлява за тях храна, помага им да населят нови места. От водораслите извлича ценни суровини и метали. Той използува неизчерпаемите източници на енергия, скрити в океана – приливите, разликата в температурата между повърхността и дълбочините, от водата добива гориво за термоядрените централи.

 

Фантастика

 

А сега имат думата братята Стругацки.

Има хора, които си представят комунизма някак странно: човечеството престава да се труди. Машините създават изобилието.

В резервоарите за вода за пиене – лимонада. Или дори бира. Има всичко, и то в неограничено количество. Няма само неизпълними желания. Човечеството уморено-изнежено се наслаждава, издържано изцяло от машините. Няма какво да се желае, няма какво да се мечтае, няма към какво да се стреми. Това не е комунизъм. Това е вцепеняваща скука. Да, ще има изобилие. Да, ще има машини – множество хитроумни машини, които ще изпълняват всичката неприятна и еднообразна работа. Но не за да заплава човек в тлъстини от мързел. Ние сме уверени: комунизмът – това не е мазен рай на изгладнели еснафи и не е съннорозова далечина на поетичен безделник. Комунизмът – това е последната и вечна битка на човечеството, битка за знание, битка безкрайно трудна и безкрайно увлекателна. И

бъдещето – това не е грандиозен приют за инвалиди на пенсиониралото се човечество, а милиони векове разрешаване на последното и вечно противоречие между безкрайността на тайните и безкрайността на знанията.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This