2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

дек. 31, 2021 | Истории

2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

31 декември 2021 | Истории

Тук са събрани едни особено интересни очаквания, които идват отпреди 60 години и рисуват днешния ден. Какво ли са познали фантастите?

1962 г. Излиза първият брой на култовото списание „Космос“, което отваря цял нов свят пред българските читатели. И в първия му брой е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе. Как ще изглежда светът след половин столетие според него? Какво ли е познал?

Прогнозите са „гарнирани“ от илюстрации, по-„мъдри“ с още 60 години. Картинките са създадени от френския илюстратор Жан-Марк Коте през за световното изложение през 1900 г. и показват как си представя, че ще изглежда светът през 2000 г. Любопитно е, че дълго време тези карикатури, разпространявани като пощенски картички, са забравени, преди да ги покаже именно Айзък Азимов като илюстрации в своя книга.

 

Фантастика

 

Прогностиката е невъзможно изкуство. И все пак, какво познаха и къде сбъркаха фантастите от двата края на Желязната завеса?

И прогнозите на съветските фантасти, и тези на Азимов, и на Коте определено са остарели интересно…

 

 

Посещение на световния панаир през 2014 г.

Айзък Азимов, „Ню Йорк Таймс“, 16 август 1964 г.
(Със съкращения)

Нюйоркският световно изложение през 1964 г. е посветен на „Мира чрез разбиране“. Той поглежда към утрешния свят без термоядрена война. И защо не? Ако се стигне до такава, определено няма смисъл да обсъждаме бъдещето. А какво ли ще бъде, да кажем, през 2014 г.? Как ще изглежда тогавашното Световно изложение?

Не знам, но мога да предположа.

Една мисъл, която ми хрумва, е че хората ще продължат да се отдалечават от природата, за да създава околна среда, която повече ще му подхожда. До 2014 г. масово ще се ползват електролуминисцентни панели. Стените и покривите ще блестят леко в разнообразие от цветове, което се променя при всяко натискане на някой бутон. Прозорците ще пропускат светлина в зависимост от това колко са силни слънчевите лъчи.

На панаира има една подземна къща, която е като символ на бъдещето. Ако прозорците ѝ не са поляризирани, те могат да променят „пейзажа“, контролирайки светлината. В предградията ще бъдат много разпространени подземните къщи с лесно контролирана температура, независима от прищевките на времето, с пречистен въздух и контролирана светлина.

На повърхността ще се простират огромни тревни площи – пасища и паркове.

Малка част от тези места ще бъдат заети от хората.

 

Фантастика

 

Джаджите ще продължават да спасяват хората от ежедневните им досадни задачи. Устройствата в кухнята ще бъдат разработени така, че да приготвят „автоястия“, ще стоплят водата и ще правят кафе сами, ще изпичат хляба, ще пържат, ще готвят яйцата, ще запичат бекона. Закуската ще се „поръчва“ предишната нощ и ще е готова в определения от нас час. Цели обеди и вечери, за които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. Предполагам обаче, че дори през 2014 г. още ще е препоръчително да имаме малко кътче в кухнята, в което ще можем ръчно да приготвяме някои ястия, особено когато очакваме гости.

Роботите нито ще се срещат често, нито ще бъдат особено добри през 2014 г., но ще съществуват. IBM не представя на сегашното изложение роботи, но залага на компютрите, които показват вече невероятна комплексност. Впечатляват особено с факта, че могат да превеждат от руски на английски.

Ако машините са толкова умни днес, какво ли ни очаква след 50 години?

Именно подобни компютри, но далеч по-миниатюризирани, ще представляват „мозъците“ на роботите. Нещо повече – на панаира през 2014 г. едно от основните неща, които IBM ще представи, може и да е робот прислужница – голям, непохватен и бавен, но способен да взима, подрежда и чисти отделни уреди в дома. Вероятно за присъстващите ще е забавно да разхвърлят боклуци по пода на залата, за да видят как роботът внимателно ги взема, определя ги като отпадъци и ги отделя. Вероятно ще се появят и роботи градинари.

Уредите през 2014 г. няма да имат кабели, а ще бъдат захранвани от дълготрайни батерии, базирани на радиоизотопи. Ще съществуват и експериментални термоядрени електроцентрали. Големи соларни станции също ще работят в много пустини и полупустинни райони.

Ще има много превозни средства, които ще имат възможно най-малък контакт с повърхността. Ще има летища, разбира се, но дори наземният транспорт ще е във въздуха, на фут или два от земята.

 

Фантастика

 

Много усилия ще се полагат в дизайна на превозните средства с „мозък робот“, на които ще могат да се задават координати за определена дестинация и те ще могат да стигат до там без никакво участие от страна на човека шофьор. Подозирам, че една от особените атракции на панаира през 2014 г. ще бъдат малки роботизирани коли, които ще могат да маневрират сами на височина два фута сред тълпа, избягвайки сблъсъците.

Комуникациите ще се развият до такова ниво, че ще можем да виждаме човека, с когото говорим, така, както сега го чуваме по телефона.

Екраните ще се използват не само за да виждате човека, на когото се обаждате,

но и за разглеждане на документи, на снимки, за четене на пасажи от книги. Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.

Разговорите с Луната ще се осъществяват чрез модулирани лазерни лъчи. Комуникацията обаче ще е малко дискомфортна, защото ще отнема по 2,5 секунди, за да се разменят въпрос и отговор. А с Марс разликата ще е 3,5 минути, и то, когато е най-близо. Така или иначе, през 2014 г. само безпилотни кораби ще са кацнали на Марс, въпреки че на изложението през 2014 г. ще покажат модел на бъдеща марсианска колония.

Стенни екрани ще заменят сегашните телевизори, а прозрачни кубове ще излъчват 3-измерни изображения. Един от най-популярните експонати на фестивала след 50 години ще бъдат 3D телевизори под формата на кубове, които ще могат да се завъртат, за да се вижда от всички ъгли.

През 2014 г. населението на планетата ще бъде 6,5 млрд. души, а на САЩ – 350 млн.. Заради нарастването на населението, ще са овладени повече пустинни и полярни територии.

Обичайното земеделие ще е се осъществява трудно, ще има ферми, в които много по-ефективно се използват микроорганизмите. Обработени дрожди и водорасли ще се предлагат във всякакви вкусове. На изложението през 2014-а ще има „псевдопуйки“ и „почтипържоли“.

Не всички хора ще се радват в пълна степен на удобствата от технологиите. По-голяма част в сравнение с днес ще живеят в лишения и въпреки че може би ще са по-добре материално, отколкото днес, те ще изостават повече в сравнение с напредналите части на света.

 

Фантастика

 

Светът определено ще е избрал да ограничава раждаемостта, за да не се стигне до свръхпопулация. Ще се използват механични устройства, които да заменят болните сърца и бъбреци, да отпушват артериите, смъртността ще намалява, а средната продължителност на живота в някои части на света ще стигне 85 г.

Всички гимназисти ще учат основите на компютърните технологии, ще познават бинарната аритметика и ще използват компютърните езици, които ще са се развили на основата на днешния Fortran.

Въпреки това, човечеството ще страда ужасно от скука – болест, която с всяка следваща година ще се среща по-често. Това ще има своите ментални, емоционални и социологически последствия, и смея да кажа, че психиатрията ще бъде най-важната медицинска специалност през 2014 г. Малцината, които се занимават с креативна работа от някакъв вид ще бъдат истинският елит на човечеството.

А най-мрачната прогноза, която мога да направя, е, че през 2014 г., в обществото, пълно със свободно време, най-любимата дума от речника вече ще бъде „работа“!

 

 

„Прозорец към бъдещето“

(Публикация в списание „Космос“, брой 0/1962 г.)

Как ще живеят хората в края на столетието, след векове, след хилядолетия? Кой не си поставя тези въпроси, кого не вълнуват те? Но да се отговори, е много трудно. Група съветски писатели са се опитали да надзърнат напред, да разтворят пред нас прозореца на бъдещето.

Ето как вижда писателят Анатолий Днепров успехите на човечеството след 30-50 години:

Разбира се,

успешно ще бъде разрешен проблемът за междупланетните съобщения.

 

Фантастика

 

Можем да се надяваме, че учените ще усвоят техниката на изкуствената фотосинтеза и, овладявайки термоядрените източници, човечеството ще получи изобилна енергия за всички свои нужди. Несъмнено ще бъде въведена и пълната комплексна механизация и автоматизация на всички видове производство.

Аз предвиждам големи успехи в областта на биологията и медицината. Създаването на жива клетка в лабораторни условия ще бъде истинска революция в науката. Тя мъчно може да бъде надценена. А непосредствените ѝ резултати ще бъдат изобилие на хранителни продукти, управление на жизнените процеси, разрешаване на проблема за дълголетието и пълното ликвидиране на всички болести и недъзи.

В това, че хората от комунистическото общество ще живеят много дълго, че ще се радват неведнъж на младостта си, е уверен и писателят Георги Гуревич. Той мисли, че в конституциите на комунистическото време ще има точка:

„Всеки гражданин на Слънчевата система има право на младост“.

Той счита, че в по-далечното бъдеще човечеството ще нарасне на 100-200 милиарда души и тогава хората ще приспособят Космоса за свой дом, ще снабдят Луната с атмосфера, ще отопляват Марс, ще охлаждат Венера, ще населят големите планети и ще построят много обитавани изкуствени острови в междупланетното пространство. Той вярва, че медицината ще намери средство не само да продължи значително човешкия живот, но и да връща на старците младостта.

 

Фантастика

 

Не към космическите простори, а към океанското дъно насочва погледа си писателят Борис Ляпунов.

Не три, а пет милиарда души ще живеят на земното кълбо в 2000 година.

Колко храна, суровини, енергия ще са нужни на растящото човечество. Хората не ще могат да минат без даровете на океана. И вероятно съкровищата на морските глъбини и на океанското дъно ще започнат да се използват много преди практическото усвояване на Космоса. Шахти на океанското дъно ще се появят по-рано, отколкото на Луната, подводните плантации ще дадат реколти по-бързо от овощните и зеленчукови градини на Марс.

Но нека се разходим по морското дъно на бъдещето! Край нас плават всевъзможни кораби: товарни и пътнически подводни гиганти, риболовни и китоловни, автоматични косачки на водорасли, подводници за прекарване на кабели. Управлявани от сушата машини дълбаят сонди, добиват петрол и подземен газ, извличат всевъзможни руди.

Да, океанските простори са получили най-сетне своя стопанин. Човекът не само извлича огромните им богатства, но и въвежда там свой ред. Той е изменил хода на подводните течения, отоплил е арктическите води, изменил е климата на студените области. Той развъжда ценни породи риби, защищава ги от хищници, приготовлява за тях храна, помага им да населят нови места. От водораслите извлича ценни суровини и метали. Той използува неизчерпаемите източници на енергия, скрити в океана – приливите, разликата в температурата между повърхността и дълбочините, от водата добива гориво за термоядрените централи.

 

Фантастика

 

А сега имат думата братята Стругацки.

Има хора, които си представят комунизма някак странно: човечеството престава да се труди. Машините създават изобилието.

В резервоарите за вода за пиене – лимонада. Или дори бира. Има всичко, и то в неограничено количество. Няма само неизпълними желания. Човечеството уморено-изнежено се наслаждава, издържано изцяло от машините. Няма какво да се желае, няма какво да се мечтае, няма към какво да се стреми. Това не е комунизъм. Това е вцепеняваща скука. Да, ще има изобилие. Да, ще има машини – множество хитроумни машини, които ще изпълняват всичката неприятна и еднообразна работа. Но не за да заплава човек в тлъстини от мързел. Ние сме уверени: комунизмът – това не е мазен рай на изгладнели еснафи и не е съннорозова далечина на поетичен безделник. Комунизмът – това е последната и вечна битка на човечеството, битка за знание, битка безкрайно трудна и безкрайно увлекателна. И

бъдещето – това не е грандиозен приют за инвалиди на пенсиониралото се човечество, а милиони векове разрешаване на последното и вечно противоречие между безкрайността на тайните и безкрайността на знанията.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This