2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

дек. 31, 2021 | Истории

2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

31 декември 2021 | Истории

Тук са събрани едни особено интересни очаквания, които идват отпреди 60 години и рисуват днешния ден. Какво ли са познали фантастите?

1962 г. Излиза първият брой на култовото списание „Космос“, което отваря цял нов свят пред българските читатели. И в първия му брой е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе. Как ще изглежда светът след половин столетие според него? Какво ли е познал?

Прогнозите са „гарнирани“ от илюстрации, по-„мъдри“ с още 60 години. Картинките са създадени от френския илюстратор Жан-Марк Коте през за световното изложение през 1900 г. и показват как си представя, че ще изглежда светът през 2000 г. Любопитно е, че дълго време тези карикатури, разпространявани като пощенски картички, са забравени, преди да ги покаже именно Айзък Азимов като илюстрации в своя книга.

 

Фантастика

 

Прогностиката е невъзможно изкуство. И все пак, какво познаха и къде сбъркаха фантастите от двата края на Желязната завеса?

И прогнозите на съветските фантасти, и тези на Азимов, и на Коте определено са остарели интересно…

 

 

Посещение на световния панаир през 2014 г.

Айзък Азимов, „Ню Йорк Таймс“, 16 август 1964 г.
(Със съкращения)

Нюйоркският световно изложение през 1964 г. е посветен на „Мира чрез разбиране“. Той поглежда към утрешния свят без термоядрена война. И защо не? Ако се стигне до такава, определено няма смисъл да обсъждаме бъдещето. А какво ли ще бъде, да кажем, през 2014 г.? Как ще изглежда тогавашното Световно изложение?

Не знам, но мога да предположа.

Една мисъл, която ми хрумва, е че хората ще продължат да се отдалечават от природата, за да създава околна среда, която повече ще му подхожда. До 2014 г. масово ще се ползват електролуминисцентни панели. Стените и покривите ще блестят леко в разнообразие от цветове, което се променя при всяко натискане на някой бутон. Прозорците ще пропускат светлина в зависимост от това колко са силни слънчевите лъчи.

На панаира има една подземна къща, която е като символ на бъдещето. Ако прозорците ѝ не са поляризирани, те могат да променят „пейзажа“, контролирайки светлината. В предградията ще бъдат много разпространени подземните къщи с лесно контролирана температура, независима от прищевките на времето, с пречистен въздух и контролирана светлина.

На повърхността ще се простират огромни тревни площи – пасища и паркове.

Малка част от тези места ще бъдат заети от хората.

 

Фантастика

 

Джаджите ще продължават да спасяват хората от ежедневните им досадни задачи. Устройствата в кухнята ще бъдат разработени така, че да приготвят „автоястия“, ще стоплят водата и ще правят кафе сами, ще изпичат хляба, ще пържат, ще готвят яйцата, ще запичат бекона. Закуската ще се „поръчва“ предишната нощ и ще е готова в определения от нас час. Цели обеди и вечери, за които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. Предполагам обаче, че дори през 2014 г. още ще е препоръчително да имаме малко кътче в кухнята, в което ще можем ръчно да приготвяме някои ястия, особено когато очакваме гости.

Роботите нито ще се срещат често, нито ще бъдат особено добри през 2014 г., но ще съществуват. IBM не представя на сегашното изложение роботи, но залага на компютрите, които показват вече невероятна комплексност. Впечатляват особено с факта, че могат да превеждат от руски на английски.

Ако машините са толкова умни днес, какво ли ни очаква след 50 години?

Именно подобни компютри, но далеч по-миниатюризирани, ще представляват „мозъците“ на роботите. Нещо повече – на панаира през 2014 г. едно от основните неща, които IBM ще представи, може и да е робот прислужница – голям, непохватен и бавен, но способен да взима, подрежда и чисти отделни уреди в дома. Вероятно за присъстващите ще е забавно да разхвърлят боклуци по пода на залата, за да видят как роботът внимателно ги взема, определя ги като отпадъци и ги отделя. Вероятно ще се появят и роботи градинари.

Уредите през 2014 г. няма да имат кабели, а ще бъдат захранвани от дълготрайни батерии, базирани на радиоизотопи. Ще съществуват и експериментални термоядрени електроцентрали. Големи соларни станции също ще работят в много пустини и полупустинни райони.

Ще има много превозни средства, които ще имат възможно най-малък контакт с повърхността. Ще има летища, разбира се, но дори наземният транспорт ще е във въздуха, на фут или два от земята.

 

Фантастика

 

Много усилия ще се полагат в дизайна на превозните средства с „мозък робот“, на които ще могат да се задават координати за определена дестинация и те ще могат да стигат до там без никакво участие от страна на човека шофьор. Подозирам, че една от особените атракции на панаира през 2014 г. ще бъдат малки роботизирани коли, които ще могат да маневрират сами на височина два фута сред тълпа, избягвайки сблъсъците.

Комуникациите ще се развият до такова ниво, че ще можем да виждаме човека, с когото говорим, така, както сега го чуваме по телефона.

Екраните ще се използват не само за да виждате човека, на когото се обаждате,

но и за разглеждане на документи, на снимки, за четене на пасажи от книги. Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.

Разговорите с Луната ще се осъществяват чрез модулирани лазерни лъчи. Комуникацията обаче ще е малко дискомфортна, защото ще отнема по 2,5 секунди, за да се разменят въпрос и отговор. А с Марс разликата ще е 3,5 минути, и то, когато е най-близо. Така или иначе, през 2014 г. само безпилотни кораби ще са кацнали на Марс, въпреки че на изложението през 2014 г. ще покажат модел на бъдеща марсианска колония.

Стенни екрани ще заменят сегашните телевизори, а прозрачни кубове ще излъчват 3-измерни изображения. Един от най-популярните експонати на фестивала след 50 години ще бъдат 3D телевизори под формата на кубове, които ще могат да се завъртат, за да се вижда от всички ъгли.

През 2014 г. населението на планетата ще бъде 6,5 млрд. души, а на САЩ – 350 млн.. Заради нарастването на населението, ще са овладени повече пустинни и полярни територии.

Обичайното земеделие ще е се осъществява трудно, ще има ферми, в които много по-ефективно се използват микроорганизмите. Обработени дрожди и водорасли ще се предлагат във всякакви вкусове. На изложението през 2014-а ще има „псевдопуйки“ и „почтипържоли“.

Не всички хора ще се радват в пълна степен на удобствата от технологиите. По-голяма част в сравнение с днес ще живеят в лишения и въпреки че може би ще са по-добре материално, отколкото днес, те ще изостават повече в сравнение с напредналите части на света.

 

Фантастика

 

Светът определено ще е избрал да ограничава раждаемостта, за да не се стигне до свръхпопулация. Ще се използват механични устройства, които да заменят болните сърца и бъбреци, да отпушват артериите, смъртността ще намалява, а средната продължителност на живота в някои части на света ще стигне 85 г.

Всички гимназисти ще учат основите на компютърните технологии, ще познават бинарната аритметика и ще използват компютърните езици, които ще са се развили на основата на днешния Fortran.

Въпреки това, човечеството ще страда ужасно от скука – болест, която с всяка следваща година ще се среща по-често. Това ще има своите ментални, емоционални и социологически последствия, и смея да кажа, че психиатрията ще бъде най-важната медицинска специалност през 2014 г. Малцината, които се занимават с креативна работа от някакъв вид ще бъдат истинският елит на човечеството.

А най-мрачната прогноза, която мога да направя, е, че през 2014 г., в обществото, пълно със свободно време, най-любимата дума от речника вече ще бъде „работа“!

 

 

„Прозорец към бъдещето“

(Публикация в списание „Космос“, брой 0/1962 г.)

Как ще живеят хората в края на столетието, след векове, след хилядолетия? Кой не си поставя тези въпроси, кого не вълнуват те? Но да се отговори, е много трудно. Група съветски писатели са се опитали да надзърнат напред, да разтворят пред нас прозореца на бъдещето.

Ето как вижда писателят Анатолий Днепров успехите на човечеството след 30-50 години:

Разбира се,

успешно ще бъде разрешен проблемът за междупланетните съобщения.

 

Фантастика

 

Можем да се надяваме, че учените ще усвоят техниката на изкуствената фотосинтеза и, овладявайки термоядрените източници, човечеството ще получи изобилна енергия за всички свои нужди. Несъмнено ще бъде въведена и пълната комплексна механизация и автоматизация на всички видове производство.

Аз предвиждам големи успехи в областта на биологията и медицината. Създаването на жива клетка в лабораторни условия ще бъде истинска революция в науката. Тя мъчно може да бъде надценена. А непосредствените ѝ резултати ще бъдат изобилие на хранителни продукти, управление на жизнените процеси, разрешаване на проблема за дълголетието и пълното ликвидиране на всички болести и недъзи.

В това, че хората от комунистическото общество ще живеят много дълго, че ще се радват неведнъж на младостта си, е уверен и писателят Георги Гуревич. Той мисли, че в конституциите на комунистическото време ще има точка:

„Всеки гражданин на Слънчевата система има право на младост“.

Той счита, че в по-далечното бъдеще човечеството ще нарасне на 100-200 милиарда души и тогава хората ще приспособят Космоса за свой дом, ще снабдят Луната с атмосфера, ще отопляват Марс, ще охлаждат Венера, ще населят големите планети и ще построят много обитавани изкуствени острови в междупланетното пространство. Той вярва, че медицината ще намери средство не само да продължи значително човешкия живот, но и да връща на старците младостта.

 

Фантастика

 

Не към космическите простори, а към океанското дъно насочва погледа си писателят Борис Ляпунов.

Не три, а пет милиарда души ще живеят на земното кълбо в 2000 година.

Колко храна, суровини, енергия ще са нужни на растящото човечество. Хората не ще могат да минат без даровете на океана. И вероятно съкровищата на морските глъбини и на океанското дъно ще започнат да се използват много преди практическото усвояване на Космоса. Шахти на океанското дъно ще се появят по-рано, отколкото на Луната, подводните плантации ще дадат реколти по-бързо от овощните и зеленчукови градини на Марс.

Но нека се разходим по морското дъно на бъдещето! Край нас плават всевъзможни кораби: товарни и пътнически подводни гиганти, риболовни и китоловни, автоматични косачки на водорасли, подводници за прекарване на кабели. Управлявани от сушата машини дълбаят сонди, добиват петрол и подземен газ, извличат всевъзможни руди.

Да, океанските простори са получили най-сетне своя стопанин. Човекът не само извлича огромните им богатства, но и въвежда там свой ред. Той е изменил хода на подводните течения, отоплил е арктическите води, изменил е климата на студените области. Той развъжда ценни породи риби, защищава ги от хищници, приготовлява за тях храна, помага им да населят нови места. От водораслите извлича ценни суровини и метали. Той използува неизчерпаемите източници на енергия, скрити в океана – приливите, разликата в температурата между повърхността и дълбочините, от водата добива гориво за термоядрените централи.

 

Фантастика

 

А сега имат думата братята Стругацки.

Има хора, които си представят комунизма някак странно: човечеството престава да се труди. Машините създават изобилието.

В резервоарите за вода за пиене – лимонада. Или дори бира. Има всичко, и то в неограничено количество. Няма само неизпълними желания. Човечеството уморено-изнежено се наслаждава, издържано изцяло от машините. Няма какво да се желае, няма какво да се мечтае, няма към какво да се стреми. Това не е комунизъм. Това е вцепеняваща скука. Да, ще има изобилие. Да, ще има машини – множество хитроумни машини, които ще изпълняват всичката неприятна и еднообразна работа. Но не за да заплава човек в тлъстини от мързел. Ние сме уверени: комунизмът – това не е мазен рай на изгладнели еснафи и не е съннорозова далечина на поетичен безделник. Комунизмът – това е последната и вечна битка на човечеството, битка за знание, битка безкрайно трудна и безкрайно увлекателна. И

бъдещето – това не е грандиозен приют за инвалиди на пенсиониралото се човечество, а милиони векове разрешаване на последното и вечно противоречие между безкрайността на тайните и безкрайността на знанията.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This