IT, любов и боровинки

сеп. 22, 2023 | Истории

IT, любов и боровинки

22 септември 2023 | Истории

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?

– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.

Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…

 

Roseberry

 

Roseberry fields forever

„Утре ще си взема почивен ден… Ще си купувам трактор“, казва веднъж Нено, а шефът му, какво да прави, отвръща: „Добре!“.

Сферата на информационните технологии се превърна в поле, което дава много възможности на най-различни хора. „Поле“ уж само в метафоричния смисъл… Но не и за Криси и Нено.

Тя е от Любимец, следва в чужбина и бързо напредва по кариерната стълбица на своята професия – проектов мениджър. Той е от село Осетеново и докато трупа годините опит като програмист, има голямата мечта да се върне на село, към земята…

И упорито работи за това мечтата да разцъфне. Гради стъпка по стъпка плана за фермата, в която ще гледа две толкова различни култури – рози и боровинки. Обмисля кои парцели да ползва, как точно да се погрижи за растенията… докато работата си тече, животът също. Идват годините на пандемията, когато любовта на Криси и Нено покълва, за да разцъфне с пълния си блясък.

 

Roseberry

Земята на фермата, преди да се появят боровинките

 

Хълмът на боровинките

Двамата тъкмо са приключили първия пълноценен сезон с двете култури. В края на пролетта реколтата от розов цвят е била добра, после е дошло времето на боровинките.

И като стана дума за ароматният плод, именно той е голямата мечта на Нено. От дълги години програмистът се интересува как да се отглежда тази уж позната ни култура така, че плодът да стане вълнуващо сладък. Резултатът: след като е осигурил парцел, купува непознати у нас сортове за разсад и… стотици огромни саксии. Пълни ги с киселата почва, в която най-добре се развива този плод – не случайно обичайният му дом е планината. Макар у нас подобна практика да е почти непозната, по света се използва доста, доказана е в практиката.

Тъй като нямат собствена земя, така са спокойни, че ще могат да пренесат саксиите, ако се наложи фермата да си намери нов дом. Гледат около 20 сорта, за да видят кой как ще се развива. 5-6 са основните, по-голямото количество, отличават се с големите си размери и с различните си вкусове – някои са по-сладки, други – не толкова. Всички други сортове са там, за да опитват, да търсят различни решения.

„Искаме да видим кой колко добре ще се развива, в какъв период зрее при нашите условия, защото едно е по книга, а друго конкретно тук“, разказва Нено. Идеята е чрез комбинация от сортове да имат максимално дълъг сезон, в който да предлагат на клиентите си различни варианти на вкусния плод.

 

Roseberry

Разсадът за боровинки

 

Розово бъдеще

Доста програмистки, дори инженерен подход, какво ще кажете? Така мислят и нашите герои, идеята на Нено е да вземат най-добрите идеи и да ги прилагат между двата толкова различни свята, в които живеят…

В работата си Криси отговаря за екип от специалисти в обработката на данни. На последната среща на живо им подарява по бурканче сладко и им разказва с какво се занимава в свободното си време. А те ѝ отвръщат с искрен интерес, впечатлени не само от историята, но и от вкуса. Колега от Индия ѝ разказва, че в родината си има близки с опит в земеделието и ще ѝ помогне, ако решат да създадат ферма и там.

Някак естествено идва името – RoseBerry събира розите и боровинките. За разкош в логото има и мечка, която да оцени двете ароматни земеделски култури. И не само – над селото се издига местността Мечи камък, която се превръща в талисман на начинанието.

Като специалист в управлението на хора, Криси най-често е близо до работниците. С програмистите ли се работи по трудно, или с берачи на рози? „Всички са хора!“, отвръща тя.

„Моят екип е от 17 човека, прекрасни, но не са никак лесни. Така е и с розоберачите. Всеки си има плюсове и минуси, много различни хора, с различно минало, с различна култура. Два различни свята! Не можеш да ги съпоставиш. Разсъждават по съвсем различен начин и срещата с двете вселени много те обогатява. Преди всичко трябва да си човек с останалите, без значение дали насреща е програмист или розоберач. Защото човек до човек опира!“

 

Roseberry

Поставянето на големите саксии, в които после ще се озоват боровинките

 

Мъхеста брада

А къде е мястото на розите? Фермата си двамата айти специалисти започват именно с тях. Традиционната местна култура им се отплаща, имат дългосрочен договор за изкупуване на розовия цвят. По този начин са и по-спокойни за бъдещето – след като гледат две култури, дори едната да пострада по някаква причина, другата ще им помогне да се справят с трудностите.

4700-те саксии с боровинки вече заемат всички 14 декара от парцела. Съвсем скоро мислят да разширят площите и за двете култури, в преговори са със собственици на земя край Осетеново. Трудностите идват заради това, че парцелите са малки, често са разделени между много наследници, които трудно намират общ език.

И ето че тази година, когато за първи път фермата заработи с пълния си капацитет, интересът беше толкова голям, че в един момент двамата спряха да приемат поръчки. Доста хора научават за тях от репортажи по Нова телевизия и в youtube канала Boho Soulz.

 

Сладки мечти

Други просто ги намират през социалните мрежи, които Криси активно развива. „В YouTube ни намериха много лекари, в TikTok – хора, на които просто им е станало любопитно дали тия големи боровинк ще са хубави, в Instagram последователите пък се докосват до нашето ежедневие. Facebook е за малко по-улегналите, често оттам идват родители с малки деца“, разказва Криси.

Тя приема поръчките и държи да се чуе лично с всеки клиент. Така научава какво ги е привлякло, а и се раждат много истории. Млада майка ѝ разказва, че имала големи трудности със захранването на бебето си и помогнали единствено техните боровинки. „При нас всичко е проба/грешка и си слушам клиентите. Когато им звъня и някой ми каже: „Ама нали ще ми пратите от ония големите, сладките?“, вече знам какво предпочита, други си падат по по-киселите“.

„Много хора ни се чудят защо се занимаваме с онлайн продажби, защо влагаме толкова усилия и пари за опаковки и кашони с логото ни. Само ние си знаем колко ни струва. „Какво се занимавате, отидете на борсата, продайте си цялото количество и това е!“ Да, ама не е това въпросът. Ние искаме да продадем продукта, но със смисъла! И добавяме точно това – идеята, как го правим, историята ни, живота ни! Така или иначе си работиш работата, изкарваш пари. Ама дай малко смисъл в това нещо!“, емоционално разказва Криси.

„Идеята е хората да видят кои сме, кой стои зад тази ферма, как работим, как произвеждаме този продукт и да знаят, че си го купуват от нас“.

 

Roseberry

 

Боровинката на тортата

„Продукт, маркетинг… и остава да задържиш колкото може повече. В един момент имаше толкова много динамика… Нено ми каза: Толкова много неща направихме за нула време, че не може да спрем, за да си поемем въздух, да осмислим и да видим какво сме направили и какво правим!“, усмихва се Криси.

Търсенето не спира, вече са им предложили са изнасят продукцията си за Шотландия, а също – да я разпространяват в една от големите търговски вериги.

Макар сезонът да е отминал, работата продължава, защото скоро ще дойде време за сладкото от боровинки.

И двамата разказват колко добре им се отразява физическата работа, с която редуват часовете пред компютъра заради основната им професия. След особено нервна среща Криси грабва правата лопата и половин час по-късно е забравила за всякакви грижи.

Имат още много идеи, например да разпространяват розовия цвят като ароматизатор, да организират събития. Но, както сами казват, работата в айти сферата ги е научила да работят стъпка по стъпка.

Но как им стига времето за всичко? Трудно. Налага им се например да отклоняват поканите да се видят с приятели. „Как може да сме с някого в 10 вечерта, като на следващата сутрин трябва да станем в 5,30 ч и да сме във фермата?“, чуди се Криси.

 

Roseberry

 

Аджайл с лопата

„Не тръгнахме да правим всичко наведнъж“, спомня си Нено. „Имах в главата си изградена представа какво трябва да се случи във времето. Взимаме земята, знаем, вече я имаме, имаме договори за наем. Както в програмирането – от колонката „Работи се“ отива в „Готово“ и започваш следващото. Според мен това е ключът към успеха, за 2 години с малко хора да направим нещо голямо“.

Ето че стигаме и до друга голяма възможност, която дават технологиите. Ежедневната грижа за боровинките е изцяло автоматизирана! Във фермата използват софтуер на българския стартъп Ondo Solutions. „През телефона си правя една програма, казвам кой сектор да се полее в колко часа, колко дълго, с какво да се нахранят боровинките там, това ми спестява супер много време и оптимизира целия процес. Така се пести много вода, което също е изключително важно“, допълва Нено.

Според младите фермери рисковете оттук нататък са минимални. Саксиите и системата за отглеждане осигуряват всичко необходимо на растенията, край селото има полигони за градушки. „Нон стоп говорим за това какво да надградим. И като видим дори една пробойна, се стараем да я запълним“, разказва Нено. „Тествахме водата, за да знаем с какво да нахраним след това боровинките, редовно тестваме и самите плодове, съветваме се с агроном“.

 

Roseberry

 

Името на розата

Една от най-големите трудности е да намират работници за активния сезон, до този момент се включват основно хора от селото, но с разрастването на начинанието те няма да са достатъчни. „Заради това също е идеята да гледаме две култури – първо берем розите, след това боровинките и така удължаваме периода, в който можем да осигурим работа на хората“, разказва Нено. След като стават популярни, мнозина им пишат и предлагат да се включат в брането, включително и от чужбина. А какво ли ще стане, ако то се превърне във форма на тиймбилдинг за техни колеги от айти света?

Целта на Нено е след няколко години да изостави всичко останало и да се занимава само с фермата. Криси по-скоро ще продължи и на двата фронта. „Обичам да смесвам много неща и да ги надграждам. Затова с Нено се допълваме, аз съм малко повече човек на комуникацията, на модерните неща. Докато той е коренът, заземява ме, дърпа ме и дава истинското към другите, чисто дигиталните неща“, казва Криси.

Когато нещата се случват с любов и смисъл, тогава няма неизпълними мечти. Доказва го и историята на двамата ни гости. Както казва Криси, „сладка и уханна работа е това – земеделието…“

 

Roseberry Roseberry Roseberry Roseberry Roseberry

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Share This