IT, любов и боровинки

сеп. 22, 2023 | Истории

IT, любов и боровинки

22 септември 2023 | Истории

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?

– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.

Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…

 

Roseberry

 

Roseberry fields forever

„Утре ще си взема почивен ден… Ще си купувам трактор“, казва веднъж Нено, а шефът му, какво да прави, отвръща: „Добре!“.

Сферата на информационните технологии се превърна в поле, което дава много възможности на най-различни хора. „Поле“ уж само в метафоричния смисъл… Но не и за Криси и Нено.

Тя е от Любимец, следва в чужбина и бързо напредва по кариерната стълбица на своята професия – проектов мениджър. Той е от село Осетеново и докато трупа годините опит като програмист, има голямата мечта да се върне на село, към земята…

И упорито работи за това мечтата да разцъфне. Гради стъпка по стъпка плана за фермата, в която ще гледа две толкова различни култури – рози и боровинки. Обмисля кои парцели да ползва, как точно да се погрижи за растенията… докато работата си тече, животът също. Идват годините на пандемията, когато любовта на Криси и Нено покълва, за да разцъфне с пълния си блясък.

 

Roseberry

Земята на фермата, преди да се появят боровинките

 

Хълмът на боровинките

Двамата тъкмо са приключили първия пълноценен сезон с двете култури. В края на пролетта реколтата от розов цвят е била добра, после е дошло времето на боровинките.

И като стана дума за ароматният плод, именно той е голямата мечта на Нено. От дълги години програмистът се интересува как да се отглежда тази уж позната ни култура така, че плодът да стане вълнуващо сладък. Резултатът: след като е осигурил парцел, купува непознати у нас сортове за разсад и… стотици огромни саксии. Пълни ги с киселата почва, в която най-добре се развива този плод – не случайно обичайният му дом е планината. Макар у нас подобна практика да е почти непозната, по света се използва доста, доказана е в практиката.

Тъй като нямат собствена земя, така са спокойни, че ще могат да пренесат саксиите, ако се наложи фермата да си намери нов дом. Гледат около 20 сорта, за да видят кой как ще се развива. 5-6 са основните, по-голямото количество, отличават се с големите си размери и с различните си вкусове – някои са по-сладки, други – не толкова. Всички други сортове са там, за да опитват, да търсят различни решения.

„Искаме да видим кой колко добре ще се развива, в какъв период зрее при нашите условия, защото едно е по книга, а друго конкретно тук“, разказва Нено. Идеята е чрез комбинация от сортове да имат максимално дълъг сезон, в който да предлагат на клиентите си различни варианти на вкусния плод.

 

Roseberry

Разсадът за боровинки

 

Розово бъдеще

Доста програмистки, дори инженерен подход, какво ще кажете? Така мислят и нашите герои, идеята на Нено е да вземат най-добрите идеи и да ги прилагат между двата толкова различни свята, в които живеят…

В работата си Криси отговаря за екип от специалисти в обработката на данни. На последната среща на живо им подарява по бурканче сладко и им разказва с какво се занимава в свободното си време. А те ѝ отвръщат с искрен интерес, впечатлени не само от историята, но и от вкуса. Колега от Индия ѝ разказва, че в родината си има близки с опит в земеделието и ще ѝ помогне, ако решат да създадат ферма и там.

Някак естествено идва името – RoseBerry събира розите и боровинките. За разкош в логото има и мечка, която да оцени двете ароматни земеделски култури. И не само – над селото се издига местността Мечи камък, която се превръща в талисман на начинанието.

Като специалист в управлението на хора, Криси най-често е близо до работниците. С програмистите ли се работи по трудно, или с берачи на рози? „Всички са хора!“, отвръща тя.

„Моят екип е от 17 човека, прекрасни, но не са никак лесни. Така е и с розоберачите. Всеки си има плюсове и минуси, много различни хора, с различно минало, с различна култура. Два различни свята! Не можеш да ги съпоставиш. Разсъждават по съвсем различен начин и срещата с двете вселени много те обогатява. Преди всичко трябва да си човек с останалите, без значение дали насреща е програмист или розоберач. Защото човек до човек опира!“

 

Roseberry

Поставянето на големите саксии, в които после ще се озоват боровинките

 

Мъхеста брада

А къде е мястото на розите? Фермата си двамата айти специалисти започват именно с тях. Традиционната местна култура им се отплаща, имат дългосрочен договор за изкупуване на розовия цвят. По този начин са и по-спокойни за бъдещето – след като гледат две култури, дори едната да пострада по някаква причина, другата ще им помогне да се справят с трудностите.

4700-те саксии с боровинки вече заемат всички 14 декара от парцела. Съвсем скоро мислят да разширят площите и за двете култури, в преговори са със собственици на земя край Осетеново. Трудностите идват заради това, че парцелите са малки, често са разделени между много наследници, които трудно намират общ език.

И ето че тази година, когато за първи път фермата заработи с пълния си капацитет, интересът беше толкова голям, че в един момент двамата спряха да приемат поръчки. Доста хора научават за тях от репортажи по Нова телевизия и в youtube канала Boho Soulz.

 

Сладки мечти

Други просто ги намират през социалните мрежи, които Криси активно развива. „В YouTube ни намериха много лекари, в TikTok – хора, на които просто им е станало любопитно дали тия големи боровинк ще са хубави, в Instagram последователите пък се докосват до нашето ежедневие. Facebook е за малко по-улегналите, често оттам идват родители с малки деца“, разказва Криси.

Тя приема поръчките и държи да се чуе лично с всеки клиент. Така научава какво ги е привлякло, а и се раждат много истории. Млада майка ѝ разказва, че имала големи трудности със захранването на бебето си и помогнали единствено техните боровинки. „При нас всичко е проба/грешка и си слушам клиентите. Когато им звъня и някой ми каже: „Ама нали ще ми пратите от ония големите, сладките?“, вече знам какво предпочита, други си падат по по-киселите“.

„Много хора ни се чудят защо се занимаваме с онлайн продажби, защо влагаме толкова усилия и пари за опаковки и кашони с логото ни. Само ние си знаем колко ни струва. „Какво се занимавате, отидете на борсата, продайте си цялото количество и това е!“ Да, ама не е това въпросът. Ние искаме да продадем продукта, но със смисъла! И добавяме точно това – идеята, как го правим, историята ни, живота ни! Така или иначе си работиш работата, изкарваш пари. Ама дай малко смисъл в това нещо!“, емоционално разказва Криси.

„Идеята е хората да видят кои сме, кой стои зад тази ферма, как работим, как произвеждаме този продукт и да знаят, че си го купуват от нас“.

 

Roseberry

 

Боровинката на тортата

„Продукт, маркетинг… и остава да задържиш колкото може повече. В един момент имаше толкова много динамика… Нено ми каза: Толкова много неща направихме за нула време, че не може да спрем, за да си поемем въздух, да осмислим и да видим какво сме направили и какво правим!“, усмихва се Криси.

Търсенето не спира, вече са им предложили са изнасят продукцията си за Шотландия, а също – да я разпространяват в една от големите търговски вериги.

Макар сезонът да е отминал, работата продължава, защото скоро ще дойде време за сладкото от боровинки.

И двамата разказват колко добре им се отразява физическата работа, с която редуват часовете пред компютъра заради основната им професия. След особено нервна среща Криси грабва правата лопата и половин час по-късно е забравила за всякакви грижи.

Имат още много идеи, например да разпространяват розовия цвят като ароматизатор, да организират събития. Но, както сами казват, работата в айти сферата ги е научила да работят стъпка по стъпка.

Но как им стига времето за всичко? Трудно. Налага им се например да отклоняват поканите да се видят с приятели. „Как може да сме с някого в 10 вечерта, като на следващата сутрин трябва да станем в 5,30 ч и да сме във фермата?“, чуди се Криси.

 

Roseberry

 

Аджайл с лопата

„Не тръгнахме да правим всичко наведнъж“, спомня си Нено. „Имах в главата си изградена представа какво трябва да се случи във времето. Взимаме земята, знаем, вече я имаме, имаме договори за наем. Както в програмирането – от колонката „Работи се“ отива в „Готово“ и започваш следващото. Според мен това е ключът към успеха, за 2 години с малко хора да направим нещо голямо“.

Ето че стигаме и до друга голяма възможност, която дават технологиите. Ежедневната грижа за боровинките е изцяло автоматизирана! Във фермата използват софтуер на българския стартъп Ondo Solutions. „През телефона си правя една програма, казвам кой сектор да се полее в колко часа, колко дълго, с какво да се нахранят боровинките там, това ми спестява супер много време и оптимизира целия процес. Така се пести много вода, което също е изключително важно“, допълва Нено.

Според младите фермери рисковете оттук нататък са минимални. Саксиите и системата за отглеждане осигуряват всичко необходимо на растенията, край селото има полигони за градушки. „Нон стоп говорим за това какво да надградим. И като видим дори една пробойна, се стараем да я запълним“, разказва Нено. „Тествахме водата, за да знаем с какво да нахраним след това боровинките, редовно тестваме и самите плодове, съветваме се с агроном“.

 

Roseberry

 

Името на розата

Една от най-големите трудности е да намират работници за активния сезон, до този момент се включват основно хора от селото, но с разрастването на начинанието те няма да са достатъчни. „Заради това също е идеята да гледаме две култури – първо берем розите, след това боровинките и така удължаваме периода, в който можем да осигурим работа на хората“, разказва Нено. След като стават популярни, мнозина им пишат и предлагат да се включат в брането, включително и от чужбина. А какво ли ще стане, ако то се превърне във форма на тиймбилдинг за техни колеги от айти света?

Целта на Нено е след няколко години да изостави всичко останало и да се занимава само с фермата. Криси по-скоро ще продължи и на двата фронта. „Обичам да смесвам много неща и да ги надграждам. Затова с Нено се допълваме, аз съм малко повече човек на комуникацията, на модерните неща. Докато той е коренът, заземява ме, дърпа ме и дава истинското към другите, чисто дигиталните неща“, казва Криси.

Когато нещата се случват с любов и смисъл, тогава няма неизпълними мечти. Доказва го и историята на двамата ни гости. Както казва Криси, „сладка и уханна работа е това – земеделието…“

 

Roseberry Roseberry Roseberry Roseberry Roseberry

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This