Революцията Slack. Поука за $27,700,000,000

юли 19, 2022 | Истории

Революцията Slack. Поука за $27,700,000,000

19 юли 2022 | Истории

Стюарт Бътърфилд е човекът, който има най-много да черпи за това как пандемията промени живота ни. Колкото и да черпи обаче, все ще остане (стига да не е в Слънчев бряг), защото последният му проект бе откупен срещу сумата от заглавието, а той взе немалка част от парите.

Не сте чували за Бътърфилд? Определено си струва, таткото на Slack има поучителна история, която минава през различните епохи на интернет, за да ни припомни, че дори човек да живее добре… понякога идва изумителният успех, за който толкова дълго се е подготвял.

И знаете ли каква е тайната му? Крие се в изводите, които той си прави след провала, до който е стигнала една негова компютърна игра цели 30 години по-рано…

 

 

В разцвета на силите си

Наистина е странно, че името му не е толкова популярно. Защото той от три десетилетия създава приложения, чиято идея е да впрегнат модерните технологии така, че да помагат в общуването между хората.

Роден е през 1973 г., от малък си пада по дядовците на днешните компютри. Някак доста му върви на това поколение, което попада във водовъртежа на първоначалния интернет ентусиазъм – Мъск и Сундар Пичай са родени само година по-рано.

На 16 Стюарт успява да причини тежка катастрофа, в която смачква до неузнаваемост колата на баща си. Реакцията на майка му казва всичко за либералното възпитание, което е получил: „Е, много добре, че ти се случи, така успя да научиш важен урок за пътната безопасност“.

Бъдещият богаташ е роден с името Дарма Джереми Бътърфийлд. Решава да се прекръсти на Стюарт, когато е само на 12, а по-късно казва, че това не е било добра идея. „Няма нито една книга, където добрият герой да се казва така“. Явно не са му попадали приключенията на доброто мишле Стюарт Литъл.

 

 

Сайт като една човешка длан

Нашият Стюарт обаче не е мишле по душа, а иновативен предприемач. Има късмета от малък у дома да има компютър. Още от 1979-а играе на Apple II, учи се да програмира от случайно попаднали му списания.

После идва първият досег с мрежата. „Беше 1992-а, просто не можех да повярвам с какви технологии вече разполагаме!“, спомня си Стюарт.

Както сам казва, той е един от петимата в града, който може да пише html. Интернет бумът е в началото си, момчето си докарва прилични доходи, създавайки примитивните тогавашни сайтове. За да си представите колко е древна ерата, ще споменем още, че Стюарт организира състезанието 5K, в което се надпреварват сайтове, по-малки от 5 килобайта.

Въпреки това решава да следва… философия. Завършва бакалавърска степен, после магистратура. Ученето му се удава, професията го вълнува, докато в един момент… просто разбира, че няма какво да върши с това образование. „Чували ли сте за последния път, когато фирма за философия е отворила ново работно място?“ – шегува се Стюарт.

 

 

Силициеви философи

Отказва се от идеята за докторантура по философия, защото не вижда особена перспектива. „Много от преподавателите ми казваха: животът в академичните среди е ужасен, моля те, не се насочвай към него. Ако толкова те интересуват тези теми, можеш да се абонираш за някои научни списания, да ходиш по конференции“.

Именно по това време отново го привлича интернет, който е започнал да изглежда много по-добре. Стюарт решава да се захване с някакво сериозно начиние, което да се превърне и в препитание.

За да събере капитал, няколко години работи като уеб дизайнер, а през 2002-а създава първата си компания за компютърни игри. Пилотното си начинание нарича “Game Neverending” („безкрайна игра“). Както по-късно ще признае самият Стюарт, след дълго чакане… той е избрал най-неподходящият момент, в който да започне нов проект. В софтуерния свят този период е известен като „дот ком балонът“, времето, когато изведнъж всички решиха да инвестират в интернет, а той все още не беше нито толкова популярен, нито готов чисто технически за сериозни предизвикателства.

Личи си от името на играта, при нея не губиш, или печелиш, а продължаваш и продължаваш да играеш. Както пише в един от коментарите, „може би тя беше твърде интелектуална. Д-р Зевс среща Монти Пайтън, а той – Борхес. При това в ерата когато игри като Farmville едва започваха да се налагат“.

 

Homo ludens

Един от феновете на „безкрайната игра“ – Кал Хендерсън, създава фен сайт на проекта и пише ентусиазирани писма на екипа. Стюарт решава да го наеме и двамата работят заедно до днес – Кал също е сред акционерите, спечелили от продажбата на Slack.

Идеите на Стюарт са за мултимедиен проект, който се играе от много участници онлайн. Прототипът на игра обаче така и не намира нужните инвеститори и след упорита битка новоизпеченият предприемач ще трябва да освободи хората, които е наел… За щастие, това се променя благодарение на неочаквано хрумване.

Идеята идва по доста „забавен“ начин. Стюарт и тогавашната му съпруга и партньор в бизнеса Катрин Фейк трябва да пътуват със самолет, за да участват в мащабен форум за компютърни игри в Ню Йорк. Двамата се натравят по време на полета, едвам се добират до хотела, цяла нощ се мъчат здравата… А на сутринта Стюарт се събужда с идеята за Flickr.

Разбира се, не ви препоръчваме този метод, за да извикате гениалните идеи, макар че очевидно при нашия герой той сработва доста добре.

А той решава да опита нещо нестандартно: да използва частта от софтуера на играта, която е свързана с онлайн комуникация. Стюърт кани малцината верни потребители на играта да се включат в едно съвсем различно начинание. Така се ражда Flickr, социалната мрежа за споделяне на снимки, която проправи пътя на много от тенденциите в днешното ни общуване онлайн.

За първи път хората могат безплатно да качат цееели 200 снимки онлайн и лесно да ги споделят с приятелите си. Днес може да ни звучи като капка в морето, но преди 20 години беше направо невероятно.

 

 

Малкото петънце

Успехът на Flickr бързо привлича вниманието и не след дълго компанията е придобита от един от големите тогавашни онлайн играчи – Yahoo!, за 20 милиона долара. Сделката привлича доста погледи, защото е с много сериозни измерения като за тогавашните стандарти на мрежата.

Идва време нашият герой да се порадва на успеха, още 4 години работи в компанията, която вече не е негова собственост.

Докато през 2009-а решава, че е време да опита нещо още по-смело. За втори път се насочва към компютърните игри… и за втори път се проваля. Като отново намира начин да излезе от задънената улица зрелищно, този път създавайки компания не са милиони, а за десетки милиарди долари.

Всичко започва с проекта Tiny Speck („Малко петънце“), компания, която работи по създаването на компютърна игра на име Glitch. Стюарт вече има опит и събира солиден екип. Както сам казва, ако при първата му игра отборът е бил за две по десетобалната система, тук вече работи с топ професионалисти, които са за 10/10.

Дори се намира сериозно финансиране. Стартъпът набира цели 17,5 милиона долара от инвеститори, започва да създава все по-качествен продукт… но потребителите отново просто ги няма. Всичко изглежда обещаващо, ревютата на играта са добри. Но за да успееш онлайн, трябва да я има и частицата магия, която да покаже, че начинанието е дошло в правилното време и е уловило вниманието на правилните хора.

Битката продължава цели три години и половина, докато в един момент става ясно, че начинанието е обречено. Останали са $5,5 милиона от инвестициите, а потребителите на играта са отчайващо малко. По това време компанията вече има 45 постоянни служители. Сред тях са аниматори, музиканти, писатели, илюстратори, много от хората в този момент няма да могат лесно да си намерят следваща работа, ако останат на улицата. „Чувствах, че ако се откажа, това би било бягство от отговорност“, спомня си Стюарт. „Просто трябваше да измисля нещо друго“.

Хрумва му поредната шантава идея и, за негов късмет, инвеститорите са съгласни с нея, така или иначе им е останало малко за губене. Как само ще им се отплати това решение!

 

 

С лак или без лак

Първата му задача е да се погрижи за хората, които няма с какво да се включат в следващото начинание. Стюарт дава голяма част от останалите пари, за да създаде качествено портфолио и представяне на тези хора и да направи всичко възможно да намерят дори по-добре платена работа.

Чак след това с останалите осмина от екипа се насочва към идеята, който му е хрумнала. Път пъти по-малко на брой от спартанците на Леонид, те се оказват достатъчно добри, за да създадат един от най-бързо разрасналите се стартъпи в историята.

След като веднъж е „опаковал“ и продал едно странично начинание след провала на основния проект, решава да опита пак. Програмистът е много доволен от вътрешната система за комуникация в екипа и решава да се съсредоточи върху нейната разработка.

Днес мнозина от нас ежедневно ползват същата тази система за комуникация, позната ни като Slack.

 

 

Slack осмокрак

По онова време всички онлайн комуникационни решения използват принципи, които идват още от зората на интернет. Ако сте от „онлайн динозаврите“, със сигурност си спомняте mIRC – дядото на чатовете. Е, на същия този принцип IRC (Internet Relay Chat, „разговори чрез интернет“), продължаваха да се базират чат апликациите още дълго след това. И именно Стюарт наложи следващото решение.

Основният проблем беше, че когато потребителят отсреща не е онлайн, няма как да му се изпрати съобщение, което да се съхрани и да стигне до него, когато се появи в мрежата. Именно това са успели да постигнат „без да искат“ с вътрешната си система за комуникация програмистите на нашия герой.

И именно то, заедно с добре гарантираната сигурност на съобщенията, превръща постепенно Slack в идеалната платформа за служебна комуникация. После се появи за първи път и възможността за търсене в съобщенията, която направи още по-удобен живота на потребителите. Днес определено можем да кажем, че тази апликация се е превърнала в стандарт за своята област.

 

 

Ти си паралия

Slack се оказа може би най-големият от всички печеливши в епицентъра на пандемията. Безброй компании се озоваха в съвсем новата ситуация да трябва от ден за следващия да преминават към дистанционна работа. Това със сигурност е било огромно предизвикателство за сървърите на Slack, но те издържаха по впечатляващ начин. Комуникацията през професионалната мрежа си остана неразрушима, въпреки „тежките“ видео разговори, които само допреди няколко години биха били немислими в мрежата.

„Първо имахме безброй тъпи идеи. След три седмици мъдрене решихме, че вътрешната ни комуникационна система, която създадохме, докато работехме по играта, може да бъде продуктът, който си струва да създадем“, спомня си Стюарт

„Бавно и неусетно успяхме да създадем система, която да обхваща всички начини, по които се осъществява комуникация в компаниите. Оказа се наистина полезно, в един момент бяхме сигурни, че имаме нещо, без което не искаме никога вече да работим“.

Създаването на Slack е обявено през август 2013-а. През декември 2015-а проектът вече е натрупал инвестиции от $340 милиона, всеки ден се ползва от минимум 2 милиона потребители, от които около 570 000 са платени абонати.

Този път Стюарт се оказа в епицентъра на събитията в идеалния момент. Сделката, с която гигантът Salesforce придоби начинанието на нашия герой срещу $27,7 милиарда, се превърна в бизнес събитието на 2021-а. По това време нашият герой има 8% от акциите, което му носи „скромните“ 1,3 милиарда долара.

 

 

Надиграване

Както е ставало дума от първа ръка в Дигитални истории, стартъп екосистемата много често се превръща във влакче на ужасите. Любопитно е да чуем изводите на човека, видял толкова много и от двете посоки – провала и главоломния успех.

„За мен най-прекрасната методология за създаване на софтуер гласи: не мисли прекалено много за това, което правиш, забрави за егото си, а също и за каквито и да било очаквания“, гласи синтезираният съвет на Стюарт Бътърфилд.

И така, и в двете обиколки по влакчето, за Стюарт всичко започва с игра и завършва със средство за комуникация.

„Цялата идея дойде от баща ми, който много обичаше бриджа. Беше му трудно да намира добри партньори, а му беше и досадно да играе срещу компютъра. Затова идеята ми беше да събера хората, така че да играят, но и да общуват едни с други. Полезно упражнение е да раздвижиш мозъка си с дадена игра. Но трябва да го има и елементът на приятелство, на празните приказки край масата, на някаква конкуренция“, разказва създателят на Slack.

„Не игрите са това, което винаги ме е интересувало, а по-скоро играенето като извинение за социално взаимодействие с останалите“, допълва Стюарт.

И ето че пак стигаме до общуването и неговите онлайн измерения. Какво ли ни подготвя бъдещето в тази посока? Поне засега Стюарт не се е похвалил, че работи по следващия си проект за игра, който да ни даде насоките. Ще го изчакаме да поизхарчи натрупаното и да се върне обратно, а дотогава ни остава само да предполагаме какво се задава в свръхдинамичния свят на онлайн комуникацията…

Междувременно, ако светът на предприемачеството е интересен за вас, в петък ви очаква ново тематично четиво – среща с една българка, която обикаля света, за да събира най-важното от историите на успешните предприемачи.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This