Революцията Slack. Поука за $27,700,000,000

юли 19, 2022 | Истории

Революцията Slack. Поука за $27,700,000,000

19 юли 2022 | Истории

Стюарт Бътърфилд е човекът, който има най-много да черпи за това как пандемията промени живота ни. Колкото и да черпи обаче, все ще остане (стига да не е в Слънчев бряг), защото последният му проект бе откупен срещу сумата от заглавието, а той взе немалка част от парите.

Не сте чували за Бътърфилд? Определено си струва, таткото на Slack има поучителна история, която минава през различните епохи на интернет, за да ни припомни, че дори човек да живее добре… понякога идва изумителният успех, за който толкова дълго се е подготвял.

И знаете ли каква е тайната му? Крие се в изводите, които той си прави след провала, до който е стигнала една негова компютърна игра цели 30 години по-рано…

 

 

В разцвета на силите си

Наистина е странно, че името му не е толкова популярно. Защото той от три десетилетия създава приложения, чиято идея е да впрегнат модерните технологии така, че да помагат в общуването между хората.

Роден е през 1973 г., от малък си пада по дядовците на днешните компютри. Някак доста му върви на това поколение, което попада във водовъртежа на първоначалния интернет ентусиазъм – Мъск и Сундар Пичай са родени само година по-рано.

На 16 Стюарт успява да причини тежка катастрофа, в която смачква до неузнаваемост колата на баща си. Реакцията на майка му казва всичко за либералното възпитание, което е получил: „Е, много добре, че ти се случи, така успя да научиш важен урок за пътната безопасност“.

Бъдещият богаташ е роден с името Дарма Джереми Бътърфийлд. Решава да се прекръсти на Стюарт, когато е само на 12, а по-късно казва, че това не е било добра идея. „Няма нито една книга, където добрият герой да се казва така“. Явно не са му попадали приключенията на доброто мишле Стюарт Литъл.

 

 

Сайт като една човешка длан

Нашият Стюарт обаче не е мишле по душа, а иновативен предприемач. Има късмета от малък у дома да има компютър. Още от 1979-а играе на Apple II, учи се да програмира от случайно попаднали му списания.

После идва първият досег с мрежата. „Беше 1992-а, просто не можех да повярвам с какви технологии вече разполагаме!“, спомня си Стюарт.

Както сам казва, той е един от петимата в града, който може да пише html. Интернет бумът е в началото си, момчето си докарва прилични доходи, създавайки примитивните тогавашни сайтове. За да си представите колко е древна ерата, ще споменем още, че Стюарт организира състезанието 5K, в което се надпреварват сайтове, по-малки от 5 килобайта.

Въпреки това решава да следва… философия. Завършва бакалавърска степен, после магистратура. Ученето му се удава, професията го вълнува, докато в един момент… просто разбира, че няма какво да върши с това образование. „Чували ли сте за последния път, когато фирма за философия е отворила ново работно място?“ – шегува се Стюарт.

 

 

Силициеви философи

Отказва се от идеята за докторантура по философия, защото не вижда особена перспектива. „Много от преподавателите ми казваха: животът в академичните среди е ужасен, моля те, не се насочвай към него. Ако толкова те интересуват тези теми, можеш да се абонираш за някои научни списания, да ходиш по конференции“.

Именно по това време отново го привлича интернет, който е започнал да изглежда много по-добре. Стюарт решава да се захване с някакво сериозно начиние, което да се превърне и в препитание.

За да събере капитал, няколко години работи като уеб дизайнер, а през 2002-а създава първата си компания за компютърни игри. Пилотното си начинание нарича “Game Neverending” („безкрайна игра“). Както по-късно ще признае самият Стюарт, след дълго чакане… той е избрал най-неподходящият момент, в който да започне нов проект. В софтуерния свят този период е известен като „дот ком балонът“, времето, когато изведнъж всички решиха да инвестират в интернет, а той все още не беше нито толкова популярен, нито готов чисто технически за сериозни предизвикателства.

Личи си от името на играта, при нея не губиш, или печелиш, а продължаваш и продължаваш да играеш. Както пише в един от коментарите, „може би тя беше твърде интелектуална. Д-р Зевс среща Монти Пайтън, а той – Борхес. При това в ерата когато игри като Farmville едва започваха да се налагат“.

 

Homo ludens

Един от феновете на „безкрайната игра“ – Кал Хендерсън, създава фен сайт на проекта и пише ентусиазирани писма на екипа. Стюарт решава да го наеме и двамата работят заедно до днес – Кал също е сред акционерите, спечелили от продажбата на Slack.

Идеите на Стюарт са за мултимедиен проект, който се играе от много участници онлайн. Прототипът на игра обаче така и не намира нужните инвеститори и след упорита битка новоизпеченият предприемач ще трябва да освободи хората, които е наел… За щастие, това се променя благодарение на неочаквано хрумване.

Идеята идва по доста „забавен“ начин. Стюарт и тогавашната му съпруга и партньор в бизнеса Катрин Фейк трябва да пътуват със самолет, за да участват в мащабен форум за компютърни игри в Ню Йорк. Двамата се натравят по време на полета, едвам се добират до хотела, цяла нощ се мъчат здравата… А на сутринта Стюарт се събужда с идеята за Flickr.

Разбира се, не ви препоръчваме този метод, за да извикате гениалните идеи, макар че очевидно при нашия герой той сработва доста добре.

А той решава да опита нещо нестандартно: да използва частта от софтуера на играта, която е свързана с онлайн комуникация. Стюърт кани малцината верни потребители на играта да се включат в едно съвсем различно начинание. Така се ражда Flickr, социалната мрежа за споделяне на снимки, която проправи пътя на много от тенденциите в днешното ни общуване онлайн.

За първи път хората могат безплатно да качат цееели 200 снимки онлайн и лесно да ги споделят с приятелите си. Днес може да ни звучи като капка в морето, но преди 20 години беше направо невероятно.

 

 

Малкото петънце

Успехът на Flickr бързо привлича вниманието и не след дълго компанията е придобита от един от големите тогавашни онлайн играчи – Yahoo!, за 20 милиона долара. Сделката привлича доста погледи, защото е с много сериозни измерения като за тогавашните стандарти на мрежата.

Идва време нашият герой да се порадва на успеха, още 4 години работи в компанията, която вече не е негова собственост.

Докато през 2009-а решава, че е време да опита нещо още по-смело. За втори път се насочва към компютърните игри… и за втори път се проваля. Като отново намира начин да излезе от задънената улица зрелищно, този път създавайки компания не са милиони, а за десетки милиарди долари.

Всичко започва с проекта Tiny Speck („Малко петънце“), компания, която работи по създаването на компютърна игра на име Glitch. Стюарт вече има опит и събира солиден екип. Както сам казва, ако при първата му игра отборът е бил за две по десетобалната система, тук вече работи с топ професионалисти, които са за 10/10.

Дори се намира сериозно финансиране. Стартъпът набира цели 17,5 милиона долара от инвеститори, започва да създава все по-качествен продукт… но потребителите отново просто ги няма. Всичко изглежда обещаващо, ревютата на играта са добри. Но за да успееш онлайн, трябва да я има и частицата магия, която да покаже, че начинанието е дошло в правилното време и е уловило вниманието на правилните хора.

Битката продължава цели три години и половина, докато в един момент става ясно, че начинанието е обречено. Останали са $5,5 милиона от инвестициите, а потребителите на играта са отчайващо малко. По това време компанията вече има 45 постоянни служители. Сред тях са аниматори, музиканти, писатели, илюстратори, много от хората в този момент няма да могат лесно да си намерят следваща работа, ако останат на улицата. „Чувствах, че ако се откажа, това би било бягство от отговорност“, спомня си Стюарт. „Просто трябваше да измисля нещо друго“.

Хрумва му поредната шантава идея и, за негов късмет, инвеститорите са съгласни с нея, така или иначе им е останало малко за губене. Как само ще им се отплати това решение!

 

 

С лак или без лак

Първата му задача е да се погрижи за хората, които няма с какво да се включат в следващото начинание. Стюарт дава голяма част от останалите пари, за да създаде качествено портфолио и представяне на тези хора и да направи всичко възможно да намерят дори по-добре платена работа.

Чак след това с останалите осмина от екипа се насочва към идеята, който му е хрумнала. Път пъти по-малко на брой от спартанците на Леонид, те се оказват достатъчно добри, за да създадат един от най-бързо разрасналите се стартъпи в историята.

След като веднъж е „опаковал“ и продал едно странично начинание след провала на основния проект, решава да опита пак. Програмистът е много доволен от вътрешната система за комуникация в екипа и решава да се съсредоточи върху нейната разработка.

Днес мнозина от нас ежедневно ползват същата тази система за комуникация, позната ни като Slack.

 

 

Slack осмокрак

По онова време всички онлайн комуникационни решения използват принципи, които идват още от зората на интернет. Ако сте от „онлайн динозаврите“, със сигурност си спомняте mIRC – дядото на чатовете. Е, на същия този принцип IRC (Internet Relay Chat, „разговори чрез интернет“), продължаваха да се базират чат апликациите още дълго след това. И именно Стюарт наложи следващото решение.

Основният проблем беше, че когато потребителят отсреща не е онлайн, няма как да му се изпрати съобщение, което да се съхрани и да стигне до него, когато се появи в мрежата. Именно това са успели да постигнат „без да искат“ с вътрешната си система за комуникация програмистите на нашия герой.

И именно то, заедно с добре гарантираната сигурност на съобщенията, превръща постепенно Slack в идеалната платформа за служебна комуникация. После се появи за първи път и възможността за търсене в съобщенията, която направи още по-удобен живота на потребителите. Днес определено можем да кажем, че тази апликация се е превърнала в стандарт за своята област.

 

 

Ти си паралия

Slack се оказа може би най-големият от всички печеливши в епицентъра на пандемията. Безброй компании се озоваха в съвсем новата ситуация да трябва от ден за следващия да преминават към дистанционна работа. Това със сигурност е било огромно предизвикателство за сървърите на Slack, но те издържаха по впечатляващ начин. Комуникацията през професионалната мрежа си остана неразрушима, въпреки „тежките“ видео разговори, които само допреди няколко години биха били немислими в мрежата.

„Първо имахме безброй тъпи идеи. След три седмици мъдрене решихме, че вътрешната ни комуникационна система, която създадохме, докато работехме по играта, може да бъде продуктът, който си струва да създадем“, спомня си Стюарт

„Бавно и неусетно успяхме да създадем система, която да обхваща всички начини, по които се осъществява комуникация в компаниите. Оказа се наистина полезно, в един момент бяхме сигурни, че имаме нещо, без което не искаме никога вече да работим“.

Създаването на Slack е обявено през август 2013-а. През декември 2015-а проектът вече е натрупал инвестиции от $340 милиона, всеки ден се ползва от минимум 2 милиона потребители, от които около 570 000 са платени абонати.

Този път Стюарт се оказа в епицентъра на събитията в идеалния момент. Сделката, с която гигантът Salesforce придоби начинанието на нашия герой срещу $27,7 милиарда, се превърна в бизнес събитието на 2021-а. По това време нашият герой има 8% от акциите, което му носи „скромните“ 1,3 милиарда долара.

 

 

Надиграване

Както е ставало дума от първа ръка в Дигитални истории, стартъп екосистемата много често се превръща във влакче на ужасите. Любопитно е да чуем изводите на човека, видял толкова много и от двете посоки – провала и главоломния успех.

„За мен най-прекрасната методология за създаване на софтуер гласи: не мисли прекалено много за това, което правиш, забрави за егото си, а също и за каквито и да било очаквания“, гласи синтезираният съвет на Стюарт Бътърфилд.

И така, и в двете обиколки по влакчето, за Стюарт всичко започва с игра и завършва със средство за комуникация.

„Цялата идея дойде от баща ми, който много обичаше бриджа. Беше му трудно да намира добри партньори, а му беше и досадно да играе срещу компютъра. Затова идеята ми беше да събера хората, така че да играят, но и да общуват едни с други. Полезно упражнение е да раздвижиш мозъка си с дадена игра. Но трябва да го има и елементът на приятелство, на празните приказки край масата, на някаква конкуренция“, разказва създателят на Slack.

„Не игрите са това, което винаги ме е интересувало, а по-скоро играенето като извинение за социално взаимодействие с останалите“, допълва Стюарт.

И ето че пак стигаме до общуването и неговите онлайн измерения. Какво ли ни подготвя бъдещето в тази посока? Поне засега Стюарт не се е похвалил, че работи по следващия си проект за игра, който да ни даде насоките. Ще го изчакаме да поизхарчи натрупаното и да се върне обратно, а дотогава ни остава само да предполагаме какво се задава в свръхдинамичния свят на онлайн комуникацията…

Междувременно, ако светът на предприемачеството е интересен за вас, в петък ви очаква ново тематично четиво – среща с една българка, която обикаля света, за да събира най-важното от историите на успешните предприемачи.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This