С какво е постлан пътят към ада, със сигурност знаете. Ако все пак имате съмнение, попитайте Томас Миджли-младши.

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна. Знаете например за кокаина, първоначално продаван като сироп за кашлица.

И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.

Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

С дъх на бадеми

Какви ли са тези две смъртоносни изобретения? Имайте търпение, със сигурност ги познавате добре, до неотдавна бяха част от живота на всички ни.

Томас се ражда в малкото градче Бийвър Фолс в Пенсилвания и от малък мечтае да стане изобретател. Има семейна традиция, баща му, чието име носи, е автор на редица патенти за автомобилни гуми, а дядо му е изобретателят на циркулярния диск със зъбци, който и днес всеки майстор ползва в ежедневието си.

Младежът тръгва по пътя на предците и завършва престижния университет Корнел. Образованието му е по машинно инженерство, макар че му е писано цял живот да се занимава с химия, да получи всички най-високи награди в тази област и до края на живота си да остане председател на Американското химично общество.

Бързо започва работа в голяма корпорация. Началникът му Чарлз Кетъринг е впечатлен от уменията му и го кани в новата компания, която основава – DELCO. Фирмата бързо напредва и не след дълго е част от конгломерата General motors. Ако сте шофьори, може би ви звучи познато, името на фирмата на български – делко, е станало нарицателно за важна част от двигателите.

Именно към автомобилите насочва работата си компанията. А нашият „герой“ Томас се захваща с една особено перспективна и важна по онова време задача…

Топлата вода

През 20-те години на миналия век автомобилната индустрия страда от сериозен проблем – съществуващите горива се възпламеняват прекалено рано, което води до бързи повреди в двигателите. Ето защо учените влизат в надпреварата да открият идеалното решение за нова субстанция – писано е да я спечели именно Томас Миджли-младши.

Дълго време той опитва да добавя какво ли не към бензина… без успех. Пробва с йод, с камфор, анилинова боя, даже с разтопено краве масло. Оказва се упорит, продължава нагоре-надолу из Менделеевата таблица. Докато в един момент открива „идеалното“ решение – прибавянето в горивото на оловен тетраетил (PbC2H5) изведнъж решава проблема…

Да, вече разбрахте, първото голямо изобретение на Миджли се оказва оловният бензин, който всички ползвахме до неотдавна в колите си.

Успехът бързо носи слава на откривателя, макар че по същото време е измислено и друго работещо решение – добавянето на етанол в горивото, именно това, което днес замени оловото.

Отровно биле

Още един от бащите на медицината – Диоскорид, живял преди новата ера, отбелязва вредното въздействие на оловото върху човека, факта, че то предизвиква тремори и дори психични заболявания. Срещу патента на Миджли започва сериозен отпор от научното съсловие, което предупреждава, че използването на това вещество крие сериозни рискове.

Томас и колегите му започват поредица от демонстрации, за да докажат, че е напълно безвредно. Скоро General Motors и Standard Oil създават ново дружество – „Етилова корпорация“, което започва да предлага новото гориво. За имиджови цели в началото дори бягат от думата „олово“ и използват търговското име TEL – от тетраетилово олово.

Разбира се, цялата ситуация има очевиден търговски елемент – със сигурност за това оловното решение да бъде избрано пред очевидно по-евтиния, достъпен и безопасен етанол има значение един прост факт. Че оловният бензин може да бъде патентован и да носи дълги години огромни приходи.

Люлека ми замириса

Въпреки протестите от много посоки, General Motors не жалят средства за масирана кампания, с която налагат своя продукт. А централна роля във всичко това заема нашият герой. Дали той наистина си е вярвал, че всички аргументи за здравните рискове на оловото са неверни…. да го кажа направо, дали е продал душата си, или се е озовал в ролята на полезния идиот, можем само да гадаем.

За няколко месеца поне 15 работници във фабрика за оловен бензин загиват от натравяне, други развиват сериозни психически проблеми. Но това отново не спира корпорацията.

Добре известно е, че дори чаена лъжичка от оловния тетраетил предизвиква смъртоносно натравяне… но изобретателят и съмишлениците му са категорични, че веществото така и не излиза от автомобила. А дори да стане, някак си, вече е безопасно.

На следващата демонстрация Томас мие ръцете си с веществото, веднъж дори изтърква цялото си тяло, за да покаже колко е безвредно.

Храбрият оловен войник

След поредния пърформанс влиза в болница, но не признава, че става дума за натравяне. През 1923 г. заминава на ваканция във Флорида, за да събере сили, открил е, че „белите ми дробове не са добре, време е да изоставя за малко работата и да си осигуря огромно количество чист въздух“. Може би пък не е бил толкова невинен, какво ще кажете?

Въпреки протестите на лекари, през 1925 г. федералната комисия одобрява патента, което проправя пътя на смъртоносното (и доходоносно) решение на Миджли.
Само десетилетие по-късно печалбите от оловния бензин достигат немислимата за онези времена сума от $300 милиона годишно!

Постепенно той се налага из цялата планета и властва повече от половин век, преди най-накрая опасностите от него да бъдат оценени.

От „Осанна“ до „Разпни го!“

През тези години има десетки кампании и проучвания, които показват опасността. Трудностите идват от това, че средната концентрация на олово във въздуха наистина не е висока, но това далеч не показва пълната картина.

През 1972 г. в Харвард проф. Хърбърт Ниделман, педиатър с опит, започва да търси причините за зачестяването на редица болести сред децата. Той дълго време подозира, че причината е оловото в изгорелите газове от колите, но не намира начин да докаже връзката. Оловото се натрупва най-вече в костната тъкан, а, както се досещате, не е много лесно да се вземат достатъчно на брой костни проби от дадена популация.

Поне докато професорът не намира оригинално решение: започва да събира опадалите млечни зъбчета на деца от региони, които са разположени на различно разстояние от натоварените пътища. Закономерността се оказва изумително точна – нивата на олово при хлапетата, живеещи край пътища, са 5 пъти по-високи от средното. Нещо повече: тези деца се отличават със значително по-нисък коефициент на интелигентност, оценките им в училище са ниски.

В началото мнозина подлагат експеримента на съмнение, но постепенно данните се трупат ли, трупат. Смята се дори, че бумът на детска престъпност през 60-те в САЩ е свързан с оловните изпарения (и, наистина, показателите спадат, след като оловният бензин си отива).

Това става бавно, но постепенно се случва по целия свят. У нас оловният бензин беше продаван за последно през 2004 г., а Алжир стана последната държава в този списък едва през 2021-а.

Хеви метал

Изобретателят Миджли не успява да разбере лошата новина, защото си е отишъл доста по-рано. Преди да ни напусне обаче, той успява да създаде още едно изобретение, което до неотдавна беше в домовете на всички ни.

След победата на оловния бензин Томас се радва на „заслуженото“ си богатство, но и на истинска слава. Няколко години е вицепрезидент на „Етиловата корпорация“, после се оттегля, но продължава да прибира сериозни дивиденти. Печели всички най-реномирани награди за химия в САЩ, става своеобразен филантроп. Казват, че е благ човек – по време на Голямата депресия наема хора просто за да им осигури някакви доходи, дори да няма нужда от труда им.

Докато той самият не спира да работи. До края на живота си създава още 115 патентовани изобретения. Едно от тях отново е свързано с голям проблем за цяла една индустрия, който водещият химик запретва ръкави да реши.

През 30-те все още не съществува добро технологично решение за веществото, което да се използва в системите за охлаждане. Използват се съединения, които или са отровни, или избухливи, или и двете – инцидентите са чести и сериозни.

Какво му хрумва на Томас? Насочва се към различните съединения на флуора и водорода, докато след само 3 дни експерименти намира най-точното – дихлородифлуорометан. Постепенно то се налага с краткото си търговско име – фреон.

Изобретателят отново влиза в коронната си роля на шоумен. На ежегодната среща на Американското химично общество прави демонстрация, при която вдишва от газа и го издишва към запалена свещ – така доказва, че не е отровен, нито пък гори.

Отровното дуо

Е, този път, за щастие, се оказа прав за безвредното действие на газа. Но само що се отнася до хората. Фреонът се оказа изключително опасен агент, който разрушава озовия слой – може би най-важната брънка, която предпазва живота на планетата ни.

За щастие, тук науката напредна малко по-бързо бързо, фреонът беше забранен и темата за озоновия слой изчезна от списъка на опасности за нас като вид, дебелината му постепенно се възстанови.

Така или иначе, „хладилният пробив“ превръща Томас в още по-голяма звезда, нареждат го до Едисон с това, че е създал две от решенията, които са направили възможен технологичния прогрес.

За добро или лошо, той така и не доживява краха и на втората си голяма иновация, защото си отива от този свят на 2 ноември 1944 г. По ирония на съдбата, благодарение на… трето свое изобретение.

През 40-те се разболява и е обездвижен от кръста надолу. Казва, че е резултат от полиомиелит, но днешните историци са на мнение, че със сигурност оловните опити са изиграли своята роля. Така или иначе, Томас, като човек свикнал да улеснява живота на хората и човечеството, си създава специален уред. С помощта на макари и въжета той му позволява да става и да ляга сам.

Един ден обаче нещо се обърква, мъжът се оплита във въжетата и се задушава.

… или новият Прометей

Макар и двете му големи иновации да надживяват създателя си, последствията им ще надживеят и всички нас. Смята се, че заради остатъците в околната среда, още поколения хора по цялата Земя ще имат по-високо ниво на олово в костите си. А макар озоновият слой да е възстановен, според учените щетите по него са част от амалгамата, довела до климатичните промени, чиито плодове тепърва ще берем.

Все пак, изобретателят получава едно безспорно признание, което все още е в сила. Историкът Джон Макнийл казва, че Миджли „е имал по-неблагоприятно въздействие върху атмосферата от всеки друг отделен организъм, съществувал някога на Земята“.

Дали съдбата му предизвиква съжаление или възмущение… не е толкова важно, колкото поуките от нея. Когато корпоративните интереси застават пред науката, рисковете за хората растат. Когато прибързваме, без да анализираме последствията, те могат да са дори смъртоносни.

Дали тези асоциации не са особено важни точно днес? Когато технологии като изкуствения интелект ни поставят пред огромни възможности, но и огромни пропасти…