Геният, който два пъти отрови света

юни 2, 2023 | Истории

Геният, който два пъти отрови света

2 юни 2023 | Истории

С какво е постлан пътят към ада, със сигурност знаете. Ако все пак имате съмнение, попитайте Томас Миджли-младши.

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна. Знаете например за кокаина, първоначално продаван като сироп за кашлица.

И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.

Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

 

 

С дъх на бадеми

Какви ли са тези две смъртоносни изобретения? Имайте търпение, със сигурност ги познавате добре, до неотдавна бяха част от живота на всички ни.

Томас се ражда в малкото градче Бийвър Фолс в Пенсилвания и от малък мечтае да стане изобретател. Има семейна традиция, баща му, чието име носи, е автор на редица патенти за автомобилни гуми, а дядо му е изобретателят на циркулярния диск със зъбци, който и днес всеки майстор ползва в ежедневието си.

Младежът тръгва по пътя на предците и завършва престижния университет Корнел. Образованието му е по машинно инженерство, макар че му е писано цял живот да се занимава с химия, да получи всички най-високи награди в тази област и до края на живота си да остане председател на Американското химично общество.

Бързо започва работа в голяма корпорация. Началникът му Чарлз Кетъринг е впечатлен от уменията му и го кани в новата компания, която основава – DELCO. Фирмата бързо напредва и не след дълго е част от конгломерата General motors. Ако сте шофьори, може би ви звучи познато, името на фирмата на български – делко, е станало нарицателно за важна част от двигателите.

Именно към автомобилите насочва работата си компанията. А нашият „герой“ Томас се захваща с една особено перспективна и важна по онова време задача…

 

Топлата вода

През 20-те години на миналия век автомобилната индустрия страда от сериозен проблем – съществуващите горива се възпламеняват прекалено рано, което води до бързи повреди в двигателите. Ето защо учените влизат в надпреварата да открият идеалното решение за нова субстанция – писано е да я спечели именно Томас Миджли-младши.

Дълго време той опитва да добавя какво ли не към бензина… без успех. Пробва с йод, с камфор, анилинова боя, даже с разтопено краве масло. Оказва се упорит, продължава нагоре-надолу из Менделеевата таблица. Докато в един момент открива „идеалното“ решение – прибавянето в горивото на оловен тетраетил (PbC2H5) изведнъж решава проблема…

Да, вече разбрахте, първото голямо изобретение на Миджли се оказва оловният бензин, който всички ползвахме до неотдавна в колите си.

Успехът бързо носи слава на откривателя, макар че по същото време е измислено и друго работещо решение – добавянето на етанол в горивото, именно това, което днес замени оловото.

 

 

Отровно биле

Още един от бащите на медицината – Диоскорид, живял преди новата ера, отбелязва вредното въздействие на оловото върху човека, факта, че то предизвиква тремори и дори психични заболявания. Срещу патента на Миджли започва сериозен отпор от научното съсловие, което предупреждава, че използването на това вещество крие сериозни рискове.

Томас и колегите му започват поредица от демонстрации, за да докажат, че е напълно безвредно. Скоро General Motors и Standard Oil създават ново дружество – „Етилова корпорация“, което започва да предлага новото гориво. За имиджови цели в началото дори бягат от думата „олово“ и използват търговското име TEL – от тетраетилово олово.

Разбира се, цялата ситуация има очевиден търговски елемент – със сигурност за това оловното решение да бъде избрано пред очевидно по-евтиния, достъпен и безопасен етанол има значение един прост факт. Че оловният бензин може да бъде патентован и да носи дълги години огромни приходи.

 

Люлека ми замириса

Въпреки протестите от много посоки, General Motors не жалят средства за масирана кампания, с която налагат своя продукт. А централна роля във всичко това заема нашият герой. Дали той наистина си е вярвал, че всички аргументи за здравните рискове на оловото са неверни…. да го кажа направо, дали е продал душата си, или се е озовал в ролята на полезния идиот, можем само да гадаем.

За няколко месеца поне 15 работници във фабрика за оловен бензин загиват от натравяне, други развиват сериозни психически проблеми. Но това отново не спира корпорацията.

Добре известно е, че дори чаена лъжичка от оловния тетраетил предизвиква смъртоносно натравяне… но изобретателят и съмишлениците му са категорични, че веществото така и не излиза от автомобила. А дори да стане, някак си, вече е безопасно.

На следващата демонстрация Томас мие ръцете си с веществото, веднъж дори изтърква цялото си тяло, за да покаже колко е безвредно.

 

 

Храбрият оловен войник

След поредния пърформанс влиза в болница, но не признава, че става дума за натравяне. През 1923 г. заминава на ваканция във Флорида, за да събере сили, открил е, че „белите ми дробове не са добре, време е да изоставя за малко работата и да си осигуря огромно количество чист въздух“. Може би пък не е бил толкова невинен, какво ще кажете?

Въпреки протестите на лекари, през 1925 г. федералната комисия одобрява патента, което проправя пътя на смъртоносното (и доходоносно) решение на Миджли.
Само десетилетие по-късно печалбите от оловния бензин достигат немислимата за онези времена сума от $300 милиона годишно!

Постепенно той се налага из цялата планета и властва повече от половин век, преди най-накрая опасностите от него да бъдат оценени.

 

 

От „Осанна“ до „Разпни го!“

През тези години има десетки кампании и проучвания, които показват опасността. Трудностите идват от това, че средната концентрация на олово във въздуха наистина не е висока, но това далеч не показва пълната картина.

През 1972 г. в Харвард проф. Хърбърт Ниделман, педиатър с опит, започва да търси причините за зачестяването на редица болести сред децата. Той дълго време подозира, че причината е оловото в изгорелите газове от колите, но не намира начин да докаже връзката. Оловото се натрупва най-вече в костната тъкан, а, както се досещате, не е много лесно да се вземат достатъчно на брой костни проби от дадена популация.

Поне докато професорът не намира оригинално решение: започва да събира опадалите млечни зъбчета на деца от региони, които са разположени на различно разстояние от натоварените пътища. Закономерността се оказва изумително точна – нивата на олово при хлапетата, живеещи край пътища, са 5 пъти по-високи от средното. Нещо повече: тези деца се отличават със значително по-нисък коефициент на интелигентност, оценките им в училище са ниски.

В началото мнозина подлагат експеримента на съмнение, но постепенно данните се трупат ли, трупат. Смята се дори, че бумът на детска престъпност през 60-те в САЩ е свързан с оловните изпарения (и, наистина, показателите спадат, след като оловният бензин си отива).

Това става бавно, но постепенно се случва по целия свят. У нас оловният бензин беше продаван за последно през 2004 г., а Алжир стана последната държава в този списък едва през 2021-а.

 

 

Хеви метал

Изобретателят Миджли не успява да разбере лошата новина, защото си е отишъл доста по-рано. Преди да ни напусне обаче, той успява да създаде още едно изобретение, което до неотдавна беше в домовете на всички ни.

След победата на оловния бензин Томас се радва на „заслуженото“ си богатство, но и на истинска слава. Няколко години е вицепрезидент на „Етиловата корпорация“, после се оттегля, но продължава да прибира сериозни дивиденти. Печели всички най-реномирани награди за химия в САЩ, става своеобразен филантроп. Казват, че е благ човек – по време на Голямата депресия наема хора просто за да им осигури някакви доходи, дори да няма нужда от труда им.

Докато той самият не спира да работи. До края на живота си създава още 115 патентовани изобретения. Едно от тях отново е свързано с голям проблем за цяла една индустрия, който водещият химик запретва ръкави да реши.

През 30-те все още не съществува добро технологично решение за веществото, което да се използва в системите за охлаждане. Използват се съединения, които или са отровни, или избухливи, или и двете – инцидентите са чести и сериозни.

Какво му хрумва на Томас? Насочва се към различните съединения на флуора и водорода, докато след само 3 дни експерименти намира най-точното – дихлородифлуорометан. Постепенно то се налага с краткото си търговско име – фреон.

Изобретателят отново влиза в коронната си роля на шоумен. На ежегодната среща на Американското химично общество прави демонстрация, при която вдишва от газа и го издишва към запалена свещ – така доказва, че не е отровен, нито пък гори.

 

 

Отровното дуо

Е, този път, за щастие, се оказа прав за безвредното действие на газа. Но само що се отнася до хората. Фреонът се оказа изключително опасен агент, който разрушава озовия слой – може би най-важната брънка, която предпазва живота на планетата ни.

За щастие, тук науката напредна малко по-бързо бързо, фреонът беше забранен и темата за озоновия слой изчезна от списъка на опасности за нас като вид, дебелината му постепенно се възстанови.

Така или иначе, „хладилният пробив“ превръща Томас в още по-голяма звезда, нареждат го до Едисон с това, че е създал две от решенията, които са направили възможен технологичния прогрес.

За добро или лошо, той така и не доживява краха и на втората си голяма иновация, защото си отива от този свят на 2 ноември 1944 г. По ирония на съдбата, благодарение на… трето свое изобретение.

През 40-те се разболява и е обездвижен от кръста надолу. Казва, че е резултат от полиомиелит, но днешните историци са на мнение, че със сигурност оловните опити са изиграли своята роля. Така или иначе, Томас, като човек свикнал да улеснява живота на хората и човечеството, си създава специален уред. С помощта на макари и въжета той му позволява да става и да ляга сам.

Един ден обаче нещо се обърква, мъжът се оплита във въжетата и се задушава.

 

 

… или новият Прометей

Макар и двете му големи иновации да надживяват създателя си, последствията им ще надживеят и всички нас. Смята се, че заради остатъците в околната среда, още поколения хора по цялата Земя ще имат по-високо ниво на олово в костите си. А макар озоновият слой да е възстановен, според учените щетите по него са част от амалгамата, довела до климатичните промени, чиито плодове тепърва ще берем.

Все пак, изобретателят получава едно безспорно признание, което все още е в сила. Историкът Джон Макнийл казва, че Миджли „е имал по-неблагоприятно въздействие върху атмосферата от всеки друг отделен организъм, съществувал някога на Земята“.

Дали съдбата му предизвиква съжаление или възмущение… не е толкова важно, колкото поуките от нея. Когато корпоративните интереси застават пред науката, рисковете за хората растат. Когато прибързваме, без да анализираме последствията, те могат да са дори смъртоносни.

Дали тези асоциации не са особено важни точно днес? Когато технологии като изкуствения интелект ни поставят пред огромни възможности, но и огромни пропасти…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Share This