Геният, който два пъти отрови света

юни 2, 2023 | Истории

Геният, който два пъти отрови света

2 юни 2023 | Истории

С какво е постлан пътят към ада, със сигурност знаете. Ако все пак имате съмнение, попитайте Томас Миджли-младши.

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна. Знаете например за кокаина, първоначално продаван като сироп за кашлица.

И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.

Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

 

 

С дъх на бадеми

Какви ли са тези две смъртоносни изобретения? Имайте търпение, със сигурност ги познавате добре, до неотдавна бяха част от живота на всички ни.

Томас се ражда в малкото градче Бийвър Фолс в Пенсилвания и от малък мечтае да стане изобретател. Има семейна традиция, баща му, чието име носи, е автор на редица патенти за автомобилни гуми, а дядо му е изобретателят на циркулярния диск със зъбци, който и днес всеки майстор ползва в ежедневието си.

Младежът тръгва по пътя на предците и завършва престижния университет Корнел. Образованието му е по машинно инженерство, макар че му е писано цял живот да се занимава с химия, да получи всички най-високи награди в тази област и до края на живота си да остане председател на Американското химично общество.

Бързо започва работа в голяма корпорация. Началникът му Чарлз Кетъринг е впечатлен от уменията му и го кани в новата компания, която основава – DELCO. Фирмата бързо напредва и не след дълго е част от конгломерата General motors. Ако сте шофьори, може би ви звучи познато, името на фирмата на български – делко, е станало нарицателно за важна част от двигателите.

Именно към автомобилите насочва работата си компанията. А нашият „герой“ Томас се захваща с една особено перспективна и важна по онова време задача…

 

Топлата вода

През 20-те години на миналия век автомобилната индустрия страда от сериозен проблем – съществуващите горива се възпламеняват прекалено рано, което води до бързи повреди в двигателите. Ето защо учените влизат в надпреварата да открият идеалното решение за нова субстанция – писано е да я спечели именно Томас Миджли-младши.

Дълго време той опитва да добавя какво ли не към бензина… без успех. Пробва с йод, с камфор, анилинова боя, даже с разтопено краве масло. Оказва се упорит, продължава нагоре-надолу из Менделеевата таблица. Докато в един момент открива „идеалното“ решение – прибавянето в горивото на оловен тетраетил (PbC2H5) изведнъж решава проблема…

Да, вече разбрахте, първото голямо изобретение на Миджли се оказва оловният бензин, който всички ползвахме до неотдавна в колите си.

Успехът бързо носи слава на откривателя, макар че по същото време е измислено и друго работещо решение – добавянето на етанол в горивото, именно това, което днес замени оловото.

 

 

Отровно биле

Още един от бащите на медицината – Диоскорид, живял преди новата ера, отбелязва вредното въздействие на оловото върху човека, факта, че то предизвиква тремори и дори психични заболявания. Срещу патента на Миджли започва сериозен отпор от научното съсловие, което предупреждава, че използването на това вещество крие сериозни рискове.

Томас и колегите му започват поредица от демонстрации, за да докажат, че е напълно безвредно. Скоро General Motors и Standard Oil създават ново дружество – „Етилова корпорация“, което започва да предлага новото гориво. За имиджови цели в началото дори бягат от думата „олово“ и използват търговското име TEL – от тетраетилово олово.

Разбира се, цялата ситуация има очевиден търговски елемент – със сигурност за това оловното решение да бъде избрано пред очевидно по-евтиния, достъпен и безопасен етанол има значение един прост факт. Че оловният бензин може да бъде патентован и да носи дълги години огромни приходи.

 

Люлека ми замириса

Въпреки протестите от много посоки, General Motors не жалят средства за масирана кампания, с която налагат своя продукт. А централна роля във всичко това заема нашият герой. Дали той наистина си е вярвал, че всички аргументи за здравните рискове на оловото са неверни…. да го кажа направо, дали е продал душата си, или се е озовал в ролята на полезния идиот, можем само да гадаем.

За няколко месеца поне 15 работници във фабрика за оловен бензин загиват от натравяне, други развиват сериозни психически проблеми. Но това отново не спира корпорацията.

Добре известно е, че дори чаена лъжичка от оловния тетраетил предизвиква смъртоносно натравяне… но изобретателят и съмишлениците му са категорични, че веществото така и не излиза от автомобила. А дори да стане, някак си, вече е безопасно.

На следващата демонстрация Томас мие ръцете си с веществото, веднъж дори изтърква цялото си тяло, за да покаже колко е безвредно.

 

 

Храбрият оловен войник

След поредния пърформанс влиза в болница, но не признава, че става дума за натравяне. През 1923 г. заминава на ваканция във Флорида, за да събере сили, открил е, че „белите ми дробове не са добре, време е да изоставя за малко работата и да си осигуря огромно количество чист въздух“. Може би пък не е бил толкова невинен, какво ще кажете?

Въпреки протестите на лекари, през 1925 г. федералната комисия одобрява патента, което проправя пътя на смъртоносното (и доходоносно) решение на Миджли.
Само десетилетие по-късно печалбите от оловния бензин достигат немислимата за онези времена сума от $300 милиона годишно!

Постепенно той се налага из цялата планета и властва повече от половин век, преди най-накрая опасностите от него да бъдат оценени.

 

 

От „Осанна“ до „Разпни го!“

През тези години има десетки кампании и проучвания, които показват опасността. Трудностите идват от това, че средната концентрация на олово във въздуха наистина не е висока, но това далеч не показва пълната картина.

През 1972 г. в Харвард проф. Хърбърт Ниделман, педиатър с опит, започва да търси причините за зачестяването на редица болести сред децата. Той дълго време подозира, че причината е оловото в изгорелите газове от колите, но не намира начин да докаже връзката. Оловото се натрупва най-вече в костната тъкан, а, както се досещате, не е много лесно да се вземат достатъчно на брой костни проби от дадена популация.

Поне докато професорът не намира оригинално решение: започва да събира опадалите млечни зъбчета на деца от региони, които са разположени на различно разстояние от натоварените пътища. Закономерността се оказва изумително точна – нивата на олово при хлапетата, живеещи край пътища, са 5 пъти по-високи от средното. Нещо повече: тези деца се отличават със значително по-нисък коефициент на интелигентност, оценките им в училище са ниски.

В началото мнозина подлагат експеримента на съмнение, но постепенно данните се трупат ли, трупат. Смята се дори, че бумът на детска престъпност през 60-те в САЩ е свързан с оловните изпарения (и, наистина, показателите спадат, след като оловният бензин си отива).

Това става бавно, но постепенно се случва по целия свят. У нас оловният бензин беше продаван за последно през 2004 г., а Алжир стана последната държава в този списък едва през 2021-а.

 

 

Хеви метал

Изобретателят Миджли не успява да разбере лошата новина, защото си е отишъл доста по-рано. Преди да ни напусне обаче, той успява да създаде още едно изобретение, което до неотдавна беше в домовете на всички ни.

След победата на оловния бензин Томас се радва на „заслуженото“ си богатство, но и на истинска слава. Няколко години е вицепрезидент на „Етиловата корпорация“, после се оттегля, но продължава да прибира сериозни дивиденти. Печели всички най-реномирани награди за химия в САЩ, става своеобразен филантроп. Казват, че е благ човек – по време на Голямата депресия наема хора просто за да им осигури някакви доходи, дори да няма нужда от труда им.

Докато той самият не спира да работи. До края на живота си създава още 115 патентовани изобретения. Едно от тях отново е свързано с голям проблем за цяла една индустрия, който водещият химик запретва ръкави да реши.

През 30-те все още не съществува добро технологично решение за веществото, което да се използва в системите за охлаждане. Използват се съединения, които или са отровни, или избухливи, или и двете – инцидентите са чести и сериозни.

Какво му хрумва на Томас? Насочва се към различните съединения на флуора и водорода, докато след само 3 дни експерименти намира най-точното – дихлородифлуорометан. Постепенно то се налага с краткото си търговско име – фреон.

Изобретателят отново влиза в коронната си роля на шоумен. На ежегодната среща на Американското химично общество прави демонстрация, при която вдишва от газа и го издишва към запалена свещ – така доказва, че не е отровен, нито пък гори.

 

 

Отровното дуо

Е, този път, за щастие, се оказа прав за безвредното действие на газа. Но само що се отнася до хората. Фреонът се оказа изключително опасен агент, който разрушава озовия слой – може би най-важната брънка, която предпазва живота на планетата ни.

За щастие, тук науката напредна малко по-бързо бързо, фреонът беше забранен и темата за озоновия слой изчезна от списъка на опасности за нас като вид, дебелината му постепенно се възстанови.

Така или иначе, „хладилният пробив“ превръща Томас в още по-голяма звезда, нареждат го до Едисон с това, че е създал две от решенията, които са направили възможен технологичния прогрес.

За добро или лошо, той така и не доживява краха и на втората си голяма иновация, защото си отива от този свят на 2 ноември 1944 г. По ирония на съдбата, благодарение на… трето свое изобретение.

През 40-те се разболява и е обездвижен от кръста надолу. Казва, че е резултат от полиомиелит, но днешните историци са на мнение, че със сигурност оловните опити са изиграли своята роля. Така или иначе, Томас, като човек свикнал да улеснява живота на хората и човечеството, си създава специален уред. С помощта на макари и въжета той му позволява да става и да ляга сам.

Един ден обаче нещо се обърква, мъжът се оплита във въжетата и се задушава.

 

 

… или новият Прометей

Макар и двете му големи иновации да надживяват създателя си, последствията им ще надживеят и всички нас. Смята се, че заради остатъците в околната среда, още поколения хора по цялата Земя ще имат по-високо ниво на олово в костите си. А макар озоновият слой да е възстановен, според учените щетите по него са част от амалгамата, довела до климатичните промени, чиито плодове тепърва ще берем.

Все пак, изобретателят получава едно безспорно признание, което все още е в сила. Историкът Джон Макнийл казва, че Миджли „е имал по-неблагоприятно въздействие върху атмосферата от всеки друг отделен организъм, съществувал някога на Земята“.

Дали съдбата му предизвиква съжаление или възмущение… не е толкова важно, колкото поуките от нея. Когато корпоративните интереси застават пред науката, рисковете за хората растат. Когато прибързваме, без да анализираме последствията, те могат да са дори смъртоносни.

Дали тези асоциации не са особено важни точно днес? Когато технологии като изкуствения интелект ни поставят пред огромни възможности, но и огромни пропасти…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация

Най-новите:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Share This