Трифон и инженерната революция

апр. 26, 2022 | Истории

Трифон и инженерната революция

26 април 2022 | Истории

Той е човек на точните науки, но и мечтател. Историята на Трифон Стефанов е толкова интересна и мотивираща (с извинение за клишето). При това е едва в началото си. От него очаквайте интересни новини.

Когато идва време да избира университет, той заминава за Япония и се справя с трудния език, за да учи основите на инженерството от най-добрите. После изпитва опита си на Запад и се връща в Азия за магистратура в университета, който е завършил Си Дзинпин, заедно с много други политици, които днес са начело на Китай.

Трифон е на 27 и казва, че е изминал този път, за да му помогне за голямата цел: заедно със съмишленици, които работят в тази посока от две десетилетия, да постигне инженерна революция. Да промени икономиката и начина, по който се управляват предприятията с помощта на технологиите. Да направи по-добър живота на всеки човек на тази планета с една концепция, която поставя в основата на всичко именно човека. Стъпваща на строгите инженерни критерии, които младежът е усвоил на изток.

Колко често срещаме човек, толкова амбициран да промени света, че е готов да научи японски и китайски? Кое го кара да вярва, че по пътя, по който е тръгнал, наистина може да го направи? Защо според него именно инженерният подход е този, който има силата да променя?

Също така: има ли мечти, които не си струва да бъдат преследвани?

 

Снимки: личен архив

 

Цялата власт – на инженерите

Когато завършва Софийската математическа гимназия, Трифон отдавна е решил, че ще се занимава с инженерни науки. „В моето семейство всички са инженери и аз отраснах с мисленето, че тези науки са основата за развитието на човека и на света“, казва той. Детските му увлечения към културата на Изтока се срещат с обективната му оценка, че в тази сфера образованието в Япония е водещо в световен план. Важно е да получи пълна стипендия, така и става. Минава през фина цедка с поредица от трудни изпити. Изискванията дори по математика се оказват много над нивото, което младежът е покрил в най-реномираната българска специализирана гимназия.

Резултатът обаче си струва усилията. Японското образователно министерство му покрива напълно 5 години следване – първата, за да се справи с езика, и още 4 за същинската бакалавърска степен.

Днес признава, че най-трудно му е било именно да проговори японски. През първата година учи с още 60 души от цял свят, някои, като него, започват от нулата, други имат базови познания по езика. „Не ми беше трудно да свикна с начина на живот в Япония, тъй като беше много подреден. Много е лесно да се влезе в техния ритъм, когато всичко е подредено и измислено. Но езикът беше проблем, особено когато започнаха същинските лекции. В инженерните специалности има много терминология, която е местна, не е заимствана от Запада“.

 

Оттук до края на света

Трифон не е от хората, които се предават, казва си, че след като е стигнал дотук и е положил толкова усилия, трябва да издържи. Така на втората година от същинското следване вече е в свои води, сприятелява се с някои от състудентите и се впуска в изучаването на същинското машинно инженерство в университета в Сайтама.

Това е специалността, към която се е насочил от малък, в която има сериозен опит и семейството му. В Япония висшето образование е подобно на българското – специализирано в конкретната област, с малко избираеми предмети извън нея. Така Трифон напредва в роботиката, в електроинженерството, в основите на всички направления от инженерния свят.

А когато завършва, идва време за важен избор. Получава покана да започне работа в „Хонда“, втората най-голяма японска компания, чест, която си спечелват малцина от колегите му. Той обаче знае, че има по-голяма цел пред себе си и избира поканата на австрийската компания „Берндорф“ с уговорката, че ще поработи година за тях и после ще продължи с магистратура.

„Беше трудно решение, искаше ми се и да остана в Япония, тъй като си бях осигурил добри възможности, имах познати. Но се убедих, че има и по-важни неща“, спомня си онзи момент младежът.

Започва работа като проектов мениджър. Макар понякога тази длъжност да е по-скоро организационна, в случая той работи по вътрешен проект за изграждането на фирмен тестов център. Така получава безценен опит по специалността, озовал се вече в европейска среда.

 

 

Свобода, равенство, инженерство

Годината изтича и е време за следващата стъпка. Първо кандидатства за магистратура в Корея, дори е одобрен, но моментът съвпада с дипломатически конфликт между азиатските гиганти и корейците спират да приемат японски възпитаници.

Така Трифон стига до Университета Цингхуа, който е в топ 15 в световните класации и сред трите най-престижни инженерни висши училища на планетата. Както стана дума, завършил го е и китайският лидер Си Дзинпин, който е учил там химия. Младежът го избира пред Пекинския университет, където също е приет, именно заради международното му реноме. Но дали Трифон продължава с инженерството? Не и това е една от ключовите стъпки по пътя към мечтите му, а скоро ще стигнем и до тях.

Той скоро ще завърши магистратурата си по бизнес администрация. Идеята му да замине за Китай и да научи китайски не се осъществява, защото началото на следването му съвпада с избухването на ковид пандемията. И до днес Китай не е отворил вратите си за чуждестранните студенти, всичко се случва онлайн. Трифон следва дистанционно, от България. Часовата разлика му създава доста неудобства, но пък предметите му се струват лесни.

 

Комп и чук

„Защо избрах тази специалност? Семейният ни бизнес винаги е бил свързан с управлението на икономиката на предприятия. Магистратурата би трябвало да дава точно това – знания и умения за управление. MBA, както ѝ казват на английски, тази специалност е задължителна в обявите за работа за висши мениджъри“, разказва Трифон.

А по света е доста популярна и щом се заговори за политика. Ето че китайският лидер е инженер, почти всички френски висши политици например за завършили прословутата местна Политехника. Така, бъбрейки с Трифон, стигаме до извода, че е много странно, че у нас има толкова малко политици с инженерно минало. Което е загуба, защото инженерството пряко или косвено учи на системно мислене, а у нас често именно по-широкият и аналитичен поглед пречи на напредъка.

Факт е, че дълги години у нас инженерните дисциплини не се радваха на внимание, такова е мнението и на моя събеседник. „Все още властва западната идеология, при която икономиката е преди всичко. Заради идеята за икономика на знанието повечето производствени предприятия още през 90-те се преместиха към Китай. Тук продължаваме да следваме мантрата, че няма нужда от ръчен труд и инженери, трябва да сме мениджъри и само да управляваме тези процеси. Обаче, когато не виждаш всеки ден процесите и не ги разбираш, как можеш да ги управляваш?!“

 

 

Инженери от всички страни…

Трифон казва, че сегашните предмети са му лесни, защото подхожда към тях с инженерните си познания. „В сравнение с машинното инженерство, където трябва да се бъхтя преди всеки изпит, тук повечето ги взех на обща култура. Икономика, етика, философия, стратегическо мислене… никъде нямаш някаква сложна система, която трябва да учиш, като например при физиката, тук всичко е фрагментарно“, казва Трифон.

И ето че стигаме до голямата му мечта, която е тясно свързана с всичко, което разказахме дотук. Още от средата на 90-те група машинни инженери, сред които е и семейството на Трифон, разработват и изпитват в практиката мащабна система за управление на процесите в предприятието.

Тази област на познанието съвсем не е нова или непозната. Съкращението на популярните ERP системи идва от „софтуер за управление на ресурсите“. Ползва ги всяко по-голямо предприятие, за да управлява ежедневната си работа. През 2020-а пазарът на този тип продукти е оценен на 350 милиарда долара, като ще се удвои до края на десетилетието. В този бизнес работят световни гиганти като „Оракъл“ и „Майкрософт“.

Трифон и съмишлениците му обаче са убедени, че до момента тези системи не разкриват и част от потенциала си. И че разполагат с нещо на качествено друго ниво, което може да подобри работата на предприятията по цял свят и да развие цялата световна икономика с помощта на инженерния подход. Доста амбициозно, какво ще кажете?

 

 

Има такова инженерство!

„В науките, които сега уча, всичко е фрагментарно, несвързано и така не се стига до задълбочаване. Ако нямаш единна система, която да го обедини, всичко витае във въздуха“, казва Трифон. И вярва, че тази единна организационна система вече е създадена, че е важно през следващите години за нея да се говори и да се приложи в практиката на все повече места.

Сегашното икономическо управление на предприятията той определя като шофиране, при което гледаш само огледалата. Решенията се базират не на процесите, а на статистиката за отминал период, която може да е напълно нерелевантна към следващия. Защото предприятията, както и всички по-сложни системи, са комплексни и динамични.

В основата на разбирането на такива комплексни системи стои правилният модел, който ги описва, смята Трифон.

Начинанието, за което става дума, се разработва от 1997-а, когато нашият събеседник е бил почти бебе. Той го сравнява за икономиката с това, което се е случило през XVI век с медицината. „Дотогава не е съществувал модел за анатомията и физиологията на човешкото тяло. Докторите не са знаели ясно какво правят. Едва когато се появява и започва да се прилага масово моделът, обединяващ тялото като единна система, тази наука започва бурно да се развива. Не просто гледаш отвън и се чудиш, а използваш най-добрите практики и познаваш системата“.

Според него днес икономическата наука следи последствията и външните белези, но не и системата, която ги създава.

 

 

Когато милионите възкръсват

През 97-а създателите на модела започнали да правят сериозни проучвания и да търсят софтуерни решения за фабриката, която управлявали. Така и не намерили точно това знание – как едно предприятие може да се управлява като единна система, и решили да го създадат. Първата стъпка бил моделът, а втората – разработената на базата на него софтуерна ERP система.

„В икономиката се смята, че не е възможно да се направи лабораторен експеримент“, казва Трифон. „Тя е философия, гледа се как се променят хората. Оказва се обаче, че е напълно възможно. И сега, като представям и показвам на професорите си в университета, всички са впечатлени. А става дума за световно признати специалисти. Към това е насочена и моята магистърска теза, професорът я оцени като най-добрата, която някога е чел“, допълва младият инженер. Повечето учени смятат, че предприятията са твърде различни едно от друго, за да може да се създаде единен, холистичен модел за тях, а ето че според Трифон такъв съществува.

„Създателите на модела не са търсели пари, а са искали да създадат нещо, нужно на света, което не съществува, а е много важно. То вече е създадено и нашата работа е да го разпространим“.

 

Трудът краси човека

Две са основните единици, с които борави моделът. Първата част е цикълът на работа на предприятието, а втората е насочена към хората, на чиито плещи се крепи то. В основата е бизнес кръстът, включващ продажби, производство, доставки, финансиране и осъществяване на технологичната среда. Това са 5-те основни функционални системи, които могат да бъдат сравнени с тези при човека – дихателната, отделителната, храносмилателната. Ако една от тях не функционира както трябва, предприятието не работи, отново както е при тялото.

Вторият основен фактор, който се намира по средата, са хората, които работят. Те са тези, които мислят и анализират какви други ресурси са необходими във всички останали системи, те трябва да оборудват технологичната среда, за да могат да работят ефективно. Правят го и за самите себе си, затова са своеобразна метасистема.

Технологичната среда, която е основата на всяко предприятие, се разделя на два компонента: техническата, където са машините и организиращата, там са познанията и хората.

 

 

Времето е наше

„Всичките ни експерименти през годините са в машиностроително предприятие“, допълва Трифон. „Те са основни, защото ако нямаме компютри, телефони, машини, които да строят други машини, нямаме и нищо друг. Освен това са предприятията с най-голяма номенклатура, те са най-сложни“.

В нашият модел най-важен е човекът. Той днес се пренебрегва в икономиката и управлението, за него не се говори. Ние не оценяваме важността на човека, а е задача на предприятието да му даде всичко нужно, за да работи ефективно“.

Според Трифон може би най-важната част от модела е, че успява да претвори взаимовръзките в конкретни математически формули. „Едно е да имаш връзките на интуитивно ниво, а друго – те да могат да бъдат свързани за базата на математически отношения“. Така после е лесно да бъдат обобщени и в конкретен софтуер, който да се използва в практиката.

Разбира се, концепцията е доста сложна и задълбочена, за да можем да я представим в няколко реда, но пък несъмнено заслужава внимание. Ако не вярвате, съветвам ви някога да послушате Трифон, докато я описва, трудно ще откриете слабо звено.

Ако казаното ви е било достатъчно, за да провокира интереса ви, можете да четете още доста за тази система, немалко информация е събрана например тук.

 

 

…освен оковите си

Трифон и съмишлениците му са създали две организации, така че проектът им да стига до повече хора. Институтът за системно икономическо инженерство през тези 20
години е създавал концепцията, докато целта на фондацията „Информационни технологии и бъдещето на икономическата наука“ е да я популяризира.

Именно това е сега и голяма мечта на Трифон. Една от посоките, където ще търси развитие, е Китай, скоро заминава за поредица от срещи там. „Тази идея трябва да има поддръжници, за да функционира достатъчно ефективно, хора от политическите, от медийните, от стопанските елити. Да се стигне до тях е много дълъг процес, да им се обясни, да се популяризира. Фокусът ни е върху икономическата наука, но и политиката стъпва на икономика. На базата на модела ще има не само технологични ефекти по цял свят, ще има и социални ефекти. Ще се създаде ново професионално съсловие, което разбира в дълбочина икономиката и може да я управлява. Ще има социални ефекти за цял свят. Но това е много дългосрочен план. Първо трябва да се стигне до хората, да се дискутира все повече и повече“, казва Трифон, амбициран да го прави с пълни сили.

Как ли вижда бъдещето си след десетилетие? Вярва, че мечтата му ще се е претворила в реалност, че системата ще е влязла в университетите. „Този процес ще реши много от проблемите на света. Ще влезе в консултантските компании и предприятията, а в същото време обикновеният човек ще го разбира. Той вече няма да е слуга в едно предприятие, а ще вижда смисъла да е там. Друго е, когато виждаш смисъла…“

А дали наистина се задава нова световна икономическа революция на базата на инженерното мислене? Кой знае. Аз съм сигурен само, че се възхищавам на Трифон, който не се спира пред трудностите, за да осъщестява мечтите си. Когато човек не се отказва и е убеден в това, което прави, наистина е способен на чудеса…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This