Трифон и инженерната революция

апр. 26, 2022 | Истории

Трифон и инженерната революция

26 април 2022 | Истории

Той е човек на точните науки, но и мечтател. Историята на Трифон Стефанов е толкова интересна и мотивираща (с извинение за клишето). При това е едва в началото си. От него очаквайте интересни новини.

Когато идва време да избира университет, той заминава за Япония и се справя с трудния език, за да учи основите на инженерството от най-добрите. После изпитва опита си на Запад и се връща в Азия за магистратура в университета, който е завършил Си Дзинпин, заедно с много други политици, които днес са начело на Китай.

Трифон е на 27 и казва, че е изминал този път, за да му помогне за голямата цел: заедно със съмишленици, които работят в тази посока от две десетилетия, да постигне инженерна революция. Да промени икономиката и начина, по който се управляват предприятията с помощта на технологиите. Да направи по-добър живота на всеки човек на тази планета с една концепция, която поставя в основата на всичко именно човека. Стъпваща на строгите инженерни критерии, които младежът е усвоил на изток.

Колко често срещаме човек, толкова амбициран да промени света, че е готов да научи японски и китайски? Кое го кара да вярва, че по пътя, по който е тръгнал, наистина може да го направи? Защо според него именно инженерният подход е този, който има силата да променя?

Също така: има ли мечти, които не си струва да бъдат преследвани?

 

Снимки: личен архив

 

Цялата власт – на инженерите

Когато завършва Софийската математическа гимназия, Трифон отдавна е решил, че ще се занимава с инженерни науки. „В моето семейство всички са инженери и аз отраснах с мисленето, че тези науки са основата за развитието на човека и на света“, казва той. Детските му увлечения към културата на Изтока се срещат с обективната му оценка, че в тази сфера образованието в Япония е водещо в световен план. Важно е да получи пълна стипендия, така и става. Минава през фина цедка с поредица от трудни изпити. Изискванията дори по математика се оказват много над нивото, което младежът е покрил в най-реномираната българска специализирана гимназия.

Резултатът обаче си струва усилията. Японското образователно министерство му покрива напълно 5 години следване – първата, за да се справи с езика, и още 4 за същинската бакалавърска степен.

Днес признава, че най-трудно му е било именно да проговори японски. През първата година учи с още 60 души от цял свят, някои, като него, започват от нулата, други имат базови познания по езика. „Не ми беше трудно да свикна с начина на живот в Япония, тъй като беше много подреден. Много е лесно да се влезе в техния ритъм, когато всичко е подредено и измислено. Но езикът беше проблем, особено когато започнаха същинските лекции. В инженерните специалности има много терминология, която е местна, не е заимствана от Запада“.

 

Оттук до края на света

Трифон не е от хората, които се предават, казва си, че след като е стигнал дотук и е положил толкова усилия, трябва да издържи. Така на втората година от същинското следване вече е в свои води, сприятелява се с някои от състудентите и се впуска в изучаването на същинското машинно инженерство в университета в Сайтама.

Това е специалността, към която се е насочил от малък, в която има сериозен опит и семейството му. В Япония висшето образование е подобно на българското – специализирано в конкретната област, с малко избираеми предмети извън нея. Така Трифон напредва в роботиката, в електроинженерството, в основите на всички направления от инженерния свят.

А когато завършва, идва време за важен избор. Получава покана да започне работа в „Хонда“, втората най-голяма японска компания, чест, която си спечелват малцина от колегите му. Той обаче знае, че има по-голяма цел пред себе си и избира поканата на австрийската компания „Берндорф“ с уговорката, че ще поработи година за тях и после ще продължи с магистратура.

„Беше трудно решение, искаше ми се и да остана в Япония, тъй като си бях осигурил добри възможности, имах познати. Но се убедих, че има и по-важни неща“, спомня си онзи момент младежът.

Започва работа като проектов мениджър. Макар понякога тази длъжност да е по-скоро организационна, в случая той работи по вътрешен проект за изграждането на фирмен тестов център. Така получава безценен опит по специалността, озовал се вече в европейска среда.

 

 

Свобода, равенство, инженерство

Годината изтича и е време за следващата стъпка. Първо кандидатства за магистратура в Корея, дори е одобрен, но моментът съвпада с дипломатически конфликт между азиатските гиганти и корейците спират да приемат японски възпитаници.

Така Трифон стига до Университета Цингхуа, който е в топ 15 в световните класации и сред трите най-престижни инженерни висши училища на планетата. Както стана дума, завършил го е и китайският лидер Си Дзинпин, който е учил там химия. Младежът го избира пред Пекинския университет, където също е приет, именно заради международното му реноме. Но дали Трифон продължава с инженерството? Не и това е една от ключовите стъпки по пътя към мечтите му, а скоро ще стигнем и до тях.

Той скоро ще завърши магистратурата си по бизнес администрация. Идеята му да замине за Китай и да научи китайски не се осъществява, защото началото на следването му съвпада с избухването на ковид пандемията. И до днес Китай не е отворил вратите си за чуждестранните студенти, всичко се случва онлайн. Трифон следва дистанционно, от България. Часовата разлика му създава доста неудобства, но пък предметите му се струват лесни.

 

Комп и чук

„Защо избрах тази специалност? Семейният ни бизнес винаги е бил свързан с управлението на икономиката на предприятия. Магистратурата би трябвало да дава точно това – знания и умения за управление. MBA, както ѝ казват на английски, тази специалност е задължителна в обявите за работа за висши мениджъри“, разказва Трифон.

А по света е доста популярна и щом се заговори за политика. Ето че китайският лидер е инженер, почти всички френски висши политици например за завършили прословутата местна Политехника. Така, бъбрейки с Трифон, стигаме до извода, че е много странно, че у нас има толкова малко политици с инженерно минало. Което е загуба, защото инженерството пряко или косвено учи на системно мислене, а у нас често именно по-широкият и аналитичен поглед пречи на напредъка.

Факт е, че дълги години у нас инженерните дисциплини не се радваха на внимание, такова е мнението и на моя събеседник. „Все още властва западната идеология, при която икономиката е преди всичко. Заради идеята за икономика на знанието повечето производствени предприятия още през 90-те се преместиха към Китай. Тук продължаваме да следваме мантрата, че няма нужда от ръчен труд и инженери, трябва да сме мениджъри и само да управляваме тези процеси. Обаче, когато не виждаш всеки ден процесите и не ги разбираш, как можеш да ги управляваш?!“

 

 

Инженери от всички страни…

Трифон казва, че сегашните предмети са му лесни, защото подхожда към тях с инженерните си познания. „В сравнение с машинното инженерство, където трябва да се бъхтя преди всеки изпит, тук повечето ги взех на обща култура. Икономика, етика, философия, стратегическо мислене… никъде нямаш някаква сложна система, която трябва да учиш, като например при физиката, тук всичко е фрагментарно“, казва Трифон.

И ето че стигаме до голямата му мечта, която е тясно свързана с всичко, което разказахме дотук. Още от средата на 90-те група машинни инженери, сред които е и семейството на Трифон, разработват и изпитват в практиката мащабна система за управление на процесите в предприятието.

Тази област на познанието съвсем не е нова или непозната. Съкращението на популярните ERP системи идва от „софтуер за управление на ресурсите“. Ползва ги всяко по-голямо предприятие, за да управлява ежедневната си работа. През 2020-а пазарът на този тип продукти е оценен на 350 милиарда долара, като ще се удвои до края на десетилетието. В този бизнес работят световни гиганти като „Оракъл“ и „Майкрософт“.

Трифон и съмишлениците му обаче са убедени, че до момента тези системи не разкриват и част от потенциала си. И че разполагат с нещо на качествено друго ниво, което може да подобри работата на предприятията по цял свят и да развие цялата световна икономика с помощта на инженерния подход. Доста амбициозно, какво ще кажете?

 

 

Има такова инженерство!

„В науките, които сега уча, всичко е фрагментарно, несвързано и така не се стига до задълбочаване. Ако нямаш единна система, която да го обедини, всичко витае във въздуха“, казва Трифон. И вярва, че тази единна организационна система вече е създадена, че е важно през следващите години за нея да се говори и да се приложи в практиката на все повече места.

Сегашното икономическо управление на предприятията той определя като шофиране, при което гледаш само огледалата. Решенията се базират не на процесите, а на статистиката за отминал период, която може да е напълно нерелевантна към следващия. Защото предприятията, както и всички по-сложни системи, са комплексни и динамични.

В основата на разбирането на такива комплексни системи стои правилният модел, който ги описва, смята Трифон.

Начинанието, за което става дума, се разработва от 1997-а, когато нашият събеседник е бил почти бебе. Той го сравнява за икономиката с това, което се е случило през XVI век с медицината. „Дотогава не е съществувал модел за анатомията и физиологията на човешкото тяло. Докторите не са знаели ясно какво правят. Едва когато се появява и започва да се прилага масово моделът, обединяващ тялото като единна система, тази наука започва бурно да се развива. Не просто гледаш отвън и се чудиш, а използваш най-добрите практики и познаваш системата“.

Според него днес икономическата наука следи последствията и външните белези, но не и системата, която ги създава.

 

 

Когато милионите възкръсват

През 97-а създателите на модела започнали да правят сериозни проучвания и да търсят софтуерни решения за фабриката, която управлявали. Така и не намерили точно това знание – как едно предприятие може да се управлява като единна система, и решили да го създадат. Първата стъпка бил моделът, а втората – разработената на базата на него софтуерна ERP система.

„В икономиката се смята, че не е възможно да се направи лабораторен експеримент“, казва Трифон. „Тя е философия, гледа се как се променят хората. Оказва се обаче, че е напълно възможно. И сега, като представям и показвам на професорите си в университета, всички са впечатлени. А става дума за световно признати специалисти. Към това е насочена и моята магистърска теза, професорът я оцени като най-добрата, която някога е чел“, допълва младият инженер. Повечето учени смятат, че предприятията са твърде различни едно от друго, за да може да се създаде единен, холистичен модел за тях, а ето че според Трифон такъв съществува.

„Създателите на модела не са търсели пари, а са искали да създадат нещо, нужно на света, което не съществува, а е много важно. То вече е създадено и нашата работа е да го разпространим“.

 

Трудът краси човека

Две са основните единици, с които борави моделът. Първата част е цикълът на работа на предприятието, а втората е насочена към хората, на чиито плещи се крепи то. В основата е бизнес кръстът, включващ продажби, производство, доставки, финансиране и осъществяване на технологичната среда. Това са 5-те основни функционални системи, които могат да бъдат сравнени с тези при човека – дихателната, отделителната, храносмилателната. Ако една от тях не функционира както трябва, предприятието не работи, отново както е при тялото.

Вторият основен фактор, който се намира по средата, са хората, които работят. Те са тези, които мислят и анализират какви други ресурси са необходими във всички останали системи, те трябва да оборудват технологичната среда, за да могат да работят ефективно. Правят го и за самите себе си, затова са своеобразна метасистема.

Технологичната среда, която е основата на всяко предприятие, се разделя на два компонента: техническата, където са машините и организиращата, там са познанията и хората.

 

 

Времето е наше

„Всичките ни експерименти през годините са в машиностроително предприятие“, допълва Трифон. „Те са основни, защото ако нямаме компютри, телефони, машини, които да строят други машини, нямаме и нищо друг. Освен това са предприятията с най-голяма номенклатура, те са най-сложни“.

В нашият модел най-важен е човекът. Той днес се пренебрегва в икономиката и управлението, за него не се говори. Ние не оценяваме важността на човека, а е задача на предприятието да му даде всичко нужно, за да работи ефективно“.

Според Трифон може би най-важната част от модела е, че успява да претвори взаимовръзките в конкретни математически формули. „Едно е да имаш връзките на интуитивно ниво, а друго – те да могат да бъдат свързани за базата на математически отношения“. Така после е лесно да бъдат обобщени и в конкретен софтуер, който да се използва в практиката.

Разбира се, концепцията е доста сложна и задълбочена, за да можем да я представим в няколко реда, но пък несъмнено заслужава внимание. Ако не вярвате, съветвам ви някога да послушате Трифон, докато я описва, трудно ще откриете слабо звено.

Ако казаното ви е било достатъчно, за да провокира интереса ви, можете да четете още доста за тази система, немалко информация е събрана например тук.

 

 

…освен оковите си

Трифон и съмишлениците му са създали две организации, така че проектът им да стига до повече хора. Институтът за системно икономическо инженерство през тези 20
години е създавал концепцията, докато целта на фондацията „Информационни технологии и бъдещето на икономическата наука“ е да я популяризира.

Именно това е сега и голяма мечта на Трифон. Една от посоките, където ще търси развитие, е Китай, скоро заминава за поредица от срещи там. „Тази идея трябва да има поддръжници, за да функционира достатъчно ефективно, хора от политическите, от медийните, от стопанските елити. Да се стигне до тях е много дълъг процес, да им се обясни, да се популяризира. Фокусът ни е върху икономическата наука, но и политиката стъпва на икономика. На базата на модела ще има не само технологични ефекти по цял свят, ще има и социални ефекти. Ще се създаде ново професионално съсловие, което разбира в дълбочина икономиката и може да я управлява. Ще има социални ефекти за цял свят. Но това е много дългосрочен план. Първо трябва да се стигне до хората, да се дискутира все повече и повече“, казва Трифон, амбициран да го прави с пълни сили.

Как ли вижда бъдещето си след десетилетие? Вярва, че мечтата му ще се е претворила в реалност, че системата ще е влязла в университетите. „Този процес ще реши много от проблемите на света. Ще влезе в консултантските компании и предприятията, а в същото време обикновеният човек ще го разбира. Той вече няма да е слуга в едно предприятие, а ще вижда смисъла да е там. Друго е, когато виждаш смисъла…“

А дали наистина се задава нова световна икономическа революция на базата на инженерното мислене? Кой знае. Аз съм сигурен само, че се възхищавам на Трифон, който не се спира пред трудностите, за да осъщестява мечтите си. Когато човек не се отказва и е убеден в това, което прави, наистина е способен на чудеса…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This