Цветомил и алгоритъмът. Стиховете оживяват

ное. 7, 2023 | Истории

Цветомил и алгоритъмът. Стиховете оживяват

7 ноември 2023 | Истории

Могат ли стиховете да бъдат нарисувани? Конкуренти ли са в тази задача човеците и алгоритмите, или е време да обединят сили, за да създават следващите форми на изкуство?

Отворете сетивата си за едно емоционално преживяване, в което човекът и компютърът рамо до рамо предизвикат и сетивата, и усещанията ви…

Когато се сдобихме с алгоритмите, които по впечатляващ начин рисуват изображения, се появи следващото предизвикателство – да им измисляме достатъчно вдъхновяващи текстове.

Как ли биха си представили стиховете на Дебелянов, Яворов, Гео Милев…? Преди година в една Дигитална история им отправих това предизвикателство и резултатите определено бяха впечатляващи, но и замислящи. Дали се е родила нова форма на творчество, ново изкуство?

И ако аз просто им подадох като тема за размисъл преведените строфи, по същото време и един визуален артист се включи с изложба с подобен проект. Цветомил Семков показа своите впечатляващи картини, нарисувани по стихове. А днес, година по-късно, е готов да покаже как напълно се е посветил на темата със своята дебютна самостоятелна изложба „Светоглед“.

 

Цветомил Семков

Спри, миг

Спри, миг, защото си прекрасен.

Но може ли да спре мигът,

когато той не е подвластен

и го осъдихме на път!

 

Нали с опитване, с въпроси,

с победи в нашите чела

ние го сложихме на оси

и му придадохме крила!

 

Нали със болка и възхита

го учехме да полети.

И той трепти от радост скрита,

от нетърпение трепти.

 

Ще се откъсне, ще отлитне

като куршум или сълза –

със всичкия ни труд наситен,

със всичките ни чудеса.

 

И пресъздаден във такива

частици щастие на път,

всеки от нас щe си отива

от себе си, от свойта смърт.

 

Ще си отива, ще остава,

повторен в хиляди неща,

и с блясък звезден ще огрява

пътуващите във нощта.

 

Владимир Башев

(Кликнете върху заглавието, за да прочетете съответния стих.)

Макар по професия да е финансист, голямата страст на Цветомил са образите. Може би му е заложено и в името… Започва като фотограф, а днес се определя по-скоро като визуален артист, който търси различни форми на изразяване.

Изложбата му „Светоглед“ събира 15 малко популярни стихотворения на български автори с 15 изображения, които ги допълват. И макар да са създадени отново с помощта на алгоритмите, този път те не са измислени от тях. Цветомил описва на платформата MidJourney какво и как очаква да види, а после го компилира и дообработва. За да покаже, че този тип технология може да бъде поредната стъпка, поредното средство, което да допълни, а не да замени човекът.

„Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че с напредъка на технологиите всъщност авторът ще става все по-важен“, казва той. „Все повече ще е човешкото и извървения път, защото иначе няма смисъл, просто красиви картинки има навсякъде и ще има все повече“.

За мнозина фотографията е буквално изкуство – виждането на света чрез действителен образ, но дори в неговата фотографска работа той се опитва да създаде светове, откъснати от реалността. Такива, които са много по-близо до неговия вътрешен свят.

„Оттам дойде и проектът с изкуствения интелект – за мен всеки човек, който следва своите влечения и интереси и манифестира своята интерпретация за тях е творец. В този проект аз комбинирах моето любопитство към поезия и към технологиите и това ми даде пълната свобода да се гмурна надълбоко“.

 

Цветомил Семков

Поемане на дъх

Ние по инерция

търсим чистия полъх отвън,

а неговия извор

е вътре в душите ни.

Не задържай въздуха

в себе си, ще те задуши.

Дори да са запушени

и ноздрите, и устата.

Издишай го през раните,

през сълзите, през кръвта,

през потта от порите –

солен-сгъстен въздух в стих,

смях,

вик.

И с пълна гръд ще поемеш

високо планински полъх,

иглолистно пречистен

от собствения ти дъх.

 

Блага Димитрова

Макар като ученик да не се интересува от поезия, а литературата да не е от любимите му предмети, години по-късно това той преоткрива стиховете като източник на вдъхновение. И всичко това се преплита с интереса му към науката – от дълги години следи събитията на Ratio, а изкуственият интелект, който умее да създава изображения, се превръща в катализаторът на следващите му идеи.

„Много е трудно да представиш стихотворението с фотография, няма как едно изображение да е толкова богато. Всеки стих е сам по себе си отделна вселена и ако искаш да го трансферираш визуално, трябва да направиш някакъв негов еквивалент. Не става просто с фрагменти, така всичко ще се счупи“, казва визуалният артист. „Трябва човек да задълбае и в текста, и във визуалното. След като се появи инструмент, който да ми помогне да направя такъв проект, веднага го избрах и започнах да го разучавам“.

Но как да продължи отвъд буквалното? Решава просто да се отпусне по течението. Започва да прекарва дълги дни в читалището, да чете и препрочита стихосбирки на автори от различни поколения и да отделя тези, които най-силно резонират със собствените му чувства, със собствения му „светоглед“. Въвежда си правила – никаква политика, никакви конкретни места, никакви исторически личности и събития. Стиховете да са само такива, които ще са също толкова актуални и след 50 години, тъй като носят универсално усещане.

„Прибирам се, чета ги и когато нещо ми направи впечатление, си го отбелязвам, дигитализирам и започвам да работя. Да търся най-подходящото изображение, което да го илюстрира!“, разказва той „Идеята беше да са по-непознати автори – четях и се учудвах какви красиви неща пишат хора, за които никога не съм чувал. С времето се събра огромна критична маса и трябваше в някакъв момент да избера, като за всяко се запитам: „Цвето, това стихотворение и това изображение дали наистина си ти? Дали наистина те жегва вътрешно, или само ти харесва картинката? Или просто смяташ, че стихотворението ще се хареса…?“. Най-трудно беше да премахна тези аспекти и да оставя в изложбата само моето виждане за света. Тези извадки – картина и стих, да са като подредени пакетчета смисъл, нещо, което дълбоко ме докосва“.

Цветомил Семков

Плаващ ресторант

Ядем и пием и очите ни блуждаят

към позлатените ключалки на жените –

удавени в меда, мухите лакоми не знаят,

че няма вече никога да литнат.

 

Земята като плаващ ресторант се носи

в студеното побъркващо пространство.

И няма бряг спасителен сред космоса,

където да отдъхнем от пиянството.

 

Свирачите, които управляват танца,

превърнаха човека на хармоника…

Но от законите безмилостни на дансинга

главите ни са пълни с беззакония.

 

Докрай разпасали колана на душите,

бесуваме като пирати, не видели суша,

и в дяволския танц на лакти и копита

нозете боси бягат от ботуша…

 

И както скачаме из въздуха да хванем

протегнатата длан на боговете,

повръщаме коремите си в океана

и плюеме желязо към небето…

 

Певицата-луна, отдавна прелъстена,

лежи разголена – с поли на кръста.

И от сокаците на тъмната вселена

се чуват писъци и викове до късно.

 

А слънцето – началникът на светлината,

мълчи, готово всеки миг да кипне.

И като гледа накъде върви земята,

скубе косите си и върху нас ги сипе.

 

Борис Христов

И така, 15 стихотворения от 13 автори – по две са произведенията на Владимир Башев и на Мартин Спасов. Срещат се имена от учебниците като Смирненски и Яворов, популярни поети като Дамян Дамянов, Борис Христов, Блага Димитрова, Младен Исаев, Стоян Михайловски, но и по-рядко чувани днес като Пенка Цанева – Бленика, Николай Антонов, Марко Недялков. Изложбата беше представена в Бургас и може да бъде разгледана до 14 ноември в Бургас, в „Център за съвременно изкуство и библиотека“, изложбена зала, ет. 4. След Нова година идва време за следващите градове, включително София, Варна и Пловдив. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“. Кога ще дойде и във вашия град можете да следите тук.

Цветомил казва, че днес в изложбената зала наистина вижда себе си. „За зрителя е по-фрагментарно, но мисля, че всеки може да се намери в някакви отрязъци, в някое стихотворение, в някое изображение.“

Любопитно е, че докато той върви по пътя си, и самите алгоритми се развиват заедно с него. В началото MidJourney „чете“ по-цялостно текста, изображенията се разпознават лесно, има нещо като собствен стил. Докато по-новите версии го превръщат по-скоро в инструмент, който да създава изображения по описание. „Идеята вече е повече ти, ако имаш нещо в главата си, да се научиш да го навигираш натам, отколкото да даваш някакви инструкции и да вземеш наготово.“

 

Цветомил Семков

 

„Целият процес беше много ярък, всяко прелистване на страниците усещах все едно отварям подаръци със смисъл, докато програмата ми даваше свободата да човъркам и развивам понякога неочаквани посоки“. При първия си проект Цветомил по-скоро е в ролята на куратор – вкарва данни, взима, избира и представя, макар да се оказва, че трябва да взема и доста решения – не всичко оставя на алгоритъма. Докато днес представя изцяло свое виждане, за създаването на което просто му е помогнал алгоритъмът.

„Първото нещо, което търсех, беше да го върна от перфектно към несъвършеното – да го науча да има празни пространства, артефакти, грешки – да остават някакви въпроси, а не всичко да е чисто и ясно. Да има сенки, да се губят детайли, да може човек визуално да си ги попълни, да участва в процеса“.

 

Цветомил Семков

Поискахме слънца

Поискахме слънца, ала защо са ни,

когато тегне сянка пoмеждy ни?!

Със пoглед уморен, дyши – колосани,

не разпознаваме крaсивитe пауни,

загубили внезапно оперение

след много дългa химиотерапия.

За тази кpacoтa ни трябва зрение,

но в много случаи дyшатa ни е сляпа.

Привикнали сме да живеем скоростно,

набързо се гневим и се обичаме.

А междувременно – изящно просто –

пчела събира щастие от тичинка.

Tакива сме – наклаждаме огнищата,

а се прегръщаме с ръце студени.

Защото пoмежду cи все сме хищници.

Но иначе се храним със растения.

 

Мартин Спасов

Дълго време му отнема да избере оптималния стил. Генераторите на изображения са все по-добри в това, което прилича на фотореализъм, докато авторът иска да се върне по-скоро към картинното. Експериментира с техники, стилове и цветове, докато намери това, което търси. В крайна сметка се спира на техниката импасто – много по-груба, с едро нанасяне на боя върху канава.

Така всяко от изображенията е постигнато, след като фотографът описва какво си представя, добавя указанията за конкретния стил, до който е стигнал, заедно с още няколко думи от списък с емоционални слова, които са го впечатлили. Накрая редактира резултата, комбинира, допълва. Само 2-3 от изображенията са показани без никаква допълнителна обработка. За някои стихове работи дни наред, докато при други по-бързо намира търсеното усещане.

„Накрая целта стана някакво лично изживяване, себевглеждане. Четеш някакви неща, написани от хора, много от които дори вече не са сред нас, и си говориш с техните мисли. Те ти представят чрез поезията какви неща ги вълнуват, как се опитват да осмислят житейския път. И като се срещаш с тези неща, се учиш. Стигаш до себеосъзнаване спрямо примера на другите“, казва Цветомил.

„Всеки стих е картина, всяка картина е част от начина, по който виждам света. Любопитно е, че това не са мои стихове, а технически и изображенията не са напълно правени от мен“, усмихва се Цветомил. „Някой ще каже – добре, ами ти какво правиш, какъв си в тази изложба? Тя няма да съществуват в света по този начин, ако не съм аз. Взимайки от дигиталното пространство, вкарвайки го във физическия свят, аз го водя по-близо до човека. Изживява се по съвсем различен начин…Освен това хората са склонни да пренебрегват усилията и труда, които всъщност се влагат дори в тази техника. Трябва да се докоснеш до такава технология, за да разбереш, че със сигурност не е просто едно цъкане на копчето“.

Неслучайно авторът е решил да отпечата и продаде изображенията само в една-единствена бройка, така че да върне погледа към времената на класическото изкуство.

Цветомил Семков

Човекът

Не е човекът пепел от цигара

и шепа пръст,

листо

и мъртъв стрък.

Искра,

която тлее

и догаря

на дните

в омагьосания кръг.

Човекът е метал

и звук,

и песен,

и атом,

и мечта,

и свобода.

И сладък плод,

и тежък грозд наесен,

и вечно незалязваща звезда!

Човекът е небе

и път далечен,

и гръм,

разчупил всички железа,

и рудник,

и куршум,

и щик изсечен,

и розов цвят,

и весела сълза,

и вятър,

и море,

и мълния,

и рана,

и вик,

и тласък,

и космичен звън.

Човекът е гърмящата камбана,

която буди вечността от сън!

 

Марко Недялков

„Когато навлизат такива технологии, изникват много въпроси, особено сложно е в дългосрочен план. Хората, които са се занимавали вече с визуални изкуства, изградили са някаква визуална култура, усещане за света, по някакъв начин ги вземат и се научават да ги използват. Могат да ги преплетат с някакви собствени виждания, техники, проекти, това според мен е смисълът. Но за някого, който сега израства, може да е пряк път. Ние еволюираме във всичко, което правим, процесът е трансформация – учим, напредваме, грешим. Проблемът е, когато бързаме да прескочим до резултата“, разсъждава фотографът.

„С алгоритмите пак ровиш в главата си за някакви неща, вкарваш или махаш по свое усмотрение. То е пак някакъв танц, в който създаваш, макар че нямаш много връзка с истинския свят. А според мен трябва да изживяваш и света, това е основният проблем – че идва от програма, която не изживява и само това може да счупи връзката между човек и изкуство“.

 

Цветомил Семков

 

Фотографът казва, че работата е била доста уморителна. „Бомбардиран си от изображения и в един момент направо претръпваш. Искаш малко почивка, да глътнеш въздух“. За момента неговото влечение към изкуствения интелект приключва. Ето защо за следващите си начинания е решил да потърси по-стари и алтернативни методи, да прави нещо с ръцете си, за да върне баланса.

Дали ще успее наистина да се откъсне от алгоритъма? Така или иначе, както, вярвам, са ви убедили стиховете и картините тук, красивото още е живо. А когато хората използват алгоритмите творчески, осмислено, отговорно, тогава и резултатите могат да бъдат човешки и красиви, осмислящи. Да създават изкуство, което вълнува…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Колко e важен за вас профилът ви в любимата социална мрежа? А какво ще стане, ако всичко, което той пази, изчезне за секунда, без да има шанс да бъде възстановено? Днес все по-често държим файловете...

повече информация
„Вселена-25“. За хората и мишките

„Вселена-25“. За хората и мишките

Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай! Започват да се плодят като...

повече информация
32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

В книгата „Дигитални истории“ се срещат 8 големи въпроса на днешния ден и 32 истории, които търсят отговорите им. Може би вече сте открехнали завесата на корицата? Тогава ще се радвам изключително...

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден. Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Колко e важен за вас профилът ви в любимата социална мрежа?
А какво ще стане, ако всичко, което той пази, изчезне за секунда, без да има шанс да бъде възстановено?
Днес все по-често държим файловете си в хранилища, разчитаме на платформите да пазят архивите ни, да ни информират какво се случва. Без да имаме време да се замислим какво всъщност им доверяваме по този начин.
Поне докато не усетим по болезнения начин колко са уязвими връзките, които са ни изградили технологиите.
Ето една особено важна история от първо лице за това колко е лесно онлайн да изгубиш… себе си.

повече информация
Човекът домейн и проблемът с файловете

Човекът домейн и проблемът с файловете

Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн.
Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой.
И за една важна поука… за това къде и как съхраняваме данните си.

повече информация
„Вселена-25“. За хората и мишките

„Вселена-25“. За хората и мишките

Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай!
Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки!
Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах.
Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята?
Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.

повече информация

Най-новите:

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

Колко e важен за вас профилът ви в любимата социална мрежа?
А какво ще стане, ако всичко, което той пази, изчезне за секунда, без да има шанс да бъде възстановено?
Днес все по-често държим файловете си в хранилища, разчитаме на платформите да пазят архивите ни, да ни информират какво се случва. Без да имаме време да се замислим какво всъщност им доверяваме по този начин.
Поне докато не усетим по болезнения начин колко са уязвими връзките, които са ни изградили технологиите.
Ето една особено важна история от първо лице за това колко е лесно онлайн да изгубиш… себе си.

повече информация
Човекът домейн и проблемът с файловете

Човекът домейн и проблемът с файловете

Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн.
Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой.
И за една важна поука… за това къде и как съхраняваме данните си.

повече информация
„Вселена-25“. За хората и мишките

„Вселена-25“. За хората и мишките

Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай!
Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки!
Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах.
Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята?
Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.

повече информация
32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

В книгата „Дигитални истории“ се срещат 8 големи въпроса на днешния ден и 32 истории, които търсят отговорите. Някои от тях може би сте чели на тази страница, ще ги срещнете обновени и обогатени, други са написани специално за изданието.
Може би вече сте открехнали завесата на корицата? Тогава ще се радвам изключително много да прочета мнението ви тук.
Ако не – ето какво можете да очаквате зад нея!

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.
Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.
Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.
Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.
За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.
Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?

повече информация
Share This