Цветомил и алгоритъмът. Стиховете оживяват

ное. 7, 2023 | Истории

Цветомил и алгоритъмът. Стиховете оживяват

7 ноември 2023 | Истории

Могат ли стиховете да бъдат нарисувани? Конкуренти ли са в тази задача човеците и алгоритмите, или е време да обединят сили, за да създават следващите форми на изкуство?

Отворете сетивата си за едно емоционално преживяване, в което човекът и компютърът рамо до рамо предизвикат и сетивата, и усещанията ви…

Когато се сдобихме с алгоритмите, които по впечатляващ начин рисуват изображения, се появи следващото предизвикателство – да им измисляме достатъчно вдъхновяващи текстове.

Как ли биха си представили стиховете на Дебелянов, Яворов, Гео Милев…? Преди година в една Дигитална история им отправих това предизвикателство и резултатите определено бяха впечатляващи, но и замислящи. Дали се е родила нова форма на творчество, ново изкуство?

И ако аз просто им подадох като тема за размисъл преведените строфи, по същото време и един визуален артист се включи с изложба с подобен проект. Цветомил Семков показа своите впечатляващи картини, нарисувани по стихове. А днес, година по-късно, е готов да покаже как напълно се е посветил на темата със своята дебютна самостоятелна изложба „Светоглед“.

 

Цветомил Семков

Спри, миг

Спри, миг, защото си прекрасен.

Но може ли да спре мигът,

когато той не е подвластен

и го осъдихме на път!

 

Нали с опитване, с въпроси,

с победи в нашите чела

ние го сложихме на оси

и му придадохме крила!

 

Нали със болка и възхита

го учехме да полети.

И той трепти от радост скрита,

от нетърпение трепти.

 

Ще се откъсне, ще отлитне

като куршум или сълза –

със всичкия ни труд наситен,

със всичките ни чудеса.

 

И пресъздаден във такива

частици щастие на път,

всеки от нас щe си отива

от себе си, от свойта смърт.

 

Ще си отива, ще остава,

повторен в хиляди неща,

и с блясък звезден ще огрява

пътуващите във нощта.

 

Владимир Башев

(Кликнете върху заглавието, за да прочетете съответния стих.)

Макар по професия да е финансист, голямата страст на Цветомил са образите. Може би му е заложено и в името… Започва като фотограф, а днес се определя по-скоро като визуален артист, който търси различни форми на изразяване.

Изложбата му „Светоглед“ събира 15 малко популярни стихотворения на български автори с 15 изображения, които ги допълват. И макар да са създадени отново с помощта на алгоритмите, този път те не са измислени от тях. Цветомил описва на платформата MidJourney какво и как очаква да види, а после го компилира и дообработва. За да покаже, че този тип технология може да бъде поредната стъпка, поредното средство, което да допълни, а не да замени човекът.

„Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че с напредъка на технологиите всъщност авторът ще става все по-важен“, казва той. „Все повече ще е човешкото и извървения път, защото иначе няма смисъл, просто красиви картинки има навсякъде и ще има все повече“.

За мнозина фотографията е буквално изкуство – виждането на света чрез действителен образ, но дори в неговата фотографска работа той се опитва да създаде светове, откъснати от реалността. Такива, които са много по-близо до неговия вътрешен свят.

„Оттам дойде и проектът с изкуствения интелект – за мен всеки човек, който следва своите влечения и интереси и манифестира своята интерпретация за тях е творец. В този проект аз комбинирах моето любопитство към поезия и към технологиите и това ми даде пълната свобода да се гмурна надълбоко“.

 

Цветомил Семков

Поемане на дъх

Ние по инерция

търсим чистия полъх отвън,

а неговия извор

е вътре в душите ни.

Не задържай въздуха

в себе си, ще те задуши.

Дори да са запушени

и ноздрите, и устата.

Издишай го през раните,

през сълзите, през кръвта,

през потта от порите –

солен-сгъстен въздух в стих,

смях,

вик.

И с пълна гръд ще поемеш

високо планински полъх,

иглолистно пречистен

от собствения ти дъх.

 

Блага Димитрова

Макар като ученик да не се интересува от поезия, а литературата да не е от любимите му предмети, години по-късно това той преоткрива стиховете като източник на вдъхновение. И всичко това се преплита с интереса му към науката – от дълги години следи събитията на Ratio, а изкуственият интелект, който умее да създава изображения, се превръща в катализаторът на следващите му идеи.

„Много е трудно да представиш стихотворението с фотография, няма как едно изображение да е толкова богато. Всеки стих е сам по себе си отделна вселена и ако искаш да го трансферираш визуално, трябва да направиш някакъв негов еквивалент. Не става просто с фрагменти, така всичко ще се счупи“, казва визуалният артист. „Трябва човек да задълбае и в текста, и във визуалното. След като се появи инструмент, който да ми помогне да направя такъв проект, веднага го избрах и започнах да го разучавам“.

Но как да продължи отвъд буквалното? Решава просто да се отпусне по течението. Започва да прекарва дълги дни в читалището, да чете и препрочита стихосбирки на автори от различни поколения и да отделя тези, които най-силно резонират със собствените му чувства, със собствения му „светоглед“. Въвежда си правила – никаква политика, никакви конкретни места, никакви исторически личности и събития. Стиховете да са само такива, които ще са също толкова актуални и след 50 години, тъй като носят универсално усещане.

„Прибирам се, чета ги и когато нещо ми направи впечатление, си го отбелязвам, дигитализирам и започвам да работя. Да търся най-подходящото изображение, което да го илюстрира!“, разказва той „Идеята беше да са по-непознати автори – четях и се учудвах какви красиви неща пишат хора, за които никога не съм чувал. С времето се събра огромна критична маса и трябваше в някакъв момент да избера, като за всяко се запитам: „Цвето, това стихотворение и това изображение дали наистина си ти? Дали наистина те жегва вътрешно, или само ти харесва картинката? Или просто смяташ, че стихотворението ще се хареса…?“. Най-трудно беше да премахна тези аспекти и да оставя в изложбата само моето виждане за света. Тези извадки – картина и стих, да са като подредени пакетчета смисъл, нещо, което дълбоко ме докосва“.

Цветомил Семков

Плаващ ресторант

Ядем и пием и очите ни блуждаят

към позлатените ключалки на жените –

удавени в меда, мухите лакоми не знаят,

че няма вече никога да литнат.

 

Земята като плаващ ресторант се носи

в студеното побъркващо пространство.

И няма бряг спасителен сред космоса,

където да отдъхнем от пиянството.

 

Свирачите, които управляват танца,

превърнаха човека на хармоника…

Но от законите безмилостни на дансинга

главите ни са пълни с беззакония.

 

Докрай разпасали колана на душите,

бесуваме като пирати, не видели суша,

и в дяволския танц на лакти и копита

нозете боси бягат от ботуша…

 

И както скачаме из въздуха да хванем

протегнатата длан на боговете,

повръщаме коремите си в океана

и плюеме желязо към небето…

 

Певицата-луна, отдавна прелъстена,

лежи разголена – с поли на кръста.

И от сокаците на тъмната вселена

се чуват писъци и викове до късно.

 

А слънцето – началникът на светлината,

мълчи, готово всеки миг да кипне.

И като гледа накъде върви земята,

скубе косите си и върху нас ги сипе.

 

Борис Христов

И така, 15 стихотворения от 13 автори – по две са произведенията на Владимир Башев и на Мартин Спасов. Срещат се имена от учебниците като Смирненски и Яворов, популярни поети като Дамян Дамянов, Борис Христов, Блага Димитрова, Младен Исаев, Стоян Михайловски, но и по-рядко чувани днес като Пенка Цанева – Бленика, Николай Антонов, Марко Недялков. Изложбата беше представена в Бургас и може да бъде разгледана до 14 ноември в Бургас, в „Център за съвременно изкуство и библиотека“, изложбена зала, ет. 4. След Нова година идва време за следващите градове, включително София, Варна и Пловдив. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“. Кога ще дойде и във вашия град можете да следите тук.

Цветомил казва, че днес в изложбената зала наистина вижда себе си. „За зрителя е по-фрагментарно, но мисля, че всеки може да се намери в някакви отрязъци, в някое стихотворение, в някое изображение.“

Любопитно е, че докато той върви по пътя си, и самите алгоритми се развиват заедно с него. В началото MidJourney „чете“ по-цялостно текста, изображенията се разпознават лесно, има нещо като собствен стил. Докато по-новите версии го превръщат по-скоро в инструмент, който да създава изображения по описание. „Идеята вече е повече ти, ако имаш нещо в главата си, да се научиш да го навигираш натам, отколкото да даваш някакви инструкции и да вземеш наготово.“

 

Цветомил Семков

 

„Целият процес беше много ярък, всяко прелистване на страниците усещах все едно отварям подаръци със смисъл, докато програмата ми даваше свободата да човъркам и развивам понякога неочаквани посоки“. При първия си проект Цветомил по-скоро е в ролята на куратор – вкарва данни, взима, избира и представя, макар да се оказва, че трябва да взема и доста решения – не всичко оставя на алгоритъма. Докато днес представя изцяло свое виждане, за създаването на което просто му е помогнал алгоритъмът.

„Първото нещо, което търсех, беше да го върна от перфектно към несъвършеното – да го науча да има празни пространства, артефакти, грешки – да остават някакви въпроси, а не всичко да е чисто и ясно. Да има сенки, да се губят детайли, да може човек визуално да си ги попълни, да участва в процеса“.

 

Цветомил Семков

Поискахме слънца

Поискахме слънца, ала защо са ни,

когато тегне сянка пoмеждy ни?!

Със пoглед уморен, дyши – колосани,

не разпознаваме крaсивитe пауни,

загубили внезапно оперение

след много дългa химиотерапия.

За тази кpacoтa ни трябва зрение,

но в много случаи дyшатa ни е сляпа.

Привикнали сме да живеем скоростно,

набързо се гневим и се обичаме.

А междувременно – изящно просто –

пчела събира щастие от тичинка.

Tакива сме – наклаждаме огнищата,

а се прегръщаме с ръце студени.

Защото пoмежду cи все сме хищници.

Но иначе се храним със растения.

 

Мартин Спасов

Дълго време му отнема да избере оптималния стил. Генераторите на изображения са все по-добри в това, което прилича на фотореализъм, докато авторът иска да се върне по-скоро към картинното. Експериментира с техники, стилове и цветове, докато намери това, което търси. В крайна сметка се спира на техниката импасто – много по-груба, с едро нанасяне на боя върху канава.

Така всяко от изображенията е постигнато, след като фотографът описва какво си представя, добавя указанията за конкретния стил, до който е стигнал, заедно с още няколко думи от списък с емоционални слова, които са го впечатлили. Накрая редактира резултата, комбинира, допълва. Само 2-3 от изображенията са показани без никаква допълнителна обработка. За някои стихове работи дни наред, докато при други по-бързо намира търсеното усещане.

„Накрая целта стана някакво лично изживяване, себевглеждане. Четеш някакви неща, написани от хора, много от които дори вече не са сред нас, и си говориш с техните мисли. Те ти представят чрез поезията какви неща ги вълнуват, как се опитват да осмислят житейския път. И като се срещаш с тези неща, се учиш. Стигаш до себеосъзнаване спрямо примера на другите“, казва Цветомил.

„Всеки стих е картина, всяка картина е част от начина, по който виждам света. Любопитно е, че това не са мои стихове, а технически и изображенията не са напълно правени от мен“, усмихва се Цветомил. „Някой ще каже – добре, ами ти какво правиш, какъв си в тази изложба? Тя няма да съществуват в света по този начин, ако не съм аз. Взимайки от дигиталното пространство, вкарвайки го във физическия свят, аз го водя по-близо до човека. Изживява се по съвсем различен начин…Освен това хората са склонни да пренебрегват усилията и труда, които всъщност се влагат дори в тази техника. Трябва да се докоснеш до такава технология, за да разбереш, че със сигурност не е просто едно цъкане на копчето“.

Неслучайно авторът е решил да отпечата и продаде изображенията само в една-единствена бройка, така че да върне погледа към времената на класическото изкуство.

Цветомил Семков

Човекът

Не е човекът пепел от цигара

и шепа пръст,

листо

и мъртъв стрък.

Искра,

която тлее

и догаря

на дните

в омагьосания кръг.

Човекът е метал

и звук,

и песен,

и атом,

и мечта,

и свобода.

И сладък плод,

и тежък грозд наесен,

и вечно незалязваща звезда!

Човекът е небе

и път далечен,

и гръм,

разчупил всички железа,

и рудник,

и куршум,

и щик изсечен,

и розов цвят,

и весела сълза,

и вятър,

и море,

и мълния,

и рана,

и вик,

и тласък,

и космичен звън.

Човекът е гърмящата камбана,

която буди вечността от сън!

 

Марко Недялков

„Когато навлизат такива технологии, изникват много въпроси, особено сложно е в дългосрочен план. Хората, които са се занимавали вече с визуални изкуства, изградили са някаква визуална култура, усещане за света, по някакъв начин ги вземат и се научават да ги използват. Могат да ги преплетат с някакви собствени виждания, техники, проекти, това според мен е смисълът. Но за някого, който сега израства, може да е пряк път. Ние еволюираме във всичко, което правим, процесът е трансформация – учим, напредваме, грешим. Проблемът е, когато бързаме да прескочим до резултата“, разсъждава фотографът.

„С алгоритмите пак ровиш в главата си за някакви неща, вкарваш или махаш по свое усмотрение. То е пак някакъв танц, в който създаваш, макар че нямаш много връзка с истинския свят. А според мен трябва да изживяваш и света, това е основният проблем – че идва от програма, която не изживява и само това може да счупи връзката между човек и изкуство“.

 

Цветомил Семков

 

Фотографът казва, че работата е била доста уморителна. „Бомбардиран си от изображения и в един момент направо претръпваш. Искаш малко почивка, да глътнеш въздух“. За момента неговото влечение към изкуствения интелект приключва. Ето защо за следващите си начинания е решил да потърси по-стари и алтернативни методи, да прави нещо с ръцете си, за да върне баланса.

Дали ще успее наистина да се откъсне от алгоритъма? Така или иначе, както, вярвам, са ви убедили стиховете и картините тук, красивото още е живо. А когато хората използват алгоритмите творчески, осмислено, отговорно, тогава и резултатите могат да бъдат човешки и красиви, осмислящи. Да създават изкуство, което вълнува…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This