Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

май 10, 2022 | Истории

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

10 май 2022 | Истории

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Да е замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.

Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, който можете да опитате сами тук. Но преди да го направите, има доста интересни неща, които си струва да прочетете за него и за автора му – композитора Александър Костов.

 

В един глас

Напоследък темата за войната е навсякъде. И макар че този проект се казва „Войната на инструментите“, това определено не е посланието, което ще остане у вас, отворите ли сайта. Да поекспериментирате с отделните групи инструменти се оказва поучително музикално преживяване.

Проектът е колкото оригинален, толкова и изпълнен по внушително прецизен начин. Гледаме видеа, наредени едно до друго, симфоничният оркестър, рок групата и диджея с електронните му трели. Три успоредни видеоклипа, които изглеждат и звучат напълно завършени, а същевременно изпълняват едно и също парче.

Спираме едното от трите изпълнения и песента придобива ново звучене. После следващото… и сякаш е леко осакатена, докато просто вече е влязла в един от жанровете. После можем да пускаме и спираме отделните групи инструменти, да намираме още и още за себе си, а и още музикални послания дълбоко под текста.

 

Александър Костов

Младият композитор в действие. Снимки: личен архив

 

Маестро, музика!

На сайта има две песни, но човек може да ги чуе много пъти, защото смисълът им е доста по-философски. Докато в същото време те са си и смислена музика, създадена от композитор, който знае какво прави, за да може да претвори едновременно в толкова различни стилове творбата си. При това, без тези стилове да спорят или да се борят.

Дължим оригиналния експеримент на един композитор, който, уморен да създава, за да претворява в ноти чужди идеи, решил да направил нещо свое и от сърце…

Александър Костов пише музика за филми, компютърни игри и други проекти. Само на 32, вече има зад гърба си доста заглавия.

Как ли човек избира да твори професионално музика? Що за професия е тази на композитора днес?

 

 

Не пей ми се

Макар че баща му е композитор, докато бил в гимназията, хич и не му хрумвало, че може това да е бъдещото му поприще. Станало случайно. В 10-и клас баща му му дал стария си лаптоп, където, случайно или не, се оказали музикалните програми, които ползвал в ежедневието си. „Бях тийнейджър, който точно си търсеше ново хоби и от любопитство започнах да отварям тези програми“, спомня си Александър.

Мислел да кандидатства нещо, свързано с информационните технологии, но се убедил, че музиката е интересно призвание и така се озовал в Пловдивската Музикална академия.

После професионалното му развитие тръгнало в най-добрата възможна посока, защото получил шанса да композира за филми и компютърни игри. Именно двете посоки, които го вълнували силно от дете. „От съвсем малък, докато гледах филмите, повече слушах музиката към тях, интересно ми беше как е създадена така, че едновременно да звучи добре и да пасва на картината. Да звучи в синхрон с нея и да подпомага действието“. Такива били и първите му експерименти с композирането. Вземал клип от филм или игра и създавал своя версия. После всичко се превърнало в професия…

 

…и оркестър да свири

Как обаче е продължила историята, за да стигне до „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а точно обратното?

Тази история е интересна, защото идеята няма нищо общо с резултата.

Заклет фен на добре измислените компютърните игри, още от времената на Age of Empires и StarCraft, на Александър му хрумнала идея за оригинален проект, който да прави в свободното си време.

Проектът се ражда като идея за игра в анимационен стил, в която самите инструменти са герои, придвижващи се из бойното поле. „Само че вместо да се стрелят с лъкове или пушки, всеки свири някаква мелодия. Тя се чува и от единия, и от другия инструмент, които се бият. Хем изглежда като класическа стратегическа игра, хем звуково е интересно за хората, които биха оценили това“, разказва композиторът.

 

 

Напролет с полет

Среща се и обсъжда идеята си с колеги от света на компютърните игри, но всички му казват, че начинанието е прекалено мащабно, за да се създаде лесно. Композиторът не се отказва от мечтата си за „Войната на инструментите“, но решава първо да я претвори по много различен начин. Така се ражда нестандартната онлайн платформа, в която инструментите все пак влизат във „война“.

Александър решава, че това е някаква форма на идеята, по която си струва да поработи и намира съмишленици. Всеки от колегите му от тези среди, на когото разказва за идеята, проявява интерес да се включи. Композиторът сам преценява, че това е начинанието, което си струва да направи за себе си и ще насочи сериозни усилия в него. Така се раждат “It’s my time to be alive“ и “If I“, двете парчета, които днес можете да чуете безупречно изпипани като част от проекта.

Симфоничната част поема Sofia Session Orchestra, вокалите са на Джейми Рашед, познат от „Гласът на България“, Ева-Мария от Deep Zone Project и Весела Делчева, известна с изпълненията си за играта Baldur’s Gate 3.

 

Музикант къща…

Как се получава този изумителен синхрон не само между хората, които изпълняват музиката, но и между стиловете?

Може би тайната е в опита на Александър от филмовата музика, събираща толкова много стилове.

Всяка от групите инструменти е записана отделно, също и вокалите. Общи изпълнения са организирани само, за да се направят видеоклиповете, на които композиторът особено държи, защото показват общата му идея.

Трудно ли е наистина да бъдат накарани толкова много и различни музикални щрихи да се подредят в картина, която може да се дорисува? Със сигурност, но не и ако човек слуша създателя ѝ.

Първо се създава електронната версия и там нещата са доста лесни, защото го няма човешкия елемент, освен вокала. На базата на нея се рисува тази на оркестъра, а после – и за групата.

 

Александър Костов

 

Гласът на България

Изпълнението за повечето музиканти е рутинна работа, защото са свикнали точно така да записват – чувайки другия звук, по който се водят. „Единствените проблеми бяха с певците и ударните инструменти“, разказва композиторът. Електронните барабани са компютърно синтезирани и там всичко се случва без никакво отклонение, докато при групата, колкото и да е стриктен барабанистът, се налагат корекции в постпродукция.

Най-трудни обаче се оказват гласовете. Колкото и да са добри в музикално отношение избраните изпълнители, те няма как да избягат от човешката си склонност да включат дори и неусетна импровизация.

„Идеята ми беше да покажа как би звучало да чуеш два различни инструмента по едно и също време да свирят една и съща мелодия“, допълва той. Всяка от песните сега е разделена на 12 групи – по 3 за всеки стил инструменти и вокал, първоначално идеята била да са много повече. Музикантите били заснемани и по групи, така че да може също да се визуализират само тези, които се чуват. Това обаче се оказало сложно начинание в техническо отношение… и по-добре, защото в сегашният си вид проектът изглежда завършен.

 

Песни и танци на народите

И все пак, поне според мен, драстично противоречи на идеята за каквато и да било война. Точно обратното.

Александър има много ясна идея как би изглеждала играта му. Мелодията при нея ще има водеща роля, ще се променя във всеки момент в зависимост от сражаващите се инструменти. Той даже е създал подробен проект, в който разказва как си представя нещата. Първо идват класическите западноевропейски в ролята на типичната западна империя. В ролята на бунтовниците следват поп-рок инструментите, които я предизвикват. От изток или от север се намесват електронните…

Младият композитор вярва, че един ден ще има силите и времето, за да развие и тази идея. Докато сайтът я представя по по-различен начин. „Просто искам да направя нещо интересно, на което аз да се кефя“, искрен е Александър.

 

Снимка: Caleb George, Unsplash

 

Мелодия на годината

Междувременно му се налага да се връща на работа. Дългия списък от филми, игри и други проекти, по които е работил, можете да намерите на сайта му.

А кои ли са тези, с които най-много се гордее?

Филмът „Писма до Антарктида“ на Станислав Дончев го предизвиква с това, че… не трябва да има една запомняща се тема, шантаво решение за филмовия свят. „Това ми създаде предизвикателство да направя музиката интересна, без да е запомняща се. Режисьорът имаше ясната визия, че не иска музиката да отнема от вниманието на зрителя, тя просто трябва да подкрепя действието. Резултатът се получи доста добър, но ако ме накарат да затананикам някоя мелодия оттам, ще ми е изключително трудно“, признава си композиторът.

В компютърните игри пък най-интересен е проектът му Lifeslide за малкото българско студио Dreamteck. „Играта представлява полет с хартиено самолетче, който е метафорично пътешествие през живота – започвайки с раждането, преминавайки през всякакви трудности и стигайки до края. Музиката се изменя неусетно, приемайки с напредването на играта различни форми и настроения“, разказва Александър.

 

Моцарт и Салиери

Винаги съм се чудил… как ли се ражда музиката? Дали композиторът изведнъж чува някаква „готова“ идея, или седи на бюрото, мисли и опитва?

„Винаги и двете ги е имало. Понякога съм вкъщи и готвя вечерята или току-що съм станал и си правя кафе и някаква мелодия се появява. Решавам, че звучи интересно и си струва да я запиша, преди да съм я забравил. Взимам лист и молив и я разписвам, или просто я изтананиквам на телефона, за да не я забравя, докато стигна до студиото“, казва композиторът

Това обаче е по-рядко срещаният случай. Обикновено получава проект, задача и срок, по който трябва да работи. Много често му дават и референция: музика, по която да се води като стил. Оттам нататък е седене, мислене, проби и грешки, докато се стигне до крайния резултат.

А къде ли е изкуството? Във всичко дотук. И все пак, по по-неочакван начин във „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а пълна синергия. Дали това начинание не ни казва всичко за музиката, за синергията, за смисъла да засвирим на една и съща струна?

Послушайте тук, ще намерите интересни отговори.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. Понякога прогнозите се изпълняват с изумителна точност – както например тези, които правим всяка година с футуроложката доц....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра.
ChatGPT срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.
Какво ли ще се получи?
Кой ще е големият победител?

повече информация
„Техниката все повече изкоренява човека“

„Техниката все повече изкоренява човека“

„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.

повече информация

Най-новите:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация
„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото.
Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.

повече информация
„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
„Вече генерираме страхотно много плява“

„Вече генерираме страхотно много плява“

Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?
Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.
Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.
Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?

повече информация
Ела да поговориш с „мен“!

Ела да поговориш с „мен“!

Представям ви... „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му тук:     Мислех си, че последният експеримент, който си струва да бъде направен с ИИ, вече съм го направил (ако не знаете за него, сега е моментът – прочетете този текст до края). Но след него... как ще изглежда бъдещето? Хайде да...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. В същото време, неочаквано забавление се оказва да четеш несбъднали се прогнози, свързани с технологичното бъдеще, особено когато… са твои собствени. Именно това ще направим на следващите редове. За тези повече от 5 години съм публикувал малко над 500 Дигитални истории. Ще поканя безпристрастен наблюдател, който да ги оцени и да извади конкретни пасажи, които никак не са остарели добре.

повече информация
Share This