Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

май 10, 2022 | Истории

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

10 май 2022 | Истории

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Да е замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.

Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, който можете да опитате сами тук. Но преди да го направите, има доста интересни неща, които си струва да прочетете за него и за автора му – композитора Александър Костов.

 

В един глас

Напоследък темата за войната е навсякъде. И макар че този проект се казва „Войната на инструментите“, това определено не е посланието, което ще остане у вас, отворите ли сайта. Да поекспериментирате с отделните групи инструменти се оказва поучително музикално преживяване.

Проектът е колкото оригинален, толкова и изпълнен по внушително прецизен начин. Гледаме видеа, наредени едно до друго, симфоничният оркестър, рок групата и диджея с електронните му трели. Три успоредни видеоклипа, които изглеждат и звучат напълно завършени, а същевременно изпълняват едно и също парче.

Спираме едното от трите изпълнения и песента придобива ново звучене. После следващото… и сякаш е леко осакатена, докато просто вече е влязла в един от жанровете. После можем да пускаме и спираме отделните групи инструменти, да намираме още и още за себе си, а и още музикални послания дълбоко под текста.

 

Александър Костов

Младият композитор в действие. Снимки: личен архив

 

Маестро, музика!

На сайта има две песни, но човек може да ги чуе много пъти, защото смисълът им е доста по-философски. Докато в същото време те са си и смислена музика, създадена от композитор, който знае какво прави, за да може да претвори едновременно в толкова различни стилове творбата си. При това, без тези стилове да спорят или да се борят.

Дължим оригиналния експеримент на един композитор, който, уморен да създава, за да претворява в ноти чужди идеи, решил да направил нещо свое и от сърце…

Александър Костов пише музика за филми, компютърни игри и други проекти. Само на 32, вече има зад гърба си доста заглавия.

Как ли човек избира да твори професионално музика? Що за професия е тази на композитора днес?

 

 

Не пей ми се

Макар че баща му е композитор, докато бил в гимназията, хич и не му хрумвало, че може това да е бъдещото му поприще. Станало случайно. В 10-и клас баща му му дал стария си лаптоп, където, случайно или не, се оказали музикалните програми, които ползвал в ежедневието си. „Бях тийнейджър, който точно си търсеше ново хоби и от любопитство започнах да отварям тези програми“, спомня си Александър.

Мислел да кандидатства нещо, свързано с информационните технологии, но се убедил, че музиката е интересно призвание и така се озовал в Пловдивската Музикална академия.

После професионалното му развитие тръгнало в най-добрата възможна посока, защото получил шанса да композира за филми и компютърни игри. Именно двете посоки, които го вълнували силно от дете. „От съвсем малък, докато гледах филмите, повече слушах музиката към тях, интересно ми беше как е създадена така, че едновременно да звучи добре и да пасва на картината. Да звучи в синхрон с нея и да подпомага действието“. Такива били и първите му експерименти с композирането. Вземал клип от филм или игра и създавал своя версия. После всичко се превърнало в професия…

 

…и оркестър да свири

Как обаче е продължила историята, за да стигне до „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а точно обратното?

Тази история е интересна, защото идеята няма нищо общо с резултата.

Заклет фен на добре измислените компютърните игри, още от времената на Age of Empires и StarCraft, на Александър му хрумнала идея за оригинален проект, който да прави в свободното си време.

Проектът се ражда като идея за игра в анимационен стил, в която самите инструменти са герои, придвижващи се из бойното поле. „Само че вместо да се стрелят с лъкове или пушки, всеки свири някаква мелодия. Тя се чува и от единия, и от другия инструмент, които се бият. Хем изглежда като класическа стратегическа игра, хем звуково е интересно за хората, които биха оценили това“, разказва композиторът.

 

 

Напролет с полет

Среща се и обсъжда идеята си с колеги от света на компютърните игри, но всички му казват, че начинанието е прекалено мащабно, за да се създаде лесно. Композиторът не се отказва от мечтата си за „Войната на инструментите“, но решава първо да я претвори по много различен начин. Така се ражда нестандартната онлайн платформа, в която инструментите все пак влизат във „война“.

Александър решава, че това е някаква форма на идеята, по която си струва да поработи и намира съмишленици. Всеки от колегите му от тези среди, на когото разказва за идеята, проявява интерес да се включи. Композиторът сам преценява, че това е начинанието, което си струва да направи за себе си и ще насочи сериозни усилия в него. Така се раждат “It’s my time to be alive“ и “If I“, двете парчета, които днес можете да чуете безупречно изпипани като част от проекта.

Симфоничната част поема Sofia Session Orchestra, вокалите са на Джейми Рашед, познат от „Гласът на България“, Ева-Мария от Deep Zone Project и Весела Делчева, известна с изпълненията си за играта Baldur’s Gate 3.

 

Музикант къща…

Как се получава този изумителен синхрон не само между хората, които изпълняват музиката, но и между стиловете?

Може би тайната е в опита на Александър от филмовата музика, събираща толкова много стилове.

Всяка от групите инструменти е записана отделно, също и вокалите. Общи изпълнения са организирани само, за да се направят видеоклиповете, на които композиторът особено държи, защото показват общата му идея.

Трудно ли е наистина да бъдат накарани толкова много и различни музикални щрихи да се подредят в картина, която може да се дорисува? Със сигурност, но не и ако човек слуша създателя ѝ.

Първо се създава електронната версия и там нещата са доста лесни, защото го няма човешкия елемент, освен вокала. На базата на нея се рисува тази на оркестъра, а после – и за групата.

 

Александър Костов

 

Гласът на България

Изпълнението за повечето музиканти е рутинна работа, защото са свикнали точно така да записват – чувайки другия звук, по който се водят. „Единствените проблеми бяха с певците и ударните инструменти“, разказва композиторът. Електронните барабани са компютърно синтезирани и там всичко се случва без никакво отклонение, докато при групата, колкото и да е стриктен барабанистът, се налагат корекции в постпродукция.

Най-трудни обаче се оказват гласовете. Колкото и да са добри в музикално отношение избраните изпълнители, те няма как да избягат от човешката си склонност да включат дори и неусетна импровизация.

„Идеята ми беше да покажа как би звучало да чуеш два различни инструмента по едно и също време да свирят една и съща мелодия“, допълва той. Всяка от песните сега е разделена на 12 групи – по 3 за всеки стил инструменти и вокал, първоначално идеята била да са много повече. Музикантите били заснемани и по групи, така че да може също да се визуализират само тези, които се чуват. Това обаче се оказало сложно начинание в техническо отношение… и по-добре, защото в сегашният си вид проектът изглежда завършен.

 

Песни и танци на народите

И все пак, поне според мен, драстично противоречи на идеята за каквато и да било война. Точно обратното.

Александър има много ясна идея как би изглеждала играта му. Мелодията при нея ще има водеща роля, ще се променя във всеки момент в зависимост от сражаващите се инструменти. Той даже е създал подробен проект, в който разказва как си представя нещата. Първо идват класическите западноевропейски в ролята на типичната западна империя. В ролята на бунтовниците следват поп-рок инструментите, които я предизвикват. От изток или от север се намесват електронните…

Младият композитор вярва, че един ден ще има силите и времето, за да развие и тази идея. Докато сайтът я представя по по-различен начин. „Просто искам да направя нещо интересно, на което аз да се кефя“, искрен е Александър.

 

Снимка: Caleb George, Unsplash

 

Мелодия на годината

Междувременно му се налага да се връща на работа. Дългия списък от филми, игри и други проекти, по които е работил, можете да намерите на сайта му.

А кои ли са тези, с които най-много се гордее?

Филмът „Писма до Антарктида“ на Станислав Дончев го предизвиква с това, че… не трябва да има една запомняща се тема, шантаво решение за филмовия свят. „Това ми създаде предизвикателство да направя музиката интересна, без да е запомняща се. Режисьорът имаше ясната визия, че не иска музиката да отнема от вниманието на зрителя, тя просто трябва да подкрепя действието. Резултатът се получи доста добър, но ако ме накарат да затананикам някоя мелодия оттам, ще ми е изключително трудно“, признава си композиторът.

В компютърните игри пък най-интересен е проектът му Lifeslide за малкото българско студио Dreamteck. „Играта представлява полет с хартиено самолетче, който е метафорично пътешествие през живота – започвайки с раждането, преминавайки през всякакви трудности и стигайки до края. Музиката се изменя неусетно, приемайки с напредването на играта различни форми и настроения“, разказва Александър.

 

Моцарт и Салиери

Винаги съм се чудил… как ли се ражда музиката? Дали композиторът изведнъж чува някаква „готова“ идея, или седи на бюрото, мисли и опитва?

„Винаги и двете ги е имало. Понякога съм вкъщи и готвя вечерята или току-що съм станал и си правя кафе и някаква мелодия се появява. Решавам, че звучи интересно и си струва да я запиша, преди да съм я забравил. Взимам лист и молив и я разписвам, или просто я изтананиквам на телефона, за да не я забравя, докато стигна до студиото“, казва композиторът

Това обаче е по-рядко срещаният случай. Обикновено получава проект, задача и срок, по който трябва да работи. Много често му дават и референция: музика, по която да се води като стил. Оттам нататък е седене, мислене, проби и грешки, докато се стигне до крайния резултат.

А къде ли е изкуството? Във всичко дотук. И все пак, по по-неочакван начин във „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а пълна синергия. Дали това начинание не ни казва всичко за музиката, за синергията, за смисъла да засвирим на една и съща струна?

Послушайте тук, ще намерите интересни отговори.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This