Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

май 10, 2022 | Истории

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

10 май 2022 | Истории

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Да е замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.

Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, който можете да опитате сами тук. Но преди да го направите, има доста интересни неща, които си струва да прочетете за него и за автора му – композитора Александър Костов.

 

В един глас

Напоследък темата за войната е навсякъде. И макар че този проект се казва „Войната на инструментите“, това определено не е посланието, което ще остане у вас, отворите ли сайта. Да поекспериментирате с отделните групи инструменти се оказва поучително музикално преживяване.

Проектът е колкото оригинален, толкова и изпълнен по внушително прецизен начин. Гледаме видеа, наредени едно до друго, симфоничният оркестър, рок групата и диджея с електронните му трели. Три успоредни видеоклипа, които изглеждат и звучат напълно завършени, а същевременно изпълняват едно и също парче.

Спираме едното от трите изпълнения и песента придобива ново звучене. После следващото… и сякаш е леко осакатена, докато просто вече е влязла в един от жанровете. После можем да пускаме и спираме отделните групи инструменти, да намираме още и още за себе си, а и още музикални послания дълбоко под текста.

 

Александър Костов

Младият композитор в действие. Снимки: личен архив

 

Маестро, музика!

На сайта има две песни, но човек може да ги чуе много пъти, защото смисълът им е доста по-философски. Докато в същото време те са си и смислена музика, създадена от композитор, който знае какво прави, за да може да претвори едновременно в толкова различни стилове творбата си. При това, без тези стилове да спорят или да се борят.

Дължим оригиналния експеримент на един композитор, който, уморен да създава, за да претворява в ноти чужди идеи, решил да направил нещо свое и от сърце…

Александър Костов пише музика за филми, компютърни игри и други проекти. Само на 32, вече има зад гърба си доста заглавия.

Как ли човек избира да твори професионално музика? Що за професия е тази на композитора днес?

 

 

Не пей ми се

Макар че баща му е композитор, докато бил в гимназията, хич и не му хрумвало, че може това да е бъдещото му поприще. Станало случайно. В 10-и клас баща му му дал стария си лаптоп, където, случайно или не, се оказали музикалните програми, които ползвал в ежедневието си. „Бях тийнейджър, който точно си търсеше ново хоби и от любопитство започнах да отварям тези програми“, спомня си Александър.

Мислел да кандидатства нещо, свързано с информационните технологии, но се убедил, че музиката е интересно призвание и така се озовал в Пловдивската Музикална академия.

После професионалното му развитие тръгнало в най-добрата възможна посока, защото получил шанса да композира за филми и компютърни игри. Именно двете посоки, които го вълнували силно от дете. „От съвсем малък, докато гледах филмите, повече слушах музиката към тях, интересно ми беше как е създадена така, че едновременно да звучи добре и да пасва на картината. Да звучи в синхрон с нея и да подпомага действието“. Такива били и първите му експерименти с композирането. Вземал клип от филм или игра и създавал своя версия. После всичко се превърнало в професия…

 

…и оркестър да свири

Как обаче е продължила историята, за да стигне до „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а точно обратното?

Тази история е интересна, защото идеята няма нищо общо с резултата.

Заклет фен на добре измислените компютърните игри, още от времената на Age of Empires и StarCraft, на Александър му хрумнала идея за оригинален проект, който да прави в свободното си време.

Проектът се ражда като идея за игра в анимационен стил, в която самите инструменти са герои, придвижващи се из бойното поле. „Само че вместо да се стрелят с лъкове или пушки, всеки свири някаква мелодия. Тя се чува и от единия, и от другия инструмент, които се бият. Хем изглежда като класическа стратегическа игра, хем звуково е интересно за хората, които биха оценили това“, разказва композиторът.

 

 

Напролет с полет

Среща се и обсъжда идеята си с колеги от света на компютърните игри, но всички му казват, че начинанието е прекалено мащабно, за да се създаде лесно. Композиторът не се отказва от мечтата си за „Войната на инструментите“, но решава първо да я претвори по много различен начин. Така се ражда нестандартната онлайн платформа, в която инструментите все пак влизат във „война“.

Александър решава, че това е някаква форма на идеята, по която си струва да поработи и намира съмишленици. Всеки от колегите му от тези среди, на когото разказва за идеята, проявява интерес да се включи. Композиторът сам преценява, че това е начинанието, което си струва да направи за себе си и ще насочи сериозни усилия в него. Така се раждат “It’s my time to be alive“ и “If I“, двете парчета, които днес можете да чуете безупречно изпипани като част от проекта.

Симфоничната част поема Sofia Session Orchestra, вокалите са на Джейми Рашед, познат от „Гласът на България“, Ева-Мария от Deep Zone Project и Весела Делчева, известна с изпълненията си за играта Baldur’s Gate 3.

 

Музикант къща…

Как се получава този изумителен синхрон не само между хората, които изпълняват музиката, но и между стиловете?

Може би тайната е в опита на Александър от филмовата музика, събираща толкова много стилове.

Всяка от групите инструменти е записана отделно, също и вокалите. Общи изпълнения са организирани само, за да се направят видеоклиповете, на които композиторът особено държи, защото показват общата му идея.

Трудно ли е наистина да бъдат накарани толкова много и различни музикални щрихи да се подредят в картина, която може да се дорисува? Със сигурност, но не и ако човек слуша създателя ѝ.

Първо се създава електронната версия и там нещата са доста лесни, защото го няма човешкия елемент, освен вокала. На базата на нея се рисува тази на оркестъра, а после – и за групата.

 

Александър Костов

 

Гласът на България

Изпълнението за повечето музиканти е рутинна работа, защото са свикнали точно така да записват – чувайки другия звук, по който се водят. „Единствените проблеми бяха с певците и ударните инструменти“, разказва композиторът. Електронните барабани са компютърно синтезирани и там всичко се случва без никакво отклонение, докато при групата, колкото и да е стриктен барабанистът, се налагат корекции в постпродукция.

Най-трудни обаче се оказват гласовете. Колкото и да са добри в музикално отношение избраните изпълнители, те няма как да избягат от човешката си склонност да включат дори и неусетна импровизация.

„Идеята ми беше да покажа как би звучало да чуеш два различни инструмента по едно и също време да свирят една и съща мелодия“, допълва той. Всяка от песните сега е разделена на 12 групи – по 3 за всеки стил инструменти и вокал, първоначално идеята била да са много повече. Музикантите били заснемани и по групи, така че да може също да се визуализират само тези, които се чуват. Това обаче се оказало сложно начинание в техническо отношение… и по-добре, защото в сегашният си вид проектът изглежда завършен.

 

Песни и танци на народите

И все пак, поне според мен, драстично противоречи на идеята за каквато и да било война. Точно обратното.

Александър има много ясна идея как би изглеждала играта му. Мелодията при нея ще има водеща роля, ще се променя във всеки момент в зависимост от сражаващите се инструменти. Той даже е създал подробен проект, в който разказва как си представя нещата. Първо идват класическите западноевропейски в ролята на типичната западна империя. В ролята на бунтовниците следват поп-рок инструментите, които я предизвикват. От изток или от север се намесват електронните…

Младият композитор вярва, че един ден ще има силите и времето, за да развие и тази идея. Докато сайтът я представя по по-различен начин. „Просто искам да направя нещо интересно, на което аз да се кефя“, искрен е Александър.

 

Снимка: Caleb George, Unsplash

 

Мелодия на годината

Междувременно му се налага да се връща на работа. Дългия списък от филми, игри и други проекти, по които е работил, можете да намерите на сайта му.

А кои ли са тези, с които най-много се гордее?

Филмът „Писма до Антарктида“ на Станислав Дончев го предизвиква с това, че… не трябва да има една запомняща се тема, шантаво решение за филмовия свят. „Това ми създаде предизвикателство да направя музиката интересна, без да е запомняща се. Режисьорът имаше ясната визия, че не иска музиката да отнема от вниманието на зрителя, тя просто трябва да подкрепя действието. Резултатът се получи доста добър, но ако ме накарат да затананикам някоя мелодия оттам, ще ми е изключително трудно“, признава си композиторът.

В компютърните игри пък най-интересен е проектът му Lifeslide за малкото българско студио Dreamteck. „Играта представлява полет с хартиено самолетче, който е метафорично пътешествие през живота – започвайки с раждането, преминавайки през всякакви трудности и стигайки до края. Музиката се изменя неусетно, приемайки с напредването на играта различни форми и настроения“, разказва Александър.

 

Моцарт и Салиери

Винаги съм се чудил… как ли се ражда музиката? Дали композиторът изведнъж чува някаква „готова“ идея, или седи на бюрото, мисли и опитва?

„Винаги и двете ги е имало. Понякога съм вкъщи и готвя вечерята или току-що съм станал и си правя кафе и някаква мелодия се появява. Решавам, че звучи интересно и си струва да я запиша, преди да съм я забравил. Взимам лист и молив и я разписвам, или просто я изтананиквам на телефона, за да не я забравя, докато стигна до студиото“, казва композиторът

Това обаче е по-рядко срещаният случай. Обикновено получава проект, задача и срок, по който трябва да работи. Много често му дават и референция: музика, по която да се води като стил. Оттам нататък е седене, мислене, проби и грешки, докато се стигне до крайния резултат.

А къде ли е изкуството? Във всичко дотук. И все пак, по по-неочакван начин във „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а пълна синергия. Дали това начинание не ни казва всичко за музиката, за синергията, за смисъла да засвирим на една и съща струна?

Послушайте тук, ще намерите интересни отговори.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Share This