Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

май 10, 2022 | Истории

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

10 май 2022 | Истории

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Да е замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.

Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, който можете да опитате сами тук. Но преди да го направите, има доста интересни неща, които си струва да прочетете за него и за автора му – композитора Александър Костов.

 

В един глас

Напоследък темата за войната е навсякъде. И макар че този проект се казва „Войната на инструментите“, това определено не е посланието, което ще остане у вас, отворите ли сайта. Да поекспериментирате с отделните групи инструменти се оказва поучително музикално преживяване.

Проектът е колкото оригинален, толкова и изпълнен по внушително прецизен начин. Гледаме видеа, наредени едно до друго, симфоничният оркестър, рок групата и диджея с електронните му трели. Три успоредни видеоклипа, които изглеждат и звучат напълно завършени, а същевременно изпълняват едно и също парче.

Спираме едното от трите изпълнения и песента придобива ново звучене. После следващото… и сякаш е леко осакатена, докато просто вече е влязла в един от жанровете. После можем да пускаме и спираме отделните групи инструменти, да намираме още и още за себе си, а и още музикални послания дълбоко под текста.

 

Александър Костов

Младият композитор в действие. Снимки: личен архив

 

Маестро, музика!

На сайта има две песни, но човек може да ги чуе много пъти, защото смисълът им е доста по-философски. Докато в същото време те са си и смислена музика, създадена от композитор, който знае какво прави, за да може да претвори едновременно в толкова различни стилове творбата си. При това, без тези стилове да спорят или да се борят.

Дължим оригиналния експеримент на един композитор, който, уморен да създава, за да претворява в ноти чужди идеи, решил да направил нещо свое и от сърце…

Александър Костов пише музика за филми, компютърни игри и други проекти. Само на 32, вече има зад гърба си доста заглавия.

Как ли човек избира да твори професионално музика? Що за професия е тази на композитора днес?

 

 

Не пей ми се

Макар че баща му е композитор, докато бил в гимназията, хич и не му хрумвало, че може това да е бъдещото му поприще. Станало случайно. В 10-и клас баща му му дал стария си лаптоп, където, случайно или не, се оказали музикалните програми, които ползвал в ежедневието си. „Бях тийнейджър, който точно си търсеше ново хоби и от любопитство започнах да отварям тези програми“, спомня си Александър.

Мислел да кандидатства нещо, свързано с информационните технологии, но се убедил, че музиката е интересно призвание и така се озовал в Пловдивската Музикална академия.

После професионалното му развитие тръгнало в най-добрата възможна посока, защото получил шанса да композира за филми и компютърни игри. Именно двете посоки, които го вълнували силно от дете. „От съвсем малък, докато гледах филмите, повече слушах музиката към тях, интересно ми беше как е създадена така, че едновременно да звучи добре и да пасва на картината. Да звучи в синхрон с нея и да подпомага действието“. Такива били и първите му експерименти с композирането. Вземал клип от филм или игра и създавал своя версия. После всичко се превърнало в професия…

 

…и оркестър да свири

Как обаче е продължила историята, за да стигне до „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а точно обратното?

Тази история е интересна, защото идеята няма нищо общо с резултата.

Заклет фен на добре измислените компютърните игри, още от времената на Age of Empires и StarCraft, на Александър му хрумнала идея за оригинален проект, който да прави в свободното си време.

Проектът се ражда като идея за игра в анимационен стил, в която самите инструменти са герои, придвижващи се из бойното поле. „Само че вместо да се стрелят с лъкове или пушки, всеки свири някаква мелодия. Тя се чува и от единия, и от другия инструмент, които се бият. Хем изглежда като класическа стратегическа игра, хем звуково е интересно за хората, които биха оценили това“, разказва композиторът.

 

 

Напролет с полет

Среща се и обсъжда идеята си с колеги от света на компютърните игри, но всички му казват, че начинанието е прекалено мащабно, за да се създаде лесно. Композиторът не се отказва от мечтата си за „Войната на инструментите“, но решава първо да я претвори по много различен начин. Така се ражда нестандартната онлайн платформа, в която инструментите все пак влизат във „война“.

Александър решава, че това е някаква форма на идеята, по която си струва да поработи и намира съмишленици. Всеки от колегите му от тези среди, на когото разказва за идеята, проявява интерес да се включи. Композиторът сам преценява, че това е начинанието, което си струва да направи за себе си и ще насочи сериозни усилия в него. Така се раждат “It’s my time to be alive“ и “If I“, двете парчета, които днес можете да чуете безупречно изпипани като част от проекта.

Симфоничната част поема Sofia Session Orchestra, вокалите са на Джейми Рашед, познат от „Гласът на България“, Ева-Мария от Deep Zone Project и Весела Делчева, известна с изпълненията си за играта Baldur’s Gate 3.

 

Музикант къща…

Как се получава този изумителен синхрон не само между хората, които изпълняват музиката, но и между стиловете?

Може би тайната е в опита на Александър от филмовата музика, събираща толкова много стилове.

Всяка от групите инструменти е записана отделно, също и вокалите. Общи изпълнения са организирани само, за да се направят видеоклиповете, на които композиторът особено държи, защото показват общата му идея.

Трудно ли е наистина да бъдат накарани толкова много и различни музикални щрихи да се подредят в картина, която може да се дорисува? Със сигурност, но не и ако човек слуша създателя ѝ.

Първо се създава електронната версия и там нещата са доста лесни, защото го няма човешкия елемент, освен вокала. На базата на нея се рисува тази на оркестъра, а после – и за групата.

 

Александър Костов

 

Гласът на България

Изпълнението за повечето музиканти е рутинна работа, защото са свикнали точно така да записват – чувайки другия звук, по който се водят. „Единствените проблеми бяха с певците и ударните инструменти“, разказва композиторът. Електронните барабани са компютърно синтезирани и там всичко се случва без никакво отклонение, докато при групата, колкото и да е стриктен барабанистът, се налагат корекции в постпродукция.

Най-трудни обаче се оказват гласовете. Колкото и да са добри в музикално отношение избраните изпълнители, те няма как да избягат от човешката си склонност да включат дори и неусетна импровизация.

„Идеята ми беше да покажа как би звучало да чуеш два различни инструмента по едно и също време да свирят една и съща мелодия“, допълва той. Всяка от песните сега е разделена на 12 групи – по 3 за всеки стил инструменти и вокал, първоначално идеята била да са много повече. Музикантите били заснемани и по групи, така че да може също да се визуализират само тези, които се чуват. Това обаче се оказало сложно начинание в техническо отношение… и по-добре, защото в сегашният си вид проектът изглежда завършен.

 

Песни и танци на народите

И все пак, поне според мен, драстично противоречи на идеята за каквато и да било война. Точно обратното.

Александър има много ясна идея как би изглеждала играта му. Мелодията при нея ще има водеща роля, ще се променя във всеки момент в зависимост от сражаващите се инструменти. Той даже е създал подробен проект, в който разказва как си представя нещата. Първо идват класическите западноевропейски в ролята на типичната западна империя. В ролята на бунтовниците следват поп-рок инструментите, които я предизвикват. От изток или от север се намесват електронните…

Младият композитор вярва, че един ден ще има силите и времето, за да развие и тази идея. Докато сайтът я представя по по-различен начин. „Просто искам да направя нещо интересно, на което аз да се кефя“, искрен е Александър.

 

Снимка: Caleb George, Unsplash

 

Мелодия на годината

Междувременно му се налага да се връща на работа. Дългия списък от филми, игри и други проекти, по които е работил, можете да намерите на сайта му.

А кои ли са тези, с които най-много се гордее?

Филмът „Писма до Антарктида“ на Станислав Дончев го предизвиква с това, че… не трябва да има една запомняща се тема, шантаво решение за филмовия свят. „Това ми създаде предизвикателство да направя музиката интересна, без да е запомняща се. Режисьорът имаше ясната визия, че не иска музиката да отнема от вниманието на зрителя, тя просто трябва да подкрепя действието. Резултатът се получи доста добър, но ако ме накарат да затананикам някоя мелодия оттам, ще ми е изключително трудно“, признава си композиторът.

В компютърните игри пък най-интересен е проектът му Lifeslide за малкото българско студио Dreamteck. „Играта представлява полет с хартиено самолетче, който е метафорично пътешествие през живота – започвайки с раждането, преминавайки през всякакви трудности и стигайки до края. Музиката се изменя неусетно, приемайки с напредването на играта различни форми и настроения“, разказва Александър.

 

Моцарт и Салиери

Винаги съм се чудил… как ли се ражда музиката? Дали композиторът изведнъж чува някаква „готова“ идея, или седи на бюрото, мисли и опитва?

„Винаги и двете ги е имало. Понякога съм вкъщи и готвя вечерята или току-що съм станал и си правя кафе и някаква мелодия се появява. Решавам, че звучи интересно и си струва да я запиша, преди да съм я забравил. Взимам лист и молив и я разписвам, или просто я изтананиквам на телефона, за да не я забравя, докато стигна до студиото“, казва композиторът

Това обаче е по-рядко срещаният случай. Обикновено получава проект, задача и срок, по който трябва да работи. Много често му дават и референция: музика, по която да се води като стил. Оттам нататък е седене, мислене, проби и грешки, докато се стигне до крайния резултат.

А къде ли е изкуството? Във всичко дотук. И все пак, по по-неочакван начин във „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а пълна синергия. Дали това начинание не ни казва всичко за музиката, за синергията, за смисъла да засвирим на една и съща струна?

Послушайте тук, ще намерите интересни отговори.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Share This