„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

авг. 19, 2022 | Истории

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

19 август 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Ако благодарение на „мъдростта“ си нашата цивилизация изчезне… може би тези два обекта с размерите на автомобил ще са последните, носещи в себе си късчета от човешката култура. Разбира се, освен „Тесла“-та на Мъск, която също се рее надалеч, но едва ли би разказала много на далечните цивилизации.

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?

Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен досега опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, характеризиращо, и да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.

 

Така изглежда „Вояджър 1“

 

Почти безобидна

Да, днес извънземните и Космосът не са на мода, твърде сме заети да спасяваме света индивидуално, докато скролваме фийда и заемаме остри позиции.

Как намаляха разговорите за извънземни, откакто ни погълнаха земните шамари на времето… но тази история идва от едни други времена с надеждата поне малко да ни напомни за това да помислим за хората. За нас като вид, като цивилизация, която няма да се самоунищожи, няма да се вглъби във вътреземните си терзания, нито ще си позволи да се самопороби чрез технологиите.

Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но… какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

 

Таза изглежда процесът по позлатяване

 

Сбогом и благодаря за рибата

Днес технологиите напредват изумително, променят всичко… но ако се вгледаме в Космоса, не е точно така. На 19 декември 1972-а последният за момента човешки крак стъпва на Луната. Скоро ще стане половин век, в който големите новини от Космоса не са свързани с хората.

През 70-те обаче има и още едно голямо събитие, което е вълнуващо за планетата. Мисията „Вояджър“ е специална по безброй причини. Достатъчно е да кажем, че човечеството е успяло да изпрати едва 5 обекта извън пределите на Слънчевата система. В невероятните измерения на Космоса това е наистина микроскопично разстояние… а може би това е само началото на пътя им?

И все пак, това, което прави „Вояджър“ 1 и 2 наистина уникални, е златният диск, който всяка от сондите носи на себе си с надеждата някой ден да ни представи пред далечен вид. При това в най-добрата светлина.

 

 

Животът, Вселената и всичко останало

„Вояджър“ 2 излита от Кейп Канаверал точно преди 45 години, на 20 август 1977 г. Неговият „брат близнак“ с номер 1 се отправя към Космоса 16 дни по-късно, на 5 септември. Номерацията може да ви се стори нелогична, свързана е с различните траектории, които следват и факта, че номер едно вече е изпреварил колегата си, стигайки до външните планети.

Идеята за експедицията идва през 60-те. Американските астрономи успяват да уловят една невероятна възможност. Използва се планетна конфигурация, която се повтаря веднъж на 176 години, при която гравитацията на Юпитер и Сатурн е „впрегната“, за да ускори полета на сондите, запращайки ги с невероятна скорост далеч от нас.

Въпреки че целта е да се изследват външните планети, идеята сондите да продължат нататък като своеобразно писмо от човечеството се появява по-късно и става доста популярна.

И двата пратеника се справят невероятно с поставената задача, изпращайки ни невероятни изображения и научни данни. После с чиста съвест се отправят навън, към непознатото, излизайки от дебрите на Слънчевата ни система. Оттук нататък ролята им е по-скоро да продължат като носители на капсулата на времето, която всеки от тях носи.

 

Процесът по записване на аудио съдържанието

 

Пангалактически гаргаробластер

Двете сонди са еднакви, такива са и дисковете, закрепени за всяка от тях. Плочите с диаметър 12 инча или 30 сантиметра, изработени от мед и позлатени, са монтирани извън всеки „Вояджър“. Опаковани са заедно с грамофонна игла в алуминиева кутия. На нея пък са гравирани символите, които обясняват как трябва да бъдат декодирани.

Две са били основните задачи при създаването им – да се избере съдържание, което да ни представя и технология, позволяваща да го направи максимално лесно за възпроизвеждане от някой, който няма представа от земните технологии.

Отговорите трябва да намери комитет, начело на който застава световноизвестният астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън. Изумително е, че екипът има само 6 седмици за задачата – от идеята до крайния резултат, диск, готов за изпращане.

На „опаковката“ са гравирани универсални символи, които би трябвало лесно да бъдат разбрани от друга развита цивилизация. Разбира се… ако видите обложката, надали веднага ще ви хрумне какво се „казва“ на нея.

 

 

42

Най-големият символ е своеобразна звездна карта, която да опише мястото, на което се намира Земята. Като изходна точка се ползва позицията на Слънчевата ни система спрямо неутронните звезди (пулсари).

Всички останали символи на „обложката“ са там, за да дадат указания за декодиране. Както се досещате, дискът идва много преди тук да прехвърлим информацията на дигиталните технологии и по същество е въплътена технологията от музикалните плочи. Изображенията също са кодирани като звукови вълни. Те заемат едната страна на плочата, а другата е с аудио.

А самият код залага на познанията по химия, които са сметнати за най-универсални. Нарисуван е водороден атом, създаващ изотоп. С това се дава референция към бинарния код, който се използва в следващите стъпки. Следват други указания, целящи да подскажат, че плочата трябва да бъде пусната със скорост 21 секунди на оборот. Последното изображение е просто кръг. То служи като своеобразно калибриране – идеята е, че ако декодирането е успешно, първата картинка, което ще се покаже, е точно на същия кръг.

 

 

Животът се пропилява в живеене

На корицата има и още един „жокер“. Там е заварена и пластинка със свръхчист ураний-238 и много ниска радиоактивност. Тя ще намалява в продължение на 4,5 милиарда години и по това какво е съдържанието ѝ се очаква получателите да познаят колко дълго е пътувал към тях космическият пътешественик.

Оказва се, че днес е доста лесно дискът да бъде декодиран чрез съвременните ни технологии. Разбира се, с уговорката, че знаем достатъчно много за кодирането му… и сме хора, а не Алф. Тук например можете да видите как съдържанието е разчетено за броени минути с няколко прости реда компютърен код.

Всъщност, при организирането на мисията много повече се спори какво да бъде съдържанието на нашето своеобразно писмо в бутилка. Затова задачата е възложена на Сейгън, който по онова време е безспорен и популярен авторитет.

 

 

Вогонска поезия

„Визуалната страна“ на диска събира 116 изображения (можете да ги видите тук), като първи от тях е кръгът за калибриране. Сейгън и колегите му преценяват да не включват изображения, свързани по някакъв начин с война, бедност, идеология, престъпления или религия. Картинките включват човешка анатомия, научни познания, красиви природни картини. Дори просто щастливи семейства. За да се пести мястото, само 20 от тях са цветни.

„Звуковата колекция“ включва приветствия на 55 езика, започващи с акадския, който се е говорил в Шумер преди 6 хилядолетия, и завършващи с китайския диалект ву. Има и природни звуци, и… прословутата музикална подборка, част от която е и „Дельо хайдутин“. Всъщност изборът точно в областта на песните се оказва и най-субективен. Определено може да ви учуди, съдържа доста парчета, които никога не сте чували за сметка на други, които пък приемаме за музикална класика. В 90-те минути музика липсват „Бийтълс“. Твърди се, че трябвало и те да са там с “Here Comes the Sun“, но звукозаписната им компания не дала разрешение. Там са Дюк Елингтън и Чък Бери, но го няма Елвис.

Общо са включени 27 изпълнения, около 1/3 са на западни композитори, 3 са на Бах и 2 – на Бетховен. Звучат азербайджански гайди и песните от ритуали по инициация в Заир. Някои музиковеди казват, че това е първата компилация от световна музика.

Как там се е озовала и „Излел е Дельо хайдутин? Даваме думата на самия Карл Сейгън. „Когато Ломакс за първи път ни пусна записа на Валя Балканска и изумителната ария започна да се лее във въздуха, жена ми Ан скочи и затанцува. Ей така, спонтанно! Тя изтича при мен и ми каза: „Чуваш ли го, скъпи? Това е Европа. Това са първите хора, които са имали достатъчно храна, за да започнат да творят изкуство“.

 

 

Не се паникьосвай!

От днешна гледна точка е направо изумително как нещо такова е постигнато с тогавашните технологии. Цялата компютърна система на „Вояджър“ разполага с колосалните за времето си… 69 килобайта памет.

Комуникацията със сондите е почти примитивна, скоростта ѝ е едва 16 бита в секунда от Земята и 160 – наобратно. Въпреки това, срещу 865 милиона долара, вложени в мисията, човечеството получава 5 трилиона бита информация за далечните ни планети.

„Вояджър“ тежи около 860 кг, по-малко дори от повечето съвременни автомобили. С антените си е дълъг 13 метра, но без тях също е колкото кола. Всяка от сондите е изградена от около 65 000 части. Но техниката продължава да изумява с начина, по който работи.

 

Писмото, подписано от Джими Картър

 

По-добре щастлив, отколкото прав

2012-а. Уж тогава трябваше да е краят на света, а вместо това… човекът стигна до края на Слънчевата система. „Вояджър“ 1 стана първата сонда, излязла от нея. Това стана ясно, след като пробите, анализирани от нея, вече съдържаха концентрирана плазма извън хелиосферата – областта, докъдето стига слънчевият вятър.

25 април 2012 г. е денят, в който си отиде от този свят Нийл Армстронг. И в който „пътешественикът“, както бихме превели името на сондата, напусна завинаги дома. През 2018-а същото стори и вторият близнак, а „Дельо“ се озова доста далеч от Родопите.

Смята се, че след около 40 хиляди години и двата обекта ще попаднат в орбитата на друга звезда.

Интересно е да споменем, че НАСА публикува и интересните звуци, които се носят из междузвездното пространство, уловени от нашите герои. Мнозина смятат, че звучат като мелодия:

 

 

И не забравяй хавлията…

По-рано през 70-те НАСА е изпратила и сондите „Пайъниър“ 10 и 11, с които обаче доста отдавна е изгубила връзка. Те се движат по-бавно от наследниците си, но се предполага, че също са напуснали Слънчевата система, или скоро ще го направят. На тях също има плочи, кодирани по сходен начин, но съдържанието им далеч не е толкова интересно.

Петият в списъка е сондата „Ню Харайзънс“, която полетя през 2006 г. и също вероятно ще излезе „навън“, но след около 30 години. Но когато тя е изпратена, светът е друг и на никого не му се занимава да прави плочи. Все още има възможност да се случи нещо подобно, тъй като все пак става дума за вече доста по-компютризирана система. Джон Ломбърг, участник в комитета на Сейгън, е сред инициаторите на идеята да подготвим подобно съобщение, което да бъде вкарано в паметта на „Ню Харайзънс“.

През 1974-а НАСА изпрати в Космоса още едно подобно послание, само се с помощта на свръхмощния телескоп в Аресибо. То беше кодирано като радиосигнал, който да стигне на изумителните 25 000 светлинни години разстояние, за да разкаже на всеки, който се намира там, за цивилизацията ни. Отново бяха кодирани универсални послания, но, разбира се, нямаше как да има и музика.

 

Юпитер, „уловен“ от „Вояджър“

 

Към галактическия стопаджия

Скоро наближава 50-годишнината от посланието от Аресибо и се заговори за ново съобщение, което да бъде пратено с модерните технологии, при това в сериозни научни среди… Надали днес имаме много повече, с което да се гордеем като вид, освен, разбира се, технологиите.

Към декември 2022-а „Вояджър“ 1 е на около 23,3 милиарда километра от Земята, около 156 пъти колкото разстоянието между планетата ни и Слънцето. Ето тук можете да следите докъде е стигнал. Следващата му голяма стъпка е да влезе в Облака на Оорт, което се предполага, че ще стане до около 300 години. Пожелавам ви заедно да обсъждаме и тази новина.

Очаква се скоро пътешествениците да спрат да предават към нас, но… те надминаха и най-смелите очаквания. Сега остава да си свършат и последната важна работа, като разкажат на другите за човека. За хубавата му страна. А нашата работа е да опитаме да направим нужното, така че дотогава да ги има и хората…

 

Така изглежда траекторията, от която се възползва НАСА, за да изпрати надалеч двете сонди.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This