„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

авг. 19, 2022 | Истории

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

19 август 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Ако благодарение на „мъдростта“ си нашата цивилизация изчезне… може би тези два обекта с размерите на автомобил ще са последните, носещи в себе си късчета от човешката култура. Разбира се, освен „Тесла“-та на Мъск, която също се рее надалеч, но едва ли би разказала много на далечните цивилизации.

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?

Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен досега опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, характеризиращо, и да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.

 

Така изглежда „Вояджър 1“

 

Почти безобидна

Да, днес извънземните и Космосът не са на мода, твърде сме заети да спасяваме света индивидуално, докато скролваме фийда и заемаме остри позиции.

Как намаляха разговорите за извънземни, откакто ни погълнаха земните шамари на времето… но тази история идва от едни други времена с надеждата поне малко да ни напомни за това да помислим за хората. За нас като вид, като цивилизация, която няма да се самоунищожи, няма да се вглъби във вътреземните си терзания, нито ще си позволи да се самопороби чрез технологиите.

Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но… какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

 

Таза изглежда процесът по позлатяване

 

Сбогом и благодаря за рибата

Днес технологиите напредват изумително, променят всичко… но ако се вгледаме в Космоса, не е точно така. На 19 декември 1972-а последният за момента човешки крак стъпва на Луната. Скоро ще стане половин век, в който големите новини от Космоса не са свързани с хората.

През 70-те обаче има и още едно голямо събитие, което е вълнуващо за планетата. Мисията „Вояджър“ е специална по безброй причини. Достатъчно е да кажем, че човечеството е успяло да изпрати едва 5 обекта извън пределите на Слънчевата система. В невероятните измерения на Космоса това е наистина микроскопично разстояние… а може би това е само началото на пътя им?

И все пак, това, което прави „Вояджър“ 1 и 2 наистина уникални, е златният диск, който всяка от сондите носи на себе си с надеждата някой ден да ни представи пред далечен вид. При това в най-добрата светлина.

 

 

Животът, Вселената и всичко останало

„Вояджър“ 2 излита от Кейп Канаверал точно преди 45 години, на 20 август 1977 г. Неговият „брат близнак“ с номер 1 се отправя към Космоса 16 дни по-късно, на 5 септември. Номерацията може да ви се стори нелогична, свързана е с различните траектории, които следват и факта, че номер едно вече е изпреварил колегата си, стигайки до външните планети.

Идеята за експедицията идва през 60-те. Американските астрономи успяват да уловят една невероятна възможност. Използва се планетна конфигурация, която се повтаря веднъж на 176 години, при която гравитацията на Юпитер и Сатурн е „впрегната“, за да ускори полета на сондите, запращайки ги с невероятна скорост далеч от нас.

Въпреки че целта е да се изследват външните планети, идеята сондите да продължат нататък като своеобразно писмо от човечеството се появява по-късно и става доста популярна.

И двата пратеника се справят невероятно с поставената задача, изпращайки ни невероятни изображения и научни данни. После с чиста съвест се отправят навън, към непознатото, излизайки от дебрите на Слънчевата ни система. Оттук нататък ролята им е по-скоро да продължат като носители на капсулата на времето, която всеки от тях носи.

 

Процесът по записване на аудио съдържанието

 

Пангалактически гаргаробластер

Двете сонди са еднакви, такива са и дисковете, закрепени за всяка от тях. Плочите с диаметър 12 инча или 30 сантиметра, изработени от мед и позлатени, са монтирани извън всеки „Вояджър“. Опаковани са заедно с грамофонна игла в алуминиева кутия. На нея пък са гравирани символите, които обясняват как трябва да бъдат декодирани.

Две са били основните задачи при създаването им – да се избере съдържание, което да ни представя и технология, позволяваща да го направи максимално лесно за възпроизвеждане от някой, който няма представа от земните технологии.

Отговорите трябва да намери комитет, начело на който застава световноизвестният астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън. Изумително е, че екипът има само 6 седмици за задачата – от идеята до крайния резултат, диск, готов за изпращане.

На „опаковката“ са гравирани универсални символи, които би трябвало лесно да бъдат разбрани от друга развита цивилизация. Разбира се… ако видите обложката, надали веднага ще ви хрумне какво се „казва“ на нея.

 

 

42

Най-големият символ е своеобразна звездна карта, която да опише мястото, на което се намира Земята. Като изходна точка се ползва позицията на Слънчевата ни система спрямо неутронните звезди (пулсари).

Всички останали символи на „обложката“ са там, за да дадат указания за декодиране. Както се досещате, дискът идва много преди тук да прехвърлим информацията на дигиталните технологии и по същество е въплътена технологията от музикалните плочи. Изображенията също са кодирани като звукови вълни. Те заемат едната страна на плочата, а другата е с аудио.

А самият код залага на познанията по химия, които са сметнати за най-универсални. Нарисуван е водороден атом, създаващ изотоп. С това се дава референция към бинарния код, който се използва в следващите стъпки. Следват други указания, целящи да подскажат, че плочата трябва да бъде пусната със скорост 21 секунди на оборот. Последното изображение е просто кръг. То служи като своеобразно калибриране – идеята е, че ако декодирането е успешно, първата картинка, което ще се покаже, е точно на същия кръг.

 

 

Животът се пропилява в живеене

На корицата има и още един „жокер“. Там е заварена и пластинка със свръхчист ураний-238 и много ниска радиоактивност. Тя ще намалява в продължение на 4,5 милиарда години и по това какво е съдържанието ѝ се очаква получателите да познаят колко дълго е пътувал към тях космическият пътешественик.

Оказва се, че днес е доста лесно дискът да бъде декодиран чрез съвременните ни технологии. Разбира се, с уговорката, че знаем достатъчно много за кодирането му… и сме хора, а не Алф. Тук например можете да видите как съдържанието е разчетено за броени минути с няколко прости реда компютърен код.

Всъщност, при организирането на мисията много повече се спори какво да бъде съдържанието на нашето своеобразно писмо в бутилка. Затова задачата е възложена на Сейгън, който по онова време е безспорен и популярен авторитет.

 

 

Вогонска поезия

„Визуалната страна“ на диска събира 116 изображения (можете да ги видите тук), като първи от тях е кръгът за калибриране. Сейгън и колегите му преценяват да не включват изображения, свързани по някакъв начин с война, бедност, идеология, престъпления или религия. Картинките включват човешка анатомия, научни познания, красиви природни картини. Дори просто щастливи семейства. За да се пести мястото, само 20 от тях са цветни.

„Звуковата колекция“ включва приветствия на 55 езика, започващи с акадския, който се е говорил в Шумер преди 6 хилядолетия, и завършващи с китайския диалект ву. Има и природни звуци, и… прословутата музикална подборка, част от която е и „Дельо хайдутин“. Всъщност изборът точно в областта на песните се оказва и най-субективен. Определено може да ви учуди, съдържа доста парчета, които никога не сте чували за сметка на други, които пък приемаме за музикална класика. В 90-те минути музика липсват „Бийтълс“. Твърди се, че трябвало и те да са там с “Here Comes the Sun“, но звукозаписната им компания не дала разрешение. Там са Дюк Елингтън и Чък Бери, но го няма Елвис.

Общо са включени 27 изпълнения, около 1/3 са на западни композитори, 3 са на Бах и 2 – на Бетховен. Звучат азербайджански гайди и песните от ритуали по инициация в Заир. Някои музиковеди казват, че това е първата компилация от световна музика.

Как там се е озовала и „Излел е Дельо хайдутин? Даваме думата на самия Карл Сейгън. „Когато Ломакс за първи път ни пусна записа на Валя Балканска и изумителната ария започна да се лее във въздуха, жена ми Ан скочи и затанцува. Ей така, спонтанно! Тя изтича при мен и ми каза: „Чуваш ли го, скъпи? Това е Европа. Това са първите хора, които са имали достатъчно храна, за да започнат да творят изкуство“.

 

 

Не се паникьосвай!

От днешна гледна точка е направо изумително как нещо такова е постигнато с тогавашните технологии. Цялата компютърна система на „Вояджър“ разполага с колосалните за времето си… 69 килобайта памет.

Комуникацията със сондите е почти примитивна, скоростта ѝ е едва 16 бита в секунда от Земята и 160 – наобратно. Въпреки това, срещу 865 милиона долара, вложени в мисията, човечеството получава 5 трилиона бита информация за далечните ни планети.

„Вояджър“ тежи около 860 кг, по-малко дори от повечето съвременни автомобили. С антените си е дълъг 13 метра, но без тях също е колкото кола. Всяка от сондите е изградена от около 65 000 части. Но техниката продължава да изумява с начина, по който работи.

 

Писмото, подписано от Джими Картър

 

По-добре щастлив, отколкото прав

2012-а. Уж тогава трябваше да е краят на света, а вместо това… човекът стигна до края на Слънчевата система. „Вояджър“ 1 стана първата сонда, излязла от нея. Това стана ясно, след като пробите, анализирани от нея, вече съдържаха концентрирана плазма извън хелиосферата – областта, докъдето стига слънчевият вятър.

25 април 2012 г. е денят, в който си отиде от този свят Нийл Армстронг. И в който „пътешественикът“, както бихме превели името на сондата, напусна завинаги дома. През 2018-а същото стори и вторият близнак, а „Дельо“ се озова доста далеч от Родопите.

Смята се, че след около 40 хиляди години и двата обекта ще попаднат в орбитата на друга звезда.

Интересно е да споменем, че НАСА публикува и интересните звуци, които се носят из междузвездното пространство, уловени от нашите герои. Мнозина смятат, че звучат като мелодия:

 

 

И не забравяй хавлията…

По-рано през 70-те НАСА е изпратила и сондите „Пайъниър“ 10 и 11, с които обаче доста отдавна е изгубила връзка. Те се движат по-бавно от наследниците си, но се предполага, че също са напуснали Слънчевата система, или скоро ще го направят. На тях също има плочи, кодирани по сходен начин, но съдържанието им далеч не е толкова интересно.

Петият в списъка е сондата „Ню Харайзънс“, която полетя през 2006 г. и също вероятно ще излезе „навън“, но след около 30 години. Но когато тя е изпратена, светът е друг и на никого не му се занимава да прави плочи. Все още има възможност да се случи нещо подобно, тъй като все пак става дума за вече доста по-компютризирана система. Джон Ломбърг, участник в комитета на Сейгън, е сред инициаторите на идеята да подготвим подобно съобщение, което да бъде вкарано в паметта на „Ню Харайзънс“.

През 1974-а НАСА изпрати в Космоса още едно подобно послание, само се с помощта на свръхмощния телескоп в Аресибо. То беше кодирано като радиосигнал, който да стигне на изумителните 25 000 светлинни години разстояние, за да разкаже на всеки, който се намира там, за цивилизацията ни. Отново бяха кодирани универсални послания, но, разбира се, нямаше как да има и музика.

 

Юпитер, „уловен“ от „Вояджър“

 

Към галактическия стопаджия

Скоро наближава 50-годишнината от посланието от Аресибо и се заговори за ново съобщение, което да бъде пратено с модерните технологии, при това в сериозни научни среди… Надали днес имаме много повече, с което да се гордеем като вид, освен, разбира се, технологиите.

Към декември 2022-а „Вояджър“ 1 е на около 23,3 милиарда километра от Земята, около 156 пъти колкото разстоянието между планетата ни и Слънцето. Ето тук можете да следите докъде е стигнал. Следващата му голяма стъпка е да влезе в Облака на Оорт, което се предполага, че ще стане до около 300 години. Пожелавам ви заедно да обсъждаме и тази новина.

Очаква се скоро пътешествениците да спрат да предават към нас, но… те надминаха и най-смелите очаквания. Сега остава да си свършат и последната важна работа, като разкажат на другите за човека. За хубавата му страна. А нашата работа е да опитаме да направим нужното, така че дотогава да ги има и хората…

 

Така изглежда траекторията, от която се възползва НАСА, за да изпрати надалеч двете сонди.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This