„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

авг. 19, 2022 | Истории

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

19 август 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Ако благодарение на „мъдростта“ си нашата цивилизация изчезне… може би тези два обекта с размерите на автомобил ще са последните, носещи в себе си късчета от човешката култура. Разбира се, освен „Тесла“-та на Мъск, която също се рее надалеч, но едва ли би разказала много на далечните цивилизации.

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?

Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен досега опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, характеризиращо, и да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.

 

Така изглежда „Вояджър 1“

 

Почти безобидна

Да, днес извънземните и Космосът не са на мода, твърде сме заети да спасяваме света индивидуално, докато скролваме фийда и заемаме остри позиции.

Как намаляха разговорите за извънземни, откакто ни погълнаха земните шамари на времето… но тази история идва от едни други времена с надеждата поне малко да ни напомни за това да помислим за хората. За нас като вид, като цивилизация, която няма да се самоунищожи, няма да се вглъби във вътреземните си терзания, нито ще си позволи да се самопороби чрез технологиите.

Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но… какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

 

Таза изглежда процесът по позлатяване

 

Сбогом и благодаря за рибата

Днес технологиите напредват изумително, променят всичко… но ако се вгледаме в Космоса, не е точно така. На 19 декември 1972-а последният за момента човешки крак стъпва на Луната. Скоро ще стане половин век, в който големите новини от Космоса не са свързани с хората.

През 70-те обаче има и още едно голямо събитие, което е вълнуващо за планетата. Мисията „Вояджър“ е специална по безброй причини. Достатъчно е да кажем, че човечеството е успяло да изпрати едва 5 обекта извън пределите на Слънчевата система. В невероятните измерения на Космоса това е наистина микроскопично разстояние… а може би това е само началото на пътя им?

И все пак, това, което прави „Вояджър“ 1 и 2 наистина уникални, е златният диск, който всяка от сондите носи на себе си с надеждата някой ден да ни представи пред далечен вид. При това в най-добрата светлина.

 

 

Животът, Вселената и всичко останало

„Вояджър“ 2 излита от Кейп Канаверал точно преди 45 години, на 20 август 1977 г. Неговият „брат близнак“ с номер 1 се отправя към Космоса 16 дни по-късно, на 5 септември. Номерацията може да ви се стори нелогична, свързана е с различните траектории, които следват и факта, че номер едно вече е изпреварил колегата си, стигайки до външните планети.

Идеята за експедицията идва през 60-те. Американските астрономи успяват да уловят една невероятна възможност. Използва се планетна конфигурация, която се повтаря веднъж на 176 години, при която гравитацията на Юпитер и Сатурн е „впрегната“, за да ускори полета на сондите, запращайки ги с невероятна скорост далеч от нас.

Въпреки че целта е да се изследват външните планети, идеята сондите да продължат нататък като своеобразно писмо от човечеството се появява по-късно и става доста популярна.

И двата пратеника се справят невероятно с поставената задача, изпращайки ни невероятни изображения и научни данни. После с чиста съвест се отправят навън, към непознатото, излизайки от дебрите на Слънчевата ни система. Оттук нататък ролята им е по-скоро да продължат като носители на капсулата на времето, която всеки от тях носи.

 

Процесът по записване на аудио съдържанието

 

Пангалактически гаргаробластер

Двете сонди са еднакви, такива са и дисковете, закрепени за всяка от тях. Плочите с диаметър 12 инча или 30 сантиметра, изработени от мед и позлатени, са монтирани извън всеки „Вояджър“. Опаковани са заедно с грамофонна игла в алуминиева кутия. На нея пък са гравирани символите, които обясняват как трябва да бъдат декодирани.

Две са били основните задачи при създаването им – да се избере съдържание, което да ни представя и технология, позволяваща да го направи максимално лесно за възпроизвеждане от някой, който няма представа от земните технологии.

Отговорите трябва да намери комитет, начело на който застава световноизвестният астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън. Изумително е, че екипът има само 6 седмици за задачата – от идеята до крайния резултат, диск, готов за изпращане.

На „опаковката“ са гравирани универсални символи, които би трябвало лесно да бъдат разбрани от друга развита цивилизация. Разбира се… ако видите обложката, надали веднага ще ви хрумне какво се „казва“ на нея.

 

 

42

Най-големият символ е своеобразна звездна карта, която да опише мястото, на което се намира Земята. Като изходна точка се ползва позицията на Слънчевата ни система спрямо неутронните звезди (пулсари).

Всички останали символи на „обложката“ са там, за да дадат указания за декодиране. Както се досещате, дискът идва много преди тук да прехвърлим информацията на дигиталните технологии и по същество е въплътена технологията от музикалните плочи. Изображенията също са кодирани като звукови вълни. Те заемат едната страна на плочата, а другата е с аудио.

А самият код залага на познанията по химия, които са сметнати за най-универсални. Нарисуван е водороден атом, създаващ изотоп. С това се дава референция към бинарния код, който се използва в следващите стъпки. Следват други указания, целящи да подскажат, че плочата трябва да бъде пусната със скорост 21 секунди на оборот. Последното изображение е просто кръг. То служи като своеобразно калибриране – идеята е, че ако декодирането е успешно, първата картинка, което ще се покаже, е точно на същия кръг.

 

 

Животът се пропилява в живеене

На корицата има и още един „жокер“. Там е заварена и пластинка със свръхчист ураний-238 и много ниска радиоактивност. Тя ще намалява в продължение на 4,5 милиарда години и по това какво е съдържанието ѝ се очаква получателите да познаят колко дълго е пътувал към тях космическият пътешественик.

Оказва се, че днес е доста лесно дискът да бъде декодиран чрез съвременните ни технологии. Разбира се, с уговорката, че знаем достатъчно много за кодирането му… и сме хора, а не Алф. Тук например можете да видите как съдържанието е разчетено за броени минути с няколко прости реда компютърен код.

Всъщност, при организирането на мисията много повече се спори какво да бъде съдържанието на нашето своеобразно писмо в бутилка. Затова задачата е възложена на Сейгън, който по онова време е безспорен и популярен авторитет.

 

 

Вогонска поезия

„Визуалната страна“ на диска събира 116 изображения (можете да ги видите тук), като първи от тях е кръгът за калибриране. Сейгън и колегите му преценяват да не включват изображения, свързани по някакъв начин с война, бедност, идеология, престъпления или религия. Картинките включват човешка анатомия, научни познания, красиви природни картини. Дори просто щастливи семейства. За да се пести мястото, само 20 от тях са цветни.

„Звуковата колекция“ включва приветствия на 55 езика, започващи с акадския, който се е говорил в Шумер преди 6 хилядолетия, и завършващи с китайския диалект ву. Има и природни звуци, и… прословутата музикална подборка, част от която е и „Дельо хайдутин“. Всъщност изборът точно в областта на песните се оказва и най-субективен. Определено може да ви учуди, съдържа доста парчета, които никога не сте чували за сметка на други, които пък приемаме за музикална класика. В 90-те минути музика липсват „Бийтълс“. Твърди се, че трябвало и те да са там с “Here Comes the Sun“, но звукозаписната им компания не дала разрешение. Там са Дюк Елингтън и Чък Бери, но го няма Елвис.

Общо са включени 27 изпълнения, около 1/3 са на западни композитори, 3 са на Бах и 2 – на Бетховен. Звучат азербайджански гайди и песните от ритуали по инициация в Заир. Някои музиковеди казват, че това е първата компилация от световна музика.

Как там се е озовала и „Излел е Дельо хайдутин? Даваме думата на самия Карл Сейгън. „Когато Ломакс за първи път ни пусна записа на Валя Балканска и изумителната ария започна да се лее във въздуха, жена ми Ан скочи и затанцува. Ей така, спонтанно! Тя изтича при мен и ми каза: „Чуваш ли го, скъпи? Това е Европа. Това са първите хора, които са имали достатъчно храна, за да започнат да творят изкуство“.

 

 

Не се паникьосвай!

От днешна гледна точка е направо изумително как нещо такова е постигнато с тогавашните технологии. Цялата компютърна система на „Вояджър“ разполага с колосалните за времето си… 69 килобайта памет.

Комуникацията със сондите е почти примитивна, скоростта ѝ е едва 16 бита в секунда от Земята и 160 – наобратно. Въпреки това, срещу 865 милиона долара, вложени в мисията, човечеството получава 5 трилиона бита информация за далечните ни планети.

„Вояджър“ тежи около 860 кг, по-малко дори от повечето съвременни автомобили. С антените си е дълъг 13 метра, но без тях също е колкото кола. Всяка от сондите е изградена от около 65 000 части. Но техниката продължава да изумява с начина, по който работи.

 

Писмото, подписано от Джими Картър

 

По-добре щастлив, отколкото прав

2012-а. Уж тогава трябваше да е краят на света, а вместо това… човекът стигна до края на Слънчевата система. „Вояджър“ 1 стана първата сонда, излязла от нея. Това стана ясно, след като пробите, анализирани от нея, вече съдържаха концентрирана плазма извън хелиосферата – областта, докъдето стига слънчевият вятър.

25 април 2012 г. е денят, в който си отиде от този свят Нийл Армстронг. И в който „пътешественикът“, както бихме превели името на сондата, напусна завинаги дома. През 2018-а същото стори и вторият близнак, а „Дельо“ се озова доста далеч от Родопите.

Смята се, че след около 40 хиляди години и двата обекта ще попаднат в орбитата на друга звезда.

Интересно е да споменем, че НАСА публикува и интересните звуци, които се носят из междузвездното пространство, уловени от нашите герои. Мнозина смятат, че звучат като мелодия:

 

 

И не забравяй хавлията…

По-рано през 70-те НАСА е изпратила и сондите „Пайъниър“ 10 и 11, с които обаче доста отдавна е изгубила връзка. Те се движат по-бавно от наследниците си, но се предполага, че също са напуснали Слънчевата система, или скоро ще го направят. На тях също има плочи, кодирани по сходен начин, но съдържанието им далеч не е толкова интересно.

Петият в списъка е сондата „Ню Харайзънс“, която полетя през 2006 г. и също вероятно ще излезе „навън“, но след около 30 години. Но когато тя е изпратена, светът е друг и на никого не му се занимава да прави плочи. Все още има възможност да се случи нещо подобно, тъй като все пак става дума за вече доста по-компютризирана система. Джон Ломбърг, участник в комитета на Сейгън, е сред инициаторите на идеята да подготвим подобно съобщение, което да бъде вкарано в паметта на „Ню Харайзънс“.

През 1974-а НАСА изпрати в Космоса още едно подобно послание, само се с помощта на свръхмощния телескоп в Аресибо. То беше кодирано като радиосигнал, който да стигне на изумителните 25 000 светлинни години разстояние, за да разкаже на всеки, който се намира там, за цивилизацията ни. Отново бяха кодирани универсални послания, но, разбира се, нямаше как да има и музика.

 

Юпитер, „уловен“ от „Вояджър“

 

Към галактическия стопаджия

Скоро наближава 50-годишнината от посланието от Аресибо и се заговори за ново съобщение, което да бъде пратено с модерните технологии, при това в сериозни научни среди… Надали днес имаме много повече, с което да се гордеем като вид, освен, разбира се, технологиите.

Към декември 2022-а „Вояджър“ 1 е на около 23,3 милиарда километра от Земята, около 156 пъти колкото разстоянието между планетата ни и Слънцето. Ето тук можете да следите докъде е стигнал. Следващата му голяма стъпка е да влезе в Облака на Оорт, което се предполага, че ще стане до около 300 години. Пожелавам ви заедно да обсъждаме и тази новина.

Очаква се скоро пътешествениците да спрат да предават към нас, но… те надминаха и най-смелите очаквания. Сега остава да си свършат и последната важна работа, като разкажат на другите за човека. За хубавата му страна. А нашата работа е да опитаме да направим нужното, така че дотогава да ги има и хората…

 

Така изглежда траекторията, от която се възползва НАСА, за да изпрати надалеч двете сонди.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Озовахме се във време, в което чатботът не е просто помощник, а и „психотерапевт“. Преди още да го познаваме достатъчно добре, преди да сме заложили етичните рамки. Вече виждаме първите...

повече информация
5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

Точно преди 5 години излезе „Робот с мартеничка“, първият материал на сайта Дигитални истории! Оттогава всяка седмица се появяват по един или два дълги текста, рисуващи историята на самите Дигитални...

повече информация
Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Вярвахте ли преди няколко години, че изкуственият интелект ще създава толкова изпипани изображения? От свръхреалистични „фотографии“ до персонализирани карикатури в поредната модна тема, която...

повече информация
Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Представяте ли си какво им е било на кочияшите, когато видели първите автомобили? Сигурно в началото са се чувствали в безопасност. „Кой ли ще се качи в тези странни кубчета? Вместо да се наслаждава...

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

Представям ви Quizza! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!
Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там.
Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи.
Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво?
Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!

повече информация
Го. Голямата игра

Го. Голямата игра

Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история.
Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.

повече информация
„Без лудост няма как да ни се получи“

„Без лудост няма как да ни се получи“

В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече хора, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.
Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и малко „здравословна“ лудост.

повече информация

Най-новите:

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

„Работата, професионалния живот, устремът да постигаме корпоративни успехи и позиции, това се е превърнало в масова култура на обществото ни в световен мащаб. Много хора осмислят по този начин живота си и до момента. Оттук нататък ще трябва да го променим. Ще трябва да търсим смисъл.“
Озовахме се във време, в което чатботът не е просто помощник, а и „психотерапевт“. Преди още да го познаваме достатъчно добре, преди да сме заложили етичните рамки. Вече виждаме първите предизвикателства от това, а тепърва се задават истинските проблеми.
Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с над 15 години опит. Този път решихме заедно да поканим на психотерапевтичен сеанс… изкуствения интелект. Защото, както казва Доника, вече много от клиентите ѝ получават съвети от него, преди да я срещнат. Така и не открихме начин и подход, с който да направим подобен експеримент, затова решихме да обсъдим темата, да поставим основите, след което да поканим всеки от вас да ни даде идеи как да продължим. Ето как започва този разговор.

повече информация
5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

Точно преди 5 години излезе първият материал на сайта Дигитални истории! Моят скромен подарък е един забавен и неочакван куиз с награди. Опитайте да се справите с 30 въпроса и ще се включите в жребия за 10 книги, свързани по един или друг начин с историята на начинанието. Куизът отнема не повече от 10 минути, опитайте! А после ви чака изключително любопитната му история…

повече информация
От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

Представям ви Quizza! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!
Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там.
Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи.
Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво?
Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!

повече информация
Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

През 2022 г. призовах първия впечатляващ ИИ модел за изображения MidJourney да изпълни неочаквана задача. Подадох му 10 цитата от любими български поети, за да видим какво ще нарисува той. Резултатите бяха впечатляващи и замислящи, това се превърна в една от най-четените и обсъждани Дигитални истории.
Оттогава мина почти петилетка. Как ли ще изглеждат картинките, които днес ще нарисуват най-модерните модели по същите тези стихове? ИИ несъмнено ще покаже повече умения, но дали ще покаже и творчество, разбиране? Дали илюстрациите му ще са по-близко до изкуство? Преценете сами…
„В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме AI – най-новият AI –
дома си на чашка абсент.“

повече информация
Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас.
Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо.
Май е време да „слизаме“ от клавиатурите. Но… какво да захванем тогава? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina.
На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.

повече информация
Share This