„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

авг. 19, 2022 | Истории

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

19 август 2022 | Истории

Ако благодарение на „мъдростта“ си нашата цивилизация изчезне… може би тези два обекта с размерите на автомобил ще са последните, носещи в себе си късчета от човешката култура. Разбира се, освен „Тесла“-та на Мъск, която също се рее надалеч, но едва ли би разказала много на далечните цивилизации.

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?

Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен досега опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, характеризиращо, и да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.

 

Така изглежда „Вояджър 1“

 

Почти безобидна

Да, днес извънземните и Космосът не са на мода, твърде сме заети да спасяваме света индивидуално, докато скролваме фийда и заемаме остри позиции.

Как намаляха разговорите за извънземни, откакто ни погълнаха земните шамари на времето… но тази история идва от едни други времена с надеждата поне малко да ни напомни за това да помислим за хората. За нас като вид, като цивилизация, която няма да се самоунищожи, няма да се вглъби във вътреземните си терзания, нито ще си позволи да се самопороби чрез технологиите.

Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но… какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

 

Таза изглежда процесът по позлатяване

 

Сбогом и благодаря за рибата

Днес технологиите напредват изумително, променят всичко… но ако се вгледаме в Космоса, не е точно така. На 19 декември 1972-а последният за момента човешки крак стъпва на Луната. Скоро ще стане половин век, в който големите новини от Космоса не са свързани с хората.

През 70-те обаче има и още едно голямо събитие, което е вълнуващо за планетата. Мисията „Вояджър“ е специална по безброй причини. Достатъчно е да кажем, че човечеството е успяло да изпрати едва 5 обекта извън пределите на Слънчевата система. В невероятните измерения на Космоса това е наистина микроскопично разстояние… а може би това е само началото на пътя им?

И все пак, това, което прави „Вояджър“ 1 и 2 наистина уникални, е златният диск, който всяка от сондите носи на себе си с надеждата някой ден да ни представи пред далечен вид. При това в най-добрата светлина.

 

 

Животът, Вселената и всичко останало

„Вояджър“ 2 излита от Кейп Канаверал точно преди 45 години, на 20 август 1977 г. Неговият „брат близнак“ с номер 1 се отправя към Космоса 16 дни по-късно, на 5 септември. Номерацията може да ви се стори нелогична, свързана е с различните траектории, които следват и факта, че номер едно вече е изпреварил колегата си, стигайки до външните планети.

Идеята за експедицията идва през 60-те. Американските астрономи успяват да уловят една невероятна възможност. Използва се планетна конфигурация, която се повтаря веднъж на 176 години, при която гравитацията на Юпитер и Сатурн е „впрегната“, за да ускори полета на сондите, запращайки ги с невероятна скорост далеч от нас.

Въпреки че целта е да се изследват външните планети, идеята сондите да продължат нататък като своеобразно писмо от човечеството се появява по-късно и става доста популярна.

И двата пратеника се справят невероятно с поставената задача, изпращайки ни невероятни изображения и научни данни. После с чиста съвест се отправят навън, към непознатото, излизайки от дебрите на Слънчевата ни система. Оттук нататък ролята им е по-скоро да продължат като носители на капсулата на времето, която всеки от тях носи.

 

Процесът по записване на аудио съдържанието

 

Пангалактически гаргаробластер

Двете сонди са еднакви, такива са и дисковете, закрепени за всяка от тях. Плочите с диаметър 12 инча или 30 сантиметра, изработени от мед и позлатени, са монтирани извън всеки „Вояджър“. Опаковани са заедно с грамофонна игла в алуминиева кутия. На нея пък са гравирани символите, които обясняват как трябва да бъдат декодирани.

Две са били основните задачи при създаването им – да се избере съдържание, което да ни представя и технология, позволяваща да го направи максимално лесно за възпроизвеждане от някой, който няма представа от земните технологии.

Отговорите трябва да намери комитет, начело на който застава световноизвестният астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън. Изумително е, че екипът има само 6 седмици за задачата – от идеята до крайния резултат, диск, готов за изпращане.

На „опаковката“ са гравирани универсални символи, които би трябвало лесно да бъдат разбрани от друга развита цивилизация. Разбира се… ако видите обложката, надали веднага ще ви хрумне какво се „казва“ на нея.

 

 

42

Най-големият символ е своеобразна звездна карта, която да опише мястото, на което се намира Земята. Като изходна точка се ползва позицията на Слънчевата ни система спрямо неутронните звезди (пулсари).

Всички останали символи на „обложката“ са там, за да дадат указания за декодиране. Както се досещате, дискът идва много преди тук да прехвърлим информацията на дигиталните технологии и по същество е въплътена технологията от музикалните плочи. Изображенията също са кодирани като звукови вълни. Те заемат едната страна на плочата, а другата е с аудио.

А самият код залага на познанията по химия, които са сметнати за най-универсални. Нарисуван е водороден атом, създаващ изотоп. С това се дава референция към бинарния код, който се използва в следващите стъпки. Следват други указания, целящи да подскажат, че плочата трябва да бъде пусната със скорост 21 секунди на оборот. Последното изображение е просто кръг. То служи като своеобразно калибриране – идеята е, че ако декодирането е успешно, първата картинка, което ще се покаже, е точно на същия кръг.

 

 

Животът се пропилява в живеене

На корицата има и още един „жокер“. Там е заварена и пластинка със свръхчист ураний-238 и много ниска радиоактивност. Тя ще намалява в продължение на 4,5 милиарда години и по това какво е съдържанието ѝ се очаква получателите да познаят колко дълго е пътувал към тях космическият пътешественик.

Оказва се, че днес е доста лесно дискът да бъде декодиран чрез съвременните ни технологии. Разбира се, с уговорката, че знаем достатъчно много за кодирането му… и сме хора, а не Алф. Тук например можете да видите как съдържанието е разчетено за броени минути с няколко прости реда компютърен код.

Всъщност, при организирането на мисията много повече се спори какво да бъде съдържанието на нашето своеобразно писмо в бутилка. Затова задачата е възложена на Сейгън, който по онова време е безспорен и популярен авторитет.

 

 

Вогонска поезия

„Визуалната страна“ на диска събира 116 изображения (можете да ги видите тук), като първи от тях е кръгът за калибриране. Сейгън и колегите му преценяват да не включват изображения, свързани по някакъв начин с война, бедност, идеология, престъпления или религия. Картинките включват човешка анатомия, научни познания, красиви природни картини. Дори просто щастливи семейства. За да се пести мястото, само 20 от тях са цветни.

„Звуковата колекция“ включва приветствия на 55 езика, започващи с акадския, който се е говорил в Шумер преди 6 хилядолетия, и завършващи с китайския диалект ву. Има и природни звуци, и… прословутата музикална подборка, част от която е и „Дельо хайдутин“. Всъщност изборът точно в областта на песните се оказва и най-субективен. Определено може да ви учуди, съдържа доста парчета, които никога не сте чували за сметка на други, които пък приемаме за музикална класика. В 90-те минути музика липсват „Бийтълс“. Твърди се, че трябвало и те да са там с “Here Comes the Sun“, но звукозаписната им компания не дала разрешение. Там са Дюк Елингтън и Чък Бери, но го няма Елвис.

Общо са включени 27 изпълнения, около 1/3 са на западни композитори, 3 са на Бах и 2 – на Бетховен. Звучат азербайджански гайди и песните от ритуали по инициация в Заир. Някои музиковеди казват, че това е първата компилация от световна музика.

Как там се е озовала и „Излел е Дельо хайдутин? Даваме думата на самия Карл Сейгън. „Когато Ломакс за първи път ни пусна записа на Валя Балканска и изумителната ария започна да се лее във въздуха, жена ми Ан скочи и затанцува. Ей така, спонтанно! Тя изтича при мен и ми каза: „Чуваш ли го, скъпи? Това е Европа. Това са първите хора, които са имали достатъчно храна, за да започнат да творят изкуство“.

 

 

Не се паникьосвай!

От днешна гледна точка е направо изумително как нещо такова е постигнато с тогавашните технологии. Цялата компютърна система на „Вояджър“ разполага с колосалните за времето си… 69 килобайта памет.

Комуникацията със сондите е почти примитивна, скоростта ѝ е едва 16 бита в секунда от Земята и 160 – наобратно. Въпреки това, срещу 865 милиона долара, вложени в мисията, човечеството получава 5 трилиона бита информация за далечните ни планети.

„Вояджър“ тежи около 860 кг, по-малко дори от повечето съвременни автомобили. С антените си е дълъг 13 метра, но без тях също е колкото кола. Всяка от сондите е изградена от около 65 000 части. Но техниката продължава да изумява с начина, по който работи.

 

Писмото, подписано от Джими Картър

 

По-добре щастлив, отколкото прав

2012-а. Уж тогава трябваше да е краят на света, а вместо това… човекът стигна до края на Слънчевата система. „Вояджър“ 1 стана първата сонда, излязла от нея. Това стана ясно, след като пробите, анализирани от нея, вече съдържаха концентрирана плазма извън хелиосферата – областта, докъдето стига слънчевият вятър.

25 април 2012 г. е денят, в който си отиде от този свят Нийл Армстронг. И в който „пътешественикът“, както бихме превели името на сондата, напусна завинаги дома. През 2018-а същото стори и вторият близнак, а „Дельо“ се озова доста далеч от Родопите.

Смята се, че след около 40 хиляди години и двата обекта ще попаднат в орбитата на друга звезда.

Интересно е да споменем, че НАСА публикува и интересните звуци, които се носят из междузвездното пространство, уловени от нашите герои. Мнозина смятат, че звучат като мелодия:

 

 

И не забравяй хавлията…

По-рано през 70-те НАСА е изпратила и сондите „Пайъниър“ 10 и 11, с които обаче доста отдавна е изгубила връзка. Те се движат по-бавно от наследниците си, но се предполага, че също са напуснали Слънчевата система, или скоро ще го направят. На тях също има плочи, кодирани по сходен начин, но съдържанието им далеч не е толкова интересно.

Петият в списъка е сондата „Ню Харайзънс“, която полетя през 2006 г. и също вероятно ще излезе „навън“, но след около 30 години. Но когато тя е изпратена, светът е друг и на никого не му се занимава да прави плочи. Все още има възможност да се случи нещо подобно, тъй като все пак става дума за вече доста по-компютризирана система. Джон Ломбърг, участник в комитета на Сейгън, е сред инициаторите на идеята да подготвим подобно съобщение, което да бъде вкарано в паметта на „Ню Харайзънс“.

През 1974-а НАСА изпрати в Космоса още едно подобно послание, само се с помощта на свръхмощния телескоп в Аресибо. То беше кодирано като радиосигнал, който да стигне на изумителните 25 000 светлинни години разстояние, за да разкаже на всеки, който се намира там, за цивилизацията ни. Отново бяха кодирани универсални послания, но, разбира се, нямаше как да има и музика.

 

Юпитер, „уловен“ от „Вояджър“

 

Към галактическия стопаджия

Скоро наближава 50-годишнината от посланието от Аресибо и се заговори за ново съобщение, което да бъде пратено с модерните технологии, при това в сериозни научни среди… Надали днес имаме много повече, с което да се гордеем като вид, освен, разбира се, технологиите.

Към декември 2022-а „Вояджър“ 1 е на около 23,3 милиарда километра от Земята, около 156 пъти колкото разстоянието между планетата ни и Слънцето. Ето тук можете да следите докъде е стигнал. Следващата му голяма стъпка е да влезе в Облака на Оорт, което се предполага, че ще стане до около 300 години. Пожелавам ви заедно да обсъждаме и тази новина.

Очаква се скоро пътешествениците да спрат да предават към нас, но… те надминаха и най-смелите очаквания. Сега остава да си свършат и последната важна работа, като разкажат на другите за човека. За хубавата му страна. А нашата работа е да опитаме да направим нужното, така че дотогава да ги има и хората…

 

Така изглежда траекторията, от която се възползва НАСА, за да изпрати надалеч двете сонди.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Share This