Как YouTube трябваше да е Tinder. Тримата програмисти и $1,65 млрд.

юни 30, 2023 | Истории

Как YouTube трябваше да е Tinder. Тримата програмисти и $1,65 млрд.

30 юни 2023 | Истории

Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube.

В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.!

Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.

 

Светлините на лампата

Дали успехът на начинанието се дължи на късмет, на предприемчивост, на усет? На това, че е попаднало в епицентъра в точния момент? Може да се каже – по малко от всичко това.

Чад Хърли от малък не може да реши с какво ще се занимава. Голямата му любов е изкуството, но силно го влекат и технологиите. И ако днес подобен професионален избор има доста логични развития, в края на 90-те години на миналия век съвсем не беше така. Налага му се да избира между двете и сърцето го насочва към рисуването.

През 1999 г. завършва изобразително изкуство в университета на Индиана и идва време да си търси работа. Дълго време се чуди дали да не започне като учител, но един ден, докато си чете вестника (да, по онова време младите хора още правеха и това) попада на обява, която му се струва интересна. Защото става дума за технологична компания, която си търси дизайнер. Ето я дългоочакваната възможност Чад да се занимава едновременно с изкуство и с технологии!

 

YouTube

 

Като на кино

Чували ли сте за компания на име Confinity? И аз не бях, а и Чад не знае почти нищо за нея, когато отива на интервюто за работа. Казват му набързо да скицира лого за бъдещия им проект, свързан с разплащания. Той се справя толкова добре с импровизираната задача, че нарисуваното става една от най-разпознаваемите запазени марки в онлайн света до днес. Не, рано е да се насочваме към видеосподелянето, тук става дума за PayPal.

Cognify се занимава със софтуер за киберсигурност, но в началото на новото хилядолетие мениджърите преценяват, че една от революциите, които носи масовият интернет идва в света на разплащанията. Скоро цялата компания е преименувана на PayPal и работата се концентрира именно върху създаването на система, която да улесни хората да пращат и получават пари през мрежата. PayPal даде възможност за трансфер на пари онлайн, превърна се в електронна алтернатива на традиционните чекове и банкови преводи.

Събира се млад и мотивиран екип, способен на чудеса. Чад е попаднал на прекрасно място, където бързо се сприятелява с колегите си. И най-вече с двама програмисти – Стив Чен и Джавед Карим. Стив е роден в Тайван, идва в САЩ, когато е на 8 и му коста огромни усилия да научи езика. И двамата с Джавед следват компютърни науки в Илинойс, но изоставят ученето, след като получават примамливи оферти да започнат работа в бъдещия PayPal.

 

Модерни времена

Самото начало на хилядолетието е динамичен период за живота онлайн. Всички са ентусиазирани от възможностите, които дава интернет, появяват се огромен брой компании, които започват да разработват какви ли не перспективни проекти. Но бързо става ясно, че технологиите все още не са достатъчно напреднали, а и хората все още не са достатъчно масово онлайн. Така се стига до кризата, позната като „Дот ком балона“. Много от компаниите фалират и освобождават служителите си.

PayPal обаче се справят, благодарение на поредица от важни бързи решения. Като например сливането със стартъпа x.com, начело на който е амбициозен младеж на име… Илон Мъск. Компанията не само оцелява, но през 2002 г. е придобита от гиганта на онлайн продажбите eBay за немислимата по онова време сума от $1,5 милиарда долара. Всичко това поставя началото на огромното богатство на Мъск, с което стават възможни и следващите му, най-съществени начинания.

Какво обаче се случва с нашите трима герои – Чад, Стив и Джавед? Нищо особено. Освен че изведнъж от малка симпатична компания с приятелски отношения са се озовали в гигант с типичните му корпоративни и комерсиални измерения. Чад напуска веднага след сделката, двамата му колеги издържат още няколко месеца, преди и те да се убедят, че новата среда не е за тях.

Пробват различни неща. Чад създава компания за производство на лаптопи, но бързо му става ясно, че големите пробиви са възможни не в хардуерния свят, а в софтуера, където бързо и без голяма инвестиция можеш да създадеш нещо наистина голямо.

 

YouTube

Чад и Стив продължават да бъдат често заедно, но прави впечатление липсата на третия „мускетар“

 

Не се филмирай!

Ето че се озоваваме в кафене близо до дома на Чад (да, не в гаража, както е традиция за Силиконовата долина). Минали са няколко години, тримата са останали без работа, но при продажбата са взели нелоши бонуси, които им позволяват да започнат свой бизнес.

Но какъв? Чудят се между платформа за блогъри, някаква форма на социална мрежа или пък сайт за запознанства. Решават, че най-перспективна е последната посока, вдъхновени от сайта Hot or Not, където оценяваш дали са привлекателни хората на снимките, които ти предлага сайтът.

Дизайнер и двама програмисти, обсъждат ли, обсъждат идеи, докато се спират на една: платформа, в която хората да срещат половинките си, като се представят с кратки видеа.

Речено – сторено! Тримата вече имат опит, знаят, че е важно бързо да уловят момента, да постигнат някакво начално развитие на проекта, колкото да проверят дали нещата се получават. Така сайтът youtube.com е регистриран… навръх 14 февруари 2005 г.

 

Твоятвизор

Говори се, че и името на платформата е измислено на този Св. Валентин, затова бързат да го запазят. Идеята им е да носи посланието на „персонална телевизия“. Това и значи YouTube – „твой телевизор“, макар на английски да ползват официално същата дума, като в българския, доста популярен в разговорната реч е терминът “tube“.

По това време ги няма нито Facebook, нито Twitter, Google вече е насреща, но далеч от днешната си позиция на онлайн империя.

По онова време обаче скоростта на мрежата неочаквано се е подобрила и изведнъж е станало възможно да се обменя и видео. Тримата правилно усещат това, но не и точната посока. Измислят си мотивиращ слоган: “Tune in, Hook up!” – „включи се, свържи се“.

Започват да канят симпатични момичета, предлагайки им по 20 долара, ако качат свое видеопредставяне в новия сайт за запознанства… и може би имаме късмет, че не им се получава достатъчно добре, лесно е да си представим какъв тип можеше да стане съдържанието скоро.

Тримата избират нестандартни технически решения – спират се на изгряващата тогава платформа Flash, която тъкмо беше „раздвижила“ интернет страници, позволявайки качването на видео и анимации. С напредъка на технологиите тя бързо стана неактуална, но в онзи момент се оказва точният избор.

 

 

Истории в картинки

Месеците минават, а кандидатите да си намерят гадже продължават да липсват. Тримата така и не помнят кой точно предлага да сменят посоката – платформата да стане място, където хората да си споделят всякакви видеа.

Чад разказва, че идеята дошла, докато обсъждали колко им е било трудно да разменят клиповете, които направили, докато били на гости на Стив. Според Джавед пък идеята дошла, след като той си спомнил прословутия финал на „Супербоул“ година по-рано, в който Джъстин Тимбърлейк уж неволно заголи гърдите на Джанет Джексън. Той така и не успял да намери клип от случката онлайн и затова решил да предложи да създадат начинание, което да улесни споделянето.

Знае се обаче със сигурност кой е първият клип, качен в Youtube, може да бъде видян и днес! 23 април 2005 г., Джавед Карим показва как се разхожда из зоологическата градина на Сан Диего.

 

 

Макар сайтът да работи и преди това, официалното му представяне е на 15 декември. По това време той вече има 8 милиона гледания на ден, макар че в началото клипчетата са ограничени до едва 30 секунди.

Нататък дори не се налага да плащат на първите си гости. Нещата се развиват главозамайващо. Дотолкова, че няма и година по-късно сайтът ще ги направи по-богати с… над 1 милиарда долара!

 

 

Осмото изкуство

В началото битката изглежда почти невъзможна. Оказва се, че другата позната днес платформа – Vimeo, се появява дори по-рано, през ноември 2004 г., но така и не успява да постигне успеха на тримата ни герои. През 2004 г. Windows са пуснали своя Media Player да се инсталира автоматично заедно с операционната система. Всяка от големите компании усеща, че видеосъдържанието ще се превърне в следващия голям успех, но той идва именно при тримата ентусиасти. Как? Може би защото успяват да създадат първи бърз и достатъчно удобен сайт. Със сигурност помага и възможността за лесно споделяне на видеата и вграждане в други страници.

Реклама на „Найк“ с Роналдиньо става първото клипче с милион гледания. В платформата се появява и сериал на NBC, който е гледан милиони пъти. Накрая е премахнат по желание на телевизията, но това се превръща в допълнителна реклама.

През юли 2006 г. вече всеки ден се качват по 65 000 клипчета, гледанията стигат 100 милиона дневно.

Може ли големият трафик да се превърне в проблем? Интересното е, че по това време срещу тримата започва дело фирма за продажба на тръби. Сайтът ѝ постоянно е недостъпен, защото е на домейна www.utube.com и твърде много хора влизат, търсейки видеоплатформата.

 

YouTube

 

Мърдай оттук

Така или иначе, разбират се извън съда. Но огромният интерес няма как да не привлече и друго, по-важно внимание. Следва сериозно наддаване, докато тримата се съгласяват да продадат начинанието си на Google. Да, те разделят своята част от прословутите $1,65 млрд. под формата не на пари, а на акции от Google, но последващото развитие на онлайн гиганта ги прави дори по-заможни.

Какво се случва после с тримата новоизпечени милиардери? Най-вече… радват се на славата си. Чад известно време остава начело на YouTube, после заема ролята на консултант. Пробва с различни стартъпи, които не постигат впечатляващи успехи, инвестира в отбори от „Формула 1“ и НБА. Стив се задълбава в компютърните науки, също опитва в света на стартъпите без големи новини. За Карим не се чува нещо особено, освен кратката слава, след като промени описанието на прословутото първо видео от зоопарка, за да се възмути от идеята на платформата да махне бутончето за нехаресване.

Междувременно YouTube не спира да се развива и да чупи рекорди. Трупа пазарен дял, развива огромна система за реклами и създаване на съдържанието. Днес дори може да ползваш безплатно студио в Лос Анджелис, за да заснемеш клиповете си…, ако си според влогърите, успели да натрупат поне 10 000 последователи.

 

MrBeast

MrBeast

 

Ту, ду, ду, ду, ду, ду

Постепенно се появяват и политиците, първи има смелост през 2007 г. Тони Блеър.

В тази платформа не спират да се случват чудеса. Като историята на MrBeast – един от най-популярните влогъри с неговите забележителни социални експерименти, като например да подарява… остров. YouTube създаде свои звезди, превърна се в индустрия, която още е достатъчно силна, за да се бори за първите места с млади и амбициозни състезатели като TikTok.

Най-много абонати днес – 220 милиона, има индийска филмова компания. През 2012 въздосадният кейпоп хит “Gangnam Style” пръв стигна 1 милиард гледания, но… кой ли е днес водачът? Ще се учудите. Рекордът към 2023-а с 12,5 милиарда се държи от… детската песничка Baby Shark, позната с българския вариант „Бебе Кит“.

Всяка минута в платформата днес се качват над 500 часа видео. За миналата година приходите от реклама са над $28 милиарда, потребителите са близо 3 милиарда…

И така, ако си мислите, че няма как една добра идея да ви направи богати, спомнете си за тримата приятели. Онлайн определено не спират да се случват всякакви чудеса…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This