Стар…тъп! Що е то?

юни 14, 2022 | Технологии

Стар…тъп! Що е то?

14 юни 2022 | Технологии

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“… са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния дневен ред.

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.

Стартъпът Х набра Х милиарда долара инвестиция. Пазарната реализация на Y достигна Y-стотин милиарда. Z стана… еднорог!

Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милиардите долари са минималната измервателна единица.

И ако по някакъв начин сте свързани с този тип начинания, вече вероятно ви се е наложило да научите прозаичните (но безспорно доста скъпи) значения зад тези чудеса. Дори да е така, сигурно ще ви е интересно да прочетете следващите редове. Защото в суматохата и морето от информация всеки може да пропусне нещо полезно.

Може би често чувате за стартъпи, чудите се какво представляват, какво ги отличава. Кои са най-успешните до момента и къде е позицията на страната ни в това поле. Е, тогава се надявам да намерите отговорите на следващите редове. Те са свързани с всичко най-важно за едно от направленията, които създават чудеса в света на днешните Дигитални истории.

 

Снимка: Slidebean, Unsplash

 

Имало едно време…

Съдбите на някои от най-успешните проекти онлайн са истински приказки. Започнали в гаражи, като пионерите от времената на Бил Гейтс, като университетски проекти, подобни на онзи, който днес ни прави фейсбук скролващи същества и се стигне до модерния супер(анти?)герой Илон Мъск.

Винаги в основата на проектите, променили в достатъчно сериозна степен света на технологиите, стои идеята. Хрумването за нещо, което може да се окаже изпреварило времето си. Или пък просто да бъде опаковано по правилния начин. Да даде малката разлика с конкурентите, която ще намери благодатна почва сред потребителите. Ако се опитам да изброя дори част от всички успешни проекти, които всеки от нас е чувал, ще се наложи дълго да скролвате.

И все пак: стартъпи са (или са били) още LinkedIn, Twitter, Instagram, AirBnB, Revolut, Uber, SpaceX… Има ги във финансовите технологии, в разработката на изкуствен интелект, в какви ли не други области, които могат да ви хрумнат.

Това, което ги обединява, е следното. За да се превърне добрата идея в масово решение, в мултимилиардна компания и реален фактор, е нужна инвестиция. Необходимо е някой да повярва, да даде достатъчно пари, така че да се създаде поне пилотният продукт, който да може да продължи пътя си нататък. Така стигаме и до приказката за стартъпите.

 

Дядо вади ряпа

Терминът „стартъп“ се появява още в средата на 70-те на страниците на американски финансови издания. Тогава обаче явлението хич не е толкова срещано, а става истински популярно в края на 90-те. Особен тласък му дава така нареченият „дот ком балон“. В първите години, след като интернет се наложи като масово световно решение, се появиха огромен брой компании, които разработваха следващото поколение проекти. Тогава обаче достъпът до тези технологии все още не беше чак толкова масов. И технологиите, и потребителите не бяха узрели. Повечето начинания се оказаха изпреварили времето си и безславно превърнаха огромните инвестиции в балон, който зрелищно се спука.

За щастие, технологичният свят се събуди отрезвен и през 21-и век дигиталните технологии наистина погълнаха ежедневието ни. Всичко това се случи благодарение на следващото поколение стартъпи.

На български ги наричаме също и „стартиращи компании“, макар че по-често ще чуете чуждицата. И двата термина обаче, сами по себе си, не казват кой знае какво. Всяка една компания бива стартираща, не е ли така?

 

Снимка: Dose Media, Unsplash

 

Пепеляшка

Е, това, което отличава стартъпите, е, че го правят мащабно, зрелищно и рисково. Класификацията е условна, според едно от определенията, става дума за проект, базиран на идеята за конкретен продукт, който се нуждае от финансиране.

Някои дефиниции определят стартъпа като временна структура, преди да се създаде реален бизнес модел. Други пък насочват акцента към това, че става дума за организация, която създава продукта си при висока степен на неопределеност.

Стартъпът по правило е рисково начинание. Да…, пак като в приказките. Приключение, което предприемат достатъчно смели герои. Рискована авантюра, която може да постигне чудеса в избиването на змейове, но има и голямата опасност безславно да завърши изпепелена в огъня, който те бълват.

Ще намерите и мнението, че стартъпът е повече култура, отколкото рамка. Предприемчив модел, при който залагаш на бързината и риска, на пробата и грешката. На гъвкавостта, която се противопоставя на по-монолитните и тромави големи и утвърдени компании.

Според Питър Тил, съоснователят на PayPal и първи инвеститор във „Фейсбук“, основната характеристика на стартъпите е, че растат бързо. (Която му инвестиция, между другото, носи печалбата от 200 000%!)

 

Снимка: Paul Bill, Unsplash

 

Еднорози срещу зомбита

Той определя дори конкретни рамки – за да е все още в тази категория, компанията трябва да расте с изумителните 4 до 7% на седмица по показател, който най-добре определя успехите ѝ.

В контекста на забавната терминология, която се използва в този бранш, си струва да отбележим, че стартъп, който не изпълнява изискванията за подобен растеж, е определян като „зомби“.

И така, оказва се дори, че не е задължително една компания да бъде технологична, за да влезе в списъка. Макар че повечето определения включват изискването за иновативен продукт, което, в крайна сметка, почти винаги е свързано с технологиите.

Неотдавна впечатляващо финансиране набра българският медиен проект The Recursive, който е специализиран в представянето на историите на… успешни стартъпи от целия регион. Ето, може би пък този тип начинания е и моделът, по който ще имаме медиите на новото време?

Дефинициите, както виждате, имат доста страни. Но обединяваща черта е, че става дума за начинание, което се нуждае от сериозно първоначално финансиране. Спомняте си как Рокфелер забогатял, след като купил една ябълка, излъскал я и я продал на двойна цена. Е, може би сте опитвали, резултатът рядко е за милиони, както в неговия случай.

 

Снимка: Per Lööv, Unsplash

 

Мой ангеле

Иновациите, няма как, са скъпо начинание. Дори да става дума за софтуер, който не е материален… явно програмистите вземат доста пари, след като толкова хора се насочват към тази професия.

В този смисъл, всяка компания стартира с някаква форма на първоначална инвестиция. В екосистемата обаче има няколко конкретни интересни механизъма, чрез които фирмите могат да започнат и да се развиват с главоломната скорост, която изисква от тях определението „стартъп“.

Причината всичко това да работи е, че инвестирането в такива начинания е рисково, но понякога може да доведе до огромни печалби. Ето защо стартъпите се бият за средства. А от друга страна инвеститорите от различни типове може да се каже, че се бият за най-обещаващите проекти.

Тук стигаме и до небесните създания. Ангелите инвеститори са хора, които са специализирани в това да влагат в първите стъпки на едно начинание, обикновено срещу миноритарен дял в бъдещата компания. Най-често това се случва още на ниво идея, преди въобще да се е появил минималният продукт, който може да бъде показан на света.

Такива инвеститори има учудващо много, включително и в българската стартъп екосистема.

Друга форма на подкрепа при този съвсем начален етап са така наречените стартъп акселератори. Това най-често са организации, които на конкурсен принцип избират идеи и проекти, след което ги подпомагат – с финансиране, или просто менторство и ноухау, в първите им стъпки.

Като цяло менторството е важна форма на взаимодействие в тази област. Ангелите инвеститори често също помагат със съвети и напътствия, защото обикновено са хора с опит в бранша.

 

Снимка: Marvin Meyer, Unsplash

 

Ъперкът

А после идват и големите стъпки. След приказната терминология отиваме към спорта. Обикновено когато стартъпът напредне, идва времето за търсене на по-сериозни инвестиции, така че да се развива. Те са и знак дали идеята наистина е показала, че има сериозния потенциал да се претвори в успешен проект.

Инвестиционният рунд е своеобразен дълг. Стартъпът обявява, че набира средства, че се нуждае от определен нов капитал, преди да изпълни следващ етап от развитието си. И след като набере съответните средства, рундът е затворен. Срещу това потенциалният инвеститор получава в бъдеще определена печалба или дял от компанията.

Много от по-сложните начинания, изискващи например глобална инфраструктура, правят поредица от такъв тип набирания на средства. Това кой поред е рундът, се определя с буква от латинската азбука – започва се с рунд от серия А, такъв от серия В… и още толкова букви, колкото е необходимо.

В този тип инвестиции понякога става дума за огромни суми. Разбира се, всичко това зависи и от областта, и от държавата, в която се случва, и от типа на проекта, но често се появяват заглавия за успешното набиране на стотици милиарди долари в един рунд на финансиране.

Понякога този механизъм се използва и за първоначалната инвестиция, тогава става дума за сийд финансиране (идва от seed – „семе, засяване“). Фондовете за рисков капитал обикновено се включват в по-ранните етапи, докато тези за частен капитал – когато нещата са напреднали.

 

Снимка: Israel Andrade, Unsplash

 

Жълтица е царица

Така стигаме и до еднорозите. Така се наричат онези стартъп компании, чиято пазарна капитализация надминава 1 милиард долара. Това са истински масивните, доказали се проекти, които са успели да доведат идеята си много напред.

През март 2022-а най-накрая дойде моментът и у нас да се появи такъв състезател. Финансовият проект Payhawk се оказа първият ни еднорог, след като такива компании вече имаше в почти всички държави от региона.

Кога един стартъп спира да бъде такъв? Когато вече се превърне в доказана компания, излезе на борсите по класическия начин. Или просто бива придобит от друг, по-голям играч. Тогава приказката свършва с хепиенд…

 

 

Огледалце, огледалце

Случаят, разбира се, не твърде често е такъв, колкото и да е приказна терминологията. До този етап достигат много малък брой компании. Според повечето проучвания процентът им се измерва с едноцифрено число. Тоест: ранните инвеститори ще изгубят всички пари, които са дали, при 90% от стартъпите.

Доста пари на инвеститори изчезват, но пък рискът е ясен. Той е факторът, който диктува правилата в тази система. А проектите, които успеят, наистина рисуват технологичното бъдеще и дават нова сила на следващите в цикъла. Следващите стартъпи, които да се превърнат в следващите еднорози и следващите ангели инвеститори.

За щастие, у нас цялата екосистема през последното десетилетие се развива главоломно. Все повече и в различни области са успешните български стартъпи, които смело катерят стълбицата. Увеличава се броят на фондовете, на ангелите инвеститори, на хората с познания в тази перспективна област.

Тази приказка определено има хепиенд, поне доколкото има „енд“. Историята на този тип проекти е в разцвета си, затова и ще я продължим. Очаквайте в петък срещата с един изключително успешен български стартъп, който само за 3 години от идея се превръща в компания на световно ниво. Ще научите интересни поуки за това как работят този тип компании.

А защо и да не получите вдъхновение сами да се впуснете в подобна авантюра? Понякога наистина приказките се претворяват в живота…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This