Стар…тъп! Що е то?

юни 14, 2022 | Технологии

Стар…тъп! Що е то?

14 юни 2022 | Технологии

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“… са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния дневен ред.

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.

Стартъпът Х набра Х милиарда долара инвестиция. Пазарната реализация на Y достигна Y-стотин милиарда. Z стана… еднорог!

Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милиардите долари са минималната измервателна единица.

И ако по някакъв начин сте свързани с този тип начинания, вече вероятно ви се е наложило да научите прозаичните (но безспорно доста скъпи) значения зад тези чудеса. Дори да е така, сигурно ще ви е интересно да прочетете следващите редове. Защото в суматохата и морето от информация всеки може да пропусне нещо полезно.

Може би често чувате за стартъпи, чудите се какво представляват, какво ги отличава. Кои са най-успешните до момента и къде е позицията на страната ни в това поле. Е, тогава се надявам да намерите отговорите на следващите редове. Те са свързани с всичко най-важно за едно от направленията, които създават чудеса в света на днешните Дигитални истории.

 

Снимка: Slidebean, Unsplash

 

Имало едно време…

Съдбите на някои от най-успешните проекти онлайн са истински приказки. Започнали в гаражи, като пионерите от времената на Бил Гейтс, като университетски проекти, подобни на онзи, който днес ни прави фейсбук скролващи същества и се стигне до модерния супер(анти?)герой Илон Мъск.

Винаги в основата на проектите, променили в достатъчно сериозна степен света на технологиите, стои идеята. Хрумването за нещо, което може да се окаже изпреварило времето си. Или пък просто да бъде опаковано по правилния начин. Да даде малката разлика с конкурентите, която ще намери благодатна почва сред потребителите. Ако се опитам да изброя дори част от всички успешни проекти, които всеки от нас е чувал, ще се наложи дълго да скролвате.

И все пак: стартъпи са (или са били) още LinkedIn, Twitter, Instagram, AirBnB, Revolut, Uber, SpaceX… Има ги във финансовите технологии, в разработката на изкуствен интелект, в какви ли не други области, които могат да ви хрумнат.

Това, което ги обединява, е следното. За да се превърне добрата идея в масово решение, в мултимилиардна компания и реален фактор, е нужна инвестиция. Необходимо е някой да повярва, да даде достатъчно пари, така че да се създаде поне пилотният продукт, който да може да продължи пътя си нататък. Така стигаме и до приказката за стартъпите.

 

Дядо вади ряпа

Терминът „стартъп“ се появява още в средата на 70-те на страниците на американски финансови издания. Тогава обаче явлението хич не е толкова срещано, а става истински популярно в края на 90-те. Особен тласък му дава така нареченият „дот ком балон“. В първите години, след като интернет се наложи като масово световно решение, се появиха огромен брой компании, които разработваха следващото поколение проекти. Тогава обаче достъпът до тези технологии все още не беше чак толкова масов. И технологиите, и потребителите не бяха узрели. Повечето начинания се оказаха изпреварили времето си и безславно превърнаха огромните инвестиции в балон, който зрелищно се спука.

За щастие, технологичният свят се събуди отрезвен и през 21-и век дигиталните технологии наистина погълнаха ежедневието ни. Всичко това се случи благодарение на следващото поколение стартъпи.

На български ги наричаме също и „стартиращи компании“, макар че по-често ще чуете чуждицата. И двата термина обаче, сами по себе си, не казват кой знае какво. Всяка една компания бива стартираща, не е ли така?

 

Снимка: Dose Media, Unsplash

 

Пепеляшка

Е, това, което отличава стартъпите, е, че го правят мащабно, зрелищно и рисково. Класификацията е условна, според едно от определенията, става дума за проект, базиран на идеята за конкретен продукт, който се нуждае от финансиране.

Някои дефиниции определят стартъпа като временна структура, преди да се създаде реален бизнес модел. Други пък насочват акцента към това, че става дума за организация, която създава продукта си при висока степен на неопределеност.

Стартъпът по правило е рисково начинание. Да…, пак като в приказките. Приключение, което предприемат достатъчно смели герои. Рискована авантюра, която може да постигне чудеса в избиването на змейове, но има и голямата опасност безславно да завърши изпепелена в огъня, който те бълват.

Ще намерите и мнението, че стартъпът е повече култура, отколкото рамка. Предприемчив модел, при който залагаш на бързината и риска, на пробата и грешката. На гъвкавостта, която се противопоставя на по-монолитните и тромави големи и утвърдени компании.

Според Питър Тил, съоснователят на PayPal и първи инвеститор във „Фейсбук“, основната характеристика на стартъпите е, че растат бързо. (Която му инвестиция, между другото, носи печалбата от 200 000%!)

 

Снимка: Paul Bill, Unsplash

 

Еднорози срещу зомбита

Той определя дори конкретни рамки – за да е все още в тази категория, компанията трябва да расте с изумителните 4 до 7% на седмица по показател, който най-добре определя успехите ѝ.

В контекста на забавната терминология, която се използва в този бранш, си струва да отбележим, че стартъп, който не изпълнява изискванията за подобен растеж, е определян като „зомби“.

И така, оказва се дори, че не е задължително една компания да бъде технологична, за да влезе в списъка. Макар че повечето определения включват изискването за иновативен продукт, което, в крайна сметка, почти винаги е свързано с технологиите.

Неотдавна впечатляващо финансиране набра българският медиен проект The Recursive, който е специализиран в представянето на историите на… успешни стартъпи от целия регион. Ето, може би пък този тип начинания е и моделът, по който ще имаме медиите на новото време?

Дефинициите, както виждате, имат доста страни. Но обединяваща черта е, че става дума за начинание, което се нуждае от сериозно първоначално финансиране. Спомняте си как Рокфелер забогатял, след като купил една ябълка, излъскал я и я продал на двойна цена. Е, може би сте опитвали, резултатът рядко е за милиони, както в неговия случай.

 

Снимка: Per Lööv, Unsplash

 

Мой ангеле

Иновациите, няма как, са скъпо начинание. Дори да става дума за софтуер, който не е материален… явно програмистите вземат доста пари, след като толкова хора се насочват към тази професия.

В този смисъл, всяка компания стартира с някаква форма на първоначална инвестиция. В екосистемата обаче има няколко конкретни интересни механизъма, чрез които фирмите могат да започнат и да се развиват с главоломната скорост, която изисква от тях определението „стартъп“.

Причината всичко това да работи е, че инвестирането в такива начинания е рисково, но понякога може да доведе до огромни печалби. Ето защо стартъпите се бият за средства. А от друга страна инвеститорите от различни типове може да се каже, че се бият за най-обещаващите проекти.

Тук стигаме и до небесните създания. Ангелите инвеститори са хора, които са специализирани в това да влагат в първите стъпки на едно начинание, обикновено срещу миноритарен дял в бъдещата компания. Най-често това се случва още на ниво идея, преди въобще да се е появил минималният продукт, който може да бъде показан на света.

Такива инвеститори има учудващо много, включително и в българската стартъп екосистема.

Друга форма на подкрепа при този съвсем начален етап са така наречените стартъп акселератори. Това най-често са организации, които на конкурсен принцип избират идеи и проекти, след което ги подпомагат – с финансиране, или просто менторство и ноухау, в първите им стъпки.

Като цяло менторството е важна форма на взаимодействие в тази област. Ангелите инвеститори често също помагат със съвети и напътствия, защото обикновено са хора с опит в бранша.

 

Снимка: Marvin Meyer, Unsplash

 

Ъперкът

А после идват и големите стъпки. След приказната терминология отиваме към спорта. Обикновено когато стартъпът напредне, идва времето за търсене на по-сериозни инвестиции, така че да се развива. Те са и знак дали идеята наистина е показала, че има сериозния потенциал да се претвори в успешен проект.

Инвестиционният рунд е своеобразен дълг. Стартъпът обявява, че набира средства, че се нуждае от определен нов капитал, преди да изпълни следващ етап от развитието си. И след като набере съответните средства, рундът е затворен. Срещу това потенциалният инвеститор получава в бъдеще определена печалба или дял от компанията.

Много от по-сложните начинания, изискващи например глобална инфраструктура, правят поредица от такъв тип набирания на средства. Това кой поред е рундът, се определя с буква от латинската азбука – започва се с рунд от серия А, такъв от серия В… и още толкова букви, колкото е необходимо.

В този тип инвестиции понякога става дума за огромни суми. Разбира се, всичко това зависи и от областта, и от държавата, в която се случва, и от типа на проекта, но често се появяват заглавия за успешното набиране на стотици милиарди долари в един рунд на финансиране.

Понякога този механизъм се използва и за първоначалната инвестиция, тогава става дума за сийд финансиране (идва от seed – „семе, засяване“). Фондовете за рисков капитал обикновено се включват в по-ранните етапи, докато тези за частен капитал – когато нещата са напреднали.

 

Снимка: Israel Andrade, Unsplash

 

Жълтица е царица

Така стигаме и до еднорозите. Така се наричат онези стартъп компании, чиято пазарна капитализация надминава 1 милиард долара. Това са истински масивните, доказали се проекти, които са успели да доведат идеята си много напред.

През март 2022-а най-накрая дойде моментът и у нас да се появи такъв състезател. Финансовият проект Payhawk се оказа първият ни еднорог, след като такива компании вече имаше в почти всички държави от региона.

Кога един стартъп спира да бъде такъв? Когато вече се превърне в доказана компания, излезе на борсите по класическия начин. Или просто бива придобит от друг, по-голям играч. Тогава приказката свършва с хепиенд…

 

 

Огледалце, огледалце

Случаят, разбира се, не твърде често е такъв, колкото и да е приказна терминологията. До този етап достигат много малък брой компании. Според повечето проучвания процентът им се измерва с едноцифрено число. Тоест: ранните инвеститори ще изгубят всички пари, които са дали, при 90% от стартъпите.

Доста пари на инвеститори изчезват, но пък рискът е ясен. Той е факторът, който диктува правилата в тази система. А проектите, които успеят, наистина рисуват технологичното бъдеще и дават нова сила на следващите в цикъла. Следващите стартъпи, които да се превърнат в следващите еднорози и следващите ангели инвеститори.

За щастие, у нас цялата екосистема през последното десетилетие се развива главоломно. Все повече и в различни области са успешните български стартъпи, които смело катерят стълбицата. Увеличава се броят на фондовете, на ангелите инвеститори, на хората с познания в тази перспективна област.

Тази приказка определено има хепиенд, поне доколкото има „енд“. Историята на този тип проекти е в разцвета си, затова и ще я продължим. Очаквайте в петък срещата с един изключително успешен български стартъп, който само за 3 години от идея се превръща в компания на световно ниво. Ще научите интересни поуки за това как работят този тип компании.

А защо и да не получите вдъхновение сами да се впуснете в подобна авантюра? Понякога наистина приказките се претворяват в живота…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This