Стар…тъп! Що е то?

юни 14, 2022 | Технологии

Стар…тъп! Що е то?

14 юни 2022 | Технологии

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“… са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния дневен ред.

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.

Стартъпът Х набра Х милиарда долара инвестиция. Пазарната реализация на Y достигна Y-стотин милиарда. Z стана… еднорог!

Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милиардите долари са минималната измервателна единица.

И ако по някакъв начин сте свързани с този тип начинания, вече вероятно ви се е наложило да научите прозаичните (но безспорно доста скъпи) значения зад тези чудеса. Дори да е така, сигурно ще ви е интересно да прочетете следващите редове. Защото в суматохата и морето от информация всеки може да пропусне нещо полезно.

Може би често чувате за стартъпи, чудите се какво представляват, какво ги отличава. Кои са най-успешните до момента и къде е позицията на страната ни в това поле. Е, тогава се надявам да намерите отговорите на следващите редове. Те са свързани с всичко най-важно за едно от направленията, които създават чудеса в света на днешните Дигитални истории.

 

Снимка: Slidebean, Unsplash

 

Имало едно време…

Съдбите на някои от най-успешните проекти онлайн са истински приказки. Започнали в гаражи, като пионерите от времената на Бил Гейтс, като университетски проекти, подобни на онзи, който днес ни прави фейсбук скролващи същества и се стигне до модерния супер(анти?)герой Илон Мъск.

Винаги в основата на проектите, променили в достатъчно сериозна степен света на технологиите, стои идеята. Хрумването за нещо, което може да се окаже изпреварило времето си. Или пък просто да бъде опаковано по правилния начин. Да даде малката разлика с конкурентите, която ще намери благодатна почва сред потребителите. Ако се опитам да изброя дори част от всички успешни проекти, които всеки от нас е чувал, ще се наложи дълго да скролвате.

И все пак: стартъпи са (или са били) още LinkedIn, Twitter, Instagram, AirBnB, Revolut, Uber, SpaceX… Има ги във финансовите технологии, в разработката на изкуствен интелект, в какви ли не други области, които могат да ви хрумнат.

Това, което ги обединява, е следното. За да се превърне добрата идея в масово решение, в мултимилиардна компания и реален фактор, е нужна инвестиция. Необходимо е някой да повярва, да даде достатъчно пари, така че да се създаде поне пилотният продукт, който да може да продължи пътя си нататък. Така стигаме и до приказката за стартъпите.

 

Дядо вади ряпа

Терминът „стартъп“ се появява още в средата на 70-те на страниците на американски финансови издания. Тогава обаче явлението хич не е толкова срещано, а става истински популярно в края на 90-те. Особен тласък му дава така нареченият „дот ком балон“. В първите години, след като интернет се наложи като масово световно решение, се появиха огромен брой компании, които разработваха следващото поколение проекти. Тогава обаче достъпът до тези технологии все още не беше чак толкова масов. И технологиите, и потребителите не бяха узрели. Повечето начинания се оказаха изпреварили времето си и безславно превърнаха огромните инвестиции в балон, който зрелищно се спука.

За щастие, технологичният свят се събуди отрезвен и през 21-и век дигиталните технологии наистина погълнаха ежедневието ни. Всичко това се случи благодарение на следващото поколение стартъпи.

На български ги наричаме също и „стартиращи компании“, макар че по-често ще чуете чуждицата. И двата термина обаче, сами по себе си, не казват кой знае какво. Всяка една компания бива стартираща, не е ли така?

 

Снимка: Dose Media, Unsplash

 

Пепеляшка

Е, това, което отличава стартъпите, е, че го правят мащабно, зрелищно и рисково. Класификацията е условна, според едно от определенията, става дума за проект, базиран на идеята за конкретен продукт, който се нуждае от финансиране.

Някои дефиниции определят стартъпа като временна структура, преди да се създаде реален бизнес модел. Други пък насочват акцента към това, че става дума за организация, която създава продукта си при висока степен на неопределеност.

Стартъпът по правило е рисково начинание. Да…, пак като в приказките. Приключение, което предприемат достатъчно смели герои. Рискована авантюра, която може да постигне чудеса в избиването на змейове, но има и голямата опасност безславно да завърши изпепелена в огъня, който те бълват.

Ще намерите и мнението, че стартъпът е повече култура, отколкото рамка. Предприемчив модел, при който залагаш на бързината и риска, на пробата и грешката. На гъвкавостта, която се противопоставя на по-монолитните и тромави големи и утвърдени компании.

Според Питър Тил, съоснователят на PayPal и първи инвеститор във „Фейсбук“, основната характеристика на стартъпите е, че растат бързо. (Която му инвестиция, между другото, носи печалбата от 200 000%!)

 

Снимка: Paul Bill, Unsplash

 

Еднорози срещу зомбита

Той определя дори конкретни рамки – за да е все още в тази категория, компанията трябва да расте с изумителните 4 до 7% на седмица по показател, който най-добре определя успехите ѝ.

В контекста на забавната терминология, която се използва в този бранш, си струва да отбележим, че стартъп, който не изпълнява изискванията за подобен растеж, е определян като „зомби“.

И така, оказва се дори, че не е задължително една компания да бъде технологична, за да влезе в списъка. Макар че повечето определения включват изискването за иновативен продукт, което, в крайна сметка, почти винаги е свързано с технологиите.

Неотдавна впечатляващо финансиране набра българският медиен проект The Recursive, който е специализиран в представянето на историите на… успешни стартъпи от целия регион. Ето, може би пък този тип начинания е и моделът, по който ще имаме медиите на новото време?

Дефинициите, както виждате, имат доста страни. Но обединяваща черта е, че става дума за начинание, което се нуждае от сериозно първоначално финансиране. Спомняте си как Рокфелер забогатял, след като купил една ябълка, излъскал я и я продал на двойна цена. Е, може би сте опитвали, резултатът рядко е за милиони, както в неговия случай.

 

Снимка: Per Lööv, Unsplash

 

Мой ангеле

Иновациите, няма как, са скъпо начинание. Дори да става дума за софтуер, който не е материален… явно програмистите вземат доста пари, след като толкова хора се насочват към тази професия.

В този смисъл, всяка компания стартира с някаква форма на първоначална инвестиция. В екосистемата обаче има няколко конкретни интересни механизъма, чрез които фирмите могат да започнат и да се развиват с главоломната скорост, която изисква от тях определението „стартъп“.

Причината всичко това да работи е, че инвестирането в такива начинания е рисково, но понякога може да доведе до огромни печалби. Ето защо стартъпите се бият за средства. А от друга страна инвеститорите от различни типове може да се каже, че се бият за най-обещаващите проекти.

Тук стигаме и до небесните създания. Ангелите инвеститори са хора, които са специализирани в това да влагат в първите стъпки на едно начинание, обикновено срещу миноритарен дял в бъдещата компания. Най-често това се случва още на ниво идея, преди въобще да се е появил минималният продукт, който може да бъде показан на света.

Такива инвеститори има учудващо много, включително и в българската стартъп екосистема.

Друга форма на подкрепа при този съвсем начален етап са така наречените стартъп акселератори. Това най-често са организации, които на конкурсен принцип избират идеи и проекти, след което ги подпомагат – с финансиране, или просто менторство и ноухау, в първите им стъпки.

Като цяло менторството е важна форма на взаимодействие в тази област. Ангелите инвеститори често също помагат със съвети и напътствия, защото обикновено са хора с опит в бранша.

 

Снимка: Marvin Meyer, Unsplash

 

Ъперкът

А после идват и големите стъпки. След приказната терминология отиваме към спорта. Обикновено когато стартъпът напредне, идва времето за търсене на по-сериозни инвестиции, така че да се развива. Те са и знак дали идеята наистина е показала, че има сериозния потенциал да се претвори в успешен проект.

Инвестиционният рунд е своеобразен дълг. Стартъпът обявява, че набира средства, че се нуждае от определен нов капитал, преди да изпълни следващ етап от развитието си. И след като набере съответните средства, рундът е затворен. Срещу това потенциалният инвеститор получава в бъдеще определена печалба или дял от компанията.

Много от по-сложните начинания, изискващи например глобална инфраструктура, правят поредица от такъв тип набирания на средства. Това кой поред е рундът, се определя с буква от латинската азбука – започва се с рунд от серия А, такъв от серия В… и още толкова букви, колкото е необходимо.

В този тип инвестиции понякога става дума за огромни суми. Разбира се, всичко това зависи и от областта, и от държавата, в която се случва, и от типа на проекта, но често се появяват заглавия за успешното набиране на стотици милиарди долари в един рунд на финансиране.

Понякога този механизъм се използва и за първоначалната инвестиция, тогава става дума за сийд финансиране (идва от seed – „семе, засяване“). Фондовете за рисков капитал обикновено се включват в по-ранните етапи, докато тези за частен капитал – когато нещата са напреднали.

 

Снимка: Israel Andrade, Unsplash

 

Жълтица е царица

Така стигаме и до еднорозите. Така се наричат онези стартъп компании, чиято пазарна капитализация надминава 1 милиард долара. Това са истински масивните, доказали се проекти, които са успели да доведат идеята си много напред.

През март 2022-а най-накрая дойде моментът и у нас да се появи такъв състезател. Финансовият проект Payhawk се оказа първият ни еднорог, след като такива компании вече имаше в почти всички държави от региона.

Кога един стартъп спира да бъде такъв? Когато вече се превърне в доказана компания, излезе на борсите по класическия начин. Или просто бива придобит от друг, по-голям играч. Тогава приказката свършва с хепиенд…

 

 

Огледалце, огледалце

Случаят, разбира се, не твърде често е такъв, колкото и да е приказна терминологията. До този етап достигат много малък брой компании. Според повечето проучвания процентът им се измерва с едноцифрено число. Тоест: ранните инвеститори ще изгубят всички пари, които са дали, при 90% от стартъпите.

Доста пари на инвеститори изчезват, но пък рискът е ясен. Той е факторът, който диктува правилата в тази система. А проектите, които успеят, наистина рисуват технологичното бъдеще и дават нова сила на следващите в цикъла. Следващите стартъпи, които да се превърнат в следващите еднорози и следващите ангели инвеститори.

За щастие, у нас цялата екосистема през последното десетилетие се развива главоломно. Все повече и в различни области са успешните български стартъпи, които смело катерят стълбицата. Увеличава се броят на фондовете, на ангелите инвеститори, на хората с познания в тази перспективна област.

Тази приказка определено има хепиенд, поне доколкото има „енд“. Историята на този тип проекти е в разцвета си, затова и ще я продължим. Очаквайте в петък срещата с един изключително успешен български стартъп, който само за 3 години от идея се превръща в компания на световно ниво. Ще научите интересни поуки за това как работят този тип компании.

А защо и да не получите вдъхновение сами да се впуснете в подобна авантюра? Понякога наистина приказките се претворяват в живота…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време!
Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн.
Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.

повече информация
Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Вие от кои сте? От скептиците, за които ChatGPT е много шум за нищо? Или от феновете му, според които той ни води в невероятното бъдеще?
ChatGPT е безспорна суперзвезда, всеки се изкуши да се докосне до него. Фийдът се препълни с невероятно точни отговори, с брутални издънки на алгоритъма и с новини за него.
Нека опитаме да съберем всичко най-интересно и съществено,
Започваме с 5 впечатляващи дигитални истории, родени от чатбота, продължаваме с 5 забележителни негови издънки.
За да завършим с 5 големи въпроса, които поставя знаменитият ни събеседник пред всички нас и пред цивилизацията ни…

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This