Стар…тъп! Що е то?

юни 14, 2022 | Технологии

Стар…тъп! Що е то?

14 юни 2022 | Технологии

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“… са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния дневен ред.

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.

Стартъпът Х набра Х милиарда долара инвестиция. Пазарната реализация на Y достигна Y-стотин милиарда. Z стана… еднорог!

Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милиардите долари са минималната измервателна единица.

И ако по някакъв начин сте свързани с този тип начинания, вече вероятно ви се е наложило да научите прозаичните (но безспорно доста скъпи) значения зад тези чудеса. Дори да е така, сигурно ще ви е интересно да прочетете следващите редове. Защото в суматохата и морето от информация всеки може да пропусне нещо полезно.

Може би често чувате за стартъпи, чудите се какво представляват, какво ги отличава. Кои са най-успешните до момента и къде е позицията на страната ни в това поле. Е, тогава се надявам да намерите отговорите на следващите редове. Те са свързани с всичко най-важно за едно от направленията, които създават чудеса в света на днешните Дигитални истории.

 

Снимка: Slidebean, Unsplash

 

Имало едно време…

Съдбите на някои от най-успешните проекти онлайн са истински приказки. Започнали в гаражи, като пионерите от времената на Бил Гейтс, като университетски проекти, подобни на онзи, който днес ни прави фейсбук скролващи същества и се стигне до модерния супер(анти?)герой Илон Мъск.

Винаги в основата на проектите, променили в достатъчно сериозна степен света на технологиите, стои идеята. Хрумването за нещо, което може да се окаже изпреварило времето си. Или пък просто да бъде опаковано по правилния начин. Да даде малката разлика с конкурентите, която ще намери благодатна почва сред потребителите. Ако се опитам да изброя дори част от всички успешни проекти, които всеки от нас е чувал, ще се наложи дълго да скролвате.

И все пак: стартъпи са (или са били) още LinkedIn, Twitter, Instagram, AirBnB, Revolut, Uber, SpaceX… Има ги във финансовите технологии, в разработката на изкуствен интелект, в какви ли не други области, които могат да ви хрумнат.

Това, което ги обединява, е следното. За да се превърне добрата идея в масово решение, в мултимилиардна компания и реален фактор, е нужна инвестиция. Необходимо е някой да повярва, да даде достатъчно пари, така че да се създаде поне пилотният продукт, който да може да продължи пътя си нататък. Така стигаме и до приказката за стартъпите.

 

Дядо вади ряпа

Терминът „стартъп“ се появява още в средата на 70-те на страниците на американски финансови издания. Тогава обаче явлението хич не е толкова срещано, а става истински популярно в края на 90-те. Особен тласък му дава така нареченият „дот ком балон“. В първите години, след като интернет се наложи като масово световно решение, се появиха огромен брой компании, които разработваха следващото поколение проекти. Тогава обаче достъпът до тези технологии все още не беше чак толкова масов. И технологиите, и потребителите не бяха узрели. Повечето начинания се оказаха изпреварили времето си и безславно превърнаха огромните инвестиции в балон, който зрелищно се спука.

За щастие, технологичният свят се събуди отрезвен и през 21-и век дигиталните технологии наистина погълнаха ежедневието ни. Всичко това се случи благодарение на следващото поколение стартъпи.

На български ги наричаме също и „стартиращи компании“, макар че по-често ще чуете чуждицата. И двата термина обаче, сами по себе си, не казват кой знае какво. Всяка една компания бива стартираща, не е ли така?

 

Снимка: Dose Media, Unsplash

 

Пепеляшка

Е, това, което отличава стартъпите, е, че го правят мащабно, зрелищно и рисково. Класификацията е условна, според едно от определенията, става дума за проект, базиран на идеята за конкретен продукт, който се нуждае от финансиране.

Някои дефиниции определят стартъпа като временна структура, преди да се създаде реален бизнес модел. Други пък насочват акцента към това, че става дума за организация, която създава продукта си при висока степен на неопределеност.

Стартъпът по правило е рисково начинание. Да…, пак като в приказките. Приключение, което предприемат достатъчно смели герои. Рискована авантюра, която може да постигне чудеса в избиването на змейове, но има и голямата опасност безславно да завърши изпепелена в огъня, който те бълват.

Ще намерите и мнението, че стартъпът е повече култура, отколкото рамка. Предприемчив модел, при който залагаш на бързината и риска, на пробата и грешката. На гъвкавостта, която се противопоставя на по-монолитните и тромави големи и утвърдени компании.

Според Питър Тил, съоснователят на PayPal и първи инвеститор във „Фейсбук“, основната характеристика на стартъпите е, че растат бързо. (Която му инвестиция, между другото, носи печалбата от 200 000%!)

 

Снимка: Paul Bill, Unsplash

 

Еднорози срещу зомбита

Той определя дори конкретни рамки – за да е все още в тази категория, компанията трябва да расте с изумителните 4 до 7% на седмица по показател, който най-добре определя успехите ѝ.

В контекста на забавната терминология, която се използва в този бранш, си струва да отбележим, че стартъп, който не изпълнява изискванията за подобен растеж, е определян като „зомби“.

И така, оказва се дори, че не е задължително една компания да бъде технологична, за да влезе в списъка. Макар че повечето определения включват изискването за иновативен продукт, което, в крайна сметка, почти винаги е свързано с технологиите.

Неотдавна впечатляващо финансиране набра българският медиен проект The Recursive, който е специализиран в представянето на историите на… успешни стартъпи от целия регион. Ето, може би пък този тип начинания е и моделът, по който ще имаме медиите на новото време?

Дефинициите, както виждате, имат доста страни. Но обединяваща черта е, че става дума за начинание, което се нуждае от сериозно първоначално финансиране. Спомняте си как Рокфелер забогатял, след като купил една ябълка, излъскал я и я продал на двойна цена. Е, може би сте опитвали, резултатът рядко е за милиони, както в неговия случай.

 

Снимка: Per Lööv, Unsplash

 

Мой ангеле

Иновациите, няма как, са скъпо начинание. Дори да става дума за софтуер, който не е материален… явно програмистите вземат доста пари, след като толкова хора се насочват към тази професия.

В този смисъл, всяка компания стартира с някаква форма на първоначална инвестиция. В екосистемата обаче има няколко конкретни интересни механизъма, чрез които фирмите могат да започнат и да се развиват с главоломната скорост, която изисква от тях определението „стартъп“.

Причината всичко това да работи е, че инвестирането в такива начинания е рисково, но понякога може да доведе до огромни печалби. Ето защо стартъпите се бият за средства. А от друга страна инвеститорите от различни типове може да се каже, че се бият за най-обещаващите проекти.

Тук стигаме и до небесните създания. Ангелите инвеститори са хора, които са специализирани в това да влагат в първите стъпки на едно начинание, обикновено срещу миноритарен дял в бъдещата компания. Най-често това се случва още на ниво идея, преди въобще да се е появил минималният продукт, който може да бъде показан на света.

Такива инвеститори има учудващо много, включително и в българската стартъп екосистема.

Друга форма на подкрепа при този съвсем начален етап са така наречените стартъп акселератори. Това най-често са организации, които на конкурсен принцип избират идеи и проекти, след което ги подпомагат – с финансиране, или просто менторство и ноухау, в първите им стъпки.

Като цяло менторството е важна форма на взаимодействие в тази област. Ангелите инвеститори често също помагат със съвети и напътствия, защото обикновено са хора с опит в бранша.

 

Снимка: Marvin Meyer, Unsplash

 

Ъперкът

А после идват и големите стъпки. След приказната терминология отиваме към спорта. Обикновено когато стартъпът напредне, идва времето за търсене на по-сериозни инвестиции, така че да се развива. Те са и знак дали идеята наистина е показала, че има сериозния потенциал да се претвори в успешен проект.

Инвестиционният рунд е своеобразен дълг. Стартъпът обявява, че набира средства, че се нуждае от определен нов капитал, преди да изпълни следващ етап от развитието си. И след като набере съответните средства, рундът е затворен. Срещу това потенциалният инвеститор получава в бъдеще определена печалба или дял от компанията.

Много от по-сложните начинания, изискващи например глобална инфраструктура, правят поредица от такъв тип набирания на средства. Това кой поред е рундът, се определя с буква от латинската азбука – започва се с рунд от серия А, такъв от серия В… и още толкова букви, колкото е необходимо.

В този тип инвестиции понякога става дума за огромни суми. Разбира се, всичко това зависи и от областта, и от държавата, в която се случва, и от типа на проекта, но често се появяват заглавия за успешното набиране на стотици милиарди долари в един рунд на финансиране.

Понякога този механизъм се използва и за първоначалната инвестиция, тогава става дума за сийд финансиране (идва от seed – „семе, засяване“). Фондовете за рисков капитал обикновено се включват в по-ранните етапи, докато тези за частен капитал – когато нещата са напреднали.

 

Снимка: Israel Andrade, Unsplash

 

Жълтица е царица

Така стигаме и до еднорозите. Така се наричат онези стартъп компании, чиято пазарна капитализация надминава 1 милиард долара. Това са истински масивните, доказали се проекти, които са успели да доведат идеята си много напред.

През март 2022-а най-накрая дойде моментът и у нас да се появи такъв състезател. Финансовият проект Payhawk се оказа първият ни еднорог, след като такива компании вече имаше в почти всички държави от региона.

Кога един стартъп спира да бъде такъв? Когато вече се превърне в доказана компания, излезе на борсите по класическия начин. Или просто бива придобит от друг, по-голям играч. Тогава приказката свършва с хепиенд…

 

 

Огледалце, огледалце

Случаят, разбира се, не твърде често е такъв, колкото и да е приказна терминологията. До този етап достигат много малък брой компании. Според повечето проучвания процентът им се измерва с едноцифрено число. Тоест: ранните инвеститори ще изгубят всички пари, които са дали, при 90% от стартъпите.

Доста пари на инвеститори изчезват, но пък рискът е ясен. Той е факторът, който диктува правилата в тази система. А проектите, които успеят, наистина рисуват технологичното бъдеще и дават нова сила на следващите в цикъла. Следващите стартъпи, които да се превърнат в следващите еднорози и следващите ангели инвеститори.

За щастие, у нас цялата екосистема през последното десетилетие се развива главоломно. Все повече и в различни области са успешните български стартъпи, които смело катерят стълбицата. Увеличава се броят на фондовете, на ангелите инвеститори, на хората с познания в тази перспективна област.

Тази приказка определено има хепиенд, поне доколкото има „енд“. Историята на този тип проекти е в разцвета си, затова и ще я продължим. Очаквайте в петък срещата с един изключително успешен български стартъп, който само за 3 години от идея се превръща в компания на световно ниво. Ще научите интересни поуки за това как работят този тип компании.

А защо и да не получите вдъхновение сами да се впуснете в подобна авантюра? Понякога наистина приказките се претворяват в живота…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This