Стар…тъп! Що е то?

юни 14, 2022 | Технологии

Стар…тъп! Що е то?

14 юни 2022 | Технологии

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“… са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния дневен ред.

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.

Стартъпът Х набра Х милиарда долара инвестиция. Пазарната реализация на Y достигна Y-стотин милиарда. Z стана… еднорог!

Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милиардите долари са минималната измервателна единица.

И ако по някакъв начин сте свързани с този тип начинания, вече вероятно ви се е наложило да научите прозаичните (но безспорно доста скъпи) значения зад тези чудеса. Дори да е така, сигурно ще ви е интересно да прочетете следващите редове. Защото в суматохата и морето от информация всеки може да пропусне нещо полезно.

Може би често чувате за стартъпи, чудите се какво представляват, какво ги отличава. Кои са най-успешните до момента и къде е позицията на страната ни в това поле. Е, тогава се надявам да намерите отговорите на следващите редове. Те са свързани с всичко най-важно за едно от направленията, които създават чудеса в света на днешните Дигитални истории.

 

Снимка: Slidebean, Unsplash

 

Имало едно време…

Съдбите на някои от най-успешните проекти онлайн са истински приказки. Започнали в гаражи, като пионерите от времената на Бил Гейтс, като университетски проекти, подобни на онзи, който днес ни прави фейсбук скролващи същества и се стигне до модерния супер(анти?)герой Илон Мъск.

Винаги в основата на проектите, променили в достатъчно сериозна степен света на технологиите, стои идеята. Хрумването за нещо, което може да се окаже изпреварило времето си. Или пък просто да бъде опаковано по правилния начин. Да даде малката разлика с конкурентите, която ще намери благодатна почва сред потребителите. Ако се опитам да изброя дори част от всички успешни проекти, които всеки от нас е чувал, ще се наложи дълго да скролвате.

И все пак: стартъпи са (или са били) още LinkedIn, Twitter, Instagram, AirBnB, Revolut, Uber, SpaceX… Има ги във финансовите технологии, в разработката на изкуствен интелект, в какви ли не други области, които могат да ви хрумнат.

Това, което ги обединява, е следното. За да се превърне добрата идея в масово решение, в мултимилиардна компания и реален фактор, е нужна инвестиция. Необходимо е някой да повярва, да даде достатъчно пари, така че да се създаде поне пилотният продукт, който да може да продължи пътя си нататък. Така стигаме и до приказката за стартъпите.

 

Дядо вади ряпа

Терминът „стартъп“ се появява още в средата на 70-те на страниците на американски финансови издания. Тогава обаче явлението хич не е толкова срещано, а става истински популярно в края на 90-те. Особен тласък му дава така нареченият „дот ком балон“. В първите години, след като интернет се наложи като масово световно решение, се появиха огромен брой компании, които разработваха следващото поколение проекти. Тогава обаче достъпът до тези технологии все още не беше чак толкова масов. И технологиите, и потребителите не бяха узрели. Повечето начинания се оказаха изпреварили времето си и безславно превърнаха огромните инвестиции в балон, който зрелищно се спука.

За щастие, технологичният свят се събуди отрезвен и през 21-и век дигиталните технологии наистина погълнаха ежедневието ни. Всичко това се случи благодарение на следващото поколение стартъпи.

На български ги наричаме също и „стартиращи компании“, макар че по-често ще чуете чуждицата. И двата термина обаче, сами по себе си, не казват кой знае какво. Всяка една компания бива стартираща, не е ли така?

 

Снимка: Dose Media, Unsplash

 

Пепеляшка

Е, това, което отличава стартъпите, е, че го правят мащабно, зрелищно и рисково. Класификацията е условна, според едно от определенията, става дума за проект, базиран на идеята за конкретен продукт, който се нуждае от финансиране.

Някои дефиниции определят стартъпа като временна структура, преди да се създаде реален бизнес модел. Други пък насочват акцента към това, че става дума за организация, която създава продукта си при висока степен на неопределеност.

Стартъпът по правило е рисково начинание. Да…, пак като в приказките. Приключение, което предприемат достатъчно смели герои. Рискована авантюра, която може да постигне чудеса в избиването на змейове, но има и голямата опасност безславно да завърши изпепелена в огъня, който те бълват.

Ще намерите и мнението, че стартъпът е повече култура, отколкото рамка. Предприемчив модел, при който залагаш на бързината и риска, на пробата и грешката. На гъвкавостта, която се противопоставя на по-монолитните и тромави големи и утвърдени компании.

Според Питър Тил, съоснователят на PayPal и първи инвеститор във „Фейсбук“, основната характеристика на стартъпите е, че растат бързо. (Която му инвестиция, между другото, носи печалбата от 200 000%!)

 

Снимка: Paul Bill, Unsplash

 

Еднорози срещу зомбита

Той определя дори конкретни рамки – за да е все още в тази категория, компанията трябва да расте с изумителните 4 до 7% на седмица по показател, който най-добре определя успехите ѝ.

В контекста на забавната терминология, която се използва в този бранш, си струва да отбележим, че стартъп, който не изпълнява изискванията за подобен растеж, е определян като „зомби“.

И така, оказва се дори, че не е задължително една компания да бъде технологична, за да влезе в списъка. Макар че повечето определения включват изискването за иновативен продукт, което, в крайна сметка, почти винаги е свързано с технологиите.

Неотдавна впечатляващо финансиране набра българският медиен проект The Recursive, който е специализиран в представянето на историите на… успешни стартъпи от целия регион. Ето, може би пък този тип начинания е и моделът, по който ще имаме медиите на новото време?

Дефинициите, както виждате, имат доста страни. Но обединяваща черта е, че става дума за начинание, което се нуждае от сериозно първоначално финансиране. Спомняте си как Рокфелер забогатял, след като купил една ябълка, излъскал я и я продал на двойна цена. Е, може би сте опитвали, резултатът рядко е за милиони, както в неговия случай.

 

Снимка: Per Lööv, Unsplash

 

Мой ангеле

Иновациите, няма как, са скъпо начинание. Дори да става дума за софтуер, който не е материален… явно програмистите вземат доста пари, след като толкова хора се насочват към тази професия.

В този смисъл, всяка компания стартира с някаква форма на първоначална инвестиция. В екосистемата обаче има няколко конкретни интересни механизъма, чрез които фирмите могат да започнат и да се развиват с главоломната скорост, която изисква от тях определението „стартъп“.

Причината всичко това да работи е, че инвестирането в такива начинания е рисково, но понякога може да доведе до огромни печалби. Ето защо стартъпите се бият за средства. А от друга страна инвеститорите от различни типове може да се каже, че се бият за най-обещаващите проекти.

Тук стигаме и до небесните създания. Ангелите инвеститори са хора, които са специализирани в това да влагат в първите стъпки на едно начинание, обикновено срещу миноритарен дял в бъдещата компания. Най-често това се случва още на ниво идея, преди въобще да се е появил минималният продукт, който може да бъде показан на света.

Такива инвеститори има учудващо много, включително и в българската стартъп екосистема.

Друга форма на подкрепа при този съвсем начален етап са така наречените стартъп акселератори. Това най-често са организации, които на конкурсен принцип избират идеи и проекти, след което ги подпомагат – с финансиране, или просто менторство и ноухау, в първите им стъпки.

Като цяло менторството е важна форма на взаимодействие в тази област. Ангелите инвеститори често също помагат със съвети и напътствия, защото обикновено са хора с опит в бранша.

 

Снимка: Marvin Meyer, Unsplash

 

Ъперкът

А после идват и големите стъпки. След приказната терминология отиваме към спорта. Обикновено когато стартъпът напредне, идва времето за търсене на по-сериозни инвестиции, така че да се развива. Те са и знак дали идеята наистина е показала, че има сериозния потенциал да се претвори в успешен проект.

Инвестиционният рунд е своеобразен дълг. Стартъпът обявява, че набира средства, че се нуждае от определен нов капитал, преди да изпълни следващ етап от развитието си. И след като набере съответните средства, рундът е затворен. Срещу това потенциалният инвеститор получава в бъдеще определена печалба или дял от компанията.

Много от по-сложните начинания, изискващи например глобална инфраструктура, правят поредица от такъв тип набирания на средства. Това кой поред е рундът, се определя с буква от латинската азбука – започва се с рунд от серия А, такъв от серия В… и още толкова букви, колкото е необходимо.

В този тип инвестиции понякога става дума за огромни суми. Разбира се, всичко това зависи и от областта, и от държавата, в която се случва, и от типа на проекта, но често се появяват заглавия за успешното набиране на стотици милиарди долари в един рунд на финансиране.

Понякога този механизъм се използва и за първоначалната инвестиция, тогава става дума за сийд финансиране (идва от seed – „семе, засяване“). Фондовете за рисков капитал обикновено се включват в по-ранните етапи, докато тези за частен капитал – когато нещата са напреднали.

 

Снимка: Israel Andrade, Unsplash

 

Жълтица е царица

Така стигаме и до еднорозите. Така се наричат онези стартъп компании, чиято пазарна капитализация надминава 1 милиард долара. Това са истински масивните, доказали се проекти, които са успели да доведат идеята си много напред.

През март 2022-а най-накрая дойде моментът и у нас да се появи такъв състезател. Финансовият проект Payhawk се оказа първият ни еднорог, след като такива компании вече имаше в почти всички държави от региона.

Кога един стартъп спира да бъде такъв? Когато вече се превърне в доказана компания, излезе на борсите по класическия начин. Или просто бива придобит от друг, по-голям играч. Тогава приказката свършва с хепиенд…

 

 

Огледалце, огледалце

Случаят, разбира се, не твърде често е такъв, колкото и да е приказна терминологията. До този етап достигат много малък брой компании. Според повечето проучвания процентът им се измерва с едноцифрено число. Тоест: ранните инвеститори ще изгубят всички пари, които са дали, при 90% от стартъпите.

Доста пари на инвеститори изчезват, но пък рискът е ясен. Той е факторът, който диктува правилата в тази система. А проектите, които успеят, наистина рисуват технологичното бъдеще и дават нова сила на следващите в цикъла. Следващите стартъпи, които да се превърнат в следващите еднорози и следващите ангели инвеститори.

За щастие, у нас цялата екосистема през последното десетилетие се развива главоломно. Все повече и в различни области са успешните български стартъпи, които смело катерят стълбицата. Увеличава се броят на фондовете, на ангелите инвеститори, на хората с познания в тази перспективна област.

Тази приказка определено има хепиенд, поне доколкото има „енд“. Историята на този тип проекти е в разцвета си, затова и ще я продължим. Очаквайте в петък срещата с един изключително успешен български стартъп, който само за 3 години от идея се превръща в компания на световно ниво. Ще научите интересни поуки за това как работят този тип компании.

А защо и да не получите вдъхновение сами да се впуснете в подобна авантюра? Понякога наистина приказките се претворяват в живота…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Share This