Земята е плоска!

апр. 12, 2021 | Истории

Земята е плоска!

12 април 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

В личната ми класация за любими теории на конспирацията някъде малко зад рептилите и чипирането с ваксини идва набиращата скорост напоследък идея за плоската Земя. Днес, когато онлайн всеки може да си приказва каквото иска, достъпът до информация е безпрецедентен, а пропорционално намалява средната обща култура, е време да подложим на съмнение учебника по физика за 6-и клас.  Днес, когато технологиите главоломно ни бутат напред, защо пък да не се върнем назад, поне за малко да поживеем в един по-интересен свят, където Слънцето обикаля по тавана над планетата ни палачинка, а Галилей и неговите идеи от мейнстрийм са се превърнали отново в дисидентски.

И докато четете… само внимавайте да не изпаднете. Все още не съм попадал на достатъчно симпатична теория за това какво има под и отстрани на плоската Земя, но надали ще е океан от бира…

0. Плоска шега

„Там, долу, ширнала се като блюдо със скъпоценни камъни, се появи плоската Земя. Приличаше на чиния, пълна с континенти. Монета, подхвърлена на ези-тура от някой нерешителен бог…“

Дотук спокойно бихте могли да предположите, че сте попаднали на думите на някой от все повечето любители на теорията за плоската Земя, надарен с повечко словесност. Ако продължим обаче с описанието за четирите слона, мъкнещи планетата на гърба на гигантската костенурка Атуин, любителите на фантастиката сред вас ще се досетят веднага кому принадлежи цитатът.

Нека отпуснем фантазията си и да опитаме да повярваме поне до последния ред на тази тема, че Земята наистина е плоска. Пригответе се за поредица от съкрушителни аргументи…

Илюстрация: Hellerick, Wikipedia

 

1. Шентън и шантавите

Темата излезе на преден план и заради обществото QAnon, което стана популярно покрай атаката на Капитолия в началото на 2021-а. Да, онези хора, водени от индианския вожд, за които Земята наистина е плоска.

И така, вече сме в света, където глобалното общество, подобно на пиян човек, е изгубило ориентация за горе и долу, криейки опиянението си зад мъглявата идея за триизмерна Вселена, пълна като буркан черешов компот с планети и звезди.

Достатъчно е малко търсене онлайн, за да видите безброй клипове, които събират аргументите за плоската теза и се радват на впечатляващ интерес. Има ги на всички езици, дори на български, споровете по тях са обширни и изострени.

„Няма една единна теория за плоската Земя“, казва Даниел Шентън. „Но има достатъчно сериозни причини да вярваме, че планетата ни е точно такава“.

Думите принадлежат на 44-годишен лондончанин, дошъл от Америка, а сега живеещ в Хонконг, който днес е начело на Обществото на плоската земя – най-голямото обединение на хората, спечелени за тази идея. Той не оспорва теорията за еволюцията, съгласен е с доказателствата за глобалното затопляне и световните медии ни го описват като симпатичен човек, който не се отличава с особено екстравагантни възгледи за света… освен един. Не вярва, че гравитацията е това, което държи любимия му мотор на шосето, а напротив: всички живеем на един терипратчетов диск.

Шентън е човек, който доста е пътувал – той не се притеснява да ползва джипиес навигатора на телефона си, макар че по идея тази технология работи благодарение на връзката със сателитите, пръснати в орбитата около Земята. Според Шентън сателитите наистина са над нас – подобно на Луната и Слънцето те се въртят, овързани с кабели, по своите траектории над палачинковата Земя и работата им по никакъв начин не е свързана с формата на това отдолу.

 

„Плуването около остров доказва ли, че той е кълбо? Така е и със Земята.“
Самюъл Шентън

 

По чисто съвпадение днешният лидер на обществото носи същата фамилия, като на пионера в своята област. След дълги години на забвение истината за плоската Земя излиза наяве през 1956 г., когато англичанинът Самюъл Шентън създава организацията, бореща се да възстанови справедливостта. Теорията се ражда още докато Шентън е в началното училище и постепенно се превръща в цялостна космология, която малко или повече и днес застъпват плоскоземците.

 

2. Полюлей Галилей

Доскоро сред нас беше и един доста по-популярен донкихот на плоската Земя. Шофьорът на лимузини Майк Хюз, известен и като Лудия (прякора си дава сам), имаше хобито да създава от резервни части на коли ракети на пара. С тях опитваше да се изкачи достатъчно високо, за да направи снимки, които да развенчаят сферичната лъжа. „Харесва ми да правя невероятни неща, които никой друг не може да направи. Никой друг в историята на човечеството не е проектирал, построил и изстрелял сам себе си в собствената си ракета“, казваше американецът.

На 24 март 2018-а ракетата му се издигна на 460 метра, достигайки скорост 500 километра в час, преди да последва твърдо кацане. Амбициите му обаче бяха доста по-сериозни – една от следващите идеи беше тя да бъде изстреляна от балон, да развие 800 км/ч и да стигне открития Космос.

 

Марк Хюз - Лудия

Снимка: madmikehughes.com

 

Да, неслучайно го споменаваме в минало време. На 22 февруари 2020-а епопеята на Лудия Майк завърши печално с катастрофа на поредната му самодейна ракета. Парашутът не сработи и така доказването на хипотезата остана за следващите смелчаци.

А ние е време е да се насочим към аргументите, които няма как да не ни убедят в правотата на плоскотата.

 

3. Земя под налягане

Всички фотографии на нашата планета отдалеч са фалшиви, Международната космическа станция е мистификация, кацането на Луната е майсторски режисирано от Стенли Кубрик.

Ще кажете, че сте виждали Земята отгоре на снимките от космическите мисии и тя наистина изглежда като кълбо? Е, вие никога ли не сте използвали фотошоп?

Щом като сте виждали на снимка Доналд Тръмп например, това кара ли ви да вярвате убедено, че наистина може да има реално такъв странен човек и при това той замалко да стане за втори път президент на най-мощната държава на планетата?

Едно от доказателствата е учудващо малкият брой на „портретите“ на Земята отдалеч, въпреки безбройните вече (измислени) космически мисии. Точно 8 снимки преброяват плоскоземците, всяка от тях е доста некадърен монтаж, както можете да видите в много клипчета онлайн.

Континентите изглеждат по съвсем различен начин, личат си евтини фотошоп манипулации – облаците се повтарят, мотиви от земните образувания са клонирани… На снимките от експедицията „Аполо 17“ пък отдалеч личи, че планетата ни е добавена.

 

„Харесва ми да правя невероятни неща, които никой друг не може да направи.“
Майк Хюз – Лудия

 

Бившият сътрудник на НАСА Матю Бойлан от обществото на плоскоземците си признава, че са го заставяли да преправя снимките така, че Земята да изглежда кръгла.

Смятате ли, че може да е случайно просветени и мъдри народи като древните гърци, египтяните, коренните американски цивилизации да са вярвали просто така, че живеем на чиния, долу е долу, а небето е горе?

Случайно ли Омир и Хезиод ни разказват за плоския като щита на Ахил свят?

За съжаление, от Обществото на плоската земя пропускат и опита на древните шопи, които емпирично са доказали, че от Витоша по-високо нема, и на немалко старшини от българската армия, дали заповед да се бяга до хоризонта и обратно.

 

4. Пилешка супа за Земята

В този смисъл полезен ще ни е и язовир „Искър“, нищо, че той не е от времената на древните шопи. Защото един от експериментите, които недвусмислено показват правотата на плоскоземците, е свързан с големите водни пространства.

Примера дава един от „дядовците“ на теорията – Самюъл Роуботъм. През 1838 г. той застава на брега на реката Олд Бедфорд в Норфолк, Англия. Избира прав участък, дълъг 6 мили, където водата тече бавно, и монтира телескопа си на осем инча над нея. С него наблюдава отдалечаваща се лодка с петметрова мачта и… не спира да я вижда, дори когато според изчисленията на плоскоземците тя трябва да е единайсет фута под зрителната му линия. Цели 30 години отнема на фалшивите учени да измислят обяснение – при изчисленията си той не бил взел предвид пречупването на светлината от повърхността на водата.

Наблюденията на Олд Бедфорд карат Роуботъм, който освен любител астроном и изобретател е и писател, да създаде памфлета си „Зететичната астрономия“, и до днес нещо като манифест на плоскоземците. Затова понякога се наричат и зететици – от гръцки „зетео“ ще рече „търся“. Разбира се, това, което се търси, е истината.

Илюстрация на Самюъл Роуботъм, която показва как би трябвало да изчезва лодката на хоризонта и как се случва в действителност.

 

Езерото Салар де Уюни е идеално плоско и заради солта във водите му то се превръща в огромно идеално огледало, любимо на феновете на фотографията. Ето още едно доказателство: няма как големият воден басейн да е плосък, ако Земята е сферична. От единия край на езерото Мичиган пък се вижда другият, което категорично не би трябвало да е възможно заради земната кривина.

Ами реките? Те продължават да текат дори когато няма достатъчно наклон, при това имат наглостта да го правят във всички посоки.

Сезонът на плажовете наближава, следващия път, когато се озовете на пясъка, загледайте се в някой отдалечаващ се кораб в търсенето на истината. Теорията за земното кълбо ще ви каже, че той трябва да почне да изчезва малко по малко, като накрая изгубите от погледа си най-високата му част. Нищо подобно не става на практика – корабът се губи целият, което се дължи на отдалечаването му по палачинката.

Докато така и така сте на плажа, погледайте и залеза с научна цел. Ще видите, че слънцето постепенно се смалява. Тогава как може да твърдим, че е толкова далеч, на 145 милиона километра от нас? То винаги се губи не в самия хоризонт, а малко преди него.

Тоест: просто се скрива от нас, за да освети другата част от земния диск. Последен поглед към Слънцето, преди да се е скрило: ако то е зад облак, лъчите му не падат вертикално, а се разпръскват настрани. Значи няма как това светещо нещо да не е съвсем близо до нас.

 

5. Като дъска

Така стигаме до това, че кръглата (или с форма на геоид, както държат да я наричат скучните учени) Земя би била малко или повече… кръгла. Тоест – вървейки напред, ние не се движим по една права линия, рано или късно пътят ни трябва да продължи надолу. Ако не вярвате, експериментирайте у дома с мравка, портокал и линия.

Тогава защо всяко строителство се базира на това, че Земята е плоска? Геодезистите и архитектите очевидно са сред специалистите, които индиректно признават правотата на теорията, защото при измерванията си, дори свързани с огроооомни обекти, не отчитат дъгата под краката ни.

Ако Земята е окръжност с диаметър 13 000 км, то трябва да има кривина в хоризонта 12 см на километър, 36 см за 2 километра и около метър за 3 км! Най-дългият мост на планетата в Китай със своите 165 километра би трябвало да има поне 2 километра кривина, която строителните инженери не са отчели, спазвайки традиционните правила.

Нещо повече – хората, които най-често се издигат над палачинката, ще ви дадат потвърждение за формата ѝ, макар и индиректно. Никой пилот не се учи как да насочва самолета надолу през определен период, за да компенсира кривината.

Всички сме летели със самолет. Прав и равен ли е хоризонтът, или краищата му се губят надолу, както би трябвало да е, ако сме на кълбо? Нека отидем и по-далеч. Политаме в търсене на истината с Феликс Баумгартнер.

Когато през 2012 г. той привлече погледите на света със своя скок от ръба на Космоса, две неща направиха впечатление. На първо място: как така човек се издига на почти 40 километра, скача, пада надолу, докато Земята се върти, и изведнъж се озовава на същата стартова позиция, в мрежата, която го е чакала там, откъдето е тръгнал? Вероятно не са ви направили впечатление, но са особено показателни и кадрите, докато се подготвя за скок. Отстрани камерата улавя абсолютно плосък хоризонт, но когато се обръща към него, кривината става огромна…

 

В четвърта футболна дивизия в Испания играе клуб, наречен „Земята е плоска“, който има и тематична емблема.

 

6. Програма хоризонт

Време е да се обърнем към авторитетите. Самият Джордж Оруел говори за плоската Земя, макар и метафорично, като казва, че повечето хора са много убедени във верността на този факт, но не биха могли да обяснят защо Земята е кръгла. Притиснете ли ги, разпитвайки за обосновка, биха се ядосали.

Плеядата знаменитости, които още по-директно атакуват статуквото, започва с Мохамед Юсуф, основателя на „Боко Харам“. Всички сме залети от информационния поток, затова е важно да уточним, че това не беше успешна младежка рок група, а една от най-популярните терористични организации, вирееща в Нигерия. Е, според Юсуф дъждът идва не от облаците, а директно от Аллах, но теологичните спорове нека оставим встрани. Списъкът на популярните застъпници на тезата за плоската земя включва баскетболистите Кайли Ървинг и Шакил О`Нийл (който понякога твърди, че се шегува) и рапъра B.о.B., почетен член на обществото.

Въпреки внимателното търсене не успях да попадна на други популярни имена, вероятно защото още никой не се е сетил да пита обичащите внимание традиционни гости на българските сутрешни блокове.

Всъщност, пропуснах официалното съобщение не на кого да е, а на Нийл Деграс Тайсън, гласящо „Признавам си, Земята е плоска!“.

Уви, публикувано на първи април.

Докато така и така сме на темата за авторитетите и измислените такива, всъщност Галилей и Коперник съвсем не са виновниците за това симпатичната палачинка да се превърне в бухтичка. Тяхната роля е, че изземват на Земята ролята на център на Вселената. Преди това голямата беля са направили Аристотел и Птолемей съответно през IV в. пр.Хр. и II век, като са наложили идеята за сферичните тела из празното небе.

 

„Време е опитът и логиката да изпреварят догмите.“
Даниел Шентън

 

Именно Аристотел пръв подхвърля нелепата хрумка, че щом върху Луната някакъв обект хвърля кръгла сянка, то това несъмнено е Земята. Като че ли никога не е виждал прожекторите в театъра. Освен това: дискът също хвърля кръгла сянка, нали?

Магелан пък упорито се хвали, че е обиколил планетата – добър маркетингов ход, но и опашата лъжа – той просто е обиколил диска, без да стига до неговия край.

Важен момент за всички учени, също и за по-напредничавите, свързани с плоската Земя, са затъмненията. При слънчевото например по тялото на дневното светило се появява диск, който е съвършено равен – не личат дори върховете от по 9000 метра.

Дали е наистина възможно в едно огромно, огромно космическо пространство толкова различните по размери Земя, Луна и Слънце да се насложат по такъв начин, че при затъмненията сенките им да съвпаднат до такава степен съвършено, че при слънчевото Луната да скрива Слънцето, а при лунното – сянката на Земята да покрива точно уж небесния ѝ спътник? Случайност?

 

Гравюрата на Фламарион показва астроном, стигнал до края на плоската Земя (неизвестен автор, 1888 г.).

 

Хвърляте висоооко, високо един камък и вместо да се отмести заради въртенето на планетата под вас, той ви лупва неумолимо по челото? След достатъчно прецизно проведен такъв експеримент наистина няма как да не се влеете в обществото на плоскоземците.

Чинията ни със супа се върти около Слънцето?

Е, ако беше така, със сигурност щяхме отдавна да сме се излели от нея.

Но тогава как се сменят денят и нощта? Всъщност Слънцето си стои на тавана над нас и кръжи странично около Северния полюс, който не е полюс, а център на диска. Ето че след като вече нямаме съмнение в плоската идея, е време да погледнем нататък, да потърсим причините океаните да не се разливат от чинията със супа, да видим какво се крие на ръба ѝ, така че толкова години ни е пречело да се убедим в плоскотата.

 

7. Всички в тавата

Ами, няма да ви кажем. Защото ООН (организация, която най-демонстративно е сложила в логото си плоска Земя!) не пуска никого до самия т.нар. Южен полюс.

Обикновено това се прави с измислените аргументи, че трябва да бъде опазена неговата екосистема, но истината е, че просто там е ръбът. А какво се крие зад него, застъпниците на плоската Земя не казват, защото са изследователи, а не хора на въображението.

Единствено става дума за 45-метровата ледена стена, която ни пази от изсулване.

Нека допълним цялостната теория. Земният диск е с диаметър 40 000 км, Слънцето и Луната са еднакво големи – по 51 км в диаметър обекти, отдалечени от нас съответно на 4800 и 4100 км. От различни части на палачинката се виждат и различни звезди, което се противопоставя логично на аргументите на добрия стар Аристотел, според когото разликата в северното и южното полукълбо е доказателство за кълбовидната лъжа. Но какво пък пречи просто „по тавана“ над двете крайни части на диска да светят различни „лампички“?

Щом няма гравитация, какво ни държи долу? Е, не само липсата на вяра в собствените ни възможности, както е с Джонатан Ливингстън Чайката, а и фактът, че дискът се движи в пространството, а към Земята ни тегли неговото ускорение, както се случва със седящите на задната седалка на форсирано беемве.

Както стана дума, универсална плоска космология по-скоро няма. Според днешния секретар на Обществото на плоската Земя, програмиста Джон Дейвис например, земята е хоризонтална безкрайно, а правителствата ни ограничават до една тясна част, за да могат да ни манипулират.

През ноември 2017-а в Северна Каролина беше организирана първата световна конференция на плоскоземците, билетът струваше $ 249, включиха се около 400 души. Днес членовете на обществото са над 1000 (макар че по времето на „стария“ Шентън са стигали и 10 пъти повече), повече от 9000 души са се включили в официалния форум. Няма нужда да говорим за милионите гледания на клипчетата и дискусиите в социалните мрежи. „Вече сме хиляди и е време теорията да си проправя нови пътища“, казва Джеймс Макинтайър, модератор на форума. „Дошъл е моментът цялата информация да се събере на едно място, за нея да се говори научно, а застъпниците ѝ да се съберат в глобална общност“, допълва той.

„Разбира се, ако ми простите, че използвам глупавата дума „глобална“ (схванахте ли шегата?).

Снимка: Vicki Nunn, Pixabay

8. Никой не обича плоските

Един от най-симпатичните аргументи на плоскоземците гласи, че светът на Коперник е измислен като такъв, защото ни поставя в ролята на прашинки.

Мислим, че сме нищожно малки, нищо не знаем, нищо не владеем и това ни прави удобна, управляема маса в ръцете на политиците.

Половината американци (през 2014 г.) вярват в поне една теория на конспирацията. Доста по-невинно е да смяташ, че Елвис е жив (или Хитлер, засега за Ленин подобна хипотеза няма), отколкото да подлагаш на съмнение безспорно приет от хилядолетия факт.

„Съмнението ми носи не по-малко наслада от знанието“, казва Данте Алигиери. Конфуций го допълва, че това, което всички ненавиждат, се нуждае от проверка, но същото важи и за това, което всички обичат.

Следващата конференция на Обществото на плоската Земя е планирана за втората половина на 2021-а, ако аргументите са ви спечелили, не е късно да се влеете в редиците на този транснационален антисистемен елит.

Истината е, че ако някой не ни каже обратното, бихме решили, че Земята е плоска. Точно такава изглежда тя във всеки момент от живота ни. А когато стане дума за Космоса, никой не може да провери нещата сам, винаги трябва да се довериш на някого. Затова е доста лесно, ако човек има нагласата да поставя под съмнение всичко, да се усъмни и в толкова съмнителния факт, че живеем на кълбо.

Плоскоземието е една от най-популярните форми на дениализъм – ирационалното отричане на общоприети факти и научни данни.

И ако извините ироничния поглед към темата дотук, време е да признаем, че хората, които имат смелостта да се противопоставят на общоприетото, заслужават симпатия. А и понякога въображението им достига впечатляващи висоти. Някои от тях не се боят от присмеха на обществото, а други го ползват съвсем целенасочено, за да трупат евтина слава.

В океана на интернет всеки може да получи всякаква информация, това е несметно богатство и риск, защото пък не всеки е готов. Все пак, може би е прекалено да се оспорват фундаментите на знанието ни, защото оттук до примитивизма крачките са малко.

И започнем ли да ги извървяваме, нищо чудно неусетно да се изсипем от плоската Земя далеч, в нищото.

Илюстрация: Elena Mozhvilo, Unsplash

 

Публикувано: Списание 8, декември 2018 г.
Последно обновяване: 12.04.2021 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация

Най-новите:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Share This