Земята е плоска!

апр. 12, 2021 | Истории

Земята е плоска!

12 април 2021 | Истории

В личната ми класация за любими теории на конспирацията някъде малко зад рептилите и чипирането с ваксини идва набиращата скорост напоследък идея за плоската Земя. Днес, когато онлайн всеки може да си приказва каквото иска, достъпът до информация е безпрецедентен, а пропорционално намалява средната обща култура, е време да подложим на съмнение учебника по физика за 6-и клас.  Днес, когато технологиите главоломно ни бутат напред, защо пък да не се върнем назад, поне за малко да поживеем в един по-интересен свят, където Слънцето обикаля по тавана над планетата ни палачинка, а Галилей и неговите идеи от мейнстрийм са се превърнали отново в дисидентски.

И докато четете… само внимавайте да не изпаднете. Все още не съм попадал на достатъчно симпатична теория за това какво има под и отстрани на плоската Земя, но надали ще е океан от бира…

0. Плоска шега

„Там, долу, ширнала се като блюдо със скъпоценни камъни, се появи плоската Земя. Приличаше на чиния, пълна с континенти. Монета, подхвърлена на ези-тура от някой нерешителен бог…“

Дотук спокойно бихте могли да предположите, че сте попаднали на думите на някой от все повечето любители на теорията за плоската Земя, надарен с повечко словесност. Ако продължим обаче с описанието за четирите слона, мъкнещи планетата на гърба на гигантската костенурка Атуин, любителите на фантастиката сред вас ще се досетят веднага кому принадлежи цитатът.

Нека отпуснем фантазията си и да опитаме да повярваме поне до последния ред на тази тема, че Земята наистина е плоска. Пригответе се за поредица от съкрушителни аргументи…

Илюстрация: Hellerick, Wikipedia

 

1. Шентън и шантавите

Темата излезе на преден план и заради обществото QAnon, което стана популярно покрай атаката на Капитолия в началото на 2021-а. Да, онези хора, водени от индианския вожд, за които Земята наистина е плоска.

И така, вече сме в света, където глобалното общество, подобно на пиян човек, е изгубило ориентация за горе и долу, криейки опиянението си зад мъглявата идея за триизмерна Вселена, пълна като буркан черешов компот с планети и звезди.

Достатъчно е малко търсене онлайн, за да видите безброй клипове, които събират аргументите за плоската теза и се радват на впечатляващ интерес. Има ги на всички езици, дори на български, споровете по тях са обширни и изострени.

„Няма една единна теория за плоската Земя“, казва Даниел Шентън. „Но има достатъчно сериозни причини да вярваме, че планетата ни е точно такава“.

Думите принадлежат на 44-годишен лондончанин, дошъл от Америка, а сега живеещ в Хонконг, който днес е начело на Обществото на плоската земя – най-голямото обединение на хората, спечелени за тази идея. Той не оспорва теорията за еволюцията, съгласен е с доказателствата за глобалното затопляне и световните медии ни го описват като симпатичен човек, който не се отличава с особено екстравагантни възгледи за света… освен един. Не вярва, че гравитацията е това, което държи любимия му мотор на шосето, а напротив: всички живеем на един терипратчетов диск.

Шентън е човек, който доста е пътувал – той не се притеснява да ползва джипиес навигатора на телефона си, макар че по идея тази технология работи благодарение на връзката със сателитите, пръснати в орбитата около Земята. Според Шентън сателитите наистина са над нас – подобно на Луната и Слънцето те се въртят, овързани с кабели, по своите траектории над палачинковата Земя и работата им по никакъв начин не е свързана с формата на това отдолу.

 

„Плуването около остров доказва ли, че той е кълбо? Така е и със Земята.“
Самюъл Шентън

 

По чисто съвпадение днешният лидер на обществото носи същата фамилия, като на пионера в своята област. След дълги години на забвение истината за плоската Земя излиза наяве през 1956 г., когато англичанинът Самюъл Шентън създава организацията, бореща се да възстанови справедливостта. Теорията се ражда още докато Шентън е в началното училище и постепенно се превръща в цялостна космология, която малко или повече и днес застъпват плоскоземците.

 

2. Полюлей Галилей

Доскоро сред нас беше и един доста по-популярен донкихот на плоската Земя. Шофьорът на лимузини Майк Хюз, известен и като Лудия (прякора си дава сам), имаше хобито да създава от резервни части на коли ракети на пара. С тях опитваше да се изкачи достатъчно високо, за да направи снимки, които да развенчаят сферичната лъжа. „Харесва ми да правя невероятни неща, които никой друг не може да направи. Никой друг в историята на човечеството не е проектирал, построил и изстрелял сам себе си в собствената си ракета“, казваше американецът.

На 24 март 2018-а ракетата му се издигна на 460 метра, достигайки скорост 500 километра в час, преди да последва твърдо кацане. Амбициите му обаче бяха доста по-сериозни – една от следващите идеи беше тя да бъде изстреляна от балон, да развие 800 км/ч и да стигне открития Космос.

 

Марк Хюз - Лудия

Снимка: madmikehughes.com

 

Да, неслучайно го споменаваме в минало време. На 22 февруари 2020-а епопеята на Лудия Майк завърши печално с катастрофа на поредната му самодейна ракета. Парашутът не сработи и така доказването на хипотезата остана за следващите смелчаци.

А ние е време е да се насочим към аргументите, които няма как да не ни убедят в правотата на плоскотата.

 

3. Земя под налягане

Всички фотографии на нашата планета отдалеч са фалшиви, Международната космическа станция е мистификация, кацането на Луната е майсторски режисирано от Стенли Кубрик.

Ще кажете, че сте виждали Земята отгоре на снимките от космическите мисии и тя наистина изглежда като кълбо? Е, вие никога ли не сте използвали фотошоп?

Щом като сте виждали на снимка Доналд Тръмп например, това кара ли ви да вярвате убедено, че наистина може да има реално такъв странен човек и при това той замалко да стане за втори път президент на най-мощната държава на планетата?

Едно от доказателствата е учудващо малкият брой на „портретите“ на Земята отдалеч, въпреки безбройните вече (измислени) космически мисии. Точно 8 снимки преброяват плоскоземците, всяка от тях е доста некадърен монтаж, както можете да видите в много клипчета онлайн.

Континентите изглеждат по съвсем различен начин, личат си евтини фотошоп манипулации – облаците се повтарят, мотиви от земните образувания са клонирани… На снимките от експедицията „Аполо 17“ пък отдалеч личи, че планетата ни е добавена.

 

„Харесва ми да правя невероятни неща, които никой друг не може да направи.“
Майк Хюз – Лудия

 

Бившият сътрудник на НАСА Матю Бойлан от обществото на плоскоземците си признава, че са го заставяли да преправя снимките така, че Земята да изглежда кръгла.

Смятате ли, че може да е случайно просветени и мъдри народи като древните гърци, египтяните, коренните американски цивилизации да са вярвали просто така, че живеем на чиния, долу е долу, а небето е горе?

Случайно ли Омир и Хезиод ни разказват за плоския като щита на Ахил свят?

За съжаление, от Обществото на плоската земя пропускат и опита на древните шопи, които емпирично са доказали, че от Витоша по-високо нема, и на немалко старшини от българската армия, дали заповед да се бяга до хоризонта и обратно.

 

4. Пилешка супа за Земята

В този смисъл полезен ще ни е и язовир „Искър“, нищо, че той не е от времената на древните шопи. Защото един от експериментите, които недвусмислено показват правотата на плоскоземците, е свързан с големите водни пространства.

Примера дава един от „дядовците“ на теорията – Самюъл Роуботъм. През 1838 г. той застава на брега на реката Олд Бедфорд в Норфолк, Англия. Избира прав участък, дълъг 6 мили, където водата тече бавно, и монтира телескопа си на осем инча над нея. С него наблюдава отдалечаваща се лодка с петметрова мачта и… не спира да я вижда, дори когато според изчисленията на плоскоземците тя трябва да е единайсет фута под зрителната му линия. Цели 30 години отнема на фалшивите учени да измислят обяснение – при изчисленията си той не бил взел предвид пречупването на светлината от повърхността на водата.

Наблюденията на Олд Бедфорд карат Роуботъм, който освен любител астроном и изобретател е и писател, да създаде памфлета си „Зететичната астрономия“, и до днес нещо като манифест на плоскоземците. Затова понякога се наричат и зететици – от гръцки „зетео“ ще рече „търся“. Разбира се, това, което се търси, е истината.

Илюстрация на Самюъл Роуботъм, която показва как би трябвало да изчезва лодката на хоризонта и как се случва в действителност.

 

Езерото Салар де Уюни е идеално плоско и заради солта във водите му то се превръща в огромно идеално огледало, любимо на феновете на фотографията. Ето още едно доказателство: няма как големият воден басейн да е плосък, ако Земята е сферична. От единия край на езерото Мичиган пък се вижда другият, което категорично не би трябвало да е възможно заради земната кривина.

Ами реките? Те продължават да текат дори когато няма достатъчно наклон, при това имат наглостта да го правят във всички посоки.

Сезонът на плажовете наближава, следващия път, когато се озовете на пясъка, загледайте се в някой отдалечаващ се кораб в търсенето на истината. Теорията за земното кълбо ще ви каже, че той трябва да почне да изчезва малко по малко, като накрая изгубите от погледа си най-високата му част. Нищо подобно не става на практика – корабът се губи целият, което се дължи на отдалечаването му по палачинката.

Докато така и така сте на плажа, погледайте и залеза с научна цел. Ще видите, че слънцето постепенно се смалява. Тогава как може да твърдим, че е толкова далеч, на 145 милиона километра от нас? То винаги се губи не в самия хоризонт, а малко преди него.

Тоест: просто се скрива от нас, за да освети другата част от земния диск. Последен поглед към Слънцето, преди да се е скрило: ако то е зад облак, лъчите му не падат вертикално, а се разпръскват настрани. Значи няма как това светещо нещо да не е съвсем близо до нас.

 

5. Като дъска

Така стигаме до това, че кръглата (или с форма на геоид, както държат да я наричат скучните учени) Земя би била малко или повече… кръгла. Тоест – вървейки напред, ние не се движим по една права линия, рано или късно пътят ни трябва да продължи надолу. Ако не вярвате, експериментирайте у дома с мравка, портокал и линия.

Тогава защо всяко строителство се базира на това, че Земята е плоска? Геодезистите и архитектите очевидно са сред специалистите, които индиректно признават правотата на теорията, защото при измерванията си, дори свързани с огроооомни обекти, не отчитат дъгата под краката ни.

Ако Земята е окръжност с диаметър 13 000 км, то трябва да има кривина в хоризонта 12 см на километър, 36 см за 2 километра и около метър за 3 км! Най-дългият мост на планетата в Китай със своите 165 километра би трябвало да има поне 2 километра кривина, която строителните инженери не са отчели, спазвайки традиционните правила.

Нещо повече – хората, които най-често се издигат над палачинката, ще ви дадат потвърждение за формата ѝ, макар и индиректно. Никой пилот не се учи как да насочва самолета надолу през определен период, за да компенсира кривината.

Всички сме летели със самолет. Прав и равен ли е хоризонтът, или краищата му се губят надолу, както би трябвало да е, ако сме на кълбо? Нека отидем и по-далеч. Политаме в търсене на истината с Феликс Баумгартнер.

Когато през 2012 г. той привлече погледите на света със своя скок от ръба на Космоса, две неща направиха впечатление. На първо място: как така човек се издига на почти 40 километра, скача, пада надолу, докато Земята се върти, и изведнъж се озовава на същата стартова позиция, в мрежата, която го е чакала там, откъдето е тръгнал? Вероятно не са ви направили впечатление, но са особено показателни и кадрите, докато се подготвя за скок. Отстрани камерата улавя абсолютно плосък хоризонт, но когато се обръща към него, кривината става огромна…

 

В четвърта футболна дивизия в Испания играе клуб, наречен „Земята е плоска“, който има и тематична емблема.

 

6. Програма хоризонт

Време е да се обърнем към авторитетите. Самият Джордж Оруел говори за плоската Земя, макар и метафорично, като казва, че повечето хора са много убедени във верността на този факт, но не биха могли да обяснят защо Земята е кръгла. Притиснете ли ги, разпитвайки за обосновка, биха се ядосали.

Плеядата знаменитости, които още по-директно атакуват статуквото, започва с Мохамед Юсуф, основателя на „Боко Харам“. Всички сме залети от информационния поток, затова е важно да уточним, че това не беше успешна младежка рок група, а една от най-популярните терористични организации, вирееща в Нигерия. Е, според Юсуф дъждът идва не от облаците, а директно от Аллах, но теологичните спорове нека оставим встрани. Списъкът на популярните застъпници на тезата за плоската земя включва баскетболистите Кайли Ървинг и Шакил О`Нийл (който понякога твърди, че се шегува) и рапъра B.о.B., почетен член на обществото.

Въпреки внимателното търсене не успях да попадна на други популярни имена, вероятно защото още никой не се е сетил да пита обичащите внимание традиционни гости на българските сутрешни блокове.

Всъщност, пропуснах официалното съобщение не на кого да е, а на Нийл Деграс Тайсън, гласящо „Признавам си, Земята е плоска!“.

Уви, публикувано на първи април.

Докато така и така сме на темата за авторитетите и измислените такива, всъщност Галилей и Коперник съвсем не са виновниците за това симпатичната палачинка да се превърне в бухтичка. Тяхната роля е, че изземват на Земята ролята на център на Вселената. Преди това голямата беля са направили Аристотел и Птолемей съответно през IV в. пр.Хр. и II век, като са наложили идеята за сферичните тела из празното небе.

 

„Време е опитът и логиката да изпреварят догмите.“
Даниел Шентън

 

Именно Аристотел пръв подхвърля нелепата хрумка, че щом върху Луната някакъв обект хвърля кръгла сянка, то това несъмнено е Земята. Като че ли никога не е виждал прожекторите в театъра. Освен това: дискът също хвърля кръгла сянка, нали?

Магелан пък упорито се хвали, че е обиколил планетата – добър маркетингов ход, но и опашата лъжа – той просто е обиколил диска, без да стига до неговия край.

Важен момент за всички учени, също и за по-напредничавите, свързани с плоската Земя, са затъмненията. При слънчевото например по тялото на дневното светило се появява диск, който е съвършено равен – не личат дори върховете от по 9000 метра.

Дали е наистина възможно в едно огромно, огромно космическо пространство толкова различните по размери Земя, Луна и Слънце да се насложат по такъв начин, че при затъмненията сенките им да съвпаднат до такава степен съвършено, че при слънчевото Луната да скрива Слънцето, а при лунното – сянката на Земята да покрива точно уж небесния ѝ спътник? Случайност?

 

Гравюрата на Фламарион показва астроном, стигнал до края на плоската Земя (неизвестен автор, 1888 г.).

 

Хвърляте висоооко, високо един камък и вместо да се отмести заради въртенето на планетата под вас, той ви лупва неумолимо по челото? След достатъчно прецизно проведен такъв експеримент наистина няма как да не се влеете в обществото на плоскоземците.

Чинията ни със супа се върти около Слънцето?

Е, ако беше така, със сигурност щяхме отдавна да сме се излели от нея.

Но тогава как се сменят денят и нощта? Всъщност Слънцето си стои на тавана над нас и кръжи странично около Северния полюс, който не е полюс, а център на диска. Ето че след като вече нямаме съмнение в плоската идея, е време да погледнем нататък, да потърсим причините океаните да не се разливат от чинията със супа, да видим какво се крие на ръба ѝ, така че толкова години ни е пречело да се убедим в плоскотата.

 

7. Всички в тавата

Ами, няма да ви кажем. Защото ООН (организация, която най-демонстративно е сложила в логото си плоска Земя!) не пуска никого до самия т.нар. Южен полюс.

Обикновено това се прави с измислените аргументи, че трябва да бъде опазена неговата екосистема, но истината е, че просто там е ръбът. А какво се крие зад него, застъпниците на плоската Земя не казват, защото са изследователи, а не хора на въображението.

Единствено става дума за 45-метровата ледена стена, която ни пази от изсулване.

Нека допълним цялостната теория. Земният диск е с диаметър 40 000 км, Слънцето и Луната са еднакво големи – по 51 км в диаметър обекти, отдалечени от нас съответно на 4800 и 4100 км. От различни части на палачинката се виждат и различни звезди, което се противопоставя логично на аргументите на добрия стар Аристотел, според когото разликата в северното и южното полукълбо е доказателство за кълбовидната лъжа. Но какво пък пречи просто „по тавана“ над двете крайни части на диска да светят различни „лампички“?

Щом няма гравитация, какво ни държи долу? Е, не само липсата на вяра в собствените ни възможности, както е с Джонатан Ливингстън Чайката, а и фактът, че дискът се движи в пространството, а към Земята ни тегли неговото ускорение, както се случва със седящите на задната седалка на форсирано беемве.

Както стана дума, универсална плоска космология по-скоро няма. Според днешния секретар на Обществото на плоската Земя, програмиста Джон Дейвис например, земята е хоризонтална безкрайно, а правителствата ни ограничават до една тясна част, за да могат да ни манипулират.

През ноември 2017-а в Северна Каролина беше организирана първата световна конференция на плоскоземците, билетът струваше $ 249, включиха се около 400 души. Днес членовете на обществото са над 1000 (макар че по времето на „стария“ Шентън са стигали и 10 пъти повече), повече от 9000 души са се включили в официалния форум. Няма нужда да говорим за милионите гледания на клипчетата и дискусиите в социалните мрежи. „Вече сме хиляди и е време теорията да си проправя нови пътища“, казва Джеймс Макинтайър, модератор на форума. „Дошъл е моментът цялата информация да се събере на едно място, за нея да се говори научно, а застъпниците ѝ да се съберат в глобална общност“, допълва той.

„Разбира се, ако ми простите, че използвам глупавата дума „глобална“ (схванахте ли шегата?).

Снимка: Vicki Nunn, Pixabay

8. Никой не обича плоските

Един от най-симпатичните аргументи на плоскоземците гласи, че светът на Коперник е измислен като такъв, защото ни поставя в ролята на прашинки.

Мислим, че сме нищожно малки, нищо не знаем, нищо не владеем и това ни прави удобна, управляема маса в ръцете на политиците.

Половината американци (през 2014 г.) вярват в поне една теория на конспирацията. Доста по-невинно е да смяташ, че Елвис е жив (или Хитлер, засега за Ленин подобна хипотеза няма), отколкото да подлагаш на съмнение безспорно приет от хилядолетия факт.

„Съмнението ми носи не по-малко наслада от знанието“, казва Данте Алигиери. Конфуций го допълва, че това, което всички ненавиждат, се нуждае от проверка, но същото важи и за това, което всички обичат.

Следващата конференция на Обществото на плоската Земя е планирана за втората половина на 2021-а, ако аргументите са ви спечелили, не е късно да се влеете в редиците на този транснационален антисистемен елит.

Истината е, че ако някой не ни каже обратното, бихме решили, че Земята е плоска. Точно такава изглежда тя във всеки момент от живота ни. А когато стане дума за Космоса, никой не може да провери нещата сам, винаги трябва да се довериш на някого. Затова е доста лесно, ако човек има нагласата да поставя под съмнение всичко, да се усъмни и в толкова съмнителния факт, че живеем на кълбо.

Плоскоземието е една от най-популярните форми на дениализъм – ирационалното отричане на общоприети факти и научни данни.

И ако извините ироничния поглед към темата дотук, време е да признаем, че хората, които имат смелостта да се противопоставят на общоприетото, заслужават симпатия. А и понякога въображението им достига впечатляващи висоти. Някои от тях не се боят от присмеха на обществото, а други го ползват съвсем целенасочено, за да трупат евтина слава.

В океана на интернет всеки може да получи всякаква информация, това е несметно богатство и риск, защото пък не всеки е готов. Все пак, може би е прекалено да се оспорват фундаментите на знанието ни, защото оттук до примитивизма крачките са малко.

И започнем ли да ги извървяваме, нищо чудно неусетно да се изсипем от плоската Земя далеч, в нищото.

Илюстрация: Elena Mozhvilo, Unsplash

 

Публикувано: Списание 8, декември 2018 г.
Последно обновяване: 12.04.2021 г.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This