Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

28 май 2021 | Истории

Двама специалисти по самолетостроене, завършили в Москва; електроинженер, учил в Южна Корея, и оперативен директор, който… е на 17. Използва времето, свободно от часовете в гимназията, за да подготвя документи, а също и да помага с носенето и монтирането на тежките елементи.

Малко прилича на задругата на пръстена, но всъщност е задруга с име „Фотоника“, която има дори по-трудна задача – да „запали“ звездите над София. Да направи така, че най-накрая столицата ни да се сдобие със собствен планетариум.

Нещо повече: като следваща стъпка ще позволи в малките български градове, в училищата децата да си припомнят какво им е красивото на звездите, защо е интересен Космосът, къде е магията на науката. И това ако не е Дигитална история!

планетариум

Екипът на среща с първия български космонавт Георги Иванов.

 

Звезди в очите

Забавления за деца не е като да няма. Отиваш в мола и си готов – светлините, любимите герои дебнат отвсякъде. А ако има как да забавляваме децата с нещо по-смислено? Например звездите, например науката…

Повече от десет години минаха откакто за първи път писах за идеята за планетариум в София. По онова време имаше чудесен, мащабен, осмислен проект, с който нещата да се случат, но… трудно се намират средствата и организационният потенциал за подобно смислено начинание. Така София си остана единствената европейска столица без планетариум.

Понякога просто трябва да мине време, така че всичко да си дойде на мястото. Ето че сега това най-накрая ще се случи, още до края на тази година в София ще заработи първият прототип. Онова място, където си на кино, само че на друг тип кино. Звездите не са като Брад Пит, а са вечни и истински.

Да, проектът, наречен от създателите си „Андромеда“, е за малка зала, която може да приеме само 15 гости. Но пък е издържан в най-добрите и модерни технологични решения и много, много убедително „пренася“ гостите си към звездите. И е само първата стъпка, както стана дума, задругата е амбицирана и готова да превърне пилотното начинание в поприще. Първият планетариум в София да се превърне в прототип за продукта, на който след това да имат шанса да се наслаждават гостите на много градове.

планетариум

Готовият купол на планетариума

 

Под звездите

Историята ни разказва Апостол Спасов, 17-годишният отговорник на екипа за администрацията, финансирането, организационните процеси.

Основната част от „задругата“ се събира през 2017-а, ядрото ѝ е Недислав Веселинов, специалист по самолетостроене, завършил и работил в чужбина, който се връща у нас, за да създава собствени проекти. Първата идея, която го събира с приятелите му, обединени от любовта към летенето и Космоса, е да намерят пари, с които да ремонтират красивата, но позанемарена обсерватория в Борисовата градина. Средствата са събрани, но нещо се обърква в комуникацията със Софийския университет, на който принадлежи обсерваторията.

Затова любителите на небесата решават да намерят ново предизвикателство. Така създават иновативен симулатор за обучение на пилоти, първия по рода си, направен в България. Прототипът днес може да се види в Руския център на ул. „Шипка“. Съвсем реалистичен модел, далеч не играчка, а сериозен симулатор, такъв, на който могат да се учат военни пилоти.

авиосимулатор

На борда на авиосимулатора „Фотоника“

 

Звездни двойки

Човек се озовава в кокпита на Су-33, Су-25 или МиГ-29 и трябва да приложи реални умения за всеки от етапите в един полет – от излитане и справяне със силния вятър до фигури от висшия пилотаж.

Междувременно ентусиастите от „Фотоника“ организират и различни събития, чиято цел е да привлича интереса на младежите към небесата. Денят на авиацията и Космоса, който организират във Вършец, например, събира хлапета отдалеч, дошли да опитат авиосимулатора или да се включат в някоя от другите инициативи.

После ентусиастите се убеждават, че очевидно нещата им се получават и са готови за следващото предизвикателство – „Андромеда“, основната тема на днешната Дигитална история. Създават фирмата „Фотоника“ и се заемат със сериозно проучване, а после – и с чисто техническата част по създаването на планетариума.

 

През стръмнините към звездите

29 декември, 2 ч през нощта е, а Недислав и Апостол… работят активно с какви ли не странни инструменти по купола на планетариума. Често им се налага да го правят нощем, защото и осмината от основното ядро на начинанието имат много други задачи и предизвикателства.

 

планетариум

Апостол и Недислав в действие

 

Първоначалният план е съоръжението да бъде завършено през май, после срокът е удължен до края на 2021-а, а по всичко личи, че този път ентусиастите ще се справят.

Вече е готова най-сложната част – самият купол. „Успяхме да постигнем почти перфектна сфера, което е наистина впечатляващо, все пак става дума за пилотен проект“, разказва Апостол. И дава пример с италианска компания за производство на планетариуми, която ги създава с отклонение 2 см при само 2 мм, които са успели да постигнат българските конструктори.

 

Цяло съзвездие

В момента се изгражда основата. През лятото ще пристигне проекционната система, която трябва да се монтира и да се интегрира в конструкцията.

Самата проекционна система пък е най-иновативната, която може да се намери на пазара. От „Фотоника“ решават определено да не пестят от тази важна част, от която зависи цялостното изживяване на бъдещите гости на планетариума.

Наистина е важно как най-пълноценно полусферичната леща да разпръсне образа по сферичния купол. Очевидно това е доста различна задача от тази на традиционните кина. За да направят най-добрия избор, се свързват с професор Брук от Австралия, който се смята за истинско светило в своята област и им помага доста със съвети.

В системата ще работят 4 отделни проектора. Специален софтуер ще се грижи, за да „изравнява“ образа, така че да няма по-ярки и тъмни петна.

Куполът е наклонен на 30 градуса, така че хората да виждат пред себе си по-голяма част от представянето, удобно настанени в специално пригодените за планетариума кресла.

 

планетариум

 

Пет звезди

Все още не е ясно къде точно ще бъде позициониран пилотният планетариум, екипът избира между няколко предложения. Със сигурност обаче ще е на удобно за посещения място в центъра на София.

Приключението едва започва. Защото с екипа вече са се свързали пет български общини, които имат интерес към следващите планетариуми, искат единствено да се убедят в качествата на пилотния прототип. След това вероятно ще дойдат и училищата, които биха могли да кандидатстват по европейски проекти, за да се сдобият със съоръжението.

А щом поръчките станат повече, и производствената база ще премине на следващо ниво. Екипът смята, че само за месец-месец и половина от ръцете им ще може да излиза следващата бройка.

„Гледаме да не изпреварваме събитията, но вече имаме доста идеи и за след това“, споделя Апостол. „След като разполагаме с повече средства, ще преминем и към създаването на значително по-големи планетариуми – на практика технологията е същата, просто е нужна по-сериозна инвестиция“.

За момента обаче неголемите размери според тях са предимство. Пилотният модел е с диаметър 5 метра, висок е 3,6 м. „Удобното е, че е компактен, може да се интегрира и в училища, в помещения, в паркове. Това позволява много повече гъвкавост, днес по-трудно се пълнят големи зали. А и с новите технологии изживяването вътре си остава невероятно“, казва Апостол.

планетариум

Под щастлива звезда

По света не са чак толкова много компаниите, специализирани в производството на планетариуми – някои са насочени към сглобяеми модели, други предлагат само планетариуми като цели сгради, каквито са у нас в Смолян и Варна. „В началото сме насочени към българския пазар. Ако нещата се получат, ще се опитаме да излезем и в Европа. Ще се възползваме от опита, който ще натрупаме и липсата на много конкуренти точно в този сегмент. Но искаме да стъпим стабилно и чак тогава да продължим нататък“, добавя Апостол.

Освен това ще разполагат и с необходимата технология, за да обработват и създават филмите, които ще бъдат показвани в планетариумите. Целта е още от самото начало да има достатъчно богато разнообразие от продукции на български, като всеки месец ги допълват с още поне по две. Вече имат първите два филма за пионерните прожекции, работят и по следващите. В началото ще са космически, но следващите ще изпращат гостите на планетариума на разходки из човешкото тяло, в мозъка. След това и в далечните праисторически времена…

А после? Като хора, които обичат да гледат към звездите, конструкторите от „Фотоника“, имат и друга интересна идея, с която да се захванат. Планират да направят едва втория в света марсиариум. Представлява инсталация, подобна на популярните през последните години ескейп стаи, само че доста по-голяма, интерактивна и реалистична.

 

Марсиански хроники

„Концепцията е с влизането да попадаш в космически кораб, който те откарва до Марс“, разказва Апостол. „А там да има космическа станция, базирана на самата Червена планета, и външна площ. Всеки ще влиза със специален костюм, който наподобява максимално екипировката на космонавт, така че преживяването да е възможно най-реалистично. Според проучването ни за момента има само един достатъчно добре направен марсиариум – в пустинята Невада. Но докато той представя само станцията, при нас това е само началото – ще има възможност да се излезе навън, на място, което максимално наподобява повърхността на Марс. Ще има марсоходи, кратери… Но нека да стигнем дотам, вървим стъпка по стъпка“, завършва Апостол.

Знаем за малката човешката стъпка и стъпките на човечеството, а като че ли сме ги забравили. Планетариумът обаче е чудесно място да ни напомни къде сме ние, кои сме. Отдавна е време човечеството да направи стъпка напред, или по-скоро нагоре, към звездите, които изоставихме заради злободневното. Технологиите, които не изведоха далеч от Земята, е време да привличат повече вниманието за сметка на тези, които ни позволяват и стимулират да си снимаме закуската.

Не е ли така?

звезди

Снимка: Sheena Wood, Pexels

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Технологична революция или стрелба в тъмното? Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се...

повече информация
„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само...

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

„Майкрософт“, „Епъл“, „Фейсбук“... са все приказни герои, минали по пътя на стартъпа, преди да станат това, което са днес. Мултимилиардни мастодонти, които по един или друг начин диктуват световния...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Макафи, който не иска да си отиде

Макафи, който не иска да си отиде

Твърдеше, че има 47 деца, на два пъти опита да стане президент на САЩ. Казваше, че никога няма да се самоубие и ако тази новина се появи, това ще значи, че е убит от властите. После тази новина се появи и се оказа истинска.
Създател на McAfee – първата масова антивирусна програма, Джон Макафи е любим образ на ценителите на силните истории, а и на любителите на конспирациите.
Животът му беше безкраен купон, толкова странно бохемски, колкото ничий друг в света на Силициевата долина. По нещо от Стив Джобс, Доналд Тръмп и Митьо Пищова, събрани във взривоопасна сплав.

повече информация
Сундар Пичай, беднякът милионер

Сундар Пичай, беднякът милионер

Знаете ли как се казва шефът на „Гугъл“? А ако случайно сте чували името му, позната ли ви е неговата история?
Сундар Пичай е роден в Индия точно преди 50 г. Израства далеч от лукса, за първи път има достъп до компютър едва след като заминава да следва в САЩ. Дръзко се катери по стълбицата, докато застава начело на една от най-големите компании на днешния ден. В същото време успява да стои встрани от светлината на прожекторите и вниманието, което имат колегите му.
Какво още си струва да знаем за него?

повече информация
Брандън Сандърсън. Писателят като стартъп

Брандън Сандърсън. Писателят като стартъп

Най-успешният Kickstarter проект в историята се оказаха… четири романа?!
Брандън Сандърсън си беше поставил за цел да събере 1 милион долара, а получи… 41 милиона! После дари част от тях за други литературни проекти.
Как така един писател успя да предизвика такова финансово цунами? Каква е тайната на успеха на един от най-популярните фентъзи автори на новото време?
Как изглежда магическата история на човека, изписал десетки хиляди страници, преди да получи доверието на издателите?

повече информация

Най-новите:

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация
Ще повярва ли роботът в самодивите?

Ще повярва ли роботът в самодивите?

Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора.
Как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето?
Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, който има да сподели много интересни отговори по тези теми.

повече информация
„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“

„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само за 3 години.
Орлин Радев е изпълнителен директор на AMPECO. Фирмата се доказва на световно ниво в създаването на софтуера, нужен на собствениците и операторите на станции за зареждане на електромобили.
Как се създава толкова бързо подобно мащабно начинание? Ще станат ли скоро масови електрическите коли? Какви нестандартни решения вземат стартиращите компании, за да успеят?

повече информация
Макафи, който не иска да си отиде

Макафи, който не иска да си отиде

Твърдеше, че има 47 деца, на два пъти опита да стане президент на САЩ. Казваше, че никога няма да се самоубие и ако тази новина се появи, това ще значи, че е убит от властите. После тази новина се появи и се оказа истинска.
Създател на McAfee – първата масова антивирусна програма, Джон Макафи е любим образ на ценителите на силните истории, а и на любителите на конспирациите.
Животът му беше безкраен купон, толкова странно бохемски, колкото ничий друг в света на Силициевата долина. По нещо от Стив Джобс, Доналд Тръмп и Митьо Пищова, събрани във взривоопасна сплав.

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.
Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милионите долари са минималната измервателна единица. Става дума, разбира се, за света на стартъпите.
Нека обобщим накратко всичко най-важно, което си струва да знаете за него.

повече информация
Сундар Пичай, беднякът милионер

Сундар Пичай, беднякът милионер

Знаете ли как се казва шефът на „Гугъл“? А ако случайно сте чували името му, позната ли ви е неговата история?
Сундар Пичай е роден в Индия точно преди 50 г. Израства далеч от лукса, за първи път има достъп до компютър едва след като заминава да следва в САЩ. Дръзко се катери по стълбицата, докато застава начело на една от най-големите компании на днешния ден. В същото време успява да стои встрани от светлината на прожекторите и вниманието, което имат колегите му.
Какво още си струва да знаем за него?

повече информация
Share This