Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

28 май 2021 | Истории

Двама специалисти по самолетостроене, завършили в Москва; електроинженер, учил в Южна Корея, и оперативен директор, който… е на 17. Използва времето, свободно от часовете в гимназията, за да подготвя документи, а също и да помага с носенето и монтирането на тежките елементи.

Малко прилича на задругата на пръстена, но всъщност е задруга с име „Фотоника“, която има дори по-трудна задача – да „запали“ звездите над София. Да направи така, че най-накрая столицата ни да се сдобие със собствен планетариум.

Нещо повече: като следваща стъпка ще позволи в малките български градове, в училищата децата да си припомнят какво им е красивото на звездите, защо е интересен Космосът, къде е магията на науката. И това ако не е Дигитална история!

планетариум

Екипът на среща с първия български космонавт Георги Иванов.

 

Звезди в очите

Забавления за деца не е като да няма. Отиваш в мола и си готов – светлините, любимите герои дебнат отвсякъде. А ако има как да забавляваме децата с нещо по-смислено? Например звездите, например науката…

Повече от десет години минаха откакто за първи път писах за идеята за планетариум в София. По онова време имаше чудесен, мащабен, осмислен проект, с който нещата да се случат, но… трудно се намират средствата и организационният потенциал за подобно смислено начинание. Така София си остана единствената европейска столица без планетариум.

Понякога просто трябва да мине време, така че всичко да си дойде на мястото. Ето че сега това най-накрая ще се случи, още до края на тази година в София ще заработи първият прототип. Онова място, където си на кино, само че на друг тип кино. Звездите не са като Брад Пит, а са вечни и истински.

Да, проектът, наречен от създателите си „Андромеда“, е за малка зала, която може да приеме само 15 гости. Но пък е издържан в най-добрите и модерни технологични решения и много, много убедително „пренася“ гостите си към звездите. И е само първата стъпка, както стана дума, задругата е амбицирана и готова да превърне пилотното начинание в поприще. Първият планетариум в София да се превърне в прототип за продукта, на който след това да имат шанса да се наслаждават гостите на много градове.

планетариум

Готовият купол на планетариума

 

Под звездите

Историята ни разказва Апостол Спасов, 17-годишният отговорник на екипа за администрацията, финансирането, организационните процеси.

Основната част от „задругата“ се събира през 2017-а, ядрото ѝ е Недислав Веселинов, специалист по самолетостроене, завършил и работил в чужбина, който се връща у нас, за да създава собствени проекти. Първата идея, която го събира с приятелите му, обединени от любовта към летенето и Космоса, е да намерят пари, с които да ремонтират красивата, но позанемарена обсерватория в Борисовата градина. Средствата са събрани, но нещо се обърква в комуникацията със Софийския университет, на който принадлежи обсерваторията.

Затова любителите на небесата решават да намерят ново предизвикателство. Така създават иновативен симулатор за обучение на пилоти, първия по рода си, направен в България. Прототипът днес може да се види в Руския център на ул. „Шипка“. Съвсем реалистичен модел, далеч не играчка, а сериозен симулатор, такъв, на който могат да се учат военни пилоти.

авиосимулатор

На борда на авиосимулатора „Фотоника“

 

Звездни двойки

Човек се озовава в кокпита на Су-33, Су-25 или МиГ-29 и трябва да приложи реални умения за всеки от етапите в един полет – от излитане и справяне със силния вятър до фигури от висшия пилотаж.

Междувременно ентусиастите от „Фотоника“ организират и различни събития, чиято цел е да привлича интереса на младежите към небесата. Денят на авиацията и Космоса, който организират във Вършец, например, събира хлапета отдалеч, дошли да опитат авиосимулатора или да се включат в някоя от другите инициативи.

После ентусиастите се убеждават, че очевидно нещата им се получават и са готови за следващото предизвикателство – „Андромеда“, основната тема на днешната Дигитална история. Създават фирмата „Фотоника“ и се заемат със сериозно проучване, а после – и с чисто техническата част по създаването на планетариума.

 

През стръмнините към звездите

29 декември, 2 ч през нощта е, а Недислав и Апостол… работят активно с какви ли не странни инструменти по купола на планетариума. Често им се налага да го правят нощем, защото и осмината от основното ядро на начинанието имат много други задачи и предизвикателства.

 

планетариум

Апостол и Недислав в действие

 

Първоначалният план е съоръжението да бъде завършено през май, после срокът е удължен до края на 2021-а, а по всичко личи, че този път ентусиастите ще се справят.

Вече е готова най-сложната част – самият купол. „Успяхме да постигнем почти перфектна сфера, което е наистина впечатляващо, все пак става дума за пилотен проект“, разказва Апостол. И дава пример с италианска компания за производство на планетариуми, която ги създава с отклонение 2 см при само 2 мм, които са успели да постигнат българските конструктори.

 

Цяло съзвездие

В момента се изгражда основата. През лятото ще пристигне проекционната система, която трябва да се монтира и да се интегрира в конструкцията.

Самата проекционна система пък е най-иновативната, която може да се намери на пазара. От „Фотоника“ решават определено да не пестят от тази важна част, от която зависи цялостното изживяване на бъдещите гости на планетариума.

Наистина е важно как най-пълноценно полусферичната леща да разпръсне образа по сферичния купол. Очевидно това е доста различна задача от тази на традиционните кина. За да направят най-добрия избор, се свързват с професор Брук от Австралия, който се смята за истинско светило в своята област и им помага доста със съвети.

В системата ще работят 4 отделни проектора. Специален софтуер ще се грижи, за да „изравнява“ образа, така че да няма по-ярки и тъмни петна.

Куполът е наклонен на 30 градуса, така че хората да виждат пред себе си по-голяма част от представянето, удобно настанени в специално пригодените за планетариума кресла.

 

планетариум

 

Пет звезди

Все още не е ясно къде точно ще бъде позициониран пилотният планетариум, екипът избира между няколко предложения. Със сигурност обаче ще е на удобно за посещения място в центъра на София.

Приключението едва започва. Защото с екипа вече са се свързали пет български общини, които имат интерес към следващите планетариуми, искат единствено да се убедят в качествата на пилотния прототип. След това вероятно ще дойдат и училищата, които биха могли да кандидатстват по европейски проекти, за да се сдобият със съоръжението.

А щом поръчките станат повече, и производствената база ще премине на следващо ниво. Екипът смята, че само за месец-месец и половина от ръцете им ще може да излиза следващата бройка.

„Гледаме да не изпреварваме събитията, но вече имаме доста идеи и за след това“, споделя Апостол. „След като разполагаме с повече средства, ще преминем и към създаването на значително по-големи планетариуми – на практика технологията е същата, просто е нужна по-сериозна инвестиция“.

За момента обаче неголемите размери според тях са предимство. Пилотният модел е с диаметър 5 метра, висок е 3,6 м. „Удобното е, че е компактен, може да се интегрира и в училища, в помещения, в паркове. Това позволява много повече гъвкавост, днес по-трудно се пълнят големи зали. А и с новите технологии изживяването вътре си остава невероятно“, казва Апостол.

планетариум

Под щастлива звезда

По света не са чак толкова много компаниите, специализирани в производството на планетариуми – някои са насочени към сглобяеми модели, други предлагат само планетариуми като цели сгради, каквито са у нас в Смолян и Варна. „В началото сме насочени към българския пазар. Ако нещата се получат, ще се опитаме да излезем и в Европа. Ще се възползваме от опита, който ще натрупаме и липсата на много конкуренти точно в този сегмент. Но искаме да стъпим стабилно и чак тогава да продължим нататък“, добавя Апостол.

Освен това ще разполагат и с необходимата технология, за да обработват и създават филмите, които ще бъдат показвани в планетариумите. Целта е още от самото начало да има достатъчно богато разнообразие от продукции на български, като всеки месец ги допълват с още поне по две. Вече имат първите два филма за пионерните прожекции, работят и по следващите. В началото ще са космически, но следващите ще изпращат гостите на планетариума на разходки из човешкото тяло, в мозъка. След това и в далечните праисторически времена…

А после? Като хора, които обичат да гледат към звездите, конструкторите от „Фотоника“, имат и друга интересна идея, с която да се захванат. Планират да направят едва втория в света марсиариум. Представлява инсталация, подобна на популярните през последните години ескейп стаи, само че доста по-голяма, интерактивна и реалистична.

 

Марсиански хроники

„Концепцията е с влизането да попадаш в космически кораб, който те откарва до Марс“, разказва Апостол. „А там да има космическа станция, базирана на самата Червена планета, и външна площ. Всеки ще влиза със специален костюм, който наподобява максимално екипировката на космонавт, така че преживяването да е възможно най-реалистично. Според проучването ни за момента има само един достатъчно добре направен марсиариум – в пустинята Невада. Но докато той представя само станцията, при нас това е само началото – ще има възможност да се излезе навън, на място, което максимално наподобява повърхността на Марс. Ще има марсоходи, кратери… Но нека да стигнем дотам, вървим стъпка по стъпка“, завършва Апостол.

Знаем за малката човешката стъпка и стъпките на човечеството, а като че ли сме ги забравили. Планетариумът обаче е чудесно място да ни напомни къде сме ние, кои сме. Отдавна е време човечеството да направи стъпка напред, или по-скоро нагоре, към звездите, които изоставихме заради злободневното. Технологиите, които не изведоха далеч от Земята, е време да привличат повече вниманието за сметка на тези, които ни позволяват и стимулират да си снимаме закуската.

Не е ли така?

звезди

Снимка: Sheena Wood, Pexels

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This