Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

май 28, 2021 | Истории

Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

28 май 2021 | Истории

Двама специалисти по самолетостроене, завършили в Москва; електроинженер, учил в Южна Корея, и оперативен директор, който… е на 17. Използва времето, свободно от часовете в гимназията, за да подготвя документи, а също и да помага с носенето и монтирането на тежките елементи.

Малко прилича на задругата на пръстена, но всъщност е задруга с име „Фотоника“, която има дори по-трудна задача – да „запали“ звездите над София. Да направи така, че най-накрая столицата ни да се сдобие със собствен планетариум.

Нещо повече: като следваща стъпка ще позволи в малките български градове, в училищата децата да си припомнят какво им е красивото на звездите, защо е интересен Космосът, къде е магията на науката. И това ако не е Дигитална история!

планетариум

Екипът на среща с първия български космонавт Георги Иванов.

 

Звезди в очите

Забавления за деца не е като да няма. Отиваш в мола и си готов – светлините, любимите герои дебнат отвсякъде. А ако има как да забавляваме децата с нещо по-смислено? Например звездите, например науката…

Повече от десет години минаха откакто за първи път писах за идеята за планетариум в София. По онова време имаше чудесен, мащабен, осмислен проект, с който нещата да се случат, но… трудно се намират средствата и организационният потенциал за подобно смислено начинание. Така София си остана единствената европейска столица без планетариум.

Понякога просто трябва да мине време, така че всичко да си дойде на мястото. Ето че сега това най-накрая ще се случи, още до края на тази година в София ще заработи първият прототип. Онова място, където си на кино, само че на друг тип кино. Звездите не са като Брад Пит, а са вечни и истински.

Да, проектът, наречен от създателите си „Андромеда“, е за малка зала, която може да приеме само 15 гости. Но пък е издържан в най-добрите и модерни технологични решения и много, много убедително „пренася“ гостите си към звездите. И е само първата стъпка, както стана дума, задругата е амбицирана и готова да превърне пилотното начинание в поприще. Първият планетариум в София да се превърне в прототип за продукта, на който след това да имат шанса да се наслаждават гостите на много градове.

планетариум

Готовият купол на планетариума

 

Под звездите

Историята ни разказва Апостол Спасов, 17-годишният отговорник на екипа за администрацията, финансирането, организационните процеси.

Основната част от „задругата“ се събира през 2017-а, ядрото ѝ е Недислав Веселинов, специалист по самолетостроене, завършил и работил в чужбина, който се връща у нас, за да създава собствени проекти. Първата идея, която го събира с приятелите му, обединени от любовта към летенето и Космоса, е да намерят пари, с които да ремонтират красивата, но позанемарена обсерватория в Борисовата градина. Средствата са събрани, но нещо се обърква в комуникацията със Софийския университет, на който принадлежи обсерваторията.

Затова любителите на небесата решават да намерят ново предизвикателство. Така създават иновативен симулатор за обучение на пилоти, първия по рода си, направен в България. Прототипът днес може да се види в Руския център на ул. „Шипка“. Съвсем реалистичен модел, далеч не играчка, а сериозен симулатор, такъв, на който могат да се учат военни пилоти.

авиосимулатор

На борда на авиосимулатора „Фотоника“

 

Звездни двойки

Човек се озовава в кокпита на Су-33, Су-25 или МиГ-29 и трябва да приложи реални умения за всеки от етапите в един полет – от излитане и справяне със силния вятър до фигури от висшия пилотаж.

Междувременно ентусиастите от „Фотоника“ организират и различни събития, чиято цел е да привлича интереса на младежите към небесата. Денят на авиацията и Космоса, който организират във Вършец, например, събира хлапета отдалеч, дошли да опитат авиосимулатора или да се включат в някоя от другите инициативи.

После ентусиастите се убеждават, че очевидно нещата им се получават и са готови за следващото предизвикателство – „Андромеда“, основната тема на днешната Дигитална история. Създават фирмата „Фотоника“ и се заемат със сериозно проучване, а после – и с чисто техническата част по създаването на планетариума.

 

През стръмнините към звездите

29 декември, 2 ч през нощта е, а Недислав и Апостол… работят активно с какви ли не странни инструменти по купола на планетариума. Често им се налага да го правят нощем, защото и осмината от основното ядро на начинанието имат много други задачи и предизвикателства.

 

планетариум

Апостол и Недислав в действие

 

Първоначалният план е съоръжението да бъде завършено през май, после срокът е удължен до края на 2021-а, а по всичко личи, че този път ентусиастите ще се справят.

Вече е готова най-сложната част – самият купол. „Успяхме да постигнем почти перфектна сфера, което е наистина впечатляващо, все пак става дума за пилотен проект“, разказва Апостол. И дава пример с италианска компания за производство на планетариуми, която ги създава с отклонение 2 см при само 2 мм, които са успели да постигнат българските конструктори.

 

Цяло съзвездие

В момента се изгражда основата. През лятото ще пристигне проекционната система, която трябва да се монтира и да се интегрира в конструкцията.

Самата проекционна система пък е най-иновативната, която може да се намери на пазара. От „Фотоника“ решават определено да не пестят от тази важна част, от която зависи цялостното изживяване на бъдещите гости на планетариума.

Наистина е важно как най-пълноценно полусферичната леща да разпръсне образа по сферичния купол. Очевидно това е доста различна задача от тази на традиционните кина. За да направят най-добрия избор, се свързват с професор Брук от Австралия, който се смята за истинско светило в своята област и им помага доста със съвети.

В системата ще работят 4 отделни проектора. Специален софтуер ще се грижи, за да „изравнява“ образа, така че да няма по-ярки и тъмни петна.

Куполът е наклонен на 30 градуса, така че хората да виждат пред себе си по-голяма част от представянето, удобно настанени в специално пригодените за планетариума кресла.

 

планетариум

 

Пет звезди

Все още не е ясно къде точно ще бъде позициониран пилотният планетариум, екипът избира между няколко предложения. Със сигурност обаче ще е на удобно за посещения място в центъра на София.

Приключението едва започва. Защото с екипа вече са се свързали пет български общини, които имат интерес към следващите планетариуми, искат единствено да се убедят в качествата на пилотния прототип. След това вероятно ще дойдат и училищата, които биха могли да кандидатстват по европейски проекти, за да се сдобият със съоръжението.

А щом поръчките станат повече, и производствената база ще премине на следващо ниво. Екипът смята, че само за месец-месец и половина от ръцете им ще може да излиза следващата бройка.

„Гледаме да не изпреварваме събитията, но вече имаме доста идеи и за след това“, споделя Апостол. „След като разполагаме с повече средства, ще преминем и към създаването на значително по-големи планетариуми – на практика технологията е същата, просто е нужна по-сериозна инвестиция“.

За момента обаче неголемите размери според тях са предимство. Пилотният модел е с диаметър 5 метра, висок е 3,6 м. „Удобното е, че е компактен, може да се интегрира и в училища, в помещения, в паркове. Това позволява много повече гъвкавост, днес по-трудно се пълнят големи зали. А и с новите технологии изживяването вътре си остава невероятно“, казва Апостол.

планетариум

Под щастлива звезда

По света не са чак толкова много компаниите, специализирани в производството на планетариуми – някои са насочени към сглобяеми модели, други предлагат само планетариуми като цели сгради, каквито са у нас в Смолян и Варна. „В началото сме насочени към българския пазар. Ако нещата се получат, ще се опитаме да излезем и в Европа. Ще се възползваме от опита, който ще натрупаме и липсата на много конкуренти точно в този сегмент. Но искаме да стъпим стабилно и чак тогава да продължим нататък“, добавя Апостол.

Освен това ще разполагат и с необходимата технология, за да обработват и създават филмите, които ще бъдат показвани в планетариумите. Целта е още от самото начало да има достатъчно богато разнообразие от продукции на български, като всеки месец ги допълват с още поне по две. Вече имат първите два филма за пионерните прожекции, работят и по следващите. В началото ще са космически, но следващите ще изпращат гостите на планетариума на разходки из човешкото тяло, в мозъка. След това и в далечните праисторически времена…

А после? Като хора, които обичат да гледат към звездите, конструкторите от „Фотоника“, имат и друга интересна идея, с която да се захванат. Планират да направят едва втория в света марсиариум. Представлява инсталация, подобна на популярните през последните години ескейп стаи, само че доста по-голяма, интерактивна и реалистична.

 

Марсиански хроники

„Концепцията е с влизането да попадаш в космически кораб, който те откарва до Марс“, разказва Апостол. „А там да има космическа станция, базирана на самата Червена планета, и външна площ. Всеки ще влиза със специален костюм, който наподобява максимално екипировката на космонавт, така че преживяването да е възможно най-реалистично. Според проучването ни за момента има само един достатъчно добре направен марсиариум – в пустинята Невада. Но докато той представя само станцията, при нас това е само началото – ще има възможност да се излезе навън, на място, което максимално наподобява повърхността на Марс. Ще има марсоходи, кратери… Но нека да стигнем дотам, вървим стъпка по стъпка“, завършва Апостол.

Знаем за малката човешката стъпка и стъпките на човечеството, а като че ли сме ги забравили. Планетариумът обаче е чудесно място да ни напомни къде сме ние, кои сме. Отдавна е време човечеството да направи стъпка напред, или по-скоро нагоре, към звездите, които изоставихме заради злободневното. Технологиите, които не изведоха далеч от Земята, е време да привличат повече вниманието за сметка на тези, които ни позволяват и стимулират да си снимаме закуската.

Не е ли така?

звезди

Снимка: Sheena Wood, Pexels

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This