Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

май 28, 2021 | Истории

Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

28 май 2021 | Истории

Двама специалисти по самолетостроене, завършили в Москва; електроинженер, учил в Южна Корея, и оперативен директор, който… е на 17. Използва времето, свободно от часовете в гимназията, за да подготвя документи, а също и да помага с носенето и монтирането на тежките елементи.

Малко прилича на задругата на пръстена, но всъщност е задруга с име „Фотоника“, която има дори по-трудна задача – да „запали“ звездите над София. Да направи така, че най-накрая столицата ни да се сдобие със собствен планетариум.

Нещо повече: като следваща стъпка ще позволи в малките български градове, в училищата децата да си припомнят какво им е красивото на звездите, защо е интересен Космосът, къде е магията на науката. И това ако не е Дигитална история!

планетариум

Екипът на среща с първия български космонавт Георги Иванов.

 

Звезди в очите

Забавления за деца не е като да няма. Отиваш в мола и си готов – светлините, любимите герои дебнат отвсякъде. А ако има как да забавляваме децата с нещо по-смислено? Например звездите, например науката…

Повече от десет години минаха откакто за първи път писах за идеята за планетариум в София. По онова време имаше чудесен, мащабен, осмислен проект, с който нещата да се случат, но… трудно се намират средствата и организационният потенциал за подобно смислено начинание. Така София си остана единствената европейска столица без планетариум.

Понякога просто трябва да мине време, така че всичко да си дойде на мястото. Ето че сега това най-накрая ще се случи, още до края на тази година в София ще заработи първият прототип. Онова място, където си на кино, само че на друг тип кино. Звездите не са като Брад Пит, а са вечни и истински.

Да, проектът, наречен от създателите си „Андромеда“, е за малка зала, която може да приеме само 15 гости. Но пък е издържан в най-добрите и модерни технологични решения и много, много убедително „пренася“ гостите си към звездите. И е само първата стъпка, както стана дума, задругата е амбицирана и готова да превърне пилотното начинание в поприще. Първият планетариум в София да се превърне в прототип за продукта, на който след това да имат шанса да се наслаждават гостите на много градове.

планетариум

Готовият купол на планетариума

 

Под звездите

Историята ни разказва Апостол Спасов, 17-годишният отговорник на екипа за администрацията, финансирането, организационните процеси.

Основната част от „задругата“ се събира през 2017-а, ядрото ѝ е Недислав Веселинов, специалист по самолетостроене, завършил и работил в чужбина, който се връща у нас, за да създава собствени проекти. Първата идея, която го събира с приятелите му, обединени от любовта към летенето и Космоса, е да намерят пари, с които да ремонтират красивата, но позанемарена обсерватория в Борисовата градина. Средствата са събрани, но нещо се обърква в комуникацията със Софийския университет, на който принадлежи обсерваторията.

Затова любителите на небесата решават да намерят ново предизвикателство. Така създават иновативен симулатор за обучение на пилоти, първия по рода си, направен в България. Прототипът днес може да се види в Руския център на ул. „Шипка“. Съвсем реалистичен модел, далеч не играчка, а сериозен симулатор, такъв, на който могат да се учат военни пилоти.

авиосимулатор

На борда на авиосимулатора „Фотоника“

 

Звездни двойки

Човек се озовава в кокпита на Су-33, Су-25 или МиГ-29 и трябва да приложи реални умения за всеки от етапите в един полет – от излитане и справяне със силния вятър до фигури от висшия пилотаж.

Междувременно ентусиастите от „Фотоника“ организират и различни събития, чиято цел е да привлича интереса на младежите към небесата. Денят на авиацията и Космоса, който организират във Вършец, например, събира хлапета отдалеч, дошли да опитат авиосимулатора или да се включат в някоя от другите инициативи.

После ентусиастите се убеждават, че очевидно нещата им се получават и са готови за следващото предизвикателство – „Андромеда“, основната тема на днешната Дигитална история. Създават фирмата „Фотоника“ и се заемат със сериозно проучване, а после – и с чисто техническата част по създаването на планетариума.

 

През стръмнините към звездите

29 декември, 2 ч през нощта е, а Недислав и Апостол… работят активно с какви ли не странни инструменти по купола на планетариума. Често им се налага да го правят нощем, защото и осмината от основното ядро на начинанието имат много други задачи и предизвикателства.

 

планетариум

Апостол и Недислав в действие

 

Първоначалният план е съоръжението да бъде завършено през май, после срокът е удължен до края на 2021-а, а по всичко личи, че този път ентусиастите ще се справят.

Вече е готова най-сложната част – самият купол. „Успяхме да постигнем почти перфектна сфера, което е наистина впечатляващо, все пак става дума за пилотен проект“, разказва Апостол. И дава пример с италианска компания за производство на планетариуми, която ги създава с отклонение 2 см при само 2 мм, които са успели да постигнат българските конструктори.

 

Цяло съзвездие

В момента се изгражда основата. През лятото ще пристигне проекционната система, която трябва да се монтира и да се интегрира в конструкцията.

Самата проекционна система пък е най-иновативната, която може да се намери на пазара. От „Фотоника“ решават определено да не пестят от тази важна част, от която зависи цялостното изживяване на бъдещите гости на планетариума.

Наистина е важно как най-пълноценно полусферичната леща да разпръсне образа по сферичния купол. Очевидно това е доста различна задача от тази на традиционните кина. За да направят най-добрия избор, се свързват с професор Брук от Австралия, който се смята за истинско светило в своята област и им помага доста със съвети.

В системата ще работят 4 отделни проектора. Специален софтуер ще се грижи, за да „изравнява“ образа, така че да няма по-ярки и тъмни петна.

Куполът е наклонен на 30 градуса, така че хората да виждат пред себе си по-голяма част от представянето, удобно настанени в специално пригодените за планетариума кресла.

 

планетариум

 

Пет звезди

Все още не е ясно къде точно ще бъде позициониран пилотният планетариум, екипът избира между няколко предложения. Със сигурност обаче ще е на удобно за посещения място в центъра на София.

Приключението едва започва. Защото с екипа вече са се свързали пет български общини, които имат интерес към следващите планетариуми, искат единствено да се убедят в качествата на пилотния прототип. След това вероятно ще дойдат и училищата, които биха могли да кандидатстват по европейски проекти, за да се сдобият със съоръжението.

А щом поръчките станат повече, и производствената база ще премине на следващо ниво. Екипът смята, че само за месец-месец и половина от ръцете им ще може да излиза следващата бройка.

„Гледаме да не изпреварваме събитията, но вече имаме доста идеи и за след това“, споделя Апостол. „След като разполагаме с повече средства, ще преминем и към създаването на значително по-големи планетариуми – на практика технологията е същата, просто е нужна по-сериозна инвестиция“.

За момента обаче неголемите размери според тях са предимство. Пилотният модел е с диаметър 5 метра, висок е 3,6 м. „Удобното е, че е компактен, може да се интегрира и в училища, в помещения, в паркове. Това позволява много повече гъвкавост, днес по-трудно се пълнят големи зали. А и с новите технологии изживяването вътре си остава невероятно“, казва Апостол.

планетариум

Под щастлива звезда

По света не са чак толкова много компаниите, специализирани в производството на планетариуми – някои са насочени към сглобяеми модели, други предлагат само планетариуми като цели сгради, каквито са у нас в Смолян и Варна. „В началото сме насочени към българския пазар. Ако нещата се получат, ще се опитаме да излезем и в Европа. Ще се възползваме от опита, който ще натрупаме и липсата на много конкуренти точно в този сегмент. Но искаме да стъпим стабилно и чак тогава да продължим нататък“, добавя Апостол.

Освен това ще разполагат и с необходимата технология, за да обработват и създават филмите, които ще бъдат показвани в планетариумите. Целта е още от самото начало да има достатъчно богато разнообразие от продукции на български, като всеки месец ги допълват с още поне по две. Вече имат първите два филма за пионерните прожекции, работят и по следващите. В началото ще са космически, но следващите ще изпращат гостите на планетариума на разходки из човешкото тяло, в мозъка. След това и в далечните праисторически времена…

А после? Като хора, които обичат да гледат към звездите, конструкторите от „Фотоника“, имат и друга интересна идея, с която да се захванат. Планират да направят едва втория в света марсиариум. Представлява инсталация, подобна на популярните през последните години ескейп стаи, само че доста по-голяма, интерактивна и реалистична.

 

Марсиански хроники

„Концепцията е с влизането да попадаш в космически кораб, който те откарва до Марс“, разказва Апостол. „А там да има космическа станция, базирана на самата Червена планета, и външна площ. Всеки ще влиза със специален костюм, който наподобява максимално екипировката на космонавт, така че преживяването да е възможно най-реалистично. Според проучването ни за момента има само един достатъчно добре направен марсиариум – в пустинята Невада. Но докато той представя само станцията, при нас това е само началото – ще има възможност да се излезе навън, на място, което максимално наподобява повърхността на Марс. Ще има марсоходи, кратери… Но нека да стигнем дотам, вървим стъпка по стъпка“, завършва Апостол.

Знаем за малката човешката стъпка и стъпките на човечеството, а като че ли сме ги забравили. Планетариумът обаче е чудесно място да ни напомни къде сме ние, кои сме. Отдавна е време човечеството да направи стъпка напред, или по-скоро нагоре, към звездите, които изоставихме заради злободневното. Технологиите, които не изведоха далеч от Земята, е време да привличат повече вниманието за сметка на тези, които ни позволяват и стимулират да си снимаме закуската.

Не е ли така?

звезди

Снимка: Sheena Wood, Pexels

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This