Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

май 28, 2021 | Истории

Звезди над София. Скоро ще имаме планетариум!

28 май 2021 | Истории

Двама специалисти по самолетостроене, завършили в Москва; електроинженер, учил в Южна Корея, и оперативен директор, който… е на 17. Използва времето, свободно от часовете в гимназията, за да подготвя документи, а също и да помага с носенето и монтирането на тежките елементи.

Малко прилича на задругата на пръстена, но всъщност е задруга с име „Фотоника“, която има дори по-трудна задача – да „запали“ звездите над София. Да направи така, че най-накрая столицата ни да се сдобие със собствен планетариум.

Нещо повече: като следваща стъпка ще позволи в малките български градове, в училищата децата да си припомнят какво им е красивото на звездите, защо е интересен Космосът, къде е магията на науката. И това ако не е Дигитална история!

планетариум

Екипът на среща с първия български космонавт Георги Иванов.

 

Звезди в очите

Забавления за деца не е като да няма. Отиваш в мола и си готов – светлините, любимите герои дебнат отвсякъде. А ако има как да забавляваме децата с нещо по-смислено? Например звездите, например науката…

Повече от десет години минаха откакто за първи път писах за идеята за планетариум в София. По онова време имаше чудесен, мащабен, осмислен проект, с който нещата да се случат, но… трудно се намират средствата и организационният потенциал за подобно смислено начинание. Така София си остана единствената европейска столица без планетариум.

Понякога просто трябва да мине време, така че всичко да си дойде на мястото. Ето че сега това най-накрая ще се случи, още до края на тази година в София ще заработи първият прототип. Онова място, където си на кино, само че на друг тип кино. Звездите не са като Брад Пит, а са вечни и истински.

Да, проектът, наречен от създателите си „Андромеда“, е за малка зала, която може да приеме само 15 гости. Но пък е издържан в най-добрите и модерни технологични решения и много, много убедително „пренася“ гостите си към звездите. И е само първата стъпка, както стана дума, задругата е амбицирана и готова да превърне пилотното начинание в поприще. Първият планетариум в София да се превърне в прототип за продукта, на който след това да имат шанса да се наслаждават гостите на много градове.

планетариум

Готовият купол на планетариума

 

Под звездите

Историята ни разказва Апостол Спасов, 17-годишният отговорник на екипа за администрацията, финансирането, организационните процеси.

Основната част от „задругата“ се събира през 2017-а, ядрото ѝ е Недислав Веселинов, специалист по самолетостроене, завършил и работил в чужбина, който се връща у нас, за да създава собствени проекти. Първата идея, която го събира с приятелите му, обединени от любовта към летенето и Космоса, е да намерят пари, с които да ремонтират красивата, но позанемарена обсерватория в Борисовата градина. Средствата са събрани, но нещо се обърква в комуникацията със Софийския университет, на който принадлежи обсерваторията.

Затова любителите на небесата решават да намерят ново предизвикателство. Така създават иновативен симулатор за обучение на пилоти, първия по рода си, направен в България. Прототипът днес може да се види в Руския център на ул. „Шипка“. Съвсем реалистичен модел, далеч не играчка, а сериозен симулатор, такъв, на който могат да се учат военни пилоти.

авиосимулатор

На борда на авиосимулатора „Фотоника“

 

Звездни двойки

Човек се озовава в кокпита на Су-33, Су-25 или МиГ-29 и трябва да приложи реални умения за всеки от етапите в един полет – от излитане и справяне със силния вятър до фигури от висшия пилотаж.

Междувременно ентусиастите от „Фотоника“ организират и различни събития, чиято цел е да привлича интереса на младежите към небесата. Денят на авиацията и Космоса, който организират във Вършец, например, събира хлапета отдалеч, дошли да опитат авиосимулатора или да се включат в някоя от другите инициативи.

После ентусиастите се убеждават, че очевидно нещата им се получават и са готови за следващото предизвикателство – „Андромеда“, основната тема на днешната Дигитална история. Създават фирмата „Фотоника“ и се заемат със сериозно проучване, а после – и с чисто техническата част по създаването на планетариума.

 

През стръмнините към звездите

29 декември, 2 ч през нощта е, а Недислав и Апостол… работят активно с какви ли не странни инструменти по купола на планетариума. Често им се налага да го правят нощем, защото и осмината от основното ядро на начинанието имат много други задачи и предизвикателства.

 

планетариум

Апостол и Недислав в действие

 

Първоначалният план е съоръжението да бъде завършено през май, после срокът е удължен до края на 2021-а, а по всичко личи, че този път ентусиастите ще се справят.

Вече е готова най-сложната част – самият купол. „Успяхме да постигнем почти перфектна сфера, което е наистина впечатляващо, все пак става дума за пилотен проект“, разказва Апостол. И дава пример с италианска компания за производство на планетариуми, която ги създава с отклонение 2 см при само 2 мм, които са успели да постигнат българските конструктори.

 

Цяло съзвездие

В момента се изгражда основата. През лятото ще пристигне проекционната система, която трябва да се монтира и да се интегрира в конструкцията.

Самата проекционна система пък е най-иновативната, която може да се намери на пазара. От „Фотоника“ решават определено да не пестят от тази важна част, от която зависи цялостното изживяване на бъдещите гости на планетариума.

Наистина е важно как най-пълноценно полусферичната леща да разпръсне образа по сферичния купол. Очевидно това е доста различна задача от тази на традиционните кина. За да направят най-добрия избор, се свързват с професор Брук от Австралия, който се смята за истинско светило в своята област и им помага доста със съвети.

В системата ще работят 4 отделни проектора. Специален софтуер ще се грижи, за да „изравнява“ образа, така че да няма по-ярки и тъмни петна.

Куполът е наклонен на 30 градуса, така че хората да виждат пред себе си по-голяма част от представянето, удобно настанени в специално пригодените за планетариума кресла.

 

планетариум

 

Пет звезди

Все още не е ясно къде точно ще бъде позициониран пилотният планетариум, екипът избира между няколко предложения. Със сигурност обаче ще е на удобно за посещения място в центъра на София.

Приключението едва започва. Защото с екипа вече са се свързали пет български общини, които имат интерес към следващите планетариуми, искат единствено да се убедят в качествата на пилотния прототип. След това вероятно ще дойдат и училищата, които биха могли да кандидатстват по европейски проекти, за да се сдобият със съоръжението.

А щом поръчките станат повече, и производствената база ще премине на следващо ниво. Екипът смята, че само за месец-месец и половина от ръцете им ще може да излиза следващата бройка.

„Гледаме да не изпреварваме събитията, но вече имаме доста идеи и за след това“, споделя Апостол. „След като разполагаме с повече средства, ще преминем и към създаването на значително по-големи планетариуми – на практика технологията е същата, просто е нужна по-сериозна инвестиция“.

За момента обаче неголемите размери според тях са предимство. Пилотният модел е с диаметър 5 метра, висок е 3,6 м. „Удобното е, че е компактен, може да се интегрира и в училища, в помещения, в паркове. Това позволява много повече гъвкавост, днес по-трудно се пълнят големи зали. А и с новите технологии изживяването вътре си остава невероятно“, казва Апостол.

планетариум

Под щастлива звезда

По света не са чак толкова много компаниите, специализирани в производството на планетариуми – някои са насочени към сглобяеми модели, други предлагат само планетариуми като цели сгради, каквито са у нас в Смолян и Варна. „В началото сме насочени към българския пазар. Ако нещата се получат, ще се опитаме да излезем и в Европа. Ще се възползваме от опита, който ще натрупаме и липсата на много конкуренти точно в този сегмент. Но искаме да стъпим стабилно и чак тогава да продължим нататък“, добавя Апостол.

Освен това ще разполагат и с необходимата технология, за да обработват и създават филмите, които ще бъдат показвани в планетариумите. Целта е още от самото начало да има достатъчно богато разнообразие от продукции на български, като всеки месец ги допълват с още поне по две. Вече имат първите два филма за пионерните прожекции, работят и по следващите. В началото ще са космически, но следващите ще изпращат гостите на планетариума на разходки из човешкото тяло, в мозъка. След това и в далечните праисторически времена…

А после? Като хора, които обичат да гледат към звездите, конструкторите от „Фотоника“, имат и друга интересна идея, с която да се захванат. Планират да направят едва втория в света марсиариум. Представлява инсталация, подобна на популярните през последните години ескейп стаи, само че доста по-голяма, интерактивна и реалистична.

 

Марсиански хроники

„Концепцията е с влизането да попадаш в космически кораб, който те откарва до Марс“, разказва Апостол. „А там да има космическа станция, базирана на самата Червена планета, и външна площ. Всеки ще влиза със специален костюм, който наподобява максимално екипировката на космонавт, така че преживяването да е възможно най-реалистично. Според проучването ни за момента има само един достатъчно добре направен марсиариум – в пустинята Невада. Но докато той представя само станцията, при нас това е само началото – ще има възможност да се излезе навън, на място, което максимално наподобява повърхността на Марс. Ще има марсоходи, кратери… Но нека да стигнем дотам, вървим стъпка по стъпка“, завършва Апостол.

Знаем за малката човешката стъпка и стъпките на човечеството, а като че ли сме ги забравили. Планетариумът обаче е чудесно място да ни напомни къде сме ние, кои сме. Отдавна е време човечеството да направи стъпка напред, или по-скоро нагоре, към звездите, които изоставихме заради злободневното. Технологиите, които не изведоха далеч от Земята, е време да привличат повече вниманието за сметка на тези, които ни позволяват и стимулират да си снимаме закуската.

Не е ли така?

звезди

Снимка: Sheena Wood, Pexels

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This