Дигиталният пророк, който намрази интернет
„Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт.“ „Социалните мрежи са по-лоши от цигарите. Цигарите не те карат да деградираш. Убиват те, но все пак си оставаш ти.“ Едва ли ще повярвате, че тези думи принадлежат на един от пионерите на днешния дигитален свят. Джарон Лание популяризира термина „виртуална реалност“, създава концепцията за аватарите. Пътят му се преплита с личности като Ричард Файнман, Маршъл Маклуън, Анди Уорхол. Дълго време е на върха на славата, на „ти“ е със Стив Джобс, Сергей Брин и Бил Гейтс. Лично, само за един следобед, показва пионерните си очила за виртуална реалност на Далай Лама, Ленард Бърнстейн и Тери Гилиъм. А днес е своеобразен проповедник, говорещ срещу недъзите на дигиталния свят.
02Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода
Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели. Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!
03„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“
Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора. Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?
04„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?
Изведнъж… една марка, която всички споменаваме всеки ден, вече не е същата. „Фейсбук“ става „Мета“, за да привлича вниманието към свръхамбициозния си проект за метавселена. Но как изглежда това бъдеще, което ще обедини реалния и виртуалния свят в неразличима обща среда? Кога да очакваме да се озовем в метавселената? Кои са рисковете, които крие един толкова мащабен проект?
05„Есториум“: дигиталната съкровищница за истории
Съкровищница от смислени истории, разказани онлайн. Това е „Есториум“! Дигитален антропологичен архив, в който хората остават завинаги живи, представени с късче от ежедневието им. Идеята е колкото вдъхновяваща, толкова и реална.
06„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“
„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“ Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си. Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…
07„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“
Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията. Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление. През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог. Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.
08„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“
„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи? Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а. Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.
09„И във фейсбук има светци“
Къде ли се пресичат пътищата на религията и изкуствения интелект? А на Бога и социалните мрежи? Отец Николай Георгиев е точният човек с достатъчно широк светоглед, който може да даде смислена гледна точка към темата. Ще имат ли роботите душа? Къде се срещат вярата и технологиите? Какви морални категории трябва да въплътим в изкуствения интелект?
10„Имам усещането, че интернет изтрива спомените ни“
Ценителите на театъра я познават като „Приятно ми е, Ива!“. Дебютният самобитен моноспектакъл на Ива Тодорова се превърна в безспорен хит. А отскоро „Ива е онлайн“ в „Театър 199“ и, разбира се, историята е дигитална. За любовта и най-важните срещи, във, извън и въпреки мрежата. За трудните истини и полета на фантазията. Има ли свобода онлайн? Приятели ли са ни наистина фейсбук приятелите? Какви шегички да очакваме да ни разказва изкуственият интелект? По-леки ли са, смислени ли са срещите, влюбванията и разделите в интернет? Ива ни отговаря в типичния си шеметен стил.
