„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

юни 11, 2024 | Срещи

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

11 юни 2024 | Срещи

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.

Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.

През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.

Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.


 

Елена Цанкова

д-р Елена Цанкова

 

– „Киберпсихология“ звучи повече от интересно и обхватно. Но нека тръгнем отдалеч, с какво според теб най-вече ни промени животът онлайн?

– Промени ни и продължава да ни променя в много аспекти, един от тях е социалният. Човекът е социално същество и има нужда от контакт с други хора. В еволюционен план този контакт се е осъществявал с непосредствена близост във физическото пространство. Изведнъж при живота онлайн

елементът с физическото пространство отпада и човек започва да се чувства изолиран.

Може би най-рязко усетихме това по време на пандемията COVID-19, когато се наложи животът – работа, училище, свободно време и т. н., да се случва предимно във виртуалното пространство. При много хора започнаха да се наблюдават депресивни състояния. От друга страна,

хора с по-интровертни наклонности се почувстваха облекчени от освобождаване на социалното напрежение.

Необходимостта всичко да се случва онлайн доведе и до бум в технологиите, някои от които също целят свързване на хората и подпомагане на социалния елемент.

Друг начин, по които ни променя животът онлайн, е скоростта – с онлайн комуникациите и свързаността, която те позволяват, нещата се случват все по-бързо. От една страна, тази скорост позволява увеличаването на обема свършена работа. От друга, човек често не успява да се адаптира своевременно и това води до голямо напрежение.

Животът онлайн, с нарастващата си скорост и количество информация, се свързва както с парадокса „близост-изолация“, така и с два други интересни противоположни феномена – FOMO, fear of missing out (страхът да не изпуснем нещо) и JOMO, joy of missing out (радостта от изпускането).

 

– Често и аз размишлявам за скоростта… А и за преминаването на комуникацията онлайн – без хоум офиса нямаше да го има този сайт. Може ли да се каже, че технологиите вече ни променят като биологичен вид?

– Все още не сме достигнали етапа „киборг“ от научната фантастика… Но вече съществуват био- и роботизирани протези, които определено са стъпка напред в интеграцията на човека и технологиите.

Ако може да се говори за промяна на ниво биология, свързана с тях, за момента тя е по-скоро в организацията на функциониране на мозъка – например функции като внимание, работна памет и т. н., и не е толкова забележима на външен вид.

 

Елена Цанкова

Илюстрациите са от Midjourney, „помолен“ да „поразсъждава“ за това що е киберпсиология.

 

– Стигаме и до психологията. Кои са най-големите промени в човешката психика след бума на информационните технологии?

– Трудно е да се говори за големи промени, те не са толкова грандиозни или забележими от гледна точка на еволюцията или времето.

Но промени се наблюдават както в положителна посока, така и в не толкова. Както стана дума, технологиите променят мозъчни функции като визуално внимание, памет, език и говор, социално познание и др.

Прекалено многото екранно време се свързва с проблеми в развитието при децата и в психичното здраве при възрастните.

Но пък подходящата употреба на технологии като виртуалната реалност може да е отлично средство за диагностика и лечение на някои психични заболявания. Още за влиянието им върху човешкия мозък може да се намери в тази интересна научна статия на Hoehe и Thibaut от 2020 г. Важно е към употребата на технологиите да се подхожда осъзнато и целенасочено, защото все пак тяхната идея е да подпомагат човека. И тук също е от значение да се отбележи, че човек не е пасивна жертва на технологиите, а има свободата да решава как ще взаимодейства с тях.

 

– Само че не винаги има време да се замисли по тези теми. Затова го има и този сайт – да си говорим именно за тях. Спомена бързането. Технологиите се развиват експоненциално, всеки следващ пробив идва все по-бързо, на ние си оставаме линейни същества. Как можем да излезем от тази на пръв поглед обречена колизия?

– Отново от еволюционна гледна точка далеч не е изненадващо – човекът е станал това, което е днес, като резултат от продължително развитие. И въпреки че нашият мозък е крайно адаптивен, не е реалистично да очакваме да се променя със скоростта на развитие на технологиите… От по-философска перспектива –

това колизия ли е наистина и необходимо ли е да излизаме от нея? Ами ако е естествен процес, един логичен следващ етап от нашето развитие?

 

Елена Цанкова

 

– Кое те насочи към тази посока на изследвания?

– Като учен аз имам отговорност към обществото. Към тази посока поех заради желанието си да подпомогна общественото разбиране за взаимодействието между човека и технологиите. Вярвам, че по-доброто разбиране на тази динамика би улеснило дигиталния преход, който вече е реалност и е заложен като една от основните посоки на европейско и световно развитие за следващото десетилетие.

 

– Има ли скрита страна, по която технологиите променят живота ни, такава, за която изобщо не си даваме сметка?

– Не бих казала, че има нещо, което е скрито нарочно… Всяко нещо би могло да остане скрито, ако не си даваме сметка за него. По-скоро е необходима осъзнатост – както при технологиите, така и по принцип.

Ако забележим, че нещо променя живота ни по начин, който не ни харесва, имаме възможност (и отговорност!) да вземем мерки както на ниво индивид, така и като общество.

 

– Свикваме ли постепенно с идеята какво точно е изкуственият интелект?

– Това е ключов въпрос в настоящата ми изследователска програма – надявам се скоро да мога да споделя интересни открития по темата. На този етап мога да кажа, че е силно вероятно

фактори като култура, образование, личностни характеристики да влияят на начина, по който мислим за изкуствения интелект

и да водят до формирането на стереотипни представи за него.

 

Елена Цанкова

 

– Тези пусти стереотипи… наистина за много здрави. Може ли наистина ИИ от типа на ChatGPT да е добър масов психолог?

– Не мисля, че би могъл… Един добър психолог борави с индивидуален подход, адаптиран към човека пред себе си и по този начин не е „масов“. Да, изкуственият интелект би могъл на адаптира подхода си въз основата на алгоритми. Но добрият психолог притежава и качества като емоционална интелигентност, емпатия, чувствителност към едва забележими социални сигнали (напр. от невербалната комуникация), които на този етап не са реализирани при ИИ.

Тук става интересна и темата за affective computing и affective AI – създаването на технологии, които да анализират и симулират (но все още не и да изпитват) човешки емоции.

 

– В този смисъл – според теб ще дойде ли денят, когато ще го приемем като личност?

– Възможно е – зависи както от технологичното развитие, така и от политическите решения и регулации с цел обществена безопасност – например акта на Европейския съюз за ИИ.

Важно е да се вземат под внимание всякакви правни последствия (напр. авторски права, киберпрестъпления и др.). И отново любимата ми философска перспектива – а дали, за да бъде приет някой като личност, са необходими качества като съзнание, чувства,…?

 

– Кои са най-големите психологически трудности в работата с ИИ?

– Може би усещането за „зловещата долина“ (“Uncanny Valley”; Mori, 1970; Mori et al., 2012) – феномен, при който

възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек,

докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща. Често, например в диалог с голям езиков модел, се промъква и това усещане за прекалено човекоподобие, водещо до дискомфорт.

 

Елена Цанкова

 

– Сещам се и за прословутия василиск на Роко… Кои са най-големите страхове, пред които ни изправя?

– Да станем излишни в настоящия модел на света… Да бъдем надвити, победени от собственото си творение…

 

– Можем ли да се борим с тези страхове? И трябва ли, ако те са основателни…?

– Страхът е естествена човешка емоция пред неизвестното – благодарение на страха сме оцелели. Но, както в повечето случаи, всичко е въпрос на баланс. До определена степен страхът помага – затова се изготвят и регламенти като споменатите, които да пазят обществото. Но едновременно с това е важно да не се оставим да бъдем ръководени от неоснователни страхове. Т. е. да има добро разбиране на риска с цел защита, но и да се продължи развитието.

Често в отговор на страховете обичам да казвам: „А защо не си представим друг модел на света? Свят, в който не сме победени и не сме излишни? Представяме си, че ИИ ще има човешка мотивация, но ако действа по друг начин – не с цел да надвие, а да сътрудничи и да помогне? Ние виждаме изземането на работата като нещо негативно… Но

толкова ли би бил ужасен един свят, в който работата е или ненужна, или от съвсем друго естество,

в който сме свободни да се посветим на нещата, които обичаме?“

 

– Много смислена и логична гледна точка! Напредъкът в технологиите, по-добрият начин на живот, ни води към социални промени, за които не сме готови. До намаляване на раждаемостта, въпроси за изчезващи професии. Можем ли да се подготвим и как?

– На фона на човешкото развитие тези промени не са изненадващи, а в перспектива едва ли са и толкова драматични. Може би тук проблемът е по-скоро в скоростта, с която настъпват… Подготовката за тях изисква адекватна обществена реакция – ориентиране на политика, образование и т. н. към новите професии и обществени промени.

 

– Само че не мисля, че се случва. По коментарите на текстовете ми виждам колко много хора подценяват напредъка в тази област, а повечето от останалите са свръхентусиазирани. Логични ли са тези крайности при възприемането на нещо ново? Можем ли да ги избегнем?

– Поляризацията на общественото мнение е друг съвсем естествен човешки феномен и често се наблюдава, когато се сблъскаме с нещо ново и потенциално значимо (а понякога и не толкова значимо…). Можем да ги избегнем чрез по-добра информираност и придобиване на опит от първа ръка с ИИ. Разбира се, трябва да сме мотивирани, за да избегнем крайностите, а

поведението на хората в различни онлайн дискусии загатва, че може би не сме…

 

Елена Цанкова

 

– Уви. Предизвикателство ли е към човека, че алгоритмите могат да създават неразличими вече текстове и изображения?

– Донякъде… Но наистина ли са неразличими? Ето една интересна научна статия по темата от 2023 г. на Miller и колеги. Понякога са прекалено перфектни и този свръхреализъм се усеща… Има някакъв чар в неперфектното, което харесваме и очакваме в изкуството, наричат го и wabi-sabi.

От друга страна, изкуството се развива и с развитието, породено от ИИ, вероятно ще се създадат и постепенно утвърдят нови възприятия и очаквания. Отново е въпрос на време… Може би предизвикателството е към традиционните представи за изкуството…

 

– Казвам „неразличими“, защото такива резултатите даде мой скромен експеримент. А дали това ще промени отношението към творчеството?

– Все по-често се утвърждава идеята за кокреативност –

съвместно творчество между човек и ИИ, където разчита на уникалните възможности на всяка страна.

Това определено е нов модел, който има потенциал да промени възприятието за творчеството, а вероятно и отношението към него.

 

– Наскоро си говорих… със себе си. Трябва ли да се притеснявам, или да се ентусиазирам?

– Много интересен експеримент! Поражда толкова размисли…

Такъв модел има много потенциал – би помогнал да погледнем себе си отстрани, да видим решение на проблем, който ни убягва, да доведе до нови идеи. От друга страна, би могло да доведе и до силен дискомфорт, до „изгубване“ на и във себе си… При прекалена употреба е възможно да се достигне и до патология…

Тук ИИ, подобно на генното инженерство и клонингите, ни подтиква да се запитаме може ли да има „второ аз“ – може би до един момент, но всеки жив организъм или учещ се алгоритъм неизбежно ще поеме по своя уникален път на развитие… Тогава имаме ли „виртуално дете“ в лицето на този езиков модел?

 

– Трябва ли да се променим драстично, за да свикнем с днешния етап от развитието на технологиите? Или няма нужда, защото идват поколения, които ще са готови на това иманентно?

– От еволюционна гледна точка няма смисъл. За да намалим вътрешния конфликт и да си облекчим живота,

можем просто да приемаме нещата и тяхното развитие (защото те вероятно ще продължат да се развиват).

В перспектива – да, определено идните поколения ще имат съвсем друго предразположение към технологиите. Отново естествен ход от развитието на нещата…

 

– Можем ли да стигнем до свят, в който ще си комуникираме само онлайн?

– Всичко е възможно… Може би е по-скоро въпросът е „Кога?“.

Интересни интерпретации по темата виждаме в киното (например WALL-E) и литературата (Sum: Forty Tales from the Afterlives).

 

Елена Цанкова

 

– Интересуваш се професионално и от достъпното представяне на науката… Извинявам се за грубата формулировка, но, не е ли изгубена тази битка?

– Да, затова и участвам в този разговор.

Тази битка далеч не е изгубена! Вече съществува професията „научен комуникатор“, както и специализирани обучения по темата (като курса „Комуникация на науката в България“ на списание „Българска наука“). А освен че е отговорност на всеки учен, достъпното представяне на науката е заложено и като основен компонент в модела на съвременните проектни предложения – ученият получава финансиране за извършване на изследователска дейност, като в замяна популяризира своите открития сред обществото. По този начин науката в днешно време е много по-достъпна за обществото, отколкото в миналото. Днес обществото има и възможност активно да участва в създаването на наука чрез модела „гражданска наука“.

 

– „Българска наука“ наистина е страхотен пример в тази посока. А какъв е личният ти мотив – защо е важно да се върнем към науката?

– Науката и обществото зависят едно от друго – науката води до напредък от всякакъв характер, но е невъзможна без подкрепата на обществото (финансова и друга). И обратното – обществото няма как да бележи прогрес без науката. Но

за да функционира добре взаимодействието наука-общество, е необходимо разбиране между двата компонента.

Тук се намесва научната комуникация.

 

– Има ли технология, която нямаш търпение да бъде създадена?

– Не, оставям на науката да ме изненада – винаги успява и все в положителен аспект…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери...

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация

Най-новите:

Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Share This