„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

юни 11, 2024 | Срещи

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

11 юни 2024 | Срещи

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.

Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.

През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.

Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.


 

Елена Цанкова

д-р Елена Цанкова

 

– „Киберпсихология“ звучи повече от интересно и обхватно. Но нека тръгнем отдалеч, с какво според теб най-вече ни промени животът онлайн?

– Промени ни и продължава да ни променя в много аспекти, един от тях е социалният. Човекът е социално същество и има нужда от контакт с други хора. В еволюционен план този контакт се е осъществявал с непосредствена близост във физическото пространство. Изведнъж при живота онлайн

елементът с физическото пространство отпада и човек започва да се чувства изолиран.

Може би най-рязко усетихме това по време на пандемията COVID-19, когато се наложи животът – работа, училище, свободно време и т. н., да се случва предимно във виртуалното пространство. При много хора започнаха да се наблюдават депресивни състояния. От друга страна,

хора с по-интровертни наклонности се почувстваха облекчени от освобождаване на социалното напрежение.

Необходимостта всичко да се случва онлайн доведе и до бум в технологиите, някои от които също целят свързване на хората и подпомагане на социалния елемент.

Друг начин, по които ни променя животът онлайн, е скоростта – с онлайн комуникациите и свързаността, която те позволяват, нещата се случват все по-бързо. От една страна, тази скорост позволява увеличаването на обема свършена работа. От друга, човек често не успява да се адаптира своевременно и това води до голямо напрежение.

Животът онлайн, с нарастващата си скорост и количество информация, се свързва както с парадокса „близост-изолация“, така и с два други интересни противоположни феномена – FOMO, fear of missing out (страхът да не изпуснем нещо) и JOMO, joy of missing out (радостта от изпускането).

 

– Често и аз размишлявам за скоростта… А и за преминаването на комуникацията онлайн – без хоум офиса нямаше да го има този сайт. Може ли да се каже, че технологиите вече ни променят като биологичен вид?

– Все още не сме достигнали етапа „киборг“ от научната фантастика… Но вече съществуват био- и роботизирани протези, които определено са стъпка напред в интеграцията на човека и технологиите.

Ако може да се говори за промяна на ниво биология, свързана с тях, за момента тя е по-скоро в организацията на функциониране на мозъка – например функции като внимание, работна памет и т. н., и не е толкова забележима на външен вид.

 

Елена Цанкова

Илюстрациите са от Midjourney, „помолен“ да „поразсъждава“ за това що е киберпсиология.

 

– Стигаме и до психологията. Кои са най-големите промени в човешката психика след бума на информационните технологии?

– Трудно е да се говори за големи промени, те не са толкова грандиозни или забележими от гледна точка на еволюцията или времето.

Но промени се наблюдават както в положителна посока, така и в не толкова. Както стана дума, технологиите променят мозъчни функции като визуално внимание, памет, език и говор, социално познание и др.

Прекалено многото екранно време се свързва с проблеми в развитието при децата и в психичното здраве при възрастните.

Но пък подходящата употреба на технологии като виртуалната реалност може да е отлично средство за диагностика и лечение на някои психични заболявания. Още за влиянието им върху човешкия мозък може да се намери в тази интересна научна статия на Hoehe и Thibaut от 2020 г. Важно е към употребата на технологиите да се подхожда осъзнато и целенасочено, защото все пак тяхната идея е да подпомагат човека. И тук също е от значение да се отбележи, че човек не е пасивна жертва на технологиите, а има свободата да решава как ще взаимодейства с тях.

 

– Само че не винаги има време да се замисли по тези теми. Затова го има и този сайт – да си говорим именно за тях. Спомена бързането. Технологиите се развиват експоненциално, всеки следващ пробив идва все по-бързо, на ние си оставаме линейни същества. Как можем да излезем от тази на пръв поглед обречена колизия?

– Отново от еволюционна гледна точка далеч не е изненадващо – човекът е станал това, което е днес, като резултат от продължително развитие. И въпреки че нашият мозък е крайно адаптивен, не е реалистично да очакваме да се променя със скоростта на развитие на технологиите… От по-философска перспектива –

това колизия ли е наистина и необходимо ли е да излизаме от нея? Ами ако е естествен процес, един логичен следващ етап от нашето развитие?

 

Елена Цанкова

 

– Кое те насочи към тази посока на изследвания?

– Като учен аз имам отговорност към обществото. Към тази посока поех заради желанието си да подпомогна общественото разбиране за взаимодействието между човека и технологиите. Вярвам, че по-доброто разбиране на тази динамика би улеснило дигиталния преход, който вече е реалност и е заложен като една от основните посоки на европейско и световно развитие за следващото десетилетие.

 

– Има ли скрита страна, по която технологиите променят живота ни, такава, за която изобщо не си даваме сметка?

– Не бих казала, че има нещо, което е скрито нарочно… Всяко нещо би могло да остане скрито, ако не си даваме сметка за него. По-скоро е необходима осъзнатост – както при технологиите, така и по принцип.

Ако забележим, че нещо променя живота ни по начин, който не ни харесва, имаме възможност (и отговорност!) да вземем мерки както на ниво индивид, така и като общество.

 

– Свикваме ли постепенно с идеята какво точно е изкуственият интелект?

– Това е ключов въпрос в настоящата ми изследователска програма – надявам се скоро да мога да споделя интересни открития по темата. На този етап мога да кажа, че е силно вероятно

фактори като култура, образование, личностни характеристики да влияят на начина, по който мислим за изкуствения интелект

и да водят до формирането на стереотипни представи за него.

 

Елена Цанкова

 

– Тези пусти стереотипи… наистина за много здрави. Може ли наистина ИИ от типа на ChatGPT да е добър масов психолог?

– Не мисля, че би могъл… Един добър психолог борави с индивидуален подход, адаптиран към човека пред себе си и по този начин не е „масов“. Да, изкуственият интелект би могъл на адаптира подхода си въз основата на алгоритми. Но добрият психолог притежава и качества като емоционална интелигентност, емпатия, чувствителност към едва забележими социални сигнали (напр. от невербалната комуникация), които на този етап не са реализирани при ИИ.

Тук става интересна и темата за affective computing и affective AI – създаването на технологии, които да анализират и симулират (но все още не и да изпитват) човешки емоции.

 

– В този смисъл – според теб ще дойде ли денят, когато ще го приемем като личност?

– Възможно е – зависи както от технологичното развитие, така и от политическите решения и регулации с цел обществена безопасност – например акта на Европейския съюз за ИИ.

Важно е да се вземат под внимание всякакви правни последствия (напр. авторски права, киберпрестъпления и др.). И отново любимата ми философска перспектива – а дали, за да бъде приет някой като личност, са необходими качества като съзнание, чувства,…?

 

– Кои са най-големите психологически трудности в работата с ИИ?

– Може би усещането за „зловещата долина“ (“Uncanny Valley”; Mori, 1970; Mori et al., 2012) – феномен, при който

възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек,

докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща. Често, например в диалог с голям езиков модел, се промъква и това усещане за прекалено човекоподобие, водещо до дискомфорт.

 

Елена Цанкова

 

– Сещам се и за прословутия василиск на Роко… Кои са най-големите страхове, пред които ни изправя?

– Да станем излишни в настоящия модел на света… Да бъдем надвити, победени от собственото си творение…

 

– Можем ли да се борим с тези страхове? И трябва ли, ако те са основателни…?

– Страхът е естествена човешка емоция пред неизвестното – благодарение на страха сме оцелели. Но, както в повечето случаи, всичко е въпрос на баланс. До определена степен страхът помага – затова се изготвят и регламенти като споменатите, които да пазят обществото. Но едновременно с това е важно да не се оставим да бъдем ръководени от неоснователни страхове. Т. е. да има добро разбиране на риска с цел защита, но и да се продължи развитието.

Често в отговор на страховете обичам да казвам: „А защо не си представим друг модел на света? Свят, в който не сме победени и не сме излишни? Представяме си, че ИИ ще има човешка мотивация, но ако действа по друг начин – не с цел да надвие, а да сътрудничи и да помогне? Ние виждаме изземането на работата като нещо негативно… Но

толкова ли би бил ужасен един свят, в който работата е или ненужна, или от съвсем друго естество,

в който сме свободни да се посветим на нещата, които обичаме?“

 

– Много смислена и логична гледна точка! Напредъкът в технологиите, по-добрият начин на живот, ни води към социални промени, за които не сме готови. До намаляване на раждаемостта, въпроси за изчезващи професии. Можем ли да се подготвим и как?

– На фона на човешкото развитие тези промени не са изненадващи, а в перспектива едва ли са и толкова драматични. Може би тук проблемът е по-скоро в скоростта, с която настъпват… Подготовката за тях изисква адекватна обществена реакция – ориентиране на политика, образование и т. н. към новите професии и обществени промени.

 

– Само че не мисля, че се случва. По коментарите на текстовете ми виждам колко много хора подценяват напредъка в тази област, а повечето от останалите са свръхентусиазирани. Логични ли са тези крайности при възприемането на нещо ново? Можем ли да ги избегнем?

– Поляризацията на общественото мнение е друг съвсем естествен човешки феномен и често се наблюдава, когато се сблъскаме с нещо ново и потенциално значимо (а понякога и не толкова значимо…). Можем да ги избегнем чрез по-добра информираност и придобиване на опит от първа ръка с ИИ. Разбира се, трябва да сме мотивирани, за да избегнем крайностите, а

поведението на хората в различни онлайн дискусии загатва, че може би не сме…

 

Елена Цанкова

 

– Уви. Предизвикателство ли е към човека, че алгоритмите могат да създават неразличими вече текстове и изображения?

– Донякъде… Но наистина ли са неразличими? Ето една интересна научна статия по темата от 2023 г. на Miller и колеги. Понякога са прекалено перфектни и този свръхреализъм се усеща… Има някакъв чар в неперфектното, което харесваме и очакваме в изкуството, наричат го и wabi-sabi.

От друга страна, изкуството се развива и с развитието, породено от ИИ, вероятно ще се създадат и постепенно утвърдят нови възприятия и очаквания. Отново е въпрос на време… Може би предизвикателството е към традиционните представи за изкуството…

 

– Казвам „неразличими“, защото такива резултатите даде мой скромен експеримент. А дали това ще промени отношението към творчеството?

– Все по-често се утвърждава идеята за кокреативност –

съвместно творчество между човек и ИИ, където разчита на уникалните възможности на всяка страна.

Това определено е нов модел, който има потенциал да промени възприятието за творчеството, а вероятно и отношението към него.

 

– Наскоро си говорих… със себе си. Трябва ли да се притеснявам, или да се ентусиазирам?

– Много интересен експеримент! Поражда толкова размисли…

Такъв модел има много потенциал – би помогнал да погледнем себе си отстрани, да видим решение на проблем, който ни убягва, да доведе до нови идеи. От друга страна, би могло да доведе и до силен дискомфорт, до „изгубване“ на и във себе си… При прекалена употреба е възможно да се достигне и до патология…

Тук ИИ, подобно на генното инженерство и клонингите, ни подтиква да се запитаме може ли да има „второ аз“ – може би до един момент, но всеки жив организъм или учещ се алгоритъм неизбежно ще поеме по своя уникален път на развитие… Тогава имаме ли „виртуално дете“ в лицето на този езиков модел?

 

– Трябва ли да се променим драстично, за да свикнем с днешния етап от развитието на технологиите? Или няма нужда, защото идват поколения, които ще са готови на това иманентно?

– От еволюционна гледна точка няма смисъл. За да намалим вътрешния конфликт и да си облекчим живота,

можем просто да приемаме нещата и тяхното развитие (защото те вероятно ще продължат да се развиват).

В перспектива – да, определено идните поколения ще имат съвсем друго предразположение към технологиите. Отново естествен ход от развитието на нещата…

 

– Можем ли да стигнем до свят, в който ще си комуникираме само онлайн?

– Всичко е възможно… Може би е по-скоро въпросът е „Кога?“.

Интересни интерпретации по темата виждаме в киното (например WALL-E) и литературата (Sum: Forty Tales from the Afterlives).

 

Елена Цанкова

 

– Интересуваш се професионално и от достъпното представяне на науката… Извинявам се за грубата формулировка, но, не е ли изгубена тази битка?

– Да, затова и участвам в този разговор.

Тази битка далеч не е изгубена! Вече съществува професията „научен комуникатор“, както и специализирани обучения по темата (като курса „Комуникация на науката в България“ на списание „Българска наука“). А освен че е отговорност на всеки учен, достъпното представяне на науката е заложено и като основен компонент в модела на съвременните проектни предложения – ученият получава финансиране за извършване на изследователска дейност, като в замяна популяризира своите открития сред обществото. По този начин науката в днешно време е много по-достъпна за обществото, отколкото в миналото. Днес обществото има и възможност активно да участва в създаването на наука чрез модела „гражданска наука“.

 

– „Българска наука“ наистина е страхотен пример в тази посока. А какъв е личният ти мотив – защо е важно да се върнем към науката?

– Науката и обществото зависят едно от друго – науката води до напредък от всякакъв характер, но е невъзможна без подкрепата на обществото (финансова и друга). И обратното – обществото няма как да бележи прогрес без науката. Но

за да функционира добре взаимодействието наука-общество, е необходимо разбиране между двата компонента.

Тук се намесва научната комуникация.

 

– Има ли технология, която нямаш търпение да бъде създадена?

– Не, оставям на науката да ме изненада – винаги успява и все в положителен аспект…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави...

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си?...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация
„Личният пример е страховито оръжие“

„Личният пример е страховито оръжие“

„Да наричаме „чудо“ необяснимото е красив начин да си признаем колко малко знаем“, казва днешната ни гостенка. „Чудесата са и възможност да спрем да се заблуждаваме, че всичко зависи само от нас, да си отдъхнем и да се научим да се доверяваме на живота“.
Иванка Могилска е копирайтър с 20-години опит, последните 15 – на свободна практика. Тя е блогър, редактор, преподавател. Автор на 7 книги, най-новата от които е сборникът „Обикновени чудеса“. Но… има ли наистина такива? Ще я попитаме след малко. В ефирните ѝ, мъдри разкази го има ежедневното чудо, което според мен е и смисълът да продължаваме напред.
Ще поговорим за дигиталните и аналоговите чудеса. За чудесата, на които си струва да научим изкуствения интелект и тези, които може би той ще създава. За краткото изразяване и дългите текстове, които носят смисъла. За нуждата от време на време „да слезем от въртележката“…

повече информация

Най-новите:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация
Share This