„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

окт. 28, 2021 | Технологии

„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

28 октомври 2021 | Технологии

„Фейсбук“ вече ще се казва „Мета“, компания, която не иска да се асоциира със социалната мрежа, а с метавселената. Това стана ясно преди минути. Но… какво е „Мета“?

Новината тлееше от няколко седмици. Какво ни гласи Зукърбърг? Каква е тази метавселена? До още седмица или две да очакваме да попаднем в някаква алтернативна реалност? И какво, в крайна сметка, представлява тя?

„Фейсбук“ наема 10 000 висококвалифицирани специалисти в Европа, за да развива свръхамбициозния си проект, наречен метавселена. Преди дни новината, съобщена на сайта на компанията, привлече небивало внимание към темата. И все пак, огромна част от медиите или просто цитираха информацията, или използваха една и съща стара публикация, като и двете никак не е пресилено да се каже, че оставяха повече въпроси, отколкото да рисуват някаква реална новина. И със съобщаването на новото име това се повтори. Зукърбърг не беше особено щедър на подробности.

 

Ала-бала-мета

На първо място, нека малко успокоим топката. Да, идеята е доста амбициозна, но може би не е прекалено случайно, че гръмкото афиширане дойде броени дни, след като социалната мрежа се сгромоляса на няколко пъти за огромна част от света. После дойдоха сериозните разкрития на бившия продуктов мениджър в компанията Франсис Хауген за това, че „Фейсбук“ поставя растежа и печалбите над безопасността на потребителите и обществото.

Само след няколко дни се появи намек, че социалната мрежа скоро ще си смени името… в Дивия изток сме се нагледали на такива стратегии за отклоняване на вниманието (вие ваксинирахте ли се?), и все пак нищо не ни спира да се уловим и в следващата. И днес, най-неочаквано, „Фейсбук“ настина стана „Мета“. Да, като компания-майка, собственик на социалната мрежа, на „Инстаграм“ и „УотсАп“. Но все пак, като новото голямо име. Явно ще да е доста важна тази метавселена.

Заговорим ли за метавселената, определено става дума за една важна за всички ни област, съзнаваме или не – бъдещите ни отношения с технологиите.

 

Метавселена

Снимка: XR Expo, Unsplash

 

Метъл Вселена

Днес тези отношения вече са по-близки от всякога, а тепърва ще достигат още по-сериозни висоти. Това е сигурно, но несигурно е по-важното: как точно ще изглеждат те. Илон Мъск например работи за бъдещето, в което технологиите и човекът ще се слеят, мозъкът ни директно ще се свързва с мрежата.

Идеята за метавселена е една не по-малко амбициозна и логична вероятност. Разбира се, по същество и двете представляват утопии, за момента няма как да ги приемем като реална прогноза за бъдещето. Освен това, както приляга на утопиите, те рисуват една крайна точка, която няма как да се изпълни. Защото ще има много нюанси, флуктуации, лъкатушения и бъдещето ни със сигурност няма как да прилича напълно на това, което се очаква.

 

Метавселена

Снимка: Paolo Ghedini, Pixabay

 

Мемета

И все пак: 10 000 айти специалисти ще работят само в Европа за това бъдеще. Как изглежда метавселената? Ето това е важният въпрос, на който можем да дадем твърде условен отговор.

Не знам за вас, но мен доста ме плаши идеята този прекрасен нов свят да се създава едностранно от един технологичен гигант, огромна компания, която на всичкото отгоре вече ясно е показвала, че не се справя достатъчно добре с опазването на данните на потребителите си. Тя не се поддава на регулации в световен мащаб, сама решава кое се толерира, коя новина е фалшива, кой е удобен.

Всъщност, знаем много малко конкретни факти за проекта. Метавселената общо взето се припокрива с това, което някога, в началото на хилядолетието, очаквахме да дойде като виртуална реалност. Става дума за нов тип взаимодействие с технологиите, чрез който се озоваваме в свръхреалистичен технологичен вариант на реалния свят.

 

Метавселена

Снимка: Rafael Nascimento, Pixabay

 

Подмятания

Самият термин, както често се случва в този бранш, идва от научната фантастика. За метавселената първи пише в свой роман Нийл Стивънсън през 1992 г. Описанието му доста се доближава до това, което рисуват и от „Фейсбук“ – преминаването на физическата, добавената и виртуалната реалност в споделено онлайн пространство.

През последните години се появяват компютърни игри, които в някаква степен възплъщават част от принципите, и все пак остават далеч от пълното значение на термина. Някои казват, че те са своеобразните ембриони. Например, платформата за ролеви състезания Roblox или Fortnite, хитовата игра с много стрелба, в която участват 350 милиона души!

В станало особено популярно есе по темата от 2020-а предприемачът Матю Бол формулира ключовите характеристики на метавселената. Тя трябва да събира физическия и виртуалния свят, да съдържа изцяло развита икономика и да предлага „безпрецедентна съвместимост“ – потребителите да са способни да „пренасят“ своя аватар – виртуалната си личност, и притежанията си от една част на новото пространство в друга.

За създаването на технологията ще бъдат използвани днешните постижения на виртуалната и добавената реалност, които обаче ще направят много сериозна стъпка напред, така че виртуалността да престане да бъде различима от реалността. По своеобразен начин да се слее с нея.

 

Бета вселена

Ясно е, че на първо време това ще се случва с помощта на сравнително познати устройства от типа на очилата за виртуална реалност, сензори, които разчитат прецизно движенията. По-късно нещата може да стигнат доста по-далеч. Чрез проекти като споменатия „Неуралинк“ все повече са индикациите, че е възможно да постигнем мозъчно-компютърния интерфейс, момента, когато съвсем реално ще се пренесем във виртуалния компютърен свят.

Звучи като оксиморон? Ами, днес сме вече толкова виртуализирани, че почти не пускаме телефоните си. А какво ще стане, когато телефоните ни станат ненужни, можем да се свързваме с мрежата директно чрез мозъчни импулси?

Е, разбира се, дотогава има да извървим доста път и наистина е сигурно, че реалността ще се различава от очакванията, дори да бъдат уловени основните тенденции.

И така, за проекта на „Фейсбук“ знаем повече общи приказки и идеи, отколкото конкретни концепции, имплементации, технологии, парадигми. От прословутото съобщение на гиганта, излязло преди седмица, става ясно, че идеята е „чрез създаването на по-сериозно усещане за дигитално представяне, онлайн интеракциите да заприличат повече на интеракции с хора“. Това е по-общо и абстрактно дори и от моите обяснения в предходните параграфи. Единият вариант е, че Марк Зукърбърг и компания още нямат достатъчно ясен и прецизен план, а другият – че по някаква причина не го споделят. Имайки предвид ресурсите, с които работят, не бих заложил на първото.

 

Метавселена

Снимка:Giu Vicente, Unsplash

 

Метнат в селена

„Метавселената има потенциала да ни помогне да отключим много нови креативни, социални и икономически възможности“, пише още в новината. Тук нещата вече звучат повече като предизборен лозунг (а дори изкуственият интелект може да измисли по-силен от този).

Въпросните 10 000 висококвалифицирани служители ще бъдат назначени само в рамките на Европейския съюз през следващите 5 години. Тази информация е гарнирана с апотеози за важността на европейските технологии за бъдещето на „Фейсбук“ (и Вселената).

Малко по-рано, на 27 септември, беше публикуван още един блогпост по темата, който имаше една идея повече конкретика. В него беше анонсирано, че „Фейсбук“ ще инвестира в проекта 50 милиона долара за 2 години. И че метавселената няма да бъде създадена от една-единствена компания, тъй като става дума за прекалено мащабен проект с огромно значение.

Още една дефиниция за метавселената от същата публикация: „многобройни виртуални пространства, където да създавате и да общувате с хора, които физически не са в същото пространство като вас. Ще можете да се срещате с приятели, да работите, играете, пазарувате, създавате и какво ли още не“.

 

Метавселена

Снимка: Lux Interaction, Unsplash

 

По-метени

„Това не значи непременно, че ще прекарвате повече време онлайн – целта е времето, което прекарвате онлайн, да бъде по-смислено“. Да, със сигурност първата и единствена грижа на „Фейсбук“ е да се грижи за качественото ни обслужване, не да ни кара да стоим в мрежата, за да събира и продава безскрупулно данните ни, възползвайки се от монополните си позиции. Не да ни вкарва в балони на филтрите и да ни манипулира.

Всъщност, доста е странно, че сега изведнъж се обърна такова внимание на метавселената. Да, очевидно ще става дума за доста сериозна инвестиция, която вече е в ход. Още през юни обаче Марк Зукърбърг даде пространно интервю по темата пред „Дъ върдж“, в което съобщи всичко, което сега излезе на преден план, а дори и повече. Освен това основни лайтмотиви се казват и повтарят, досущ като мантрите на водещите ни партии преди избори.

В интервюто той разказа, че още месец по-рано е обявил пред служителите си голямата цел: не след дълго хората да свързват името „Фейсбук“ не със социалната мрежа, а с компания, създаваща метавселена. Зукърбърг казва, че е мислил по тази тема, още докато се е учил да пише код в гимназията, много преди да създаде основния си проект. Той описва голямата си цел като „въплътен интернет“. Категоричен е, че няма как една-единствена компания да го създаде, това трябва да бъде децентрализиран и демократичен свят.

 

Фейсбук

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Мистър Вселена

„Можете да си представите технологията и като продължение на мобилния интернет“, казва още той. „И в момента почти всички имаме телефона до леглото си и щом се събудим, първата ни работа е да проверим за съобщения. И аз отварям телефона, дори преди да си сложа очилата. Това вече е огромно ангажиране, ето защо не мисля, че в бъдеще е възможно то да стане още по-сериозно.

В момента ние живеем живота си и комуникираме чрез тези малки, блестящи правоъгълничета. Мисля, че не това е начинът, по който хората са създадени да си взаимодействат. Метавселената ще е нещо много по-естествено. Вие ще усещате присъствието на други хора, ще се чувствате, все едно сте на други места, имайки тотално различен опит в сравнение с днешните двуизмерни апликации и уеб страници.“

 

Прекрасният нов Зук

„Аз не мисля, че основната цел е за повече ангажиране с интернет. Според мен целта е едно по-естествено преживяване онлайн“, казва мултимилиардерът. „Освен това, метавселената ще донесе огромни възможности на творците и хората на изкуството; на онези, които искат да работят в домовете си, далеч от урбанизираните центрове, на хората, живеещи по места, където възможностите за образование и развитие са по-ограничени. Реализираната метавселена ще е много подобна на възможността за телепортация“.

По-нататък Зукърбърг разказва, че благодарение на този проект ще е много по-лесно да се работи дистанционно, без да губим естествената комуникация. Образът, който рисува, на мен поне ми напомня на локдауните, които продължаваме да „изживяваме“, само че издигнати на следващо ниво. Децата да учат онлайн, само че във виртуални класни стаи, неразличими от истинските. Ние да си провеждаме всекидневните срещи на екипа, само че не през Zoom, а в подобие на истинска конферентна зала…

 

Метавселена

Снимка: szfphy, Pixabay

 

Метамфетамин

Прекрасно или ужасно е едно такова бъдеще? По малко и от двете. По всичко личи, че технологично нещата ще напреднат достатъчно бързо, дано ги настигнат и цивилизационните, етичните, социалните аспекти.

Дано се стигне дотам да помислим като общество за проблеми като пристрастяването, десоциализацията, които дойдоха с интернет, с виртуалния живот. И е напълно логично да избухнат с много по-сериозна сила в бъдещето, което ни рисува създателят на „Фейсбук“. И като стана дума за „Фейсбук“, само си представете колко по-прекрасни балони на филтрите ще може да ни създава новата мрежа. Колко по-силни може да направи технологичните гиганти, колко повече власт би им дала над потребителите.

Според Зукърбърг, ако всичко върви нормално, първият вариант на прекрасния нов свят ще е при нас до около пет години. И не искам иронията да е прекалена, дано той наистина е прекрасен, някои възможности звучат чудесно. Стига да сме готови за тях. Така че метавселената да не се окаже като метамфетамина.

Може би основанията за оптимизъм, че метавселената скоро ще е тук, са повече, отколкото изглежда на пръв поглед? Ако е така, ще се радвам да се срещнем виртуално и да поговорим съвсем скоро. С малката подробност, че вече може би ще сме изживели най-голямата си трансформация като биологичен вид…

 

Метавселена

Снимка: Lars_Nissen, Pixabay

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This