„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

окт. 28, 2021 | Технологии

„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

28 октомври 2021 | Технологии

„Фейсбук“ вече ще се казва „Мета“, компания, която не иска да се асоциира със социалната мрежа, а с метавселената. Това стана ясно преди минути. Но… какво е „Мета“?

Новината тлееше от няколко седмици. Какво ни гласи Зукърбърг? Каква е тази метавселена? До още седмица или две да очакваме да попаднем в някаква алтернативна реалност? И какво, в крайна сметка, представлява тя?

„Фейсбук“ наема 10 000 висококвалифицирани специалисти в Европа, за да развива свръхамбициозния си проект, наречен метавселена. Преди дни новината, съобщена на сайта на компанията, привлече небивало внимание към темата. И все пак, огромна част от медиите или просто цитираха информацията, или използваха една и съща стара публикация, като и двете никак не е пресилено да се каже, че оставяха повече въпроси, отколкото да рисуват някаква реална новина. И със съобщаването на новото име това се повтори. Зукърбърг не беше особено щедър на подробности.

 

Ала-бала-мета

На първо място, нека малко успокоим топката. Да, идеята е доста амбициозна, но може би не е прекалено случайно, че гръмкото афиширане дойде броени дни, след като социалната мрежа се сгромоляса на няколко пъти за огромна част от света. После дойдоха сериозните разкрития на бившия продуктов мениджър в компанията Франсис Хауген за това, че „Фейсбук“ поставя растежа и печалбите над безопасността на потребителите и обществото.

Само след няколко дни се появи намек, че социалната мрежа скоро ще си смени името… в Дивия изток сме се нагледали на такива стратегии за отклоняване на вниманието (вие ваксинирахте ли се?), и все пак нищо не ни спира да се уловим и в следващата. И днес, най-неочаквано, „Фейсбук“ настина стана „Мета“. Да, като компания-майка, собственик на социалната мрежа, на „Инстаграм“ и „УотсАп“. Но все пак, като новото голямо име. Явно ще да е доста важна тази метавселена.

Заговорим ли за метавселената, определено става дума за една важна за всички ни област, съзнаваме или не – бъдещите ни отношения с технологиите.

 

Метавселена

Снимка: XR Expo, Unsplash

 

Метъл Вселена

Днес тези отношения вече са по-близки от всякога, а тепърва ще достигат още по-сериозни висоти. Това е сигурно, но несигурно е по-важното: как точно ще изглеждат те. Илон Мъск например работи за бъдещето, в което технологиите и човекът ще се слеят, мозъкът ни директно ще се свързва с мрежата.

Идеята за метавселена е една не по-малко амбициозна и логична вероятност. Разбира се, по същество и двете представляват утопии, за момента няма как да ги приемем като реална прогноза за бъдещето. Освен това, както приляга на утопиите, те рисуват една крайна точка, която няма как да се изпълни. Защото ще има много нюанси, флуктуации, лъкатушения и бъдещето ни със сигурност няма как да прилича напълно на това, което се очаква.

 

Метавселена

Снимка: Paolo Ghedini, Pixabay

 

Мемета

И все пак: 10 000 айти специалисти ще работят само в Европа за това бъдеще. Как изглежда метавселената? Ето това е важният въпрос, на който можем да дадем твърде условен отговор.

Не знам за вас, но мен доста ме плаши идеята този прекрасен нов свят да се създава едностранно от един технологичен гигант, огромна компания, която на всичкото отгоре вече ясно е показвала, че не се справя достатъчно добре с опазването на данните на потребителите си. Тя не се поддава на регулации в световен мащаб, сама решава кое се толерира, коя новина е фалшива, кой е удобен.

Всъщност, знаем много малко конкретни факти за проекта. Метавселената общо взето се припокрива с това, което някога, в началото на хилядолетието, очаквахме да дойде като виртуална реалност. Става дума за нов тип взаимодействие с технологиите, чрез който се озоваваме в свръхреалистичен технологичен вариант на реалния свят.

 

Метавселена

Снимка: Rafael Nascimento, Pixabay

 

Подмятания

Самият термин, както често се случва в този бранш, идва от научната фантастика. За метавселената първи пише в свой роман Нийл Стивънсън през 1992 г. Описанието му доста се доближава до това, което рисуват и от „Фейсбук“ – преминаването на физическата, добавената и виртуалната реалност в споделено онлайн пространство.

През последните години се появяват компютърни игри, които в някаква степен възплъщават част от принципите, и все пак остават далеч от пълното значение на термина. Някои казват, че те са своеобразните ембриони. Например, платформата за ролеви състезания Roblox или Fortnite, хитовата игра с много стрелба, в която участват 350 милиона души!

В станало особено популярно есе по темата от 2020-а предприемачът Матю Бол формулира ключовите характеристики на метавселената. Тя трябва да събира физическия и виртуалния свят, да съдържа изцяло развита икономика и да предлага „безпрецедентна съвместимост“ – потребителите да са способни да „пренасят“ своя аватар – виртуалната си личност, и притежанията си от една част на новото пространство в друга.

За създаването на технологията ще бъдат използвани днешните постижения на виртуалната и добавената реалност, които обаче ще направят много сериозна стъпка напред, така че виртуалността да престане да бъде различима от реалността. По своеобразен начин да се слее с нея.

 

Бета вселена

Ясно е, че на първо време това ще се случва с помощта на сравнително познати устройства от типа на очилата за виртуална реалност, сензори, които разчитат прецизно движенията. По-късно нещата може да стигнат доста по-далеч. Чрез проекти като споменатия „Неуралинк“ все повече са индикациите, че е възможно да постигнем мозъчно-компютърния интерфейс, момента, когато съвсем реално ще се пренесем във виртуалния компютърен свят.

Звучи като оксиморон? Ами, днес сме вече толкова виртуализирани, че почти не пускаме телефоните си. А какво ще стане, когато телефоните ни станат ненужни, можем да се свързваме с мрежата директно чрез мозъчни импулси?

Е, разбира се, дотогава има да извървим доста път и наистина е сигурно, че реалността ще се различава от очакванията, дори да бъдат уловени основните тенденции.

И така, за проекта на „Фейсбук“ знаем повече общи приказки и идеи, отколкото конкретни концепции, имплементации, технологии, парадигми. От прословутото съобщение на гиганта, излязло преди седмица, става ясно, че идеята е „чрез създаването на по-сериозно усещане за дигитално представяне, онлайн интеракциите да заприличат повече на интеракции с хора“. Това е по-общо и абстрактно дори и от моите обяснения в предходните параграфи. Единият вариант е, че Марк Зукърбърг и компания още нямат достатъчно ясен и прецизен план, а другият – че по някаква причина не го споделят. Имайки предвид ресурсите, с които работят, не бих заложил на първото.

 

Метавселена

Снимка:Giu Vicente, Unsplash

 

Метнат в селена

„Метавселената има потенциала да ни помогне да отключим много нови креативни, социални и икономически възможности“, пише още в новината. Тук нещата вече звучат повече като предизборен лозунг (а дори изкуственият интелект може да измисли по-силен от този).

Въпросните 10 000 висококвалифицирани служители ще бъдат назначени само в рамките на Европейския съюз през следващите 5 години. Тази информация е гарнирана с апотеози за важността на европейските технологии за бъдещето на „Фейсбук“ (и Вселената).

Малко по-рано, на 27 септември, беше публикуван още един блогпост по темата, който имаше една идея повече конкретика. В него беше анонсирано, че „Фейсбук“ ще инвестира в проекта 50 милиона долара за 2 години. И че метавселената няма да бъде създадена от една-единствена компания, тъй като става дума за прекалено мащабен проект с огромно значение.

Още една дефиниция за метавселената от същата публикация: „многобройни виртуални пространства, където да създавате и да общувате с хора, които физически не са в същото пространство като вас. Ще можете да се срещате с приятели, да работите, играете, пазарувате, създавате и какво ли още не“.

 

Метавселена

Снимка: Lux Interaction, Unsplash

 

По-метени

„Това не значи непременно, че ще прекарвате повече време онлайн – целта е времето, което прекарвате онлайн, да бъде по-смислено“. Да, със сигурност първата и единствена грижа на „Фейсбук“ е да се грижи за качественото ни обслужване, не да ни кара да стоим в мрежата, за да събира и продава безскрупулно данните ни, възползвайки се от монополните си позиции. Не да ни вкарва в балони на филтрите и да ни манипулира.

Всъщност, доста е странно, че сега изведнъж се обърна такова внимание на метавселената. Да, очевидно ще става дума за доста сериозна инвестиция, която вече е в ход. Още през юни обаче Марк Зукърбърг даде пространно интервю по темата пред „Дъ върдж“, в което съобщи всичко, което сега излезе на преден план, а дори и повече. Освен това основни лайтмотиви се казват и повтарят, досущ като мантрите на водещите ни партии преди избори.

В интервюто той разказа, че още месец по-рано е обявил пред служителите си голямата цел: не след дълго хората да свързват името „Фейсбук“ не със социалната мрежа, а с компания, създаваща метавселена. Зукърбърг казва, че е мислил по тази тема, още докато се е учил да пише код в гимназията, много преди да създаде основния си проект. Той описва голямата си цел като „въплътен интернет“. Категоричен е, че няма как една-единствена компания да го създаде, това трябва да бъде децентрализиран и демократичен свят.

 

Фейсбук

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Мистър Вселена

„Можете да си представите технологията и като продължение на мобилния интернет“, казва още той. „И в момента почти всички имаме телефона до леглото си и щом се събудим, първата ни работа е да проверим за съобщения. И аз отварям телефона, дори преди да си сложа очилата. Това вече е огромно ангажиране, ето защо не мисля, че в бъдеще е възможно то да стане още по-сериозно.

В момента ние живеем живота си и комуникираме чрез тези малки, блестящи правоъгълничета. Мисля, че не това е начинът, по който хората са създадени да си взаимодействат. Метавселената ще е нещо много по-естествено. Вие ще усещате присъствието на други хора, ще се чувствате, все едно сте на други места, имайки тотално различен опит в сравнение с днешните двуизмерни апликации и уеб страници.“

 

Прекрасният нов Зук

„Аз не мисля, че основната цел е за повече ангажиране с интернет. Според мен целта е едно по-естествено преживяване онлайн“, казва мултимилиардерът. „Освен това, метавселената ще донесе огромни възможности на творците и хората на изкуството; на онези, които искат да работят в домовете си, далеч от урбанизираните центрове, на хората, живеещи по места, където възможностите за образование и развитие са по-ограничени. Реализираната метавселена ще е много подобна на възможността за телепортация“.

По-нататък Зукърбърг разказва, че благодарение на този проект ще е много по-лесно да се работи дистанционно, без да губим естествената комуникация. Образът, който рисува, на мен поне ми напомня на локдауните, които продължаваме да „изживяваме“, само че издигнати на следващо ниво. Децата да учат онлайн, само че във виртуални класни стаи, неразличими от истинските. Ние да си провеждаме всекидневните срещи на екипа, само че не през Zoom, а в подобие на истинска конферентна зала…

 

Метавселена

Снимка: szfphy, Pixabay

 

Метамфетамин

Прекрасно или ужасно е едно такова бъдеще? По малко и от двете. По всичко личи, че технологично нещата ще напреднат достатъчно бързо, дано ги настигнат и цивилизационните, етичните, социалните аспекти.

Дано се стигне дотам да помислим като общество за проблеми като пристрастяването, десоциализацията, които дойдоха с интернет, с виртуалния живот. И е напълно логично да избухнат с много по-сериозна сила в бъдещето, което ни рисува създателят на „Фейсбук“. И като стана дума за „Фейсбук“, само си представете колко по-прекрасни балони на филтрите ще може да ни създава новата мрежа. Колко по-силни може да направи технологичните гиганти, колко повече власт би им дала над потребителите.

Според Зукърбърг, ако всичко върви нормално, първият вариант на прекрасния нов свят ще е при нас до около пет години. И не искам иронията да е прекалена, дано той наистина е прекрасен, някои възможности звучат чудесно. Стига да сме готови за тях. Така че метавселената да не се окаже като метамфетамина.

Може би основанията за оптимизъм, че метавселената скоро ще е тук, са повече, отколкото изглежда на пръв поглед? Ако е така, ще се радвам да се срещнем виртуално и да поговорим съвсем скоро. С малката подробност, че вече може би ще сме изживели най-голямата си трансформация като биологичен вид…

 

Метавселена

Снимка: Lars_Nissen, Pixabay

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This