„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

окт. 28, 2021 | Технологии

„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

28 октомври 2021 | Технологии

„Фейсбук“ вече ще се казва „Мета“, компания, която не иска да се асоциира със социалната мрежа, а с метавселената. Това стана ясно преди минути. Но… какво е „Мета“?

Новината тлееше от няколко седмици. Какво ни гласи Зукърбърг? Каква е тази метавселена? До още седмица или две да очакваме да попаднем в някаква алтернативна реалност? И какво, в крайна сметка, представлява тя?

„Фейсбук“ наема 10 000 висококвалифицирани специалисти в Европа, за да развива свръхамбициозния си проект, наречен метавселена. Преди дни новината, съобщена на сайта на компанията, привлече небивало внимание към темата. И все пак, огромна част от медиите или просто цитираха информацията, или използваха една и съща стара публикация, като и двете никак не е пресилено да се каже, че оставяха повече въпроси, отколкото да рисуват някаква реална новина. И със съобщаването на новото име това се повтори. Зукърбърг не беше особено щедър на подробности.

 

Ала-бала-мета

На първо място, нека малко успокоим топката. Да, идеята е доста амбициозна, но може би не е прекалено случайно, че гръмкото афиширане дойде броени дни, след като социалната мрежа се сгромоляса на няколко пъти за огромна част от света. После дойдоха сериозните разкрития на бившия продуктов мениджър в компанията Франсис Хауген за това, че „Фейсбук“ поставя растежа и печалбите над безопасността на потребителите и обществото.

Само след няколко дни се появи намек, че социалната мрежа скоро ще си смени името… в Дивия изток сме се нагледали на такива стратегии за отклоняване на вниманието (вие ваксинирахте ли се?), и все пак нищо не ни спира да се уловим и в следващата. И днес, най-неочаквано, „Фейсбук“ настина стана „Мета“. Да, като компания-майка, собственик на социалната мрежа, на „Инстаграм“ и „УотсАп“. Но все пак, като новото голямо име. Явно ще да е доста важна тази метавселена.

Заговорим ли за метавселената, определено става дума за една важна за всички ни област, съзнаваме или не – бъдещите ни отношения с технологиите.

 

Метавселена

Снимка: XR Expo, Unsplash

 

Метъл Вселена

Днес тези отношения вече са по-близки от всякога, а тепърва ще достигат още по-сериозни висоти. Това е сигурно, но несигурно е по-важното: как точно ще изглеждат те. Илон Мъск например работи за бъдещето, в което технологиите и човекът ще се слеят, мозъкът ни директно ще се свързва с мрежата.

Идеята за метавселена е една не по-малко амбициозна и логична вероятност. Разбира се, по същество и двете представляват утопии, за момента няма как да ги приемем като реална прогноза за бъдещето. Освен това, както приляга на утопиите, те рисуват една крайна точка, която няма как да се изпълни. Защото ще има много нюанси, флуктуации, лъкатушения и бъдещето ни със сигурност няма как да прилича напълно на това, което се очаква.

 

Метавселена

Снимка: Paolo Ghedini, Pixabay

 

Мемета

И все пак: 10 000 айти специалисти ще работят само в Европа за това бъдеще. Как изглежда метавселената? Ето това е важният въпрос, на който можем да дадем твърде условен отговор.

Не знам за вас, но мен доста ме плаши идеята този прекрасен нов свят да се създава едностранно от един технологичен гигант, огромна компания, която на всичкото отгоре вече ясно е показвала, че не се справя достатъчно добре с опазването на данните на потребителите си. Тя не се поддава на регулации в световен мащаб, сама решава кое се толерира, коя новина е фалшива, кой е удобен.

Всъщност, знаем много малко конкретни факти за проекта. Метавселената общо взето се припокрива с това, което някога, в началото на хилядолетието, очаквахме да дойде като виртуална реалност. Става дума за нов тип взаимодействие с технологиите, чрез който се озоваваме в свръхреалистичен технологичен вариант на реалния свят.

 

Метавселена

Снимка: Rafael Nascimento, Pixabay

 

Подмятания

Самият термин, както често се случва в този бранш, идва от научната фантастика. За метавселената първи пише в свой роман Нийл Стивънсън през 1992 г. Описанието му доста се доближава до това, което рисуват и от „Фейсбук“ – преминаването на физическата, добавената и виртуалната реалност в споделено онлайн пространство.

През последните години се появяват компютърни игри, които в някаква степен възплъщават част от принципите, и все пак остават далеч от пълното значение на термина. Някои казват, че те са своеобразните ембриони. Например, платформата за ролеви състезания Roblox или Fortnite, хитовата игра с много стрелба, в която участват 350 милиона души!

В станало особено популярно есе по темата от 2020-а предприемачът Матю Бол формулира ключовите характеристики на метавселената. Тя трябва да събира физическия и виртуалния свят, да съдържа изцяло развита икономика и да предлага „безпрецедентна съвместимост“ – потребителите да са способни да „пренасят“ своя аватар – виртуалната си личност, и притежанията си от една част на новото пространство в друга.

За създаването на технологията ще бъдат използвани днешните постижения на виртуалната и добавената реалност, които обаче ще направят много сериозна стъпка напред, така че виртуалността да престане да бъде различима от реалността. По своеобразен начин да се слее с нея.

 

Бета вселена

Ясно е, че на първо време това ще се случва с помощта на сравнително познати устройства от типа на очилата за виртуална реалност, сензори, които разчитат прецизно движенията. По-късно нещата може да стигнат доста по-далеч. Чрез проекти като споменатия „Неуралинк“ все повече са индикациите, че е възможно да постигнем мозъчно-компютърния интерфейс, момента, когато съвсем реално ще се пренесем във виртуалния компютърен свят.

Звучи като оксиморон? Ами, днес сме вече толкова виртуализирани, че почти не пускаме телефоните си. А какво ще стане, когато телефоните ни станат ненужни, можем да се свързваме с мрежата директно чрез мозъчни импулси?

Е, разбира се, дотогава има да извървим доста път и наистина е сигурно, че реалността ще се различава от очакванията, дори да бъдат уловени основните тенденции.

И така, за проекта на „Фейсбук“ знаем повече общи приказки и идеи, отколкото конкретни концепции, имплементации, технологии, парадигми. От прословутото съобщение на гиганта, излязло преди седмица, става ясно, че идеята е „чрез създаването на по-сериозно усещане за дигитално представяне, онлайн интеракциите да заприличат повече на интеракции с хора“. Това е по-общо и абстрактно дори и от моите обяснения в предходните параграфи. Единият вариант е, че Марк Зукърбърг и компания още нямат достатъчно ясен и прецизен план, а другият – че по някаква причина не го споделят. Имайки предвид ресурсите, с които работят, не бих заложил на първото.

 

Метавселена

Снимка:Giu Vicente, Unsplash

 

Метнат в селена

„Метавселената има потенциала да ни помогне да отключим много нови креативни, социални и икономически възможности“, пише още в новината. Тук нещата вече звучат повече като предизборен лозунг (а дори изкуственият интелект може да измисли по-силен от този).

Въпросните 10 000 висококвалифицирани служители ще бъдат назначени само в рамките на Европейския съюз през следващите 5 години. Тази информация е гарнирана с апотеози за важността на европейските технологии за бъдещето на „Фейсбук“ (и Вселената).

Малко по-рано, на 27 септември, беше публикуван още един блогпост по темата, който имаше една идея повече конкретика. В него беше анонсирано, че „Фейсбук“ ще инвестира в проекта 50 милиона долара за 2 години. И че метавселената няма да бъде създадена от една-единствена компания, тъй като става дума за прекалено мащабен проект с огромно значение.

Още една дефиниция за метавселената от същата публикация: „многобройни виртуални пространства, където да създавате и да общувате с хора, които физически не са в същото пространство като вас. Ще можете да се срещате с приятели, да работите, играете, пазарувате, създавате и какво ли още не“.

 

Метавселена

Снимка: Lux Interaction, Unsplash

 

По-метени

„Това не значи непременно, че ще прекарвате повече време онлайн – целта е времето, което прекарвате онлайн, да бъде по-смислено“. Да, със сигурност първата и единствена грижа на „Фейсбук“ е да се грижи за качественото ни обслужване, не да ни кара да стоим в мрежата, за да събира и продава безскрупулно данните ни, възползвайки се от монополните си позиции. Не да ни вкарва в балони на филтрите и да ни манипулира.

Всъщност, доста е странно, че сега изведнъж се обърна такова внимание на метавселената. Да, очевидно ще става дума за доста сериозна инвестиция, която вече е в ход. Още през юни обаче Марк Зукърбърг даде пространно интервю по темата пред „Дъ върдж“, в което съобщи всичко, което сега излезе на преден план, а дори и повече. Освен това основни лайтмотиви се казват и повтарят, досущ като мантрите на водещите ни партии преди избори.

В интервюто той разказа, че още месец по-рано е обявил пред служителите си голямата цел: не след дълго хората да свързват името „Фейсбук“ не със социалната мрежа, а с компания, създаваща метавселена. Зукърбърг казва, че е мислил по тази тема, още докато се е учил да пише код в гимназията, много преди да създаде основния си проект. Той описва голямата си цел като „въплътен интернет“. Категоричен е, че няма как една-единствена компания да го създаде, това трябва да бъде децентрализиран и демократичен свят.

 

Фейсбук

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Мистър Вселена

„Можете да си представите технологията и като продължение на мобилния интернет“, казва още той. „И в момента почти всички имаме телефона до леглото си и щом се събудим, първата ни работа е да проверим за съобщения. И аз отварям телефона, дори преди да си сложа очилата. Това вече е огромно ангажиране, ето защо не мисля, че в бъдеще е възможно то да стане още по-сериозно.

В момента ние живеем живота си и комуникираме чрез тези малки, блестящи правоъгълничета. Мисля, че не това е начинът, по който хората са създадени да си взаимодействат. Метавселената ще е нещо много по-естествено. Вие ще усещате присъствието на други хора, ще се чувствате, все едно сте на други места, имайки тотално различен опит в сравнение с днешните двуизмерни апликации и уеб страници.“

 

Прекрасният нов Зук

„Аз не мисля, че основната цел е за повече ангажиране с интернет. Според мен целта е едно по-естествено преживяване онлайн“, казва мултимилиардерът. „Освен това, метавселената ще донесе огромни възможности на творците и хората на изкуството; на онези, които искат да работят в домовете си, далеч от урбанизираните центрове, на хората, живеещи по места, където възможностите за образование и развитие са по-ограничени. Реализираната метавселена ще е много подобна на възможността за телепортация“.

По-нататък Зукърбърг разказва, че благодарение на този проект ще е много по-лесно да се работи дистанционно, без да губим естествената комуникация. Образът, който рисува, на мен поне ми напомня на локдауните, които продължаваме да „изживяваме“, само че издигнати на следващо ниво. Децата да учат онлайн, само че във виртуални класни стаи, неразличими от истинските. Ние да си провеждаме всекидневните срещи на екипа, само че не през Zoom, а в подобие на истинска конферентна зала…

 

Метавселена

Снимка: szfphy, Pixabay

 

Метамфетамин

Прекрасно или ужасно е едно такова бъдеще? По малко и от двете. По всичко личи, че технологично нещата ще напреднат достатъчно бързо, дано ги настигнат и цивилизационните, етичните, социалните аспекти.

Дано се стигне дотам да помислим като общество за проблеми като пристрастяването, десоциализацията, които дойдоха с интернет, с виртуалния живот. И е напълно логично да избухнат с много по-сериозна сила в бъдещето, което ни рисува създателят на „Фейсбук“. И като стана дума за „Фейсбук“, само си представете колко по-прекрасни балони на филтрите ще може да ни създава новата мрежа. Колко по-силни може да направи технологичните гиганти, колко повече власт би им дала над потребителите.

Според Зукърбърг, ако всичко върви нормално, първият вариант на прекрасния нов свят ще е при нас до около пет години. И не искам иронията да е прекалена, дано той наистина е прекрасен, някои възможности звучат чудесно. Стига да сме готови за тях. Така че метавселената да не се окаже като метамфетамина.

Може би основанията за оптимизъм, че метавселената скоро ще е тук, са повече, отколкото изглежда на пръв поглед? Ако е така, ще се радвам да се срещнем виртуално и да поговорим съвсем скоро. С малката подробност, че вече може би ще сме изживели най-голямата си трансформация като биологичен вид…

 

Метавселена

Снимка: Lars_Nissen, Pixabay

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This