„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

окт. 3, 2023 | Срещи

„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

3 октомври 2023 | Срещи

LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България.

Александър Райчев е генерален мениджър на LivePerson България и има дългогодишен опит на различни позиции в айти сферата.

От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?


– Нека не се водим по официалните дефиниции, но какво е изкуственият интелект лично за теб?

– Ако излезем от технологичните дефиниции, по-скоро ключова става думата „изкуство“, на английски – “art”. Да кажем, че творците, иноваторите и хората, които имат дългосрочна визия, са тези, които носят облагите за обществото.

Така е и с изкуствения интелект, той твори, създава, прекроява границите на невъзможното. Такъв е всеки интелект, който може да манипулира околната среда, за да създаде допълнителен комфорт и удобство.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Напоследък като че ли прекалихме с тази тема, макар и разговорът да е доста повърхностен. Разделяме се между свръхентусиазма и пълния скептицизъм, къде минава разумната граница?

– Трудно може да се дефинира, тя е отражение на индивидуалните възгледи. Имаме върли поддръжници и скептици. Според мен обаче

кутията на Пандора е отворена и ентусиазмът ще надделее,

тъй като в момента в ръцете си разработчиците имат сериозен набор от модели, които в близките години ще променят света.

Свърхентусиазмът е в очакванията за безгранично развитие на тази технология. При него не са дооценени потенциалните рискове.

От друга страна, пълният скептицизъм често е свързан със страховете изкуственият интелект да се превърне в автономни и непредсказуеми същества, които да доведат опасности за хората.

Най-разумна според мен е балансираната, информирана позиция. Тя включва критично мислене и оценка на потенциала на ИИ, признаване на ползите и възможностите му, но и осъзнаване на рисковете.

Разумният подход включва регулации и етични стандарти, както и открит диалог и сътрудничество

между учени, технологични експерти, законодатели, философи и представители на обществото.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Всяка технология минава през естествен цикъл на развитие – възможно ли е все пак да сме надценили ефекта и да стигнем до своеобразна зима?

– Тъй като сме насред горещо лято, нека уточним какво би означавала зимата за дадена технология – това е период, през които тя сериозно забавя своя жизнен цикъл или спира развитието си. Може да е под влияние на регулаторни, икономически, технологични фактори. Според мен изкуственият интелект е толкова гореща тема, че зимата изобщо не е на дневен ред въпреки призивите за охлаждане и възпиране на новите модели.

Духът от бутилката е изпуснат!

 

– Тогава, може би, би трябвало да насочим поглед към опасностите. Кога изкуственият интелект може да се превърне в проблем за всички ни?

– Най-важно е да успеем да го управляваме правилно – да създаваме разумни очаквания и да движим алгоритмите в посоката на това да решават човешките проблеми.

Автоматизацията на работните процеси може да доведе до безработица, която да предизвика социални сътресения в обществата. Но досега сме се сблъсквали с много технологични революции, довели не една иновация, която ползваме и днес.

Това е част от човешката еволюция. Формално погледнато, предизвикателството „изкуствен интелект“ не се различава от промените, донесли ни огъня и колелото, печатарството и електричеството, развитието на фармацията и ядрената енергия. Към момента ги приемаме за даденост, но си представете еуфорията при тяхното масово въвеждане.

Добре е достъпът до технологии да е справедливо разпределен, да не се задълбочат социалните различия.

Проблем би бил и неправомерното използване на лични данни и засягането на сигурността. От ключово значение е важните решения за бъдещето на човешкия род да се взимат от самите човеци, затова контролът трябва да остане в обществата.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– От кого според теб зависи в коя посока ще поемем?

– От всички нас – от политиците, които ще вземат регулативни мерки, през учените, които ще помогнат за развитието на технологиите, до бизнеса, който ще ги въвежда и самото общество, което ще задава приоритетите.

Естествено,

всичко това ще бъде центрофугирано от икономическите интереси и бизнес моделите на корпоративно ниво,

те ще задават тренда. Посока за развитие ще дава и конкуренцията, защото, ако не си в крак с тенденциите, ще се наложи да прекрояваш представите си за устойчив бизнес.

Но най-вече обществото трябва да разчита на своята информираност и на образованието.

 

– Кои са силните и кои – слабите страни на изкуствения интелект от гледната точка на настоящия момент?

– Бързодействие и ефективност в обработката на големи обеми данни, прецизност и целенасоченост, голям потенциал за автоматизация. От другата страна, да кажем, са липсата на интуиция и абстрактно мислене, зависимостта от голяма база данни.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са най-големите промени, които в краткосрочен план ще доведе в различни области изкуственият интелект?

– Ще видим експоненциално нарастване на технологиите с ИИ във всички сфери. Това ще доведе до промяна в учебните програми, в медицината.

Разработките тепърва ще ни изненадват с лечението на редки заболявания и такива, срещу които се борим от десетилетия.

Подобряването на качеството и начина ни на живот ще се пренесе и върху увеличаване на средната му продължителност.

Разшифроването на нашата ДНК и произхода на Вселената, бъдещи форми на живот и така желаното безсмъртие може би ще са сред по-дългосрочните разработки, които човечеството ще се опита да разгадае с помощта на ИИ.

А в краткосрочен план вече виждаме автоматизация в производството, логистиката, оптимизиране на процеси и доставки. Промяната на потребителското поведение, изследването на потребностите, персонализацията…

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– На фона на всичко, което казваш, интересна е и позицията на проекта, по който работиш. Казва се “LivePerson”, кога технологията започва да става неразличима от истинския човек?

– LivePerson e компания с почти 30-годишна история, пионер в разработката на чатбот решения. Към момента е лидер при чат- и войсботове с ИИ, които комуникират с хората като истински човек. Разчитаме много на т.нар. персонализация, какви са намеренията на клиентите, от какво те имат нужда.

Излизаме от корпоративния уебсайт, за да заживее в телефоните на хората едно почти истинско човече.

Нашите алгоритми се грижат за индивидуалното преживяване и решаването на реалния проблем.

Оттук насетне развиваме все повече интеграции с различни платформи и ще видим как работят ботовете, проектирани спрямо желанието на клиента. Важно е също, когато разговорът се прехвърли към човек оператор, той да получи систематизирана, резюмирана информация.

В LivePerson сме отговорни за непрекъснатата работа на над 18 000 компании. Обработваме над 1 милиард потребителски интеракции всеки месец! Имаме клиенти, постинали над 90% автоматизирани процеси, което допринася за тяхната гъвкавост и по-добро отношение към клиентите.

Освен това все по-голяма е отговорността на българската част от екипа, която се развива светкавично – за 6 месеца вече сме около 60 души. Налагаме се като основно звено в разработката, а и в поддръжката. Продължаваме да търсим специалисти за най-различни роли – пъстра палитра от технологии и направления.

 

– А ако чатботът все повече прилича на истински човек… добре ли е да възприемаме технологията от познатите ни, човешки измерения, или така я ограничаваме?

– Трябва да намерим баланса между човешките ценности и възможностите. Трябва да вкараме технологиите в служба на човечеството, дори само защото… е по-ефективно. Да кажем, че един робот с ИИ може да бъде по-полезен там, където средата е опасна. Или ако се анализират бързо големи данни.

Виртуалната реалност може да ни избави от скучното ежедневие, да ни зареди с много емоции и преживявания.

Ако говорим за човешки измерения, ние имаме една много характерна особеност – богати исторически ценности, разнообразни емоции, чувства. Досега 2,5 милиона години човекът е пресъздавал света такъв, какъвто го имаме, с вдъхновяващи иновации и креативност.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Често разговорът за напредъка на ИИ се измества към това „кои професии ще замести“. Възможно ли е обратното, да ни позволи да сме по-ефективни?

– Разбира се! Интересен пример идва от спорта. От години грандовете използват технологии с ИИ, за да анализират реакции, поведения и физически характеристики на спортистите, за да извлекат най-доброто от тях. Представете си, че сте намерили 1 милиард долара, за да купите Мбапе и го сложите на вратата. Тогава неговите перфектни скоростни, технически параметри ще спаднат значително.

Не е добър ход, но е очевидно. Доста повече подобни решения обаче могат да бъдат не толкова ясни. Ако знаете, че в 95% от случаите един нападател е успешен срещу даден вратар в първите 15 минути от играта с десния си крак и от дистанция между 10 и 15 метра при температура на въздуха от 25 градуса и ниска влажност… не си ли струва да използвате тези данни?

Нека не говорим за заместване, а по-скоро за подпомагане. Човешкият фактор ще продължи да бъде основа за развитието на ИИ в дългосрочен план.

 

– Какво те мотивира да се насочиш именно към тази област?

– Аз съм от оптимистите. Виждам скоростта на развитие на технологиите като постъпкова, но не и избухваща. Виждам потенциал за приложение на изкуствения интелект във всяка сфера на икономиката, където обаче трябва да се работи на държавно ниво с бизнеса, за да се идентифицират нуждите и да се използва експертният човешки потенциал.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са технологиите, които ти лично се надяваш скоро да станат възможни?

– Много бих искал в най-скоро време да видя края на някои нелечими до момента болести. Чрез ИИ и напредъка на квантовите компютри мисля, че се доближаваме до този период, в който много бързо ще намираме решенията на сложни казуси.

Но се надявам и на напредък във всички други сфери – от енергетиката през подобрена градска среда и умни градове до специализирани услуги. По-малко администрация и повече мислещи хора.

 

– Как ще изглежда бъдещето ни при най-песимистичния и как – при най-оптимистичния сценарий?

– Не искам да мисля за апокалиптични сценарии, тъй като не смятам, че ще се осъществят. Повече се притеснявам от намесата на хората, а не на алгоритмите в човешките отношения и съдби.

Фокусираме се върху злонамерената сила на машините, а в същото време се водят войни за ресурси и влияние, в един продоволствен свят хора умират от глад и лечими болести.

Къде точно е бъгната системата – в технологиите или в човешката ненавист, алчност и страст за величие? Машините поне за момента нямат нито едно от трите…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This