„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

окт. 3, 2023 | Срещи

„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

3 октомври 2023 | Срещи

LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България.

Александър Райчев е генерален мениджър на LivePerson България и има дългогодишен опит на различни позиции в айти сферата.

От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?


– Нека не се водим по официалните дефиниции, но какво е изкуственият интелект лично за теб?

– Ако излезем от технологичните дефиниции, по-скоро ключова става думата „изкуство“, на английски – “art”. Да кажем, че творците, иноваторите и хората, които имат дългосрочна визия, са тези, които носят облагите за обществото.

Така е и с изкуствения интелект, той твори, създава, прекроява границите на невъзможното. Такъв е всеки интелект, който може да манипулира околната среда, за да създаде допълнителен комфорт и удобство.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Напоследък като че ли прекалихме с тази тема, макар и разговорът да е доста повърхностен. Разделяме се между свръхентусиазма и пълния скептицизъм, къде минава разумната граница?

– Трудно може да се дефинира, тя е отражение на индивидуалните възгледи. Имаме върли поддръжници и скептици. Според мен обаче

кутията на Пандора е отворена и ентусиазмът ще надделее,

тъй като в момента в ръцете си разработчиците имат сериозен набор от модели, които в близките години ще променят света.

Свърхентусиазмът е в очакванията за безгранично развитие на тази технология. При него не са дооценени потенциалните рискове.

От друга страна, пълният скептицизъм често е свързан със страховете изкуственият интелект да се превърне в автономни и непредсказуеми същества, които да доведат опасности за хората.

Най-разумна според мен е балансираната, информирана позиция. Тя включва критично мислене и оценка на потенциала на ИИ, признаване на ползите и възможностите му, но и осъзнаване на рисковете.

Разумният подход включва регулации и етични стандарти, както и открит диалог и сътрудничество

между учени, технологични експерти, законодатели, философи и представители на обществото.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Всяка технология минава през естествен цикъл на развитие – възможно ли е все пак да сме надценили ефекта и да стигнем до своеобразна зима?

– Тъй като сме насред горещо лято, нека уточним какво би означавала зимата за дадена технология – това е период, през които тя сериозно забавя своя жизнен цикъл или спира развитието си. Може да е под влияние на регулаторни, икономически, технологични фактори. Според мен изкуственият интелект е толкова гореща тема, че зимата изобщо не е на дневен ред въпреки призивите за охлаждане и възпиране на новите модели.

Духът от бутилката е изпуснат!

 

– Тогава, може би, би трябвало да насочим поглед към опасностите. Кога изкуственият интелект може да се превърне в проблем за всички ни?

– Най-важно е да успеем да го управляваме правилно – да създаваме разумни очаквания и да движим алгоритмите в посоката на това да решават човешките проблеми.

Автоматизацията на работните процеси може да доведе до безработица, която да предизвика социални сътресения в обществата. Но досега сме се сблъсквали с много технологични революции, довели не една иновация, която ползваме и днес.

Това е част от човешката еволюция. Формално погледнато, предизвикателството „изкуствен интелект“ не се различава от промените, донесли ни огъня и колелото, печатарството и електричеството, развитието на фармацията и ядрената енергия. Към момента ги приемаме за даденост, но си представете еуфорията при тяхното масово въвеждане.

Добре е достъпът до технологии да е справедливо разпределен, да не се задълбочат социалните различия.

Проблем би бил и неправомерното използване на лични данни и засягането на сигурността. От ключово значение е важните решения за бъдещето на човешкия род да се взимат от самите човеци, затова контролът трябва да остане в обществата.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– От кого според теб зависи в коя посока ще поемем?

– От всички нас – от политиците, които ще вземат регулативни мерки, през учените, които ще помогнат за развитието на технологиите, до бизнеса, който ще ги въвежда и самото общество, което ще задава приоритетите.

Естествено,

всичко това ще бъде центрофугирано от икономическите интереси и бизнес моделите на корпоративно ниво,

те ще задават тренда. Посока за развитие ще дава и конкуренцията, защото, ако не си в крак с тенденциите, ще се наложи да прекрояваш представите си за устойчив бизнес.

Но най-вече обществото трябва да разчита на своята информираност и на образованието.

 

– Кои са силните и кои – слабите страни на изкуствения интелект от гледната точка на настоящия момент?

– Бързодействие и ефективност в обработката на големи обеми данни, прецизност и целенасоченост, голям потенциал за автоматизация. От другата страна, да кажем, са липсата на интуиция и абстрактно мислене, зависимостта от голяма база данни.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са най-големите промени, които в краткосрочен план ще доведе в различни области изкуственият интелект?

– Ще видим експоненциално нарастване на технологиите с ИИ във всички сфери. Това ще доведе до промяна в учебните програми, в медицината.

Разработките тепърва ще ни изненадват с лечението на редки заболявания и такива, срещу които се борим от десетилетия.

Подобряването на качеството и начина ни на живот ще се пренесе и върху увеличаване на средната му продължителност.

Разшифроването на нашата ДНК и произхода на Вселената, бъдещи форми на живот и така желаното безсмъртие може би ще са сред по-дългосрочните разработки, които човечеството ще се опита да разгадае с помощта на ИИ.

А в краткосрочен план вече виждаме автоматизация в производството, логистиката, оптимизиране на процеси и доставки. Промяната на потребителското поведение, изследването на потребностите, персонализацията…

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– На фона на всичко, което казваш, интересна е и позицията на проекта, по който работиш. Казва се “LivePerson”, кога технологията започва да става неразличима от истинския човек?

– LivePerson e компания с почти 30-годишна история, пионер в разработката на чатбот решения. Към момента е лидер при чат- и войсботове с ИИ, които комуникират с хората като истински човек. Разчитаме много на т.нар. персонализация, какви са намеренията на клиентите, от какво те имат нужда.

Излизаме от корпоративния уебсайт, за да заживее в телефоните на хората едно почти истинско човече.

Нашите алгоритми се грижат за индивидуалното преживяване и решаването на реалния проблем.

Оттук насетне развиваме все повече интеграции с различни платформи и ще видим как работят ботовете, проектирани спрямо желанието на клиента. Важно е също, когато разговорът се прехвърли към човек оператор, той да получи систематизирана, резюмирана информация.

В LivePerson сме отговорни за непрекъснатата работа на над 18 000 компании. Обработваме над 1 милиард потребителски интеракции всеки месец! Имаме клиенти, постинали над 90% автоматизирани процеси, което допринася за тяхната гъвкавост и по-добро отношение към клиентите.

Освен това все по-голяма е отговорността на българската част от екипа, която се развива светкавично – за 6 месеца вече сме около 60 души. Налагаме се като основно звено в разработката, а и в поддръжката. Продължаваме да търсим специалисти за най-различни роли – пъстра палитра от технологии и направления.

 

– А ако чатботът все повече прилича на истински човек… добре ли е да възприемаме технологията от познатите ни, човешки измерения, или така я ограничаваме?

– Трябва да намерим баланса между човешките ценности и възможностите. Трябва да вкараме технологиите в служба на човечеството, дори само защото… е по-ефективно. Да кажем, че един робот с ИИ може да бъде по-полезен там, където средата е опасна. Или ако се анализират бързо големи данни.

Виртуалната реалност може да ни избави от скучното ежедневие, да ни зареди с много емоции и преживявания.

Ако говорим за човешки измерения, ние имаме една много характерна особеност – богати исторически ценности, разнообразни емоции, чувства. Досега 2,5 милиона години човекът е пресъздавал света такъв, какъвто го имаме, с вдъхновяващи иновации и креативност.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Често разговорът за напредъка на ИИ се измества към това „кои професии ще замести“. Възможно ли е обратното, да ни позволи да сме по-ефективни?

– Разбира се! Интересен пример идва от спорта. От години грандовете използват технологии с ИИ, за да анализират реакции, поведения и физически характеристики на спортистите, за да извлекат най-доброто от тях. Представете си, че сте намерили 1 милиард долара, за да купите Мбапе и го сложите на вратата. Тогава неговите перфектни скоростни, технически параметри ще спаднат значително.

Не е добър ход, но е очевидно. Доста повече подобни решения обаче могат да бъдат не толкова ясни. Ако знаете, че в 95% от случаите един нападател е успешен срещу даден вратар в първите 15 минути от играта с десния си крак и от дистанция между 10 и 15 метра при температура на въздуха от 25 градуса и ниска влажност… не си ли струва да използвате тези данни?

Нека не говорим за заместване, а по-скоро за подпомагане. Човешкият фактор ще продължи да бъде основа за развитието на ИИ в дългосрочен план.

 

– Какво те мотивира да се насочиш именно към тази област?

– Аз съм от оптимистите. Виждам скоростта на развитие на технологиите като постъпкова, но не и избухваща. Виждам потенциал за приложение на изкуствения интелект във всяка сфера на икономиката, където обаче трябва да се работи на държавно ниво с бизнеса, за да се идентифицират нуждите и да се използва експертният човешки потенциал.

 

Александър Райчев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са технологиите, които ти лично се надяваш скоро да станат възможни?

– Много бих искал в най-скоро време да видя края на някои нелечими до момента болести. Чрез ИИ и напредъка на квантовите компютри мисля, че се доближаваме до този период, в който много бързо ще намираме решенията на сложни казуси.

Но се надявам и на напредък във всички други сфери – от енергетиката през подобрена градска среда и умни градове до специализирани услуги. По-малко администрация и повече мислещи хора.

 

– Как ще изглежда бъдещето ни при най-песимистичния и как – при най-оптимистичния сценарий?

– Не искам да мисля за апокалиптични сценарии, тъй като не смятам, че ще се осъществят. Повече се притеснявам от намесата на хората, а не на алгоритмите в човешките отношения и съдби.

Фокусираме се върху злонамерената сила на машините, а в същото време се водят войни за ресурси и влияние, в един продоволствен свят хора умират от глад и лечими болести.

Къде точно е бъгната системата – в технологиите или в човешката ненавист, алчност и страст за величие? Машините поне за момента нямат нито едно от трите…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This