„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

ян. 14, 2022 | Срещи

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

14 януари 2022 | Срещи

Ивайло Христов е създател и съсобственик на Dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти от различни области всеки месец да си сверяват часовника с най-новото в своята област. И, което е още по-важно – чрез него хората от айти сферата могат да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре.

Ивайло знае много добре колко е важно това. Той изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.

Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

Ивайло разказва пъстрите дигитални истории на човек, видял толкова много в тази област.


 

– Започнал си с програмирането в едни направо древни времена. Как се насочи към него?

– Когато бях в 4-и клас, за първи път ни заведоха

в компютърната зала и очите ми окапаха… все едно виждах ракета!

Не мога да обясня защо толкова много ме привлече. Днес имам син, понякога се опитвам да му набутам някакви играчки, обаче той си харесва колички, багерчета, камиончета и не иска нищо друго. И аз бях по същия начин, когато видях компютър за първи път, разбрах, че това е моето.

Майка ми ме записа на школа по програмиране, след това влязох в математическата гимназия в Бургас и се присъединих към школата по информатика. Ходехме по състезания, печелехме олимпиади.

Аз го наричам любов от пръв поглед. Тогава нямаше пари в професията, мотивацията, че програмистите вземат повече, се появи по-късно. Даже търпяхме негативите, ние бяхме зубърите, които се занимават със скучни неща. Моите съученици ходеха да пушат в междучасията, а аз тичах в компютърната зала.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

снимки: личен архив

 

– После продължаваш в университета, където бързо започваш да преподаваш, нали така?

– Завършвайки гимназията, в 4-и кръг на олимпиадата се класирах много добре. Директно ми признаха оценка 6 за прием в СУ и влязох да следвам информатика. В трети курс започнах да помагам в лабораторните упражнения, за мен това бяха елементарни неща. След това започнахме да водим избираеми дисциплини, имаше огромен интерес към тях, записваха се по 200-300 човека.

Началото на „СофтУни“, прадедите му бяха в тези курсове. Ръководителят беше Светлин Наков, аз бях в екипа му, когато това нещо се разрасна. Наков направи Национална академия по разработка на софтуер по модела на това, което правехме в университета, която беше откупена и направиха академията на „Телерик“. И още няколко години по-късно, когато се разделиха, той създаде „СофтУни“.

 

– И после се озоваваш в „Майкрософт“, едва ли не случайно…

– Не, никак не беше случайно. Аз бях .NET програмист и най-високото в тази технология е „Майкрософт“, защото те са я създали. Кандидатствах и отне две години. Процесът е много тежък, имаше много сложни интервюта. После се оказа, че не мога да отида в САЩ, защото визите били свършили и трябва да чакам следващата година. Тъкмо реших да използвам времето, за да изкарам магистратура тук, от „Майкрософт“ се обадиха и попитаха дали не искам да отида в някоя друга локация. Оказа се, че само Копенхаген пасва. Пак трябваше да мина целия процес, 5-6 етапа на интервюта по цял ден, изключително интензивни.

Датският екип също ме хареса и през септември 2007-а отидох да работя там.

Напуснах си работата, отидох в „Майкрософт“ и… никак не ми хареса. Буквално на третия ден знаех, че не е за мен.

 

– Защо? Не беше ли това нещо като сбъдната мечта?

– Не ми хареса проектът, по който работех. Пишех софтуер за бизнес планиране за фабрики, които имат огромни складове. 6 месеца изобщо не разбирах какво трябва да се случи. Беше тотален провал, 2 години бях кандидатствал, бях си оставил работата, приятелите, квартирата… всичко и се оказа, че там не ми харесва.

Иначе „Майкрософт“ е готина компания, грижат се за хората си. За мен обаче беше повратна точка. Мислех, че ще ми хареса да работя в голяма корпорация, а се оказа обратното. Оттогава знам за себе си, че искам да работя в малки фирми. В „Майкрософт“ година и половина се стараех доста, но не се получи. Не мога да кажа, че има нещо, което не би се случило, ако не бях отишъл там, а аз обичам да виждам резултата от своя труд. В една корпорация, тогава с 80 000 човека, това няма как да се случи.

Бяхме изчислили, че в „Майкрософт“ на година средно се пишат 77 реда код. Ти си програмист… Това не е на ден, на час, цяла година! В големите корпорации скоростта неминуемо пада. Често казват: „Ако искаш да стигнеш бързо, отивай сам, ако искаш да стигнеш далеч – вървете заедно“. Обаче колкото по-голяма е една организация, толкова това „вървете заедно“ е по-бавно.

 

– Никога ли не си съжалявал, че не продължи там? Това е възможност за кариера, за която доста хора мечтаят.

– Не, дори за секунда. Още преди да имам деца, понеделникът ми беше щастлив ден, защото отивам на работа. Обичам работата си и искам да я правя със заряд и с желание.

 

Microsoft

Снимка: efes, Pixabay

 

– С какво се зае, след като се върна в България?

– Повлече ме предприемачеството. След като напуснах, с колеги – двама датчани и българин, създадохме собствена айти компания, която се казваше Komfo. За няколко години успяхме да я развием до 70 служители с офиси в 3 държави, с клиенти като „Сони-Ериксон“, „Икеа“, „Майкрософт“, всички датски телекоми. Излязох от компанията през 2014-а, дадох си малко почивка и започнах да се занимавам с няколко проекта.

Идеята ми беше да стана активен член на бордовете на няколко компании, да седя отгоре на стратегическо ниво, да има управител, а аз да помагам, без да съм активно въвлечен. Но се оказа, че ако нямаш фокус, нещата не са случват. Тогава напуснах всички други инициативи, които имах и реших, че ще се концентрирам върху Dev.bg.

 

– Защо това начинание се оказа толкова важно за теб?

– В онзи момент една от големите ми цели беше да направя нещо, така че България да стане по-добро място. И много мислех как да стане,

за да потръгнат нещата, всички трябва да правим по нещо.

Реших, че има смисъл да е там, където съм най-силен. Айти индустрията е експортно ориентирана, вкарва пари в България, малко или много прави страната ни по-богата. Моята мисия е да работя за това да имаме по-добре работеща софтуерна индустрия, защото това е добре за страната като цяло.

Седяха ми на сърцето няколко неща. До неотдавна страниците с обяви за работа бяха просто ужасни за използване – нарочно чупеха търсенето,

не можеш да се ориентираш, ровиш страница след страница. Изтичат ти очите, а дори няма информация за компаниите.

Мен ме интересуваше точно това – над какъв продукт ще работя, дали е малка или голяма фирма, каква е технологията – да мога да виждам само това, което е важно.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

 

– Тоест, днес създаваш проект, който на теб ти е бил необходим някога?

– Именно. Исках да има нещо, от което аз сам се нуждаех преди. Табло с обяви само за интернет сектора, в което може да търсиш по технологии и всякакви други филтри. Ако един човек може да намери това, което търси,

ако си попадне на мястото, той е много по-щастлив и работоспособен. А не като мен в „Майкрософт“.

Беше ми трудно два пъти да се местя, оставяш приятели, гаджета, организираш багажи. Задържах се година и половина само заради трудностите с местенето, които исках да избегна. А хората в България, когато не си намерят правилната работа, след 7-8 месеца я сменят. Истински ценно и за работодателите, и за служителите е, когато си попаднат на мястото. Когато се чувстват щастливи.

Правим и доста други неща, организираме много събития, които помагат за развиването на общността.

Когато си продадох дяловете в Komfo, спокойно можех да се пенсионирам и да не работя повече. Правя го, защото ми носи удоволствие и искам да създавам.

 

– Сега липсва ли ти коденето?

– Да, понякога сядам вечер, като заспи детето.

Вече от 10 години не работя това и доста съм „ръждясал“, но си правя някакви автоматизации.

Интересно ми беше например един от нашите конкуренти колко пари получава от платени обяви в айти сферата и си написах скрипт, който да събира данните.

 

– Явно и това е за цял живот… Аз така не мога да спра да пиша, затова го има и този сайт.

Работиш почти 2 десетилетия в този сектор. За толкова години какво се промени най-драстично?

– Страшно много неща. Аз работя още от годините, когато се плащаше под масата и един от големите въпроси на интервю беше „осигуровките на пълна сума ли ще бъдат“. Още от времената,

когато я нямаше професията QA, нямаше ги бенефитите, търсенето на програмисти не беше толкова голямо.

Имаше място за добри програмисти, но беше съвсем различно.

Влязох в университет през 2001 г. и започнах да работя 2 години по-късно. Точно тогава, след „Дот ком краха“, бяха уволнени много програмисти, 500 000 само в САЩ. Имаше години, когато не се търсеха хора, не беше лесно да си намериш работа. Но това бързо и окончателно се промени.

Създадоха се много нови професии. Виждах как се зароди QA, всичко започна от приказката

„клиентите се оплакват, че има много бъгове, дай да вземем някое студентче

да цъка и ако намери нещо, да каже“. От „някой да дойде да цъка“ и то в малко фирми, това явление стана много сериозна професия с методологии, с автоматизация, с голямо търсене.

За съжаление,

с голямото търсене на програмисти много хора станаха прекалено претенциозни.

Промени се много и това, че днес компаниите гледат да имат всякакви бонуси, с които да привличат хора, някои направо станаха норма. Днес вече, ако имаш „Мултиспорт“ карта и допълнително здравно осигуряване, не се приема за придобивка, по-скоро е странно, когато ги нямаш.

 

Dev.bg

 

– Според теб в кои направления и технологии сме по-силни тук, в България?

– Със сигурност в бекенд технологии, в алгоритми, във всичко, което изисква повече математическо мислене, защото още отпреди имахме силна школовка в тази посока. Добри сме в QA, системна администрация. Според мен не сме толкова напред в дизайна и визуалните изкуства, като сравнявам с Дания. Най-добрите дизайнери, които можехме да намерим в България, бяха средна работа за там.

В нещата, които като база изискват сериозна математика, сме много силни. А в тези, които са във визуалното, има държави, които ни водят с много.

Има и много профилирани особености. Ако говорим за програмни езици например, понеже един от създателите на Ruby е датчанин, там езикът е много разпространен, а тук – не чак толкова. Има и други технологии, например Vue.js, в други държави можеш да намериш доста специалисти, а в България са рядкост.

 

– Защото няма много проекти с него. Аз много харесвам Vue, но не се насочих към него, а към Angular, точно защото не се търси.

– То е малко порочен кръг, няма проекти, защото пък няма специалисти. Същото е и с други технологии, например Elixir, в някои държави е популярен, у нас – не. Тук .NET е по-застъпен от Java като брой специалисти, докато в световен мащаб е обратното. Но това са малки странности на пазара.

 

– А защо според теб у нас все още са доста по-малко обявите и търсенето на специалисти в машинното самообучение и професиите, свързани с изкуствения интелект?

– Според мен доста се търсят и в България. Но в момента ние

правим преход от позицията, че сме аутсорсинг дестинация към по-голямата добавена стойност.

Преди 20 години много малко неща се правеха тук в пълния цикъл, повечето пристигаха като спецификация, която трябва да се „накоди“. Тепърва в България се появяват повече роли за продуктов мениджмънт, това масово се правеше навън.

Машинното самообучение е точно нещо с висока добавена стойност. Но според мен имаме немалко компании, които се занимават с обработка на данни и изкуствен интелект, имаме и специалисти, не сме много назад. В машинното самообучение имаме и потенциални кадри, защото зад него отново стои много сериозна математика.

 

– Все повече в бранша навлизат хора от други професии, защото това е единственият сектор, в който доходите са нормални и условията – добри, заради търсенето. Но дупката от недостигащи кадри си стои и може би дори се разширява. Докога ще е така?

– Дупката от специалисти според мен се разширява постоянно и още много дълго ще продължи да е така. Раждат се страшно много фирми, нови компании навлизат в България, при това световни – като Hitachi, Dell, Daimler, Commerzbank. Търсенето на кадри се повишава главоломно. Само две фирми си затвориха офисите заради ковид, но

не съм чувал за други, нито пък за такива, които да се свиват и да намаляват броя на служителите.

С идването на ковид се получи нещо друго. На запад се убедиха, че могат да наемат и управляват хора дистанционно и в момента има много засилен интерес. Изведнъж българският талант има достъп на световния пазар. Което е

много голямо предизвикателство за българските компании и огромна възможност за нашите айти специалисти.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

 

– Но поради същите причини на запад вече имат достъп и до огромно море от програмисти от цял свят, например от Азия. Няма ли те да ни изместят?

– Аз съм работил с индийски екип и опитът ми е много неуспешен. Когато бях тиймлийд, шефът ми реши, че са много скъпи програмистите в България, интервюира и нае цял екип в Индия. Беше трагично. Колкото и да се мъчехме да работим с тях, не се получаваше – на културна основа, не заради нещо друго. Ако аз сега си отворя компания, не бих тръгнал към азиатските държави. Но пък в Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, можем да наемаме хора.

Доста се разбърка казанът с този ковид, но в момента виждам много силен интерес към български програмисти

от чуждестранни компании.

 

– Идват обаче все по-малки поколения млади хора. Имаме ли някаква посока със скрити резерви, откъдето да идват повече кадри? Например: да намерим начин да вкараме в процеса и малцинствата – все още не познавам ром програмист, а отдавна търся, за да го интервюирам.

– За мен основата на това да си добър програмист идва от математиката и по-скоро първо трябва да видим как тези хора от малцинствата могат да бъдат научени на математика. И даже не е толкова математика, колкото на логическо мислене. Ако се окаже възможно, това ще е перспективно начинание. Но е нещо, което би дало резултати след 5-10 години, дотогава дупката ще продължи да се разширява.

 

– Да, но ми е странно, че никой не опитва, защото би могло да е много успешна инвестиция, освен че ще има и социален ефект. А има ли шанс да навлязат масово хора на по-сериозна възраст?

– Не мисля. Някой 50-годишен джуниър по-скоро е изключение. Когато бяхме студенти, се шегувахме, че програмистите сме като проститутките – до 35 ставаш, след това – не. Сега не съм съгласен, познавам много успешни програмисти и на 50, и на повече. Но да започнеш на 50 е изключение, няма как да стане масово.

 

– Кои са българските фирми, от които ти лично очакваш големи новини?

– През 2007 г., когато отидох в Дания, хората там познаваха „Телерик“. Обичам проекти, които стават известни по цял свят, а също и се знае, че са български. SiteGround са много яка компания, която поставя България на картата, Hyperscience. Сега ще видим и новите компании като OfficeRnD, Payhawk, Gtmhub какво ще постигнат, имат огромен потенциал. EnduroSat – много е яко, че в България се случват подобни неща, че сме част от космическата индустрия. Dronamics още са в начална фаза, но могат да направят революция в транспортния сектор. Имат огромен потенциал и още проекти.

Много компании с българска следа правят уникални неща. Например Gameloft, дори да не са точно български, аз много се радвам, когато оттук излизат суперуспешни игри и се играят от милиони хора. Това, което направиха Chaos Group – да създадат продукт, който се използва в киноиндустрията по цял свят. И това е направено в България! В хазартната индустрия, във финтех и блокчейн направлението… Има доста компании, които през следващите 5-10 години ще видим да постигат огромни успехи. Очакват ни интересни новини!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This