„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

14 януари 2022 | Срещи

Ивайло Христов е създател и съсобственик на Dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти от различни области всеки месец да си сверяват часовника с най-новото в своята област. И, което е още по-важно – чрез него хората от айти сферата могат да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре.

Ивайло знае много добре колко е важно това. Той изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.

Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

Ивайло разказва пъстрите дигитални истории на човек, видял толкова много в тази област.


 

– Започнал си с програмирането в едни направо древни времена. Как се насочи към него?

– Когато бях в 4-и клас, за първи път ни заведоха

в компютърната зала и очите ми окапаха… все едно виждах ракета!

Не мога да обясня защо толкова много ме привлече. Днес имам син, понякога се опитвам да му набутам някакви играчки, обаче той си харесва колички, багерчета, камиончета и не иска нищо друго. И аз бях по същия начин, когато видях компютър за първи път, разбрах, че това е моето.

Майка ми ме записа на школа по програмиране, след това влязох в математическата гимназия в Бургас и се присъединих към школата по информатика. Ходехме по състезания, печелехме олимпиади.

Аз го наричам любов от пръв поглед. Тогава нямаше пари в професията, мотивацията, че програмистите вземат повече, се появи по-късно. Даже търпяхме негативите, ние бяхме зубърите, които се занимават със скучни неща. Моите съученици ходеха да пушат в междучасията, а аз тичах в компютърната зала.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

снимки: личен архив

 

– После продължаваш в университета, където бързо започваш да преподаваш, нали така?

– Завършвайки гимназията, в 4-и кръг на олимпиадата се класирах много добре. Директно ми признаха оценка 6 за прием в СУ и влязох да следвам информатика. В трети курс започнах да помагам в лабораторните упражнения, за мен това бяха елементарни неща. След това започнахме да водим избираеми дисциплини, имаше огромен интерес към тях, записваха се по 200-300 човека.

Началото на „СофтУни“, прадедите му бяха в тези курсове. Ръководителят беше Светлин Наков, аз бях в екипа му, когато това нещо се разрасна. Наков направи Национална академия по разработка на софтуер по модела на това, което правехме в университета, която беше откупена и направиха академията на „Телерик“. И още няколко години по-късно, когато се разделиха, той създаде „СофтУни“.

 

– И после се озоваваш в „Майкрософт“, едва ли не случайно…

– Не, никак не беше случайно. Аз бях .NET програмист и най-високото в тази технология е „Майкрософт“, защото те са я създали. Кандидатствах и отне две години. Процесът е много тежък, имаше много сложни интервюта. После се оказа, че не мога да отида в САЩ, защото визите били свършили и трябва да чакам следващата година. Тъкмо реших да използвам времето, за да изкарам магистратура тук, от „Майкрософт“ се обадиха и попитаха дали не искам да отида в някоя друга локация. Оказа се, че само Копенхаген пасва. Пак трябваше да мина целия процес, 5-6 етапа на интервюта по цял ден, изключително интензивни.

Датският екип също ме хареса и през септември 2007-а отидох да работя там.

Напуснах си работата, отидох в „Майкрософт“ и… никак не ми хареса. Буквално на третия ден знаех, че не е за мен.

 

– Защо? Не беше ли това нещо като сбъдната мечта?

– Не ми хареса проектът, по който работех. Пишех софтуер за бизнес планиране за фабрики, които имат огромни складове. 6 месеца изобщо не разбирах какво трябва да се случи. Беше тотален провал, 2 години бях кандидатствал, бях си оставил работата, приятелите, квартирата… всичко и се оказа, че там не ми харесва.

Иначе „Майкрософт“ е готина компания, грижат се за хората си. За мен обаче беше повратна точка. Мислех, че ще ми хареса да работя в голяма корпорация, а се оказа обратното. Оттогава знам за себе си, че искам да работя в малки фирми. В „Майкрософт“ година и половина се стараех доста, но не се получи. Не мога да кажа, че има нещо, което не би се случило, ако не бях отишъл там, а аз обичам да виждам резултата от своя труд. В една корпорация, тогава с 80 000 човека, това няма как да се случи.

Бяхме изчислили, че в „Майкрософт“ на година средно се пишат 77 реда код. Ти си програмист… Това не е на ден, на час, цяла година! В големите корпорации скоростта неминуемо пада. Често казват: „Ако искаш да стигнеш бързо, отивай сам, ако искаш да стигнеш далеч – вървете заедно“. Обаче колкото по-голяма е една организация, толкова това „вървете заедно“ е по-бавно.

 

– Никога ли не си съжалявал, че не продължи там? Това е възможност за кариера, за която доста хора мечтаят.

– Не, дори за секунда. Още преди да имам деца, понеделникът ми беше щастлив ден, защото отивам на работа. Обичам работата си и искам да я правя със заряд и с желание.

 

Microsoft

Снимка: efes, Pixabay

 

– С какво се зае, след като се върна в България?

– Повлече ме предприемачеството. След като напуснах, с колеги – двама датчани и българин, създадохме собствена айти компания, която се казваше Komfo. За няколко години успяхме да я развием до 70 служители с офиси в 3 държави, с клиенти като „Сони-Ериксон“, „Икеа“, „Майкрософт“, всички датски телекоми. Излязох от компанията през 2014-а, дадох си малко почивка и започнах да се занимавам с няколко проекта.

Идеята ми беше да стана активен член на бордовете на няколко компании, да седя отгоре на стратегическо ниво, да има управител, а аз да помагам, без да съм активно въвлечен. Но се оказа, че ако нямаш фокус, нещата не са случват. Тогава напуснах всички други инициативи, които имах и реших, че ще се концентрирам върху Dev.bg.

 

– Защо това начинание се оказа толкова важно за теб?

– В онзи момент една от големите ми цели беше да направя нещо, така че България да стане по-добро място. И много мислех как да стане,

за да потръгнат нещата, всички трябва да правим по нещо.

Реших, че има смисъл да е там, където съм най-силен. Айти индустрията е експортно ориентирана, вкарва пари в България, малко или много прави страната ни по-богата. Моята мисия е да работя за това да имаме по-добре работеща софтуерна индустрия, защото това е добре за страната като цяло.

Седяха ми на сърцето няколко неща. До неотдавна страниците с обяви за работа бяха просто ужасни за използване – нарочно чупеха търсенето,

не можеш да се ориентираш, ровиш страница след страница. Изтичат ти очите, а дори няма информация за компаниите.

Мен ме интересуваше точно това – над какъв продукт ще работя, дали е малка или голяма фирма, каква е технологията – да мога да виждам само това, което е важно.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

 

– Тоест, днес създаваш проект, който на теб ти е бил необходим някога?

– Именно. Исках да има нещо, от което аз сам се нуждаех преди. Табло с обяви само за интернет сектора, в което може да търсиш по технологии и всякакви други филтри. Ако един човек може да намери това, което търси,

ако си попадне на мястото, той е много по-щастлив и работоспособен. А не като мен в „Майкрософт“.

Беше ми трудно два пъти да се местя, оставяш приятели, гаджета, организираш багажи. Задържах се година и половина само заради трудностите с местенето, които исках да избегна. А хората в България, когато не си намерят правилната работа, след 7-8 месеца я сменят. Истински ценно и за работодателите, и за служителите е, когато си попаднат на мястото. Когато се чувстват щастливи.

Правим и доста други неща, организираме много събития, които помагат за развиването на общността.

Когато си продадох дяловете в Komfo, спокойно можех да се пенсионирам и да не работя повече. Правя го, защото ми носи удоволствие и искам да създавам.

 

– Сега липсва ли ти коденето?

– Да, понякога сядам вечер, като заспи детето.

Вече от 10 години не работя това и доста съм „ръждясал“, но си правя някакви автоматизации.

Интересно ми беше например един от нашите конкуренти колко пари получава от платени обяви в айти сферата и си написах скрипт, който да събира данните.

 

– Явно и това е за цял живот… Аз така не мога да спра да пиша, затова го има и този сайт.

Работиш почти 2 десетилетия в този сектор. За толкова години какво се промени най-драстично?

– Страшно много неща. Аз работя още от годините, когато се плащаше под масата и един от големите въпроси на интервю беше „осигуровките на пълна сума ли ще бъдат“. Още от времената,

когато я нямаше професията QA, нямаше ги бенефитите, търсенето на програмисти не беше толкова голямо.

Имаше място за добри програмисти, но беше съвсем различно.

Влязох в университет през 2001 г. и започнах да работя 2 години по-късно. Точно тогава, след „Дот ком краха“, бяха уволнени много програмисти, 500 000 само в САЩ. Имаше години, когато не се търсеха хора, не беше лесно да си намериш работа. Но това бързо и окончателно се промени.

Създадоха се много нови професии. Виждах как се зароди QA, всичко започна от приказката

„клиентите се оплакват, че има много бъгове, дай да вземем някое студентче

да цъка и ако намери нещо, да каже“. От „някой да дойде да цъка“ и то в малко фирми, това явление стана много сериозна професия с методологии, с автоматизация, с голямо търсене.

За съжаление,

с голямото търсене на програмисти много хора станаха прекалено претенциозни.

Промени се много и това, че днес компаниите гледат да имат всякакви бонуси, с които да привличат хора, някои направо станаха норма. Днес вече, ако имаш „Мултиспорт“ карта и допълнително здравно осигуряване, не се приема за придобивка, по-скоро е странно, когато ги нямаш.

 

Dev.bg

 

– Според теб в кои направления и технологии сме по-силни тук, в България?

– Със сигурност в бекенд технологии, в алгоритми, във всичко, което изисква повече математическо мислене, защото още отпреди имахме силна школовка в тази посока. Добри сме в QA, системна администрация. Според мен не сме толкова напред в дизайна и визуалните изкуства, като сравнявам с Дания. Най-добрите дизайнери, които можехме да намерим в България, бяха средна работа за там.

В нещата, които като база изискват сериозна математика, сме много силни. А в тези, които са във визуалното, има държави, които ни водят с много.

Има и много профилирани особености. Ако говорим за програмни езици например, понеже един от създателите на Ruby е датчанин, там езикът е много разпространен, а тук – не чак толкова. Има и други технологии, например Vue.js, в други държави можеш да намериш доста специалисти, а в България са рядкост.

 

– Защото няма много проекти с него. Аз много харесвам Vue, но не се насочих към него, а към Angular, точно защото не се търси.

– То е малко порочен кръг, няма проекти, защото пък няма специалисти. Същото е и с други технологии, например Elixir, в някои държави е популярен, у нас – не. Тук .NET е по-застъпен от Java като брой специалисти, докато в световен мащаб е обратното. Но това са малки странности на пазара.

 

– А защо според теб у нас все още са доста по-малко обявите и търсенето на специалисти в машинното самообучение и професиите, свързани с изкуствения интелект?

– Според мен доста се търсят и в България. Но в момента ние

правим преход от позицията, че сме аутсорсинг дестинация към по-голямата добавена стойност.

Преди 20 години много малко неща се правеха тук в пълния цикъл, повечето пристигаха като спецификация, която трябва да се „накоди“. Тепърва в България се появяват повече роли за продуктов мениджмънт, това масово се правеше навън.

Машинното самообучение е точно нещо с висока добавена стойност. Но според мен имаме немалко компании, които се занимават с обработка на данни и изкуствен интелект, имаме и специалисти, не сме много назад. В машинното самообучение имаме и потенциални кадри, защото зад него отново стои много сериозна математика.

 

– Все повече в бранша навлизат хора от други професии, защото това е единственият сектор, в който доходите са нормални и условията – добри, заради търсенето. Но дупката от недостигащи кадри си стои и може би дори се разширява. Докога ще е така?

– Дупката от специалисти според мен се разширява постоянно и още много дълго ще продължи да е така. Раждат се страшно много фирми, нови компании навлизат в България, при това световни – като Hitachi, Dell, Daimler, Commerzbank. Търсенето на кадри се повишава главоломно. Само две фирми си затвориха офисите заради ковид, но

не съм чувал за други, нито пък за такива, които да се свиват и да намаляват броя на служителите.

С идването на ковид се получи нещо друго. На запад се убедиха, че могат да наемат и управляват хора дистанционно и в момента има много засилен интерес. Изведнъж българският талант има достъп на световния пазар. Което е

много голямо предизвикателство за българските компании и огромна възможност за нашите айти специалисти.

 

Ивайло Христов, Dev.bg

 

– Но поради същите причини на запад вече имат достъп и до огромно море от програмисти от цял свят, например от Азия. Няма ли те да ни изместят?

– Аз съм работил с индийски екип и опитът ми е много неуспешен. Когато бях тиймлийд, шефът ми реши, че са много скъпи програмистите в България, интервюира и нае цял екип в Индия. Беше трагично. Колкото и да се мъчехме да работим с тях, не се получаваше – на културна основа, не заради нещо друго. Ако аз сега си отворя компания, не бих тръгнал към азиатските държави. Но пък в Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, можем да наемаме хора.

Доста се разбърка казанът с този ковид, но в момента виждам много силен интерес към български програмисти

от чуждестранни компании.

 

– Идват обаче все по-малки поколения млади хора. Имаме ли някаква посока със скрити резерви, откъдето да идват повече кадри? Например: да намерим начин да вкараме в процеса и малцинствата – все още не познавам ром програмист, а отдавна търся, за да го интервюирам.

– За мен основата на това да си добър програмист идва от математиката и по-скоро първо трябва да видим как тези хора от малцинствата могат да бъдат научени на математика. И даже не е толкова математика, колкото на логическо мислене. Ако се окаже възможно, това ще е перспективно начинание. Но е нещо, което би дало резултати след 5-10 години, дотогава дупката ще продължи да се разширява.

 

– Да, но ми е странно, че никой не опитва, защото би могло да е много успешна инвестиция, освен че ще има и социален ефект. А има ли шанс да навлязат масово хора на по-сериозна възраст?

– Не мисля. Някой 50-годишен джуниър по-скоро е изключение. Когато бяхме студенти, се шегувахме, че програмистите сме като проститутките – до 35 ставаш, след това – не. Сега не съм съгласен, познавам много успешни програмисти и на 50, и на повече. Но да започнеш на 50 е изключение, няма как да стане масово.

 

– Кои са българските фирми, от които ти лично очакваш големи новини?

– През 2007 г., когато отидох в Дания, хората там познаваха „Телерик“. Обичам проекти, които стават известни по цял свят, а също и се знае, че са български. SiteGround са много яка компания, която поставя България на картата, Hyperscience. Сега ще видим и новите компании като OfficeRnD, Payhawk, Gtmhub какво ще постигнат, имат огромен потенциал. EnduroSat – много е яко, че в България се случват подобни неща, че сме част от космическата индустрия. Dronamics още са в начална фаза, но могат да направят революция в транспортния сектор. Имат огромен потенциал и още проекти.

Много компании с българска следа правят уникални неща. Например Gameloft, дори да не са точно български, аз много се радвам, когато оттук излизат суперуспешни игри и се играят от милиони хора. Това, което направиха Chaos Group – да създадат продукт, който се използва в киноиндустрията по цял свят. И това е направено в България! В хазартната индустрия, във финтех и блокчейн направлението… Има доста компании, които през следващите 5-10 години ще видим да постигат огромни успехи. Очакват ни интересни новини!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация
„Имам усещането, че интернет изтрива спомените ни“

„Имам усещането, че интернет изтрива спомените ни“

Ценителите на театъра я познават като „Приятно ми е, Ива!“. Дебютният самобитен моноспектакъл на Ива Тодорова се превърна в безспорен хит. А отскоро „Ива е онлайн“ в „Театър 199“ и, разбира се, историята е дигитална. За любовта и най-важните срещи, във, извън и въпреки мрежата. За трудните истини и полета на фантазията.
Има ли свобода онлайн? Приятели ли са ни наистина фейсбук приятелите? Какви шегички да очакваме да ни разказва изкуственият интелект? По-леки ли са, смислени ли са срещите, влюбванията и разделите в интернет? Ива ни отговаря в типичния си шеметен стил.

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация
Share This