Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

юни 11, 2021 | Срещи

Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

11 юни 2021 | Срещи

След писателите и айти специалистите, дойде време в „Дигитални истории“ да дадем думата на инфлуенсърите. Днешният ни събеседник рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

Котаракът Румен има над 50 000 последователи във фейсбук, а в собствената си интернет страница кани гостите си, за да се насладят на творчеството му. Като всеки уважаващ себе си инфлуенсър напоследък, е автор и на две книги. Ето защо решихме да го поканим за едно междувидово интервю за ценители. За да поговорим за живота му като инфлуенсър, комуникацията онлайн. За битието във фейсбук и случилата му се неслучила се кариера като айти специалист.

– Г-н Румен, радвам се да се срещнем, аз лично съм голям Ваш почитател!

– точно така се започва ентервю! браво! ного професионалмо! освем това, това значи и че имаме нешто општо. ас съшто съм мой голям по-читател.

котаракът Румен

С верния спътник Златим. Снимка: Фейсбук профил на Котарака Румен

 

– Ами, просто се опитвам да Ви предразположа, честно казано за първи път интервюирам инфлуенсър. И докато сме на тази тема… Лесно ли се става инфлуенсър?

– енфлоенсарат е съшто като обикновемнияд човек – еде, цпи, ходи до тоалента – само че сичко това го прави прет публика, за да може тя дасе енфлоенсне. и колкото по хубаво ги прави той тия нешта, толкова по-вече се енфлоенсва публиката и казва „ееееееее, ама как хубаво се енфлоенснах неска от тоя енфлоенсар!! евала! доволен сам!!!1 непременно ше дойда пак да се енфлоенсна оште утре!“ ас по-принциб набльодаван, че по-вечето енфлоенсари гледат каквото и да правят, то да е хубаво – едат хубави ралтиии, ходят на хубави местааа, цнимат се саз извесни личностиии… такива нешта. самоче аз и мояд саквартирамт златим разсадников едеме котежки хранули, фсе сме си оназ, и се цнимаме само едим друк и пак некакси енфлоенсваме ного добре. сметай ако идеме напримерно саз Хайвер Бадем да врътнеме ено чеверме на треомфалната арка ваф париш!

публиката просто така ште се енфлоенсне, че няма да издаржи!!1

штадиме я, кво да праиме…

 

– Вие очаквахте ли да станете такъв?

– претиснад од опстоятелствата, ас по-стъпих като енфлоенсар ваф фейзбук ощте преди да навърша два месеца. тогава едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар. мислих и за нещто като одговормик по будчетата од лаврак ваф някоя верига за општествено хранене, но мисля, че штях да злоопотребяван саз сложебното си по-ложемие и се ваздаржах.

 

 

– Правили сте опит да започнете работа като айти специалист. Какво се обърка?

– какво да се е объркало!! ништо несе е объркало!!!1 смея да твардя, че се прецтавих блестяшто на ентервюто, обаче точно когато обеснявах на колегата какво е модолациа ваф естрадата и че доматен минирашт молец на латимски е tuta absoluta, връската нешто прекъсна. претполаган, секи момент ште се свържат сас мен, само че несам сигорем, че все оште имам ентерес кам по-зицията. асам заед човек.

 

– Значи от Вас може да излезе програмист? Каква програма бихте искал да създадете?

– такава, която да следи локацията на секи един гълап ваф квартала. виште, вие хората неси давате смедка, но да висиш на прозореца по-цял дем за да ги прихванеш е доста изморителмо! а фсе някой трябва даго върши това!! не ле!

 

– За котки или за хора е измислен интернет?

– интернетад саштествува основно за да даде достап на хората до повече кодки. ваф тоя смисал – за хора е.

ние кодкте сафсем цпокойно си живееме и бес да глебаме до омопомрачемие клибчета

на хора, които цпят по гръп сас отворена оста ваф нета, вервайте ми.

 

– Ама наистина… защо хората се умиляват най-много от вашите котешки снимки?

– „умиляват“ не е ного точно казано. по скоро испадат ваф религиозем трамс. а зашто – заштото госпот бок така го е заложил, за да може да ви набльодава прес нашите очи. има специалмо място ваф адат за хора, които несе омиляват од кодки и там те чистят котежки тоаленти, докато не се преродят ваф нешто тъпо като линолеом напримерно. сигорна ралта!

 

 

– И значи котките успяхте да победите онлайн във вечния спор – хората никак не се впечатляват от кучета в мрежата… Как ви се получи?

– както и по друк по-вот сам казвал – ваф едим спор винаги печели този, който може да стане и даси тръгне пръф. ние кодките го можеме до саваршемство това, а на кучетата никак ме им се одава. просто е.

 

– Страхувате ли се изкуственият интелект – да не Ви замени в сърцата на хората?

– когато саздадат искуствем ентелект, който да оспее да измъкне по-ловината сафрит на гладем корортис по-черноморието, тогава ште започна лееекичко дасе претесняван с еното охо.

 

– Има ли нещо, на което бихте научил изкуствения интелект от бъдещето?

– как да егнорираш хората, докато всъшнос ги егнорираш.

сяка кодка го може, но вапросния ентелект ште си изеде искузтвената обажка, докато схване концебциата.

 

 

– Колко време прекарвате във фейсбук? Смятате ли, че хората прекаляват с него?

– ас лично не ного, но нека секи да прекарва толкова, колкото неговата спецефична по-требнос изисква. секи човек има нужда от различно количество цнимки на кодки за да може да се по-чуства палноценна личнос. нека сме толерантни и не съдиме никого.

 

– Щеше ли животът Ви да е по-смислен, ако нямаше интернет?

– не. мояд живод штеше да е по смислем, ако нямаше врата на хладилмика.

 

– Правописът – прозорец към душата. Как Ви звучи?

– кое било прозорец кам дошата???2 неви разбрах, езвенете.

 

– …няма значение, нека сменим темата. Казвате, че важното е да си красив, останалото е суета… Ако трудът краси човека, то кое краси котката?

– предимно това, че е саваршенна. но съшто и мързелад.

 

– Като стана дума за мързел, как Ви се отрази социалната изолация?

– като двайсто поколемие апартаментна кодка, асам прекарал целияд си живод досега ваф ословията на доброволна карамтина и живод и здраве, надяван се и занапрет да е така. само че не знам за каква социална изолация мога да говоря точно ас, пре положемие, че нашияд апартамент гамжи от саштества от сякакаф биологичем и небиологичем происхот и астралем ранк. освем мен, златим и чистачад на нашата тоалента, оназ живеяд оше плюшената ми мижка цецка, балхата на златим ели зъбета, левиад крак на масата, който се казва стоям, приздракад на кодката, която е живяла тук преди наз, млечицьонашек, който е едно кисело мляко, което Ч.Т. ми подари преди годими, но не го едеме, заштото вече го чустваме като част од семейството и кой ле не! КОЙ ЛЕ НЕ!!! вече по-главите си ходиме ваф тая къшта! каква изолация, какви пед евро!!!11 така че искан да кажа, че

самотата е собективно евлемие и е вапрос на интензитед на вътрешнияд живод.

съшто искан да кажа, че ако това продалжава, аше се изнеса ваф самостоятелна квартира!!!11

 

– Какво мислите за ваксините? Разбрах, че се повишавал при Вас… маймунитетът?

– по-вишава ни се маймунитетат и оште как!!1 затова ние ходиме дасе ваксенираме сяка годима. така и не разбрах какво толкова ги правите на вапроз тия ваксини.

 

– Откъде минава любовта на котките?

– ако одговоря „прес стомаха“, първо ште е клеше и второ, не е толкова просто. само кодката омее да обича човекад, докато фсъшнос не го обича. някои прецтавители на зодия водолей съшто го омеяд. те ште ме разберад. останалите ште започнад да протестирад. сложно е. но искан сички да запазяд цпокойствие!

просто се грижете добре за нас и сичко ште бъде нарет.

 

– Какво отличава любителите на котки от останалите хора?

– рибешката глава ваф най-ломова торбичка ваф дамската чамта.

 

– Все ни казват да пазим детското в себе си. А защо не котарака в себе си?

– идеята да се грижите за вътрешнияд си котарак никак не е лоша. никога не знаеж кога ште ти се наложи да си направиж парти од едим човек, този човек даси ти, при това да се изненадаш ного приятно и в крайна смедка да си прекараж стра хот ноооооо!!!1

 

 

– Кога открихте поетичния си талант?

– едим дем когато бях на шес месеца, осазнах факта, че квадратната таборедка, на която обичайно по-чивах слетобедите, ваф съшноста си прецтавлява кожа од сребарна лесица. фтрештен од това си одкритие, ас написах първото си стихотворемие. то се казва „смарта на квадратната лесица“ и ваф него излях чуствата си, по-родени од тази безмислена смрт. цетиран по-памед:

цребарен сам кат лесица
тръгнала на лоф ф ношта
но незнайно што сега
е на пода ф моя хол
ас на нея цпинкам гол

тя била е хобавица
но зли хора забеда
я затворили ваф кледка
и ошили таборедка
од лесичата коса…

Румен и табуретката

Румен и знаменитата му квадратна табуретка

 

и прочее. одтогава сам написал деседки стихотворемия, ена пиеса, няколко прикаски и ена елегия. издадох и книга сас по-езия, ваф която сабрах някои произведемия, които зафбъдеште ште бъдат по-сочвани като преткласически периот на котаракат румен. имам и ена книга сас проза издадена. и така.

 

– Защо толкова ви харесват тези кашони?

– харесваме не толкова кашомите, колкото не-много-големите картонени котии. имаме ного пречини даги харесваме, но основно просто

не можем да остоим на ентелектоалното предезвикателство

да наместим кръглите си котежки тела ваф не-много-голямата квадратна котия. чуството когато оспееж, може да се сравни само сас това на галилей, когато е одкрил електичеството! трябва да пробвате.

 

– Извинявайте, но не мога да не си позволя да завършим с нещо по-философско. В крайна сметка… какъв е смисълът на живота?

– боскоди жобе мой, граждамино!! не искан дави стряскан, но вие нали осазнавате опстоятелството, че разговаряте просто саз четеригодишем котарак од по-родата бретамска касокосместа? што за вапроз пре това положемие!!!1 и междо нас казано, този факт не почва ли вече мяуко така дави претеснява някакси?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

От рубриката:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This