След писателите и айти специалистите, дойде време в „Дигитални истории“ да дадем думата на инфлуенсърите. Днешният ни събеседник рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.
Котаракът Румен има над 50 000 последователи във фейсбук, а в собствената си интернет страница кани гостите си, за да се насладят на творчеството му. Като всеки уважаващ себе си инфлуенсър напоследък, е автор и на две книги. Ето защо решихме да го поканим за едно междувидово интервю за ценители. За да поговорим за живота му като инфлуенсър, комуникацията онлайн. За битието във фейсбук и случилата му се неслучила се кариера като айти специалист.
– Г-н Румен, радвам се да се срещнем, аз лично съм голям Ваш почитател!
– точно така се започва ентервю! браво! ного професионалмо! освем това, това значи и че имаме нешто општо. ас съшто съм мой голям по-читател.
– Ами, просто се опитвам да Ви предразположа, честно казано за първи път интервюирам инфлуенсър. И докато сме на тази тема… Лесно ли се става инфлуенсър?
– енфлоенсарат е съшто като обикновемнияд човек – еде, цпи, ходи до тоалента – само че сичко това го прави прет публика, за да може тя дасе енфлоенсне. и колкото по хубаво ги прави той тия нешта, толкова по-вече се енфлоенсва публиката и казва „ееееееее, ама как хубаво се енфлоенснах неска от тоя енфлоенсар!! евала! доволен сам!!!1 непременно ше дойда пак да се енфлоенсна оште утре!“ ас по-принциб набльодаван, че по-вечето енфлоенсари гледат каквото и да правят, то да е хубаво – едат хубави ралтиии, ходят на хубави местааа, цнимат се саз извесни личностиии… такива нешта. самоче аз и мояд саквартирамт златим разсадников едеме котежки хранули, фсе сме си оназ, и се цнимаме само едим друк и пак некакси енфлоенсваме ного добре. сметай ако идеме напримерно саз Хайвер Бадем да врътнеме ено чеверме на треомфалната арка ваф париш!
публиката просто така ште се енфлоенсне, че няма да издаржи!!1
штадиме я, кво да праиме…
– Вие очаквахте ли да станете такъв?
– претиснад од опстоятелствата, ас по-стъпих като енфлоенсар ваф фейзбук ощте преди да навърша два месеца. тогава едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар. мислих и за нещто като одговормик по будчетата од лаврак ваф някоя верига за општествено хранене, но мисля, че штях да злоопотребяван саз сложебното си по-ложемие и се ваздаржах.
– Правили сте опит да започнете работа като айти специалист. Какво се обърка?
– какво да се е объркало!! ништо несе е объркало!!!1 смея да твардя, че се прецтавих блестяшто на ентервюто, обаче точно когато обеснявах на колегата какво е модолациа ваф естрадата и че доматен минирашт молец на латимски е tuta absoluta, връската нешто прекъсна. претполаган, секи момент ште се свържат сас мен, само че несам сигорем, че все оште имам ентерес кам по-зицията. асам заед човек.
– Значи от Вас може да излезе програмист? Каква програма бихте искал да създадете?
– такава, която да следи локацията на секи един гълап ваф квартала. виште, вие хората неси давате смедка, но да висиш на прозореца по-цял дем за да ги прихванеш е доста изморителмо! а фсе някой трябва даго върши това!! не ле!
– За котки или за хора е измислен интернет?
– интернетад саштествува основно за да даде достап на хората до повече кодки. ваф тоя смисал – за хора е.
ние кодкте сафсем цпокойно си живееме и бес да глебаме до омопомрачемие клибчета
на хора, които цпят по гръп сас отворена оста ваф нета, вервайте ми.
– Ама наистина… защо хората се умиляват най-много от вашите котешки снимки?
– „умиляват“ не е ного точно казано. по скоро испадат ваф религиозем трамс. а зашто – заштото госпот бок така го е заложил, за да може да ви набльодава прес нашите очи. има специалмо място ваф адат за хора, които несе омиляват од кодки и там те чистят котежки тоаленти, докато не се преродят ваф нешто тъпо като линолеом напримерно. сигорна ралта!
– И значи котките успяхте да победите онлайн във вечния спор – хората никак не се впечатляват от кучета в мрежата… Как ви се получи?
– както и по друк по-вот сам казвал – ваф едим спор винаги печели този, който може да стане и даси тръгне пръф. ние кодките го можеме до саваршемство това, а на кучетата никак ме им се одава. просто е.
– Страхувате ли се изкуственият интелект – да не Ви замени в сърцата на хората?
– когато саздадат искуствем ентелект, който да оспее да измъкне по-ловината сафрит на гладем корортис по-черноморието, тогава ште започна лееекичко дасе претесняван с еното охо.
– Има ли нещо, на което бихте научил изкуствения интелект от бъдещето?
– как да егнорираш хората, докато всъшнос ги егнорираш.
сяка кодка го може, но вапросния ентелект ште си изеде искузтвената обажка, докато схване концебциата.
– Колко време прекарвате във фейсбук? Смятате ли, че хората прекаляват с него?
– ас лично не ного, но нека секи да прекарва толкова, колкото неговата спецефична по-требнос изисква. секи човек има нужда от различно количество цнимки на кодки за да може да се по-чуства палноценна личнос. нека сме толерантни и не съдиме никого.
– Щеше ли животът Ви да е по-смислен, ако нямаше интернет?
– не. мояд живод штеше да е по смислем, ако нямаше врата на хладилмика.
– Правописът – прозорец към душата. Как Ви звучи?
– кое било прозорец кам дошата???2 неви разбрах, езвенете.
– …няма значение, нека сменим темата. Казвате, че важното е да си красив, останалото е суета… Ако трудът краси човека, то кое краси котката?
– предимно това, че е саваршенна. но съшто и мързелад.
– Като стана дума за мързел, как Ви се отрази социалната изолация?
– като двайсто поколемие апартаментна кодка, асам прекарал целияд си живод досега ваф ословията на доброволна карамтина и живод и здраве, надяван се и занапрет да е така. само че не знам за каква социална изолация мога да говоря точно ас, пре положемие, че нашияд апартамент гамжи от саштества от сякакаф биологичем и небиологичем происхот и астралем ранк. освем мен, златим и чистачад на нашата тоалента, оназ живеяд оше плюшената ми мижка цецка, балхата на златим ели зъбета, левиад крак на масата, който се казва стоям, приздракад на кодката, която е живяла тук преди наз, млечицьонашек, който е едно кисело мляко, което Ч.Т. ми подари преди годими, но не го едеме, заштото вече го чустваме като част од семейството и кой ле не! КОЙ ЛЕ НЕ!!! вече по-главите си ходиме ваф тая къшта! каква изолация, какви пед евро!!!11 така че искан да кажа, че
самотата е собективно евлемие и е вапрос на интензитед на вътрешнияд живод.
съшто искан да кажа, че ако това продалжава, аше се изнеса ваф самостоятелна квартира!!!11
– Какво мислите за ваксините? Разбрах, че се повишавал при Вас… маймунитетът?
– по-вишава ни се маймунитетат и оште как!!1 затова ние ходиме дасе ваксенираме сяка годима. така и не разбрах какво толкова ги правите на вапроз тия ваксини.
– Откъде минава любовта на котките?
– ако одговоря „прес стомаха“, първо ште е клеше и второ, не е толкова просто. само кодката омее да обича човекад, докато фсъшнос не го обича. някои прецтавители на зодия водолей съшто го омеяд. те ште ме разберад. останалите ште започнад да протестирад. сложно е. но искан сички да запазяд цпокойствие!
просто се грижете добре за нас и сичко ште бъде нарет.
– Какво отличава любителите на котки от останалите хора?
– рибешката глава ваф най-ломова торбичка ваф дамската чамта.
– Все ни казват да пазим детското в себе си. А защо не котарака в себе си?
– идеята да се грижите за вътрешнияд си котарак никак не е лоша. никога не знаеж кога ште ти се наложи да си направиж парти од едим човек, този човек даси ти, при това да се изненадаш ного приятно и в крайна смедка да си прекараж стра хот ноооооо!!!1
– Кога открихте поетичния си талант?
– едим дем когато бях на шес месеца, осазнах факта, че квадратната таборедка, на която обичайно по-чивах слетобедите, ваф съшноста си прецтавлява кожа од сребарна лесица. фтрештен од това си одкритие, ас написах първото си стихотворемие. то се казва „смарта на квадратната лесица“ и ваф него излях чуствата си, по-родени од тази безмислена смрт. цетиран по-памед:
цребарен сам кат лесица
тръгнала на лоф ф ношта
но незнайно што сега
е на пода ф моя хол
ас на нея цпинкам гол
тя била е хобавица
но зли хора забеда
я затворили ваф кледка
и ошили таборедка
од лесичата коса…
и прочее. одтогава сам написал деседки стихотворемия, ена пиеса, няколко прикаски и ена елегия. издадох и книга сас по-езия, ваф която сабрах някои произведемия, които зафбъдеште ште бъдат по-сочвани като преткласически периот на котаракат румен. имам и ена книга сас проза издадена. и така.
– Защо толкова ви харесват тези кашони?
– харесваме не толкова кашомите, колкото не-много-големите картонени котии. имаме ного пречини даги харесваме, но основно просто
не можем да остоим на ентелектоалното предезвикателство
да наместим кръглите си котежки тела ваф не-много-голямата квадратна котия. чуството когато оспееж, може да се сравни само сас това на галилей, когато е одкрил електичеството! трябва да пробвате.
– Извинявайте, но не мога да не си позволя да завършим с нещо по-философско. В крайна сметка… какъв е смисълът на живота?
– боскоди жобе мой, граждамино!! не искан дави стряскан, но вие нали осазнавате опстоятелството, че разговаряте просто саз четеригодишем котарак од по-родата бретамска касокосместа? што за вапроз пре това положемие!!!1 и междо нас казано, този факт не почва ли вече мяуко така дави претеснява някакси?