Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

юни 11, 2021 | Срещи

Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

11 юни 2021 | Срещи

След писателите и айти специалистите, дойде време в „Дигитални истории“ да дадем думата на инфлуенсърите. Днешният ни събеседник рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

Котаракът Румен има над 50 000 последователи във фейсбук, а в собствената си интернет страница кани гостите си, за да се насладят на творчеството му. Като всеки уважаващ себе си инфлуенсър напоследък, е автор и на две книги. Ето защо решихме да го поканим за едно междувидово интервю за ценители. За да поговорим за живота му като инфлуенсър, комуникацията онлайн. За битието във фейсбук и случилата му се неслучила се кариера като айти специалист.

– Г-н Румен, радвам се да се срещнем, аз лично съм голям Ваш почитател!

– точно така се започва ентервю! браво! ного професионалмо! освем това, това значи и че имаме нешто општо. ас съшто съм мой голям по-читател.

котаракът Румен

С верния спътник Златим. Снимка: Фейсбук профил на Котарака Румен

 

– Ами, просто се опитвам да Ви предразположа, честно казано за първи път интервюирам инфлуенсър. И докато сме на тази тема… Лесно ли се става инфлуенсър?

– енфлоенсарат е съшто като обикновемнияд човек – еде, цпи, ходи до тоалента – само че сичко това го прави прет публика, за да може тя дасе енфлоенсне. и колкото по хубаво ги прави той тия нешта, толкова по-вече се енфлоенсва публиката и казва „ееееееее, ама как хубаво се енфлоенснах неска от тоя енфлоенсар!! евала! доволен сам!!!1 непременно ше дойда пак да се енфлоенсна оште утре!“ ас по-принциб набльодаван, че по-вечето енфлоенсари гледат каквото и да правят, то да е хубаво – едат хубави ралтиии, ходят на хубави местааа, цнимат се саз извесни личностиии… такива нешта. самоче аз и мояд саквартирамт златим разсадников едеме котежки хранули, фсе сме си оназ, и се цнимаме само едим друк и пак некакси енфлоенсваме ного добре. сметай ако идеме напримерно саз Хайвер Бадем да врътнеме ено чеверме на треомфалната арка ваф париш!

публиката просто така ште се енфлоенсне, че няма да издаржи!!1

штадиме я, кво да праиме…

 

– Вие очаквахте ли да станете такъв?

– претиснад од опстоятелствата, ас по-стъпих като енфлоенсар ваф фейзбук ощте преди да навърша два месеца. тогава едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар. мислих и за нещто като одговормик по будчетата од лаврак ваф някоя верига за општествено хранене, но мисля, че штях да злоопотребяван саз сложебното си по-ложемие и се ваздаржах.

 

 

– Правили сте опит да започнете работа като айти специалист. Какво се обърка?

– какво да се е объркало!! ништо несе е объркало!!!1 смея да твардя, че се прецтавих блестяшто на ентервюто, обаче точно когато обеснявах на колегата какво е модолациа ваф естрадата и че доматен минирашт молец на латимски е tuta absoluta, връската нешто прекъсна. претполаган, секи момент ште се свържат сас мен, само че несам сигорем, че все оште имам ентерес кам по-зицията. асам заед човек.

 

– Значи от Вас може да излезе програмист? Каква програма бихте искал да създадете?

– такава, която да следи локацията на секи един гълап ваф квартала. виште, вие хората неси давате смедка, но да висиш на прозореца по-цял дем за да ги прихванеш е доста изморителмо! а фсе някой трябва даго върши това!! не ле!

 

– За котки или за хора е измислен интернет?

– интернетад саштествува основно за да даде достап на хората до повече кодки. ваф тоя смисал – за хора е.

ние кодкте сафсем цпокойно си живееме и бес да глебаме до омопомрачемие клибчета

на хора, които цпят по гръп сас отворена оста ваф нета, вервайте ми.

 

– Ама наистина… защо хората се умиляват най-много от вашите котешки снимки?

– „умиляват“ не е ного точно казано. по скоро испадат ваф религиозем трамс. а зашто – заштото госпот бок така го е заложил, за да може да ви набльодава прес нашите очи. има специалмо място ваф адат за хора, които несе омиляват од кодки и там те чистят котежки тоаленти, докато не се преродят ваф нешто тъпо като линолеом напримерно. сигорна ралта!

 

 

– И значи котките успяхте да победите онлайн във вечния спор – хората никак не се впечатляват от кучета в мрежата… Как ви се получи?

– както и по друк по-вот сам казвал – ваф едим спор винаги печели този, който може да стане и даси тръгне пръф. ние кодките го можеме до саваршемство това, а на кучетата никак ме им се одава. просто е.

 

– Страхувате ли се изкуственият интелект – да не Ви замени в сърцата на хората?

– когато саздадат искуствем ентелект, който да оспее да измъкне по-ловината сафрит на гладем корортис по-черноморието, тогава ште започна лееекичко дасе претесняван с еното охо.

 

– Има ли нещо, на което бихте научил изкуствения интелект от бъдещето?

– как да егнорираш хората, докато всъшнос ги егнорираш.

сяка кодка го може, но вапросния ентелект ште си изеде искузтвената обажка, докато схване концебциата.

 

 

– Колко време прекарвате във фейсбук? Смятате ли, че хората прекаляват с него?

– ас лично не ного, но нека секи да прекарва толкова, колкото неговата спецефична по-требнос изисква. секи човек има нужда от различно количество цнимки на кодки за да може да се по-чуства палноценна личнос. нека сме толерантни и не съдиме никого.

 

– Щеше ли животът Ви да е по-смислен, ако нямаше интернет?

– не. мояд живод штеше да е по смислем, ако нямаше врата на хладилмика.

 

– Правописът – прозорец към душата. Как Ви звучи?

– кое било прозорец кам дошата???2 неви разбрах, езвенете.

 

– …няма значение, нека сменим темата. Казвате, че важното е да си красив, останалото е суета… Ако трудът краси човека, то кое краси котката?

– предимно това, че е саваршенна. но съшто и мързелад.

 

– Като стана дума за мързел, как Ви се отрази социалната изолация?

– като двайсто поколемие апартаментна кодка, асам прекарал целияд си живод досега ваф ословията на доброволна карамтина и живод и здраве, надяван се и занапрет да е така. само че не знам за каква социална изолация мога да говоря точно ас, пре положемие, че нашияд апартамент гамжи от саштества от сякакаф биологичем и небиологичем происхот и астралем ранк. освем мен, златим и чистачад на нашата тоалента, оназ живеяд оше плюшената ми мижка цецка, балхата на златим ели зъбета, левиад крак на масата, който се казва стоям, приздракад на кодката, която е живяла тук преди наз, млечицьонашек, който е едно кисело мляко, което Ч.Т. ми подари преди годими, но не го едеме, заштото вече го чустваме като част од семейството и кой ле не! КОЙ ЛЕ НЕ!!! вече по-главите си ходиме ваф тая къшта! каква изолация, какви пед евро!!!11 така че искан да кажа, че

самотата е собективно евлемие и е вапрос на интензитед на вътрешнияд живод.

съшто искан да кажа, че ако това продалжава, аше се изнеса ваф самостоятелна квартира!!!11

 

– Какво мислите за ваксините? Разбрах, че се повишавал при Вас… маймунитетът?

– по-вишава ни се маймунитетат и оште как!!1 затова ние ходиме дасе ваксенираме сяка годима. така и не разбрах какво толкова ги правите на вапроз тия ваксини.

 

– Откъде минава любовта на котките?

– ако одговоря „прес стомаха“, първо ште е клеше и второ, не е толкова просто. само кодката омее да обича човекад, докато фсъшнос не го обича. някои прецтавители на зодия водолей съшто го омеяд. те ште ме разберад. останалите ште започнад да протестирад. сложно е. но искан сички да запазяд цпокойствие!

просто се грижете добре за нас и сичко ште бъде нарет.

 

– Какво отличава любителите на котки от останалите хора?

– рибешката глава ваф най-ломова торбичка ваф дамската чамта.

 

– Все ни казват да пазим детското в себе си. А защо не котарака в себе си?

– идеята да се грижите за вътрешнияд си котарак никак не е лоша. никога не знаеж кога ште ти се наложи да си направиж парти од едим човек, този човек даси ти, при това да се изненадаш ного приятно и в крайна смедка да си прекараж стра хот ноооооо!!!1

 

 

– Кога открихте поетичния си талант?

– едим дем когато бях на шес месеца, осазнах факта, че квадратната таборедка, на която обичайно по-чивах слетобедите, ваф съшноста си прецтавлява кожа од сребарна лесица. фтрештен од това си одкритие, ас написах първото си стихотворемие. то се казва „смарта на квадратната лесица“ и ваф него излях чуствата си, по-родени од тази безмислена смрт. цетиран по-памед:

цребарен сам кат лесица
тръгнала на лоф ф ношта
но незнайно што сега
е на пода ф моя хол
ас на нея цпинкам гол

тя била е хобавица
но зли хора забеда
я затворили ваф кледка
и ошили таборедка
од лесичата коса…

Румен и табуретката

Румен и знаменитата му квадратна табуретка

 

и прочее. одтогава сам написал деседки стихотворемия, ена пиеса, няколко прикаски и ена елегия. издадох и книга сас по-езия, ваф която сабрах някои произведемия, които зафбъдеште ште бъдат по-сочвани като преткласически периот на котаракат румен. имам и ена книга сас проза издадена. и така.

 

– Защо толкова ви харесват тези кашони?

– харесваме не толкова кашомите, колкото не-много-големите картонени котии. имаме ного пречини даги харесваме, но основно просто

не можем да остоим на ентелектоалното предезвикателство

да наместим кръглите си котежки тела ваф не-много-голямата квадратна котия. чуството когато оспееж, може да се сравни само сас това на галилей, когато е одкрил електичеството! трябва да пробвате.

 

– Извинявайте, но не мога да не си позволя да завършим с нещо по-философско. В крайна сметка… какъв е смисълът на живота?

– боскоди жобе мой, граждамино!! не искан дави стряскан, но вие нали осазнавате опстоятелството, че разговаряте просто саз четеригодишем котарак од по-родата бретамска касокосместа? што за вапроз пре това положемие!!!1 и междо нас казано, този факт не почва ли вече мяуко така дави претеснява някакси?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

От рубриката:

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This