Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

юни 11, 2021 | Срещи

Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

11 юни 2021 | Срещи

След писателите и айти специалистите, дойде време в „Дигитални истории“ да дадем думата на инфлуенсърите. Днешният ни събеседник рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

Котаракът Румен има над 50 000 последователи във фейсбук, а в собствената си интернет страница кани гостите си, за да се насладят на творчеството му. Като всеки уважаващ себе си инфлуенсър напоследък, е автор и на две книги. Ето защо решихме да го поканим за едно междувидово интервю за ценители. За да поговорим за живота му като инфлуенсър, комуникацията онлайн. За битието във фейсбук и случилата му се неслучила се кариера като айти специалист.

– Г-н Румен, радвам се да се срещнем, аз лично съм голям Ваш почитател!

– точно така се започва ентервю! браво! ного професионалмо! освем това, това значи и че имаме нешто општо. ас съшто съм мой голям по-читател.

котаракът Румен

С верния спътник Златим. Снимка: Фейсбук профил на Котарака Румен

 

– Ами, просто се опитвам да Ви предразположа, честно казано за първи път интервюирам инфлуенсър. И докато сме на тази тема… Лесно ли се става инфлуенсър?

– енфлоенсарат е съшто като обикновемнияд човек – еде, цпи, ходи до тоалента – само че сичко това го прави прет публика, за да може тя дасе енфлоенсне. и колкото по хубаво ги прави той тия нешта, толкова по-вече се енфлоенсва публиката и казва „ееееееее, ама как хубаво се енфлоенснах неска от тоя енфлоенсар!! евала! доволен сам!!!1 непременно ше дойда пак да се енфлоенсна оште утре!“ ас по-принциб набльодаван, че по-вечето енфлоенсари гледат каквото и да правят, то да е хубаво – едат хубави ралтиии, ходят на хубави местааа, цнимат се саз извесни личностиии… такива нешта. самоче аз и мояд саквартирамт златим разсадников едеме котежки хранули, фсе сме си оназ, и се цнимаме само едим друк и пак некакси енфлоенсваме ного добре. сметай ако идеме напримерно саз Хайвер Бадем да врътнеме ено чеверме на треомфалната арка ваф париш!

публиката просто така ште се енфлоенсне, че няма да издаржи!!1

штадиме я, кво да праиме…

 

– Вие очаквахте ли да станете такъв?

– претиснад од опстоятелствата, ас по-стъпих като енфлоенсар ваф фейзбук ощте преди да навърша два месеца. тогава едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар. мислих и за нещто като одговормик по будчетата од лаврак ваф някоя верига за општествено хранене, но мисля, че штях да злоопотребяван саз сложебното си по-ложемие и се ваздаржах.

 

 

– Правили сте опит да започнете работа като айти специалист. Какво се обърка?

– какво да се е объркало!! ништо несе е объркало!!!1 смея да твардя, че се прецтавих блестяшто на ентервюто, обаче точно когато обеснявах на колегата какво е модолациа ваф естрадата и че доматен минирашт молец на латимски е tuta absoluta, връската нешто прекъсна. претполаган, секи момент ште се свържат сас мен, само че несам сигорем, че все оште имам ентерес кам по-зицията. асам заед човек.

 

– Значи от Вас може да излезе програмист? Каква програма бихте искал да създадете?

– такава, която да следи локацията на секи един гълап ваф квартала. виште, вие хората неси давате смедка, но да висиш на прозореца по-цял дем за да ги прихванеш е доста изморителмо! а фсе някой трябва даго върши това!! не ле!

 

– За котки или за хора е измислен интернет?

– интернетад саштествува основно за да даде достап на хората до повече кодки. ваф тоя смисал – за хора е.

ние кодкте сафсем цпокойно си живееме и бес да глебаме до омопомрачемие клибчета

на хора, които цпят по гръп сас отворена оста ваф нета, вервайте ми.

 

– Ама наистина… защо хората се умиляват най-много от вашите котешки снимки?

– „умиляват“ не е ного точно казано. по скоро испадат ваф религиозем трамс. а зашто – заштото госпот бок така го е заложил, за да може да ви набльодава прес нашите очи. има специалмо място ваф адат за хора, които несе омиляват од кодки и там те чистят котежки тоаленти, докато не се преродят ваф нешто тъпо като линолеом напримерно. сигорна ралта!

 

 

– И значи котките успяхте да победите онлайн във вечния спор – хората никак не се впечатляват от кучета в мрежата… Как ви се получи?

– както и по друк по-вот сам казвал – ваф едим спор винаги печели този, който може да стане и даси тръгне пръф. ние кодките го можеме до саваршемство това, а на кучетата никак ме им се одава. просто е.

 

– Страхувате ли се изкуственият интелект – да не Ви замени в сърцата на хората?

– когато саздадат искуствем ентелект, който да оспее да измъкне по-ловината сафрит на гладем корортис по-черноморието, тогава ште започна лееекичко дасе претесняван с еното охо.

 

– Има ли нещо, на което бихте научил изкуствения интелект от бъдещето?

– как да егнорираш хората, докато всъшнос ги егнорираш.

сяка кодка го може, но вапросния ентелект ште си изеде искузтвената обажка, докато схване концебциата.

 

 

– Колко време прекарвате във фейсбук? Смятате ли, че хората прекаляват с него?

– ас лично не ного, но нека секи да прекарва толкова, колкото неговата спецефична по-требнос изисква. секи човек има нужда от различно количество цнимки на кодки за да може да се по-чуства палноценна личнос. нека сме толерантни и не съдиме никого.

 

– Щеше ли животът Ви да е по-смислен, ако нямаше интернет?

– не. мояд живод штеше да е по смислем, ако нямаше врата на хладилмика.

 

– Правописът – прозорец към душата. Как Ви звучи?

– кое било прозорец кам дошата???2 неви разбрах, езвенете.

 

– …няма значение, нека сменим темата. Казвате, че важното е да си красив, останалото е суета… Ако трудът краси човека, то кое краси котката?

– предимно това, че е саваршенна. но съшто и мързелад.

 

– Като стана дума за мързел, как Ви се отрази социалната изолация?

– като двайсто поколемие апартаментна кодка, асам прекарал целияд си живод досега ваф ословията на доброволна карамтина и живод и здраве, надяван се и занапрет да е така. само че не знам за каква социална изолация мога да говоря точно ас, пре положемие, че нашияд апартамент гамжи от саштества от сякакаф биологичем и небиологичем происхот и астралем ранк. освем мен, златим и чистачад на нашата тоалента, оназ живеяд оше плюшената ми мижка цецка, балхата на златим ели зъбета, левиад крак на масата, който се казва стоям, приздракад на кодката, която е живяла тук преди наз, млечицьонашек, който е едно кисело мляко, което Ч.Т. ми подари преди годими, но не го едеме, заштото вече го чустваме като част од семейството и кой ле не! КОЙ ЛЕ НЕ!!! вече по-главите си ходиме ваф тая къшта! каква изолация, какви пед евро!!!11 така че искан да кажа, че

самотата е собективно евлемие и е вапрос на интензитед на вътрешнияд живод.

съшто искан да кажа, че ако това продалжава, аше се изнеса ваф самостоятелна квартира!!!11

 

– Какво мислите за ваксините? Разбрах, че се повишавал при Вас… маймунитетът?

– по-вишава ни се маймунитетат и оште как!!1 затова ние ходиме дасе ваксенираме сяка годима. така и не разбрах какво толкова ги правите на вапроз тия ваксини.

 

– Откъде минава любовта на котките?

– ако одговоря „прес стомаха“, първо ште е клеше и второ, не е толкова просто. само кодката омее да обича човекад, докато фсъшнос не го обича. някои прецтавители на зодия водолей съшто го омеяд. те ште ме разберад. останалите ште започнад да протестирад. сложно е. но искан сички да запазяд цпокойствие!

просто се грижете добре за нас и сичко ште бъде нарет.

 

– Какво отличава любителите на котки от останалите хора?

– рибешката глава ваф най-ломова торбичка ваф дамската чамта.

 

– Все ни казват да пазим детското в себе си. А защо не котарака в себе си?

– идеята да се грижите за вътрешнияд си котарак никак не е лоша. никога не знаеж кога ште ти се наложи да си направиж парти од едим човек, този човек даси ти, при това да се изненадаш ного приятно и в крайна смедка да си прекараж стра хот ноооооо!!!1

 

 

– Кога открихте поетичния си талант?

– едим дем когато бях на шес месеца, осазнах факта, че квадратната таборедка, на която обичайно по-чивах слетобедите, ваф съшноста си прецтавлява кожа од сребарна лесица. фтрештен од това си одкритие, ас написах първото си стихотворемие. то се казва „смарта на квадратната лесица“ и ваф него излях чуствата си, по-родени од тази безмислена смрт. цетиран по-памед:

цребарен сам кат лесица
тръгнала на лоф ф ношта
но незнайно што сега
е на пода ф моя хол
ас на нея цпинкам гол

тя била е хобавица
но зли хора забеда
я затворили ваф кледка
и ошили таборедка
од лесичата коса…

Румен и табуретката

Румен и знаменитата му квадратна табуретка

 

и прочее. одтогава сам написал деседки стихотворемия, ена пиеса, няколко прикаски и ена елегия. издадох и книга сас по-езия, ваф която сабрах някои произведемия, които зафбъдеште ште бъдат по-сочвани като преткласически периот на котаракат румен. имам и ена книга сас проза издадена. и така.

 

– Защо толкова ви харесват тези кашони?

– харесваме не толкова кашомите, колкото не-много-големите картонени котии. имаме ного пречини даги харесваме, но основно просто

не можем да остоим на ентелектоалното предезвикателство

да наместим кръглите си котежки тела ваф не-много-голямата квадратна котия. чуството когато оспееж, може да се сравни само сас това на галилей, когато е одкрил електичеството! трябва да пробвате.

 

– Извинявайте, но не мога да не си позволя да завършим с нещо по-философско. В крайна сметка… какъв е смисълът на живота?

– боскоди жобе мой, граждамино!! не искан дави стряскан, но вие нали осазнавате опстоятелството, че разговаряте просто саз четеригодишем котарак од по-родата бретамска касокосместа? што за вапроз пре това положемие!!!1 и междо нас казано, този факт не почва ли вече мяуко така дави претеснява някакси?

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

От рубриката:

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This