„Нищо не може да замени четенето!“

фев. 3, 2023 | Срещи

„Нищо не може да замени четенето!“

3 февруари 2023 | Срещи

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.

Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.

Една от най-известните български детски писателки. След Втората световна война работи в радио „София“, 4 г. е генерален директор на БНТ. Дългогодишен председател на българския център на международния ПЕН клуб. Депутат е в VII Велико народно събрание. Автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на много езици.

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

Интервюто е публикувано в брой 9/2010 на Списание 8.


 

– Г-жо Милева, „Светлини и сенки“ се казва последният том от събраните ви съчинения, този, насочен към възрастните. Кои са повече в живота – светлините или сенките?

– Вървят заедно. Както в природата не може да има само светлина или сенки, така е и в живота. Има, разбира се, по-светли и по-мрачни времена. Донякъде това зависи от характера на човека, но много пъти – от обстоятелствата и обществените вълнения. Ако живееш по време на война, е едно, а в мир – друго. В богато общество възможностите са едни, а в бедна страна като нашата е различно.

Но това не значи, че и тук не можеш да постигнеш нещо, ако имаш характер да се бориш и търсиш.

Много бедни хора са станали известни и са помогнали в областта, в която са работили.

 

Леда Милева

Снимка: Владимир Мачоков

 

– Скоро празнувахте 90-годишен юбилей. Как можем да запазим детето в себе си и да не остаряваме духовно?

– По поръчка не става. Сигурно е предразположение и стечение на обстоятелствата. Намираш радост във възпитанието на децата и когато го правиш, и с признанието, което получаваш след време, и със сърце, получаваш много голямо удовлетворение, виждаш резултат.

 

– Наследството на баща ви – Гео Милев, повече ви е помагало или ви е задължавало, като гледате днес, от хоризонта на годините?

– По-скоро ме е задължавало. Винаги съм се стремила от най-малка да бъда достойна за него. Ако би бил жив, да не се срамува от мен – такова чувство, съзнателно или не, винаги сме имали и двете със сестра ми. Неговият дух, неговото присъствие в нашия дом на отсъстващ баща беше много силно.

 

– Тръгна ли и някой от вашите наследници по пътя на литературата?

– Всички са филолози – синът ми е преподавател в университета по български език и литература, дъщеря ми завърши английска филология, но е журналистка, целият ѝ трудов стаж е преминал в БТА. Всички се увличат по литературата, практически нямаме други професии.

 

– А насочи ли се някой към детската?

– Не… засега.

 

Леда Милева

 

– Много често големите поети се появяват във времена на големи промени. Сегашните години също са такива, но май творците ги няма. Защо е така?

– Може би не става веднага, може би още са малки и растат, надяваме се да се появят.

Вярно е, че преломните времена дават като че ли повече теми. Действат емоционално на хората. Създават проблеми, които трябва да се преодоляват, неща, срещу които ти се иска да се бориш, други, към които се стремиш. Всичко това подхранва поезията.

Не може да се възпява само любовта, тя е еднаква, общо взето.

 

– Работите ли на компютър?

– За жалост не, но имам чудесен помощник – сина ми, който замина с компютъра за морето и аз съм като без ръце. Трите си пишещи машини отдавна съм свалила в мазето и не ми се слиза да ги качвам горе. Всеки ден се налага нещо да се пише и го правя на ръка. Не може да се живее вече без компютър. Такъв стана животът – улеснява нещата, връзките между хората. И за редактиране е по-лесно.

 

– Днес и децата, и възрастните четат доста по-малко, отколкото преди десетилетия. На какво се дължи това и проблем ли е наистина?

– Едно време основното нещо, което е запълвало свободното време, поне на културните хора, е било четенето. Достъп до света, до поезията – всичко е било чрез книгата. Сега медиите са много и представляват сериозна конкуренция, особено за по-малко културните хора и за по-младите, които не са свикнали на книгата, не са усетили сладостта на четенето. А това е много жалко като явление и тенденция, защото

четенето не може да бъде заместено, като нещо, което обогатява душевността, влиза в теб, оставя трайна следа, създава вкус и т.н.

Още повече, като имаме предвид колко нискокачествени са голяма част от тези така привлекателни сега медии, особено телевизията. Много е важно родители и учители да създадат на децата от малки вкус към книгата, после ще бъде късно.

Малките по-лесно контактуват с хубавата книга, отколкото с бързо движещите се фигури на екрана. Обичат да се вглеждат в детайлите, с удоволствие се връщат към страниците. Ако умеем да доставим на децата хубави книги, мисля, че няма за какво да се тревожим.

 

Леда Милева

 

– Има ли и днес добри български автори на детска литература?

– Това е друг проблем, въпрос на финансова криза, която се отразява много зле на книгоиздаването. Имам преки впечатления от големи издателства, които не са се превърнали изцяло в комерсиални разпространители на долнокачествена, кичозна литература. Положението им е много трудно и колкото и да искат да издават хубави книги, не може да става в такива размери и качество, както в минали години. За хонорари и дума не може да става, пък и ние не искаме. Повечето автори се радват да видят това, над което са работили дълго, в ръцете на читателя.

 

– Но и самите писатели не се насочват към детската литература. Затруднявам се да кажа някой познат български автор от по-младото поколение…

– За съжаление, и аз се затруднявам. Причината е, че авторът също трябва да се отглежда, както и читателят.

Младите хора, които имат предразположение към писането, искат по-бързо да станат прочути

и се обръщат към жанрове, които се смятат за по-престижни. Едно време имаше условия, имаше детски списания, които помагаха на младите автори, насърчаваха ги… За жалост сега има само 1-2 списания, с комикси и не разчитат на млади писатели.

Аз съм имала щастието като дете в нашето училище да гостуват Ран Босилек, Ангел Каралийчев, а после да работя с тях в една редакция. Ран Босилек дълги години беше редактор на списание „Дружинка“. А в млада възраст е започнал с „Детска радост“, което има голяма заслуга за създаването на детски автори. По негова покана моят баща е написал едно от първите си стихотворения за деца.

 

Леда Милева

Снимка: Владимир Мачоков

 

– Малко познат факт е, че някои от началните стихове на баща ви Гео Милев са за по-малките.

– В нашето семейство уважението към децата и към книгата е голямо. На тази идея бе посветен животът на моя дядо Мильо Касабов, книгоиздател, книжар. Той праща 3 от своите 4 дъщери да следват нещо ново, за първи път появяващо се в България – предучилищно възпитание. Когато баща ми е студент в Германия, вижда, че там има много хубави книги за деца и предлага на баща си да поръча албумчета с цветни картинки. Така се появяват тези няколко албумчета „Детски живот“, в които Гео Милев е написал едни от своите ранни произведения.

 

– А вие как се насочихте към тази област?

– Когато завърших Американския колеж, реших, че ще бъде престижно да следвам право. Но не ми се видя интересно. Леля ми Пенка Касабова по това време вече беше директор на института за детски учителки и ме прилъга – каза: „Ти си следваш право, но нищо не пречи да посещаваш и нашия институт. Всяка жена трябва да знае нещо за възпитанието на децата.“ Аз се съгласих.

Тя умееше да превръща учението в нещо интересно, канеше дейци на културата… И още нещо – издаваше списание „Първи стъпки“ за родители и учители. Привлече ме да ходя при детските писатели, да ги каня да пишат, а и да пиша по нещичко. Това бе моят естествен път към детската литература.

 

– „Зайченцето бяло“ е най-известното ви произведение…

– Да, за жалост… Това е едно от първите ми стихотворения, написано случайно. В печатницата, когато правех „Първи стъпки“, половин страничка остана празна. Трябваше бързо да измисля нещо и на коляното си написах това стихотворение. Не го уважавах особено, защото ми беше съвсем случайно донесено от вятъра. А стана толкова популярно… но, не толкова заради своите качества, а защото Петър Ступел написа много хубава мелодия.

Ядосвам се, защото много хора именно с него ме свързват. В никакъв случай не смятам, че това е най-доброто, което съм написала. Преди години ми се обади една поетеса и каза – тук съм с една художничка, тя има идея да направи книжка по „Зайченцето бяло“. Казах:

„Стига сте ме занимавали с това зайченце!“.

Така ни се пресякоха пътищата с художничката, с която много години работим заедно – Маглена Константинова. Няма да ви изненадам – онзиден бях в издателство, което прави книжка от 90 страници с избрани мои стихове за малките деца. И казаха: „Извинявайте, но ще го наречем „Зайченцето бяло“. Това е най-предизвикателно, най-лесно ще се продаде и ще стигне до много деца“.

 

Леда Милева

Снимка: Владимир Мачоков

 

– Чела ли сте книгите, които сега се харесват от деца и юноши – „Хари Потър“, „Здрач“?

– Чела съм първия том на „Хари Потър“. Едва ли без тази гигантска, световна реклама, би имал този огромен успех. Не смятам, че това е книгата на века или явление като приказките на Андерсен или „Макс и Мориц“ на Вилхелм Буш.

 

– Били сте директор на БНТ. Може ли телевизията да бъде изкуство?

– Може, когато се прави добре, от интелигентни хора. Но сега чалгата е навсякъде – не само в музиката, но и в кръчмата, в киното и в телевизията. Преди години, когато бях в телевизията, това беше нейният романтичен период. Много малко технически възможности, само една програма. Още нямахме цветна телевизия. Но създадохме една миниатюра с театър на сенките по музика на Сен-Санс – „Карнавал на животните“. Стана толкова хубава! Спечели втора награда – „Сребърната роза“, на най-големия фестивал за забавни програми в Швейцария.

Докато бях в телевизията, тази роза стоеше зад гърба ми, на етажерка. Не знам дали още е там, дано, защото е нещо, с което можем да се гордеем. Трябва да попитам новия генерален директор дали пазят тази лента. Понякога могат да бъдат показвани тези малко награди, които сме получили.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This