„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

фев. 8, 2022 | Срещи

„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

8 февруари 2022 | Срещи

Петър Нефтелимов е на 26, от него бликат сила, жизнерадост и борбеност. Неотдавна издаде първата си книга – „Успехът в българския ген“ с историите и думите на 49 успели българи. Трупа една след друга образователни степени и се бори за своите начинания като предприемач. Обиколил е поречието на Дунав триколка, участвал е в няколко маратона. От 8 години развива блог за предприемачество, маркетинг и личностно развитие.

Аз поне не познавам мнозина 26-годишни, които могат да се похвалят с толкова успехи.

В неговия случай те идват не въпреки, а напук на горчивите намеси на съдбата. И какво от това? За друго сме се събрали да поговорим, за успеха в българския ген. За силата да продължаваш нелекия за никого маратон на живота. И за цветята на новото време, цветята в епруветка, нежни и смислени.


– Според теб какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

– Те ни помагат дотолкова, че ни предоставят възможност да покоряваме все нови върхове и да достигаме до все по-далечни кътчета на познанието. Но ни отнемат живия контакт с хората и с природата.

 

Петър Нефтелимов

Снимки: личен архив

 

– Аз не мога да говоря за неудобни теми и много искам да се науча. А ти, какво не можеш?

– Не мога да пея, не мога да свиря.

 

– Събра в книга „успеха на българския ген“. Според теб има ли нещо, което се откроява измежду историите?

– Общото между всичките 49 личности е, че са открили своето признание. Причината, заради която се събуждат сутрин. Това, в което влагат любов, време и собствена визия за усъвършенстване.

 

– Кога не само отделни хора, а и нацията ни ще е успешна?

– Когато спрем да мрънкаме и да гледаме в чуждата градинка, докато нашата се е превърнала в джунгла. А новините по конвенционалните медии точно това ни карат да правим. Нормалния човек изобщо не го интересува колко катастрофи, кражби, убийства са се случили, колко пластични операции имат нашите „звезди“‘. Тази информация нито го топли в студените вечери, нито му храни семейството.

Трябва да се стегнем, да се вземем в ръце и да започнем да работим за нашите мечти.

Да се съсредоточим върху нашите компетенции, върху опита си и така да си оправим средата.

 

Петър Нефтелимов

Петър на представянето на книгата му „Успехът в българския ген“

 

– Къде се крие успехът?

– В малките неща… В подадената ръка. Да накараш някого да се усмихне.

Да мотивираш някого да започне да работи върху себе си. Вечер да си легнеш щастлив.

 

– А… какво е успехът?

– Предвестник на щастието.

 

Петър Нефтелимов

 

– Разкажи ми някоя силна история, която те докосна, докато подготвяше книгата.

– Когато подготвях интервюто с Маги Назер, тя беше само на 23 и беше направила толкова много за обществото ни. За първи път не се възмутих, че първото нещо, с което се представя някой човек, са годините му. За разлика от всички други интервюта, не приемах за важно да споменавам годините на хората, които интервюирам. Но в този случай си беше важно, защото Маги се занимава с неща, които не могат да се поберат в един материал. Няма да разкривам повече за нея, защото всеки може да се запознае с нея в книгата.

 

– Какво те вдъхновява да продължаваш да учиш?

– Целта ми един ден да завърша докторантура.

 

– Какво още би искал да учиш?

– Бих завършил обучения за космонавти и бих научил какво е да си в Космоса, защото това ми е най-голямата мечта, един ден да стигна до Марс.

 

Петър Нефтелимов

Петър на едно от многото бягания, в които участва – тук с известния маратонец Краси Георгиев

 

– Имал си възможност да участваш в маратон, и то не един. На мен надали ще ми се случи. Какво е усещането, струва ли си?

– Защо да не ти се случи? В маратоните – над 21 км, се състезаваш единствено със себе си.

С всяко следващото бягане ставаш по-добър и надскачаш собствените си възможности.

Виждаш своя напредък, който ти носи удовлетворение, че си успял и в това начинание.

Предизвиквам те да се пробваш на бягането с кауза Run2Gether Bulgaria 2022 с дистанция от 5 км и после на Софийския маратон 2022 с дистанция от 10 км. А след това сам да ми кажеш дали си струва!

 

– Хм, доста интересна идея. Ще опитам наистина да съм там за първата стъпка, да видим… А какви са следващите ти подобни цели?

– Ако ме поканят, бих отишъл на експедиция до Антарктида.

 

Петър Нефтелимов

Петър по време на обиколката край Дунав

 

– Как изглеждаше обиколката по поречието на Дунав?

– През лятото на 2018-а изминах 300 км от Силистра до Никопол за 5 дни със специално колело и с петима ентусиасти от Balkans Everywhere. Първоначалният стимул на момчетата бе да споделят преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние, с неговите специфики, даващи възможност да преживееш всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, да научим нови неща. След това направихме 20-минутен филм „EuroVelo for All“’ за нашето приключение.

 

– Какво те вдъхновява?

– Усмивките по лицата на хората.

 

– Какво според теб е щастието?

– Когато си с любим човек, независимо къде.

 

Петър Нефтелимов

 

– „Цвете в епруветка“ е новата ти, много яка инициатива. Може ли да разкажеш накратко какво представлява?

– Цветята в епруветка са неповторимо бижу за любимия човек, живеещи минимум 2 месеца без грижа, алтернатива на букетите. Иновативно решение за декорация, създаващо приятна атмосфера у дома, в заведения и хотели.

Те са продукт на растителните биотехнологии. Създават се при стерилни условия, в лаборатория, така че да бъдат изолирани от външната среда, пълна с микроорганизми. Заедно с цветята, в епруветката се слага и специално разработена от нас среда с всички необходими хранителни вещества, компоненти и хормони, така че те да растат,

да цъфтят в епруветката, без да са им необходими грижи, единствено светлина и любов.

Казваме, че живеят така минимум 2 месеца, но реално е много повече. След това може да се засадят в саксия и да си заживеят като останалите цветя.

 

– Кои бяха най-големите трудности при създаването им?

– От нашия път дотук разбрахме, че пари се намират, има инвестиции в иновативни проекти на млади хора. Огромната спънка беше да намерим лаборатория, която да бъде верен партньор по пътя към осъществяването на нашата идея.

Вложихме почти 2 години в това. Повечето частни, университетски или научни лаборатории на БАН се оказаха скептични. Но нашата упоритост и хъсът, че правим нещо, което има смисъл, ни даде сили да продължим. Така стигнахме до Института по декоративни и лечебни растения, те ни подадоха ръка, приеха нашата кауза и сме много щастливи, че работим заедно.

Досега не е правен подобен продукт с масови и комерсиални цели. С други думи, цветът е приеман като нежелан ефект в епруветката и се избягва в лабораторната работа в сферата на растителните биотехнологии. А ние целим точно обратното, растенията да цъфтят в епруветките. Сега правим експерименти с различни видове, за да намерим най-добрите.

От 12 февруари пускаме втория вид – казва се Лобелия, с малки цветчета е и е много красив в епруветка. Очаквайте го на сайта.

 

Цвете в епруветка

 

– За какво са метафора тези цветя според теб?

– Купуваме си огромни букети с рязан цвят, които изсъхват след няколко дни, само заради мимолетния жест. Не си даваме сметка, че това са милиони площи, където се отглеждат растения с единствената цел цветът им да се отреже и да се направи „скъпоценният“‘ букет. На другия полюс милиони хора по целия свят нямат с какво да изхранват семействата си…

 

– Какво си струва да знаят повече хора от биологията и биотехнологиите?

– Това е много дълга тема. Бих казал ,,всичко‘‘, защото съм ужасен от индивидите, които създава нашата (и не само) образователна система и хапването на банички в часовете по биология. Тези две неща години наред създават чудовища, които сега излизат на бял свят и заминат след себе си милиони години еволюция…

Просто няма как да живееш в хармония със себе си и с другите, когато не познаваш науката на живота, на живите организми.

И тук искам да обърна внимание, че може и да не ги виждаме, но микроорганизмите са навсякъде около нас. Не знам за теб, но поне в училище, когато учихме например за прокариоти или еукариоти, си мислех, че са някъде там, може би само в учебниците и на предметните стъкла, които ни дават да гледаме под микроскоп. Не си давах сметка, че това са нашите невидими приятели навсякъде около нас.

Един интересен факт. Домашният прах реално са изпражненията на акарите и техните мъртви клетки. Праховите акари, близки роднини на кърлежите и паяците, са твърде малки, за да се видят без микроскоп. Те се хранят с клетките на кожата, отделени от хората, живеят в топла и влажна среда. В повечето домове предмети като спално бельо, мека мебел и килими осигуряват идеална среда за праховите акари.

В биологията и биотехнологиите има безброй подобни интересни и полезни факти, които е добре да знаем,

за да живеем в един по-реален свят. Без чудовища, създадени от незнание.

 

– Казваш, че „клетките ни са огледалца на самите нас“. Какво имаш предвид?

– В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда. Както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг или други, за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нов проект, компания, че дори семейство.

За да имаме успешен проект, фирма или дори семейство, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво. От което да черпим знание и опит за бъдещи проекти и да надграждаме над това, което вече имаме.

Къде излиза, че е ключът към успеха? В самите нас.

Ние сме едни огледалца на нашите малки клетки. Те си общуват, точно както ние общуваме помежду си. Нека започнем от най-малките неща.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Share This