„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

8 февруари 2022 | Срещи

Петър Нефтелимов е на 26, от него бликат сила, жизнерадост и борбеност. Неотдавна издаде първата си книга – „Успехът в българския ген“ с историите и думите на 49 успели българи. Трупа една след друга образователни степени и се бори за своите начинания като предприемач. Обиколил е поречието на Дунав триколка, участвал е в няколко маратона. От 8 години развива блог за предприемачество, маркетинг и личностно развитие.

Аз поне не познавам мнозина 26-годишни, които могат да се похвалят с толкова успехи.

В неговия случай те идват не въпреки, а напук на горчивите намеси на съдбата. И какво от това? За друго сме се събрали да поговорим, за успеха в българския ген. За силата да продължаваш нелекия за никого маратон на живота. И за цветята на новото време, цветята в епруветка, нежни и смислени.


– Според теб какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

– Те ни помагат дотолкова, че ни предоставят възможност да покоряваме все нови върхове и да достигаме до все по-далечни кътчета на познанието. Но ни отнемат живия контакт с хората и с природата.

 

Петър Нефтелимов

Снимки: личен архив

 

– Аз не мога да говоря за неудобни теми и много искам да се науча. А ти, какво не можеш?

– Не мога да пея, не мога да свиря.

 

– Събра в книга „успеха на българския ген“. Според теб има ли нещо, което се откроява измежду историите?

– Общото между всичките 49 личности е, че са открили своето признание. Причината, заради която се събуждат сутрин. Това, в което влагат любов, време и собствена визия за усъвършенстване.

 

– Кога не само отделни хора, а и нацията ни ще е успешна?

– Когато спрем да мрънкаме и да гледаме в чуждата градинка, докато нашата се е превърнала в джунгла. А новините по конвенционалните медии точно това ни карат да правим. Нормалния човек изобщо не го интересува колко катастрофи, кражби, убийства са се случили, колко пластични операции имат нашите „звезди“‘. Тази информация нито го топли в студените вечери, нито му храни семейството.

Трябва да се стегнем, да се вземем в ръце и да започнем да работим за нашите мечти.

Да се съсредоточим върху нашите компетенции, върху опита си и така да си оправим средата.

 

Петър Нефтелимов

Петър на представянето на книгата му „Успехът в българския ген“

 

– Къде се крие успехът?

– В малките неща… В подадената ръка. Да накараш някого да се усмихне.

Да мотивираш някого да започне да работи върху себе си. Вечер да си легнеш щастлив.

 

– А… какво е успехът?

– Предвестник на щастието.

 

Петър Нефтелимов

 

– Разкажи ми някоя силна история, която те докосна, докато подготвяше книгата.

– Когато подготвях интервюто с Маги Назер, тя беше само на 23 и беше направила толкова много за обществото ни. За първи път не се възмутих, че първото нещо, с което се представя някой човек, са годините му. За разлика от всички други интервюта, не приемах за важно да споменавам годините на хората, които интервюирам. Но в този случай си беше важно, защото Маги се занимава с неща, които не могат да се поберат в един материал. Няма да разкривам повече за нея, защото всеки може да се запознае с нея в книгата.

 

– Какво те вдъхновява да продължаваш да учиш?

– Целта ми един ден да завърша докторантура.

 

– Какво още би искал да учиш?

– Бих завършил обучения за космонавти и бих научил какво е да си в Космоса, защото това ми е най-голямата мечта, един ден да стигна до Марс.

 

Петър Нефтелимов

Петър на едно от многото бягания, в които участва – тук с известния маратонец Краси Георгиев

 

– Имал си възможност да участваш в маратон, и то не един. На мен надали ще ми се случи. Какво е усещането, струва ли си?

– Защо да не ти се случи? В маратоните – над 21 км, се състезаваш единствено със себе си.

С всяко следващото бягане ставаш по-добър и надскачаш собствените си възможности.

Виждаш своя напредък, който ти носи удовлетворение, че си успял и в това начинание.

Предизвиквам те да се пробваш на бягането с кауза Run2Gether Bulgaria 2022 с дистанция от 5 км и после на Софийския маратон 2022 с дистанция от 10 км. А след това сам да ми кажеш дали си струва!

 

– Хм, доста интересна идея. Ще опитам наистина да съм там за първата стъпка, да видим… А какви са следващите ти подобни цели?

– Ако ме поканят, бих отишъл на експедиция до Антарктида.

 

Петър Нефтелимов

Петър по време на обиколката край Дунав

 

– Как изглеждаше обиколката по поречието на Дунав?

– През лятото на 2018-а изминах 300 км от Силистра до Никопол за 5 дни със специално колело и с петима ентусиасти от Balkans Everywhere. Първоначалният стимул на момчетата бе да споделят преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние, с неговите специфики, даващи възможност да преживееш всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, да научим нови неща. След това направихме 20-минутен филм „EuroVelo for All“’ за нашето приключение.

 

– Какво те вдъхновява?

– Усмивките по лицата на хората.

 

– Какво според теб е щастието?

– Когато си с любим човек, независимо къде.

 

Петър Нефтелимов

 

– „Цвете в епруветка“ е новата ти, много яка инициатива. Може ли да разкажеш накратко какво представлява?

– Цветята в епруветка са неповторимо бижу за любимия човек, живеещи минимум 2 месеца без грижа, алтернатива на букетите. Иновативно решение за декорация, създаващо приятна атмосфера у дома, в заведения и хотели.

Те са продукт на растителните биотехнологии. Създават се при стерилни условия, в лаборатория, така че да бъдат изолирани от външната среда, пълна с микроорганизми. Заедно с цветята, в епруветката се слага и специално разработена от нас среда с всички необходими хранителни вещества, компоненти и хормони, така че те да растат,

да цъфтят в епруветката, без да са им необходими грижи, единствено светлина и любов.

Казваме, че живеят така минимум 2 месеца, но реално е много повече. След това може да се засадят в саксия и да си заживеят като останалите цветя.

 

– Кои бяха най-големите трудности при създаването им?

– От нашия път дотук разбрахме, че пари се намират, има инвестиции в иновативни проекти на млади хора. Огромната спънка беше да намерим лаборатория, която да бъде верен партньор по пътя към осъществяването на нашата идея.

Вложихме почти 2 години в това. Повечето частни, университетски или научни лаборатории на БАН се оказаха скептични. Но нашата упоритост и хъсът, че правим нещо, което има смисъл, ни даде сили да продължим. Така стигнахме до Института по декоративни и лечебни растения, те ни подадоха ръка, приеха нашата кауза и сме много щастливи, че работим заедно.

Досега не е правен подобен продукт с масови и комерсиални цели. С други думи, цветът е приеман като нежелан ефект в епруветката и се избягва в лабораторната работа в сферата на растителните биотехнологии. А ние целим точно обратното, растенията да цъфтят в епруветките. Сега правим експерименти с различни видове, за да намерим най-добрите.

От 12 февруари пускаме втория вид – казва се Лобелия, с малки цветчета е и е много красив в епруветка. Очаквайте го на сайта.

 

Цвете в епруветка

 

– За какво са метафора тези цветя според теб?

– Купуваме си огромни букети с рязан цвят, които изсъхват след няколко дни, само заради мимолетния жест. Не си даваме сметка, че това са милиони площи, където се отглеждат растения с единствената цел цветът им да се отреже и да се направи „скъпоценният“‘ букет. На другия полюс милиони хора по целия свят нямат с какво да изхранват семействата си…

 

– Какво си струва да знаят повече хора от биологията и биотехнологиите?

– Това е много дълга тема. Бих казал ,,всичко‘‘, защото съм ужасен от индивидите, които създава нашата (и не само) образователна система и хапването на банички в часовете по биология. Тези две неща години наред създават чудовища, които сега излизат на бял свят и заминат след себе си милиони години еволюция…

Просто няма как да живееш в хармония със себе си и с другите, когато не познаваш науката на живота, на живите организми.

И тук искам да обърна внимание, че може и да не ги виждаме, но микроорганизмите са навсякъде около нас. Не знам за теб, но поне в училище, когато учихме например за прокариоти или еукариоти, си мислех, че са някъде там, може би само в учебниците и на предметните стъкла, които ни дават да гледаме под микроскоп. Не си давах сметка, че това са нашите невидими приятели навсякъде около нас.

Един интересен факт. Домашният прах реално са изпражненията на акарите и техните мъртви клетки. Праховите акари, близки роднини на кърлежите и паяците, са твърде малки, за да се видят без микроскоп. Те се хранят с клетките на кожата, отделени от хората, живеят в топла и влажна среда. В повечето домове предмети като спално бельо, мека мебел и килими осигуряват идеална среда за праховите акари.

В биологията и биотехнологиите има безброй подобни интересни и полезни факти, които е добре да знаем,

за да живеем в един по-реален свят. Без чудовища, създадени от незнание.

 

– Казваш, че „клетките ни са огледалца на самите нас“. Какво имаш предвид?

– В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда. Както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг или други, за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нов проект, компания, че дори семейство.

За да имаме успешен проект, фирма или дори семейство, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво. От което да черпим знание и опит за бъдещи проекти и да надграждаме над това, което вече имаме.

Къде излиза, че е ключът към успеха? В самите нас.

Ние сме едни огледалца на нашите малки клетки. Те си общуват, точно както ние общуваме помежду си. Нека започнем от най-малките неща.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли...

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Най-интелигентната жена и чудесата

Най-интелигентната жена и чудесата

Българка е най-интелигентната жена на света. Даниела Симидчиева постига рекордния резултат с коефициент за интелигентност 192, по времето, когато е безработна, сама се грижи за трите си дъщери в апартамент от 12 квадрата.
През какви забележителни обрати (и чудеса!) минава пътят ѝ? Има ли място за интелигентните хора начело на държавата? Колко тежи титлата „най-умната жена“? Дали отваря или затваря повече врати?

повече информация
„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли го?
Михаил Кунчев създава „Осинови герой“, за да се грижи за гробовете на велики българи от миналото. Докато търси последния дом на героите, събира и техните истории.
Ще поговорим за героизма. За това защо е важно да пазим паметта за миналото и как от това зависи бъдещето ни.

повече информация
Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Как работи една система за комуникация, решена да се развива, без да се възползва от данните на хората. Атанас Райков е мениджър на висока позиция във „Вайбър“, той е и причината у нас да се намира един от ключовите офиси на платформата в региона.
Как изглеждат отговорностите, когато имаш повече от милиард потребители, за някои от които следващият разговор може да е въпрос на живот и смърт? Как е възможно бизнес моделът на съвременен комуникационен гигант да не засяга личните данни на потребители? Какво да очакваме през следващите години от онлайн комуникацията?

повече информация

Най-новите:

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Прочел съм заглавието, вече имам крайно мнение. Време е за злостен коментар, нека хейтенето започне сега!
Но откъде се взе цялата тази агресия? Защо трябва да отговаряме грубо, дори ако не сме съгласни с човека от другия профил? Наистина ли трябва да ни напуснат всички приятели, които смятат, че не сме прави по поредната актуална тема?
Има ли как да се спасим от натоварващия хейт в онлайн общуването?

повече информация
Най-интелигентната жена и чудесата

Най-интелигентната жена и чудесата

Българка е най-интелигентната жена на света. Даниела Симидчиева постига рекордния резултат с коефициент за интелигентност 192, по времето, когато е безработна, сама се грижи за трите си дъщери в апартамент от 12 квадрата.
През какви забележителни обрати (и чудеса!) минава пътят ѝ? Има ли място за интелигентните хора начело на държавата? Колко тежи титлата „най-умната жена“? Дали отваря или затваря повече врати?

повече информация
Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.
Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, създаден от композитора Александър Костов. Струва си да го чуете и видите…

повече информация
„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли го?
Михаил Кунчев създава „Осинови герой“, за да се грижи за гробовете на велики българи от миналото. Докато търси последния дом на героите, събира и техните истории.
Ще поговорим за героизма. За това защо е важно да пазим паметта за миналото и как от това зависи бъдещето ни.

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато бебетата ще се раждат от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.
Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

повече информация
Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Как работи една система за комуникация, решена да се развива, без да се възползва от данните на хората. Атанас Райков е мениджър на висока позиция във „Вайбър“, той е и причината у нас да се намира един от ключовите офиси на платформата в региона.
Как изглеждат отговорностите, когато имаш повече от милиард потребители, за някои от които следващият разговор може да е въпрос на живот и смърт? Как е възможно бизнес моделът на съвременен комуникационен гигант да не засяга личните данни на потребители? Какво да очакваме през следващите години от онлайн комуникацията?

повече информация
Share This