„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

фев. 8, 2022 | Срещи

„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

8 февруари 2022 | Срещи

Петър Нефтелимов е на 26, от него бликат сила, жизнерадост и борбеност. Неотдавна издаде първата си книга – „Успехът в българския ген“ с историите и думите на 49 успели българи. Трупа една след друга образователни степени и се бори за своите начинания като предприемач. Обиколил е поречието на Дунав триколка, участвал е в няколко маратона. От 8 години развива блог за предприемачество, маркетинг и личностно развитие.

Аз поне не познавам мнозина 26-годишни, които могат да се похвалят с толкова успехи.

В неговия случай те идват не въпреки, а напук на горчивите намеси на съдбата. И какво от това? За друго сме се събрали да поговорим, за успеха в българския ген. За силата да продължаваш нелекия за никого маратон на живота. И за цветята на новото време, цветята в епруветка, нежни и смислени.


– Според теб какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

– Те ни помагат дотолкова, че ни предоставят възможност да покоряваме все нови върхове и да достигаме до все по-далечни кътчета на познанието. Но ни отнемат живия контакт с хората и с природата.

 

Петър Нефтелимов

Снимки: личен архив

 

– Аз не мога да говоря за неудобни теми и много искам да се науча. А ти, какво не можеш?

– Не мога да пея, не мога да свиря.

 

– Събра в книга „успеха на българския ген“. Според теб има ли нещо, което се откроява измежду историите?

– Общото между всичките 49 личности е, че са открили своето признание. Причината, заради която се събуждат сутрин. Това, в което влагат любов, време и собствена визия за усъвършенстване.

 

– Кога не само отделни хора, а и нацията ни ще е успешна?

– Когато спрем да мрънкаме и да гледаме в чуждата градинка, докато нашата се е превърнала в джунгла. А новините по конвенционалните медии точно това ни карат да правим. Нормалния човек изобщо не го интересува колко катастрофи, кражби, убийства са се случили, колко пластични операции имат нашите „звезди“‘. Тази информация нито го топли в студените вечери, нито му храни семейството.

Трябва да се стегнем, да се вземем в ръце и да започнем да работим за нашите мечти.

Да се съсредоточим върху нашите компетенции, върху опита си и така да си оправим средата.

 

Петър Нефтелимов

Петър на представянето на книгата му „Успехът в българския ген“

 

– Къде се крие успехът?

– В малките неща… В подадената ръка. Да накараш някого да се усмихне.

Да мотивираш някого да започне да работи върху себе си. Вечер да си легнеш щастлив.

 

– А… какво е успехът?

– Предвестник на щастието.

 

Петър Нефтелимов

 

– Разкажи ми някоя силна история, която те докосна, докато подготвяше книгата.

– Когато подготвях интервюто с Маги Назер, тя беше само на 23 и беше направила толкова много за обществото ни. За първи път не се възмутих, че първото нещо, с което се представя някой човек, са годините му. За разлика от всички други интервюта, не приемах за важно да споменавам годините на хората, които интервюирам. Но в този случай си беше важно, защото Маги се занимава с неща, които не могат да се поберат в един материал. Няма да разкривам повече за нея, защото всеки може да се запознае с нея в книгата.

 

– Какво те вдъхновява да продължаваш да учиш?

– Целта ми един ден да завърша докторантура.

 

– Какво още би искал да учиш?

– Бих завършил обучения за космонавти и бих научил какво е да си в Космоса, защото това ми е най-голямата мечта, един ден да стигна до Марс.

 

Петър Нефтелимов

Петър на едно от многото бягания, в които участва – тук с известния маратонец Краси Георгиев

 

– Имал си възможност да участваш в маратон, и то не един. На мен надали ще ми се случи. Какво е усещането, струва ли си?

– Защо да не ти се случи? В маратоните – над 21 км, се състезаваш единствено със себе си.

С всяко следващото бягане ставаш по-добър и надскачаш собствените си възможности.

Виждаш своя напредък, който ти носи удовлетворение, че си успял и в това начинание.

Предизвиквам те да се пробваш на бягането с кауза Run2Gether Bulgaria 2022 с дистанция от 5 км и после на Софийския маратон 2022 с дистанция от 10 км. А след това сам да ми кажеш дали си струва!

 

– Хм, доста интересна идея. Ще опитам наистина да съм там за първата стъпка, да видим… А какви са следващите ти подобни цели?

– Ако ме поканят, бих отишъл на експедиция до Антарктида.

 

Петър Нефтелимов

Петър по време на обиколката край Дунав

 

– Как изглеждаше обиколката по поречието на Дунав?

– През лятото на 2018-а изминах 300 км от Силистра до Никопол за 5 дни със специално колело и с петима ентусиасти от Balkans Everywhere. Първоначалният стимул на момчетата бе да споделят преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние, с неговите специфики, даващи възможност да преживееш всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, да научим нови неща. След това направихме 20-минутен филм „EuroVelo for All“’ за нашето приключение.

 

– Какво те вдъхновява?

– Усмивките по лицата на хората.

 

– Какво според теб е щастието?

– Когато си с любим човек, независимо къде.

 

Петър Нефтелимов

 

– „Цвете в епруветка“ е новата ти, много яка инициатива. Може ли да разкажеш накратко какво представлява?

– Цветята в епруветка са неповторимо бижу за любимия човек, живеещи минимум 2 месеца без грижа, алтернатива на букетите. Иновативно решение за декорация, създаващо приятна атмосфера у дома, в заведения и хотели.

Те са продукт на растителните биотехнологии. Създават се при стерилни условия, в лаборатория, така че да бъдат изолирани от външната среда, пълна с микроорганизми. Заедно с цветята, в епруветката се слага и специално разработена от нас среда с всички необходими хранителни вещества, компоненти и хормони, така че те да растат,

да цъфтят в епруветката, без да са им необходими грижи, единствено светлина и любов.

Казваме, че живеят така минимум 2 месеца, но реално е много повече. След това може да се засадят в саксия и да си заживеят като останалите цветя.

 

– Кои бяха най-големите трудности при създаването им?

– От нашия път дотук разбрахме, че пари се намират, има инвестиции в иновативни проекти на млади хора. Огромната спънка беше да намерим лаборатория, която да бъде верен партньор по пътя към осъществяването на нашата идея.

Вложихме почти 2 години в това. Повечето частни, университетски или научни лаборатории на БАН се оказаха скептични. Но нашата упоритост и хъсът, че правим нещо, което има смисъл, ни даде сили да продължим. Така стигнахме до Института по декоративни и лечебни растения, те ни подадоха ръка, приеха нашата кауза и сме много щастливи, че работим заедно.

Досега не е правен подобен продукт с масови и комерсиални цели. С други думи, цветът е приеман като нежелан ефект в епруветката и се избягва в лабораторната работа в сферата на растителните биотехнологии. А ние целим точно обратното, растенията да цъфтят в епруветките. Сега правим експерименти с различни видове, за да намерим най-добрите.

От 12 февруари пускаме втория вид – казва се Лобелия, с малки цветчета е и е много красив в епруветка. Очаквайте го на сайта.

 

Цвете в епруветка

 

– За какво са метафора тези цветя според теб?

– Купуваме си огромни букети с рязан цвят, които изсъхват след няколко дни, само заради мимолетния жест. Не си даваме сметка, че това са милиони площи, където се отглеждат растения с единствената цел цветът им да се отреже и да се направи „скъпоценният“‘ букет. На другия полюс милиони хора по целия свят нямат с какво да изхранват семействата си…

 

– Какво си струва да знаят повече хора от биологията и биотехнологиите?

– Това е много дълга тема. Бих казал ,,всичко‘‘, защото съм ужасен от индивидите, които създава нашата (и не само) образователна система и хапването на банички в часовете по биология. Тези две неща години наред създават чудовища, които сега излизат на бял свят и заминат след себе си милиони години еволюция…

Просто няма как да живееш в хармония със себе си и с другите, когато не познаваш науката на живота, на живите организми.

И тук искам да обърна внимание, че може и да не ги виждаме, но микроорганизмите са навсякъде около нас. Не знам за теб, но поне в училище, когато учихме например за прокариоти или еукариоти, си мислех, че са някъде там, може би само в учебниците и на предметните стъкла, които ни дават да гледаме под микроскоп. Не си давах сметка, че това са нашите невидими приятели навсякъде около нас.

Един интересен факт. Домашният прах реално са изпражненията на акарите и техните мъртви клетки. Праховите акари, близки роднини на кърлежите и паяците, са твърде малки, за да се видят без микроскоп. Те се хранят с клетките на кожата, отделени от хората, живеят в топла и влажна среда. В повечето домове предмети като спално бельо, мека мебел и килими осигуряват идеална среда за праховите акари.

В биологията и биотехнологиите има безброй подобни интересни и полезни факти, които е добре да знаем,

за да живеем в един по-реален свят. Без чудовища, създадени от незнание.

 

– Казваш, че „клетките ни са огледалца на самите нас“. Какво имаш предвид?

– В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда. Както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг или други, за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нов проект, компания, че дори семейство.

За да имаме успешен проект, фирма или дори семейство, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво. От което да черпим знание и опит за бъдещи проекти и да надграждаме над това, което вече имаме.

Къде излиза, че е ключът към успеха? В самите нас.

Ние сме едни огледалца на нашите малки клетки. Те си общуват, точно както ние общуваме помежду си. Нека започнем от най-малките неща.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This