„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

фев. 8, 2022 | Срещи

„Хайде вече да спрем да мрънкаме!“

8 февруари 2022 | Срещи

Петър Нефтелимов е на 26, от него бликат сила, жизнерадост и борбеност. Неотдавна издаде първата си книга – „Успехът в българския ген“ с историите и думите на 49 успели българи. Трупа една след друга образователни степени и се бори за своите начинания като предприемач. Обиколил е поречието на Дунав триколка, участвал е в няколко маратона. От 8 години развива блог за предприемачество, маркетинг и личностно развитие.

Аз поне не познавам мнозина 26-годишни, които могат да се похвалят с толкова успехи.

В неговия случай те идват не въпреки, а напук на горчивите намеси на съдбата. И какво от това? За друго сме се събрали да поговорим, за успеха в българския ген. За силата да продължаваш нелекия за никого маратон на живота. И за цветята на новото време, цветята в епруветка, нежни и смислени.


– Според теб какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

– Те ни помагат дотолкова, че ни предоставят възможност да покоряваме все нови върхове и да достигаме до все по-далечни кътчета на познанието. Но ни отнемат живия контакт с хората и с природата.

 

Петър Нефтелимов

Снимки: личен архив

 

– Аз не мога да говоря за неудобни теми и много искам да се науча. А ти, какво не можеш?

– Не мога да пея, не мога да свиря.

 

– Събра в книга „успеха на българския ген“. Според теб има ли нещо, което се откроява измежду историите?

– Общото между всичките 49 личности е, че са открили своето признание. Причината, заради която се събуждат сутрин. Това, в което влагат любов, време и собствена визия за усъвършенстване.

 

– Кога не само отделни хора, а и нацията ни ще е успешна?

– Когато спрем да мрънкаме и да гледаме в чуждата градинка, докато нашата се е превърнала в джунгла. А новините по конвенционалните медии точно това ни карат да правим. Нормалния човек изобщо не го интересува колко катастрофи, кражби, убийства са се случили, колко пластични операции имат нашите „звезди“‘. Тази информация нито го топли в студените вечери, нито му храни семейството.

Трябва да се стегнем, да се вземем в ръце и да започнем да работим за нашите мечти.

Да се съсредоточим върху нашите компетенции, върху опита си и така да си оправим средата.

 

Петър Нефтелимов

Петър на представянето на книгата му „Успехът в българския ген“

 

– Къде се крие успехът?

– В малките неща… В подадената ръка. Да накараш някого да се усмихне.

Да мотивираш някого да започне да работи върху себе си. Вечер да си легнеш щастлив.

 

– А… какво е успехът?

– Предвестник на щастието.

 

Петър Нефтелимов

 

– Разкажи ми някоя силна история, която те докосна, докато подготвяше книгата.

– Когато подготвях интервюто с Маги Назер, тя беше само на 23 и беше направила толкова много за обществото ни. За първи път не се възмутих, че първото нещо, с което се представя някой човек, са годините му. За разлика от всички други интервюта, не приемах за важно да споменавам годините на хората, които интервюирам. Но в този случай си беше важно, защото Маги се занимава с неща, които не могат да се поберат в един материал. Няма да разкривам повече за нея, защото всеки може да се запознае с нея в книгата.

 

– Какво те вдъхновява да продължаваш да учиш?

– Целта ми един ден да завърша докторантура.

 

– Какво още би искал да учиш?

– Бих завършил обучения за космонавти и бих научил какво е да си в Космоса, защото това ми е най-голямата мечта, един ден да стигна до Марс.

 

Петър Нефтелимов

Петър на едно от многото бягания, в които участва – тук с известния маратонец Краси Георгиев

 

– Имал си възможност да участваш в маратон, и то не един. На мен надали ще ми се случи. Какво е усещането, струва ли си?

– Защо да не ти се случи? В маратоните – над 21 км, се състезаваш единствено със себе си.

С всяко следващото бягане ставаш по-добър и надскачаш собствените си възможности.

Виждаш своя напредък, който ти носи удовлетворение, че си успял и в това начинание.

Предизвиквам те да се пробваш на бягането с кауза Run2Gether Bulgaria 2022 с дистанция от 5 км и после на Софийския маратон 2022 с дистанция от 10 км. А след това сам да ми кажеш дали си струва!

 

– Хм, доста интересна идея. Ще опитам наистина да съм там за първата стъпка, да видим… А какви са следващите ти подобни цели?

– Ако ме поканят, бих отишъл на експедиция до Антарктида.

 

Петър Нефтелимов

Петър по време на обиколката край Дунав

 

– Как изглеждаше обиколката по поречието на Дунав?

– През лятото на 2018-а изминах 300 км от Силистра до Никопол за 5 дни със специално колело и с петима ентусиасти от Balkans Everywhere. Първоначалният стимул на момчетата бе да споделят преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние, с неговите специфики, даващи възможност да преживееш всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, да научим нови неща. След това направихме 20-минутен филм „EuroVelo for All“’ за нашето приключение.

 

– Какво те вдъхновява?

– Усмивките по лицата на хората.

 

– Какво според теб е щастието?

– Когато си с любим човек, независимо къде.

 

Петър Нефтелимов

 

– „Цвете в епруветка“ е новата ти, много яка инициатива. Може ли да разкажеш накратко какво представлява?

– Цветята в епруветка са неповторимо бижу за любимия човек, живеещи минимум 2 месеца без грижа, алтернатива на букетите. Иновативно решение за декорация, създаващо приятна атмосфера у дома, в заведения и хотели.

Те са продукт на растителните биотехнологии. Създават се при стерилни условия, в лаборатория, така че да бъдат изолирани от външната среда, пълна с микроорганизми. Заедно с цветята, в епруветката се слага и специално разработена от нас среда с всички необходими хранителни вещества, компоненти и хормони, така че те да растат,

да цъфтят в епруветката, без да са им необходими грижи, единствено светлина и любов.

Казваме, че живеят така минимум 2 месеца, но реално е много повече. След това може да се засадят в саксия и да си заживеят като останалите цветя.

 

– Кои бяха най-големите трудности при създаването им?

– От нашия път дотук разбрахме, че пари се намират, има инвестиции в иновативни проекти на млади хора. Огромната спънка беше да намерим лаборатория, която да бъде верен партньор по пътя към осъществяването на нашата идея.

Вложихме почти 2 години в това. Повечето частни, университетски или научни лаборатории на БАН се оказаха скептични. Но нашата упоритост и хъсът, че правим нещо, което има смисъл, ни даде сили да продължим. Така стигнахме до Института по декоративни и лечебни растения, те ни подадоха ръка, приеха нашата кауза и сме много щастливи, че работим заедно.

Досега не е правен подобен продукт с масови и комерсиални цели. С други думи, цветът е приеман като нежелан ефект в епруветката и се избягва в лабораторната работа в сферата на растителните биотехнологии. А ние целим точно обратното, растенията да цъфтят в епруветките. Сега правим експерименти с различни видове, за да намерим най-добрите.

От 12 февруари пускаме втория вид – казва се Лобелия, с малки цветчета е и е много красив в епруветка. Очаквайте го на сайта.

 

Цвете в епруветка

 

– За какво са метафора тези цветя според теб?

– Купуваме си огромни букети с рязан цвят, които изсъхват след няколко дни, само заради мимолетния жест. Не си даваме сметка, че това са милиони площи, където се отглеждат растения с единствената цел цветът им да се отреже и да се направи „скъпоценният“‘ букет. На другия полюс милиони хора по целия свят нямат с какво да изхранват семействата си…

 

– Какво си струва да знаят повече хора от биологията и биотехнологиите?

– Това е много дълга тема. Бих казал ,,всичко‘‘, защото съм ужасен от индивидите, които създава нашата (и не само) образователна система и хапването на банички в часовете по биология. Тези две неща години наред създават чудовища, които сега излизат на бял свят и заминат след себе си милиони години еволюция…

Просто няма как да живееш в хармония със себе си и с другите, когато не познаваш науката на живота, на живите организми.

И тук искам да обърна внимание, че може и да не ги виждаме, но микроорганизмите са навсякъде около нас. Не знам за теб, но поне в училище, когато учихме например за прокариоти или еукариоти, си мислех, че са някъде там, може би само в учебниците и на предметните стъкла, които ни дават да гледаме под микроскоп. Не си давах сметка, че това са нашите невидими приятели навсякъде около нас.

Един интересен факт. Домашният прах реално са изпражненията на акарите и техните мъртви клетки. Праховите акари, близки роднини на кърлежите и паяците, са твърде малки, за да се видят без микроскоп. Те се хранят с клетките на кожата, отделени от хората, живеят в топла и влажна среда. В повечето домове предмети като спално бельо, мека мебел и килими осигуряват идеална среда за праховите акари.

В биологията и биотехнологиите има безброй подобни интересни и полезни факти, които е добре да знаем,

за да живеем в един по-реален свят. Без чудовища, създадени от незнание.

 

– Казваш, че „клетките ни са огледалца на самите нас“. Какво имаш предвид?

– В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда. Както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг или други, за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нов проект, компания, че дори семейство.

За да имаме успешен проект, фирма или дори семейство, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво. От което да черпим знание и опит за бъдещи проекти и да надграждаме над това, което вече имаме.

Къде излиза, че е ключът към успеха? В самите нас.

Ние сме едни огледалца на нашите малки клетки. Те си общуват, точно както ние общуваме помежду си. Нека започнем от най-малките неща.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This