Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори и усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност.

Самуил Петканов е създателят на сайта „Не!Новините“, който от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Той създава пародийно журналистическо съдържание, което обаче е толкова истинско, че… няма какво да ви обяснявам, всички знаете що за онлайн институция са „Не!Новините“.

А какво мисли създателят им за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това?

В духа на „Дигитални истории“, където вече има интервю в разкази, и среща с котарак, това няма да е просто разговор. Разхвърляно сред въпросите, на сив фон ще намерите нашето паралелно блиц интервю… в Не!Новини. Първата част на всяка е от мен, а финалът – от Самуил.

---

 

– Сигурно често ти се случва да четеш новина, която звучи като Не!Новина? Имаш ли забавни примери?

– Ежедневно, като изникне нещо абсурдно в страната или по света, започват да ми пращат съобщения, да ме отбелязват или с „не знаех, че вече работиш в медията X“ или с „тези ти взеха хляба“. Използвам тази висока трибуна да заявя, че това е досадно и си записвам на едно листче всички, които правят така.

 

– Коя е Не!Новината, която най-много хора са сметнали за истинска?

– Не зная. Не ми е целта да заблудя хората.

Първо целя да ги развеселя, пречупвайки реалността през Не!Новините.

Второ целя да започнат да проверяват източниците на информацията, която четат и да не се предоверяват, дори когато попаднат на нещо, което угажда на нагласите и вижданията им. И третата ми цел е чрез 25-и кадър и специфична подредба на пунктуацията в текстовете си да манипулирам световното население, така че всички пържени картофи да бъдат за мен.

 

 

– Случвало ли се е с Не!Новина да предвидиш бъдещето? Да стане факт нещо, с което си се шегувал?

– Да, случва се в някаква степен сравнително често. Понякога „предсказанията“ са по-скоро витиевати като на Нострадамус – можем да напаснем актуални събития по отминали публикации. Но има и много конкретни – например, през пролетта ЦСКА назначи Любослав Пенев за треньор и аз написах няколко дни след това, че не е успял да спечели нито една победа (защото не е имало мач) и са го уволнили, за да назначат Стойчо Младенов. Е, смяната се случи няколко месеца след това.

 

– Ако от теб зависеше една Не!Новина, която си написал, да стане истинска, коя щеше да е тя?

– Много са. Но ще кажа една от скорошните – Фандъкова назначи Борисов като охрана в Столична община, защото свършил парите.

 

 

– Според мен ти си най-правилният човек, когото да попитам: кои теми вълнуват българина онлайн?

– По няколко на ден са.

Може да не сме добри в мултитаскинга в работата си, но в това да следим и да разбираме от няколко неща сме великолепни.

Аз мога да обсъдя ринопластиката на инфлуенсъри, спасителната дейност по засядане на кораб, криптовалутните флуктуации и темата с ваксините само за едно сутрешно кафе време.

 

– В този смисъл, има ли все пак и теми, по които не се чувстваме достатъчно компетентни?

– Не.

Колкото по-некомпетентни сме, толкова по-компетентни сме.

Замислете се колко често виждаме коментар, заченат с думите: „Аз много не разбирам и дано да греша, но….“.

 

 

– А кои теми ни карат най-яростно да псуваме?

– Най-много псуваме наум. После – когато обектът на псувнята не чува. Сетне – когато и да чуе, няма как да отвърне, примерно ако играе мач и сме в публиката или се разминаваме с него/нея в автомобилите си. Доста рядко псуваме лице в лице, но тогава гледаме да имаме числено или качествено превъзходство. Примерно, аз преди малко напсувах една миризливка.

 

– Според мен сме много изостанали в областта на онлайн шегите. Освен теб, останалото са почти само имитации. Дори „класическият българин“ е сърбин. Защо? Такъв ли е хуморът онлайн, стандартизиран, унифициран, или ние не сме достатъчно креативни?

– За жалост, тенденцията да сме имитатори или в по-добрия случай да адаптираме нещо по нашенски, не е само в областта на хумора. Има я в изкуствата, в кулинарията, в архитектурата. Но не съм съгласен, че имаме само мен или че съм нещо особено. Въпросът е, че

мнозина се отказват да правят нещо свое, след като е по-бързо и евтино да копираш

или вземеш нещо чуждо, което вече е постигнало желания резултат и реално рискуваш доста по-малко. А аз съм идиот и все още държа да споделям и тъпи шеги, които само аз си разбирам. Но са си мои.

 

 

– Имаш ли обяснение защо онлайн хората толкова обичат да четат хороскопи?

– Защото са деца и внуци на офлайн хората, които обичат да четат хороскопи във вестници.

 

– Имат ли бъдеще истинските новини?

– Разбира се. Живеем във времена, в които истинските новини са най-много от всякога, поне като количество. За 2 минути може да научим какво се случва в някой забутан град в Чили. Проблемът обаче е, че

медиите се развиха прекалено бързо и нямаме изградени собствени навици,

които да ни помогнат да преценим кое е истина, кое е полуистина, кое е нещо, извадено от контекст, за да постигне дадена цел. Дори на мен ми се случва да се заблудя или да недогледам достатъчно критично нещо, въпреки че реално се занимавам с пресяване, посяване и фабрикуване на квазиновини.

 

 

– Има ли хора, към които изпитваш прекалено много респект и не би ги вкарал в Не!Новинарската емисия?

– Аз не смятам, че шегата и респектът си противоречат. Ще започна отдалеч – човек най-много уважава родителите си, семейството, близките си приятели. И поне аз се шегувам с всички тях. Вярно, повечето хора, които стават обект на Не!Новини, са ми непознати, но

винаги се питам – бих ли казал това, което пиша, в очите на тези, за които пиша. И отговорът ми е да.

Осъзнавам, че някои публични личности, повечето от които на властови позиции, може да се почувстват накърнени от това, че стават обект на сатира, но обикновено използвам информационни поводи за публикациите си. И повечето от тези поводи са произведени от самите тях.

 

 

– Защо не си в политиката?

– Все още не съм управлявал така живота си, че да изляза и да кажа: „Вижте какво постигнах, дайте да управлявам и вашите животи“.

 

– Пишеш за „новините, каквито можеха да бъдат“, ама май по-скоро от гледната точка на това, което не би ти се искало. А ако наистина зависеше от теб, какви щяха да са „новините, каквито можеха да бъдат“?

– Наивно ще е да кажа, че си представям един свят, извезан от честност, радост, доброта, никакви природни катаклизми, болести, страдания. Но ако някой човек, потиснат от истинските новини, прочете моя публикация и започне да гледа с една щипка по-ведро на живота и заобикалящия ни свят, нека ме почерпи с бира.

 

 

– Какво щеше да пишеш, ако не пишеше Не!Новини?

– Миналата година издадох книга с абсурдистки и научно-фантастични разкази – „Гарванът, който можеше да спира времето“. Сега предстои да се появи по-стойностен литературен напън от моя страна, да излезе един роман за нашенски и не само митологични и приказни герои.

 

– Това ще е доста интересно да се прочете! Доста опит си натрупал в тази посока… Създаваш Не!Новини от ранния палеолит, от 2009 г. Кои теми изчезнаха от медийния поток през това време и кои дойдоха на тяхно място?

– Нормално е за дузина години разнообразни теми да изгреят и прегорят. Много често като феникс се появяват пак, но

от няколко години не е стартиран отново дебатът за пушенето на закрито

и се надявам от тази трибуна да подсетя телевизорите да поканят гости, които да се скарат по темата, че така не се живее.

 

 

– Станаха ли поне малко по-грамотни за това време хората в начина, по който се сдобиват с информация?

– Станаха по-уверени в грамотността си.

Но понастоящем виждаме един обществен информационен пубертет

– когато някой приеме определена станция и нагласа, става сърдит на останалите и никаква форма на разум не е в състояние да го убеди, че не е съвсем прав. Хубавото е, че след пубертета има още няколко фази и малко преди обществената старческа деменция ще сме в брилянтна форма за възприемане на информация.

 

 

– Тоест, все някога аудиторията масово ще се научи да проверява информацията. Или ще се откаже да опитва?

– Възможно е. Може би след поколение-две, когато измрем тези, консумирали традиционни медии в стария им вид отпреди интернет. Не, че тогава нямаше дезинформация или пропуски. Но тогава доверието беше в това, че някой, на когото му се плаща, е подбрал, проверил и съобщил. Сега трябва да се научим, че медиите се надпреварват за кликове, а масовият клик не се влияе чак толкова от качеството на информацията.

 

– В този смисъл: вярваш ли, че медиите имат бъдеще?

– Да, докато някой не измисли друг инструмент за задоволяване на жаждата за клюки, стремежа за свързаност, любопитството ни, желанието да си обясняваме какво ни се е случило и защо, както и какво ни очаква. Медиите ни вече наваксаха със скоростта си, така че да свързват мигновено целия ни сегашен свят.

Но предстои откриването и заселването на нови светове

и ще е любопитно как ще им се отрази то.

 

 

– Свързана ли е според теб тази тема с „големия успех“ на ваксинирането в България?

– При нас ниският процент е породен от изключителното ни недоверие към институциите. А то е породено от това, че

институциите у нас са или корумпирани, или мърляви в работата си, или не комуникират адекватно.

Често и трите. Ние сме по-склонни да се доверим на съмнителен илач с неясна съставка, препоръчан ни от приятел на приятел, купил си го от баба в Гигинци и дал добър отзив, отколкото на здравните си институции, които и без това си противоречат.

 

– Ще дойде ли ден, когато ще пуснеш Не!Новина и няма да се намери някой, който да я сметне за истинска?

– Не. Има

особен тип хора, които изпитват странен фетиш да не прочетат дори заглавието докрай и да се юрнат да коментират.

Просто се чудя за начин да прихвана енергията им и да я трансформирам в електричество, от което да забогатея повече, отколкото вече съм се оял.

 

 

– Кои медии са ти най-голямата „конкуренция“ в създаването на Не!Новини?

– Останалите медии са ми вдъхновение, а не конкуренция. Надявам се някога да има новинарска пародия у нас, с която да се съревноваваме кой ще го измисли по-смешно. Ще ми бъде полезно, защото закърнявам на моменти.

 

– Как успяваш винаги да намериш чувството за хумор дори към новини и теми, които видимо те ядосват, вбесяват, депресират?

– Бих полудял иначе. Или вече съм. Но реално дали се връзвам на всичко или го приемам с насмешка, няма никакво значение – Андромеда и Млечният път ще се сблъскат след около 4,5 милиарда години и това със сигурност ще размести вещите на много хора, които бързат да излязат, че закъсняват.

 

 

– Къде минава границата между чувството за хумор и грубостта онлайн?

– Понякога я няма. Дори няма нужда да разглеждаме казус, в който А се шегува с Б. Може А и Б да наблюдават шегата на В и А да се смее три дни, а Б да не я хареса, да я приеме за лош вкус, да се засегне, да заплаши със съд, да се въоръжи и да помоли своя Бог да направи нещо, защото ако продължава да бездейства по тази шега, ще се наложи Б лично да избие половината планета.

 

– Ти така и не рекламираш нищо… как монетизираш успеха си като инфлуенсър?

– Обикалям Търговския регистър и викам на всяка фирма, че ще ги снимам как си мажа продуктите или услугите им на голия си пъп в моя канал в OnlyFans. Те дори не проверяват, че нямам такъв канал и веднага ме засипват с пари.

 

 

 

– Извън шегите, кои са смислените български инфлуенсъри?

– Не съществува такова животно като смислен инфлуенсър.

Или си известен, защото правиш нещо, можеш нещо и знаеш нещо и си някакъв, или си известен, защото си известен.

 

– Не е ли време Не!Новините да завладеят света?

– Това ще стане, когато открием извънземна цивилизация, на която ще жертвопринасяме инфлуенсъри, за да не изядат хубавите хора.