Когато Не!Новините влязат в новините

окт. 19, 2021 | Срещи

Когато Не!Новините влязат в новините

19 октомври 2021 | Срещи

Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори и усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност.

Самуил Петканов е създателят на сайта „Не!Новините“, който от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Той създава пародийно журналистическо съдържание, което обаче е толкова истинско, че… няма какво да ви обяснявам, всички знаете що за онлайн институция са „Не!Новините“.

А какво мисли създателят им за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това?

В духа на „Дигитални истории“, където вече има интервю в разкази, и среща с котарак, това няма да е просто разговор. Разхвърляно сред въпросите, на сив фон ще намерите нашето паралелно блиц интервю… в Не!Новини. Първата част на всяка е от мен, а финалът – от Самуил.


 

– Сигурно често ти се случва да четеш новина, която звучи като Не!Новина? Имаш ли забавни примери?

– Ежедневно, като изникне нещо абсурдно в страната или по света, започват да ми пращат съобщения, да ме отбелязват или с „не знаех, че вече работиш в медията X“ или с „тези ти взеха хляба“. Използвам тази висока трибуна да заявя, че това е досадно и си записвам на едно листче всички, които правят така.

 

– Коя е Не!Новината, която най-много хора са сметнали за истинска?

– Не зная. Не ми е целта да заблудя хората.

Първо целя да ги развеселя, пречупвайки реалността през Не!Новините.

Второ целя да започнат да проверяват източниците на информацията, която четат и да не се предоверяват, дори когато попаднат на нещо, което угажда на нагласите и вижданията им. И третата ми цел е чрез 25-и кадър и специфична подредба на пунктуацията в текстовете си да манипулирам световното население, така че всички пържени картофи да бъдат за мен.

 

Самуил Петканов

Снимка: БГНЕС

 

– Случвало ли се е с Не!Новина да предвидиш бъдещето? Да стане факт нещо, с което си се шегувал?

– Да, случва се в някаква степен сравнително често. Понякога „предсказанията“ са по-скоро витиевати като на Нострадамус – можем да напаснем актуални събития по отминали публикации. Но има и много конкретни – например, през пролетта ЦСКА назначи Любослав Пенев за треньор и аз написах няколко дни след това, че не е успял да спечели нито една победа (защото не е имало мач) и са го уволнили, за да назначат Стойчо Младенов. Е, смяната се случи няколко месеца след това.

 

– Ако от теб зависеше една Не!Новина, която си написал, да стане истинска, коя щеше да е тя?

– Много са. Но ще кажа една от скорошните – Фандъкова назначи Борисов като охрана в Столична община, защото свършил парите.

 

Няма да повярвате! Оказа се, че ваксините…

не работят събота и неделя.

 

– Според мен ти си най-правилният човек, когото да попитам: кои теми вълнуват българина онлайн?

– По няколко на ден са.

Може да не сме добри в мултитаскинга в работата си, но в това да следим и да разбираме от няколко неща сме великолепни.

Аз мога да обсъдя ринопластиката на инфлуенсъри, спасителната дейност по засядане на кораб, криптовалутните флуктуации и темата с ваксините само за едно сутрешно кафе време.

 

– В този смисъл, има ли все пак и теми, по които не се чувстваме достатъчно компетентни?

– Не.

Колкото по-некомпетентни сме, толкова по-компетентни сме.

Замислете се колко често виждаме коментар, заченат с думите: „Аз много не разбирам и дано да греша, но….“.

 

Не!Новините

 

– А кои теми ни карат най-яростно да псуваме?

– Най-много псуваме наум. После – когато обектът на псувнята не чува. Сетне – когато и да чуе, няма как да отвърне, примерно ако играе мач и сме в публиката или се разминаваме с него/нея в автомобилите си. Доста рядко псуваме лице в лице, но тогава гледаме да имаме числено или качествено превъзходство. Примерно, аз преди малко напсувах една миризливка.

 

– Според мен сме много изостанали в областта на онлайн шегите. Освен теб, останалото са почти само имитации. Дори „класическият българин“ е сърбин. Защо? Такъв ли е хуморът онлайн, стандартизиран, унифициран, или ние не сме достатъчно креативни?

– За жалост, тенденцията да сме имитатори или в по-добрия случай да адаптираме нещо по нашенски, не е само в областта на хумора. Има я в изкуствата, в кулинарията, в архитектурата. Но не съм съгласен, че имаме само мен или че съм нещо особено. Въпросът е, че

мнозина се отказват да правят нещо свое, след като е по-бързо и евтино да копираш

или вземеш нещо чуждо, което вече е постигнало желания резултат и реално рискуваш доста по-малко. А аз съм идиот и все още държа да споделям и тъпи шеги, които само аз си разбирам. Но са си мои.

 

Спечелихме Нобел за литература! Авторът…

преписал Марк Твен и подписал себе си.

 

– Имаш ли обяснение защо онлайн хората толкова обичат да четат хороскопи?

– Защото са деца и внуци на офлайн хората, които обичат да четат хороскопи във вестници.

 

– Имат ли бъдеще истинските новини?

– Разбира се. Живеем във времена, в които истинските новини са най-много от всякога, поне като количество. За 2 минути може да научим какво се случва в някой забутан град в Чили. Проблемът обаче е, че

медиите се развиха прекалено бързо и нямаме изградени собствени навици,

които да ни помогнат да преценим кое е истина, кое е полуистина, кое е нещо, извадено от контекст, за да постигне дадена цел. Дори на мен ми се случва да се заблудя или да недогледам достатъчно критично нещо, въпреки че реално се занимавам с пресяване, посяване и фабрикуване на квазиновини.

 

 

– Има ли хора, към които изпитваш прекалено много респект и не би ги вкарал в Не!Новинарската емисия?

– Аз не смятам, че шегата и респектът си противоречат. Ще започна отдалеч – човек най-много уважава родителите си, семейството, близките си приятели. И поне аз се шегувам с всички тях. Вярно, повечето хора, които стават обект на Не!Новини, са ми непознати, но

винаги се питам – бих ли казал това, което пиша, в очите на тези, за които пиша. И отговорът ми е да.

Осъзнавам, че някои публични личности, повечето от които на властови позиции, може да се почувстват накърнени от това, че стават обект на сатира, но обикновено използвам информационни поводи за публикациите си. И повечето от тези поводи са произведени от самите тях.

 

Иисус е българин! Доказват го фактите:

Не харесва българите и е по-признат в чужбина.

 

– Защо не си в политиката?

– Все още не съм управлявал така живота си, че да изляза и да кажа: „Вижте какво постигнах, дайте да управлявам и вашите животи“.

 

– Пишеш за „новините, каквито можеха да бъдат“, ама май по-скоро от гледната точка на това, което не би ти се искало. А ако наистина зависеше от теб, какви щяха да са „новините, каквито можеха да бъдат“?

– Наивно ще е да кажа, че си представям един свят, извезан от честност, радост, доброта, никакви природни катаклизми, болести, страдания. Но ако някой човек, потиснат от истинските новини, прочете моя публикация и започне да гледа с една щипка по-ведро на живота и заобикалящия ни свят, нека ме почерпи с бира.

 

Не!Новините

 

– Какво щеше да пишеш, ако не пишеше Не!Новини?

– Миналата година издадох книга с абсурдистки и научно-фантастични разкази – „Гарванът, който можеше да спира времето“. Сега предстои да се появи по-стойностен литературен напън от моя страна, да излезе един роман за нашенски и не само митологични и приказни герои.

 

– Това ще е доста интересно да се прочете! Доста опит си натрупал в тази посока… Създаваш Не!Новини от ранния палеолит, от 2009 г. Кои теми изчезнаха от медийния поток през това време и кои дойдоха на тяхно място?

– Нормално е за дузина години разнообразни теми да изгреят и прегорят. Много често като феникс се появяват пак, но

от няколко години не е стартиран отново дебатът за пушенето на закрито

и се надявам от тази трибуна да подсетя телевизорите да поканят гости, които да се скарат по темата, че така не се живее.

 

Обрат! Изкуствен интелект разбра, че е българин… и веднага обясни как стоят нещата в света.

 

– Станаха ли поне малко по-грамотни за това време хората в начина, по който се сдобиват с информация?

– Станаха по-уверени в грамотността си.

Но понастоящем виждаме един обществен информационен пубертет

– когато някой приеме определена станция и нагласа, става сърдит на останалите и никаква форма на разум не е в състояние да го убеди, че не е съвсем прав. Хубавото е, че след пубертета има още няколко фази и малко преди обществената старческа деменция ще сме в брилянтна форма за възприемане на информация.

 

Разбрахме се с македонците! Няма да пият в дните, в чиито имена има Ъ.

 

– Тоест, все някога аудиторията масово ще се научи да проверява информацията. Или ще се откаже да опитва?

– Възможно е. Може би след поколение-две, когато измрем тези, консумирали традиционни медии в стария им вид отпреди интернет. Не, че тогава нямаше дезинформация или пропуски. Но тогава доверието беше в това, че някой, на когото му се плаща, е подбрал, проверил и съобщил. Сега трябва да се научим, че медиите се надпреварват за кликове, а масовият клик не се влияе чак толкова от качеството на информацията.

 

– В този смисъл: вярваш ли, че медиите имат бъдеще?

– Да, докато някой не измисли друг инструмент за задоволяване на жаждата за клюки, стремежа за свързаност, любопитството ни, желанието да си обясняваме какво ни се е случило и защо, както и какво ни очаква. Медиите ни вече наваксаха със скоростта си, така че да свързват мигновено целия ни сегашен свят.

Но предстои откриването и заселването на нови светове

и ще е любопитно как ще им се отрази то.

 

Регистрираха първия ден в социалните мрежи, без някой… да ви прати стара смешка.

 

– Свързана ли е според теб тази тема с „големия успех“ на ваксинирането в България?

– При нас ниският процент е породен от изключителното ни недоверие към институциите. А то е породено от това, че

институциите у нас са или корумпирани, или мърляви в работата си, или не комуникират адекватно.

Често и трите. Ние сме по-склонни да се доверим на съмнителен илач с неясна съставка, препоръчан ни от приятел на приятел, купил си го от баба в Гигинци и дал добър отзив, отколкото на здравните си институции, които и без това си противоречат.

 

– Ще дойде ли ден, когато ще пуснеш Не!Новина и няма да се намери някой, който да я сметне за истинска?

– Не. Има

особен тип хора, които изпитват странен фетиш да не прочетат дори заглавието докрай и да се юрнат да коментират.

Просто се чудя за начин да прихвана енергията им и да я трансформирам в електричество, от което да забогатея повече, отколкото вече съм се оял.

 

Български стартъп взриви… 100 000 пиратки с три гръма, за да премести Земята по-далеч от Слънцето и да избегнем Глобалното затопляне.

 

– Кои медии са ти най-голямата „конкуренция“ в създаването на Не!Новини?

– Останалите медии са ми вдъхновение, а не конкуренция. Надявам се някога да има новинарска пародия у нас, с която да се съревноваваме кой ще го измисли по-смешно. Ще ми бъде полезно, защото закърнявам на моменти.

 

– Как успяваш винаги да намериш чувството за хумор дори към новини и теми, които видимо те ядосват, вбесяват, депресират?

– Бих полудял иначе. Или вече съм. Но реално дали се връзвам на всичко или го приемам с насмешка, няма никакво значение – Андромеда и Млечният път ще се сблъскат след около 4,5 милиарда години и това със сигурност ще размести вещите на много хора, които бързат да излязат, че закъсняват.

 

Разкритие! Създателят на Не!Новините е… на път да роди язовец.

 

– Къде минава границата между чувството за хумор и грубостта онлайн?

– Понякога я няма. Дори няма нужда да разглеждаме казус, в който А се шегува с Б. Може А и Б да наблюдават шегата на В и А да се смее три дни, а Б да не я хареса, да я приеме за лош вкус, да се засегне, да заплаши със съд, да се въоръжи и да помоли своя Бог да направи нещо, защото ако продължава да бездейства по тази шега, ще се наложи Б лично да избие половината планета.

 

– Ти така и не рекламираш нищо… как монетизираш успеха си като инфлуенсър?

– Обикалям Търговския регистър и викам на всяка фирма, че ще ги снимам как си мажа продуктите или услугите им на голия си пъп в моя канал в OnlyFans. Те дори не проверяват, че нямам такъв канал и веднага ме засипват с пари.

 

 

Самуил Петканов

Снимка: Петър Димов

 

– Извън шегите, кои са смислените български инфлуенсъри?

– Не съществува такова животно като смислен инфлуенсър.

Или си известен, защото правиш нещо, можеш нещо и знаеш нещо и си някакъв, или си известен, защото си известен.

 

– Не е ли време Не!Новините да завладеят света?

– Това ще стане, когато открием извънземна цивилизация, на която ще жертвопринасяме инфлуенсъри, за да не изядат хубавите хора.

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This