Когато Не!Новините влязат в новините

окт. 19, 2021 | Срещи

Когато Не!Новините влязат в новините

19 октомври 2021 | Срещи

Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори и усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност.

Самуил Петканов е създателят на сайта „Не!Новините“, който от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Той създава пародийно журналистическо съдържание, което обаче е толкова истинско, че… няма какво да ви обяснявам, всички знаете що за онлайн институция са „Не!Новините“.

А какво мисли създателят им за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това?

В духа на „Дигитални истории“, където вече има интервю в разкази, и среща с котарак, това няма да е просто разговор. Разхвърляно сред въпросите, на сив фон ще намерите нашето паралелно блиц интервю… в Не!Новини. Първата част на всяка е от мен, а финалът – от Самуил.


 

– Сигурно често ти се случва да четеш новина, която звучи като Не!Новина? Имаш ли забавни примери?

– Ежедневно, като изникне нещо абсурдно в страната или по света, започват да ми пращат съобщения, да ме отбелязват или с „не знаех, че вече работиш в медията X“ или с „тези ти взеха хляба“. Използвам тази висока трибуна да заявя, че това е досадно и си записвам на едно листче всички, които правят така.

 

– Коя е Не!Новината, която най-много хора са сметнали за истинска?

– Не зная. Не ми е целта да заблудя хората.

Първо целя да ги развеселя, пречупвайки реалността през Не!Новините.

Второ целя да започнат да проверяват източниците на информацията, която четат и да не се предоверяват, дори когато попаднат на нещо, което угажда на нагласите и вижданията им. И третата ми цел е чрез 25-и кадър и специфична подредба на пунктуацията в текстовете си да манипулирам световното население, така че всички пържени картофи да бъдат за мен.

 

Самуил Петканов

Снимка: БГНЕС

 

– Случвало ли се е с Не!Новина да предвидиш бъдещето? Да стане факт нещо, с което си се шегувал?

– Да, случва се в някаква степен сравнително често. Понякога „предсказанията“ са по-скоро витиевати като на Нострадамус – можем да напаснем актуални събития по отминали публикации. Но има и много конкретни – например, през пролетта ЦСКА назначи Любослав Пенев за треньор и аз написах няколко дни след това, че не е успял да спечели нито една победа (защото не е имало мач) и са го уволнили, за да назначат Стойчо Младенов. Е, смяната се случи няколко месеца след това.

 

– Ако от теб зависеше една Не!Новина, която си написал, да стане истинска, коя щеше да е тя?

– Много са. Но ще кажа една от скорошните – Фандъкова назначи Борисов като охрана в Столична община, защото свършил парите.

 

Няма да повярвате! Оказа се, че ваксините…

не работят събота и неделя.

 

– Според мен ти си най-правилният човек, когото да попитам: кои теми вълнуват българина онлайн?

– По няколко на ден са.

Може да не сме добри в мултитаскинга в работата си, но в това да следим и да разбираме от няколко неща сме великолепни.

Аз мога да обсъдя ринопластиката на инфлуенсъри, спасителната дейност по засядане на кораб, криптовалутните флуктуации и темата с ваксините само за едно сутрешно кафе време.

 

– В този смисъл, има ли все пак и теми, по които не се чувстваме достатъчно компетентни?

– Не.

Колкото по-некомпетентни сме, толкова по-компетентни сме.

Замислете се колко често виждаме коментар, заченат с думите: „Аз много не разбирам и дано да греша, но….“.

 

Не!Новините

 

– А кои теми ни карат най-яростно да псуваме?

– Най-много псуваме наум. После – когато обектът на псувнята не чува. Сетне – когато и да чуе, няма как да отвърне, примерно ако играе мач и сме в публиката или се разминаваме с него/нея в автомобилите си. Доста рядко псуваме лице в лице, но тогава гледаме да имаме числено или качествено превъзходство. Примерно, аз преди малко напсувах една миризливка.

 

– Според мен сме много изостанали в областта на онлайн шегите. Освен теб, останалото са почти само имитации. Дори „класическият българин“ е сърбин. Защо? Такъв ли е хуморът онлайн, стандартизиран, унифициран, или ние не сме достатъчно креативни?

– За жалост, тенденцията да сме имитатори или в по-добрия случай да адаптираме нещо по нашенски, не е само в областта на хумора. Има я в изкуствата, в кулинарията, в архитектурата. Но не съм съгласен, че имаме само мен или че съм нещо особено. Въпросът е, че

мнозина се отказват да правят нещо свое, след като е по-бързо и евтино да копираш

или вземеш нещо чуждо, което вече е постигнало желания резултат и реално рискуваш доста по-малко. А аз съм идиот и все още държа да споделям и тъпи шеги, които само аз си разбирам. Но са си мои.

 

Спечелихме Нобел за литература! Авторът…

преписал Марк Твен и подписал себе си.

 

– Имаш ли обяснение защо онлайн хората толкова обичат да четат хороскопи?

– Защото са деца и внуци на офлайн хората, които обичат да четат хороскопи във вестници.

 

– Имат ли бъдеще истинските новини?

– Разбира се. Живеем във времена, в които истинските новини са най-много от всякога, поне като количество. За 2 минути може да научим какво се случва в някой забутан град в Чили. Проблемът обаче е, че

медиите се развиха прекалено бързо и нямаме изградени собствени навици,

които да ни помогнат да преценим кое е истина, кое е полуистина, кое е нещо, извадено от контекст, за да постигне дадена цел. Дори на мен ми се случва да се заблудя или да недогледам достатъчно критично нещо, въпреки че реално се занимавам с пресяване, посяване и фабрикуване на квазиновини.

 

 

– Има ли хора, към които изпитваш прекалено много респект и не би ги вкарал в Не!Новинарската емисия?

– Аз не смятам, че шегата и респектът си противоречат. Ще започна отдалеч – човек най-много уважава родителите си, семейството, близките си приятели. И поне аз се шегувам с всички тях. Вярно, повечето хора, които стават обект на Не!Новини, са ми непознати, но

винаги се питам – бих ли казал това, което пиша, в очите на тези, за които пиша. И отговорът ми е да.

Осъзнавам, че някои публични личности, повечето от които на властови позиции, може да се почувстват накърнени от това, че стават обект на сатира, но обикновено използвам информационни поводи за публикациите си. И повечето от тези поводи са произведени от самите тях.

 

Иисус е българин! Доказват го фактите:

Не харесва българите и е по-признат в чужбина.

 

– Защо не си в политиката?

– Все още не съм управлявал така живота си, че да изляза и да кажа: „Вижте какво постигнах, дайте да управлявам и вашите животи“.

 

– Пишеш за „новините, каквито можеха да бъдат“, ама май по-скоро от гледната точка на това, което не би ти се искало. А ако наистина зависеше от теб, какви щяха да са „новините, каквито можеха да бъдат“?

– Наивно ще е да кажа, че си представям един свят, извезан от честност, радост, доброта, никакви природни катаклизми, болести, страдания. Но ако някой човек, потиснат от истинските новини, прочете моя публикация и започне да гледа с една щипка по-ведро на живота и заобикалящия ни свят, нека ме почерпи с бира.

 

Не!Новините

 

– Какво щеше да пишеш, ако не пишеше Не!Новини?

– Миналата година издадох книга с абсурдистки и научно-фантастични разкази – „Гарванът, който можеше да спира времето“. Сега предстои да се появи по-стойностен литературен напън от моя страна, да излезе един роман за нашенски и не само митологични и приказни герои.

 

– Това ще е доста интересно да се прочете! Доста опит си натрупал в тази посока… Създаваш Не!Новини от ранния палеолит, от 2009 г. Кои теми изчезнаха от медийния поток през това време и кои дойдоха на тяхно място?

– Нормално е за дузина години разнообразни теми да изгреят и прегорят. Много често като феникс се появяват пак, но

от няколко години не е стартиран отново дебатът за пушенето на закрито

и се надявам от тази трибуна да подсетя телевизорите да поканят гости, които да се скарат по темата, че така не се живее.

 

Обрат! Изкуствен интелект разбра, че е българин… и веднага обясни как стоят нещата в света.

 

– Станаха ли поне малко по-грамотни за това време хората в начина, по който се сдобиват с информация?

– Станаха по-уверени в грамотността си.

Но понастоящем виждаме един обществен информационен пубертет

– когато някой приеме определена станция и нагласа, става сърдит на останалите и никаква форма на разум не е в състояние да го убеди, че не е съвсем прав. Хубавото е, че след пубертета има още няколко фази и малко преди обществената старческа деменция ще сме в брилянтна форма за възприемане на информация.

 

Разбрахме се с македонците! Няма да пият в дните, в чиито имена има Ъ.

 

– Тоест, все някога аудиторията масово ще се научи да проверява информацията. Или ще се откаже да опитва?

– Възможно е. Може би след поколение-две, когато измрем тези, консумирали традиционни медии в стария им вид отпреди интернет. Не, че тогава нямаше дезинформация или пропуски. Но тогава доверието беше в това, че някой, на когото му се плаща, е подбрал, проверил и съобщил. Сега трябва да се научим, че медиите се надпреварват за кликове, а масовият клик не се влияе чак толкова от качеството на информацията.

 

– В този смисъл: вярваш ли, че медиите имат бъдеще?

– Да, докато някой не измисли друг инструмент за задоволяване на жаждата за клюки, стремежа за свързаност, любопитството ни, желанието да си обясняваме какво ни се е случило и защо, както и какво ни очаква. Медиите ни вече наваксаха със скоростта си, така че да свързват мигновено целия ни сегашен свят.

Но предстои откриването и заселването на нови светове

и ще е любопитно как ще им се отрази то.

 

Регистрираха първия ден в социалните мрежи, без някой… да ви прати стара смешка.

 

– Свързана ли е според теб тази тема с „големия успех“ на ваксинирането в България?

– При нас ниският процент е породен от изключителното ни недоверие към институциите. А то е породено от това, че

институциите у нас са или корумпирани, или мърляви в работата си, или не комуникират адекватно.

Често и трите. Ние сме по-склонни да се доверим на съмнителен илач с неясна съставка, препоръчан ни от приятел на приятел, купил си го от баба в Гигинци и дал добър отзив, отколкото на здравните си институции, които и без това си противоречат.

 

– Ще дойде ли ден, когато ще пуснеш Не!Новина и няма да се намери някой, който да я сметне за истинска?

– Не. Има

особен тип хора, които изпитват странен фетиш да не прочетат дори заглавието докрай и да се юрнат да коментират.

Просто се чудя за начин да прихвана енергията им и да я трансформирам в електричество, от което да забогатея повече, отколкото вече съм се оял.

 

Български стартъп взриви… 100 000 пиратки с три гръма, за да премести Земята по-далеч от Слънцето и да избегнем Глобалното затопляне.

 

– Кои медии са ти най-голямата „конкуренция“ в създаването на Не!Новини?

– Останалите медии са ми вдъхновение, а не конкуренция. Надявам се някога да има новинарска пародия у нас, с която да се съревноваваме кой ще го измисли по-смешно. Ще ми бъде полезно, защото закърнявам на моменти.

 

– Как успяваш винаги да намериш чувството за хумор дори към новини и теми, които видимо те ядосват, вбесяват, депресират?

– Бих полудял иначе. Или вече съм. Но реално дали се връзвам на всичко или го приемам с насмешка, няма никакво значение – Андромеда и Млечният път ще се сблъскат след около 4,5 милиарда години и това със сигурност ще размести вещите на много хора, които бързат да излязат, че закъсняват.

 

Разкритие! Създателят на Не!Новините е… на път да роди язовец.

 

– Къде минава границата между чувството за хумор и грубостта онлайн?

– Понякога я няма. Дори няма нужда да разглеждаме казус, в който А се шегува с Б. Може А и Б да наблюдават шегата на В и А да се смее три дни, а Б да не я хареса, да я приеме за лош вкус, да се засегне, да заплаши със съд, да се въоръжи и да помоли своя Бог да направи нещо, защото ако продължава да бездейства по тази шега, ще се наложи Б лично да избие половината планета.

 

– Ти така и не рекламираш нищо… как монетизираш успеха си като инфлуенсър?

– Обикалям Търговския регистър и викам на всяка фирма, че ще ги снимам как си мажа продуктите или услугите им на голия си пъп в моя канал в OnlyFans. Те дори не проверяват, че нямам такъв канал и веднага ме засипват с пари.

 

 

Самуил Петканов

Снимка: Петър Димов

 

– Извън шегите, кои са смислените български инфлуенсъри?

– Не съществува такова животно като смислен инфлуенсър.

Или си известен, защото правиш нещо, можеш нещо и знаеш нещо и си някакъв, или си известен, защото си известен.

 

– Не е ли време Не!Новините да завладеят света?

– Това ще стане, когато открием извънземна цивилизация, на която ще жертвопринасяме инфлуенсъри, за да не изядат хубавите хора.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

От рубриката:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This