Когато Не!Новините влязат в новините

19 октомври 2021 | Срещи

Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори и усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност.

Самуил Петканов е създателят на сайта „Не!Новините“, който от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Той създава пародийно журналистическо съдържание, което обаче е толкова истинско, че… няма какво да ви обяснявам, всички знаете що за онлайн институция са „Не!Новините“.

А какво мисли създателят им за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това?

В духа на „Дигитални истории“, където вече има интервю в разкази, и среща с котарак, това няма да е просто разговор. Разхвърляно сред въпросите, на сив фон ще намерите нашето паралелно блиц интервю… в Не!Новини. Първата част на всяка е от мен, а финалът – от Самуил.


 

– Сигурно често ти се случва да четеш новина, която звучи като Не!Новина? Имаш ли забавни примери?

– Ежедневно, като изникне нещо абсурдно в страната или по света, започват да ми пращат съобщения, да ме отбелязват или с „не знаех, че вече работиш в медията X“ или с „тези ти взеха хляба“. Използвам тази висока трибуна да заявя, че това е досадно и си записвам на едно листче всички, които правят така.

 

– Коя е Не!Новината, която най-много хора са сметнали за истинска?

– Не зная. Не ми е целта да заблудя хората.

Първо целя да ги развеселя, пречупвайки реалността през Не!Новините.

Второ целя да започнат да проверяват източниците на информацията, която четат и да не се предоверяват, дори когато попаднат на нещо, което угажда на нагласите и вижданията им. И третата ми цел е чрез 25-и кадър и специфична подредба на пунктуацията в текстовете си да манипулирам световното население, така че всички пържени картофи да бъдат за мен.

 

Самуил Петканов

Снимка: БГНЕС

 

– Случвало ли се е с Не!Новина да предвидиш бъдещето? Да стане факт нещо, с което си се шегувал?

– Да, случва се в някаква степен сравнително често. Понякога „предсказанията“ са по-скоро витиевати като на Нострадамус – можем да напаснем актуални събития по отминали публикации. Но има и много конкретни – например, през пролетта ЦСКА назначи Любослав Пенев за треньор и аз написах няколко дни след това, че не е успял да спечели нито една победа (защото не е имало мач) и са го уволнили, за да назначат Стойчо Младенов. Е, смяната се случи няколко месеца след това.

 

– Ако от теб зависеше една Не!Новина, която си написал, да стане истинска, коя щеше да е тя?

– Много са. Но ще кажа една от скорошните – Фандъкова назначи Борисов като охрана в Столична община, защото свършил парите.

 

Няма да повярвате! Оказа се, че ваксините…
не работят събота и неделя.

 

– Според мен ти си най-правилният човек, когото да попитам: кои теми вълнуват българина онлайн?

– По няколко на ден са.

Може да не сме добри в мултитаскинга в работата си, но в това да следим и да разбираме от няколко неща сме великолепни.

Аз мога да обсъдя ринопластиката на инфлуенсъри, спасителната дейност по засядане на кораб, криптовалутните флуктуации и темата с ваксините само за едно сутрешно кафе време.

 

– В този смисъл, има ли все пак и теми, по които не се чувстваме достатъчно компетентни?

– Не.

Колкото по-некомпетентни сме, толкова по-компетентни сме.

Замислете се колко често виждаме коментар, заченат с думите: „Аз много не разбирам и дано да греша, но….“.

 

Не!Новините

 

– А кои теми ни карат най-яростно да псуваме?

– Най-много псуваме наум. После – когато обектът на псувнята не чува. Сетне – когато и да чуе, няма как да отвърне, примерно ако играе мач и сме в публиката или се разминаваме с него/нея в автомобилите си. Доста рядко псуваме лице в лице, но тогава гледаме да имаме числено или качествено превъзходство. Примерно, аз преди малко напсувах една миризливка.

 

– Според мен сме много изостанали в областта на онлайн шегите. Освен теб, останалото са почти само имитации. Дори „класическият българин“ е сърбин. Защо? Такъв ли е хуморът онлайн, стандартизиран, унифициран, или ние не сме достатъчно креативни?

– За жалост, тенденцията да сме имитатори или в по-добрия случай да адаптираме нещо по нашенски, не е само в областта на хумора. Има я в изкуствата, в кулинарията, в архитектурата. Но не съм съгласен, че имаме само мен или че съм нещо особено. Въпросът е, че

мнозина се отказват да правят нещо свое, след като е по-бързо и евтино да копираш

или вземеш нещо чуждо, което вече е постигнало желания резултат и реално рискуваш доста по-малко. А аз съм идиот и все още държа да споделям и тъпи шеги, които само аз си разбирам. Но са си мои.

 

Спечелихме Нобел за литература! Авторът…
преписал Марк Твен и подписал себе си.

 

– Имаш ли обяснение защо онлайн хората толкова обичат да четат хороскопи?

– Защото са деца и внуци на офлайн хората, които обичат да четат хороскопи във вестници.

 

– Имат ли бъдеще истинските новини?

– Разбира се. Живеем във времена, в които истинските новини са най-много от всякога, поне като количество. За 2 минути може да научим какво се случва в някой забутан град в Чили. Проблемът обаче е, че

медиите се развиха прекалено бързо и нямаме изградени собствени навици,

които да ни помогнат да преценим кое е истина, кое е полуистина, кое е нещо, извадено от контекст, за да постигне дадена цел. Дори на мен ми се случва да се заблудя или да недогледам достатъчно критично нещо, въпреки че реално се занимавам с пресяване, посяване и фабрикуване на квазиновини.

 

 

– Има ли хора, към които изпитваш прекалено много респект и не би ги вкарал в Не!Новинарската емисия?

– Аз не смятам, че шегата и респектът си противоречат. Ще започна отдалеч – човек най-много уважава родителите си, семейството, близките си приятели. И поне аз се шегувам с всички тях. Вярно, повечето хора, които стават обект на Не!Новини, са ми непознати, но

винаги се питам – бих ли казал това, което пиша, в очите на тези, за които пиша. И отговорът ми е да.

Осъзнавам, че някои публични личности, повечето от които на властови позиции, може да се почувстват накърнени от това, че стават обект на сатира, но обикновено използвам информационни поводи за публикациите си. И повечето от тези поводи са произведени от самите тях.

 

Иисус е българин! Доказват го фактите:
Не харесва българите и е по-признат в чужбина.

 

– Защо не си в политиката?

– Все още не съм управлявал така живота си, че да изляза и да кажа: „Вижте какво постигнах, дайте да управлявам и вашите животи“.

 

– Пишеш за „новините, каквито можеха да бъдат“, ама май по-скоро от гледната точка на това, което не би ти се искало. А ако наистина зависеше от теб, какви щяха да са „новините, каквито можеха да бъдат“?

– Наивно ще е да кажа, че си представям един свят, извезан от честност, радост, доброта, никакви природни катаклизми, болести, страдания. Но ако някой човек, потиснат от истинските новини, прочете моя публикация и започне да гледа с една щипка по-ведро на живота и заобикалящия ни свят, нека ме почерпи с бира.

 

Не!Новините

 

– Какво щеше да пишеш, ако не пишеше Не!Новини?

– Миналата година издадох книга с абсурдистки и научно-фантастични разкази – „Гарванът, който можеше да спира времето“. Сега предстои да се появи по-стойностен литературен напън от моя страна, да излезе един роман за нашенски и не само митологични и приказни герои.

 

– Това ще е доста интересно да се прочете! Доста опит си натрупал в тази посока… Създаваш Не!Новини от ранния палеолит, от 2009 г. Кои теми изчезнаха от медийния поток през това време и кои дойдоха на тяхно място?

– Нормално е за дузина години разнообразни теми да изгреят и прегорят. Много често като феникс се появяват пак, но

от няколко години не е стартиран отново дебатът за пушенето на закрито

и се надявам от тази трибуна да подсетя телевизорите да поканят гости, които да се скарат по темата, че така не се живее.

 

Обрат! Изкуствен интелект разбра, че е българин…
и веднага обясни как стоят нещата в света.

 

– Станаха ли поне малко по-грамотни за това време хората в начина, по който се сдобиват с информация?

– Станаха по-уверени в грамотността си.

Но понастоящем виждаме един обществен информационен пубертет

– когато някой приеме определена станция и нагласа, става сърдит на останалите и никаква форма на разум не е в състояние да го убеди, че не е съвсем прав. Хубавото е, че след пубертета има още няколко фази и малко преди обществената старческа деменция ще сме в брилянтна форма за възприемане на информация.

 

Разбрахме се с македонците!
Няма да пият в дните, в чиито имена има Ъ.

 

– Тоест, все някога аудиторията масово ще се научи да проверява информацията. Или ще се откаже да опитва?

– Възможно е. Може би след поколение-две, когато измрем тези, консумирали традиционни медии в стария им вид отпреди интернет. Не, че тогава нямаше дезинформация или пропуски. Но тогава доверието беше в това, че някой, на когото му се плаща, е подбрал, проверил и съобщил. Сега трябва да се научим, че медиите се надпреварват за кликове, а масовият клик не се влияе чак толкова от качеството на информацията.

 

– В този смисъл: вярваш ли, че медиите имат бъдеще?

– Да, докато някой не измисли друг инструмент за задоволяване на жаждата за клюки, стремежа за свързаност, любопитството ни, желанието да си обясняваме какво ни се е случило и защо, както и какво ни очаква. Медиите ни вече наваксаха със скоростта си, така че да свързват мигновено целия ни сегашен свят.

Но предстои откриването и заселването на нови светове

и ще е любопитно как ще им се отрази то.

 

Регистрираха първия ден в социалните мрежи, без някой…
да ви прати стара смешка.

 

– Свързана ли е според теб тази тема с „големия успех“ на ваксинирането в България?

– При нас ниският процент е породен от изключителното ни недоверие към институциите. А то е породено от това, че

институциите у нас са или корумпирани, или мърляви в работата си, или не комуникират адекватно.

Често и трите. Ние сме по-склонни да се доверим на съмнителен илач с неясна съставка, препоръчан ни от приятел на приятел, купил си го от баба в Гигинци и дал добър отзив, отколкото на здравните си институции, които и без това си противоречат.

 

– Ще дойде ли ден, когато ще пуснеш Не!Новина и няма да се намери някой, който да я сметне за истинска?

– Не. Има

особен тип хора, които изпитват странен фетиш да не прочетат дори заглавието докрай и да се юрнат да коментират.

Просто се чудя за начин да прихвана енергията им и да я трансформирам в електричество, от което да забогатея повече, отколкото вече съм се оял.

 

Български стартъп взриви…
100 000 пиратки с три гръма, за да премести Земята по-далеч от Слънцето и да избегнем Глобалното затопляне.

 

– Кои медии са ти най-голямата „конкуренция“ в създаването на Не!Новини?

– Останалите медии са ми вдъхновение, а не конкуренция. Надявам се някога да има новинарска пародия у нас, с която да се съревноваваме кой ще го измисли по-смешно. Ще ми бъде полезно, защото закърнявам на моменти.

 

– Как успяваш винаги да намериш чувството за хумор дори към новини и теми, които видимо те ядосват, вбесяват, депресират?

– Бих полудял иначе. Или вече съм. Но реално дали се връзвам на всичко или го приемам с насмешка, няма никакво значение – Андромеда и Млечният път ще се сблъскат след около 4,5 милиарда години и това със сигурност ще размести вещите на много хора, които бързат да излязат, че закъсняват.

 

Разкритие! Създателят на Не!Новините е…
на път да роди язовец.

 

– Къде минава границата между чувството за хумор и грубостта онлайн?

– Понякога я няма. Дори няма нужда да разглеждаме казус, в който А се шегува с Б. Може А и Б да наблюдават шегата на В и А да се смее три дни, а Б да не я хареса, да я приеме за лош вкус, да се засегне, да заплаши със съд, да се въоръжи и да помоли своя Бог да направи нещо, защото ако продължава да бездейства по тази шега, ще се наложи Б лично да избие половината планета.

 

– Ти така и не рекламираш нищо… как монетизираш успеха си като инфлуенсър?

– Обикалям Търговския регистър и викам на всяка фирма, че ще ги снимам как си мажа продуктите или услугите им на голия си пъп в моя канал в OnlyFans. Те дори не проверяват, че нямам такъв канал и веднага ме засипват с пари.

 

 

Самуил Петканов

Снимка: Петър Димов

 

– Извън шегите, кои са смислените български инфлуенсъри?

– Не съществува такова животно като смислен инфлуенсър.

Или си известен, защото правиш нещо, можеш нещо и знаеш нещо и си някакъв, или си известен, защото си известен.

 

– Не е ли време Не!Новините да завладеят света?

– Това ще стане, когато открием извънземна цивилизация, на която ще жертвопринасяме инфлуенсъри, за да не изядат хубавите хора.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…

повече информация
Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като дете попада в София, после заминава в САЩ. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC. Големият му син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и съпругата му решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли следва после?

повече информация
Кола, карай!

Кола, карай!

Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.

повече информация
„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Наричат Хеди Ламар „най-красивата актриса на Холивуд“. А също така и… „изобретателката, която направи възможни Wi-fi, Bluetooth и GPS“. Наистина ли изобретението ѝ е толкова важно, че чак… е можело да сложи по-рано края на Втората световна война? Как актрисата намира време за това между 6-те си брака и бляскавата холивудска кариера? Една история като филм от аналоговите времена, оказала се важна и за дигиталните.

повече информация
Ловецът на фалшиви новини

Ловецът на фалшиви новини

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.
Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

повече информация

От рубриката:

„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“ „Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“ „А че един ден компютрите могат да имат чувства?“ „Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“ Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

повече информация
„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

Как да преодолеем трудностите, които създава онлайн комуникацията? Кои качества на характера издават добрите програмисти? Кога е време да поставим строгата граница и да успокоим топката в работата, преди да дойде прегарянето? Отговорите на Велина Гетова, психолог със сериозен опит в областта на информационните технологии.

повече информация

Най-новите:

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…

повече информация
Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като дете попада в София, после заминава в САЩ. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC. Големият му син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и съпругата му решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли следва после?

повече информация
Кола, карай!

Кола, карай!

Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.

повече информация
„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Наричат Хеди Ламар „най-красивата актриса на Холивуд“. А също така и… „изобретателката, която направи възможни Wi-fi, Bluetooth и GPS“. Наистина ли изобретението ѝ е толкова важно, че чак… е можело да сложи по-рано края на Втората световна война? Как актрисата намира време за това между 6-те си брака и бляскавата холивудска кариера? Една история като филм от аналоговите времена, оказала се важна и за дигиталните.

повече информация
Ловецът на фалшиви новини

Ловецът на фалшиви новини

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.
Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

повече информация
Share This