„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

мар. 17, 2023 | Срещи

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

17 март 2023 | Срещи

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…

Николай Василев е забележителен режисьор, в 10 минути той успя да събере всичко най-важно за мен като част от поредицата „Малки истории“ (тук).

На 19 март (неделя) от 18 ч в зала „Люмиер“ на НДК той ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.  Следващите прожекции са в София – 20 март, Кино Г8 и 25 март, кино „Люмиер“ и във Варна – 8 април, Фестивален и конгресен център.

На този сайт събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев. „Битката за човека свърши, започва битка за извеждане на Бога от човека!“.

Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?


 

– Може би най-известният ти филм до момента е за учителя по физика Теодосий Теодосиев – Тео. А сега се насочваш към Ваклуш Толев, който е духовен учител. За мен това са два отделни свята, които не се срещат по никакъв начин. Така ли е?

– Така изглежда, но само на пръв поглед. Духът и материята са в непрекъснат контакт, въпреки че изглеждат несъвместими. Затова в мистичното познание се говори за „духо-материя“. Срещнах Тео за първи път на лекция на Ваклуш в Казанлък. Познавам някои от учениците на Тео, занимаващи се с лазерни технологии, които също са били в школата на Ваклуш.

Тео е учител по физика, а Ваклуш по метафизика. Единият обяснява физическия свят и неговите закони. Докато другият

говори за надфизическите светове, които са духовна субстанция и които са причината да се роди физиката.

Тео преподава закона на гравитацията, а Ваклуш ни учи как да се „обезземим“.

 

Ваклуш Толев

Снимки: Любомир Андреев

 

Физиката, ще – не ще, е по-малката сестра на метафизиката, дори да не го осъзнава и признава. Физиката работи само с обективностите и експеримента.

Науката, казва Ваклуш, е бедната сестра на истината. Тя е сестра, не бива да се отрича нейната тежест, но е бедна… в сравнение с прозрението, което вижда над логиката.

Науката е част от матрицата, тя докосва големите истини все още на тъмно. Ваклуш е някакво изключение, защото е освободил съзнанието си и е излязъл извън триизмерността. Неговите идеи са надмисловни, не в линейната мисъл, на която сме свикнали. Когато той говори, създава фрактално и многомерно идейно пространство.

 

– Как се отнасяше той към технологиите?

– Ваклуш има една знаменита идея, че „материята не бива да се отрича, а трябва да се одухотворява“. Той не отричаше материалната цивилизация, но я определяше като етап, който тепърва ще трябва да изживеем и ще ни открадне доста енергия. На фразата на англичаните, че времето е пари, той противопоставяше: „Пестете енергията, а не времето“. В този смисъл супер е, когато технологията и цивилизацията пестят време, но не е добре, когато започнат да крадат енергия ни за развитие на вътрешния човек. Уви, в момента точно това изживяваме,

Технологията дори ни „открадна“ и съзнанието.

В момента изживяваме периода на Пигмалион. Той е изкусният творец в митологиите, който е хейтър и женомразец, символът на надменността и хладнокръвието на ума. Той създава прекрасни скулптури, обаче се влюбва в една от тях. Умът обича да се опиянява от творенията си. Създали сме си Галатея и толкова я харесваме, дотолкова сме погълнати от нея, че с помощта на Афродита, богинята на любовта, сме готови дори да си помислим, че творението ни е живо. Това се случва с нас. Създали сме нещо извън себе си и сме толкова влюбени в него, докато то не е същност, а само проекция на вложеното в нас. Готови сме на брак, да си представим бъдещето си с технологиите за вечни времена.

 

Ваклуш Толев

 

– Кое те накара да направиш такъв филм?

– Изключение е човек да срещне учител от такъв мащаб. Когато се запознахме, бях на 21 години и единственият учител, за който бях чувал, беше Йода. И се оказа, че си приличат – владеят силата. Само че при Ваклуш няма битка между добри и лоши сили. Той твърди, че злото не съществува и то е нееволюиралото в нас. А това, че някои религии го ползват за плашило, е част от вечния опит за контрол над човека. Ако приемем, че няма зло, значи приемаме, че всеки има лична отговорност към действията си и търсим начин как да направим съзнателна промяна към по-еволюирали модели на емоции, мислене и поведение.

Може би звучи твърде абстрактно, но именно затова исках да направя филм за него – всички послания, които той носи, трудно докосват ежедневния човек. Но
този, който по някакъв начин се е пробудил и е недоволен от отговорите, които светът дава, би могъл да ги намери при него,

защото той създава друг тип валенции към всичко.

 

– Защо създаването на филма ти отне над 20 години?

– Беше много сложно, първо трябваше да разбера какъв е този човек. Бях привлечен от неговата харизма, но някак подсъзнателно, ирационално. Видях в него образ, който е страхотен за филм. Човек, който носи драматургичен сюжет – бил е 12 години политически затворник. Живял е като в ад в Белене, но излизайки оттам твърди, че за него страданието не съществува, а то е развитие… супер странно! Той е събудил силата в себе си и

започва да събужда всеки човек, до когото се докосва под някаква форма.

Виждал съм как Ваклуш разрушава всички стереотипи и предразсъдъци. Дори това, че някои го отричат, пак е някаква част от събуждането. Никой не остава равнодушен при срещите си с този човек.

Ваклуш Толев

Трябваше първо да разбера какви са посланията му, да ги осъзная. Освен това трупах материал, защото за кино той е малко скучен. Среща се с хора и единственото, което прави, е да им помага съвсем деликатно да осъзнават някакви неща – абсолютно невидим процес. Натрупа се огромен материал, около 40 терабайта видеоархив – лекции, слова, разговори, интервюта. През цялото време, докато го отсявах, си мислех: добре,

ако бях срещнал Хермес, Кришна, Буда или Исус, кое е най-важното, което щях да искам да кажа за тях в час и половина?

Това ми тежеше, защото ме поставяше под някаква свръхотговорност, която един филм надали може да понесе. Той самият казва: „Аз нямам биография, за мен Духът е по-реален от всички реалности“.

А, де? Как да разкажеш с една камера за духа?

 

– С какво е толкова интересен днес според теб Ваклуш Толев?

– Човечеството винаги е било пред своите бродове, всяко време носи някакви промени, тенденции. В момента според мен сме изправени пред нов избор, който обаче вече не е цивилизационен, а по-скоро духовен.

Ваклуш е личност, която по някакъв начин държи ключа. За мен той е онзи „главен инженер“, който пренаписва кода.

Може би звучи странно, но големите, световните промени винаги са се правели от отделните личности. Дали са били духовни учители, бунтовници, философи или фараони, отделни „свръх хора“ са задавали новите параметри.

Смятам, че тепърва човечеството предстои да пренапише кода си. Планетното живеене изпада в ситуация, в която има нужда от ново отношение.

Ваклуш Толев

Има нужда от ново отношение на човек към самия себе си, към другия и към заобикалящия го свят.

В този смисъл, според мен, Ваклуш формулира бъдещето, колкото и да звучи предизвикателно и претенциозно. В моя филм той казва една парола: „Битката за човека свърши. Започва битка за извеждането на Бога от човека“.

Според мен символът на бъдещето е човекът-бог. Но не като съблазън на егото, а като път на осъществяването ни. Тъй като живеем във физически свят, ни е много по-лесно да си представим, че човек ще бъде дехуманизиран, ще му сложат чипове, ще бъде заменен от изкуствен интелект. Да, това са възможности, които стоят пред нас и те са част от развитието на ума. Обаче това не е екзистенция – екзистенцията е да събудим вътрешната си сила, която Ваклуш казва, че носим, и която просто е спяща. Спи и никой не е обърнал внимание, че я има. Но събудим ли я, тогава тя ще стане нашата атомна централа.

 

– За човек като мен, който трудно си представя толкова абстрактните неща, как изглежда тази сила?

– Това са теми, които много лесно могат да бъдат опошлени и вкарани в рубрика „извънземни и езотерика“. Това са паралелни знания, които са били стриктно пазени още от Египет и е имало институция на посвещението. Оттам са минали всички, които са търсили повече от законите на физиката. И Питагор е бил в пирамидите на знанието, и Орфей, и Платон… Те са знаели, че в човека има свръхсила, която го прави еволюиращ бог и различните духовни култури са ѝ давали свои имена.

Прабългарите са я наричали „оренда“, индианците – „мана“, индийците – „кундалини“ или „змия огън“, за християнството е „Божие дихание“.

Тоест, ние сме една физическа машинария, която има заложена в себе си свръхенергия, но трябва да еволюира, за да я активира. Именно тя храни машината, храни съзнанието, емоциите, мисълта. Въпросът е, че не е активирана достатъчно, за да може машината да започне да работи на по-високи честоти или при по-голям капацитет. Сега функционираме на ниво да имаме атомна електроцентрала, обаче да си препичаме филийки на нейния огън.

Ваклуш е събудил тази свръхсила в себе си, той е преживял тази духовност и е успял да види света извън Матрицата. Цивилизацията е част от Матрицата, но събудената духовност има възможност да изкара човешкото съзнание извън нея. Идеята вече не е да бъдем по-човечни, това е минал период. Не че сме го постигнали съвсем, но вече имаме зададен нов параметър по еволюционната координатна система –

трябва да станем божествени. И тогава няма да ни измести роботът,

неговата енергия е крайна, а нашата – безкрайна, защото не е от света на триизмерността.

Ваклуш Толев

Ваклуш има друга мисъл, която ме зарежда с оптимизъм – че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. Това обезсмисля целия напън на консуматорското съзнание да има все повече джунджурии, които да му носят временни дози наслада.

Религиите според мен са длъжници на човешкото духовно развитие, защото искат от човека добродетели и вяра, а не знание и прозрение. При тях има тезата за избрания и те я приписват само на единици. Идеята вече не е да си Избрания, както е в „Дюн“ например. Всеки носи в себе си избраността, просто е на различно ниво на осъществяването ѝ. Това, което трябва да прави, е да не спира да се себесъзнава.

Най-лошо е внасянето на чувството на стрес чрез идеята за грешността, което разболява, а не просветлява. Всеки съвременен психолог вече знае, че не може да лекуваш някого, ако му внасяш чувство за вина и усещане за недостойнство. Затова моят герой твърди, че знаещият човек е повече от безгрешния и че няма грешни, а развиващи се.

 

– А къде тук идва мястото на технологиите?

– Толкова съм се смял, когато научих историята на Алберт Велики, който в тъмните времена на Средновековието се занимавал с наука. Казвали му, че е алхимик, а той, човекът, имал инженерен талант и изобретявал някакви прототипи на машинарии. Обаче, за нещастие, влязъл Тома Аквински, един от най-авторитетните схоластически философи на католицизма. И като видял, че в лабораторията нещо се движи, си помислил, че е дяволът и изпочупил всичко.

Невежеството може да има духовни санове и дори академични титли. Най-вероятно, ако не се схване светът в неговата цялост и непреривност, ще има противопоставяне между материята и духовността. Технологиите са плод на ума, но след ума има още нива на програмиране. Цивилизацията на технологията все още работи с енергиите на създаването. Човекът има възможност да ражда, но само със събудената си божественост можем да правим истинско творчество, за което няма да има нужда да ползваме външни енергии. Човекът-киборг е криза на материализма, а човекът-бог е раждащата се нова версия, която няма да има нужда от протезите на технологиите.

 

Ваклуш Толев

 

– Но технологиите все повече ни уподобяват – вече са способни да създават изображения и текстове, които не се отличават от тези, създадени от човека.

– Така е, стават по-неразличими, но не носят истинското творчество. Технологията е имитативна, отражение на това, което ние сме вложили в нея. Без кабел за тока тя е обикновена вещ. Перпетум мобиле сме ние и там няма кабел за захранване, защото това е самата безкрайна енергия. Далечната идея на нашата еволюция е да станем колеги на висшия инженеринг, който по труден начин ни е помогнал да стигнем дотук и който от уважение е наречен Бог.

Всяко нещо, което в момента може да ни плаши, е част от обучителния ни процес. Една неовладяна емоция на животното в нас може да бъде много по-пагубна, отколкото да станеш жертва на изкуствения интелект.

Ще преодолеем това, като събудим в себе си надмисловните си сили. Тогава изкуственият интелект няма да може да ни достигне, защото той е до мисълта. Той е в сферата на материалната еволюция.

Призивът на моя герой е да направим преход от материалната еволюция към духовната, без да отричаме първата. Трябва да я одухотворяваме.

Повечето духовни учители и религии отричат материалния свят и материалната еволюция, но тя е опитно поле, в което трябва да се научим да работим с материята. Защото това, което е показано като висш пилотаж за работа с материята, е идеята дотолкова да я овладеем, че да сме в състояние да я пръскаме и да я събираме.

Идеята за възкресението е дадена още в Египет, но там то се е вършело чрез външни сили – Озирис е възкресен от своята съпруга Изида. Преди 2000 години един от „главните инженери“ – Исус, демонстрира как може да се прави възкресение с вътрешна сила – или, казано по друг начин, да си усвоил кода на материята и да си я направил подвластна на волята си.

 

– Казваш по някакъв начин, че технологиите ни освобождават ръцете, за да правим по-смислени неща.

– В древността познанието се е предавало устно – наизустявали са всичко така, както днес учат Корана. Понеже харддискът се е запълнил, а и е трябвало да се развият творческите сили, паметта е била освободена и идва писмеността. Смисълът се концентрира в символ. Мисълта се развива от отражателна в абстрактна.

Тепърва предстои да освободим съзнанието си за следващия етап.

Живеем край едни огромни масиви от памет, които не са творчество. Те са били творчество, но са се превърнали в застинала лава.

Ваклуш Толев

Можем да ги използваме и го правим, но е време за следващия преход – от минало, което е паметта, към бъдещето, което е прозрението.

Това, на което в момента казваме „творчество“, под каквато и форма да си помислиш, по-скоро е подражателство и комбинация от вече познати неща. Истинското творчество е друго.

Аз си мечтая например за момента, когато ще сътворим едно живо цвете.

Да, звучи като фантастика, но съм убеден, че човекът на бъдещето ще бъде инженер на живи структури и не говорим за ГМО. Само ние в цялата планетна йерархия носим в себе си творчеството като възможност – този Бог вътре в нас.

 

– Как твоят герой стига до тези идеи?

– Най-ценното е пътят, който е извървял, 12 години е политически затворник, също както духът е затворник на материята, на нашето тяло. На 21 попада в затвора в Кърджали – влиза като човек и излиза като бог. Но той не се оплаква. Оплаквайки се, само хабим енергията си – вместо да се развиваме и да преминаваме на следващ етап.

Ваклуш казва: „За мен страданието не съществува, то е развитие“. Тогава разбира, че светът може да не е двойнствен – добро и зло, може да няма страдание, то е част от двойнствения свят. Идеята е съзнанието да премине на следващ етап, където да вижда единство – как се проектират нещата, как нищо не противоречи на другото, а по-скоро се допълват и надграждат.

Смятам, че всеки от нас трябва да преживее такава вътрешна трансформация, в която да изведе тази вътрешна свръхсила, този свръхпотенциал. Да излезе от затвора, да освободи пленника. Като Прометей, всички сме едни приковани прометеевци и всеки отделно трябва да потърси начин да се освободи.

 

Николай Василев

Снимка:
Костадин Кръстев – Коко

 

– Живеят ли заедно дигиталният и духовният свят?

– Всъщност те са роднини, но единият живее само в триизмерността, а другият е неограничен. Дигиталният свят е тренажорът, в който умът се обучава да бъде малък бог. Но с пробуждането в духовния свят човек има възможност да трансформира ограничения бог в неограничен Творец.

Ще мине и този етап.

Сега сме в лабиринт и навсякъде виждаме това, което сме създали.

Нужен ни е обаче един Дедал, за да роди идеята за крила, с които да излетим от лабиринта без изход. Тези крила са висшата духовна сила, която носим в себе и никой изкуствен интелект не може да притежава, нито може да контролира. Това е богът вътре в нас, истинското творчество.

Ако завършим този преход, ще видим, че всъщност няма смърт, тя е преход към други пространства и част от обучителния ни процес.

Смъртта е най-голямата услуга на еволюцията ни, защото ние идваме пак, зареждаме и ъпгрейдваме системата.

Докато в един момент не се развием дотолкова, че да можем да понесем целия спектър на надчовешко познание. Смъртта е част от метаморфозата, тя освобождава човека от старите кодове, вкарва го в състояние на ъпгрейд и следващия път той идва с една валенция повече. Това включва идеята за прераждането и многото цикли – подобно на заспиване и пробуждане.

 

– Винаги съм завиждал на хората, които вярват, че има нещо отгоре, нещо отвъд, доста по-лесно ви е, отколкото на нас, атеистите… Но пък, както и по всички други теми, мисля, че най-ценното е да търсиш различните гледни точни, дори да не ги разбираш и да не се побират в днешния ти светоглед.

Благодаря ти, ще ми е интересно да видя филма!

 


Премиерата на филма „Ваклуш“ е на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК.

Следващите прожекции са в София – 20 март, Кино Г8 и 25 март, кино „Люмиер“ и във Варна – 8 април, Фестивален и конгресен център.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This