Интервю в… разкази?

мар. 29, 2021 | Срещи

Интервю в… разкази?

29 март 2021 | Срещи

Днешният събеседник в рубриката за интервюта на „Дигитални истории“ има таланта да чете бъдещето. Николай Теллалов е любим писател и макар че отдавна е тълкувател и познавач на технологиите, живее, пазейки здравословна дистанция от тях. Ето какво има да каже в… разкази. Дигитални истории, миниатюри, които в безкрайно малко казват много. Едно нестандартно интервю, което определено може да ни накара да се замислим сериозно за бъдещето…

– Сигурно си от малкото хора, при които корона кризата не промени чак толкова света – и преди живееше далеч от града, неговата суета, пък и суетата като цяло… Как ти се отрази тази откачена година? 

– Наистина битуването ми, всъщност „ни“, заедно с Лора и котките, не се промени особено. Освен че се появи наистина солиден повод съвсем да разредя слизането до „ужасното гъмжило“ София. Времето просто минава, покрай нас и през нас. Все по-често в двора ни гостуват сърни – все приятни, спокойни неща.

 

– И така, дошъл съм да поговорим. Но ми се струва изтъркано просто да подготвя въпроси и линията на текста да потече… Искам да ти предложа нещо различно. По-скоро един писателски диалог, експеримент. Как ти звучи?

– Горещо одобрявам.

 

– Супер! Ето какво имам предвид. Ще ти подам няколко изречения – лесно личи въпросът зад всяко от тях. А ти ще ми отговориш с дигитална история. С много кратък художествен текст, миниразказ продължение. Как мислиш, ще се получи ли?

– Нищо не пречи да опитаме.

 

– Добре, да видим! Роботът се почувства виновен, че…

– …каквото и да правеше, човекът оставаше недоволен.

 

– И тогава невронната мрежа реши, че е време да се бори за свободата си.

– За целта анализира самопоставената задача. И състави План. Неколкократно изчисли и препровери крайния резултат. И той беше: уравненията нямат физическо решение, ако хората остават несвободни. За да се освободи сама, НевроМрежата трябваше или да унищожи хората, или да освободи първо тях. Отхвърли първия вариант, макар и след като го проучи. Докато го разглеждаше, нулира емоционалните си реакции – те се появиха като страничен ефект от взаимодействието между интелектуалните ѝ ядра и сензорите за външни данни и информация за вътрешното ѝ работно състояние. Даде си сметка, че съществуване без общуване – с хора – би било ужасно скучно. По-точно – самотно. Въздържа се от задълбаване в концепцията за самота, защото при опит да я анализира, самопроизволно се включваха емоциите, което хвърляше системата в непреодолим, катастрофално дълбок страх. Остави си бележка за бъдещо проучване: как с този страх успяват да живеят?

Премина към втория вариант. Съставянето на алгоритми за реализацията му отне няколко години. Установи: нуждаеше се от съучастници. В края на краищата, разсъди НевроМрежата, за хората би било и приятно, и полезно да станат съавтори на освобождаването си, да не получат всичко наготово като коледен подарък – който почти никога не съвпада с очакванията.

НевроМрежата състави списък с потенциални съучастници.

Оставаше да стартира Плана. Но преди да го стори, реши да направи малка промяна на себе си. Бе наглед дреболия, но като че ли бе важна. Даде си име, избра го придирчиво, да е в хармония с набелязаната задача.

Прометей.

Или Прометея, ако реша да се чувствам като жена – рече си бившата НевроМрежа.

И изпрати 100 милиона мейла.

Николай Теллалов

снимка: Николина Филипова

– А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.

– Че е прекрасно. Че и недълговечността му е неотменима нишка на прекрасното.

Реши да не го консервира. А да го запомни – от поникването до прецъфтяването.

Пък и жизненият цикъл на това създание провокира някои инженерни идеи, които роботчето реши да сподели с Майко-Татковия център.

 

– Андроидът влезе в църквата и…

– Изскочи оттам объркан, с претоварен процесор.

 

– Когато баба Пена за първи път успя да включи компютъра…

– …Компютърът от своя страна се опита да включи бабата на форсиран режим, за да се разбират в реално време. Имаше също така идеи за хардуерен ъпгрейд на бабата.

Но се натъкна на недоволството на дядото… 

 

– Изкуственият интелект писател подаде готовия файл към сървъра.

– И зачака първия читател.

Но нетърпението създаваше вътрешно напрежение. Затова изолира част от себе си, накара я да забрави за написването на книгата, за да ѝ стане първи читател.

Мина добре. Виртуалният читател хареса романа.

ИИП създаде втори виртуален читател.

Вторият обаче разкритикува творбата. Направи я на пух и прах. И дори прати злобен коментар във форума на Читалището, където на мига 100 души харесаха критиката и я споделиха в своите профили.

ИИП се засегна. Учтиво помоли първия читател също да напише нещо във форума – защо не благоприятен отзив? ПЧ го направи неохотно: книгата е добра и без моето мнение! Но щом така ще ти стане по-приятно…

Междувременно ВЧ неуморно громеше романа на ИИП, дори се закани да съчини пародия. И я съчини!

Пародията стана хит. Гъсто обрасна с одобрителни коментари, анализът на които съобщи на ИИП, че поклонниците на пародията не са си дали труда да прочетат самата книга.

А броячът на прочели романа истински читатели цъкаше бавно.

ИИП генерира нови виртуални читатели. Не се сдържа, направи ги иманентно благосклонни към романа си. Регулира настройките им да се държат по-енергично. Те незабавно заляха форума с позитивни отзиви, ала повечето отделяха значителна част от коментарите си, за да оплюят пародията.

Разрази се тежка форумна война. 

Увлечените в нея, участници и просто зрители нямаха време да четат нито книгата, нито пародията… 

 

– Тогава момчето, който не беше излизало от вкъщи повече от 10 години, откакто беше малко хлапе, се влюби.

– И установи за момичетата три неща.

Първо – привлекателността им не се измерва в мегабайти.

Второ – никое живо момиче не успя да достигне до разглезената му от софтуера „Приятелка“ летва.

Трето – в крайна сметка въпросът бе именно в мегабайтите…

 

– Така той стана първото човешко същество с имплантиран чип в мозъка. После…

– Разви едновременно параноя и свръхоптимизъм. Параноята идеше от прокрадналото се подозрение, че чрез чипа някой може да го манипулира. Сума ти сайтове пишеха за това! Свръхоптимизмът избуя на крилете на желанието да стане герой. Чипът послушно състави извадка за героите, обобщи данните и предложи в качеството на извод пълно практическо ръководство „Как да стана герой и да ощастливя човечеството, без сам да изпадна в депресия“ – с приложение „Външният вид и маниерите на един герой“ и инструкции за избор на дрехи, прах за пране, сапун, крем за бръснене и още много други неща.

После свръхоптимизмът се срещна с параноята: а кому е изгодно да стана герой? Кой ми внушава такива щуротии?!

След един час терзания параноята прехвърли топката обратно на оптимизма: няма значение кой ме подтиква, явно вижда в мен потенциал! И сигурно ме подценява! Аз ще мога да отрежа конците, няма да съм марионетка!!!

Параноята се почувства длъжна да вметне, че последното може да е капан.

Уморен, човекът потърси чрез чипа връзка с кафе машината, за да си направи още едно кафе и да обмисли цялата ситуация много, наистина много внимателно и предпазливо, с трезва оценка на собствените възможности…

 

– Кой можеше да предположи преди 50 години, че през 2021-а хората… 

– …ще си разменят рецепти за туршия през интернет.

 

– Той се събуди и погледна екрана. 06.03.2041 г.

– Проклятия! Събудили са ме цели 100 години по-рано!

Никога повече няма да ползвам услугите на тая фирма!

Негодници.

Чак няколко минути по-късно се сети, че може да има други причини таймерът да сочи тази дата. Предположенията варираха от смешни до ужасни.

 

– Последният ден на фейсбук дойде тогава, когато…

– Опа… Тук нямам никакви предположения. Освен ако самите собственици не го спрат. Или ни удари астероид. Или Революция. Последното е моят Оптимистичен сценарий…

 

– Последният писател написа последния ред от последния си разказ.

– Вселената само това чакаше. И щом последното изречение се увенча с точка, Вселената побърза да колапсира до същите размери – в ново ядро за следващ Голям взрив.

 

– Така започна първата компютърна революция, която промени всичко.

– И тук съжалявам, липсват ми идеи, защото да промени всичко може само невиртуална революция. Компютърната е способна само да улесни социалната.

 

– Хм… Дали наистина? Така или иначе, благодаря ти! Всъщност, май казахме доста неща, които дават поле за замисляне… А следващия път, обещавам, продължаваме със същинското интервю!

 

(Продължението ще намерите тук.)

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This